кундалини

Защо вашият метод за пробуждане на кундали­ни е хаотичен, за разлика от традиционните методи на контрола?
Съществуването е енергия, многообразни форми на движение на енергията. При човека тази енергия при­ема формата на кундалини. Кундалини е фокусираната енергия на човешкото тяло и душа.
Енергията може да бъде проявена и непроявена. Тя може да остане в зародиш или да се прояви във форма. По принцип, всяка енергия е или в зародиш, или в проя­вена форма. Кундалини е целият ти потенциал, всич­ките ти възможности. Но тя е семе, потенциал. Пътища­та за пробуждане на кундалини са пътища за реализация на твоя потенциал. И тъй, първо: Кундалини не е нещо изключително. Това е само човешка енергия, от която обикновено функционира само една част, съвсем малка част. И даже тази малка действаща част не функционира хармонично, а е в конфликт. Оттук идват нещастията и страданията. Ако твоята енергия действа хармонично, ти изпитваш блаженство, но ако тя е в конфликт със се­бе си, ти си нещастен. Страданията са знак, че енергията ти е в конфликт, докато състоянието на радост и бла­женство означава, че е хармонична.
Защо цялата твоя енергия е само потенциал? Тя не се употребява в ежедневния живот, не е потърсена. Фун­кционира само частта, която е задействана. Ежедневието ни не предявява към нея големи изисквания, затова се проявява една съвсем малка част. И даже тази малка проявена част е нехармонична, защото твоят всекидне­вен живот не е единен.
Потребностите ти са в състояние на конфликт. Обществото иска едно, твоите инстинкти - нещо проти­воположно. Изискванията на обществото и личните потребности са в противоречие. Обществото има своите нужди, моралът и религията предявяват свои изисква­ния. Тези противоречия пречат на човека да бъде едно хармонично цяло. Те са раздробили човека на парчета.
Сутрин трябва едно, през деня - друго. Жена ти иска едно, майка ти - противоположното. Така ежедне­вието предявява към теб противоречиви изисквания, а и малката проявена част от цялата ти енергия е в конф­ликт със самата себе си.
Има и още един конфликт. Проявената част винаги е в противоречие с непроявената, фактически съществу­ващото е винаги в конфликт с потенциалното. Потенци­алното се стреми към проявление, а реално съществува­щото го потиска.
Ако говорим с термините на психологията, под­съзнанието е винаги в конфликт със съзнанието. Съзна­нието се стреми към господство, защото се бои, че под­съзнанието ще се прояви. Съзнанието е под контрол, а потенциалът, подсъзнанието - не. Със съзнанието мо­жеш да се справиш, но с взрива на подсъзнанието ти се оказваш в опасност. Не можеш да го управляваш. И съз­нанието се бои от него. Този втори конфликт е по-дълбок и по-сериозен от първия: конфликтът между съзнанието и подсъзнанието, между проявената енергия и енергията, стремяща се към проявление.
Тези два конфликта ти пречат да си в хармония. А ако не си в хармония, енергията ти се насочва срещу са­мия теб. На енергията й е необходимо движение, а дви­жението винаги тече от непроявеното към проявеното, от семето към дървото, от тъмнината към светлината.
Това движение е възможно само когато няма по­тискане. Иначе движението, хармонията се разрушава и собствената ти енергия се превръща в твой враг. А ти самият - в тъмнина. Тогава не си единен, разделен си на множество части, в теб са много.
Ето каква е ситуацията при хората. А не трябва да бъде така. Ето я причината за нещастията, страданията и липсата на красота. Красотата и блаженството могат да дойдат само когато жизнената ти енергия се движи леко и релаксирано, без потискане, без ограничения, ако е единна, а не фрагментирана, когато не в конфликт със себе си, а е единна и органична. Когато твоята енергия е в хармонично единство, това се нарича кундалини. Кун­далини е технически термин за обозначение на енергия­та, която е в единство, в движение, в хармония, без кон­фликти, когато сътрудничи органично и пълноценно. Точно в този миг се извършва трансформацията - нещо уникално и неизпитано преди.
