Когато някога Чърчил казал, че демокрацията не е най-доброто нещо, но нищо по-добро не е измислено, той е имал предвид тази демокрация, която е виждал. Ние сега също виждаме една демокрация, която не ни харесва. От тогава много неща са се променили, но нас ни интересува кое е това, което не се е променило, заради което, въпросната демокрация не ни харесва. Кое е това, което е едно и също и в България, и в Испания, и в Гърция, и в Германия, и във Франция, и т. н. в целия Европейски съюз? Има ли някакъв общ политически елемент, срещу който народите на тези страни се противопоставят, не приемат и искат да променят. Да, има такъв и той се състои в това, че в целия Европейски съюз демокрацията е представителна. Обърни внимание, да имаш представител, само по себе си не е нещо лошо, но то се превръща в нещо изродено, когато се окаже, че нямаш друга възможност, нямаш друг вариант. Порнографската същност на българския вариант на "представителна демокрация" се състои в това, че ти не гласуваш за свой представител, за конкретна личност, а за "партиен представител" определен от Партията. Тези твои "избраници" утре ще влязат в Народното събрание и ще го превърнат в "Партийно събрание", а вместо твоите интереси те ще защитават единствено "партийните интереси". И на фона на цялата тази нелепост ти се казва, че си длъжен да гласуваш за някого, който ще те представлява. Защо? Ами, ако не искам никой да ме представлява? Не, не може, системата не го позволява, не е предвидено, не е разрешено. Също като в религията, ако искаш да говориш с Бог, не можеш да го направиш лично, ще трябва да отидеш в църквата и там свещеника от твое име ще говори с Бог. Но ако ти излезеш на улицата и кажеш, писна ми от посредници, аз искам да говоря с "Господ" лично, политическата система ще те заклейми, ще те обвини, ще те смачка, а ако и това не те накара да преклониш глава, ще те унищожи. И това унищожаване ще бъде физическо, бъди сигурен в това и не си прави илюзии, че ще оцелееш. Така че когато искаш да променяш система, особено ако тя е политическа, трябва да си наясно с какво се захващаш. В този смисъл, аз въобще не съм изненадан от позицията на Президента, той е последния бастион и ще защити системата със всички средства. Нещо повече, той няма избор! От казаното до тук, можем да направим следните изводи:
1.Нито един от елементите на политическата система, парламент, президентство, правителство, партии, не могат, не са в състояние да направят нещо, което е в интерес на народа.
2.Каквото и да се предприеме някой от елементите на политическата система, парламент, президентство, правителство, партии, да направи нещо в интерес на народа е обречено на провал.
Казано с други думи не е възможно да се промени нещо в полза на народа, без да се промени системата.
Ако сме съгласни с тези изводи, ще трябва да насочим действията си към промяня на системата, ако не сме съгласни действията ни ще са в съвсем друга насока. А сега да видим, ако приемаме тези изводи, как се променя политическа система. Има точно два начина: силов и по доброволен, конституционен път. С първия няма да се занимаваме. За втория, ще кажа само, че никоя политическа система не се предава доброволно, без борба. За нас нещата са още по трудни, защото не искаме да унищожим системата, а да я демонтираме и да изградим нова. Първо да отговорим на въпроса "КАК". Ако днес искаме да променим нещо, трябва да тръгнем, от първата стъпка, където всичко се е объркало, а това е от Велико Народно Събрание. Свикване на Велико Народно Събрание! Ако си забелязал, много политици говорят за свикване на Велико Народно Събрание и нова Конституция. Нека това да не те обърква. Да, Великото Народно Събрание е Конституционния инструмент, който ще демонтира системата . Но не свикано от някоя партия, или от парламента, а онова Великото Народно Събрание свикано от теб. Сега да уточним кой си ти. Според Чл.1. от Конституцията: Цялата държавна власт произтича от народа. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Следователно, ти си Суверена. И когато казвам "ТИ" го разбирам буквално, защото суверен е не само целия народ, а и всяка негова част. Суверен е и отделния човек. Той има същите права, каквито ги има "суверена". Това е изключително важно, защото не само група граждани, но дори и един единствен гражданин може да упражни Конституционните права на суверена.
Ще го повторя: Началото е свикване на Великото Народно Събрание, но не от когото и да е, а от суверена. И не слушай, ако някой, дори и Пезидента ти каже - нямаш право. Ти имаш право на всичко, защото си суверена.
