Бисери от Marina Kostadinova

 В началото на една връзка ти се струва, че всички мъже са смотани, само твоят - не! По-късно разбираш, че всички мъже са смотани, ма колкото твоя - никой... ;)))

Часът на истината настъпи, тя свали грима, а той гащите.

Толкова известна личност съм, че когато влизам в някой Маркет, вратите сами се отварят...;))

Добра съпруга е тази, която изпраща мъжа си на работа с пълен стомах и празни топки...;)))

-Мила, колко други си имала, освен мен?
-14.
-Вчера ми каза 11!
-Вчера си беше за вчера...;)))

Достатъчно съм умна, че да знам кога да изглаждам глупава...

Когато осъзнах, че вратите на мола се отварят автоматично, а не от силата на мисълта ми, мъката ми нямаше граници...:)))

- Учителю, защо си тъжен? - попитали учениците му един мъдрец...
- Хората се отучиха да виждат истината.Три пъти ви показвах бяла дреха с мръсни петна.И три пъти ви питах:"Какво виждате?"..."Мръсно петно"-отговаряше всеки от вас...И никой не видя бялата дреха....

-Татенце, когато порасна ще бъда ли красива като теб?
- Ооо, аз мисля, че ще бъдеш красива като мама.
- Не, като мама е много дълго. Първо слага крем, после туш, после грим, после прическа... А ти ставаш, измиваш се - и вече си красив...;)))

- Как е правилно: "уздравях или оздръвях"?
- Не знам... Пиши ниумрях...;)))

- Мамо, ще отидем с Марина на кино...
- Добре, Ники... След два часа да се прибереш...
- След два часа?! Та аз поне час и половина ще я навивам...;)))

”Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли: “Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!” Малко по-късно в капана се хванала змия – и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заколили овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И, накрая, заколили кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!”

Не ме яд ,че ми е изневерявал , яд ме е ,че сигурно жените, с които е бил са ме съжалявали...;)))

Ако вашия мъж през нощта страстно повтаря чуждо име,
отговорете - няма да съжалявате...;)))

Две приятелки се оплакват от мъжете си.
- Моя много пие - казва едната.
- Аз моя го отучих.
- Как успя?
- Като се прибере пиян го питам. Къде беше миличък? С приятели, миличка - ми отговаря той.
Една вечер се прибра, ама толкова пиян, че още в коридора легна на земята и заспа.
Събух му панталона и много внимателно му пъхнах един презерватив в дупето. После си легнах и заспах. Сутринта като се събудих, отидох в коридора и го гледам седи със събут панталон, държи в ръце презерватива и замислено клати глава.
- Къде беше миличко, с приятели ли?
А той ме поглежда тъжно и прошепва.
- Нямам аз вече приятели.
 От тогава глътка не е изпил.

Коубой се жени. Качва булката на коня и тръгват, но коня се спъва. Коубоя казва:
- Едно!
По средата на пътя коня пак се спъва и коубоя казва:
- Две!
Тъкмо преди да влязат в църквата коня за трети път се спъва. Коубоя казва "три", вади пистолета и го застрелва.
- Как можа да застреляш горкото животно - проплакала булката.
Коубоя я погледнал строго и казал:
- Едно!

Пред лекарския кабинет чакат трима пенсионери. Влиза първия, германец и започва да се оплаква от болежките си. Лекаря го прекъсва и го пита:
- Дядо, колко ти е пенсията?
- Ами 3000 евро.
- Няма да се ограничаваш - казва лекаря - ще си хапваш месце, ще ядеш плодове, ще ходиш по курорти. Хайде тръгвай си сега.
Влиза втория дядо, гръцки пенсионер и също се оплаква от болежки. Лекаря въобще не го слуша, а го пита колко му е пенсията.
- Две хиляди евро - казва дядото.
- Виж сега - казва лекаря. Малко ще се ограничаваш. Няма да ядеш месо всеки ден, веднъж годишно ще правиш диета, няма да ходиш на курорт на Бахамите, по-скромно ще живееш. Хайде тръгвай сега.
Влиза третия старец, български пенсионер и лекаря от вратата го пита.
- Колко ти е пенсията, бе дядо?
- Ами аз имам земеделска пенсия 200 лв.
- Ау-у-у - извикал лекаря - за теб само чист въздух, никакво ядене, само чист въздух!

- Отче, купих си цигари от Lafka.
- Шерни десет пъти "Оставка" у фейса.

- Ще има ли трета световна война?
- Не, но ще има такава борба за мир, че нищо няма да остане..

Любовницата на Путин споделя с приятелка:
- Поисках му крем, а той разбрал Крим. Сега не смея да поискам каляска...;)))

Когато ми е гадно си пея ..Тогава и на другите им става гадно...;

Приятел е човек, който идва на кафе и ти изпива всичката ракия...;

Седят си група мъже, пият и си лафят. Един казва:
- Аз като си пийна и от никой не ме е страх!
Един го пита:
- Даже и от жена си?
- Е, чак толкова не съм се напивал...

Ако почистването на дома започва със забърсване на клавиатурата на компютъра ...то това обикновено е и краят на почистването ...

Когато някой се обърне към теб с думите: "Моля те кажи ми честно..." с ужас установяваш, че ти предстои дълго и убедително да лъжеш...

Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки.Тя разказала за това на кокошката,
овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли:
“Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!”
Малко по-късно в капана се хванала змия –
и ухапала жената на фермера.
Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заколили овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната.
И, накрая, заколили кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем,
докато не станат твой!
“За мишките и хората”, Джон Стайнбек

Съжаление можеш да получиш от всекиго...Завистта трябва да си я заслужиш...;)))


КАКВО Е И КАКВО НЕ Е ДУХОВНОСТТА?
О, Боже, ако Ти се моля от страх от преизподнята, то
нека да изгоря в нея. И ако Ти се моля, на дявайки се на рая,
изключи ме от него. Но ако Ти се моля заради Теб самия, не
ме лишавай от вечната си красота.
Рабия ал-Адавия
Не онова, което е казано с говора, а това, благодарение
на което се говори – знай, че тъкмо това е Брахман (Бог),
а не онoва, което се почита тук. Не онова, което се мисли,
а това, благодарение на което се мисли.
„Кена упанишад“
47
Разчитай на посланието на Учителя, не на неговата
личност; разчитай на значението, не на думите; разчитай на
истинското значение, не на временното; разчитай на
ума на мъдростта, а не на обикновения ум, който
осъжда.
Гаутама Буда
Душата няма по-голям приятел от овладяния ум и по-
голям неприятел от неовладяния ум.
„Бхагавад Гита“
Да създаваш и да не притежаваш, да действаш и да нe
задържаш, да подкрепяш и да невладееш – в това е тайна-
та на живота.
Лао Дзъ
Сид хи те (свръх нор мал ни те спо соб нос ти) мо гат да се
ока жат пре пят с т вия. Ду хов но то ос во бож де ние се пос ти-
га чрез неп ри вър за ност до ри и към тях.
Патан джали
Хиляди светове не струват колкото един атом духовност.
Саван Сингх
Природата глупавите забавлява. Умните учи. На мъдрите разкрива своите тайни.
П. Дъ нов
Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите
на разбирането.
Хермес
48
Големият учен се прекланя пред природните закони и
това усещане прилича много на религиозното благоговение… Истински учен може да стане само дълбоко религиозният човек.
Айнщайн
На истината в религията е свойствена всеобхватността и парадоксалността. Фалшът в религията се открива по нейната едностранчивост и липса на цялостност.
д-р М. Пек
ВЪТРЕШНИЯТ ОПИТ СРЕЩУ ДОГМАТИЗМА
Щом плуваш ти към съвършенство-бряг,
незнайното за тебе знайно става.
Невеж ли си – наученото пак
в невежество ще те изобли чава.
Дже ля лед дин Руми
Ко га то човек успее да съзерцае Бога, всякакви диску-
сии по тълкуване то на све ти те пи са ния прекъсват. Бръм-
чей ки, пчелата кръжи над цвета, преди да се спусне на не-
го, но после мълчаливо пие нектара.
Шри Ра мак риш на
Библии, Веди, Корани – това са само „саксии“ за крехко-
то растение на религията, но то трябва да излезе вън от
тях, за да изпълни вселената.
Свами Ви ве ка нан да
Ако Бог е в джамията, тогава на кого принадлежи светът? Поклоннико, ако Рама е в иконата, която обожаваш ти, тогава какво става там, където няма образи?
Кабир
49
Единствено неидеологизираното съзнание може да избегне раздвояването. А ако си раздвоен, как може да си щастлив?.. Тогава човек губи вяра в себе си и е готов да се превърне в роб на всеки срещнат.
Ошо
Не е важно кой е прав, а какво е правилно.
Т. Хъксли
Основната функция на формализираната религия е да
предпазва от прякото преживяване на Бога.
К. Юнг
КОЙТО ТЕ ТЪРСИ*
При Теб търсачът вече е.
Пред гладния си сложил хляба.
И този, на когото трябваш,
живее в твоето небе.
Очите ми не виждат где си,
не Те долавям аз със слух.
А Ти си лъч, през мрак надвесен,
и песен вътре в моя дух.
Л. Стаф
СОЦИАЛНА ДУХОВНОСТ
Така, както невежият работи с егоистични мотиви,
така може и мъдрият да работи, но имайки предвид благополучието на света.
Криш на (спо ред „Бха га вад ги та“)
* Превод в стихове Д. Пашкулев
50
Тогава отдавайте кесаревото на кесаря и божието на Бога.
Исус Христос (според Еванге ли ето на Лу ка)
Първата заблуда на човека е, че личният напредък се
постига чрез потъпкване на другите.
Цицерон
Езикът кости няма, но кости троши.
Българска народна мъдрост
Нещастните на този свят са нещастни от копнежа за
собственото си щастие. Щастливите в този свят са щас-
тливи от копнежа си за щастието на другите.
Шанти дева
Който каже: „Любя Бога“, а мрази брат си, лъжец е; за-
щото, който не люби брат си, когото е видял, как може да
люби Бога, без да го е виждал?
Св. Йоан
Кой то вър ви нап ред в зна ни е то, но изос та ва в нрав с т-
ве ност та, той се прид виж ва по-ско ро на зад, от кол ко то
нап ред.
Арис то тел
Мо ли се та ка, ся каш всич ко за ви си от Бог, но ра бо ти
та ка, ся каш всич ко за ви си от теб.
Е. Кей си
Обичай всички, доверявай се на малцина, не навреждай
на никого.
Шекспир
51
Ако говорят зле за тебе и ако е вярно – поправи се; ако
е лъжа – смей се.
Епиктет
Жените са тези, които избираме за свои приятели, те
са тези, които продължават цивилизацията, те са тези,
които поддържат добрия ред във всич ко. Всички велики
личности на света са родени от жени. Как тогава можем
да кажем, че жените са по-маловажни от мъжете?
„Гуру грант сахиб“
Боже, благослови мене да търся утешение, а да утешавам; не да бъда разбиран, а да разбирам; не да бъда обичан, а да обичам – защото давайки, получаваме; защото като прощаваме, биваме опростени; и умирайки, се раждаме завечен живот.
Св. Франциск Асизки
Една материална култура не служи за нищо, щом като не е условие за реализиране на духовни цели.
Яворов

Демокрация по нашенски

Парламентарно представените партии в парламента ... България е Парламентарна Република. Като начало добре, но къде е продължението на това изречение? Какво е Парламента? Сграда в която 240 депутати се излагат според възможностите си и се правят че работят. Защо са там? Защото сме ги избрали. Гласували сме за тях. В същност не сме гласували точно за тях. Гласували сме за техните партии, а това че партията е написала в списъка името точно на този кандидат е решение на ръководството на партията и няма нищо общо за теб. Ти не си гласувал за нито един от 240-те депутати, нещо повече, ти не знаеш кой от тях те представлява. Въпреки това според Конституцията:  Чл. 67. (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ.

