Политическата система е в състояние на равновесие не когато всички са на едно мнение по някой въпрос, или по всички въпроси. Общественото развитие се дължи на разномислието, но едновременно с това е невъзможно без единомислието. Това е много  важно да се разбере. Представете си един магнит. Неговото състояние на равновесие се дължи на баланса на двата му полюса - плюса и минуса. Има равновесие и едновременно с това има и полюси. В обществото е същото, но полюсите на политическата система са двете състояния на демократичния принцип. Те са свързани със правото на избор на всеки индивид по отношение на упражняване на правото му на власт.
На единия полюс е неговото право да избере свой представител, който да упражнява власт, а на другия индивида да упражни пряко своята власт. Когато казвам индивид, имам предвид индивидуалността на всеки от нас. Ние сме много различни, но в политическата система сме равноправни по отношение на правото си на избор. Затова се казва: ние хората сме различни, но много еднакви. И така когато в едно общество политическия модел на управление е изместил центъра, изкривил е модела в полза на представителност, се получава нещо като олигархично-мафиотски модел на управление, а когато се отиде в другата крайност - на пряко упражняване на власт, се получава най общо казано народовластие. Системата не може да стои дълго в дисбаланс, в един момент, ако не се регулира, тя ще се взриви.
Не само в България, но и в цяла Европа политическия модел не е в равновесие, той е изкривен и то в полза на представителната демокрация, за сметка на пряката демокрация. Това е основния проблем на системата и това е причината за нейната икономическа и финансова нестабилност, което пък води до напрежение, протести и стачки. Те в един момент неизбежно избиват в протест срещу системата и искания за нейната промяна.
Равновесието на системата не се състои в това половината от нея да е в състояние на представително управление, а другата половина в състояние на пряко управление. Това е невъзможно. Баланса се постига когато всеки индивид, във всеки момент, в зависимост от своето лично желание и преценка, може да променя представителното си участие във властта с пряко участие във властта и обратно. Практически това означава не само да мога да сменям своя избраник, както сменям примерно личния си лекар, но дори когато искам да мога да гласувам лично по всеки пректозакон както в Народното събрание, така и в Общинския съвет. Това е пряка демокрация, а Референдума, е само прашинка от цялата възможност, която дава пряката демокрация.
Основното около което се върти всичко е в думата "власт". На тази дума е подчинено всичко и всичко което се прави е заради нея. Но проблема на СИСТЕМАТА е, че притежателя на тази пуста власт си ТИ. Това е причината неизбежно "ти" да се противопоставиш на "системата". Добре си беше, когато по бай Тошово време откровенно и ясно се знаеше, че властта принадлежи на Партията. На всичко отгоре въпросната Партия беше една и грешка не можеше да се случи. Но същата тази Партия, след 1989 год. беше принудена да "сдаде" властта и то не на кого да е, а на теб. Давайки ти властта, тя направи няколко неща за да я запази, от които тук ще разгледаме само едно. То се намира в чл.1 от Конституцията, където буквално е записано: "Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция."
А сега си помисли, ако ти си монарх - цар, крал, или султан примерно, би ли приел властта да произтича от теб. Едва ли, защото това означава, че властта ти ще си изтече нанякъде. Какво би приел ти, ако си монарх. Ето отговора на Княза на България според Търновската Конституция:
9. Зaкoнoдaтeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи нa Князa и нa Нapoднoтo
пpeдcтaвитeлcтвo.
10. Князътъ утвъpждaвa и oбнapoдвa пpиeтитe oтъ Нapoднoтo cъбpaниe зaкoни.
11. Князътъ e Въpxoвeнъ нaчaлникъ нa вcички вoeнни cили въ Княжecтвoтo,
кaктo въ миpнo, тaкa и въ вoeннo вpeмe. От paздaвa вcичкитe чинoвe пo зaкoнa.
Кoйтo пocтъпи въ вoeннa cлужбa, дaвa клeтвa, чe щe дa e вepeн Князу.
12. Изпълнитeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи Князу вcитe opгaни нa тaя влacтъ
дeйcтвoвaтъ oт нeгoвo имe и пoдъ нeгoвъ Въpxoвeнъ нaдзopъ.
Следователно за да запази властта си Партията подмени думата "принадлежи" с думата "произтича". Какво следва от това?
Когато в деня на изборите, влезеш в тъмната стаичка, поставяйки хиксчето на нечия бюлетина, ти даваш власт на някого за следващите четири години. В този ден ти упражняваш пряко своята власт, правейки избор. Следователно в този момент, ти притежаваш власт, защото ако не я притежаваше, нямаше как да я дадеш. От къде притежаваш власт, кой ти я даде? Даде ти я въпросния чл.1 от Конституцията. Но там не пише че ти имаш власт само един ден на четири години. Дори не целия ден, а само от 6 ч. сутринта, до 6 ч. вечерта. Там пише, че ти си суверена. Но на практика през останалите 365 дни от годината, ти си народ, тълпа, електорат, материал и всичко друго, но не и суверен.
Ето така Партията извърши "подмяната" и въпреки чл.1 от Конституцията продължава да е притежателя, собственика на властта, а не ти.  Всички знаем какво пише над входа на Народното Събрание - "Съединението прави силата". Този текст не е подходящ, трябва да пише - "Право, справедливост и морал". Това са трите условия /критерия/, на които трябва да отговаряш за да престъпиш този праг. В Народното Събрание няма нито съединение, нито сила. Нещо повече, събранието не е народно, а партийно, а народните ни представители са партийни представители, а не народни. В Народното Събрание се решават и защитават не Народните, а Партийните интереси. Тези именно партийни интереси са причината да бъдат откраднати твоята отговорност и твоите права. Въоръжени с тях депутатите стават независини, недосегаеми от своите избиратели, заживяват свой собствен живот независещ от народа. Ще те попитам, след като този твой избраник по никакъв начин не зависи от теб, защо ще се грижи за теб, по коя елементарна логика ще прояви инициатива, желание, или морал да направи нещо за народа си. Това няма как да се случи.
Следователно порочноста на системата е в това, че тя е само представителна и не ти дава възможност ти - суверена пряко да участваш във властта. Сега се върни мислено в деня на изборите. В този ден ти просто избра някой да те представлява. Но ти живееш всеки ден, още утре или когато решиш, ти трябва да можеш да промениш своя избор. Защо ще чакаш четири години, това е лишено от всякакъв смисъл. Нещо повече, по някой въпрос, по който ти си специалист, може да решиш да гласуваш лично. Защо да не може да го направиш? Ако утре Общинския съвет ще гласува закон, или наредба с която ти не си съгласен, защо трябва да излизаш на улицата и да протестираш? Просто гласувай против и наредбата няма да се приеме, защото, гласовете на общинските съветници ще се окажат недостатъчни. Но това е друг обширен въпрос, който трябва да се разгледа отделно.

Ако зависи от мен бих променил чл.1 от Конституцията така:

Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт принадлежи на народа. Тя се осъществява от него непосредствено и  пряко, или чрез негов представител в органите, предвидени в тази Конституция.

Дори само това да се направи е много!