Когато енергиите са в конфликт, на човек му се иска да ги освободи. Леко му е само когато енергиите, които са били в конфликт, са освободени и тръгват на­горе. Когато енергията тече надолу, жизнеността ти спа­да. Движението надолу е движение навън, а нагоре -движение навътре. Колкото повече твоята енергия се вдига, толкова по-дълбоко и навътре отива, а колкото по-ниско се спуска, толкова повече изтича навън. Изх­върляйки конфликтните си енергии навън, ти изпитваш облекчение, но това прилича на изхвърляне на парченца от собствения ти живот. Това е самоубийствено. Докато жизнената ни енергия не стане единна и хармонична и не започне да тече навътре, ние просто се самоубиваме.
Изхвърляйки енергията, ти изпитваш облекчение, но то е кратковременно, защото източникът на енергия е постоянен. Тя отново се акумулира и на теб отново ти се налага да се освободиш от нея. Това, което обикновено се приема като удоволствие, не е нищо друго, освен изх­върляне на конфликтни енергии. Удоволствието означа­ва, че си се освободил от бремето. А това винаги е нега­тивно, а не позитивно явление. Докато блаженството винаги е позитивно, то идва само когато твоята енергия се реализира. Когато не се изхвърля навън, а разцъфтява вътре, когато ти си едно с нея и не си противоречите, тогава е възможно движението навътре. Това движение е безкрайно. То се задълбочава и задълбочава и колкото по-дълбоко става, толкова е повече блаженството на ек­стаза.
Енергията има две възможности. Първата - изх­върлянето й, освобождаване от това, което се е превър­нало в бреме, което не си в състояние да използваш творчески. Това е състояние на ума, насочено срещу кундалини, анти-кундалини.
Обикновеното състояние на хората е анти-кундалини. Енергията се движи от центъра към перифе­рията, защото в тази посока се движиш ти. Кундалини е точно обратното: всичките сили и енергия се движат от периферията към центъра.
Движението навътре, центростремителното дви­жение, носи блаженство, докато движението навън но­си както радост, така и страдания. Радостта идва в малкото паузи, когато живееш в надежда и очаквания. Но постоянният резултат е все страдание.
Радостта е в очакването, в надеждата, в желанията и мечтите. Радостта е облекчение от бремето, радостта е абсолютно негативно явление. Щастие няма, има само временно отсъствие на страдание. Това отсъствие възп­риемаме като щастие.
Ти постоянно създаваш нови енергии. Това е жи­вотът - способността постоянно да се твори жизнена енергия. Когато тази способност изчезне, ти си мъртъв. И парадоксът е в това, че ти постоянно произвеждаш енергия, а не знаеш какво да правиш с нея. Когато тя се създава, ти я изхвърляш, а ако не се създава, страдаш и боледуваш.
Ако не се създава - боледуваш, ако се създава -също. Първата болест е от слабост, втората от енергията, която е станала бреме за теб. Ти не умееш да я хармони­зираш, да я направиш творческа, носеща блаженство. Ти си я родил, а не знаеш какво да я правиш, затова я изх­върляш. И после пак произвеждаш нова енергия. Това е абсурдно и този абсурд е начин на човешко съществува­не: постоянно произвеждане на енергия, която неизбеж­но става бреме и от която си принуден вечно да се осво­бождаваш.
Ето защо сексът е придобил такава важност, такова значение - защото той е един от най-добрите начини да се освободиш от енергията. Колкото по-развито става обществото, толкова повече начини имаш да произвеж­даш енергия. Тогава ставаш по-сексуален, защото ти се налага да се освобождаваш от по-големи напрежения.
Енергията постоянно се създава и изхвърля. Ако човек е достатъчно умен и възприемчив, ще почувства цялата нелепост и безсмисленост на това положение. Ще почувства безсмислеността на живота. Нима ти си само инструмент за създаване на енергия и освобожда­ване от нея? Затова, колкото по-възприемчив е човек, толкова по-остро усеща безсмислието на живота, който познаваме.
Кундалини е промяна на тази ситуация, от нелепа в осмислена.
Изкуството на кундалини е едно от най-фините из­куства. Естествените науки също се занимават с енерги­ята, но с физическата, не с психическата. Йога се зани­мава с психическата енергия. Това е наука за метафизи­ката, за трансцеденталното.
Както материалната енергия, с която се занимава науката, така и психическата енергия може да бъде съ­зидателна и разрушителна. Ако не се използва, тя става деструктивна, използва ли се - става творческа. Но тя може да се използва и нетворчески. За да стане творчес­ка, трябва преди всичко да се разбере, че не е достатъч­но да се реализира само част от собствения потенциал. Ако се реализира само част, а останалата, по-голяма част от твоя потенциал остане нереализирана, не може да има творчество.
