Чл. 1. от сега действащата конституция.
(1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
Въпроса е къде изтича властта на народа.
Ето как е записано в Търновската Конституция:
"Зaкoнoдaтeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи нa Князa и нa Нapoднoтo
пpeдcтaвитeлcтвo".
Княза не е бил съгласен властта да произтича от него, той е знаел, че трябва да притежава властта.
Следователно правилната редакция е:
(2) Цялата държавна власт принадлежи на народа. Тя се осъществява от него пряко, или чрез избран от него представител.
Трябва да се знае нещо много важно по отношение на контрола над властта. Няма измислени механизми за контрол над властта. Или имаш власт, или нямаш, а нямаш ли власт, нищо не можеш да контролираш. Така че контрола над властта е измама, на която все по-малко хора се хващат. Целта не е гражданите да контролират властта, а да участват пряко в нея. Не да участват в управлението, това не променя нищо, а във властта. А участието във властта на гражданите е тяхно Конституционно право и не е работа на някой политик да ни го дава. Ние си го имаме и то е записано в Конституцията. Как това наше право ни е отнето? Чрез отговорността! Втълпено ни е, че ние не отговаряме за нищо, отговарят само политиците, но не и ти. Запомни нещо много важно, когато нямаш отговорности, нямаш и права, те вървят заедно и не се продават поотделно. А когато нямаш права и отговорности, не си свободен човек. Това е златно правило: отнеми отговорностите на един човек и от този момент той ще бъде зависим от теб. Обърни внимание, не казвам роб. Робът е в по- изгодна позиция, защото си длъжен да му осигуряваш прехраната, а той само да ти работи. При свободния човек, лишен от отговорности, не си длъжен дори да го храниш.