Това, което сме свикнали да наричаме религиозни идеи, не са нищо друго, освен суеверия, натрупани от векове, които само привидно изглеждат като истини, единствено благодарение на своята старинност. Никога няма да разбереш какво е радост или екстаз, докато не откриеш себе си. Ако Бог ти се предлага наготово, като конфекция в евтин магазин, той просто не струва нищо и ти не можеш да го оцениш по достойнство. А точно това се получава на практика. Човек трябва да се освободи напълно от всякакви предразсъдъци ако иска да открие решение на някакъв проблем. Ако вече си определил себе си като мохамеданин, християнин или индуист, никога няма да стигнеш до верен отговор. Предварителното определяне на принадлежността ти към някаква религия определено възпрепятства откриването на истинската вяра. До сега всяко общество е полагала големи усилия да възпита младото поколение в собствената си вяра. На детето се предлагат готови отговори, още преди да е в състояние да започне да задава въпроси. Сигурно сами виждате колко глупаво е това. Всички се страхуват, че след като разбереш за себе си какво представяш самият ти, ще се превърнеш в бунтар и ще станеш опасен. Ти би се превърнал в самостоятелно изградена личност със съзнание за собствените си права, човек, който отхвърля възможността да живее така, както му е наредено. Всички се страхуват, толкова се страхуват, че детето може да започне да задава въпроси и да търси истината, че го тъпчат с какви ли не глупости. А детето е напълно безпомощно. Все още не е настъпил превратният момент, в който възниква съмнението. А този момент е един от най-ценните в живота на всеки човек - моментът, в който започваш да изпитваш съмнение, защото без него никога не би могъл да стигнеш до истината. Невъзможно е детето да изпитва някакви съмнения в това, което всички повтарят - нима е възможно те да грешат? А и не става дума само за непосредственото му обкръжение - родителите, техните родители... Хиляди години поколения наред са вярвали в тези истини. Не е възможно всички тези хора да грешат. "Аз съм само едно дете, което подлага на съмнение схващанията на целия човешки род..." Детето няма смелостта да се изправи срещу всички. Започва да потиска в себе си всички съмнения, а всички около него му съдействат, тъй като: "Съмнението идва от дявола. Съмнението е страшен грях, може би най-страшният от всички. Вярата е добродетел. Вярвай и ще намериш, съмнявай се - и ще пропуснеш всички възможности още от самото начало".
Истината е пълна противоположност на това. Вярвай, и никога нищо не ще откриеш, а дори и да откриеш нещо, то няма да бъде истината, а само проекция на собствената ти вяра. Какво общо може да има истината с това, в което вярваш? Свързва ги единствено съмнението, защото само то води по пътя към пречистването. То ти помага да отхвърлиш всички глупости от начина си на мислене. Благодарение на съмнението отново се връщаш към непредубедеността на детството, която на времето е била съсипана от родители, свещеници, политици и учители. И ти трябва да преоткриеш отново детето в себе си, трябва да тръгнеш от самото начало. Ето защо усилията ми са насочени към това - да развенчая у вас всички така наречени религиозни идеи.
Може би ще нараня вашите чувства, защото тези идеи са се сраснали с вас и отдавна сте забравили, че не са ваше собствено откритие и не сте ги преживели лично. Не си ги преживял от собствен опит, не си успял дори да ги обикнеш. Някой друг ти е внушил вярата в тях, и независимо кой е направил това, то е равносилно на престъпление спрямо твоята личност. Казаното съвсем не означава, че хората, които са сторили това, са го направили умишлено. Самите те са жертви на същия процес. Това са им внушавали собствените им родители, които пък на свой ред са били поучавани в същия дух от учителите си. Затова не бива да мислите, че трябва да обвинявате някого. Всички са го правили за твое добро, но това съвсем не е гаранция, че на теб ще ти е добре, ако всички ти мислят доброто. Всички се опитват да ти помогнат, без да осъзнават, че има неща, които човек трябва сам да осмисли и сам да стигне до отговорите на множество въпроси. Намесата в тези неща може само да навреди на човека. А след като престанеш да мислиш и да си задаваш въпроси, ти си в състояние да повярваш на всичко, което ти кажат. Тогава просто няма място за въпроси.
Това е много изгодно за политиците. Ти си вярващ и следователно си склонен да повярваш във всичко. Религиозността е показател за лековерие. Сама по себе си тя е достатъчна. Щом ходиш на църква, значи не си човек, който мисли и задава въпроси, който разполага с аргументи и не приема постановки, ако те не са обосновани от гледна точка на логиката, здравия разум и науката. За политиците е чудесно, ако посещавате редовно джамията или синагогата. Ще им се всеки да ходи на църква, в джамия или в синагога - няма значение къде, важното е всеки да посещава подобни места, защото функцията на храмовете е една и съща. В самата си основа стратегията им е една и съща. Индуист, мохамеданин, християнин, будист - няма значение каква е твоята вяра, основната стратегия е все същата - плътно затваряне на вратите пред всяко съмнение и пред възможността за пораждане на съмнение. Не бива да се допуска у отделната личност да се породят въпроси, затова пълни главата на човека с всякакви вярвания и предубеждения. Сигурно ще останете много изненадани, ако се вгледате в характера на такива вярвания. Хората са готови да повярват във всички глупости.
Не се опитвам да заменя някогашната ви система от вярвания с нова, по-различна. Простичко казано -това, което правя, е разрушително. Може би ще се изненадате, ако видите, че аз не съм просто разрушителен - аз искам да разруша всичко, което ви е било наложено отвън. Изобщо не е нужно човекът да замества едно нещо с друго. Творческото начало е исконно присъщо на човека и не е необходимо аз да го измислям. Ще усетиш лекота и ще започнеш да израстваш едва след като отхвърлиш товара от раменете си. Ще започнеш сам да търсиш истината и не след дълго ще почувстваш нов прилив на сила и могъщество, защото всяко твое откритие, дори най-малкото, ще ти носи невероятна радост и удовлетворение. Дори и най-малкото откритие, до което си достигнал сам, ще те накара да се почувстваш като нов човек, просто защото истината е родена в теб самия. Може да е само зародиш на истина, но така или иначе, вече ще си поставил основите на началото. Ще усетиш ново, непознато дотогава вълнение, което не би изпитал, ако се бе придържал към предишните си вярвания, система от идеи и наготово предложени догми.
сряда, декември 29, 2010
вторник, декември 28, 2010
КАК ДА БЪДЕМ ЕГОИСТИ
Много религии проповядват, че човек трябва да се грижи за другите, а не за себе си.
Същото говорят и политиците. Всички те говорят за дълг към ближния. Как възниква необходимостта от дълг към ближния? Защо изобщо е възможна подобна необходимост? Отговора на този въпрос е в егоизма. Не този егоизъм, който църквата заклеймява като грях, не този егоизъм, който обществото нарича порок, не този егоизъм, който политиците осъждат като противообществено зло, а оня егоизъм, който е част от собствената ни природа. Човек трябва да приеме това като даденост. И след като веднъж го приеме, ще разбере, че това не е случайно, че то е от съществено значение - в противен случай изобщо нямаше да ни има. Човек оцелява благодарение на вродения си егоизъм, благодарение на обстоятелството, че се грижи преди всичко за себе си. Иначе човешкият род щеше да е отдавна изтрит от лицето на земята.
Затова най-важното е да осъществиш себе си, да бъдеш удовлетворен от постигнатото. Бъди - това е най-важното. И тогава цялото ти същество ще разпръсква своето излъчване и ще стигне до мнозина. Тогава изобщо не може да става дума за някакъв дълг в служба на ближния, това ще бъде чистата радост от споделеното щастие. А няма по-голяма радост от това да споделиш своето щастие с другите.
Същото говорят и политиците. Всички те говорят за дълг към ближния. Как възниква необходимостта от дълг към ближния? Защо изобщо е възможна подобна необходимост? Отговора на този въпрос е в егоизма. Не този егоизъм, който църквата заклеймява като грях, не този егоизъм, който обществото нарича порок, не този егоизъм, който политиците осъждат като противообществено зло, а оня егоизъм, който е част от собствената ни природа. Човек трябва да приеме това като даденост. И след като веднъж го приеме, ще разбере, че това не е случайно, че то е от съществено значение - в противен случай изобщо нямаше да ни има. Човек оцелява благодарение на вродения си егоизъм, благодарение на обстоятелството, че се грижи преди всичко за себе си. Иначе човешкият род щеше да е отдавна изтрит от лицето на земята.
