Приемане и Капитулация

Във всеки момент несъзнателно създавате конфликт между външните обстоятелства в момента - къде се намирате, с кого сте, какво правите - и своите мисли и чувства. Усещате ли колко е болезнено да се противите в себе си срещу онова, което е? Когато го проумеете, разбирате също, че вече сте свободни да се откажете от този безполезен конфликт, от това вътрешно състояние на война.
Първичната реакция е да се противопоставите на това което е. Това е момента в който се създава напрежението. Искате да решите проблем, да изпълните задача, или просто да свършите някаква работа. Полагате усилие, воля, неизменно примесени с напрежението. Защо то продължава да съществува? Защото започвайки да вършите нещо, вие го правите чрез противопоставяне. Противопоставяте се на съществуващото положение на нещата. Не ги приемате, че са такива, каквито са, а чрез противопоставяне, отричане, искате да ги промените, за да свършите работата си. Вършите всичко изтъкани от напрежение и агресия. Намирайки се в това състояние вие казвате "не" а не "да". Това ваше състояние е истинската причина за вашия неуспех.
Наистина ли имате нужда да сте в непрекъснато състояние на противопоставяне и напрежение, чрез което си въобразявате, че ще постигнето определена цел. Или това е само здраво вкоренен навик на ума, основан на реакцията харесва ми/не ми харесва, което ви поставя в почти постоянен конфликт с обстоятелствата и хората? Известна е максимата: където и да отидеш, винаги е едно и също. Иначе казано: вие сте тук, в тази конкретна ситуация. Винаги. Толкова ли е трудно да го приемете? „Толкова много работа имам за вършене." Да, но какво е качеството на онова, което свършвате? Шофирате на път за работа, разговаряте с клиенти, работите на компютър, тичате по задачи, занимавате се с безброй неща, които съставляват делниците ви... Доколко сте цялостни в онова, което правите? Дали сте му отдадени, или не? Това именно определя житейския ви успех, а не количеството усилие, което полагате. Усилието означава напрежение и натиск, необходимост за достигане на някаква точка в бъдещето или постигане на определен резултат.
Можете ли да откриете в себе си "нежелание" да правите това, което правите? Ако можете да откриете нежелание в себе си, можете ли също така да се откажете от него и да се отдадете изцяло на онова, което желаете да правите? Да правиш нещата едно по едно означава да бъдеш изцяло в онова, което правиш, да му отдаваш цялото си внимание. Приемането на онова, което е, ви отвежда на по-дълбоко ниво, където вътрешното ви състояние и себеусещане вече не зависят от оценките на ума за „добро" и „лошо".
Когато кажете „да" на живота такъв, какъвто е, когато приемете момента такъв, какъвто е, усещате в себе си пространство, изпълнено с дълбок покой.
Постигането на това състояние на "приемане", става много по-лесна, когато осъзнаете преходността на всяко преживяване, когато приемете факта, че светът не може да ви даде нищо, което да има трайна стойност. След това продължавате да се срещате с хора, да участвате в различни дейности и събития, но вече сте свободни от стремленията и страховете на себичния Аз. Иначе казано, вече не изисквате една ситуация, човек, място или събитие да ви удовлетворяват или да ви правят щастливи. Позволявате им да бъдат мимолетни и несъвършени.
Когато приемете напълно настоящия момент, когато престанете да спорите с онова, което е, непреодолимото желание да мислите отслабва и отстъпва място на буден покой. Вие сте в пълно съзнание, но умът не поставя етикети на момента. Това състояние на отсъствие на вътрешна съпротива ви отваря за непредубеденото съзнание, което е безкрайно по-голямо от човешкия ум. Тогава този огромен интелект може да се изяви чрез вас и да ви помага - и във външен, и във вътрешен план. Затова, изоставяйки вътрешната съпротива, често установявате, че обстоятелствата в живота ви се променят към добро.
Чудото е в това, че когато вече не поставяте пред околния свят невъзможни изисквания, всяка ситуация, човек, място или събитие не само започват да носят удовлетворение, но и стават по-хармонични, по-умиротворени. Позволете на момента да бъде такъв, какъвто е. Това е достатъчно.
Капитулацията пред настоящия момент, а не пред миналото, чрез което интерпретирате момента и после се опитвате да се примирим с него, е вратата към истинския вътрешен покой. Можете ли да приемете настоящия момент такъв, какъвто е, и да не го смесвате с историите, които умът плете около него? Капитулацията настъпва тогава, когато престанете да питате: „Защо това се случва на мен?" „Дотук ли го докарах? Дори и в привидно най-неприемливите и болезнени ситуации дълбоко е скрито нещо добро, във всяка катастрофа се съдържа зрънце милост. Приемането на неприемливото е най-големият извор на милост на този свят.
Може да се каже, че капитулацията е вътрешният преход от съпротива към приемане, от „не" към „да". Когато се предадете, себеусещането ви вече не се отъждествява с реакциите и оценките на ума, а се превръща в пространство, обгръщащо реакцията и оценките. Това е преход от отъждествяването с формата - мисълта или емоцията - към това да бъдете и да съзнавате себе си като нещо без форма - безпределно съзнание.
Всичко, което приемете изцяло, ще ви донесе мир, дори и приемането на факта, че не можете да приемете, че се противите.
Оставете Живота на мира. Позволете му да бъде.