Трябва да бъде реализирано всичко, целият ти по­тенциал трябва да получи развитие. Има методи за реа­лизация на потенциала, за събуждането и осъществява­нето му. Той спи, навит като змия. Ето защо наричат кундалини змийска сила или спящата змия.
Виждал ли си някога спяща змия? Кундалини при­лича на нея. Тя е навита и съвършено неподвижна. Но всяка змия може да се вдигне на опашката си. Стои изп­равена, благодарение на енергията си. Ето защо е изпол­зван символът на змията за кундалини. Твоята енергия също е навита и спи. Но тя може да се изправи, може да се пробуди и да осъществи целия си потенциал. И тогава ти ще се преобразиш.
Животът и смъртта са само две състояния на енер­гията. Животът е действаща енергия, смъртта - недейст-ваща. Животът е пробудена енергия, смъртта - отново заспала енергия. Затова, според кундалини-йога, ти си частично жив. Тази част от твоята енергия, която е ста­нала действаща, е твоят живот. Останалата част спи, все едно че изобщо я няма.
Но и тя може да се събуди. Има много методи, с помощта на които кундалини-йога се опитва да превър­не потенциала в действителност. Например, пранаяма е един от методите за въздействие върху спящата енергия. Това въздействие е възможно чрез дишането, защото дишането е мост между твоята жизнена енергия - пра­ната, твоят първоначален източник на жизненост и твое­то действително съществуване. То е мост между потен­циалното и действителното.
Щом измениш системата си на дишане, веднага се променя цялата енергийна система. На сън ти дишаш по един начин, при бодърстване - по друг. Когато се сърдиш, дишането ти е различно от дишането, когато си влюбен, а когато си сексуално възбуден, ти отново имаш друго дишане. Във всяко състояние на психиката при­съства особено качество на жизнената сила и се променя дишането.
Когато се сърдиш, ти е необходима повече енергия на периферията. Когато се появи опасност и е необхо­димо да нападаш или да се защитаваш, се насочва пове­че енергия от центъра към периферията.
След полов акт се чувстваш изморен, защото се изхвърля голямо количества енергия навън. И след гняв се чувстваш изтощен. Но след момент на любов не усе­щаш умора, а прилив на сили. И след молитва също се чувстваш ободрен. Защо е така? Когато си влюбен, енер­гията не се обръща навън, защото не чувства опасност. Спокоен си, релаксиран и тя тече навътре. Когато енер­гията тече навътре, ти усещаш бодрост.
След дълбоко дишане се чувстваш ободрен, защо­то енергията тече навътре. Когато е насочена навътре, чувстваш удовлетвореност, пълен си със сили и здраве.
Още едно наблюдение: когато енергията тече на­вътре, дишането ти придобива друга качество. То е сво­бодно, ритмично, хармонично. От време на време ще ти се струва, че то е спряло съвсем. То става толкова фино. Тъй като няма потребност от енергия, дишането спира. В самадхи, в екстаза, чувстваш че дишането е спряло съвЪем. Няма никакво движение на енергията навън, за­това не е нужно дишане.
С помощта на пранаяма систематично се пробужда тази потенциална енергия в теб. Същото може да се пос­тигне с помощта на асани - йогически пози, защото тя­лото във всяка своя точка е свързано с източника на енергия. И всяка поза по съответен начин въздейства върху източника.
Позата, в която е седял Буда, се нарича подмасана, позата на лотоса. Това е една от позите, в които е пот­ребна минимум енергия. Когато се седи в нея всичко е така балансирано, че ставаш единен със Земята. Изчезва силата на земното притегляне. А ако разположиш ръце­те и стъпалата си тъй, че да се образува затворен кръг, по него потича жизнено електричество. Позата на Буда е затворена поза. Енергията циркулира в нея, а не се изх­върля навън.
Енергията винаги изтича през пръстите на ръцете и краката. Но през закръглените форми не може да из­лиза. Ето защо жените по-добре се съпротивляват на болестите, отколкото мъжете, и живеят по-дълго. Кол­кото по-закръглено е тялото, толкова по-малко енергия изтича навън.
Жените не се изморяват толкова след полов акт, защото формата на половия им орган е закръглена и подпомага възприемането. Мъжът се изморява повече. Заради формата на половия му орган се изхвърля повече енергия. Не само биологична, но и психическа.