Затова най-важното е да осъществиш себе си, да бъдеш удовлетворен от постигнатото. Бъди - това е най-важното. И тогава цялото ти същество ще разпръсква своето излъчване и ще стигне до мнозина. Тогава изобщо не може да става дума за някакъв дълг в служба на ближния, това ще бъде чистата радост от споделеното щастие. А няма по-голяма радост от това да споделиш своето щастие с другите.
петък, декември 24, 2010
Политик
Много сериозно заболяване е "жаждата за власт". За съзнанието и израстването на човека като личност това е най-страшната болест. Тя е като рака - рак на душата. Жаждата за власт приема множество различни форми. Най-лесно намира израз в политиката, защото за нея не се изисква особен интелект. Трябва само да вдъхваш на тълпата безпочвени надежди - надежди, които никога няма да се осъществят. А хората живеят зле. Те са бедни и неуки. И са готови да повярват. А искат да се възползват от житейските радости, да живеят като човешки същества да имат достойнство. Политикът им вдъхва надежда, но използва това за свои собствени цели, а след като веднъж вземе властта и стане важна особа - министър-председател, президент или нещо подобно - започва да се чувства велик.
Всъщност, политиците никога не са вярвали в собствените си обещания, но показват истинското си лице едва след като получат власт.
Тези хора са слаби и безпомощни, като личности не представляват нищо особено.
Лорд Актън е съвършено прав, когато казва: "Властта корумпира човека, а абсолютната власт го корумпира абсолютно."
Но той не е знаел защо се получава така, защо властта корумпира. Човек трябва да е носил в себе си семето на корупцията, но да не е имал възможност да го развие - за това е необходима власт. След като се добере до властта, малко по малко маската изчезва и отдолу лъсва истинският му лик на съвършен егоист. Политикът е просто егоист. Той е лишен от вътрешно съдържание и се бои от собствената си пустота. Иска да бъде важна особа, за да забрави колко празен е като личност. Такъв шанс му дава единствено властта. Съдбата на милиони хора е в негови ръце, той вече не е нищожество, той е по-различен и по-специален от другите. Тогава започва да се държи в съответствие с ранга си. Започва да злоупотребява с властта. А след като вече е на власт, не иска да я загуби. Иска да властва още и още, защото е наясно, че извън сферите на властта е напълно ялов и лишен от съдържание.
Всъщност, политиците никога не са вярвали в собствените си обещания, но показват истинското си лице едва след като получат власт.
Тези хора са слаби и безпомощни, като личности не представляват нищо особено.
Лорд Актън е съвършено прав, когато казва: "Властта корумпира човека, а абсолютната власт го корумпира абсолютно."
Но той не е знаел защо се получава така, защо властта корумпира. Човек трябва да е носил в себе си семето на корупцията, но да не е имал възможност да го развие - за това е необходима власт. След като се добере до властта, малко по малко маската изчезва и отдолу лъсва истинският му лик на съвършен егоист. Политикът е просто егоист. Той е лишен от вътрешно съдържание и се бои от собствената си пустота. Иска да бъде важна особа, за да забрави колко празен е като личност. Такъв шанс му дава единствено властта. Съдбата на милиони хора е в негови ръце, той вече не е нищожество, той е по-различен и по-специален от другите. Тогава започва да се държи в съответствие с ранга си. Започва да злоупотребява с властта. А след като вече е на власт, не иска да я загуби. Иска да властва още и още, защото е наясно, че извън сферите на властта е напълно ялов и лишен от съдържание.
четвъртък, декември 23, 2010
Живей сега
Всички сте чували староеврейската и християнска история за Адам и Ева и защо Бог ги изгонил от Рая. Какво е тяхното прегрешение? Защо са били наказани? Бог им заповядал да не вкусват от плодовете на две дървета. Християните споменават само за едното, но това е половината истина - забраненият плод бил от две дървета. Християните говорят само за Дървото на познанието, а другото, за което не казват нищо - може би се страхуват да го споменат - то е Дървото на живота, на вечния живот. Дяволът успял да убеди Ева със следния аргумент: "Бог иска да останете в неведение, да не знаете, че жизнената сила е вечна. Ако разберете това, ще станете равни Богу, а Той е ревнив... " В доводите му има логика, еврейският Бог наистина е страшно ревнив. Той не иска Адам и Ева да станат богоподобни. И да останат завинаги зависими от него относно мъдростта и живота.
Не, това не е любов. Не е състрадание. Не е любов на баща към дете. Знанието не е грях.
А да усещаш, че си жив, да живееш живота си докрай, да гори в теб страстта към живота с пълна сила, така че всеки миг да се превърне в миг от вечността - това би трябвало да определя целта на всяка религия.
Човешкият род не би съществувал без тяхното неподчинение. Все още щяхме да живеем голи като животните в джунглата. Нямаше да създадем света, който обитаваме.
Папите приемат с огромна неохота и най-дребните открития. В Библията е казано, че земята е плоска. Ако стоим върху нея, няма как да видим, че земята е кръгла. Не вярвайте на очите си, в много случаи те лъжат. И така, когато за първи път някой казал, че земята е кръгла, че има формата на топка, папата побързал да се намеси - та това противоречало на Библията! И какво следва по-нататък? Истината доказва, че написаното в Библията не е вярно, следователно, Библията не е написана от Бог - той не може да бъде толкова тъп. Ако Бог си седи на небето, може да види оттам, че земята е кръгла. Галилей не могъл да премълчи този факт. Папата му заповядал: "Трябва да напишеш в книгата за твоите открития, че Слънцето се върти около Земята, а не обратното"! Защото ако Земята се върти около Слънцето, това ще противоречи на Библията. Такава глупост! Сякаш сме създадени, за да доказваме правдивостта на Библията. Никой не го е грижа за истината - християните трябва да докажат истинността на написаното в Библията, мюсюлманите - на Корана, а индуистите -на Гита. Но никой не се интересува от самата истина. А истината се разширява с всеки изминал ден и непрекъснато добива нови измерения. Непрекъснато ни доказва, че трябва да възприемаме древните писания и пророци като безнадеждно остарели, но ние отказваме да прием това.
Така мъртвите продължават да властват над живите.
Винаги са ни учили, че земният живот е наказание. И индуисти, и християни, и мюсюлмани твърдят в един глас, че сегашният живот ни е отреден като наказание. Аз казвам - животът е награда, а не наказание.
Ти си удостоен с живот и със съзнание. Ти си единствен и неповторим. Знаете какво е животът, знаете и че няма живот след смъртта. Ако изобщо става дума за някакъв живот, той е тук и сега. И човек трябва да го изживее пълноценно и интензивно, а ако има живот след смъртта, още сега трябва да се научите как да го живеете. Не знам дали има ад или рай, възмездие и награда. Съвсем простичко се опитвам да ви кажа - оставете миналото да отмре, за да не ви тежи занапред. И не живейте с мисълта за бъдещето, което така и не идва.
Съберете всичките си сили и ги съсредоточете върху настоящето. Излейте енергията си върху сегашния момент, напълно и изцяло, колкото може по-интензивно. И тогава ще усетите, че сте живи, ще го почувствате докрай - за мен това означава сливане с Бога. Няма друг Бог освен живота, който живеем сега.
И ако все пак има живот след смъртта, вие ще знаете как да живеете и какво да правите по-нататьк. Ако няма живот след смъртта, няма да възникнат никакви въпроси.
Не, това не е любов. Не е състрадание. Не е любов на баща към дете. Знанието не е грях.
А да усещаш, че си жив, да живееш живота си докрай, да гори в теб страстта към живота с пълна сила, така че всеки миг да се превърне в миг от вечността - това би трябвало да определя целта на всяка религия.
Човешкият род не би съществувал без тяхното неподчинение. Все още щяхме да живеем голи като животните в джунглата. Нямаше да създадем света, който обитаваме.
Папите приемат с огромна неохота и най-дребните открития. В Библията е казано, че земята е плоска. Ако стоим върху нея, няма как да видим, че земята е кръгла. Не вярвайте на очите си, в много случаи те лъжат. И така, когато за първи път някой казал, че земята е кръгла, че има формата на топка, папата побързал да се намеси - та това противоречало на Библията! И какво следва по-нататък? Истината доказва, че написаното в Библията не е вярно, следователно, Библията не е написана от Бог - той не може да бъде толкова тъп. Ако Бог си седи на небето, може да види оттам, че земята е кръгла. Галилей не могъл да премълчи този факт. Папата му заповядал: "Трябва да напишеш в книгата за твоите открития, че Слънцето се върти около Земята, а не обратното"! Защото ако Земята се върти около Слънцето, това ще противоречи на Библията. Такава глупост! Сякаш сме създадени, за да доказваме правдивостта на Библията. Никой не го е грижа за истината - християните трябва да докажат истинността на написаното в Библията, мюсюлманите - на Корана, а индуистите -на Гита. Но никой не се интересува от самата истина. А истината се разширява с всеки изминал ден и непрекъснато добива нови измерения. Непрекъснато ни доказва, че трябва да възприемаме древните писания и пророци като безнадеждно остарели, но ние отказваме да прием това.