Защо тогава казват, че в парламента има парламентарно представени партии? Това е невъзможно и несъстоятелно. В парламента парламентарно представен е избирателя, в качеството му на суверен. Това обаче е опасно и не бива да се допуска, защото ако се каже и допусне означава, че избирателя, суверена, ще бъде допуснат до властта. Това не бива да става в никакъв случай и за това на първото изречение в Конституцията е сложена много бързо точка: " България е Парламентарна Република.". И не е продължено! Защото ако се опитате да го продължите, което е задължително да се направи, ще трябва да се каже недвусмислено, че в парламента е представен избирателя, суверена, а не тази, или онази Партия. Това не бива да се допуска на никаква цена, защото става въпрос за най-важното нещо - за властта и за това кой трябва да бъде допуснат до нея. Кой? Отговора е само едим - Партията. Обърни внимание, не народния представител, не той е просто поставено лице, определения от Партията, но истинския собственик на властта е самата Партия. Затова когато чух в медиите да се казва че:   "Парламентарно представените партии в парламента ..."  се замислих върху няколко простички неща:

 - Кой е суверена?

Непрекъснато ми втълпяват, че суверена бил народа. Защо го правят? Защото е удобно. Кой е народа? Само целия народ ли е суверена? Ами ако е част от народа, суверен ли е?

 - Кой притежава властта?

Седемте царства

В света в който живеем, има седем царства. Всеки от нас се ражда в царството на знанието, но не всеки изживява живота си в него. Много е трудно да напуснеш едно царство. Повечето от нас дори не се опитват, а тези които се опитват, не знаят как да го направят. Причината е, че в мига в който се родим, ние вече сме любопитни за знания. Опознаването на околния свят е толкова естествено, колкото и дишането. До вчера в утробата на мама, всеки от нас е бил единственото АЗ СЪМ. Сега изведнъж околния свят изпълва всичко и нашето АЗ изчезва, превръща се в околен свят, готов да бъде изучен. Изкушението е неустоимо и ние сме готови дори да се изгорим на горещата печка, само и само да задоволим безграничната жажда за знания и опознаване на всичко. Така ние постепенно ставаме част от царството на знанието и забравяме за себе си, забравяме кои сме и защо сме тук. Цялото ни същество е изпълнено с жаждата да учим и всички около нас ни поущряват, докато в един момент, докато се усетим, вече сме се превърнали в знайковци. Трупането на знания се превръща в самоцел и критерий за нашето АЗ, независимо, че няма нищо общо с него. А тези които натрупат най-много знания, стават многознайковци и от тях се раждат бъдещите доктори, професори и академици.
В това царство, знанието е като огромен океан, на брега на който всеки от нас като дете си играе. Толкова е хубаво и весело, че неусетно навлизаме все по навътре и трудно ни вадят от водата. Всичко започва като на игра, но след време не просто се пристрастяваме, а се превръщаме в зависими от знанието. И когато започнем да ходим на училище, ние вече сме забравили окончателно какви в същност сме се родили, ние сме вече ученици.
Не се заблуждавайте, че ви казвам, че знанието е нещо лошо, нищо подобно. Знанието е нещо много полезно, но само когато го използваш по предназначение. Когато обаче започнеш да трупаш знания и това не само продължи цял живот, но и се превърне в смисъл на животата ти, тогава вече всичко се променя. Знанието от твой помощник и приятел се превръща в твой враг. И ако не го осъзнаеш навреме, ти никога няма да напуснеш това царство. Дори да имаш хиляда живота ти все ще се раждаш и умираш в царството на знанието.
Трупането на знания е като трупането на пари. Колкото и да имаш, може да прибавиш още едно. Но колкото повече натрупваш, толкова повече ти тежат. Вече не ходиш изправен, а си се прегърбил под тежеста им.  Знанията се осъществяват в две форми. Съдържание на знанието - ти знаеш нещо, и съзнание, познаващият. Но ако се привързваш прекалено към съдържанието на знанието и способността към познание отива на втори план, то се загубваш в този свят.  

Не отдавай почит на познаваемото, а на познаващият. Знанието има два края. Единият сочи познаваемото, а другият - познаващият. Ако не откъсваш очи от познаваемото, ти се загубваш. Но ако се съсредоточиш върху познаващия, то няма да се загубиш и ще успееш да излезеш. Струва си, защото те обзема голяма, много голяма радост, защото вече си разбрал нещо много съществено, нещо, което ще остане до края, нещо фундаментално, а именно - способността към познание, способността за осъзнаване.
За да напуснеш света на знанието, трябва да не се привързваш към него и което е по-важно да се научиш да осъзнаваш във всеки момент. Тогава целия товар, който ти се е събрал и те смазва, ще олекне като перце, защото в един миг ще осъзнаеш, че ти си познаващия и осъзнаващия и единственото важно е КОЙ СИ ТИ. В този миг ще се озовеш пред вратата, портала, който води към второто царство. В момента в който прекрачиш прага, ще почувстваш такава радост наслада и еуфория, че ще ти се иска да останеш там, между двата свята. Това е измамно усещане, защото любопитството ти ще надделее и ще влезеш в света на разкаянието, втория свят в който ти предстои да научиш много неща. 

Лявата половина на мозъка си ние използваме, за да четем и разговаряме, да решаваме задачи по математика, за дедуктивно мислене, запомняне на подробности, за да измерваме времето. Между многото аспекти – лявото мозъчно полукълбо е източникът на логичното, рационално мислене. То обаче „ не знае” нищо повече.

В основата си ние сме общество на левия мозък. Фактически всичко, което приемаме за стойностно, се разработва или контролира от доминиращото ляво полукълбо на мозъка. Дори и ако произлиза от десния мозък, като например идея или музика, левият мозък надделява и го вкарва в употреба. Как сме се докарали до това положение? Никой не е абсолютно сигурен, но една от най - добрите хипотези е, че господството на левия мозък се е оформило благодарение на необходимостта от оцеляване във физическия свят. В продължениена хилядолетия нашите предци разчитаха на левия мозък, защото това бе единственият начин да свърши работа. Цялостната ни система – книги, училища, колежи и университети, промишленост, политически структури, църкви – са основно под диктата на левия мозък при обучението, приложението и действието. Позволяваме си да се отнасяме към дясномозъчното мислене с иронична толерантност, съмнение, отвращение, раздразнение, недоверие и страхопочитание. 

Защо в такъв случай се притесняваме? Защо не си останем само с лявото мозъчно полукълбо и така да си продължаваме?  Кой се нуждае от дясната половина? Ние. 

Напоследък проучванията показват, че много ловко използваме десния си мозък в ежедневието. Например левият мозък запомня името,но десният – физиономията. (Колко пъти сте попадали на позната физиономии но не сте могли да си спомните името?) Леви мозъко, бъди нащрек! Проучванията на световните лидери в история показват, че те мислят с много повече от своите аналитични, интелектуални мозъци.  Всички важни решения за човечеството са взети от левия мозък, плюс. Плюс – десния? Подкрепено е с доказателство, основаващо се на това, което сега знаем. Нещо повече – добро предположение е, че десния мозък издърпва лоста за гласуване в тъмната стаичка по време на президентските избори. Съвременната теория се концентрира около идеята, че ние променяме господството на мозъчните полукълба многократно по време на всекидневната си дейност. Тази промяна е мигновена, в зависимост от духовната или физическата необходимост в момента. Това изглежда ограничава много по-безкомпромисно и без това слабата употреба на мозъчния (духовен) потенциал. Дали това, че ставаме достатъчно умни, достатъчно дълго, та да слезем от дървото и оцелеем като същества, не е глупав шанс – или пък чудо? А може би нещо друго. 

Парламентарна Република

Според Конституцията България е Парламентарна Република. Според Избирателния ни закон обаче България е Партийна Република. Според Конституцията висш орган на управление е Народното събрание. Кой обаче управлява в народното събрание? Управлява Партията спечелила изборите (самостоятелно, или в коалиция). Народните представители гласуват според диктовката на Партията, а тя им налага как да гласуват според решението на лидера и неговото тясно обкръжение. Следователно в България е в пълна сила отменения чл.1 на Живковата Конституция за ръководната роля на Партията, с тази разлика, че Партията вече не е една, а са няколкостотин.
Самия народен представител се е превърнал в партиен представител, а самото народно събрание е по-подходящо да се нарича партийно събрание. При това положение имам ли аз свой народен представител? Не! Този който би трябвало да бъде мой предстявител, представлява партията, а не мен. Ето по тази причина България не е Парламентарна Република. Тя е Партийна Република и като такава е създала закони, които защитават партийния, а не народния суверинитет.
Основния закон по който партийния модел съществува и се възпроизвежда е Избирателния кодекс. Той е партиен документ, по-важен от Конституцията и узаконява всичко което е в партиен интерес, но противоречи на Конституцията. Този закон си има и свой собствен бюджет, който се нарича "държавна субсидия". Много е важно да се знае, че тази субсидия е партийна. Тя се дава на партията. Всеки народен представител, който напускайки парламентарната група се опита да си присвои субсидията ще бъде анатемосан, а закона ще се промени така че никой да не може да отмъкне партийните пари.
Някои наивни избиратели смятат, че партиите могат доброволно да намалят, или да се откажат от субсидията. Това е невъзможно!
За да разберем същността и корена на това зло, трябва да си отговорим на един въпрос: как партията успя да извърши този конституционен преврат? И когато казвам "партията" имам предвид именно комунистическата партия, която впоследствие се клонира в 101 партийки, изпълващи от най-ляво до най-дясно цялото политическо пространство.
В България събитията „се сложиха“ така, че на 07 декември 1989 г. бе създадена официално организирана опозиция, станала известна като „Съюз на демократичните сили“ (СДС), а три дни след това – на 10 декември 1989 г. – бе организиран първият опозиционен митинг, на който бе оспорена легитимността на правомощията на управляващата комунистическа партия и на действуващото Народно събрание, и във връзка с това бе издигнато искането за свикване на Национална политическа „Кръгла маса“, която да изработи и приеме Пакет от задължителни политически документи за създаването на нов и легитимен политически и законодателен механизъм за управление на страната. Основните теми, разисквани на заседанията на „Кръглата маса“, бяха четири: политическата система, разделянето на властта, националният въпрос и избирателният закон. От юридическа гледна точка феноменът „Кръгла маса“ не бе регламентиран с нито един правен нормативен акт, поради което и нейният шумно рекламиран статус като стояща „над“ Парламента бе пълен абсурд. В края на януари и началото на февруари 1990 г. отприщеният от Държавна сигурност и изключително умело дирижиран „етнически кипеж“ затихна, и постепенно на политическата сцена се наложиха други две основни събития, които също така беха изключително умело дирижирани от ДС и приковаваха вниманието на цялата общественост – Националната политическа „Кръгла маса“ и мощната стачна вълна. При задълбочаващата се икономическа криза и на фона на тези две събития, след проведения от 30 януари до 02 февруари 1990 г. ХІV извънреден конгрес на БКП бе извършена втората голяма промяна – формираният пред 10 ноември 1989 г. правителствен кабинет подаде оставка на 03 февруари 1990 г. и на 08 февруари 1990 г. бе съставено изцяло еднопартийно правителство на Комунистическата партия, ръководено от Андрей Карлов Луканов. Изключително лесно и абсолютно безпроблемно постигнатото в заседанията на „Кръглата маса” Политическо Споразумение включваше пет принципи, а именно: Парламентарна Република, многопартийна система, пазарно стопанство, равни права на всички граждани и екологично законодателство. Относно въпроса „Как трябва да бъдат въведени тези принципи?“ отговорът бе даден инструментално чрез отговорите на два въпроси: „Кой е легитимен да участвува в политическия живот?“ и „Как ще бъде определен преходът към новото статукво?“. Отговорите гласяха, че „легитимни са само представителите на властта и представителите на признатата от нея опозиция“, а „новото статукво ще се формира и определи от Великото Народно събрание“. Икономико-стопански промени не бяха поискани и от двете страни на участниците в „Кръглата маса“, като имплицитно бе предпоставено, че бъдещите коалиционни правителства ще решават тези неща. Именно така, по този начин, участието в политиката бе предоставено като легитимно единствено на БСП и СДС, с което фактически бе легитимиран т. нар. двуполюсен политически модел. Изключително любопитно е, също така, че различията между „двете страни“ на Споразумението се свеждаха единствено по въпроса за статуквото, при което, защитавайки статуквото, БКП/БСП се самоопредели като „дясна (консервативна) партия”, а СДС – като „лява“, като „партия на промяната“; а на всичката останала символика бе възложена функцията да внушава обратното.
Така започна всичко.
Втория въпрос на който се налага да си отговорим е как да бъде възстановена Конституциятаи да се премахне направената подмяна и кое точно е подменено. Подмяната е още в чл. 1 от Конституцията. Ето как става това:
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Този текст означава, че народа конституционно е притежател на власта. Защо тогава суверена, т.е. народа не може да упражни това свое право? Кой и как му го е отнел? Отговора ще намерим в същата Конституция:
Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
Само политическите партии имат право на власт, а гражданите независимо от нивото на своята обединеност, нямат право на власт. Но нали те бяха "суверена"? Да, те са суверена и ако искат власт да регистрират Политическа партия. Ето в това е измамата, подмяната на конституционната ни свобода, защото в момента в който регистрираш Партия, ти се идентифицираш със съществуващата система, възпроизвеждаш я, принуден си да играеш по нейните правила. Замислял ли си се защо има толкова много партии? Това са групи от хора които са измамени от системата и не са осъзнали, че това за което се борят, Конституционно им принадлежи. Единствения начин да се излезе от този Конституционен капан е "суверена", да може пряко и безусловно да участва във власта, която конституционно му принадлежи. За да упражни това свое право, на суверена не му е необходимо да създава, или регистрира нещо. Ето част от измамата: втълпили са ни, че трябва да регистрираме нещо. Но ние вече сме "суверена", няма нужда да го доказваме или обличаме в някаква законна форма, защото Конституцията е най-висшия закон. Тук трябва да разсеем още една заблуда. Суверен е не само целия народ, а и всяка негова част. Суверен е и отделния човек. Той има същите права, каквито ги има "суверена". Това е изключително важно, защото не само група граждани, но дори и един единствен гражданин може да упражни Конституционните права на суверена.
Ако имаме гражданската воля да упражним правата си, да си отговорим на следния въпрос. Ще ни позволи ли системата това доброволно? Отговора е - НЕ. Следователно това трябва да стане силово. В нашето съвремие силовите методи са изключително ефективни и разнообразни, и Конституцията ги позволява, т. е. това са законни средства, които принуждават управляващите да приемат определени условия, или да направят определени отстъпки.
Аз съм гражданин, всеки един от нас е гражданин. Дори ако някой от нас е член на партия, той не престава да бъде гражданин. Много партийни членове са го забравили, или не искат да си го спомнят, но това не променя нещата - всички сме първо граждани и след това всичко останало. В този смисъл, аз нямам нищо против който и да е гражданин, заради негово политическо пристрастие. Аз имам против неговото политическо пристрастие да претендира за власт която не му принадлежи, да си припомним: "Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет".

