Лявата половина на мозъка си ние използваме, за да четем и разговаряме, да решаваме задачи по математика, за дедуктивно мислене, запомняне на подробности, за да измерваме времето. Между многото аспекти – лявото мозъчно полукълбо е източникът на логичното, рационално мислене. То обаче „ не знае” нищо повече.

В основата си ние сме общество на левия мозък. Фактически всичко, което приемаме за стойностно, се разработва или контролира от доминиращото ляво полукълбо на мозъка. Дори и ако произлиза от десния мозък, като например идея или музика, левият мозък надделява и го вкарва в употреба. Как сме се докарали до това положение? Никой не е абсолютно сигурен, но една от най - добрите хипотези е, че господството на левия мозък се е оформило благодарение на необходимостта от оцеляване във физическия свят. В продължениена хилядолетия нашите предци разчитаха на левия мозък, защото това бе единственият начин да свърши работа. Цялостната ни система – книги, училища, колежи и университети, промишленост, политически структури, църкви – са основно под диктата на левия мозък при обучението, приложението и действието. Позволяваме си да се отнасяме към дясномозъчното мислене с иронична толерантност, съмнение, отвращение, раздразнение, недоверие и страхопочитание. 

Защо в такъв случай се притесняваме? Защо не си останем само с лявото мозъчно полукълбо и така да си продължаваме?  Кой се нуждае от дясната половина? Ние. 

Напоследък проучванията показват, че много ловко използваме десния си мозък в ежедневието. Например левият мозък запомня името,но десният – физиономията. (Колко пъти сте попадали на позната физиономии но не сте могли да си спомните името?) Леви мозъко, бъди нащрек! Проучванията на световните лидери в история показват, че те мислят с много повече от своите аналитични, интелектуални мозъци.  Всички важни решения за човечеството са взети от левия мозък, плюс. Плюс – десния? Подкрепено е с доказателство, основаващо се на това, което сега знаем. Нещо повече – добро предположение е, че десния мозък издърпва лоста за гласуване в тъмната стаичка по време на президентските избори. Съвременната теория се концентрира около идеята, че ние променяме господството на мозъчните полукълба многократно по време на всекидневната си дейност. Тази промяна е мигновена, в зависимост от духовната или физическата необходимост в момента. Това изглежда ограничава много по-безкомпромисно и без това слабата употреба на мозъчния (духовен) потенциал. Дали това, че ставаме достатъчно умни, достатъчно дълго, та да слезем от дървото и оцелеем като същества, не е глупав шанс – или пък чудо? А може би нещо друго.