Пряка демокрация

Пряка демокрация в България няма. Въпросът е искаме ли я и искаме ли да я постигнем? За да може да си отговорим на този въпрос, трябва да знаем, какво е пряка демокрация. Обикновено смятаме, че знаем отговора на този въпрос, но трябва да сме наясно, че той е закодиран в Конституцията на България, а именно:
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Как обаче политически партии или други организации, си присвоиха правото на "суверена" да участва пряко във властта? Отговора е : чрез законодателен метеж. Резултата от този метеж го чувстваме на гърба си не само на всеки четири години, а ежедневно. Фокуса е много елементарен. Нито един български гражданин не може практически да участва пряко във управлението на държавата, а единствено чрез свой представител. Да уточним, когато казвам "представител", имам предвид тези, които седят в парламента и ги наричат "народни представители".
Искам да знаеш, че това не са свободни хора. Те са зависими, но не от мен, а от политическата партия в която членуват и представляват. Освен това, тези хора казват, че са мои представители и ако аз искам да се обърна към държавната власт, трябва да го направя чрез тях. Познавам само една друга професия, която върши същото - тази на свещеника. Не можеш да говориш директно с Бог, ми казва свещеника, трябва да го направиш чрез мен. Същото прави и политика, той е посредник между мен и държавата. И двете професии са древни. Между другото има само една по древна професия - на проститутката, но тя поне ти дава това което ти обещава, за разлика от лъжливите обещания на попа и политика.
И тук идва най-важния момент: ако се спазва Конституцията, Аз/суверенът/ във всеки момент имам право да участвам във власта, без да ползвам услугите на моя посредник, а да се обръщам към него само тогава и по въпросите по които преценявам, че не съм достатъчно компетентен. Мога ли да се възползвам от това мое Конституционно право? Определено - НЕ. Нещо повече, аз дори не познавам моя "народен представител". Той живее в своя партиен и парламентарен свят, който няма нищо общо с мен, с изключение на един ден, на всеки четири години на "демократични" избори, на които Аз /електората/,ще бъда упорито ухажван да избера поредния неизвестен мой представител. Това не е пародия, това е порнография.
И сега искам да те попитам. Ти имаш ли нужда от този политик? Аз не. Но ще ти кажа от какво имам нужда аз. Имам нужда от политик, който да ме представлява, но мен, а не някаква партия. Искам този политик да си го избера аз, а не някаква партия. Искам не само да го познавам, но и да го задължавам, компетентно да решава всички въпроси които му възлагам и да го отзовавам, ако не изпълни очакванията ми.
А на тези които се възмутят, че това не се отнася за всички политици, ще отговоря така: "Заради някакви си 99% от политиците, на останалите им е излязло лошо име!"
Възможно ли е в България да има пряка демокрация? НЕ и при тази партийно-политическа система. Защо Ви загубих толкова време ли? Защото всичко което до сега се е правило под формата на борба за "промени" е в същност усъвърщенстване на системата и запазване на статуквото. Не си губете времето да я променяте, просто я демонтирайте. Как ли? Много просто, като си възстановим отнетото ни конституционно право да участваме във властта. И тук се връщам към началния въпрос. Искаме ли го? Защото това наше ПРАВО е и огромна ОТГОВОРНОСТ. Нека всеки сам си отговори, готов ли е да приеме и правото и отговорността. Те не се продават поотделно.