Проект-пряка демокрация

От преди хиляди години, прогреса на човечеството е съпътстван от една тиха лудост обладаваща ума му. Това нарушено функциониране на човешкото съзнание, води до колективно умствено заболяване, което се превръща в "нормално" състояние на ума.
Човешкото съзнание в нормалното си състояние води до състояние на страдание неудовлетвореност, и чувство за нещастие. В крайна сметка най-голямото прозрение на човечеството, се оказват не достиженията на техническия прогрес, а точната диагностика на човешкия ум, наречена "колективна лудост". И от тук осъзнаването, че е възможна коренна промяна на човешкото съзнание. От този момент, тази трансформация на съзнанието, придобива различен облик в зависимост от духовния водач, проповедника на вярата. Християнството го нарича спасение, будизма, край на страданието, а в хиндуиските учения, просветление. Преди хиляди години, пробуждането се е случило с много малък брой хора, които са говорели за неща като грях, страдание, изкупление, прошка, но по важното е, че за първи път на планетата се е появила идеята за едно ново измерение на човешкото съзнание, нямащо нищо общо с нарушеното функциониране на ума. Но да осъзнаеш собствената си "лудост" и ограниченост на ума, все още не означава, че съзнанието автоматично ще превключи на режим "нормалност". Светът не бил готов за трансформация, не е готов и сега. Неизбежно ученията на древните са останали неразбрани, както от своите съвременници, така и от следващите поколения. А после започнали да променят ученията им, да ги допълват, усмиват, а след това и да ги заклеймяват. Тези интерпретации, превърнали ученията от лек за ума в отрова, от обединяване в разединяване, в част от общата лудост, продължаваща и до днес.
Но злото не спряло до тук. От общия корен на религиозните учения, израснали мутирани разклонения, дали началото на система от вярвания и идеологии, чрез които хората започнали да се идентифицират. Така се родила една нова фалшива самоличност. Собственото ти Аз вече било: християнин, ислямист, юдаизт, хиндуизт, будизт. Това е първоначалното разграничение между човешките същества: ние сме прави, а вие, не; ние сме вярващи, а вие атеисти, докато това разграничение и противопоставяне, дало "право" на едните "праведните", да убиват другите, "неправедните". И цялото това безумие е превърнато в идол, умствен идол, в който трябва да вярвате и който трябва да боготворите, като "мой бог", или "наш бог". Така постепенно хората забравили, че някога, много отдавна в древноста, човекът е създал Бог по свой образ и подобие. И от тогава продължава да създава все нови и нови богове, защото те са творение не на истинската му същност, а на онова измислено, фалшиво Аз.
Единствения начин да се излезе от омагьосания кръг на тази порочна колективна лудост, е да се осъзнае необходимоста и неизбежноста от промяна на съзнанието. Това не може да стане чрез техническия прогрес, защото той може да направи живота ти по-лесен, но не и по-осъзнат. Той може да увеличи твоето знание, но не и твоето осъзнаване, може да подобри твоя интелект, но не и твоята интелигентност. Не случайно има министър на просветата, но никога няма да има министър на просветлението. Буда е бил просветлен, буквално неговото име се превежда като "пробудения". Не можеш да измислиш технология за пробуждане, да сложиш хората на конвейр и те да излизат просветлени, защото това не е дело на ума. И до днес хората не осъзнават, че има разлика между духовност и религия. Да си "религиозен", не означава да притежаваш духовност. Ще кажа само, че "духовноста" не убива, повечето убийства и днес са на "религиозна" основа. Трансформацията на съзнанието, пробуждането на човек, просветлението, не са работа на религиите, независимо от техните претенции, а на духовността. Просветлението не е въпрос на желание или нежелание, а на еволюционна необходимост и в този смисъл, човечеството ще бъде изправено пред избора: да еволюира или да умре. Точно за тази еволюция говоря, за която сме съгласни, че трябва да се случи, но се оправдаваме, че не сме готови. И какви са аргументите ни - няма гражданско общество, разединени сме. Ще променим, но първо да се обединим! В същност казваме - сам не мога, но ако сме всички, можем. Това е просто една заблуда. Обществото, в което живеем е такова каквото е , такова, каквито сме ние. то няма само да се обедини, от само себе си. Няма как да го променим, да се обединим, но ние да сме си същите. Не е възможно! Свободата е винаги индивидуална. Не можеш да поставиш условие всички да са свободни и тогава и ти да си свободен. Колективно може да е робството ти, но претенцията да си свободен ще ти коства индивидуално усилие. Ние не сме го проявили. За това все още не сме се освободили. Освобождавали са ни други, но ние все още не. Индивидуалното ни освобождаване предстои. Друг е въпроса дали ще е скоро, или никога няма да се състои. Робството е антипод на свободата , но то е и форма на съгласие, защото всеки може да бъде победен въпреки неговата воля, но никой не може да бъде направен роб, въпреки неговата воля.