Така мъртвите продължават да властват над живите.
Винаги са ни учили, че земният живот е наказание. И индуисти, и християни, и мюсюлмани твърдят в един глас, че сегашният живот ни е отреден като наказание. Аз казвам - животът е награда, а не наказание.
Ти си удостоен с живот и със съзнание. Ти си единствен и неповторим. Знаете какво е животът, знаете и че няма живот след смъртта. Ако изобщо става дума за някакъв живот, той е тук и сега. И човек трябва да го изживее пълноценно и интензивно, а ако има живот след смъртта, още сега трябва да се научите как да го живеете. Не знам дали има ад или рай, възмездие и награда. Съвсем простичко се опитвам да ви кажа - оставете миналото да отмре, за да не ви тежи занапред. И не живейте с мисълта за бъдещето, което така и не идва.
Съберете всичките си сили и ги съсредоточете върху настоящето. Излейте енергията си върху сегашния момент, напълно и изцяло, колкото може по-интензивно. И тогава ще усетите, че сте живи, ще го почувствате докрай - за мен това означава сливане с Бога. Няма друг Бог освен живота, който живеем сега.
И ако все пак има живот след смъртта, вие ще знаете как да живеете и какво да правите по-нататьк. Ако няма живот след смъртта, няма да възникнат никакви въпроси.
понеделник, декември 20, 2010
Божи пратеници никога не е имало, няма и да има.
Какви доказателства дава Исус, че е месия, освен собствените си твърдения? Какви доказателства имат християните, че Исус е божи пратеник? Само това, което е написано в Новия завет... А Новият завет не е нищо друго, освен описание на собствените му твърдения.
Исус не е бил толкова лош, че да заслужи разпятието - престъплението му се състои единствено в това, че провъзгласил себе си за месия. А това едва ли е толкова страшно престъпление. Ако някой реши да се провъзгласи за месия, той не причинява никому зло. Оставете го да прави каквото иска. Но евреите не могли да търпят подобно нещо. Затова искам да разгледаме по-задълбочено този въпрос и неговата история.
За разпъването на Исус трябва да търсим вината у Мойсей.
Досега никой не е излизал с подобно твърдение, защото разликата във времето между Мойсей и Исус е три хиляди години. Но аз твърдя, че за разпъването на Исус е виновен Мойсей и твърдя това поради две причини. Първо, Мойсей казва, че ще се появи божи пратеник, който ще реши всичките ни проблеми и ще помогне да превъзмогнем всички наши болки и трудности. Това си е чиста политика.
Дълги години евреите били роби в Египет. Мойсей бил техен водач с изключително притегателна сила и обаяние, един от най-великите водачи в световната история. Успял да убеди своя народ, че може да бъде свободен - и не само това, успял да внуши на хората си, че са Богоизбрани. В известно отношение те били доволни от положението си - не че било кой знае какво. Живеели в пълна бедност, добротата била на изчезване. Никой не ги приемал като човешки същества, отнасяли се към тях по-зле от животни. Съсипвали ги от работа... Труд, от който нямало никаква полза.
По всяка вероятност Мойсей е бил водач с изключително влияние, след като успял да убеди робите: "Можете да се освободите от робството, не сте родени за роби. Дори нещо повече, вие сте от раса от господари, вие сте малцината Богоизбрани." Това е невероятно огромен, качествен скок - от роби евреите трябвало да се почувстват господари. Мойсей извършил истинско чудо! Да убеждаваш другите не е трудно, не е трудно да ги подтикнеш към мечти - красиви блянове, надежди и вяра в утопични светове. Трудно е да превърнеш всичко това в реалност. Не след дълго Мойсей разбрал това. Извел робите от Египет и им вдъхнал надежда, че скоро ще стигнат до Обетованата земя - Израел. "Там ще живеете в блаженство и щастие и всичко ще бъде наред."
Четирийсет дълги години скитали евреите из пустините на Средния изток и все не стигали до Израел. През всичките тези години страданията им били много по-тежки, отколкото по време на робството в Египет. Може би ще се изненадате, като разберете, че на всеки четирима оцелявал един. Докато Мойсей реши да спрат недалеч от Йерусалим, измрели почти всички, които тръгнали с него в началото. Оцелели само една четвърт от хората. Младите остарявали и измирали. Той стигнал обетованата земя с деца, които се раждали и израствали по пътя. Нямало как да помнят Египет, познавали само мъките на скиталчествата в пустинята.
Ако сте се скитали из пустиня, ще разберете какво би могло да означава скитане в продължение на четирийсет години - без храна и вода, преживяване само от просия в редките случаи, когато попаднеш на хора в някое селище, керван или оазис. Хората измирали от глад и жажда. Измирали просто защото година след година се влачели из пясъците на пустинята. Четирийсет години са много време.
И не бива да забравяте, че Мойсей спрял не защото най-после намерил Израел. Спрял, защото и на него пътуването му дошло до гуша, бездруго все някога и някъде трябвало да спре. Вече знаел, че не е трудно да поведеш хората след себе си, лесно е да ги накараш да мечтаят, да им вдъхнеш кураж и надежда, но никак не е лесно да осъществиш обещанията си. Той непрекъснато им вдъхвал надежда - това бил единственият наркотик, благодарение на който продължавали да живеят и да се влачат из пустинята. Казвал им: "Не се тревожете, нашите мъки не са отишли напразно. Стигнахме Обетованата земя."
И до каква земя стигнали? Йерусалим не е нищо друго, освен гола пустиня. А хората си представяли реки от мляко и мед. Представяли си рая - това им обещал Мойсей. Най-после спрели в Йерусалим. Били полумъртви и отказали да се придвижат и крачка по-на-татък... Край, стига толкова. Четирийсет години насилваш някого да върви и непрекъснато му повтаряш: "Още малко, пристигаме. Още малко, само няколко дни път ни остават".
Някои от хората му толкова се отчаяли, че се откъснали от групата. Оттам е дошла приказката за изгубеното племе - то не е изгубено, просто хората си тръгнали, след като се убедили в безсмислието на цялото начинание. Тръгнали си скришом и по чиста случайност успели да се доберат до много по-добро място - областта Кашмир в Индия. Мойсей бил уморен, а и хората му били напълно изтощени.
Непрекъснато им вдъхвал надежда - та нали това е работата на всеки водач, всички водачи правят все това открай време - да дават опиума, наречен надежда, че утре ще бъде по-добре от днес. "Забравете миналото, свършено е с него, не се тревожете и за настоящето, то също си отива. Мислете за утре, нека дойде утрешния ден, тогава всичко ще бъде наред". А утрешният ден все не идвал.
И с Мойсей било същото. Казвал на хората си: "Не се тревожете, най-после стигнахме". Дълбоко в себе си обаче бил убеден, че напълно се е провалил и волно или неволно е подвел горките хора. В старата си родина те наистина живеели в нищета, но не чак в такава, в каквато се оказали благодарение на него след дългите години скитане. Но не можел да си признае това, едно признание би довело до фатален край. Можел само да повтаря: "Стигнахме мястото. Стар съм вече. Но скоро ще дойде месията, Бог ми обеща - ще изпрати месия, който ще изкупи всичките ни грехове и ще ни спаси". И за да прикрие истинските си мисли, дипломатично добавял: "Аз трябва да се върна и да потърся изгубеното племе".
Простичка стратегия да се избяга от действителността, с която се сблъсквали ежедневно. Не се отворили райските порти и гневът се натрупвал в душите на хората. Възможно е дори да са искали да убият Мойсей. Такава опасност би била твърде реална, нали той бил причината за всичките им страдания. Ако не бил той, все някак щели да преживеят в старата роди-на. И бездруго били свикнали да приемат съдбата си.
Само Мойсей носи отговорността за идеята за бъдещия месия. Не само Исус, мнозина са претендирали, че са божии пратеници. И всички са страдали. Исус е най-драстичният случай. Твърдял, че тъкмо той е обещаният от Бога пратеник. И в това е неговото прегрешение. Защо евреите са смятали думите му за престъпление? Според мен са били прави.