В подмасана всички изходи на енергия са затворе­ни, така че нищо не може да излезе навън. Двете стъпала са кръстосани, ръцете докосват стъпалата, а стъпалата се допират до сексуалния център. Позата е изправена и почти не се усеща гравитацията. В тази поза може на­пълно да забравиш за тялото, защото жизнената енергия не изтича навън. Очите трябва да са затворени или полу­затворени, тъй като през тях също изтича много енер­гия.
Даже насън се изхвърля много енергия чрез дви­жението на очите. За да се разбере сънува ли човек или не, допира се пръст до очите му. Ако се движат, значи сънува. Събуди го и той ще каже, че е сънувал. Ако оч­ните ябълки не се движат, значи е потопен в дълбок сън без сънища - сушупти. Цялата енергия е насочена на­вътре, нищо не изтича навън.
Асани, пранаяма - има много начини, с помощта на които може да се застави енергията да тече навътре. Когато е насочена навътре, тя е единна, защото центъ­рът е един. И колкото повече енергия тече навътре, тол­кова по-голяма е хармонията. Конфликтите изчезват. В центъра няма никакви конфликти. Има органично един­ство на цялото. Ето защо се усеща блаженство.
И още нещо: асаните и пранаяма са телесни по­мощници. Те са важни, но са само физически помощни­ци. Ако умът ти е разкъсван от противоречия, те няма много да ти помогнат, защото тялото и умът са две час­ти на едно цяло. Ти не се състоиш от тяло и ум, ти си тяло-ум. Ти си психосоматичен и соматопсихичен. Ние разсъждаваме за тялото и ума като за две различни не­ща, но те са двата полюса на една и съща енергия. Тяло­то е грубо, умът е фин, но това е все същата енергия.
Трябва да се работи и в двата края. За тялото има хатха-йога, асани, пранаяма и други подобни, а за ума -раджа-йога и други йоги, които в основни линии се за­нимават с твоите умствени отношения.
Тялото и умът са форма на една енергия. Напри­мер, ако умееш да контролираш дишането си, когато си гневен, гневът ще отмине. Ако можеш ритмично да ди­шаш, гневът не те овладява. По същия начин ако дишаш равно и ритмично, не те обхваща сексуално желание.
Него ще го има, но няма да се проявява по никакъв на­чин. Никой няма да разбере за него. Даже ти самият. По такъв начин може да се потисне сексът и гневът. С по­мощта на ритмичното дишане можеш така да ги потис­неш, че и сам да престанеш да осъзнаваш съществуване­то им. Тялото ги е потиснало, но те са вътре, непипнати.
Трябва да се работи и с тялото, и с ума. Тялото да се тренира по йогически методи, а умът чрез осъзнаване. Ако практикуваш йога, ще ти се наложи да си по-осъзнат, защото всичко става по-фино. Ако си сърдит, веднага ще го забележиш, защото е много явно и грубо. Но ако се занимаваш с пранаяма, ще ти трябва повече внимание, по-фина чувствителност, за да забележиш гнева, тъй като той приема по-фини форми. Тялото престава да сътрудничи с него и гневът губи физически­те форми на проява.
Ако се занимаваш с техники на осъзнаване и ед­новременно практикуваш йогически методи, тогава мо­же да стигнеш по-дълбоко в осъзнаването. В противен случай ще познаваш само външното. И ако се измени грубото, външното, без да се измени финото, ти ще се окажеш пред дилема. Същият конфликт ще приеме нова форма.
Йога е полезна, но това е само едната страна. Дру­гата страна е това, което Буда нарича "осъзнатост". Практикувайте йога, за да бъда тялото ви в синхрон с вътрешните ви движения и едновременно практикувайте осъзнатост.
Осъзнавайте дишането. В йога ти изменяш процеса на дишането. Наблюдавайки, ти трябва да осъзнаеш какво е. Просто го осъзнавай. Ако се научиш да осъзнаваш дишането си, ще можеш да осъзнаваш и процеса на мисленето си.