Всичко е регламентирано в Чл.1. от Конституцията. Той винаги е бил най-важния. Преди, ръководната роля на Партията, сега твоите суверенни права. Този Чл.1. е отговора на въпроса кой си ти: ти не си народ, гражданин, или гражданско общество, ти си "суверенът". Това определение ти дава политически статут, а останалите, граждански. За това представителите на политическата система те наричат народ, гражданин, електорат, понякога дори тълпа, но никога суверен. Това не е случайно. Причината е, че политическата система по никакъв начин не иска да се говори за твоя политически статут, ако може дори да бъде забравен, зачеркнат, унищожен. И до някъде е успял. Но докато Чл.1. от Конституцията съществува суверенните ти права са неприкосновени и непосредствени. Е това вече идва в повече на политическия елит, не стига че ти си притежателя на цялата власт, ами и можеш да я упражняваш пряко и непосредствено. Т.е. ти нямаш нужда от посредници за да проявиш и приложиш притежаваната от теб власт. Затова твоите суверенни права са ограничени по безцеремонен начин. Според Чл. 12. от Конституцията:
(1)Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
(2)Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
Добро утро! Сдруженията на гражданите нямат конституционни, суверенни права. Според този член, ако си в група от граждани, ти не си суверен. Кога тогава си? Никога! А, момент, тук откровено ни е подсказано как можем да извършваме политическа дейност, като влезем в политическите партии.
Нямам намерение отново да обяснявам /ще обидя умствените възможности на четящия/ че след като цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява от него непосредствено, няма как да му бъде отнета. Народа е притежателя на държавната власт и в този смисъл той не може да се бори за власт, защото не можеш да се бориш за нещо, което притежаваш.
Тъй като Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат, никоя политическа партия не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Фактически народа в качеството си на "суверен" се явява единствен мандатодател на политическите партии. Нещо повече, партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.
Но както всичко друго в нашата мила родина, всичко казано по горе е обърнато с краката на горе. Как нещата да си дойдат на мястото? Като сменим правилата и цялата система.
1.Казахме вече за свикване на Велико Народно Събрание, но инициирано от народа.
2.Целта му е да приеме нова Конституция, но пректа за тази нова Конституция трябва задължително да бъде подготвен от народа/суверена/.
3.Сърцевината на промяната е заменянето на съществуващия политически модел, с гражданско политически модел. Гражданите, не само да могат да си поставят политически цели, но и да извършват политическа дейност, и то пряко. Как се развиват нещата в момента? Някаква партия , самостоятелно или в коалиция, печели избори, взема власта и започва да управлява. От следващия ден се случват следните неща: другите партии и всякакви политически играчи, започват да коментират имат ли управляващите програма, какво правят или не правят, как всичко което правят е погрешно и как те са предупреждавали, че това ще се случи. През цялото време няма значение дали действията на правителството са правилни или не, целта е те да бъдат дискредитирани и опозицията да вземе власта. Когато почувстват, че управляващите са затруднени от канонадния огън, измислят причина за вот на недоверие. До каква степен са се самозабравили! Ако някой иска вот на недоверие, трябва да попита първо теб - суверена. Не само да те информира, но и да поика одобрението ти. Това е признак не само на уважение. Сбърканите неща са толкова много, че само ще кажа, няма нищо което да е наред. Всичко трябва да се промени. Редно е да се замислиш и попиташ кой ще свърши конкретната работа. Ще ти отговоря по следния начин. Колко са хората, които в момента са във висшия ешалон на власта, президентство, министерски съвет, народно събрание, кметства, общински съвети...
Да предположим, че са 3, 5, 10 хиляди. Сега ги махни, представи си, че просто ги няма. И всичко зависи от теб, трябва да направиш всичко от самото начало. Но помисли за тези които са "минали" през власта през последните 23 години. Какви са били те? Също като теб, обикновени граждани /преди да се превърнат в богоизбрани/. В момента сред народа има хиляди по добри от тях и като експерти, и като дипломати, политици, и като хора с качества. Разполагаме с всичко което ни е нужно, просто трябва да създадем новите правила. Когато това се случи, ние ще разполагаме с плана, програмата, ноу-хау, наречи го както искаш, с това, което ще промени нещата.
Тук има една тънкост, за която управляващите не знаят. Когато разполгаш с плана за промяна, който е одобрен от целия народ, не ти трябват стачки, протести, митинги. Тогава, ще се случи нещо като чудо, гражданската политическа воля, ще се противопостави на партийната политическа воля. Ако излезеш на протест, могат да те арестуват, дори убият, но когато заявиш, аз не те признавам, аз нямам повече нужда от твоите услуги, тогава ставаш неуязвим, силата ти е огромна. Това е не гражданско, а политическо неподчинение.