Не мога да кажа дали са били справедливи, когато са решили да разпънат Исус на кръста, отхвърлям всяка проява на насилие, а в случая става дума тъкмо за това. Биха могли да го изтърпят, да го оставят на мира... Човекът си пътувал на магаренцето от едно място на друго и твърдял, че е божи пратеник; какво толкова, човек може просто да се засмее, дори да се порадва на такъв човек. А и какви са хората, които тръгнали след него? Неколцина, все простовати, без образование, хванали се на неговата въдица и повярвали, че той ще изкупи греховете им, ще им посочи правия път и ще ги отведе при Бог. Били много малко, едва ли наброявали и стотина. Исус не представлявал никаква опасност за юдеите.
Причината за разпъването му на кръста е чисто психологическа. Евреите не искали някой да се бърка в техните надежди. Не бива да забравяме, че те не приемали самата идея за божиите пратеници. След Исус се опитвали и други, но така и не успели.
Евреите никога не биха приели идеята за божии пратеници, защото това означава да изгубят надеждата си, а след толкова много страдания им е останала единствено тя.
Исус бил добър човек, но психически неуравновесен. В противен случай би могъл да помогне на хората да станат по-организирани, по-съсредоточени върху своята цел, по-мислещи, да им помогне да се приспособяват по-лесно към действителността. Ако е имал какво да даде на хората, трябвало е да се научи как да го прави. Не е трябвало да се обявява за месия и да предизвика сам едно ненужно разпъване на кръста.
Като че ли в него имало подсъзнателен стремеж към самоубийство. Съзнавал напълно какво прави, знаел и че ще бъде разпънат на кръста. Знаел го предварително. На последната вечеря с апостолите казал: "Утре ще ме заловят. Утре ще бъда разпънат на кръста". Защо тогава е отишъл в Йерусалим? Ако знаеш, че ще те хванат и ще те качат на кръста... Не е трябвало да ходив Йерусалим. Но нещо го е притегляло нататък, притегляло го като магнит и това в крайна сметка го довело до разпятието.
Исус е имал склонност към самоубийство и аз не мога да му простя това. Оставил след себе си някои простички максими, които повече или по-малко могат да бъдат почерпени от мъдростта на вечността. Нищо ново не ни казват, нищо ново няма в тях.
Би могъл да каже нещо ново за любовта, ако е имал личен опит. Исус казва: "Обичай врага си така, както обичаш себе си". Не бива да забравяме, че преди всичко човек не обича самия себе си - ти си последният, когото би могъл да обикнеш. Затова най-малкото е странно да кажеш някому: "Обичай врага си така, както обичаш самия себе си", след като никой не изпитва обич към себе си.
Замисляли ли сте се някога по този въпрос? Ти обичаш ли себе си? И изпитваш ли уважение към себе си?
Да не говорим за любов и уважение, можеш ли да харесваш себе си такъв, какъвто си? Като че ли над нас виси някакво проклятие - все да харесваш другиго и да искаш да бъдеш някой друг.
Исус изобщо не се е замислял над това, което казва. Да обичаш врага си е по-лесно, отколкото да обичаш себе си. Не е чак толкова трудно да обичаш врага си, защото това те кара да се чувстваш благороден, по-възвишен и по-различен от другите. Но да обичаш себе си... От това не се чувстваш по-горе от всички останали.
Човек дори не вижда себе си. Не се вглежда в това, което носи в себе си от раждането си. Какъв си ти всъщност? Опитвал ли си се някога да се изправиш пред самия себе си?
И второ, всеки, който е наистина оригинален и е мислил за любовта, знае нещо много важно - човек може да обича само ако умее да мрази.
Не можеш да обичаш, ако не си способен на омраза.
Можеш да обичаш някого, ако мразиш някой друг.
Щом имаш приятели, трябва да имаш и врагове.
Не можеш да унищожиш напълно омразата и да оставиш в себе си само любов - това са двете страни на една и съща монета.
Когато няма омраза, няма и любов. Знам го от собствен опит.
Буда също говори не за омраза, а за любов. Исус казва - обичайте, не хранете в себе си омраза. И Маха-вира казва същото. Аз пък ви казвам - ако не можете да мразите, не можете и да обичате. Другите ви говорят от чисто интелектуална гледна точка.
Не са се замисляли върху енергията, която носят в себе си любовта и омразата. Любовта е омраза с обратен знак. Всъщност става дума за един и същи вид енергия, която протича в противоположни посоки, нищо повече. Омразата не е по-различна от любовта.
И когато омразата се стопи... Отново ви говоря от собствен опит - когато омразата се стопи, изчезва и любовта.
И остава единствено състраданието.
. Бил едва трийсет и три годишен - би било по-приемливо, ако беше прехвърлил седемдесетте, тогава човек може дори да приветства идеята за смъртта. Но той бил на трийсет и три, в разцвета на живота си. И проповядвал само три години. Какво можеш да направиш за три години? И колко хора е успял да убеди в собствените си идеи? Колко са тръгнали по неговия път? За три години не е могъл да изгради дори собствената си философска система, една цялостна идеология и методология за човешката трансформация - нищо...
Какво е правил той през тези три години? Повтарял като папагал всичко, което събирал в продължение на трийсетте си години, докато пътувал из познатия по онова време свят. Дори не се вслушвал внимателно в собствените си думи. Тези думи са красиви, той бил омагьосан от красотата им и започнал да се смята за онзи пророк, когото евреите чакат.
Евреите никога няма да приемат никого. Дори Мойсей да се върне, няма да погледнат на него като на пророк. От чисто психологическа гледна точка причината е много проста - за да приемат някого за пророк, трябвало да се откажат от надеждата. И тогава не им остава надежда за бъдещето. Няма бъдеще. Край на утопията. Трябвало е да разпънат Исус, за да спасят надеждата. Тя има много по-голямо значение от разпъването на един евреин, който така или иначе все ня-кога ще умре. Но не могли да допуснат той да съкруши надеждите на един народ.
Затова не бива да корим свещениците от великия еврейски храм, които взели решение да разпънат Исус - той убивал тяхната надежда, съсипвал света на мечтите им! А нищо друго не им било останало. По времето на Исус били под римско владичество, отново роби. Бягството от Египет се обезсмисляло. След всички страдания, след всичките четирийсет години на мъка и болка какво постигнали? Израел станал колония на Римската империя. Евреите пак останали роби, отново плащали данъци - този път на римляните, отново били бити - от римляни, и пак се отнасяли към тях като с роби, като с животни - само че римляните, които не ги възприемали като хора.
Оставала им една-едничка надежда: "Ще дойде божият пратеник и ще ни освободи от страданията". И тогава се появява някой, който казва: "Аз съм този пратеник". А те знаели, че той няма да ги спаси, познавали го, знаели всичко за него. Преди да го разпънат на кръста, му казали: "Хайде, спасявай сам себе си! Помоли Бог - Бог, чийто единствен син си ти, нали все така казваш, кажи му: "Помогни ми, отче". Сега е моментът да стане чудо. Няма да има друг. Ще разпъваме единствения божи син?" Но небето мълчи, отговор няма, никой не откликва на молбата ти".
Казвали на Исус: "Твърдиш, че си единственият син божи, но това е само халюцинация. Сън, в който си повярвал, защото неколцина други глупаци са повярвали, повярвали са на твоите думи. И ти сам си започнал да си вярваш".
Кръстът разкрил цялата истина. Казали на Исус: "Небето е пусто, никой не откликва на молитвите ти". Евреите повтаряли: "Ето го месията, който щеше да спасява човечеството! Та той не можа да спаси дори себе си".
Аз не съм месия. И не ви давам надежди.
И искам да подчертая - не забравяйте, че никой не може да изкупи греховете, самата идея за това е погрешна от начало докрай. Вие сами сте създали собствените си окови, как мога аз да ви освободя?
Захвърли оковите си и се освободи! Освободи сам себе си!
Но ти обичаш оковите си, как мога аз да ти дам свобода? Самата молба е абсурдна.
Ти си причината за собствените си страдания и нещастия, а искаш аз да те освободя от тях. И продължаваш да сееш все същите семена, оставиш си такъв, какъвто винаги си бил и подхранваш все едни и същи каузи.
Кой ще те освободи от страданията ти? И защо трябва да го прави?
Не съм си поставил за цел да ви освобождавам от страданията. Не аз съм ви създал такива, каквито сте. Вие сами сте се създали.