Който се опитва да осъзнае процеса на мисленето си непосредствено, няма да успее да го направи. Това е трудна и уморителна работа. Вратата към ума е дишане­то. Спри за миг да дишаш и мислите веднага също спи­рат. Когато спра дишането, спира процесът на мислене. Ако мисленето ти е хаотично, то и дишането ти също е хаотично. Дишането незабавно отразява процеса на мислене. Буда говори за анапанасати-йога - йога на осъзнаването на вдишването и издишването. Той казва: "Започнете от това". И това е правилното начало. Трябва да се започне от дишането, а не от процеса на мислене. Когато съумееш да почувстваш финото движение на дишането, тогава ще можеш да усетиш и финото движе­ние на мисълта.
Осъзнаването на процеса на мислене ще измени качеството на ума, асаните и пранаяма ще изменят ка­чеството на тялото. Тогава идва момент, когато твоето тяло и ум са едно, без всякакви противоречия. Когато те се синхронизират, ти вече не си нито тяло, нито ум. За пръв път ще познаеш себе си като "аз". Ще трансцеден-тираш.
Трансцеденцията се случва само при липса на конфликт. В този хармоничен момент, когато тялото и ума са едно, без противоречие, ти трансцедентираш и двете. Ти не си нито едното, нито другото. Всъщност, ти си нищо: ни-що. Ти си чисто съзнание. Не осъзнаването на нещо, а самото осъзнаване.
Това състояние на съзнанието - чисто осъзнаване, без осъзнаване на нещо конкретно, е моментът на взри­ва. Твоят потенциал става реалност. Ти се взривяваш в нова реалност - висша реалност. Към това са устремени всички религии.
Има много пътища за постигане на висшето. Може да се говори или да не се споменава кундалини. Това ня­ма значение. Кундалини е само дума. Може да се упот­ребява друга дума. Но непременно трябва да е налице в една друга форма това, което е обозначено с думата кун­далини - насочен навътре енергиен поток.
Този насочен навътре поток от енергия е единст­вената форма на революция, единствената свобода. Иначе ще продължаваш да създаваш своя ад. Колкото повече отиваш навън, толкова по-далеч си от себе си. И колкото си по-далеч от центъра си, толкова си по-нещастен и болен.
Кундалини е първичният източник на целия живот, но ти си разединен от него по различни начини. И тога­ва ставаш чужд на себе си и не знаеш как да се върнеш у дома. Това връщане е изкуството йога. За трансформа­цията на човека кундалини-йога е най-фина наука.
Питате защо традиционните методи са система­тични, а моят метод е хаотичен. Традиционните методи са систематични, защото древните хора, за които са съз­дадени те, са били по-различни от сегашните. Сегашни­ят човек е съвършено ново явление. Нито един от тра­диционните методи не може да бъде използван в първо­началния си вид, защото преди не е съществувал съвре­менният човек. Затова всички традиционни методи са станали до известна степен неуместни.
Да вземем например тялото, то се е изменило мно­го. Сега то не е толкова естествено, каквото е било в дните на Патанджали и възникването на системата йога. То много се е променило. В него има толкова медикаменти, че никакъв традиционен метод не е в състояние да му помогне.
В миналото на занимаващите се с хатха-йога се забранявало да пият лекарства, защото химическите из­менения не само затрудняват методите, но и ги правят вредни. Сега цялата околна среда е изкуствена: въздух, вода, общество, жизнени условия. Не е останало нищо естествено. Ти се раждаш в изкуствена околна среда и в нея се развиваш. Затова традиционните методи днес се оказват вредни. Налага се да бъдат изменени в съответс­твие със съвременната ситуация.
И друго, коренно се е изменило качеството на ума. По времето на Патанджали център на човешката лич­ност не е бил умът, а сърцето. А още по-рано не е било и сърцето, а още по-ниско - около пъпа. Хатха-йога разработва методи, които са били полезни и важни за хората, чийто център е около пъпа. После център става сърцето.
Методът трябва да се променя съобразно този, който го прилага. Днес даже бхакти-йога не е подходя­ща. Центърът е отишъл по-далеч от пъпа. Сега център е мозъкът. Ето защо се харесват учения, подобно на уче­нието на Кришнамурти. Не са нужни нито методи, нито техники - само разбиране. Но ако това е само вербално, интелектуално разбиране, нищо не се променя, нищо не се трансформира. То отново се превръща в натрупване на знания.
Аз предпочитам хаотичните методи пред система­тичните, защото хаотичният метод помага да се премес­ти центърът надолу от мозъка. Систематичният метод само ще укрепи мозъка, ще му добави още енергия.
