еволюция

Това за което говориш е въпрос на вътрешна революция или деградация. Но как всичко това е възникнало и защо е така днес.
Неосъзнатата еволюция е механично и ес­тествено явление. То се извършва от само себе си. От този тип еволюция възниква съзнанието. Но щом съзна­нието възникне, неосъзнатата еволюция спира, тъй като мисията й е изпълнена. Неосъзнатата еволюция е необ­ходима само до момента на поява на съзнанието. А то се появява у човека. Природата е безсилна - вече се е появил крайният продукт на естествената еволюция. Сега чове­кът е свободен да избира дали да продължи да еволюира по-нататък или не. Неосъзнатата еволюция е колективно явле­ние, но щом стане осъзната, тя се превръща в индивиду­ално явление. Съзнанието поражда инди­видуалността. Докато еволюцията е неосъзната, процесът е авто­матичен, всичко става по закона на причината и следствието. Но с появата на човека и съзнанието в живота прониква неопределеността. Еволюция може да има, а може и да няма. Потенциалната възможност съществува, но изборът е в ръцете на всеки отделен индивид. Ето защо безпокойството е човешко качество. Под нивото на човека няма безпокойство, защото няма избор. Всичко си върви по реда. Сега всичко трябва да се избира, всичко коства осъзнато усилие. И за това отговаряш само ти. Ако не успееш, ти си отговорен, ако преуспееш, също ти си отговорен. И всеки избор, в определен смисъл, е окончателен. Не можеш нито да го поправиш, нито да го забравиш, нито да се върнеш назад. Твоят избор става твоя съдба. Той остава с теб като твоя неразделна част, не можеш да го отречеш. Но изборът ти винаги е игра, той се прави слепешката, затова нищо не е ясно.
Ето защо човек страда от безпокойство, което про­никва до самите му корени. Преди всичко го терзаят въпросите: да бъда или да не бъда? Да правя това или онова? Да не се избира е не­възможно. Ако не избираш, правиш избор в полза на от­каза от избор, а това също е избор. Ти през цялото време си принуден да избираш, не си свободен от избор. Отка­зът от избор има същите последици, както всеки друг избор. С човека в света идват изборът и осъзнатата инди­видуалност. Можеш да се развиваш, но еволюцията ще ти струва индивидуално усилие.
Обикновено, човек се стреми да избяга от отговор­ността за еволюцията си, от отговорността за свободния избор. Хората много се боят от свободата. Робът не носи отговорност за живота си, за него отговаря някой друг. Затова робството, по своему, е много удобно. Няма ни­какво бреме. В този смисъл, робството е свобода - сво­бода от осъзнат избор.
Щом получиш пълна свобода, налага ти се да пра­виш избор. Вече никой не те принуждава да правиш не­що, пред теб стоят много възможности. И започваш борба с ума. Затова всички се боят от свободата.
Привлекателността на такива идеологии, като фа­шизма и комунизма, частично се обяснява с факта, че те дават възможност да се избегне индивидуалната свобода и човек да свали от себе си всяка лична отговорност.
От индивида се снема тежестта на отговорността, защото обществото носи отговорността за него. Ако не­що е лошо, винаги може да се заклейми държавата, ор­ганизацията. Човекът става част от една колективна структура. Но отричайки индивидуалната свобода, фа­шизмът и комунизмът отричат и възможността за чо­вешка еволюция. Това е връщане назад, в сравнение с огромните възможности, които предлага революцията - тотална трансформация на човешкото същество. Когато това се случи, разрушаваш възможността за достигане на по-висшето. Ти падаш назад, отново ставаш подобен на животните.
За мен по-нататъшната еволюция е възможна единствено с поемане на индивидуална отговорност. Само ти си отговорен. Тази отговорност е голямо бла­женство. Но с индивидуалната отговорност идва борба­та, която, в крайна сметка, води към неизбиращо съзна­ние.
Старият тип безсъзнателна еволюция за нас за­върши. Човек може отново да попадне в него, но не мо­же да остане там. Чо­векът е станал съзнателен и трябва да остане съзнателен. Друг път няма.