Моята цел няма нищо общо с мисията на божия пратеник, който повтаря: "Вярвай в мен и ще се освободиш от страданията". Подтекстът е много прост - не е нужно да променяш нищо в собствената си личност, не ти е необходима трансформация; не е нужно да правиш каквото и да е, трябва само да вярваш в мен. И няма място за никакви съмнения. Подобна стратегия е въпрос единствено на гола вяра.
Не можеш да избегнеш съмненията - там, където има вяра, неизбежно има и съмнение. Ако не се съмняваш в нищо и вярата не ти е необходима. Тъкмо заради
съмнението се нуждаем от вяра - тя го потиска и заглушава.
И условието е това - да не изпитваш съмнения, просто трябва да вярваш в мен и аз ще те отърва от страданията.
Не е възможно да се изпълни подобно условие. Нито можеш да ми искаш обяснение защо не съм те спасил от мъките ти. Самото условие е неизпълнимо. И аз спокойно мога да заявя, че не си изпълнил главното условие - какво бих могъл да сторя аз, след като ти не си изпълнил своето задължение по договора? Нали ти прие да вярваш непоколебимо и безрезервно в мен, дори когато е невъзможно. Никой не е в състояние да направи това. То е несъвместимо с природата на нещата.
Вярата винаги върви ръка за ръка със съмненията. Тя съществува единствено заради тях.
Не вярвам в нищо, защото не изпитвам никакви съмнения. Ако човек не изпитва съмнения, не е необходимо да вярва в каквото и да било. И не в това е причината на заболяването. Просто не е нужно лекарство.
Ти непрекъснато подхранваш вярата си, но на практика само напъхваш съмненията си все по-дълбоко и по-дълбоко някъде в подсъзнанието. А колкото по-дълбоко са потиснати те, толкова по-опасни стават, тъй като постепенно губиш представа за тях.
Някой ден ще си помислиш, че вярваш - че си дълбоко вярващ, че най-после си стигнал до вярата, а всъщност само ще си потиснал съмненията дълбоко в себе си, нейде в тъмата на подсъзнанието и вече не можеш да ги видиш.
Искам да се вгледате с ясен поглед в собствените си съмнения. Вместо да ги потискате чрез системата на някаква вяра, трябва да ги извадите на бял свят и да се вгледате съзнателно в тях. Всички съмнения ще изчезнат само като се вгледате в тях. Не ви е нужна вяра, тя просто ще се разтвори във въздуха.
Не е необходимо да заместваш съмненията с вяра. Ако ги замениш с вяра, ще бъдеш поставен пред странна дилема - ако поизстържеш малко от повърхността на собствената си вяра, отдолу ще лъснат с пълна сила всичките ти съмнения. Вярата е само на повърхността, а под нея има единствено съмнения.
Затова и моята позиция в основни линии е следната - ти единствен носиш отговорността за това, което си. Не прехвърляй никому тази отговорност, защото никога няма да бъдеш свободен.
Нима можеш да се освободиш, ако аз съм причина за твоите нещастия? Никога няма да се освободиш, ако аз не те освободя. Твоята свобода е в моите ръце. А ако не е така, тогава е в нечии други ръце.
Ако мислиш като мен, ще можеш да ме разбереш - колкото тежко и болезнено да е, трябва да осъзнаеш, че единствено ти и само ти си отговорен за всичко, което ти се случва, всичко, което е ставало с теб досега и което още има да става.
Ще стигнеш до собствената си зрелост в мига, когато осъзнаеш тази истина.
Тогава ще изчезнат внезапните изблици на гняв и ще престанеш да търсиш месията. Няма да ти трябва някой Исус, който да те спаси. Не че той би могъл да те спаси, той само се възползва от положението, в което си изпаднал.
Евреите не допуснали той да съкруши надеждите, мечтите и бъдещето им. Много са страдали през вековете, затова повече от всичко трябва надежда. Затова са се хванали здраво за тази идея: "Месията ще дойде, няколко дни на мъка ни останаха само, нищо друго няма значение - важното е, че месията ще дойде и ще ни освободи от страданията. Ти ще бъдеш сред малцината богоизбрани, а всички останали, които не страдат, а изпитват земните радости сега, ще отидат в ада." Каква абсурдна утеха! А Исус е накърнил представата им за утеха и надежда. Обяснимо е защо са се разгневили. А иначе той не представлявал никаква опасност за тях. Просто страдал от мания за величие.
Исус не е бил толкова лош, че да заслужи разпятието - престъплението му се състои единствено в това, че провъзгласил себе си за месия. А това едва ли е толкова страшно престъпление. Ако някой реши да се провъзгласи за месия, той не причинява никому зло. Оставете го да прави каквото иска. Но евреите не могли да търпят подобно нещо. Затова искам да разгледаме по-задълбочено този въпрос и неговата история.
За разпъването на Исус трябва да търсим вината у Мойсей.
Досега никой не е излизал с подобно твърдение, защото разликата във времето между Мойсей и Исус е три хиляди години. Но аз твърдя, че за разпъването на Исус е виновен Мойсей и твърдя това поради две причини. Първо, Мойсей казва, че ще се появи божи пратеник, който ще реши всичките ни проблеми и ще помогне да превъзмогнем всички наши болки и трудности. Това си е чиста политика.
Дълги години евреите били роби в Египет. Мойсей бил техен водач с изключително притегателна сила и обаяние, един от най-великите водачи в световната история. Успял да убеди своя народ, че може да бъде свободен - и не само това, успял да внуши на хората си, че са Богоизбрани. В известно отношение те били доволни от положението си - не че било кой знае какво. Живеели в пълна бедност, добротата била на изчезване. Никой не ги приемал като човешки същества, отнасяли се към тях по-зле от животни. Съсипвали ги от работа... Труд, от който нямало никаква полза.
По всяка вероятност Мойсей е бил водач с изключително влияние, след като успял да убеди робите: "Можете да се освободите от робството, не сте родени за роби. Дори нещо повече, вие сте от раса от господари, вие сте малцината Богоизбрани." Това е невероятно огромен, качествен скок - от роби евреите трябвало да се почувстват господари. Мойсей извършил истинско чудо! Да убеждаваш другите не е трудно, не е трудно да ги подтикнеш към мечти - красиви блянове, надежди и вяра в утопични светове. Трудно е да превърнеш всичко това в реалност. Не след дълго Мойсей разбрал това. Извел робите от Египет и им вдъхнал надежда, че скоро ще стигнат до Обетованата земя - Израел. "Там ще живеете в блаженство и щастие и всичко ще бъде наред."
Четирийсет дълги години скитали евреите из пустините на Средния изток и все не стигали до Израел. През всичките тези години страданията им били много по-тежки, отколкото по време на робството в Египет. Може би ще се изненадате, като разберете, че на всеки четирима оцелявал един. Докато Мойсей реши да спрат недалеч от Йерусалим, измрели почти всички, които тръгнали с него в началото. Оцелели само една четвърт от хората. Младите остарявали и измирали. Той стигнал обетованата земя с деца, които се раждали и израствали по пътя. Нямало как да помнят Египет, познавали само мъките на скиталчествата в пустинята.
Ако сте се скитали из пустиня, ще разберете какво би могло да означава скитане в продължение на четирийсет години - без храна и вода, преживяване само от просия в редките случаи, когато попаднеш на хора в някое селище, керван или оазис. Хората измирали от глад и жажда. Измирали просто защото година след година се влачели из пясъците на пустинята. Четирийсет години са много време.
И не бива да забравяте, че Мойсей спрял не защото най-после намерил Израел. Спрял, защото и на него пътуването му дошло до гуша, бездруго все някога и някъде трябвало да спре. Вече знаел, че не е трудно да поведеш хората след себе си, лесно е да ги накараш да мечтаят, да им вдъхнеш кураж и надежда, но никак не е лесно да осъществиш обещанията си. Той непрекъснато им вдъхвал надежда - това бил единственият наркотик, благодарение на който продължавали да живеят и да се влачат из пустинята. Казвал им: "Не се тревожете, нашите мъки не са отишли напразно. Стигнахме Обетованата земя."
И до каква земя стигнали? Йерусалим не е нищо друго, освен гола пустиня. А хората си представяли реки от мляко и мед. Представяли си рая - това им обещал Мойсей. Най-после спрели в Йерусалим. Били полумъртви и отказали да се придвижат и крачка по-на-татък... Край, стига толкова. Четирийсет години насилваш някого да върви и непрекъснато му повтаряш: "Още малко, пристигаме. Още малко, само няколко дни път ни остават".
Някои от хората му толкова се отчаяли, че се откъснали от групата. Оттам е дошла приказката за изгубеното племе - то не е изгубено, просто хората си тръгнали, след като се убедили в безсмислието на цялото начинание. Тръгнали си скришом и по чиста случайност успели да се доберат до много по-добро място - областта Кашмир в Индия. Мойсей бил уморен, а и хората му били напълно изтощени.