Чрез хаотичния метод мозъкът се свежда до нула. Той няма какво да прави. Този метод е толкова хаоти­чен, че центърът автоматично се премества от мозъка към сърцето. Ако се прави моята динамична медитация активно, която е хаотична и безсистемна, центърът ти ще се спусне към сърцето.
А после настъпва катарзис. Той е необходим, за­щото твоето сърце е твърде потиснато от ума ти. Мозъ­кът ти е взел изцяло управлението над теб и те е потис­нал. За сърцето не е останало място, всичките прояви на сърцето се потискат. Никога не си се смял от сърце, не си живял, нищо не си правил от цялото си сърце. Мозъ­кът постоянно се намесва със систематизация и сърцето все е потиснато.
Затова преди всичко е необходим хаотичен метод, за да се измести центърът на съзнанието от мозъка в сърцето. Катарзисът е нужен, за да се освободи сърцето, да се пречисти от потиснатостта и да се отвори. Ако сърцето стане леко и необременено, тогава центърът на съзнанието се премества още по-ниско - отива в пъпа. Пъпът е източник на жизненост, семето, от което израс­тват и тялото, и умът и всичко останало.
Аз умишлено използвам хаотичния метод. Систе­матичната методология днес не помага, защото мозъкът веднага я превръща в свое оръдие. И е безсмислено да се пеят бхаджани, защото сърцето е толкова натоварено, че не е в състояние да разцъфне от истинското пеене. За него и песента и молитвата ще са само бягство. Сърцето не може да разцъфне от молитва, защото е твърде по­тиснато. Аз не съм срещал човек, способен да се потопи в истинска молитва. Молитвата е невъзможна, защото няма и любов.
Съзнанието трябва да се спусне към източника, към корените. Само тогава е възможна трансформация­та. И аз използвам хаотичните методи, за да прехвърля съзнанието от мозъка надолу.
Когато си изпълнен с хаос, мозъкът престава да работи. Например, караш автомобил и неочаквано някой изскача пред теб. Тогава реакцията ти ще бъде така миг­новена, че не е възможно да е работа на мозъка. На мо­зъка му трябва време. Той обмисля какво да направи и какво да не направи. Затова, когато при аварийна ситуа­ция натиснеш спирачките, имаш чувството, че става не­що в областта на пъпа ти, сякаш коремът ти реагира. В момент на авария съзнанието ти се прехвърля долу, в областта на пъпа. Ако аварията можеше да се изчисли предварително, мозъкът щеше да се справи с нея, но ко­гато възникне такава ситуация, се случва нещо неизвес­тно. И след това откриваш, че съзнанието ти е слязло в пъпа.
Ако попиташ един дзен монах: "Откъде мислиш?", той ще сложи ръка върху корема си. Европейците при първата си среща с японските монаси изпадали в недоу­мение. "Що за глупост! Нима може да се мисли с коре­ма?" Но в дзенския отговор има дълбок смисъл. Съзна­нието може да използва всеки център от тялото, а пъпът е център, който е най-близък до първоизточника. Мозъ­кът е най-далеч от първоизточника, затова ако жизнена­та енергия се движи навън, в център на съзнанието се превръща мозъкът. Ако жизнената енергия се движи на­вътре, в края на краищата, пъпът става център.
Хаотичните методи са нужни, за да насочат съзна­нието към корените, защото само в корените е възможна трансформацията. Иначе ти непрестанно ще вербализираш и няма да има трансформация. Не е достатъчно са­мо да се знае истината. Необходимо е да се трансфор­мират корените, защото иначе няма да има промяна.
Когато човек знае кое е правилно, но нищо не мо­же да направи, той се напряга двойно. Разбира, но нищо не може да промени. Разбирането има смисъл, когато идва от пъпа, от корените. Разбиране, идващо от мозъка, не може да те трансформира.
Висшето не може да се опознае с ума, защото, ко­гато действаш, ръководен от мозъка, ти си в противоре­чие с корените, от които си произлязъл. Целият проблем е, че си се отдалечил от пъпа. А си излязъл от пъпа и чрез него ще умреш. Затова трябва да се върнеш към из­точниците. А това връщане не е лесно.
Кундалини-йога се занимава с жизнената енергия и с нейното движение навътре. Тя използва техники, кои­то довеждат тялото и ума до момента, когато е възможна трансцедентация. Тогава, всичко се променя. Тялото ста­ва друго, умът става друг, смъртта става друга, друг ста­ва самият жизнен процес. Просто има живот.
