Неформално Общо събрание на ОДДБ

Въпреки невъзможноста да присъствам, се чувствам съпричастен и само с няколко думи бих споделил следното:
Управлението в България е мафиотско-олигархичен политически модел. Този окончателен облик се формира постепенно през последните 15-ина години, през които мафията, благодарение на политическите протекции узакони голяма част от своя криминален бизнес. Без да влизам в подробности, за нас е особено важно да сме на ясно с какво този модел трябва да се промени. Моето мнение е, че това е гражданско-политически модел на управление. Какво представлява това? Първо; гражданите да участват във власта. Как? Отговора е - пряко. Единствено прякото участие на гражданите във власта, може да превърне сегашния модел на управление в гражданско-политически. Обърнете внимание, аз не казвам гражданите да участват в управлението/това няма да промени системата/, аз казвам да участват пряко във власта. Как практически ще стане това? Не как гражданите ще упражняват своята власт, а как ще извоюват това свое право. Отговора е - по конституционен път. Според Конституцията:
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Този текст означава, че народа конституционно е притежател на власта. Защо тогава суверена, т.е. народа не може да упражни това свое право? Кой и как му го е отнел? Отговора ще намерим в същата Конституция:
Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
Само политическите партии имат право на власт, а гражданите независимо от нивото на своята обединеност, нямат право на власт. Но нали те бяха "суверена"? Да, те са суверена и ако искат власт да регистрират Политическа партия. Ето в това е измамата, подмяната на конституционната ни свобода, защото в момента в който регистрираш Партия, ти се идентифицираш със съществуващата система, възпроизвеждаш я, принуден си да играеш по нейните правила. Замислял ли си се защо има толкова много партии? Това са групи от хора които са измамени от системата и не са осъзнали, че това за което се борят, Конституционно им принадлежи. Единствения начин да се излезе от този Конституционен капан е "суверена", да може пряко и безусловно да участва във власта, която конституционно му принадлежи. За да упражни това свое право, на суверена не му е необходимо да създава, или регистрира нещо. Ето част от измамата: втълпили са ни, че трябва да регистрираме нещо. Но ние вече сме "суверена", няма нужда да го доказваме или обличаме в някаква законна форма, защото Конституцията е най-висшия закон. Тук твябва да разсеем още една заблуда. Суверен е не само целия народ, а и всяка негова част. Суверен е и отделния човек. Той има същите права, каквито ги има "суверена". Това е изключително важно, защото не само група граждани, но дори и един единствен гражданин може да упражни Конституционните права на суверена.
Ако сме съгласни с казаното до тук и имаме гражданската воля да упражним правата си, да поставим следващата част от Първия въпрос. Ще ни позволи ли системата това доброволно? Отговора е - НЕ. Следователно това трябва да стане силово. В нашето съвремие силовите методи са изключително ефективни и разнообразни, и Конституцията ги позволява, т. е. това са законни средства, които принуждават управляващите да приемат определени условия, или да направят определени отстъпки.
Аз съм гражданин, всеки един от нас е гражданин. Дори ако някой от нас е член на партия, той не престава да бъде гражданин. Много партийни членове са го забравили, или не искат да си го спомнят, но това не променя нещата - всички сме първо граждани и след това всичко останало. В този смисъл, аз нямам нищо против който и да е гражданин, заради негово политическо пристрастие. Аз имам против неговото политическо пристрастие да претендира за власт която не му принадлежи, да си припомним:"Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет".
Това е причината да поставя този първи основен въпрос, бих го нарекъл - въпрос за власта. Ако по него не сме на едно мнение, не можем да продължим напред, защото ако се опитаме да го направим, ще си губим времето и енергията да се борим за неща които ни принадлежат, или да се борим за частични неща, а не да променим самата система и което е най важното - усилията ни ще са безсмислени, защото в най-добрия случай ще усъвършенстват системата, с което ще признаем, че сме съгласни да бъдем мамени, ограбвани и държани в бедност и мизерия. А аз с това не съм съгласен.
В случай, че постигнем единомислие по този въпрос, ще поставя за разглеждане следващите:
-кой трябва да управлява? Това е фундаментален въпрос по който ще ви запозная максимално подробно, защото без единомислие по него, също не ни чака нищо добро.
-и т. н. докато стигнем до по-конкретни неща, напр. как гражданите ще издигат пряко свои кандидати на всички нива на власта, механизма по който независимо от имунитета, суверена може да отзове своя избраник, или да му "отнеме" своя глас, да го направи временно, или постоянно, или за определено гласуване, по определен въпрос, както и най висшето си право , да гласува вместо своя народен представител. Независимо дали тези неща, или част от тях ще се случат, достатъчно е "народния представител" да престане да се чувства недосегаем и неприкосновен, да чувства ежедневно във врата си дъха на своя "суверен" и да знае, че дори един единствен гражданин може и има законно право да задвижи процедура за "недоверие", достатъчно е да знае, че всеки оттеглен вот пряко намалява заплатата му, а ако гласовете на избирателите му паднат под определен минимум, автоматично напуска парламента и мястото му се заема от друг кандидат с високо доверие към момента. Всичко това е наше право и ние сме длъжни да го упражним.