Непрекъснато им вдъхвал надежда - та нали това е работата на всеки водач, всички водачи правят все това открай време - да дават опиума, наречен надежда, че утре ще бъде по-добре от днес. "Забравете миналото, свършено е с него, не се тревожете и за настоящето, то също си отива. Мислете за утре, нека дойде утрешния ден, тогава всичко ще бъде наред". А утрешният ден все не идвал.
И с Мойсей било същото. Казвал на хората си: "Не се тревожете, най-после стигнахме". Дълбоко в себе си обаче бил убеден, че напълно се е провалил и волно или неволно е подвел горките хора. В старата си родина те наистина живеели в нищета, но не чак в такава, в каквато се оказали благодарение на него след дългите години скитане. Но не можел да си признае това, едно признание би довело до фатален край. Можел само да повтаря: "Стигнахме мястото. Стар съм вече. Но скоро ще дойде месията, Бог ми обеща - ще изпрати месия, който ще изкупи всичките ни грехове и ще ни спаси". И за да прикрие истинските си мисли, дипломатично добавял: "Аз трябва да се върна и да потърся изгубеното племе".
Простичка стратегия да се избяга от действителността, с която се сблъсквали ежедневно. Не се отворили райските порти и гневът се натрупвал в душите на хората. Възможно е дори да са искали да убият Мойсей. Такава опасност би била твърде реална, нали той бил причината за всичките им страдания. Ако не бил той, все някак щели да преживеят в старата роди-на. И бездруго били свикнали да приемат съдбата си.
Само Мойсей носи отговорността за идеята за бъдещия месия. Не само Исус, мнозина са претендирали, че са божии пратеници. И всички са страдали. Исус е най-драстичният случай. Твърдял, че тъкмо той е обещаният от Бога пратеник. И в това е неговото прегрешение. Защо евреите са смятали думите му за престъпление? Според мен са били прави.
Не мога да кажа дали са били справедливи, когато са решили да разпънат Исус на кръста, отхвърлям всяка проява на насилие, а в случая става дума тъкмо за това. Биха могли да го изтърпят, да го оставят на мира... Човекът си пътувал на магаренцето от едно място на друго и твърдял, че е божи пратеник; какво толкова, човек може просто да се засмее, дори да се порадва на такъв човек. А и какви са хората, които тръгнали след него? Неколцина, все простовати, без образование, хванали се на неговата въдица и повярвали, че той ще изкупи греховете им, ще им посочи правия път и ще ги отведе при Бог. Били много малко, едва ли наброявали и стотина. Исус не представлявал никаква опасност за юдеите.
Причината за разпъването му на кръста е чисто психологическа. Евреите не искали някой да се бърка в техните надежди. Не бива да забравяме, че те не приемали самата идея за божиите пратеници. След Исус се опитвали и други, но така и не успели.
Евреите никога не биха приели идеята за божии пратеници, защото това означава да изгубят надеждата си, а след толкова много страдания им е останала единствено тя.
Исус бил добър човек, но психически неуравновесен. В противен случай би могъл да помогне на хората да станат по-организирани, по-съсредоточени върху своята цел, по-мислещи, да им помогне да се приспособяват по-лесно към действителността. Ако е имал какво да даде на хората, трябвало е да се научи как да го прави. Не е трябвало да се обявява за месия и да предизвика сам едно ненужно разпъване на кръста.
Като че ли в него имало подсъзнателен стремеж към самоубийство. Съзнавал напълно какво прави, знаел и че ще бъде разпънат на кръста. Знаел го предварително. На последната вечеря с апостолите казал: "Утре ще ме заловят. Утре ще бъда разпънат на кръста". Защо тогава е отишъл в Йерусалим? Ако знаеш, че ще те хванат и ще те качат на кръста... Не е трябвало да ходив Йерусалим. Но нещо го е притегляло нататък, притегляло го като магнит и това в крайна сметка го довело до разпятието.
Исус е имал склонност към самоубийство и аз не мога да му простя това. Оставил след себе си някои простички максими, които повече или по-малко могат да бъдат почерпени от мъдростта на вечността. Нищо ново не ни казват, нищо ново няма в тях.
Би могъл да каже нещо ново за любовта, ако е имал личен опит. Исус казва: "Обичай врага си така, както обичаш себе си". Не бива да забравяме, че преди всичко човек не обича самия себе си - ти си последният, когото би могъл да обикнеш. Затова най-малкото е странно да кажеш някому: "Обичай врага си така, както обичаш самия себе си", след като никой не изпитва обич към себе си.
Замисляли ли сте се някога по този въпрос? Ти обичаш ли себе си? И изпитваш ли уважение към себе си?
Да не говорим за любов и уважение, можеш ли да харесваш себе си такъв, какъвто си? Като че ли над нас виси някакво проклятие - все да харесваш другиго и да искаш да бъдеш някой друг.
Исус изобщо не се е замислял над това, което казва. Да обичаш врага си е по-лесно, отколкото да обичаш себе си. Не е чак толкова трудно да обичаш врага си, защото това те кара да се чувстваш благороден, по-възвишен и по-различен от другите. Но да обичаш себе си... От това не се чувстваш по-горе от всички останали.
Човек дори не вижда себе си. Не се вглежда в това, което носи в себе си от раждането си. Какъв си ти всъщност? Опитвал ли си се някога да се изправиш пред самия себе си?
И второ, всеки, който е наистина оригинален и е мислил за любовта, знае нещо много важно - човек може да обича само ако умее да мрази.
Не можеш да обичаш, ако не си способен на омраза.
Можеш да обичаш някого, ако мразиш някой друг.
Щом имаш приятели, трябва да имаш и врагове.
Не можеш да унищожиш напълно омразата и да оставиш в себе си само любов - това са двете страни на една и съща монета.
Когато няма омраза, няма и любов. Знам го от собствен опит.
Буда също говори не за омраза, а за любов. Исус казва - обичайте, не хранете в себе си омраза. И Маха-вира казва същото. Аз пък ви казвам - ако не можете да мразите, не можете и да обичате. Другите ви говорят от чисто интелектуална гледна точка.
Не са се замисляли върху енергията, която носят в себе си любовта и омразата. Любовта е омраза с обратен знак. Всъщност става дума за един и същи вид енергия, която протича в противоположни посоки, нищо повече. Омразата не е по-различна от любовта.
И когато омразата се стопи... Отново ви говоря от собствен опит - когато омразата се стопи, изчезва и любовта.
И остава единствено състраданието.
. Бил едва трийсет и три годишен - би било по-приемливо, ако беше прехвърлил седемдесетте, тогава човек може дори да приветства идеята за смъртта. Но той бил на трийсет и три, в разцвета на живота си. И проповядвал само три години. Какво можеш да направиш за три години? И колко хора е успял да убеди в собствените си идеи? Колко са тръгнали по неговия път? За три години не е могъл да изгради дори собствената си философска система, една цялостна идеология и методология за човешката трансформация - нищо...
Какво е правил той през тези три години? Повтарял като папагал всичко, което събирал в продължение на трийсетте си години, докато пътувал из познатия по онова време свят. Дори не се вслушвал внимателно в собствените си думи. Тези думи са красиви, той бил омагьосан от красотата им и започнал да се смята за онзи пророк, когото евреите чакат.
Евреите никога няма да приемат никого. Дори Мойсей да се върне, няма да погледнат на него като на пророк. От чисто психологическа гледна точка причината е много проста - за да приемат някого за пророк, трябвало да се откажат от надеждата. И тогава не им остава надежда за бъдещето. Няма бъдеще. Край на утопията. Трябвало е да разпънат Исус, за да спасят надеждата. Тя има много по-голямо значение от разпъването на един евреин, който така или иначе все ня-кога ще умре. Но не могли да допуснат той да съкруши надеждите на един народ.
Затова не бива да корим свещениците от великия еврейски храм, които взели решение да разпънат Исус - той убивал тяхната надежда, съсипвал света на мечтите им! А нищо друго не им било останало. По времето на Исус били под римско владичество, отново роби. Бягството от Египет се обезсмисляло. След всички страдания, след всичките четирийсет години на мъка и болка какво постигнали? Израел станал колония на Римската империя. Евреите пак останали роби, отново плащали данъци - този път на римляните, отново били бити - от римляни, и пак се отнасяли към тях като с роби, като с животни - само че римляните, които не ги възприемали като хора.