Бойко извикал Цветанов и му казал:
-Виж к'во Цецо. В последно време здравето ми се влоши, кръвно вдигам, ядосват ме, ще вземе нещо да се случи, искам да съм подготвен. Искам да ми уредиш среща със св. Петър и се разбери с него, какво там ще струва, да ми запази едно място в Рая.
Отнело му цяла седмица, но уредил Цецо срещата и в уговореното време, изправил се Бойко пред св. Петър и му повторил какво иска.
-Може - казал св. Петър - но ще изпълниш едно мое условие.
-Как така, ще ми поставяш условия ли? - опитал се да възрази Бойко.
-Тук на небето аз командвам и думата ми е закон - казал строго св. Петър. Сега, ще те пратя в Ада за един ден. След това ще отидеш в Рая за един ден. Сам ще избереш къде искаш да ти запазя място.
Бойко се съгласил, Св. Петър щтракнал с пръсти и два Дявола се появили и го завели в Ада.
Още като пристъпил вратата, се появили няколко красавици, поднесли му цветя, завели го до едно току-що построено голф игрище, дали му да пререже лентата и тълпа от хора му ръкопляскала. После отишли на един голям стадион, където срещнал няколко стари приятели, отдавна застреляни по невнимание от други приятели. Така Бойко обикалял цял ден сред изобилие, богатство и красота, а времето минало неусетно.
На другия ден сутринта двама ангели завели Бойко в Рая. Навсякъде било чисто, тихо и пълно с непознати хора, никой не му обръщал внимание, едва изкарал няколко часа и скуката го налегнала. Когато се явил пред св. Петър въобще не се поколебал и казал.
-Запази ми място в Ада.
-Сигурен ли си? - попитал св. Петър.
-Сигурен съм!
Св. Петър се съгласил, запазил му място в Ада, а преди да си тръгне Бойко го помолил.
-Св. Петре, нека още веднъж само да погледна и да се порадвам на вечния си дом.
Св. Петър се съгласил. Дяволите отворили вратата и Бойко прекрачил прага. Но вътре всичко било различно, навсякъде мръсотия, бедни и гладни хора го гледали с ненавист, сградите с олющени фасади, а улиците целите в дупки.
-Св. Петре, ти ме измами, вчера беше различно.
-Не съм те измамил - казал св. Петър. Вчера беше така както обещаваше преди изборите, а днес е както е след изборите. Честито ти нов дом!

Политическата система е в състояние на равновесие не когато всички са на едно мнение по някой въпрос, или по всички въпроси. Общественото развитие се дължи на разномислието, но едновременно с това е невъзможно без единомислието. Това е много  важно да се разбере. Представете си един магнит. Неговото състояние на равновесие се дължи на баланса на двата му полюса - плюса и минуса. Има равновесие и едновременно с това има и полюси. В обществото е същото, но полюсите на политическата система са двете състояния на демократичния принцип. Те са свързани със правото на избор на всеки индивид по отношение на упражняване на правото му на власт.
На единия полюс е неговото право да избере свой представител, който да упражнява власт, а на другия индивида да упражни пряко своята власт. Когато казвам индивид, имам предвид индивидуалността на всеки от нас. Ние сме много различни, но в политическата система сме равноправни по отношение на правото си на избор. Затова се казва: ние хората сме различни, но много еднакви. И така когато в едно общество политическия модел на управление е изместил центъра, изкривил е модела в полза на представителност, се получава нещо като олигархично-мафиотски модел на управление, а когато се отиде в другата крайност - на пряко упражняване на власт, се получава най общо казано народовластие. Системата не може да стои дълго в дисбаланс, в един момент, ако не се регулира, тя ще се взриви.
Не само в България, но и в цяла Европа политическия модел не е в равновесие, той е изкривен и то в полза на представителната демокрация, за сметка на пряката демокрация. Това е основния проблем на системата и това е причината за нейната икономическа и финансова нестабилност, което пък води до напрежение, протести и стачки. Те в един момент неизбежно избиват в протест срещу системата и искания за нейната промяна.
Равновесието на системата не се състои в това половината от нея да е в състояние на представително управление, а другата половина в състояние на пряко управление. Това е невъзможно. Баланса се постига когато всеки индивид, във всеки момент, в зависимост от своето лично желание и преценка, може да променя представителното си участие във властта с пряко участие във властта и обратно. Практически това означава не само да мога да сменям своя избраник, както сменям примерно личния си лекар, но дори когато искам да мога да гласувам лично по всеки пректозакон както в Народното събрание, така и в Общинския съвет. Това е пряка демокрация, а Референдума, е само прашинка от цялата възможност, която дава пряката демокрация.
Основното около което се върти всичко е в думата "власт". На тази дума е подчинено всичко и всичко което се прави е заради нея. Но проблема на СИСТЕМАТА е, че притежателя на тази пуста власт си ТИ. Това е причината неизбежно "ти" да се противопоставиш на "системата". Добре си беше, когато по бай Тошово време откровенно и ясно се знаеше, че властта принадлежи на Партията. На всичко отгоре въпросната Партия беше една и грешка не можеше да се случи. Но същата тази Партия, след 1989 год. беше принудена да "сдаде" властта и то не на кого да е, а на теб. Давайки ти властта, тя направи няколко неща за да я запази, от които тук ще разгледаме само едно. То се намира в чл.1 от Конституцията, където буквално е записано: "Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция."
А сега си помисли, ако ти си монарх - цар, крал, или султан примерно, би ли приел властта да произтича от теб. Едва ли, защото това означава, че властта ти ще си изтече нанякъде. Какво би приел ти, ако си монарх. Ето отговора на Княза на България според Търновската Конституция:
9. Зaкoнoдaтeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи нa Князa и нa Нapoднoтo
пpeдcтaвитeлcтвo.
10. Князътъ утвъpждaвa и oбнapoдвa пpиeтитe oтъ Нapoднoтo cъбpaниe зaкoни.
11. Князътъ e Въpxoвeнъ нaчaлникъ нa вcички вoeнни cили въ Княжecтвoтo,
кaктo въ миpнo, тaкa и въ вoeннo вpeмe. От paздaвa вcичкитe чинoвe пo зaкoнa.
Кoйтo пocтъпи въ вoeннa cлужбa, дaвa клeтвa, чe щe дa e вepeн Князу.
12. Изпълнитeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи Князу вcитe opгaни нa тaя влacтъ
дeйcтвoвaтъ oт нeгoвo имe и пoдъ нeгoвъ Въpxoвeнъ нaдзopъ.
Следователно за да запази властта си Партията подмени думата "принадлежи" с думата "произтича". Какво следва от това?
Когато в деня на изборите, влезеш в тъмната стаичка, поставяйки хиксчето на нечия бюлетина, ти даваш власт на някого за следващите четири години. В този ден ти упражняваш пряко своята власт, правейки избор. Следователно в този момент, ти притежаваш власт, защото ако не я притежаваше, нямаше как да я дадеш. От къде притежаваш власт, кой ти я даде? Даде ти я въпросния чл.1 от Конституцията. Но там не пише че ти имаш власт само един ден на четири години. Дори не целия ден, а само от 6 ч. сутринта, до 6 ч. вечерта. Там пише, че ти си суверена. Но на практика през останалите 365 дни от годината, ти си народ, тълпа, електорат, материал и всичко друго, но не и суверен.
Ето така Партията извърши "подмяната" и въпреки чл.1 от Конституцията продължава да е притежателя, собственика на властта, а не ти.  Всички знаем какво пише над входа на Народното Събрание - "Съединението прави силата". Този текст не е подходящ, трябва да пише - "Право, справедливост и морал". Това са трите условия /критерия/, на които трябва да отговаряш за да престъпиш този праг. В Народното Събрание няма нито съединение, нито сила. Нещо повече, събранието не е народно, а партийно, а народните ни представители са партийни представители, а не народни. В Народното Събрание се решават и защитават не Народните, а Партийните интереси. Тези именно партийни интереси са причината да бъдат откраднати твоята отговорност и твоите права. Въоръжени с тях депутатите стават независини, недосегаеми от своите избиратели, заживяват свой собствен живот независещ от народа. Ще те попитам, след като този твой избраник по никакъв начин не зависи от теб, защо ще се грижи за теб, по коя елементарна логика ще прояви инициатива, желание, или морал да направи нещо за народа си. Това няма как да се случи.
Следователно порочноста на системата е в това, че тя е само представителна и не ти дава възможност ти - суверена пряко да участваш във властта. Сега се върни мислено в деня на изборите. В този ден ти просто избра някой да те представлява. Но ти живееш всеки ден, още утре или когато решиш, ти трябва да можеш да промениш своя избор. Защо ще чакаш четири години, това е лишено от всякакъв смисъл. Нещо повече, по някой въпрос, по който ти си специалист, може да решиш да гласуваш лично. Защо да не може да го направиш? Ако утре Общинския съвет ще гласува закон, или наредба с която ти не си съгласен, защо трябва да излизаш на улицата и да протестираш? Просто гласувай против и наредбата няма да се приеме, защото, гласовете на общинските съветници ще се окажат недостатъчни. Но това е друг обширен въпрос, който трябва да се разгледа отделно.

Ако зависи от мен бих променил чл.1 от Конституцията така:

Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт принадлежи на народа. Тя се осъществява от него непосредствено и  пряко, или чрез негов представител в органите, предвидени в тази Конституция.

Дори само това да се направи е много!

