ПОЛИТИЧЕСКОТО ГОВОРЕНЕ И МИСЛЕНЕ

Политическото говорене и мислене следва каноните на исторически отминаващата многопартийна идеологическа демокрация. Партийните централи се надпреварват да обясняват, колко е нормално, ако и само 30% от избирателите участват в изборите, защото така било по света. Дисидентството на негласуващите, са тези, които не приемат която и да било партия, защото не приемат самата партийно-идеологическа система на държавна власт, се превърна в най-новата ерест. За тази демокрация най-любими са „твърдите електорати”, а негласуващите са „несъществуващи”. На тях се гледа като на "тези", на които може нещо да се даде, за да бъдат спечелени. В крайна сметка тези които не желаят да са съгласят с участието си в късната многопартийна демокрация, в нейният олигархичен вид, са просто „извън обществото”. На никого и през ум не му минава, че не може да има леви и десни идеологии в 21 век, защото 21 век въобще не е векът на партиите, още по-малко на идеологическите. Онова, което твърдяхме, че ще се случи, се случи – започна разпад на партийно-идеологическото пространство. Започна от най-слабата страна на българската олигархична власт – етническият модел. Хора, със светещи погледи, убедени в собствените си заблуди, както при други харизматични фигури преди, сега настояват, всички да сме като тях. Правоверно да тръгнем след новият им единствен лидер. Нищо, че нито лидерът, нито който и да било в публично пространство, не знае накъде да върви. На границата на психическото здраве, но все пак не луди – на гребена на политическата вълна, маса хора, вместо да лекуват емоциите си по футболните стадиони се занимават с политика. И нищо не можеш да им кажеш, защото те нямат съзнание за своята лудост. Минава време и не можеш да намериш никой, който да признае, че е гласувал поредната глупост да се случи.
Не би могло да бъде по друг начин, защото другото е невидимо.
Как да кажем, че с тази демокрация е свършено, когато в света „нищо по-добро не е измислено”? А самата мисъл, дали тази демокрация – „олигархичната демокрация” е демокрация, дали не е демагогия на олигархията, е ерес. „Олигархична демокрация”! Само дето шопа би казал: „Те такова животно нема”.
Знак за разпад на партийно-идеологическата политическа система, е излизането на гражданите извън партийната политическа система – сигнал, че са налице условията за нов тип политическа система – Гражданска политическа система. В политиката, както и в природата, празни пространства няма. И гражданите следва да си възвърнат властта, като се освободят от олигархията и лъже-корифеите на гражданското общество.
Започна политиката на управляващите на саниране олигархичната власт, чрез придаване граждански характер на властта.
По високите етажи на властта разбраха, че най-лесно могат да укрепят властта си, като съвместно с гражданските организации, започнат да се „борят” с проявите на олигархичната власт, особено злоупотребите и корупцията. Наивно гражданските организации се втурнаха да изправят и подобряват системата. Така будните бяха включени в измамата. Времето за лесното изтича. За страха и нерешителността. Ако сме убедени, че обновяването на България е наложително, следва всеки да се определи. Всяка нерешителност е пагубна. Гражданският политически Проект не може да бъде повече ракета – носител: да произвежда съгласие в гражданската сфера, за да могат неубедени специално поканени известни имена, да се изявяват от името на гражданите, без даже да знаят, че именно Проектът ги е събрал. Има признаци, че макар и бавно и откъслечно, в страната започва процес на гражданска самоорганизация за коренно обновяване на държавата, обществото и нацията. Не за граждански контрол за подобряване на олигархичната власт. В известна степен, не са важни организациите, нито техните кандидати в изборите. Важно е, какво практически тези организации и личности правят за изпълнение на Проекта 2030. Как го обясняват, и как набират съмишленици за промените по него. Колкото повече външни на ГС структури се обозначат като структури за промени по Проекта, толкова повече този процес става естествен и неизбежен. Решителна става разделителната линия – граждански контрол, който узаконява олигархичната власт чрез подобряването й, или отказ от граждански контрол и концентриране обществената енергия за възстановяване на демокрацията и отхвърляне олигархичната власт.
Много е важно, правенето на промените да не е запазена територия на отделни организации и лица, а национално действие в обществото.
Промените към Нова България не могат да бъдат политика на някой, който е спечелил някакви избори, и от опозиция, която се стреми тези промени да бъдат спрени, за да се прави нещо друго. Обратно – Проектът предполага промените към Нова България да се правят независимо коя партия и кои хора ще ги осъществяват в годините напред.
На дневен ред е създаването на Гражданска политическа, икономическа и социална система като част от Националната политическа, икономическа и социална система. Нова система, която обхваща политическите субекти от ново поколение – Гражданските политически субекти: Граждански политически, икономически и социални сдружения и Граждански политически партии.Гражданските политически субекти – политически субекти от ново поколение. Те заменят членството с партньорство; решенията с мнозинство – с единодушие; пирамидалното ръководство – с хоризонтална координация; идеологемите – с професионални и експертни решения в цялостен Проект.Гражданските политически, икономически и социални сдружения – Линейни конгломератни сдружения, непосредствено извършват гражданската самоорганизация за промените по Проекта. Ролята на Гражданските политически партии – роля на мандатодатели на Гражданските линейни конгломератни сдружения да участват в монополно партийните избори за властта.Изграждането нова – Гражданска политическа, икономическа и социална система предполага създаване и на нова – Гражданска политическа, икономическа и социална сцена. Разширяване Националната политическа сцена, от само и единствено, партийно-идеологическа и с гражданска.
Предстоят енергични палиативни мерки по върховете на олигархичната власт за придаването й на граждански вид.
Трябва да се очаква популистко заиграване с неминуемото прозрение на обществото – деидеологизацията; парите на олигархията в партиите и политическата корупция; референдумите.Олигархията ще опита „перестройка”. Опитът с „ускорението” и „гласността” на „перестройката”, показа обаче, че веднъж пуснат на свобода, духът на демокрацията не може лесно да се манипулира. И тези, които са искали да изпреварят събитията с някакви полумерки, после са били принудени да отидат до край.
Българското общество, от една страна е деморализираното, от друга – претъпкано с мнения на корифеи. Хора, които с години спорят и теоретизират далеч от действителния дневен ред. А дневният ред на обществото е ясен – възстановяване конституционното право на гражданите на референдум, с подписка, по всички въпроси. И подписка за първи референдум за Велико НС с цел държава на обществото, под формата на президентска република, с право на отзоваване на президента, с референдум. Нищо друго до тогава. Никакво „изпускане парата през свирката”. Обсъждане и умуване: „какво да се прави”. Никакъв „граждански контрол” над олигархичната власт, който само я узаконява. Защото не може като малоумни – приказваме, обясняваме, разясняваме и накрая стигаме до съгласие за необходимите промени. Минава време, половината забравили какво е говорено, на другата половина им се видяло сложно. Решили да го опростят. Нищо не излязло. И хайде пак в първи клас – да измисляме азбуката... Крайно стои въпросът за смяна на поколенията.
Защото старите поколения, и с действията и с бездействията си, сега правят само едно – провалят бъдещето на младите. Не е ясно дали новите поколения ще се справят с предизвикателствата на времето, ясно е обаче, че старите не могат.
Понякога благодарна историческа роля е, да те няма когато се случват събитията.