Волската каруца е хубаво нещо, но вече не ни трябва. Сега пътуваме в автомобили и вече не използва­ме техниката, която са ползвали, когато са пътували с волове. Това, което е подходящо за волския впряг, е не­уместно за автомобила.
Традиционните методи са много привлекателни, защото са древни и в миналото мнозина са достигнали с тяхна помощ. За нас те вече не са подходящи, но са били подходящи за Буда, Махавира, Патанджали и Кришна. За тях те са имали смисъл. Днес тези методи са изгубили смисъла си, но все още ни привличат, защото са се прос­ветлили чрез тях. Поддръжникът на традициите казва:
"Ако Буда се е реализирал чрез тях, защо да не мога и аз?" Но днес ние живеем в съвсем различни условия. Променила се е цялата околна среда, самата мисловна сфера. Всеки метод е ограничен за конкретна ситуация, конкретен тип ум, конкретен човек.
Кришнамурти отива в другата крайност. Той отри­ча тези методи. Тогава ще му се наложи да отрече и Бу­да. Това е обратната страна на същата монета. Ако от­ричаш метода, ще трябва да отречеш и Буда. А ако не отричаш Буда, не можеш да отречеш и методите му.
Това е крайност, но крайностите никога не са вер­ни. Не може да отречеш лъжата като заемеш нейната противоположна позиция, защото противоположната крайност също е лъжа. Истината е винаги по средата. Затова фактът, че старите методи не работят, за мен не означава, че всички методи са безполезни. Това само оз­начава, че трябва да се променят.
Липсата на метод също е метод. Възможно е за ня­кого точно липсата на метод да е метод. Методът не е общ, той винаги е валиден за конкретен човек. Когато истините се обобщават, те се превръщат в лъжа. Затова когато е необходимо да се каже или да се използва не­що, то трябва да се адресира към конкретен човек - към неговото внимание, към неговия ум - към него и към никой друг.
Днес това е много трудно. Някога са съществували лични отношения между учителя и ученика, лично об­щуване и връзка. Сега всичко е безлично. Налага се да говориш с тълпа, затова трябва да се обобщава. Но обобщаването на истината се превръща във фалш, защо­то всяко нещо има смисъл само за конкретен човек.
Аз ежедневно се сблъсквам с тази трудност. Ако ти ме попиташ, аз отговарям на теб и само на теб. Идва друг и аз отговарям на него и на никой друг. Двата отго­вора могат да си противоречат, защото хората, задали въпросите, са противоположни един на друг. Ако искам да ти помогна, трябва да се обърна непосредствено към теб. И отговаряйки на различните хора лично, аз неми­нуемо ще изрека много противоречия.
Всеки човек, който говори обобщено, е последова­телен, но тогава истината се превръща във фалш, защото всяко истинско изказване задължително е адресирано към определен човек. Разбира се, истината е вечна - тя не е нито стара, нито нова; истината е реализация, цел. Средствата винаги съответстват или не съответстват на конкретно лице, на определен тип ум, на определено от­ношение. Както виждам ситуацията, съвременният чо­век толкова се е изменил, че са му нужни нови методи, нови техники. Хаотичните методи ще помогнат на съв­ременният ум, защото умът на съвременния човек е хао­тичен. Този хаос, това бунтарство на съвременния човек по същество е бунт на тялото срещу ума и неговото гос­подство. Ако се използват йогически термини, може да се каже, че това е бунт на центровете в сърцето и пъпа срещу центъра в мозъка. Тези центрове въстават срещу мозъка, защото той е монополизирал цялата човешка душа. Това положение повече не може да се търпи. Ето защо университетите се превръщат в огнища на бунта. Това съвсем не е случайно. Ако разгледаме цялото об­щество като едно тяло, то университетът е главата, мо­зъкът.
Бунтарството на съвременния ум поражда склон­ността му към свободни, към хаотични методи. Динаминната медитация ще помогне да се премести центъ­рът на съзнанието от мозъка и човекът, който я практи­кува, ще престане да се бунтува, защото ще е отстранена причината за бунта. Той ще е релаксиран.
За мен медитацията не е само път за спасение на отделния човек, път за неговото преобразяване. Меди­тацията може да положи основата на трансформацията на цялото общество, на човешкото същество като тако­ва. Човек ще бъде принуден или да се самоубие, или да трансформира енергията си.