Когато някога Чърчил казал, че демокрацията не е най-доброто нещо, но нищо по-добро не е измислено, той е имал предвид тази демокрация, която е виждал. Ние сега също виждаме една демокрация, която не ни харесва. От тогава много неща са се променили, но нас ни интересува кое е това, което не се е променило, заради което, въпросната демокрация не ни харесва. Кое е това, което е едно и също и в България, и в Испания, и в Гърция, и в Германия, и във Франция, и т. н. в целия Европейски съюз? Има ли някакъв общ политически елемент, срещу който народите на тези страни се противопоставят, не приемат и искат да променят. Да, има такъв и той се състои в това, че в целия Европейски съюз демокрацията е представителна. Обърни внимание, да имаш представител, само по себе си не е нещо лошо, но то се превръща в нещо изродено, когато се окаже, че нямаш друга възможност, нямаш друг вариант. Порнографската същност на българския вариант на "представителна демокрация" се състои в това, че ти не гласуваш за свой представител, за конкретна личност, а за "партиен представител" определен от Партията. Тези твои "избраници" утре ще влязат в Народното събрание и ще го превърнат в "Партийно събрание", а вместо твоите интереси те ще защитават единствено "партийните интереси". И на фона на цялата тази нелепост ти се казва, че си длъжен да гласуваш за някого, който ще те представлява. Защо? Ами, ако не искам никой да ме представлява? Не, не може, системата не го позволява, не е предвидено, не е разрешено. Също като в религията, ако искаш да говориш с Бог, не можеш да го направиш лично, ще трябва да отидеш в църквата и там свещеника от твое име ще говори с Бог. Но ако ти излезеш на улицата и кажеш, писна ми от посредници, аз искам да говоря с "Господ" лично, политическата система ще те заклейми, ще те обвини, ще те смачка, а ако и това не те накара да преклониш глава, ще те унищожи. И това унищожаване ще бъде физическо, бъди сигурен в това и не си прави илюзии, че ще оцелееш. Така че когато искаш да променяш система, особено ако тя е политическа, трябва да си наясно с какво се захващаш. В този смисъл, аз въобще не съм изненадан от позицията на Президента, той е последния бастион и ще защити системата със всички средства. Нещо повече, той няма избор! От казаното до тук, можем да направим следните изводи:
1.Нито един от елементите на политическата система, парламент, президентство, правителство, партии, не могат, не са в състояние да направят нещо, което е в интерес на народа.
2.Каквото и да се предприеме някой от елементите на политическата система, парламент, президентство, правителство, партии, да направи нещо в интерес на народа е обречено на провал.
Казано с други думи не е възможно да се промени нещо в полза на народа, без да се промени системата.
Ако сме съгласни с тези изводи, ще трябва да насочим действията си към промяня на системата, ако не сме съгласни действията ни ще са в съвсем друга насока. А сега да видим, ако приемаме тези изводи, как се променя политическа система. Има точно два начина: силов и по доброволен, конституционен път. С първия няма да се занимаваме. За втория, ще кажа само, че никоя политическа система не се предава доброволно, без борба. За нас нещата са още по трудни, защото не искаме да унищожим системата, а да я демонтираме и да изградим нова. Първо да отговорим на въпроса "КАК". Ако днес искаме да променим нещо, трябва да тръгнем, от първата стъпка, където всичко се е объркало, а това е от Велико Народно Събрание. Свикване на Велико Народно Събрание! Ако си забелязал, много политици говорят за свикване на Велико Народно Събрание и нова Конституция. Нека това да не те обърква. Да, Великото Народно Събрание е Конституционния инструмент, който ще демонтира системата . Но не свикано от някоя партия, или от парламента, а онова Великото Народно Събрание свикано от теб. Сега да уточним кой си ти. Според Чл.1. от Конституцията: Цялата държавна власт произтича от народа. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Следователно, ти си Суверена. И когато казвам "ТИ" го разбирам буквално, защото суверен е не само целия народ, а и всяка негова част. Суверен е и отделния човек. Той има същите права, каквито ги има "суверена". Това е изключително важно, защото не само група граждани, но дори и един единствен гражданин може да упражни Конституционните права на суверена.
Ще го повторя: Началото е свикване на Великото Народно Събрание, но не от когото и да е, а от суверена. И не слушай, ако някой, дори и Пезидента ти каже - нямаш право. Ти имаш право на всичко, защото си суверена.
Всичко е регламентирано в Чл.1. от Конституцията. Той винаги е бил най-важния. Преди, ръководната роля на Партията, сега твоите суверенни права. Този Чл.1. е отговора на въпроса кой си ти: ти не си народ, гражданин, или гражданско общество, ти си "суверенът". Това определение ти дава политически статут, а останалите, граждански. За това представителите на политическата система те наричат народ, гражданин, електорат, понякога дори тълпа, но никога суверен. Това не е случайно. Причината е, че политическата система по никакъв начин не иска да се говори за твоя политически статут, ако може дори да бъде забравен, зачеркнат, унищожен. И до някъде е успял. Но докато Чл.1. от Конституцията съществува суверенните ти права са неприкосновени и непосредствени. Е това вече идва в повече на политическия елит, не стига че ти си притежателя на цялата власт, ами и можеш да я упражняваш пряко и непосредствено. Т.е. ти нямаш нужда от посредници за да проявиш и приложиш притежаваната от теб власт. Затова твоите суверенни права са ограничени по безцеремонен начин. Според Чл. 12. от Конституцията:
(1)Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
(2)Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
Добро утро! Сдруженията на гражданите нямат конституционни, суверенни права. Според този член, ако си в група от граждани, ти не си суверен. Кога тогава си? Никога! А, момент, тук откровено ни е подсказано как можем да извършваме политическа дейност, като влезем в политическите партии.
Нямам намерение отново да обяснявам /ще обидя умствените възможности на четящия/ че след като цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява от него непосредствено, няма как да му бъде отнета. Народа е притежателя на държавната власт и в този смисъл той не може да се бори за власт, защото не можеш да се бориш за нещо, което притежаваш.
Тъй като Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат, никоя политическа партия не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Фактически народа в качеството си на "суверен" се явява единствен мандатодател на политическите партии. Нещо повече, партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.
Но както всичко друго в нашата мила родина, всичко казано по горе е обърнато с краката на горе. Как нещата да си дойдат на мястото? Като сменим правилата и цялата система.
1.Казахме вече за свикване на Велико Народно Събрание, но инициирано от народа.
2.Целта му е да приеме нова Конституция, но пректа за тази нова Конституция трябва задължително да бъде подготвен от народа/суверена/.
3.Сърцевината на промяната е заменянето на съществуващия политически модел, с гражданско политически модел. Гражданите, не само да могат да си поставят политически цели, но и да извършват политическа дейност, и то пряко. Как се развиват нещата в момента? Някаква партия , самостоятелно или в коалиция, печели избори, взема власта и започва да управлява. От следващия ден се случват следните неща: другите партии и всякакви политически играчи, започват да коментират имат ли управляващите програма, какво правят или не правят, как всичко което правят е погрешно и как те са предупреждавали, че това ще се случи. През цялото време няма значение дали действията на правителството са правилни или не, целта е те да бъдат дискредитирани и опозицията да вземе власта. Когато почувстват, че управляващите са затруднени от канонадния огън, измислят причина за вот на недоверие. До каква степен са се самозабравили! Ако някой иска вот на недоверие, трябва да попита първо теб - суверена. Не само да те информира, но и да поика одобрението ти. Това е признак не само на уважение. Сбърканите неща са толкова много, че само ще кажа, няма нищо което да е наред. Всичко трябва да се промени. Редно е да се замислиш и попиташ кой ще свърши конкретната работа. Ще ти отговоря по следния начин. Колко са хората, които в момента са във висшия ешалон на власта, президентство, министерски съвет, народно събрание, кметства, общински съвети...
Да предположим, че са 3, 5, 10 хиляди. Сега ги махни, представи си, че просто ги няма. И всичко зависи от теб, трябва да направиш всичко от самото начало. Но помисли за тези които са "минали" през власта през последните 23 години. Какви са били те? Също като теб, обикновени граждани /преди да се превърнат в богоизбрани/. В момента сред народа има хиляди по добри от тях и като експерти, и като дипломати, политици, и като хора с качества. Разполагаме с всичко което ни е нужно, просто трябва да създадем новите правила. Когато това се случи, ние ще разполагаме с плана, програмата, ноу-хау, наречи го както искаш, с това, което ще промени нещата.
Тук има една тънкост, за която управляващите не знаят. Когато разполгаш с плана за промяна, който е одобрен от целия народ, не ти трябват стачки, протести, митинги. Тогава, ще се случи нещо като чудо, гражданската политическа воля, ще се противопостави на партийната политическа воля. Ако излезеш на протест, могат да те арестуват, дори убият, но когато заявиш, аз не те признавам, аз нямам повече нужда от твоите услуги, тогава ставаш неуязвим, силата ти е огромна. Това е не гражданско, а политическо неподчинение.

Политическата система ще ни предложи много промени, изменения и допълнения, с изключение на едно: промяна на системата. Всяка спечелена победа на икономическия фронт, всеки превзет социален рубеж, още утре ще бъде отвоюван обратно от политическия модел, ако днес ние не променим самия модел. Кризата в която България се намира е тотална, т. е. тя не е само финансова, социална и икономическа, тя е и политическа. Ние сме в криза на системата! Такава криза не се лекува с аспирин, или козметични операции, тя не може да се санира. Не случайно протестиращите граждани още след третата нощт, осъзнаха и превключиха - исканията от икономически и социални, станаха политически. За да бъда правилно разбран, ще го кажа по следния начин. Ако днес управляващите намалят цената на тока дори наполовина, това ще бъде успех за три дни. Но ако гражданите извоюват промяна в политическия модел на управление, поне 4-5 години ще влияят върху иконмическата и социална политика. Сами си направете извода, кое е по-важно.

Чл. 1. от сега действащата конституция.
(1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
Въпроса е къде изтича властта на народа.
Ето как е записано в Търновската Конституция:
"Зaкoнoдaтeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи нa Князa и нa Нapoднoтo
пpeдcтaвитeлcтвo".
Княза не е бил съгласен властта да произтича от него, той е знаел, че трябва да притежава властта.
Следователно правилната редакция е:
(2) Цялата държавна власт принадлежи на народа. Тя се осъществява от него пряко, или чрез избран от него представител.
Трябва да се знае нещо много важно по отношение на контрола над властта. Няма измислени механизми за контрол над властта. Или имаш власт, или нямаш, а нямаш ли власт, нищо не можеш да контролираш. Така че контрола над властта е измама, на която все по-малко хора се хващат. Целта не е гражданите да контролират властта, а да участват пряко в нея. Не да участват в управлението, това не променя нищо, а във властта. А участието във властта на гражданите е тяхно Конституционно право и не е работа на някой политик да ни го дава. Ние си го имаме и то е записано в Конституцията. Как това наше право ни е отнето? Чрез отговорността! Втълпено ни е, че ние не отговаряме за нищо, отговарят само политиците, но не и ти. Запомни нещо много важно, когато нямаш отговорности, нямаш и права, те вървят заедно и не се продават поотделно. А когато нямаш права и отговорности, не си свободен човек. Това е златно правило: отнеми отговорностите на един човек и от този момент той ще бъде зависим от теб. Обърни внимание, не казвам роб. Робът е в по- изгодна позиция, защото си длъжен да му осигуряваш прехраната, а той само да ти работи. При свободния човек, лишен от отговорности, не си длъжен дори да го храниш.