За това аз твърдя, че ако сме роби, ако се чувстваме роби, ако казваме, че сме зависими и ако казваме в крайна сметка, че не сме свободни хора, всичко това не може да ни се случи без нашето съгласие. Ние просто мълчаливо сме се съгласили, а когато се налага да предприемем действие се обръщаме към колектива, викаме го на помощ. За това аз залагам и се обръщам към "индивидуалността". Само не бъркай индивидуалност и личност, те са противоположни понятия. Индивидуалното е истинското, личноста ти е само заместител, фалш. Вие се опитвате да придобиете характер, изисквате внимание, стремите се към успех, за да станете личност, имате нужда от другите, вие се оглеждате в другите, в тяхното мнение. Ставате все по-морален и по-свят и по-наблюдаван, ставате изкуствен, губите себе си, придобивате фалшива личност. Това е корена, това е дълбоката причина да сте сигурен в заблудата, че индивидуалноста не променя света, а го прави само колектива. И от тук следва оправданието, сам не мога нищо, то е работа на колектива. В същниост през цялото време сте си мислили, как да се оправдаете пред собствената си съвест. От същия този корен се раждат всичките ви нещастия. Ако вие сте нещастни, това просто означава, че сте обучени на разни трикове как да бъдете нещастни. Нещастието зависи от състоянието на вашия ум. Има хора, които са нещастни във всяка ситуация, при тях определено качество на ума превръща всяка ситуация в нещастие. Когато им говорите за красотата на розата, те опонират, че тя има бодли, когато се радвате на прекрасния ден, те ще ви кажат, че денят е само между две тъмни нощи. Милиони хора са центрирани върху нещастието, те са съсредоточени върху негативното и си мислят: "Какво мога да направя, светът е пълен с нещастие".
Но светът е абсолютно неутрален. Живота е такъв, какъвто е. В него има и рози, и бодли; и дни, и нощи. Единствено във ваша власт е кое да изберете. По този начин хората творят и ада и рая на земята; ищастието и нещастието си.
Не съществува само един свят, съществуват толкова светове, колкото и умове. Аз живея в мой свят, вие живеете във ваш. И световете не само са различни, те никога не се срещат.
Има две възможности. Политическият ум говори :"Изменете света!". Религиозният ум казва: "Изменете състоянието на своя ум!".
Политиката винаги мисли, че светът е неправилен. Че трябва да се промени обществото, икономиката, образованието и всичко ще бъде наред. Религията твърди, че светът винаги е бил такъв и такъв ще остане. Единственото нещо, което може да се измени, е състоянието на ума, съдържанието в ума, качеството на ума...
Винаги се опирайте на радостното настроение на ума. Нека това стане фундаментален закон на вашия живот, винаги, във всяка ситуация, търсете позитивното, жизнеутвърждаващото.
Опитайте тази нова перспектива на живот. Мислете от позицията на оптимиста. Не бъдете песимист. Песимистът сам създава своя собствен ад и живее в него...Вие живеете в света, който сам си създавате.
Бъдете оптимист! И ще бъдете удивени от факта, че самото съществуване ще започне да функционира по друг начин. При всеки възможен повод то ще започне да ви помага, ще ви стане приятел.
1.Запомнете, в конфликта между умния и глупавия, печели глупоста; когато се противопоставят висшето и низшето, побеждава низшето. Ако хвърлиш камък върху роза, розата ще загине, камъкът ще бъде непокътнат. Камъкът дори няма и да осъзнае, че е унищожил нещо прекрасно.
2. Не си губете времето за несъщественото, не го разпилявайте напразно.
Милиони хора се занимават с глупости и си губят времето непрекъснато. Убиват си времето...но времето е живот, така че те си убиват живота.
3. Не се опитвайте да давате обяснения за вашите грешки и заблуждения.
Обяснявайки ги, вие всъщност ги защитавате. И тогава те отново се повтарят. Когато знаете, че сте направили грешка, не губете енергия в логически обяснения и разсъждения и не убеждавайте себе си, че всъщност нищо не е станало. Насочете вместо това енергията си в осъзнаване.
От теб се искат две неща: да приемаш, или да отхвърляш. Не си губи времето да протестираш, да се бориш, воюваш. Вместо това - игнорирай. На теб не ти харесва някой политик и непрекъснато говориш за това. Абстрахирай се от него, няма го, не съществува. Говори за това, което искаш да се случи и как да се случи. Ще ти дам един пример. Ще цитирам фактически Конституционен текст и ще развия моето виждане какво аз изкам да се случи и как искам да се случи. Лесно е и всеки може да си създаде свой собствен примеп. Ето и цитата, основата на която ще стъпим и ще разсъждаваме:

"Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет"

Ако всичко това е вярно и искаме да е наше реално конституционно право, следват следните нащи права и отговорности:

1.Всеки български гражданин, представлява "суверена" и може да упражни своите суверенни права по всяко време и от всяко място.
2.Суверенът в лицето на всеки гражданин може да изяви своята политическа воля пряко и непосредствено, и това негово право е неотменимо.
3.Всеки гражданин може да се кандидатира, на всички избори , за всички изборни постове, пряко и директно, без да е необходимо кандидатурата му да е издигана от партия.
4.Всеки български гражданин, имащ право да упражнява своя вот по всяко време и от всяко място, може да гласува директно по всички въпроси, или да предостави това свое право на свой представител.
5.Всеки български гражданин, има право изцяло, частично, или по конкретен въпрос да отмени пълномощията дадени на своя представител.
6.Всеки народен представител, притежава и гласува с толкова гласа, с колкото е упълномощен от суверена, към момента на гласуването.
7.Всеки гражданин, представляващ суверена, може да задължава своя избранник, да го отзовава, или ограничава в рамките на предоставените му пълномощия.
8.Всеки български гражданин може да бъде предлаган пряко от суверена са всеки изборен пост: президент, народен представител, кмет, общински съветник.
9.Всички избори са преки, тайни и единствено мажоритарни.
10. Издигнатите кандидати в партийната листа, както и всеки граждански кандидат се съревновават на равни начала и за народни представители се избират първите 240 кандидата получили подкрепа, независимо на кое място са в партийната или гражданска листа. Не се дават държавни субсидии под никаква форма на партии и граждански кандидати.
11. Всеки гласоподавател, гласувал за президент, народен представител, кмет, или общински съветник, във всеки момент, от всяко място и неограничено, може да променя своя вот, прилагайки по този начин вот на недоверие към своя избраник.
12. Всеки представител на суверена - народен представител, или общински съветник гласува не с един глас, а с точно толкова колкото реално притежава в момента на гласуването.
13. Всеки гласоподавател, във всеки момент, по всеки въпрос, може да гласува пряко с което отнема еднократно, или изцяло пълномощията, които е предоставил на представляващия го.
14. Всеки народен представител, или общински съветник който получи вот на недоверие, следствие на който броя на гласовете с които може да гласува падне под предварително регламентиран минимум, автоматично се отзовава и се прекратяват пълномощията му.
15. Мястото му се заема от следващия кандидат с най-голям брой гласове.
16. Всеки народен представител, или общински съветник, който получи вот на доверие, надвишаващ предварително регламентиран, получава специален имунитет и превилегии.
17. Заплащането на всеки народен представител, или общински съветник зависи пряко от броя на гласовете, с които разполага във всеки момент.
18. Правото на суверена да упражнява своя вот произтича пряко от конституцията. То е неотменимо и не може да бъде ограничавано със закон. В този смисъл Закона за допитване до народа, т.н. "референдум" няма ограничения и може да се прилага /не под формата на закон, а като директно произтичащо конституционно право/, от всеки гражданин по всяко време, от всяко място, по всеки въпрос. Закона има действие насочено единствено да регламентира, минималния брой на: заявител, подписка, срокове, задължителност.
19. Системата за гласуване е единна, електронна и online и всички нарушения са криминализирани.
20. Никой закон, наредба, или какъвто и да е правителствен, или държавен документ не може да отменя или ограничава ПРЕКИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ ПРАВА НА СУВЕРЕНА.

Много често бъркаме действието с инициативата. Инициативата е вредна, тя не води до резултат, тя е намерение и вреди. Действието е полезно, то единствено променя. Ако си в безисходица не проявявай инициативност. По добре признай безсилието си, пред себе си, не пред някой друг. Направи единственото, което можеш да направиш, когато си безсилен - игнорирай, вместо да проявяваш инициативи: подписки, протести - те са заместител на действието, но безрезултатен. Това е причината системата да разрешава протестите, те не я притесняват, те не могат да я променят, променят единствено революциите, протестите само усъвършенстват, правят системата по-устойчива. За това управляващите са благодарни на протестиращите, стига разбира се всичко да е под контрол.

Не е необходимо да доказвам, споря, отстоявам, протестирам и каквото и да е друго, за да направя факт това, което казах по-горе. Достатъчно е единствено да говоря, живея и правя всичко според разбирането си и всичко което му противоречи, просто да го игнорирам, т.е. то за мен не съществува. Живота си е мой и ако аз искам да го променя го правя сега, в момента и никой не е в състояние да ме накара да чакам, или да ми поставя условия. Това е силата на индивидуалноста. Няма друга сила, която може да й се противопостави.