Оставала им една-едничка надежда: "Ще дойде божият пратеник и ще ни освободи от страданията". И тогава се появява някой, който казва: "Аз съм този пратеник". А те знаели, че той няма да ги спаси, познавали го, знаели всичко за него. Преди да го разпънат на кръста, му казали: "Хайде, спасявай сам себе си! Помоли Бог - Бог, чийто единствен син си ти, нали все така казваш, кажи му: "Помогни ми, отче". Сега е моментът да стане чудо. Няма да има друг. Ще разпъваме единствения божи син?" Но небето мълчи, отговор няма, никой не откликва на молбата ти".
Казвали на Исус: "Твърдиш, че си единственият син божи, но това е само халюцинация. Сън, в който си повярвал, защото неколцина други глупаци са повярвали, повярвали са на твоите думи. И ти сам си започнал да си вярваш".
Кръстът разкрил цялата истина. Казали на Исус: "Небето е пусто, никой не откликва на молитвите ти". Евреите повтаряли: "Ето го месията, който щеше да спасява човечеството! Та той не можа да спаси дори себе си".
Аз не съм месия. И не ви давам надежди.
И искам да подчертая - не забравяйте, че никой не може да изкупи греховете, самата идея за това е погрешна от начало докрай. Вие сами сте създали собствените си окови, как мога аз да ви освободя?
Захвърли оковите си и се освободи! Освободи сам себе си!
Но ти обичаш оковите си, как мога аз да ти дам свобода? Самата молба е абсурдна.
Ти си причината за собствените си страдания и нещастия, а искаш аз да те освободя от тях. И продължаваш да сееш все същите семена, оставиш си такъв, какъвто винаги си бил и подхранваш все едни и същи каузи.
Кой ще те освободи от страданията ти? И защо трябва да го прави?
Не съм си поставил за цел да ви освобождавам от страданията. Не аз съм ви създал такива, каквито сте. Вие сами сте се създали.
Моята цел няма нищо общо с мисията на божия пратеник, който повтаря: "Вярвай в мен и ще се освободиш от страданията". Подтекстът е много прост - не е нужно да променяш нищо в собствената си личност, не ти е необходима трансформация; не е нужно да правиш каквото и да е, трябва само да вярваш в мен. И няма място за никакви съмнения. Подобна стратегия е въпрос единствено на гола вяра.
Не можеш да избегнеш съмненията - там, където има вяра, неизбежно има и съмнение. Ако не се съмняваш в нищо и вярата не ти е необходима. Тъкмо заради
съмнението се нуждаем от вяра - тя го потиска и заглушава.
И условието е това - да не изпитваш съмнения, просто трябва да вярваш в мен и аз ще те отърва от страданията.
Не е възможно да се изпълни подобно условие. Нито можеш да ми искаш обяснение защо не съм те спасил от мъките ти. Самото условие е неизпълнимо. И аз спокойно мога да заявя, че не си изпълнил главното условие - какво бих могъл да сторя аз, след като ти не си изпълнил своето задължение по договора? Нали ти прие да вярваш непоколебимо и безрезервно в мен, дори когато е невъзможно. Никой не е в състояние да направи това. То е несъвместимо с природата на нещата.
Вярата винаги върви ръка за ръка със съмненията. Тя съществува единствено заради тях.
Не вярвам в нищо, защото не изпитвам никакви съмнения. Ако човек не изпитва съмнения, не е необходимо да вярва в каквото и да било. И не в това е причината на заболяването. Просто не е нужно лекарство.
Ти непрекъснато подхранваш вярата си, но на практика само напъхваш съмненията си все по-дълбоко и по-дълбоко някъде в подсъзнанието. А колкото по-дълбоко са потиснати те, толкова по-опасни стават, тъй като постепенно губиш представа за тях.
Някой ден ще си помислиш, че вярваш - че си дълбоко вярващ, че най-после си стигнал до вярата, а всъщност само ще си потиснал съмненията дълбоко в себе си, нейде в тъмата на подсъзнанието и вече не можеш да ги видиш.
Искам да се вгледате с ясен поглед в собствените си съмнения. Вместо да ги потискате чрез системата на някаква вяра, трябва да ги извадите на бял свят и да се вгледате съзнателно в тях. Всички съмнения ще изчезнат само като се вгледате в тях. Не ви е нужна вяра, тя просто ще се разтвори във въздуха.
Не е необходимо да заместваш съмненията с вяра. Ако ги замениш с вяра, ще бъдеш поставен пред странна дилема - ако поизстържеш малко от повърхността на собствената си вяра, отдолу ще лъснат с пълна сила всичките ти съмнения. Вярата е само на повърхността, а под нея има единствено съмнения.
Затова и моята позиция в основни линии е следната - ти единствен носиш отговорността за това, което си. Не прехвърляй никому тази отговорност, защото никога няма да бъдеш свободен.
Нима можеш да се освободиш, ако аз съм причина за твоите нещастия? Никога няма да се освободиш, ако аз не те освободя. Твоята свобода е в моите ръце. А ако не е така, тогава е в нечии други ръце.
Ако мислиш като мен, ще можеш да ме разбереш - колкото тежко и болезнено да е, трябва да осъзнаеш, че единствено ти и само ти си отговорен за всичко, което ти се случва, всичко, което е ставало с теб досега и което още има да става.
Ще стигнеш до собствената си зрелост в мига, когато осъзнаеш тази истина.
Тогава ще изчезнат внезапните изблици на гняв и ще престанеш да търсиш месията. Няма да ти трябва някой Исус, който да те спаси. Не че той би могъл да те спаси, той само се възползва от положението, в което си изпаднал.
Евреите не допуснали той да съкруши надеждите, мечтите и бъдещето им. Много са страдали през вековете, затова повече от всичко трябва надежда. Затова са се хванали здраво за тази идея: "Месията ще дойде, няколко дни на мъка ни останаха само, нищо друго няма значение - важното е, че месията ще дойде и ще ни освободи от страданията. Ти ще бъдеш сред малцината богоизбрани, а всички останали, които не страдат, а изпитват земните радости сега, ще отидат в ада." Каква абсурдна утеха! А Исус е накърнил представата им за утеха и надежда. Обяснимо е защо са се разгневили. А иначе той не представлявал никаква опасност за тях. Просто страдал от мания за величие.
неделя, декември 19, 2010
Християни
Светът иска тълпа, пълчища. Светът се страхува от индивида, защото един истински индивид може да стане бунтар, който отстоява правото да остане самия себе си.
Адолф Хитлер не е харесвал индивидуалните личности. Не ги е харесвал и Исус.
Най-странното е, че самият Исус не може да разбере защо евреите не го харесват. Родил се е като евреин, живял е като евреин и умрял като евреин. Не бива да забравяме, че през живота си никога не е чул думата християнство. Не е бил християнин, тъй като думата христос не е съществувала в арамейски език, който е майчиният му език. Такава дума няма и в иврит - езика на учените равини.
Едва триста години след Исус, когато превели Библията на гръцки, ивритската дума месия била преведена христос. След триста години думата христос започва да придобива значение и последователите на Христос биват наречени християни.
Ала самият Исус не е бил християнин. Престъплението му се състои единствено в това, че е индивидуална личност, която се опитва да изживее истински собствения си живот, без да се съобразява с традициите. Затова и гневът на евреите срещу него бил толкова силен. Те биха могли да го обикнат, да го направят велик равин, ако той бе следвал традицията и не се бе опитал да живее като индивидуална личност.
Трябвало е да умре на кръста, само защото е държал да си остане индивидуална личност.
Затова ми се вижда странно, че човек, който е пострадал заради собствената си индивидуалност, прави същата грешка по отношение на другите, а именно -иска от тях да го следват. Точно това са искали и равините от него: "Следвай ни. Не се опитвай да вървиш по свой път." Казвали му: "Следвай Авраам, следвай Мойсей, следвай Йезекиил". Задавали му въпроса: "Кой е най-големият авторитет за теб?", а той отговорил: "Самият аз".
Точно така трябва да отговори всеки човек: "Аз съм собственият си авторитет. Аз съм отпреди Авраам". Авраам живял три хиляди години преди Христос, но Христос казва: "Аз съм преди Авраам". С това искал да каже, че е отпреди зараждането на религиозната традиция и че е израснал като себе си.
Дори Исус не е могъл да прозре, че прави същата грешка като равините. Нищо чудно, че и папите повтарят тази грешка през вековете.
Ако Исус не е могъл да види това, как можем да очакваме от един папа да го разбере? Папите са само слепи последователи.