Няма нужда да се свиква Националния Консултативен Съвет по Национална сигурност. Няма по сигурни ръце от тези на народа. Протестиращите не е необходимо да се идентифицират, или да си слагат заглавия, защото те си имат такова и то се казва "суверен". Но това не е толкова важно. Същноста е в целта, а тя не е в борба срещу монополите, правителството, или конкретни институции. Суверена за първи път претендира за нещо, което Конституционно му принадлежи, но му е отнето. Суверена претендира за властта. Това трябва да се знае от всички  и всички политици да са наясно. В този смисъл "протестиращите" осъзнават, че за да си върнат отнетата им власт, трябва да променят политическия модел на управление.
И тук навлизаме в същноста - какъв е този модел в България? Той е олигархично-мафиотски партиен модел. Да обясним всяка дума. Партиен е, защото ние не избираме народни представители, а партийни представители, народното събрание е превърнато в партийно събрание. Какво е олигарх? Това е човек, чието богатство е легитимно, т.е. той може да докаже дори първия си милион. Олигарха не участва пряко във властта, но я използва, за да увеличава богатствата си. Ако обаче същия този човек, не може да докаже произхода на парите си, но е обвързан с властта, той е мафиот. Българския олигарх е един от вчерашните мафиоти, и това е лицето на политическия ни модел. И само за да изчерпим вариантите, ако човек има много нелегитимни пари, но не е обвързан с властта се нарича крадец, а ако има много легитимни пари и не е обвързан с властта се нарича богаташ. Ето това са вариантите, които реално съществуват в сегашния политически модел. В него липсва една възможност, която е предвидена в самата Конституция. Това е варианта при който човек без пари, участва във властта. Такъв човек се нарича "суверен". Ето за това става въпрос! Такъв модел се нарича гражданско политически. Както виждате в него не съществува нито една от трите думи на сегашния модел. Това е най големия страх на сегашните политици, защото е свързан с реална загуба на всичките им привилегии. Но да не ги мислим. Този нов модел съдържа в себе си пряка демокрация. Той не премахва представителната демокрация. Той създава баланс, равновесие между двете възможности. Суверена сам преценява в кой момент да участва пряко във властта и в кой чрез свой представите, като винаги може да променя решението си.
Да обобщим. Суверена, наричан тълпа, електорат, народ, протестиращи, в момента се бори за ВЛАСТ. Но тази власт конституционно му принадлежи. Как суверена ще си върне престъпно отнетата му власт от партийния елит. Чрез промяна на Чл.1 от Конституцията, или по точно на една дума от него. Прочетете го внимателно и сами открийте тази дума, защото тя ви дава властта. Следователно искането на протеста трябва да е за свикване на ВНС, за промяна на Конституцията.

По кои теми искате да има референдум?

 Мажоритарна система за гласуване, броя на депутатите в Народното Събрание, тютюнопушенето, броя на народните депутати в парламента, както и размера и срока на майчинството в БГ,  Президентска Република, Броят на депутатите в Парламента и определяне на работни сесии в парламента.  по всички въпроси, които касаят здравеопазването, образованието и социалната политика ... нека да се намери механизъм това допитване да се прави електронно - доказано е с годините, че рядко избраните от нас защитават интересите ни. Искам референдум за броя на народните представители. Референдум за ограничаване на социалните права на неграмотните, малолетните и никога неработещи мангали!!! 100% трябва да има за броя на народните представители и финансирането на партиите, но тъй като всички знаем какъв ще бъде резултата, това просто НЯМа да се случи! референдум за правата на ромите в държавата... без да имат никакви задължения....Право на участие в изборите само за хора със завършено средно образование и собственост върху недвижимо имущество на територията на страната За намаляване на броя на депутатите на 80 За забрана за концесиите върху природни блага - те са изключителна държавна собственост и 100% от възможната печалба трябва да е държавна За мораториум на вноса на стоки от Китай Може би е необходим референдум За или Против ГМО в храната на българите !  "ЗА или ПРОТИВ повишаване размера на депутатските заплати" ?!Ще има 99% активност!!! Ani Georgieva Трябва да има нова конституция и референдум за нея.Да се намалят депутатите,да се ограничат или спрат субсидиите на партиите.Да се избират пряко и отзовават съдии,прокурори и кметове,да се свалят имунитетите и още много други промени,включително да се изработи механизъм за махане на мъртвите души/избиратели и нови правила за референдумите.Т.е. трябва да се промени конструкцията на демокрацията,която дава очевадни дефекти.Но хората са баламосвани,че са некомпетентни и че могат да решават само за градинки и улични лампи,които нямат особено значение.След като в другите държави са умни и могат да решават дали да членуват в ЕС,решават също дали да има ядрени централи,ние ли сме най-големите тъпаци в Европа и по света?!Референдумите определят посоката на развитие и трябва да се правят по важни теми!Глупостите/които могат да се поправят/ да си ги решават управниците!
Билиян Стратиев Референдум - "Да премахнем ли валутния борд". Референдум -"Да разрешим ли да дълбаят за шистов газ в земите на Добруджа" - сега ще се сетят отново да ръчкат на тая тема. Референдум "Да продължи ли застрояването на морския бряг и горите".Теми за референдуми трябва да има. Ама стрували 15 милиона всеки.... - А знаете ли колко милиони се крадат месечно без да ни питат ? Поне ние да решаваме по често кой да краде. Hristina Teneva За или против тютюнопушенето на закрито трябваше да е референдума !!! Ania Dineva Референдум за броя на депутатите,ако може!Прекалено много са ни 240,които се държат меко казано невъзпитано в народното събрание!Сега чета че и заплатите са си увеличили с 500 лева,след като нашите заплати са замрамени!Това е чинично,на фона на гладуващи и стачкуващи хора! Йосиф Ружин Детските да станат 100 лв на дете до 2 деца, 50 лв за третото и 0 за четвърто. Майките да намят право самите те да получават детски надбавки, за това, че са под 18. Ще се прекрати практиката да няма нужда да работят, защото държавата ги гледа. Намаляване на депутатите до 100 и мажоритарен избор,беше и е най-важният референдум.
А колкото до детските,ако нямат осигуровки,никакви пари.
Или по скоро забрана на малцинствата да раждат повече от 1 дете,ако не работят и не могат да издържат семейството си. АКО ИМА БИХ ИСКАЛ ДА Е ЗА ПРОМЯНА НА КОНСТИТУЦИЯТА .....ПРИМЕРНО ОТ ПАРЛАМЕНТАРНА РЕПУБЛИКА ДА СТАНЕМ НАРОДНА РЕПУБЛИКА .....ВИСШ СУВЕРЕН ДА Е НАРОДА И ТАЗИ ТОЧКА ДА Е ПРЕДИ ......ВСИЧКИ ПОСЛЕДВАЩИ ....ВИСШ НАЧИН ЗА УПРАЖНЕНИЕ НА ВЛАСТ ПРЕД ВСИЧКИ ДРУГИ НАЧИНИ ДА Е ПРЯКО ТОЕСТ ЧРЕЗ РЕФЕРЕНДУМИ .....ПАРЛАМЕНТА В НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ИМА САМО ИЗПЪЛНИТЕЛНА ФУНКЦИЯ НА ВЛАСТТА УПРАЖНЕНА ПРЯКО ОТ НАРОДА (ТОЕСТ НАПИСВАНЕ НА ЗАКОНИТЕ ПРИЕТИ ОТ НАРОДА, ЧРЕЗ РЕФЕРЕНДУМИ ) НАПИСВАНЕТО НА ЗАКОНИТЕ ОТ ПАРЛАМЕНТА НЕ ТРЯБВА ДА ПРОТИВОРЕЧИ И В НАЙ МАЛКИТЕ ДЕТАЙЛИ ОТ РЕШЕНИЕТО ВЗЕТО ОТ РЕФЕРЕНДУМИТЕ (ЗА ТОВА ПАРЛАМЕНТА ДА НОСИ СЪОТВЕТНАТА СЪДЕБНА ОТГОВОРНОСТ )И ТН.Т ИТН.Т. Да бъде ли разрешена евтаназията? ЗА или ПРОТИВ безплатния градски транспорт! http://www.facebook.com/groups/122546727901866/?notif_t=group_r2j_approved  Валери Димитров ЗАБРАВИХ ДА ДОБАВЯ РЕФЕРЕНДУМ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ВСЯКЪКВА ДАВНОСТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ ПОЛИТИЦИ И ВЛАСТИМАЩИ И НАРУШЕНИЯ СПРЯМО ИНТЕРЕСИТЕ НА НАРОДА НА БЪЛГАРИЯ ......И НАКАЗАНИЕ ЗА ТОВА ДА БЪДЕ СМЪРТ ......КАКТО ГО Е НАПИСАЛ ЛЕВСКИ  Промяна на избирателната система от пропорционална към мажоритална би било добре като начало. Nevena Ilieva Референдум : Дали да могат да гласуват хора без основно образование? Plamen Todorov Неграмотни хора да нямат право на глас. Biser Parov За промяна модела на демокрация!Време е да променим островния модел /парламентарна/ и да преминем към американския/ПРЕЗИДЕНТСКА/.парлаМЕНТА се конфигурира от едни и същи" муцуни",някои от които са вече политически трупове,но не го осъзнават...и така няма избавление от тях-те си остават хрантутници-ловки манипулатори,които са се впили като пиявици в снагата на България.За промяна на избирателната система-преминаване към МАЖОРИТАРНА,за да се избират личности с доверие!По този начин ще се изживее робуването на боичките! Димитър Янев Референдум трябва да има 1 Да не се допускат хора с не-български произход във властта на България-забележете НЕ-БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД, не гражданство, 2 Да се смени конституцията приета по модел на ......, 3 Намаляване на броя на депутатите, 4 За стопиране на внос на продукти, които нормално се произвеждат в България. Има още няколко дузини наболели теми. А най-добре е да се смени системата на управление на родината ни, като привнесената "демокрация=неолиберализъм" се смени с друг по-съвременен. Йордан Йорданов За промяна на конституцията.За броя на депутатите.За имунитета на депутатите. Kalinka Balchvarova За президентска република, за броя и имунитета на депутатите, за държавната субсидия за партиите.  Давайте да ставаме Швейцария с пряка демокрация!Аз искам такъв референдум!Стига с тези партии и техните лъжи! Asen Georgiev Dachev 1. Право на отзоваване на народни представители , общинари , кметове и т.н. 2. Намаляване броя на народните представители , пропорционално на имащите право на глас . Например , на 100 000 имащи право на глас - 1 депутат. Silviq Raicheva За броя на депутатите и техните заплати, за размера на детските надбавки и майчинството,защото всички искат деца, а никой нищо не дава за тях и т.н и т.н ..... Георги Антонов Референдум за нова конституция в която да има закон за защита на държавните интереси.Партията наричаща се социалистическа да защитава само интересите на работниците.Законът за обявяване комунистическия режим в България за престъпен да е действащ закон на Република България,приет от 36-то народно събрание на 26 април 2000 г. и обнародван в Държавен вестник, брой № 37 от 5 май 2000 г. и виновните да бъдат осъдени за престъпленията си срещу човечеството и разграбване на държавата. Eleonora Damyanova Референдум за тютюнопушенето на обществени места. Абсолютно задължителен!!! Petya Punky за цялостна подмяна на управляващите и всички политически партии и групи във народното събрание, Да има референдум за нова конституция в която да има закон за защита на държавните интереси.Да няма партии като ДПС създадени конспиративно от БКП. Партията наричаща се социалистическа да защитава само интересите на работниците.Законът за обявяване комунистическия режим в България за престъпен да е действащ закон на Република България,приет от 36-то народно събрание на 26 април 2000 г. и обнародван в Държавен вестник, брой № 37 от 5 май 2000 г. и виновните да бъдат осъдени за престъпленията си срещу човечеството и разграбване на държавата. 
1.Съд и конфискация за всички виновници 1985-2012 година
2.Национализация на добива на полезни изкопаеми,газ,нефт
3.Прекратяване договорите на ЕРП
4.Забрана на ДПС,спиране на новините на турски по Канал 1
5.Намаляване числеността на НС
6.Изкореняване на циганската престъпност 

Venellin Stoychev  https://www.facebook.com/groups/410912838955022/494306957282276/?ref=notif&notif_t=group_activityДвижение "Модерна България"
Движение "Модерна България" е непартийна, свободна и демократична политическа организация, която се бори за смяна на системата. Ние отказваме да сме хронично мрънкащи и недоволни. Ние отказваме да бъдем част от порочната партийно-олигархична система на управление. Ние искаме да променим България и знаем как да го направим!

Кратък психологически анализ на психично здравия човек

Вие можете да постигнете пълноценност и да изберете пълно психично здраве в настоящето си.  Ако, отхвърлите всички прояви, свързани със слабите си места, може да изглеждате нереални, но освободени от самопогубващото си поведение и всичко това да не е митологично понятие, а реална действителност. 

