Където и да идат българите, все носят името си и, макар изкривено от произношението на съседните народи, го оставят след себе си като светли стъпки по картата на тъмния азиатски континент.
Прекрачвайки от старата в новата ера, българите прекрачват от Азия в Европа - стигат до Азовско и Черно море и там митичният цар Авитохол, както свидетелства „Именникът на българските ханове”, основава през 165 година след Христа деветата българска държава, призната - нещо нечувано - дори от гърците и наречена от самия византийски патриарх Никифор: ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ!
Прочула се тази Стара Велика България най-много при хан Кубрат. Този хан Кубрат (който си е жив потомък на Атила, „бичът Божий", но тури му пепел!) незнайно защо расъл в Константинопол, изучил се там, образовал се и приел християнството през 619 година - през същата година, когато Мохамед започнал да проповядва в Мека исляма, а застанал начело на Велика България през 632 година, когато умира Мохамед.
И имала тази държава един бог Тангра, и една вяра Тантра. Сигурно не си чувал, но Тантра е свобода - свобода от всички умопостроения и игри на съзнанието, свобода от всички конструкции, свобода от другия. Тантра е пространство на бъдещето. Тантра е освобождение. За разлика от безпросветните италианци, които в 1600 години след Христа изгарят на кладата Джордано Бруно, понеже твърдял, че Земята се върти около Слънцето, прабългарите не само знаели това - издълбаното върху надгробните им камъни Слънце с кръжащите около него 6 планети е било нещо като техен държавен герб (по-късно, след насилственото покръстване, богомилите го превърнали в свой сакрален знак), та още през 4768 година преди Христа тези умни прабългари изчислили, че Земята се завърта около Слънцето за 365 дни и една четвърт от деня без малко и пресметнали това „без малко" с невероятна точност: съпоставяйки движението на Земята с движението на Юпитер, те уточнили, че Земята обикаля около Слънцето за 365 денонощия и 2422 хилядни от денонощието, което е с половин секунда по-малко от абсолютно точното астрономическо време, измерено днес. И до днес Тантра е в нас.
Тантра не е религия в общоприетия смисъл на думата. Религията е също игра на ума, понеже ни впряга в определена от нея предварителна насока на мислене. Така е с християнина, с индуиста, с мюсюлманина. Религията предлага и изисква от последователите си известен стил на живот, дисциплина. Тантра, обратно, премахва всякаква дисциплина.
В Тантра се казва: ако ти си наред, и светьт ще бъде подреден за теб. Ако живееш в хармония, цялото съществуване ще бъде за теб хармонично. Ако в теб цари безредие - така ще бъде и със света наоколо. Подредеността обаче не трябва да бъде фалшива, нито натрапена. Когато се опитваш да си наложиш насила някакъв ред, само се разкъсваш. Някъде дълбоко в теб безредието продължава. Можеш да го почувстваш.
Лесно е да се разбере: ако си избухлив, можеш да потиснеш гнева, да го вкараш дълбоко в несъзнателното. Това обаче не означава, че гневът е изчезнал. Може дълго време да не го забележиш, но той си е там, подобен на мошно дълбинно течение, някъде в мазето на твоето същество. На върха може да раздават усмивки, но нещо недобро може да избухне от глъбините във всеки момент. Ето защо и усмивката ти няма да бъде съвсем искрена и дълбока, а по-скоро израз на яростното усилие, което упражняваш, за да потиснещ нещо в самия себе си. Натрапеният отвън ред води до безредие. Тантра казва: съществува друг вид ред, който няма нужда да бъде налаган. Просто се отървете от всички конструкции, станете естествени и спонтанни. Това е най-великата стьпка, която може да се изисква от човека. За нея е необходим огромен кураж, понеже обществото не харесва такива неща. Нещо повече, то воюва с тях до смърт. За обществото е най-важно да има ред, а хората да се съобразяват с него доброволно. Ако някой обаче се отклони макар и малко встрани, се надига буря, а тълпите подивяват.
