ТАНТРИСКОТО ПРЕОБРАЗЯВАНЕ

Тантра е свобода - свобода от всички умопостроения и игри на съзнанието, свобода от всички конструкции, свобода от другия. Тантра е пространство на бъдещето. Тантра е освобождение.
Тантра не е религия в общоприетия смисъл на думата. Религията е също игра на ума, понеже ни впряга в определена от нея предварителна насока на мислене. Така е с християнина, с индуиста, с мюсюлманина. Религията предлага и изисква от последователите си известен стил на живот, дисциплина. Тантра, обратно, премахва всякаква дисциплина.
При липса на дисциплина и наложен отвън ред, у нас възниква съвсем различен вид подреденост: подредеността на онова, което Лаодзъ нарича дао, а Буда - дхарма. Не ние правим и постигаме това, то просто ни се случва. Тантра само подготвя сцената, пространството, създава необходимите условия. Тя не приканва, нито очаква, само създава условията. А когато условията са налице, когато завесата е вдигната, играта може да започне.
Веднъж чух прекрасна история, много стара и мнрго привлекателна...
В една провинция от дълго време не бил валял дъжд, всичко изсъхнало. Най-накрая хората решили да доведат заклинател за дъжд. Пратили свои представители при него в далечен град и го помолили коленопреклонно да дойде час по-скоро, защото нуждата от дъжд била огромна.
Заклинателят бил мъдър стар мъж. Той се съгласил да помогне, но поискал да му осигурят малка колибка сред полето, където да се отгегли необезпокояван от никого в продължение на три дни без храна и напитки. Молбата му била изпълнена.
Привечер на третия ден над провинцията се излял проливен дъжд. Огромна тълпа радостни люде се запътила да изрази благодарността си към заклинателя.
- Кажи ни как успя? - сипели се отвсякъде въпроси.
- Много просто - отвърнал мъдрeцът. - През последните три дни се постарах да се приведа в пълен ред. Защото, ако аз съм наред, и светът ще е добре: сушата трябва да отстъпи пред нуждата от дъжд...
В тантра се казва: ако ти си наред, и светьт ще бъде подреден за теб. Ако живееш в хармония, цялото съществуване ще бъде за теб хармонично. Ако в теб цари безредие - така ще бъде и със света наоколо. Подредеността обаче не трябва да бъде фалшива, нито натрапена. Когато се опитваш да си наложиш насила някакъв ред, само се разкъсваш. Някъде дълбоко в теб безредието продължава.
Лесно е да се разбере: ако си избухлив, можеш да потиснеш гнева, да го вкараш дълбоко в несъзнателното. Това обаче не означава, че гневът е изчезнал. Може дълго време да не го забележиш, но той си е там, подобен на мошно дълбинцо течение, някъде в мазето на твоето същество. На върха може да раздават усмивки, но нещо недобро може да избухне от гльбините във всеки момент. Ето защо и усмивката ти няма да бъде съвсем искрена и дълбока, а по-скоро израз на яростното усилие, което упражняваш, за да потиснещ нещо в самия себе си. Натрапеният отвън ред води до безредие.
В тантра се казва: съществува друг вид ред, който няма нужда да бъде налаган. Просто се отървете от всички конструкции, станете естествени и спонтанни. Това е най-великата стьпка, която може да се изисква от човека. За нея е необходим огромен кураж, понеже обществото не харесва такива неща. Нещо повече, то воюва с тях до смърт. За обществото е най-важно да има ред, а хората да се съобразяват с него доброволно. Ако някой обаче се отклони макар и малко встрани, се надига буря, а тълпите подивяват.
Тантра означава бунт. Не казвам революция, а просто бунт, понеже в тантра няма политика, тя не се стреми да промени света, държавата или обществото. Тя е преди всичко бунт, индивидуално неподчинение. Чрез нея индивидът се освобождава от конструкциите и тяхното робство. В момента на освобождението човек навлиза в нов тип съшествуване, за което досега не е имал представа. Сякаш е живял с кърпа на очи и изведнъж някой е махнал кърпата: светът е така различен и нов!
Премахнатата от очите превръзка е онова, което досега си наричал свой ум - мисленето ти, предразсъдъците, познанията, свещените писания. Всичко това те заслепява, поддържа те незрящ, затъпял, безжизнен.
Тантра иска от теб да живееш - като дърветата, като реките, като слънцето и луната. Това е изконно човешко право. От неговата загуба не печелиш нищо, напротив - губиш всичко! Ако, за да го спечелиш е необходимо да загърбиш всичко останало - пак няма как да загубиш, няма да съжаляваш за загубата. Един единствен миг истинска свобода е достатъчен да изкупи всички загуби. Нима има някакъв смисъл да живееш 100 години, заробен като някакъв вол?
За да живееш в света на тантра, е необходим кураж, рисковано е. Твърде малко са онези, които са успели да извървят този път докрай. Бъдещето обаче е oбещаващо. Значението на тантра ще се увеличава все повече. Същността на робството става ясна за хората. Те разбират, че никаква политическа революция не е достатъчно революционна в същността си. Всички политически революции стават антиреволюционни, след като победят. Това е така, защото властта винаги е антиреволюционна. В нея има един вграден механизъм, по силата на който всеки властимащ се превръща в антиреволюционер. Властта се движи в свой собствен свят. Досега сме били свидетели на не малко революции, всички до една напълно провалени. Революциите не помагат и човек все повече осъзнава това.
Тантра предлага съвсем различна перспектива. Тя не е революционна, а бунтарска. Бунтьт предполага индивид. Можеш да се бунтуваш сам, без никаква партия или организация, по свой, неповторим начин. Запомнете добре - тантра не означава борба против обществото, тя се стреми да отиде отвъд него. Тантра не е антиобществена, тя просто няма нищо общо с обществото. Тантра не е против робството, тантра е за свободата - за една бъдеща свобода.
Вгледайте се, моля ви, в живота си. Нима сте свободни хора? Не, не сте. Обвързани сте с 1001 вериги. Може да не си давате сметка за това - неприятно е, признавам. Може да не го признавате - знам, боли. Това обаче не променя нещата – вие сте роби. За да влезеш в тантра, трябва да признаеш, че си роб, че робството е дълбоко вкоренено в теб, че то трябва да бъде премахнато. Това признание ще ти помогне да се отървеш, да се освободиш истински.
Престани с успокоенията и овчедушието, стига вече приказки: "Всичко ми е наред!" Не, нищо не ти е наред! Целият ти живот е един безкраен кошмар. Погледни се само! Никаква поезия, никаква песен, никакъв танц, нито капка любов, да не говорим за молитва. Празници, радост? Думички в дебелите речници. Блаженство? Да, чувал си за блаженството, но само си чувал, не си го изпитвал никога, никога! Бог? Затлачен в храмове и църкви. Е, хората говорят за Бог, най-много, разбира се, свещениците, но те изобщо не го познават. Всичко красиво изглежда ужасно безсмислено, а кой знае защо истински ненужното смятат за най-важно.
Хората продължават да трупат пари и да смятат, че вършат нещо значително. Човешката глупост няма край. Внимавай да не разрушиш от глупост целия си живот, както .се е случвало с милиони хора преди теб. Внимавай - само така ще се спасиш от тъпия жабуняк.