Хората, които нямат слаби места, се различават от голямото мнозинство. Външно приличат на всички други, но не влизат лесно в предварителни роли, не се вместват в служебни характеристики, географски модели, образователни нива или финансови статистики. У тях има нещо различно, но то не може да се долови в традиционните външни критерии, по които обикновено класифицираме хората. Те може да са богати или бедни, мъже или жени, цветнокожи или бели. Могат да живеят навсякъде и да се занимават с всичко.Въпреки многообразието си имат една обща черта — освободеност от слаби места. Как ще ги познаете, ако се сблъскате с тях? Като ги наблюдавате. Като ги слушате. И ще откриете следното:  

 1. Те са хора, които харесват почти всичко в живота — чувствуват се добре каквото и да правят и не пилеят времето си, за да се оплакват или да пожелават нещата да са по-различни. Те приемат живота с ентусиазъм и искат да получат от него всичко, което могат. Обичат излетите сред природата, киното, книгите, спорта, концертите, големите градове, фермите, животните, планините и просто всичко. Те обичат живота. Когато сте близо до такива хора, откривате, че те не мърморят, не хленчат, дори не въздишат. Ако вали дъжд, те са доволни. Ако е горещо, те вършат работата си, вместо да се оплакват от жегата. Ако попаднат в улично задръстване, на празненство или се окажат съвсем сами, те се справят с конкретното положение. Не се преструват на щастливи, но разумно приемат каквото дойде и притежават необикновената дарба да извличат удоволствие от тази реалност. Запитайте ги какво не харесват, и те ще се затруднят да ви отговорят откровено. Те не са достатъчно съобразителни, за да се скрият от дъжда, тъй като за тях дъждът е красиво и вълнуващо преживяване. Той им харесва. Кишата не ги вбесява - те я изучават, шляпат в нея и я приемат като част от това, че са живи. Обичат ли котките? Да. Мечките? Да. Червеите? Да. Макар да не посрещат с радост неприятности като болестите, сушата, комарите, наводненията и други подобни, тези хора никога не пилеят нито един свой настоящ момент в оплаквания и празни пожелания. Ако нещо трябва да се изкорени, те започват да го изкореняват и извличат удоволствие от работата. Колкото и да ги разпитвате, трудно ще откриете нещо, което да не им харесва да вършат. Те са истински любители на живота, потапят се изцяло в него и извличат от него всичко, което могат.

2. Те са психично здрави, доволни и не изпитват чувство на вина. Те са свободни и от тревожността, която изпитват онези, които прекарват настоящите си моменти в бездействие и терзания за минали събития. Могат да признаят, че са допуснали грешка, и да си дадат дума да не повтарят дадено неефективно поведение, но не си губят времето да съжаляват за нещо, което не са извършили, или да се разстройват за нещо, което са извършили в по-ранен момент от живота си. Пълната освободеност от чувството на вина е един от белезите на психично здравите индивиди. Никакви жалби за миналото и никакви усилия да накарат другите да изберат чувството на вина, като им задават нелепи въпроси от рода на: „Защо не постъпи по друг начин?" или „Не те ли е срам?" Тези хора, изглежда, съзнават, че животът се живее и нищо повече - колкото и да страда човек, няма да промени миналото. Те самите са освободени от чувство на вина, без това да им струва някакво усилие. И понеже това е естествено, те никога не насърчават другите да избират вината. Те знаят, че терзанията в настоящите моменти само подсилват ниската самооценка и че да се учиш от миналото е много по-ценно, отколкото да се оплакваш от него. Никога няма да ги видите да манипулират други хора, като им казват, че са лоши, нито пък ще ви позволят да ги манипулирате по този начин. Няма да ги хване яд на вас, просто няма да ви обърнат внимание. Вместо да ви се разсърдят, ще си отидат или ще променят темата на разговора. Стратегиите, които са толкова полезни при общуването с повечето хора, при тези индивиди не дават никакъв резултат. Вместо да терзаят и себе си, и околните с чувство на вина, те безцеремонно отминават. Хората, които нямат слаби места, не се безпокоят прекомерно. Обстоятелства, при които другите изпадат в ужас, изобщо не ги засягат. Те не планират нещата отдалеко и не са склонни да отлагат за бъдещето. Отказват да се безпокоят и затова не изпитват тревожността, която придружава безпокойството. Те всъщност не умеят да се безпокоят, защото това не е част от светогледа им.  

3. Тези хора живеят сега, а не в миналото или в бъдещето. Неизвестността не ги плаши - те дори търсят нови и непознати преживявания. Наслаждават се на своето „сега", съзнавайки, че това е всичко, което имат. Не правят планове за бъдещо събитие и не прекарват дълги периоди в бездействие, докато чакат да настъпи събитието. Те имат необикновена способност да извличат пълно удоволствие от всекидневния си живот. Не са склонни да протакат, не пестят за „черни дни" и макар обществото не винаги да одобрява поведението им, няма опасност да започнат да се самообвиняват. Тези хора винаги се забавляват, защото виждат, че е безсмислено да чакат, за да започнат да се забавляват. Това е естественият начин на живот, който много наподобява на живота на детето или животното. Хората, избавили се от слабите си места, са заети да живеят пълноценно в настоящето, докато мнозинството прекарват живота си в очакване на печалби, които в края на краищата не успяват да вземат.

4. Психично здравите хора са необикновено самостоятелни. Макар да обичат семейството си и да са силно привързани към него, смятат, че във всички взаимоотношения независимостта е по-ценна от зависимостта. Отдават особено голямо значение на отсъствието на предварителни очаквания. Взаимоотношенията им с околните почиват върху взаимното зачитане на правото на всеки да взема решения самостоятелно. С любовта си те не налагат своите ценности на човека, когото обичат. Държат на уединението, което другите могат да приемат като проява на пренебрежение или незачитане. Понякога обичат да остават сами и са готови на всичко, за да защитят правото си да се уединяват. Тези хора не се ангажират в многобройни любовни връзки. Подбират грижливо обекта на чувствата си, но обичат дълбоко и емоционално. Склонните към зависимост и психично нездравите хора трудно могат да ги обичат, тъй като индивидите, освободили се от слабите си места, непреклонно отстояват свободата си. Ако някой има нужда от тях, те отхвърлят тази нужда, защото смятат, че тя е вредна и за него, и за самите тях. Държат обичаните от тях хора да бъдат независими, самостоятелно да правят избора си и да живеят живота си заради себе си. Макар че общуването с другите им доставя удоволствие, за тях е много по-важно околните да не се нуждаят от подкрепата им. В момента, в който се облегнете на човек без слаби места, той започва да се изплъзва - първо емоционално, а след това и физически. Тези хора не желаят нито да зависят от някого, нито някой да зависи от тях, когато става въпрос за взаимоотношения между зрели хора. Когато са с деца, те са модел на любещи хора, но и у децата още от самото начало насърчават доверие в собствените сили, като се отнасят към тях с неизменна обич.

5. У тези здрави, пълноценно живеещи индивиди не се открива никакъв стремеж към одобрение. Те могат да функционират без одобрението и възхищението на околните. Не търсят почести, както повечето хора. Не се влияят от мнението на околните, почти не се интересуват дали другите одобряват, или не думите или действията им. Не се опитват нито да шокират хората, нито да спечелят одобрението им. Хората, освободили се от слабите си места, са с толкова силна вътрешна локализация на контрола, че буквално не се влияят от това, как другите преценяват поведението им. Това не означава, че остават безчувствени пред възхищението и одобрението - просто не изпитват потребност от тях. Те могат да бъдат откровени до болка, тъй като не забулват мислите си във внимателно подбрани думи, с които искат да доставят радост на другите. Ако искате да разберете какво мислят, ще чуете точно това от устата им. И, обратно, ако кажете нещо лошо по техен адрес, те няма да се разстроят или да се демобилизират. Ще приемат данните, които сте им доставили, ще ги пресеят през ситото на собствените си ценности и ще ги използуват в по-нататъшното си израстване. Те не изпитват нужда да бъдат обичани от всички, нито имат безгранично желание всяка тяхна постъпка да бъде посрещана с одобрение. Съзнават, че винаги ще се сблъскват с известно неодобрение. Необикновеното у тях е, че са в състояние да функционират така, както диктуват самите те, а не някой друг, който е извън тях.

6. Хората, освободили се от слабите си места, умеят да се смеят и да създават смях. Откриват хумора в почти всички ситуации и могат да се засмеят и в най-глупавия, и в най-тържествения случай. Обожават да разсмиват другите и с лекота се шегуват. Това не са сериозни, тежки хора, които минават през живота с каменна строгост. Тъкмо обратното, те са хора на делото, които често са презирани заради лекомислието им в неподходящи моменти. Те не подбират момента с точност, защото знаят, че такова нещо като подходящо събитие на подходящо място не съществува. Те обичат несъответствието и въпреки това хуморът им не е злостен. Никога, абсолютно никога не използуват злонамерени подигравки, за да създават смях. Те не се смеят на хората, а се смеят заедно с тях. Смеят се на живота и всичко приемат като развлечение, въпреки че са целенасочени. Когато отстъпят крачка назад и погледнат живота, знаят, че не са се запътили към някое специално място. Способни са да се радват и да създават атмосфера, в която и другите могат да избират да се радват. Хората, освободили се от слабите си места, пренебрегват незначителните правила, ако те са безсмислени, и не се съобразяват с дребнави условности, които са толкова важни за повечето хора.  Те са верни на себе си и макар че обществото заема важна част от живота им, отказват да бъдат ръководени от него или да му робуват. Те не вдигат бунт, но вътрешно знаят кога да не му се подчиняват и как да функционират трезво и смислено.

7. Тези  хора приемат себе си, без да се оплакват. Те знаят, че са човешки същества и че това е свързано с определени човешки качества. Знаят, че външно изглеждат по определен начин и приемат това. Ако са високи, добре, ако са ниски, пак добре. За тях не е от значение дали са плешиви или имат буйна коса. Не се отнасят с фалшиво отвращение към физическата си същност. Не ги отвращава нещо, което е типично човешко. Харесват се и се приемат такива, каквито са. По същия начин възприемат и цялата природа - такава каквато е, без да желаят да е по-различна. Никога не се оплакват от неща, които не могат да променят - например от жегата, дъждовните бури или студената вода. Приемат и себе си, и света такъв, какъвто е. Без претенции, без хленчене — приемат го и толкова. С години да живеете край тях, няма да ги чуете да негодуват от себе си или да отправят празни пожелания. Ще видите хора на действието, които действуват. Ще ги видите да наблюдават света такъв, какъвто е, като деца, които приемат природата и й се радват - такава, каквато е. Те ценят природата. Обичат да бъдат сред нея и да бродят из девствени и красиви места. Особено обичат планините, залезите, реките, цветята, дърветата, животните, цялата фауна и флора. Самите те са естествени, безцеремонни и непретенциозни и обичат неподправеността на вселената. Не се стремят към кръчмите, нощните клубове, празненствата, събиранията, към изпълнените с цигарен дим стаи, въпреки че са в състояние да извличат максимално удоволствие от тях. Тези индивиди са в хармония с природата, със света, макар че могат да функционират и сред хората. Те са в състояние да ценят това, на което останалите са престанали да се радват. 

8. Хората, освободили се от слабите си места, проникват в същината на поведението на другите и това, което за мнозинството може да е сложно и неразгадаемо, за тях е ясно и разбираемо. Проблемите, които извеждат мнозина от равновесие, за тях са само незначителни неудобства. Тази липса на емоционално преживяване на проблемите им позволява да преодоляват пречки, които за останалите хора са непреодолими. Освен че познават себе си, те веднага разбират какво се опитват да им сторят другите. Хората без слаби места могат да вдигнат рамене и да отминат неща, които у другите хора предизвикват гняв и объркване. Те никога не се смущават или объркват, а това, което за другите може да изглеждат сложно и нерешимо, за тях е просто условие с готов отговор. Те не изпадат в мрачни настроения поради проблеми в собствения си емоционален свят. Проблемът за тях е само препятствие, което трябва да преодолеят, а не отражение на това, което са или не са като личности. Самооценката им е с вътрешна локализация и затова те могат да изследват обективно всички външни съображения, без да ги виждат като заплаха за само­оценката си. Тази особеност най-трудно се възприема, тъй като мнозинството от хората лесно се чувствуват застрашени от външни събития, идеи или хора. Психично здравите и независими индивиди обаче не умеят да се чувствуват застрашени, а именно тази тяхна особеност може да ги направи заплаха за останалите.

9. Индивидите без слаби места никога не водят безполезни битки. Не са склонни да се заемат с най-различни начинания само и само да си придадат важност. Ако борбата може да доведе до промяна, те ще се борят, но никога няма да сметнат, че е необходимо да се борят безцелно. Те не са мъченици, а хора на действието. Те са също хора, които са готови да помогнат. Почти непрекъснато са заети с дейност, която ще направи живота на другите по-приятен или по-лек. Те са бойци от предния фронт на социалната промяна, но не си лягат всяка нощ заедно с проблемите от изминалия ден и не си докарват язва, сърдечно заболяване или други болести. Те са неспособни да мислят и действуват стереотипно. Често пъти дори не забелязват физическите различия между хората, включително расовите, етническите, ръстовите и сексуалните. Те не са повърхностни хора и не съдят за другите по външния им вид. Въпреки че може да изглеждат епикурейци и егоистични, през голяма част от времето си те служат на другите. Защо? Защото им харесва. Хората, освободили се от слабите си места, не са болнави. Не се разстройват от настинки и главоболия. Вярват в способността си да се избавят от тези неразположения и никога не разказват колко зле се чувствуват, колко са уморени или какви заболявания нападат организма им. Те се отнасят добре с тялото си. Харесват се. Хранят се добре, редовно се занимават с физически упражнения (като начин на живот) и не се поддават на неразположенията, които обикновено изваждат другите от релсите за различни периоди от време. Те обичат да живеят добре и живеят добре.

10. Друга особеност на тези пълноценно функциониращи индивиди е откровеността. Те не отговарят уклончиво и за нищо не лъжат. Лъжата за тях е изкривяване на тяхната собствена реалност. Затова и не се самозаблуждават. Въпреки че са сдържани, няма да преиначат истината, за да защитят някого. Те знаят, че владеят собствения си свят - така, както другите владеят своя. Понякога поведението им може да изглежда жестоко, но в действителност те просто дават възможност на околните да вземат решения самостоятелно. Те решават ефективно нещата - такива, каквито са, а не каквито биха искали да бъдат. Тези хора не са склонни да обвиняват другите. Те имат вътрешна ориентация на личността и не приписват отговорността за това, което са, на други хора. Не са склонни продължително време да говорят за другите и да обсъждат какво е извършил или не е успял да извърши даден човек. Те не говорят за хората, а говорят с тях. Не обвиняват другите, а помагат - на тях и на себе си - отговорността да попадне там, където й е мястото. Не са нито клюкари, нито интриганти. Толкова са заети да живеят ефективно, че не им остава време за дребнави заговори, които запълват живота на мнозина. Хората на действието действат. Критикарите хвърлят обвинения и се оплакват.

11. Индивидите, които са скъсали със слабите си места, не отдават голямо значение на реда, организацията или системността в живота си. Те имат самодисциплина, но не им е необходимо нещата и хората да съответствуват на собствените им схващания. Те не дават препоръки на околните. Знаят, че всеки има право на избор и че маловажни неща, които вбесяват другите хора, са просто резултати от нечие решение. Те не смятат, че светът трябва да бъде устроен по специален начин. Нямат мания за чистота или ред. Стремят се да живеят функционално, но ако не всичко е така, както биха желали, не правят трагедия от това. За тях организацията е само полезно средство, а не самоцел. Поради това, че не страдат от манията за организираност, те имат творчески подход към живота си. Заемат се с решаването на всеки проблем по свой собствен маниер. Влагат въображение в постъпките си и в резултат подходът им към всичко е творчески. Не се съветват със справочници или специалисти - просто се заемат с проблема така, както им се струва, че е подходящо.Имат изключително висок енергиен заряд. Изглежда, че им е достатъчен краткотраен сън и това, че живеят, създава у тях особена възбуда. Могат да вложат огромна енергия в изпълнението на някоя задача, защото решават да се заемат с нея пълноценно в настоящия си момент. Енергията им не е свръхестествена, а се дължи на това, че обичат живота и всички дейности в него. Никога не изпитват скука. Всички житейски събития им предоставят възможност да вършат нещо, да мислят, да чувствуват и да живеят, а те умеят да вложат енергията си в почти всички ситуации в живота. Ако попаднат в затвора, ще впрегнат ума си в творчески занимания и няма да си позволят за изгубят интерес към живота. Скуката отсъствува от всекидневието им, тъй като индивидите, откъснали се от слабите си места, насочват същата енергия, която притежават и останалите хора, към полезни изживявания.
12. Те са любознателни до агресивност. Това, което знаят, никога не им е достатъчно. Винаги търсят още знания и са готови да се учат във всеки настоящ момент от живота си. Не се интересуват дали ще трябва да направят нещо по правилния начин или дали са направили нещо по неправилен начин. Ако нещо не излиза или не е максимално полезно, те го изоставят, а не се отдават на празни съжаления. Те търсят истината в света на знанията, винаги се радват да научат нещо ново и никога не смятат, че са завършен продукт. Ако са край бръснар, искат да научат нещо повече за бръснарството. Никога не изпитват и не проявяват чувство на превъзходство и не очакват другите да ръкопляскат на заслугите им. Готови са да се учат от децата, борсовите агенти и животните. Искат да научат нещо повече за работата на заварчика, готвача, или председателя на някоя компания. Те са по-скоро ученици, отколкото учители. Това, което знаят, не им е достатъчно и те никога не се държат снобски или надменно, защото тези чувства са им чужди. Всеки човек, предмет или събитие за тях е повод, за да научат нещо ново. Те са агресивни в многостранните си интереси, никога не чакат информацията да стигне до тях, а сами я издирват. Не се срамуват да разговарят със сервитьорката, да запитат зъболекаря какво изпитва, когато бърка по цял ден в устите на хората, или да попитат някой поет какво иска да каже с един или друг свой стих.

13. Тези хора не се боят от неуспеха. Дори често му се радват. Те не слагат знак за равенство между успеха в някое начинание и успеха на човека като личност. Тъй като само оценката им идва отвътре, те разглеждат обективно всяко външно събитие като ефективно или неефективно. Знаят, че неуспехът всъщност е нечие мнение, изказано с думи, и че той не е опасен, защото не може да накърни самооценката им. Хората, освободили се от слабите си места, са готови да опитат всичко, да участвуват във всичко, защото това им прави удоволствие и никога не се страхуват да обяснят какво чувствуват. Затова никога не избират демобилизиращия ги гняв. По същата логика (без да се налага всеки път да го обмислят, тъй като това е станало техен начин на живот) те не си казват, че другите би трябвало да се отнасят по-различно с тях и че би трябвало да им се случват по-различни неща. Те приемат хората такива, каквито са, и полагат усилия, за да променят събитията, които не им харесват. Следователно гневът остава невъзможен, защото те нямат предварителни очаквания. Това са хора, способни да отхвърлят самопогубващите емоции и да привличат положителните емоции. Тези щастливци проявяват завидна липса на склонност да се самоизтъкват. Те не участвуват в състезателни игри и не се опитват да правят впечатление на другите. Не се обличат специално, за да бъдат харесвани, нито пък полагат усилия, за да се изтъкват. У тях има простота и непринуденост, която не им позволява да правят голям въпрос от маловажни или по-важни неща. Не са склонни да участвуват в спорове и разгорещени дискусии. Те просто излагат становището си, изслушват другите и разбират, че е безсмислено да се опитват да убеждават някого да бъде като тях. Те отбелязват: „Добре, просто сме различни. Не е нужно да стигаме до съгласие." Оставят нещата така, без да изпитват потребност да спечелят спора или да убедят противника, че позицията му е погрешна. Не се боят да направят лошо впечатление, но и не си го поставят за цел.

14. Ценностите им не са от локален характер. Те не се идентифицират със семейството, съседите, общността, града, областта или държавата. Приемат се като представители на човешкия род. За тях безработният австриец не е нито по-добър, нито по-лош от безработния калифорниец. Не са локални патриоти, а се виждат като част от цялото човечество. Не се радват, когато загиват повече врагове, тъй като и врaгъч е човек, както и съюзникът. За онези, които са се освободили от слабите си места, не са валидни прекараните от хората граници, които определят пристрастията на един човек. Те преминават през границите на традициите, поради което често ги заклеймяват като бунтовници или дори предатели. За тях няма „герои" или „кумири". В техните очи всички хора са хора и никого не поставят по-високо от себе си по значимост. Не изискват непрекъснато да им бъде отдавана справедливост. Когато някой друг има повече привилегии от тях, смятат, че това е изгодно за него, и не виждат причина да се разстройват от това. Когато се състезават срещу някой противник, желаят той да се представи добре, а не посредствено, за да не се налага самите те да спечелят състезанието поради дисквалификация на противника. Обичат да побеждават и да успяват със собствени сили, а не да печелят благодарение на недостатъците на другите. Не настояват, че всички трябва да бъдат еднакво надарени, но търсят щастието вътре в себе си. Не са склонни да критикуват, нито изпитват удоволствие от нещастията на другите. Те са твърде заети да живеят, за да забелязват какво правят съседите им.

15. Най-характерното за хората, избавили се от слабите си места, е, че те се самоуважават. Мотивирани са от желанието да израстват и когато имат възможност, винаги се отнасят добре към себе си. У тях няма място за самосъжаление, само отхвърляне или само омраза. Ако ги попитате: „Харесвате ли се?", ще ви отговорят гръмогласно „Да, разбира се". Те наистина са редки птици. Всеки ден за тях е удоволствие. Прекарват го цялостно и изживяват пълно всички свои настоящи моменти. Не им липсват проблеми, но не изпадат в емоционалната демобилизация, до която обикновено водят проблемите. Критерият за психичното им здраве не е дали ще се подхлъзнат, а какво ще направят, ако се подхлъзнат. Ще останат ли на земята, хленчейки, че са паднали? Не, те ще станат, ще отупат праха от дрехите си и ще продължат да живеят. Хората, които вече нямат слаби места, не гонят щастието - те живеят и щастието е тяхната отплата. 

 112 ВСЕЛЕНСКИ ЗАКОНИ, ВАЛИДНИ ЗА СВЕТА НА МАТЕРИЯТА

1. Ти не можеш да знаеш точно, какво е добро и какво е зло.
2. Но знай точно: натрапеното добро - това е зло.
3. Ти не знаеш, какво е нужно на Вселената.
4. Ако мислиш, че ти си прав, то ти си - неправ.
5. Няма такова нещо, което се нарича правилно или неправилно; неведомо е за теб това, което е.
6. Няма лошо, има такова, което те огорчава.
7. Няма хубаво, има такова, което те радва.
8. Вселената е много велика, за да можеш да я повредиш.
9. Възможно е, твоите грешки да са това, което е необходимо на Вселената.
10. Твоите грешки няма да погубят Вселената.
11. Не търси истината, нея я няма. А ако я има, то тя не ти е нужна.
12. Не търси смисъл в живота; ако той съществува, то той лежи зад неговите предели.
13. Как ти ще определиш целта на това, което правиш? И принадлежи ли тя на теб?
14. Не се безпокой, за себе си. На Вселената – ти си ѝ много скъп, за да пропаднеш напразно.
15. Не търси своя вина. За нищо не си виновен.
16. Не се безпокой за това, по какъв път ти направляваш другиго – ти ли знаеш, какво е истина и какво е лъжа?
17. Ако правиш нещо, което ти е трудно, помисли, нужно ли ти е това.
18. Прави само това, което ти се отдава по-леко, от всичко останало, но го прави с всички сили.
19. Ако правиш нещо "случайно", то ти го правиш нарочно.
20. Поддържай това, което ти се харесва и се изплъзни от това, което не ти харесва.
21. Ако ти можеш да поправиш последствията от своите грешки, то ти не си сгрешил.
22. Всичко, което се случва, се случва на своето време.
23. Времето за търсене на правилното решение, ще ти струва по-скъпо, отколкото грешките.
24. Произходящото произхожда, извън твоята воля, но в твоята воля е да го приемеш, или да не го приемеш.
25. Ако се съмняваш в пътя, вземи си пътеводител, а ако си уверен – движи се сам.
26. Да си силен, означава да бъдеш сам.
27. Силният е силен, в самота. Ти сам можеш да избереш, какъв да бъдеш.
28. Всеки човек е самотен. Силният приема и благославя своята самота. Слабият бяга от нея.
29. Ако си спокоен и внимателен, към света, тогава няма да пропуснеш момента на Сила.
30. Когато се стараеш да узнаеш нещо за себе си от другите, ти им даваш власт, над себе си. Затова, бъди си сам мярка на това, което става с теб.
31. Благослови изпуснатите възможности; така ти си придобил повече възможности.
32. Отдавай - леко, Губи - леко, Прощавай се, леко.
33. Не жали за това, че радостта е била малко; с това само придобиваш още една печал.
34. Обикни врага, за да го победиш.
35. Ако врагът те е изненадал и ти си още жив – то той е в твоите ръце.
36. С каквото проиграеш ситуацията, с това тя е печеливша.
37. Не се страхувай от този, който се опитва да сломи твоята воля; той е слабият.
38. Мъст, заради правдивост – пренебрегвай.
39. Отстъпвайки, ти издържаш на изпитанието.
40. Отстъпвай – за да ослабиш съпротивлението.
41. Не се стреми да бъдеш по-силен от съперника, но търси, къде съперникът е по-слаб от теб.
42. Когато обичаш своя враг, ти по-добре го опознаваш. Колкото повече го опознаваш, толкова повече преимущества получаваш, над него.
43. Не винаги можеш да победиш, но винаги можеш да направиш себе си непобедим. Победата зависи от противника. Непобедимостта, зависи от самия теб.
44. Който и да е твоят съперник, винаги се старай да видиш в него човека. И бързо ще се убедиш, че подобен подход ти дава огромно преимущество.
45. Да вкусиш и да се наситиш - всяко има своята наслада, но не ги смесвай.
46. Ти знаеш правилата, но ти не знаеш всички правила, с които живее Светът.
47. Светът е съвършен, но не и злонамерен.
48. Има хора, пребиваването с които – те разрушава. Това не значи, че те са лоши. Това значи, че пребиваването с тях, теб те разрушава. Има хора, пребиваването с които, те укрепва и те прави силен. Това не значи, че тези хора са правдиви. Това значи, че пребиваването, с тези хора, те укрепва. Бъди внимателен, към себе си, в такъв момент, когато ти общуваш с другите. И ще ти стане ясно, кой какъв е. Избягвай общуването, с първите и се стреми към общуване, с вторите. Ако това не ти се отдава, тогава избягвай дружбата.
49. Получаваш ли това което правиш?
50. Когато огънят се приближава, той отначало свети, после грее, а след това изгаря.
51. Сега, ти си безсмъртен. Нали още не си умрял.
52. Не се страхувай от проклятие, не се стреми към възхвала; те нищо ново няма да ти донесат.
53. Ти създаваш безпокойство и тревога, когато измерваш успеха, с мярката на похвали, или порицания.
54. Не се замисляй за това, къде да тръгнеш , когато се намираш по средата на висящия мост.
55. Правейки, прави сега; после, това същото нещо, ти – никога вече няма да го направиш.
56. Не се бори. Или, ти неизбежно ставаш това, против което се бориш.
58. Помни закона за тринадесетия удар. Ако веднъж часовникът е ударил 13 пъти, вместо полагащите се 12, то този часовник трябва да се изхвърли, каквато и гаранция да дават, за него.
59. Всяко поведение се състои от противоположности. Ако ти правиш нещо и много се стараеш, то рано или късно, се появява противоположността на това нещо. Всеки извънмерен стремеж, произвежда своята противоположност.
60. Прекалено многото сила, довежда към обратния резултат.
61. Мъдрият ръководител не формира събитието, но позволява на самия процес да се разгърне. Ако имаш някаква ситуация, която ти се струва сложна, представи си я, сам. Предоставена, сама на себе си, тя сама си се разрешава.
62. Мъдрият ръководител не блокира процеса на жестоката даденост и не заставя събитието да се развива, по определен път.
63. Не изпреварвай събитията. Позволи на процесът да се разгърне сам.
64. Мълчанието е велик източник на Сила.
65. Периодично напускай хората и се връщай към мълчание. Учи се да се връщаш, към самия себе си.
66. Мълчанието и ясното чувство за битието, са източници на всички ефективни действия.
67. Мълчанието и пустото пространство, създават твоето настроение. Това е твоето поле, на твоето битие. Силовото поле на Битието.
68. Стреми се да бъдеш високо заинтересован, от самия себе си. Това ще те научи на самоотверженост, спрямо другите.
69. Слушай, по-скоро леко, отколкото усърдно; остави усилията. Остави усилията, губени за вслушване, във всяка дума. Отиди в своето вътрешно мълчание и наблюдавай себе си. Тогава, в теб ще се открие възможност за ясно мислене.
70. Познай своите съкровени дълбини, и ти ще можеш да разговаряш с дълбините на другия.
71. Когато се освобождаваш от това, което не си, ти ставаш това, което си.
72.Когато се освобождаваш от това, което имаш, ти получаваш това, от което имаш нужда.
73. Когато усещаш себе си, най-много разрушен, знай, че се намираш в началото на периода на растеж.
74. Когато нищо не желаеш, най-много ще дойде, при теб.
75. Когато изоставиш опитите, да си внушаваш това и онова, ще станеш достатъчно внушителен.
76. Истинската способност за влияние не е основана на технически прийоми, или набор от действия. Намирай се в Битието, а не в правенето
77. Помни съкровената мъдрост: Отдай, за да достигнеш.
78. Прекомерните опити, водят до обратен резултат.
79. Намирай се в Битието, а не в правенето. използвай формулата: БЪДИ - Прави - Създай. Ако ти искаш нещо да създадеш, попитай: "Какво съм длъжен да направя, за това, аз?" Но НЕ БЪРЗАЙ ДА ПРАВИШ; не повтаряй грешките на многото; на тези, които се опитват нещо да направят, суетейки се, но нищо не постигат. Отстъпи на още една крачка, към началото на формулата и отново попитай: "Какъв трябва ДА БЪДА, относно това, аз?" И ОСТАНИ, В БИТИЕТО... По-нататък, всичко ще става само, без твоето участие. Ти ще получиш точен, конкретен резултат, именно за това, което ти си искал да създадеш. В това е ядрото на магията.
80. Този, който се намира; т.е. СТОИ, В БИТИЕТО, нищо не трябва да прави, но всичко му БИВА НАПРАВЕНО [от други сили].
81. Знай, къде СТОИШ и знай, за какво стоиш. Това е твоята ОСНОВА.
82. Човек не се отбранява и не напада. Неговото съприкосновение със Света е леко, почти неуловимо.
83. ПРОЯСНИ своята цел. Тогава ще можеш да я достигнеш, без суета.
84. НАБЛЮДАВАЙ ЕСТЕСТВЕНИТЕ ПРОЦЕСИ. Те обладават могъщество и сила, просто, защото съществуват. Движението на планетите, светлината на Слънцето, притеглянето на Земята. В съответствие, с тези принципи, работи и твоят организъм. СВОБОДАТА НАСТЪПВА, когато ти започваш ДА СЕ ПОДЧИНЯВАШ, на ЕСТЕСТВЕНИЯ ПОРЯДЪК. Свободата идва от подчинението. Помни, че ти също се явяваш част от естествения процес.
85. Когато пребиваваш, извън събитията, медитирай над въпросите: "Какво става" и "Как става".
86. Няма разлика между: "Какво става" и "Как, това, става".
87. Учи се да бъдеш роб, за да водиш другите.
88. Твоето влияние започва от теб и се разпростира далеч, като отражението във водата.
89. Оставай НЕУТРАЛЕН и не приемай ничия позиция.
90. Доверявай на това, което става, ПРИЕМАЙ това, което става. Доверявайки и приемайки, ти СЪХРАНЯВАШ СИЛАТА.
91. Формулата на властта - това е форма на управление. Изкуството на управление, се основава на постиженията на тази формула: Ако искаш да управляваш много хора, представи си, че управляваш малко. Стреми се – в голямото, да видиш малкото и управлявай него. Еднакви хора се управляват по-леко,отколкото хора, нямащи еднаква цел. Хора, имащи общ враг, се управляват по-лесно, отколкото имащи различни врагове. Разделяй голямото на малко количество и части. И ти също получи малкото. Прави, без усилия. Прави това, което би се разделило и само, без твоето участие. За да управляваш ефективно, прави хората еднакви. Но майсторството да правиш хората, еднакви, израства от умението да виждаш техните различия.
92. Бъди Стопанин, а не Гост. Стопанин е този, който разрешава, или не разрешава; позволява, или не позволява. Той не е този, който иска, но е този, от когото искат. Не е този, който се нуждае, а този от когото се нуждаят. Не е този, който идва, а този при когото идват, Гостът е този, който иска позволение да влезе, или да излезе. Той е този, който иска. Който се нуждае, Който идва, и който иска среща. Ако ти имаш уредена среща, старай се да я провеждаш, на твоя територия. Нека дойдат, при теб. Но ако ти се окажеш в позиция на Гост, размени си, ВЪТРЕШНО, мястото, със Стопанина. Много зависи от вътрешната позиция. Да бъдеш Стопанин, е вътрешна позиция, а не външна.
93. Спорещият, винаги е просещ. Негласно, той проси, към неговите аргументи да се отнесат заинтересовано. Затова спорещият е Гост.
94. Избягвай спора и не давай на Спорещия, да те въвлече. Не ставай Съучастник, на една глупост.
95. Този, който започва спор, се оказва в слаба позиция, защото, макар и
негласно, той се явява Просител.
96. Мисли за тази Сила, която стои зад теб и тогава тази Сила, в действителност, ще стои зад теб.
97. Оставай безразличен, към всички съобщения. Не се уподобявай на царя, наказващ носителя на лоши известия. Силата е в безразличието. Тази Сила подчинява света.
98. Учи се да различаваш обратимото и необратимото и ти ще се научиш да владееш времето.
99. Нека, навреме, твои учители да станат: Мрак. В него няма нищо невъзможно за разглеждане. Гърмът не се предугажда. Кого ще удари и кого ще порази. Огънят. Близо е топло, но като приближиш изгаря. Учи се на непредсказуемост и недостъпност.
100. Твоят най-добър Учител е твоят Път. Не търси Учителя, Той е до теб. Неговото присъствие е тук. Струва си само да се отвориш и ще го видиш.
101. Различавай Пустото от Твърдото. Тази информация, на която можеш да вярваш. Този човек, на когото можеш да разчиташ. Обещание, което ще бъде изпълнено. Автомобил, който своевременно ще запали и тръгне. Разпореждане, което ще бъде изпълнено. Дума, която ще се чуе и разбере. Твърдото е това, което дава резултат. Пустото - това е недостоверна информация. Ненадежден съюзник. Отричащ се приятел. Ленив работник. Нечестив управител. Неизпълнено обещание. Взаимодействието между Твърдото и Пустото дава Пусто. Дядото дал внука си на чужди хора да го учат на занаят. Не го научили на занаят, а го накарали да работи за тях. Даже и лошо се отнасяли с него. И когато му станало съвсем тягостно, написал писмо на дядо си, да го върне обратно, но написал неправилно адреса. Такова писмо никога няма да стигне. Писмото - това е Твърдото, а адреса - Пустото. В резултат - Пусто. отделяй Твърдото от Пустото, вътре в себе си.
102. Стреми се да почувстваш своя път. Пътят е най-великият Мениджър.
103. Ако ти знаеш своя Път, то успехите и неуспехите, еднакво те издигат напред.
104. Ти не можеш да различаваш удачите, от неудачите, докато не доживееш до утре.
105. Разбирането е над знанието.
106. Всеки от нас управлява света. Някой го прави лошо, а друг – добре. Детето управлява родителите, Работникът управлява Стопанина. Всички управляват всички. Всичко управлява всички.
107. Ако те помолят за нещо, а отговорна стъпка не искат да направят, знай, че не те молят, а само ти предлагат да го направиш.
108. Не се оплаквай. Не се страхувай. Не искай.
109. Миналото и Бъдещето се раждат в "Сега".
110. Бог е Тук и Сега.
111. Научи се да казваш "не".
112. Законите могат да се нарушават, само по необходимост.