Тантра означава бунт. Не казвам революция, а просто бунт, понеже в Тантра няма политика, тя не се стреми да промени света, държавата или обществото. Тя е преди всичко бунт, индивидуално неподчинение. Чрез нея индивидът се освобождава от конструкциите и тяхното робство. В момента на освобождението човек навлиза в нов тип съшествуване, за което досега не е имал представа. Сякаш е живял с кърпа на очи и изведнъж някой е махнал кърпата: светът е така различен и нов! Премахнатата от очите превръзка е онова, което досега си наричал свой ум - мисленето ти, предразсъдъците, познанията, свещените писания. Всичко това те заслепява, поддържа те незрящ, затъпял, безжизнен. Тантра иска от теб да живееш - като дърветата, като реките, като слънцето и луната. Това е изконно човешко право. От неговата загуба не печелиш нищо, напротив - губиш всичко! Ако, за да го спечелиш е необходимо да загърбиш всичко останало - пак няма как да загубиш, няма да съжаляваш за загубата. Един единствен миг истинска свобода е достатъчен да изкупи всички загуби. Нима има някакъв смисъл да живееш 100 години, заробен като някакъв вол? За да живееш в света на Тантра, е необходим кураж, рисковано е. Твърде малко са онези, които са успели да извървят този път докрай. Бъдещето обаче е oбещаващо. Значението на тантра ще се увеличава все повече. Същността на робството става ясна за хората. Те разбират, че никаква политическа революция не е достатъчно революционна в същността си. Всички политически революции стават антиреволюционни, след като победят. Това е така, защото властта винаги е антиреволюционна. В нея има един вграден механизъм, по силата на който всеки властимащ се превръща в антиреволюционер. Властта се движи в свой собствен свят. Досега сме били свидетели на не малко революции, всички до една напълно провалени. Революциите не помагат и човек все повече осъзнава това. Тантра предлага съвсем различна перспектива. Тя не е революционна, а бунтарска. Бунтьт предполага индивид. Можеш да се бунтуваш сам, без никаква партия или организация, по свой, неповторим начин. Запомнете добре - тантра не означава борба против обществото, тя се стреми да отиде отвъд него. Тантра не е антиобществена, тя просто няма нищо общо с обществото. Тантра не е против робството, тантра е за свободата - за една бъдеща свобода.
Вгледайте се, моля ви, в живота си. Нима сте свободни хора? Не, не сте. Обвързани сте с 1001 вериги. Може да не си давате сметка за това - неприятно е, признавам. Може да не го признавате - знам, боли. Това обаче не променя нещата – вие сте роби. За да влезеш в тантра, трябва да признаеш, че си роб, че робството е дълбоко вкоренено в теб, че то трябва да бъде премахнато. Това признание ще ти помогне да се отървеш, да се освободиш истински.
Престани с успокоенията и овчедушието, стига вече приказки: "Всичко ми е наред!" Не, нищо не ти е наред! Целият ти живот е един безкраен кошмар. Погледни се само! Никаква поезия, никаква песен, никакъв танц, нито капка любов, да не говорим за молитва. Празници, радост? Думички в дебелите речници. Блаженство? Да, чувал си за блаженството, но само си чувал, не си го изпитвал никога, никога! Бог? Затлачен в храмове и църкви. Е, хората говорят за Бог, най-много, разбира се, свещениците, но те изобщо не го познават. Всичко красиво изглежда ужасно безсмислено, а кой знае защо истински ненужното смятат за най-важно. Хората продължават да трупат пари и да смятат, че вършат нещо значително. Човешката глупост няма край. Внимавай да не разрушиш от глупост целия си живот, както .се е случвало с милиони хора преди теб. Внимавай - само така ще се спасиш от тъпия жабуняк. И до днес Тантра е генетично вкоренена в българина /индивидуалист - но оцелял/ и нищо не може да го изкорени.
понеделник, май 23, 2011
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар