"Ти си творец на собствената си ре­алност."

Да познаеш истинското аз е много трудно - човек трябва да пътува дълго, за да пристигне у дома. Трябва да чука на много врати, преди да намери правилната врата. По-лесният трик е да създадеш едно фалшиво аз. Трудно е да се отглеждат истински рози, но можеш да си купиш пластмасови. Те няма да те измамят, но ще подлъжат съседите. Това е смисълът на аза, на егото. Той не може да те излъже - добре знаеш, че сам не знаеш кой си - но поне може да измами съседите. Поне за външния свят имаш някакъв етикет, за това кой си.
Мислили ли сте някога за това? Ако някой те попита: „Ти кой си?", какво ще му отговориш? Ще си кажеш името. Името не е твое, защото ти си дошъл на света без име, дошъл си безименен. Името не е твоя собственост, то ти е дадено. Или пък можеш да кажеш: „Аз съм доктор" или: „Аз съм инженер" - или бизнесмен, художник и какво ли не - но това няма да каже нищо за теб. Или пък можеш да кажеш името на баща си, на майка си, на своето фамилно дърво - това също е без значение, защото не те дефинира. Това, че си се родил в конкретно семейство, е случайно - със същия успех можеше да се родиш и в друго семейство и дори нямаше да забележиш разликата. Това са просто утилитарни трикове - и човекът се превръща в ..аз". Този аз е лъжлив, той е създаден, скалъпен, домашно производство. А твоето собствено истинско аз остава скрито дълбоко вътре в мъгла и мистерия.
Твоята самосъщност не може да е създадена от теб, тя не може да е направена от човека. Ти си я донесъл със себе си, ти си това. Как би могъл да я създадеш? За да я създадеш, преди всичко би трябвало вече да си бил там. Това е смисълът, който християни, мохамедани, хиндуисти влагат, когато казват, че човекът е творение. Това означава, че човек не е създал сам себе си - това е всичко. Творецът е скрит някъде в непознатото. Ние сме излезли от някаква мистериозна жизнена сила. Твоето аз не е твое! Това фалшиво аз не е твое, защото ти си го създал; твоето истинско аз също не е твое, защото то е все още в Бога, корените ти са все още в Бога.
Това фалшиво аз, което ние продължаваме да носим в нашия живот като някакво знаме, винаги е подложено на опасността да бъде повредено. То е много крехко, много е слабо - не би и могло да е друго, нали от човека е направено. Как би могъл човек да направи нещо безсмъртно? Самият той трябва да премине през много смърти, затова всичко, което произвежда, е винаги смъртно. Оттук и страхът, непрекъснатият страх, че: „Мога да се загубя. Моето аз може да се унищожи." Един непрекъснат страх трепти в твоето същество - ти никога не можеш да си сигурен в това твое фалшиво аз, ти знаеш, че то е фалшиво. Можеш да отбягваш този факт, но знаеш, че е фалшиво. То.е нещо сглобено, произведено; то е нещо механично, а не органично.
Забелязвали ли сте разликата между органичното и механичното единство? Например правиш двигател за кола - купуваш частите на пазара и ги сглобяваш, и двигателят започва да функционира като едно цяло. Или пък купуваш части за радио от пазара, сглобяваш ги и радиото започва да работи като едно цяло. То някак си придобива своя самосъщност. Никоя част сама по себе си не може да действа като радио - но всичките части заедно представляват работещо радио. И въпреки това единството е механично, наложено отвън. Когато обаче хвърлиш семена в земята, тези семена умират в почвата и се появява растение - това единство е органично. То не е наложено отвън, то е било вътре в самото семе. Семето покълва, събира хиляда и едно неща от земята, от въздуха, от слънцето, от небето - но единството идва отвътре. Центърът е на първо място и после идва периферията. При механичното единство периферията е първа и след това идва центърът.
Човекът е органично единство. Някога си бил семе, подобно на дървото, и в почвата на майчината утроба си започнал да събираш своята периферия. Първо е бил центърът, той е предхождал периферията - а сега си забравил напълно за центъра. Ти живееш на периферията и смяташ, че тя е целият твой живот. Тази периферия, както и непрестанното живеене в нея, създават нещо като самосъщност, едно псевдо „аз", което ти дава чувството, че ти наистина си някой. Но то трепери непрекъснато, защото няма в себе си органично единство.
Оттук и страхът от смъртта. Ако познаваш своето истинско „аз", никога няма да се страхуваш от смъртта, защото органичното единство никога не умира. Органичното единство е безсмъртно. Само механичните единства биват сглобявани и умират. Това, което е сглобено, един ден ще се разглоби. Механичното единство има начало и край. Органичното единство няма начало и край - то е един вечен процес.
Познаваш ли своя център? Ако не го познаваш, непрекъснато ще се страхуваш. Затова себесъзнанието е винаги уплашено, то непрекъснато трепери. И винаги ще имаш нужда другите да те подкрепят - някой да те оценява, някой да ти ръкопляска, някой да ти казва колко си красив или колко си интелигентен. Имаш нужда някой да ти ги казва тези неща, подобно на хипноза, така че да повярваш: да, ти наистина си интелигентен, красив, силен. Но виж какво означава това: ти зависиш от другите.
Идва при теб един глупак и казва, че си много интелигентен - а всъщност ти можеш да изглеждаш интелигентен само за глупаците. Ако той е по-интелигентен от теб, ти естествено няма да му се видиш интелигентен. Така че идва един глупак и ти дава сертификат за интелигентност, и ти си много щастлив. Можеш да изглеждаш красив само на грозния човек. Ако човекът е по-красив от теб, ти ще изглеждаш грозен - защото всичко това е относително. Грозните хора ти дават сертификат, че си красив, и ти си страхотно щастлив.
Що за интелигентност е тази, която може да се удостовери от глупави хора? Що за красота е тази, която трябва да се засвидетелства от грозните? Това е нещо напълно фалшиво. То е идиотско! Но ние продължаваме да търсим. Продължаваме да търсим във външния свят някаква подкрепа за нашето его, нещо, което малко да ни подпре, да ни бъде опора. Инак винаги има опасност егото ни да се срути. Така че трябва да го подпираме от една или друга страна и възниква едно непрестанно безпокойство.
Ето защо сте по-грациозни, когато сте сами - защото не се тревожите. Няма никой там, който да ви вижда. Когато си сам, си по-невинен - когато си в банята, си по-невинен, в по-голяма степен си като дете. Пак стоиш пред огледалото и правиш физиономии и им се наслаждаваш. Но ако разбереш, че твоето малко дете гледа през ключалката, внезапно ставаш напълно различен. Сега егото ти е в опасност. Ето защо хората толкова се страхуват от другите. Когато си сам, не се тревожиш.
Опитай се да направиш нещо съвършено и то ще си остане несъвършено. Направи го естествено и то винаги ще бъде съвършено. Природата е съвършена, усилието е несъвършено. Така че всеки път, когато правиш прекалено много, ти разрушаваш.
Ето защо се случва така: всички говорят толкова хубаво (всички са оратори, хората цял живот говорят), но само ги сложи на подиума и им кажи да говорят на тълпата, и те изведнъж онемяват - изведнъж всичко забравят, не могат и една дума да кажат. Или пък дори и да кажат нещо, в него. няма грация, то не е естествено, не тече. Какво се е случило? А ти знаеш, че този човек толкова хубаво говори на приятелите си, на жена си, на децата си. Онези също са хора, същите хора - защо се страхуваш? Станал си себесъзнателен. Сега егото е поставено на карта, ти се опитваш да направиш някакво изпълнение.
Слушайте внимателно: всеки път когато се опитваш да изпълниш нещо, търсиш храна за егото. Всеки път когато си естествен и оставяш нещата да се случват, те са съвършени и няма проблеми. Когато си естествен и позволяваш нещата да се случват, Бог е зад теб. Когато се страхуваш, трепериш, опитваш се да докажеш нещо, ти си загубил Бога. В своя страх си го забравил. Почнал си да гледаш повече хората и си забравил своя източник.
Себесъзнанието се превръща в слабост. Човек, който е не-себесъзнателен, е силен, но неговата сила няма нищо общо с него самия - тя идва от отвъдното.
Когато си себесъзнателен, имаш проблеми. Когато си себесъзнателен, ти наистина проявяваш признаци за това, че не знаеш кой си. Самото ти себесъзнание показва, че още не си се върнал у дома.
Ето какво се случило:
Покрай Настрадин Ходжа минало едно хубаво момиче и той го проследил с поглед. Жена му измърморила троснато:
- Всеки път когато видиш хубаво момиче, забравяш, че си женен.
- Ето тук грешиш - казал Настрадин Ходжа. - Няма друго нещо, което да ме накара да осъзная толкова добре този факт!
Всеки път когато си себесъзнателен, ти просто показваш, че изобщо не осъзнаваш своята самосъщност. Ти не знаеш кой си. Ако знаеше, нямаше да има проблем - тогава нямаше да търсиш различни мнения. Тогава нямаше да се тревожиш за това какво казват хората за теб - то нямаше да има значение! Всъщност никога никой не казва каквото и да било за теб - всеки път когато хората кажат нещо за теб, те го казват за себе си.
Никой не може да каже нищо за теб. Каквото и да кажат хората, то е за тях самите. Но ти губиш равновесие, защото все още се придържаш към един фалшив център. Този фалшив център зависи от другите, така че ти винаги гледаш това, което хората казват за теб. И винаги следваш другите хора, винаги се опитваш да ги задоволиш. Винаги се опитваш да бъдеш порядъчен, да украсиш егото си. Това е самоубийствено.
Наместо да се тревожиш от това, което казват другите, би трябвало да започнеш да гледаш вътре в себе си. Да познаеш своето истинско „аз", това не е толкова евтино. Но хората винаги жадуват евтините неща. Когато оставиш егото, ти оставяш един цял свят, който си създал около него. И за първи път си в състояние да видиш нещата такива, каквито са - а не такива, каквито ти би искал да бъдат. И когато си в състояние да познаеш фактите на живота, ти ставаш способен да познаеш истината. Всеки е изключително силен. Вие не познавате силата си - това е друга работа. Всеки е изключително силен - трябва да бъде, защото корените на всеки един са в Бога, в тази вселена. Колкото и малък да изглеждаш, ти не си малък - не би могъл да бъдеш поради самото естество на нещата. Човешкият ум е склонен да го забравя. Когато го забравиш, ставаш слаб. Когато станеш слаб, започваш да се опитваш да намираш някакви изкуствени начини да станеш силен. Това е, което милиони хора правят. Като търсиш пари, какво всъщност търсиш? Ти търсиш власт, ти търсиш сила. Като търсиш престиж, политически авторитет, какво всъщност търсиш? Ти търсиш власт, сила - а силата през цялото време ти е на разположение току зад ъгъла. Ти търсиш на погрешни места.
Слушането е една от основните тайни на влизането в Божия храм. Слушане означава пасивност. Слушане означава напълно да забравиш себе си - само тогава можеш да "слушаш". Когато слушаш някого внимателно, ти забравяш себе си. Ако не можеш да забравиш себе си, ти изобщо не слушаш. Ако си твърде себесъзнателен по отношение на себе си, ти просто се правиш, че слушаш - но не слушаш. Може да кимаш с глава, може понякога да казваш „да" или „не" - но ти не слушаш.
Веднъж щом си оставил егото, ти си оставил всички поражения, всички провали, всички обезсърчения. Носи егото и ще бъдеш обречен на провал. Носи егото и ще останеш слаб. Остави егото и през теб ще започне да тече безкрайна сила. Оставяйки егото, ти се превръщаш в река, започваш да течеш, започваш да се стапяш, ставаш поток - ставаш жив.
Целият живот е от цялото. Ако се опитваш да живееш сам за себе си, ти си просто глупак. Все едно листото на дървото да се опитва да живее само за себе си - и не само това, но и да се бори с дървото, да се бори с листата, да се бори с корените, като си мисли, че всички те са враждебни към него. Ние сме просто листа от едно дърво, едно велико дърво - наречете го Бог или цялото, или по какъвто и да било друг начин, но ние сме едни малки листа върху безкрайното дърво на живота. Няма нужда от борба. Единственият път да се върнем у дома е себеотдаването.