Опитват се да обхванат целия свят в своята вяра, не им стига това, че има толкова много християни. А какво толкова сте постигнали като християни? Какво получава човек от християнството?
Тъкмо християни са пролели повече кръв от всеки друг. Никой не е водил толкова войни, колкото християните. Хора са били зверски избивани, подлагани на сеч и изгаряни живи тъкмо от християните.
И всички те следвали Исус! Всъщност, те следват онези евреи, които са разпънали Исус на кръста. Разпъвали са и други, които не са вървели с тълпата и са се опитвали да утвърдят своята индивидуалност.
Адолф Хитлер не е харесвал индивидуалните личности. Не ги е харесвал и Исус.
Най-странното е, че самият Исус не може да разбере защо евреите не го харесват. Родил се е като евреин, живял е като евреин и умрял като евреин. Не бива да забравяме, че през живота си никога не е чул думата християнство. Не е бил християнин, тъй като думата христос не е съществувала в арамейски език, който е майчиният му език. Такава дума няма и в иврит - езика на учените равини.
Едва триста години след Исус, когато превели Библията на гръцки, ивритската дума месия била преведена христос. След триста години думата христос започва да придобива значение и последователите на Христос биват наречени християни.
Ала самият Исус не е бил християнин. Престъплението му се състои единствено в това, че е индивидуална личност, която се опитва да изживее истински собствения си живот, без да се съобразява с традициите. Затова и гневът на евреите срещу него бил толкова силен. Те биха могли да го обикнат, да го направят велик равин, ако той бе следвал традицията и не се бе опитал да живее като индивидуална личност.
Трябвало е да умре на кръста, само защото е държал да си остане индивидуална личност.
Затова ми се вижда странно, че човек, който е пострадал заради собствената си индивидуалност, прави същата грешка по отношение на другите, а именно -иска от тях да го следват. Точно това са искали и равините от него: "Следвай ни. Не се опитвай да вървиш по свой път." Казвали му: "Следвай Авраам, следвай Мойсей, следвай Йезекиил". Задавали му въпроса: "Кой е най-големият авторитет за теб?", а той отговорил: "Самият аз".
Точно така трябва да отговори всеки човек: "Аз съм собственият си авторитет. Аз съм отпреди Авраам". Авраам живял три хиляди години преди Христос, но Христос казва: "Аз съм преди Авраам". С това искал да каже, че е отпреди зараждането на религиозната традиция и че е израснал като себе си.
Дори Исус не е могъл да прозре, че прави същата грешка като равините. Нищо чудно, че и папите повтарят тази грешка през вековете.
Ако Исус не е могъл да види това, как можем да очакваме от един папа да го разбере? Папите са само слепи последователи.
Опитват се да обхванат целия свят в своята вяра, не им стига това, че има толкова много християни. А какво толкова сте постигнали като християни? Какво получава човек от християнството?
Тъкмо християни са пролели повече кръв от всеки друг. Никой не е водил толкова войни, колкото християните. Хора са били зверски избивани, подлагани на сеч и изгаряни живи тъкмо от християните.
И всички те следвали Исус! Всъщност, те следват онези евреи, които са разпънали Исус на кръста. Разпъвали са и други, които не са вървели с тълпата и са се опитвали да утвърдят своята индивидуалност.
сряда, декември 15, 2010
Девня Брокер ЕООД
Уведомяваме своите приятели и клиенти, че всеки притежател на автомобил и сключена застраховка "Гражданска отговорност" може да получи карта за зареждане на горива с отстъпка.
Телефони: 0888816758 Електронна поща kons_ins@abv.bg
0898603500 052/630557 гр.Варна ул. Цар СимеонI Nо 19А
Телефони: 0888816758 Електронна поща kons_ins@abv.bg
0898603500 052/630557 гр.Варна ул. Цар СимеонI Nо 19А
петък, октомври 29, 2010
ДА СЧУПИШ ЧЕТИРИТЕ ПЕЧАТА
Те говорят за това, което чувстват вътре.
Наричат освобождение онова,
което ги държи в окови.
За тях безценен смарагд е
дори в зелено боядисаната дреболия.
Объркани, те не познават бисера,
не знаят от какво е той направен.
Медта те вземат за злато.
Обвързани от рационална мисъл
и от описания,
за най-върховното тез мисли смятат.
Копнеят за наслади, дарени от съня.
Бъркат с вечното блаженство
преходния ум телесен.
Смятат, че със символа ЕВАМ
ще получат яснота за аз-а.
Спонтанните събития за тях са
с четири печата запечатани.
Сякаш гледаш ефимерниобрази
във огледало.
Както обладано от илюзии еленско стадо
се юрва за вода подир мираж лъжовен,
така и заблуденият
не задоволява свойта жажда,
привързан във вериги,
които удоволствие му носят.
Той смята туй за висшата реалност.
Тантра е трансцедиране. Тя не е нито угаждане, нито репресия. Тя е като да вървиш по опънато въже, за нея се иска великолепно равновесие. Не е така лесно, както изглежда, нужна е деликатна осъзнатост. Тантра е велика хармония.
За ума не е трудно да се повлече по изгодите си. Другото - отричането, също е лесно. Крайностите са лесно постижими за ума. Най-трудното нещо за него е да остане по средата, точно по средата. За него това е самоубийствено. По средата умът умира и бива заместен от не-ума. Затова Буда е нарекъл своя път средния път. Сараха е ученик на Буда, в същата насока е, използва същия език, същото разбиране.
Трябва да се осмисли тази основна истина, за да се разбере правилно и тантра. Какво е острието на бръснача? Какво означава да се намираш точно по средата? За да бъдеш в света, не се изисква особено просветление. Не е кой знае каква философия и потискането на светските желания. Така наречените светски люде и хората от другия свят не се различават твърде помежду си, защото принадлежат към един и същ умствен тип. Едните са лудн по парите, а другите така свирепо са настроени срещу тях, че не могат да ги гледат. Тези хора са еднакви, защото за всички тях парите са от голяма важност. Дали ще ламтиш за тях, или ще ги отричаш - все едно, в главата ти има пари и пак пари.
Един е склонен все да си мисли за жени, да мечтае, фантазира. Друг пък е така наплашен, че е избягал чак в Хималаите, само за да избяга от женско присъствие. И двамата са еднакви, защото и за двамата жената е нещо важно. Единият търси, другият бяга. Някои жени търсят мъже, други избягват мъже. Другият, мъж или жена - е все в ума им.
Тантра казва: другият не трябва да превзема ума ви. Това може да стане само при наличието на голямо разбиране. Страстта по жената трябва да бъде разбрана, осмислена. Не трябва да й угаждаме или да бягаме от нея, а просто да я разберем. Тантра е изключително научно нещо.
Думата наука означава разбиране, знание. Тантра казва:
Знанието освобождава. Ако знаеш точно какво е алчността, ти си свободен от алчност, няма нужда да я отхвърляш. Нуждата от отхвърляне възниква само защото не си разбрал какво е алчността. Нуждата от обет за полово въздържание ти е необходима само защото не си доразбрал секса. А обществото не е склонно да ти даде такова разбиране.
Обществото ти помага да не разбереш. То е заобикаляло темата за секса и смъртта в течение на векове. По тези теми не бива да се размишлява! Те не са достойни за съзерцание, за дискусия! Намират се под достойнството на писателя и изследователя! Те трябва да се избягват. Поради това избягване в умовете на хората цари огромно невежество. Тук е основната причина - в колосалното невежество. Съществуват два типа хора, на които се отдава да се измъкнат от това невежество - лудо отдаващите се на секс и безкрайно уморените, които бягат.
Тантра казва: лудо отдаващият се никога няма да получи разбиране, понеже при него всичко това е вече навик, а никой не търси основната прнчина на дълбоко вкоренените си привички. Причинността тук остава скрита. Колкото повече такъв човек се отдава на пола си, толкова по-механичен и неосъзнат става сексът за него.
Сигурно сте забелязали. Първата ти любов съдържа нещо превъзходно, втората вече не чак толкова, третата е нещо почти обикновено, а четвъртата се превръща в светска. Какво се е случило? Защо около първата любов се образува такъв ореол? Защо хората неизменно твърдят, че любовта идва само веднъж? Защо? Защото първия път тя не е била нещо механично, при нея мислим и осъзнаваме. Втория път вече я очакваш и не внимаваш като първия. Третия път си мислиш, че знаеш достатъчно за любовта и не се чувстваш длъжен да я изследваш. Четвъртия път всичко е в съвсем светски рамки - намираш се напълно в руслото на механично прилаган навик.
При лудо отдаване сексът постепенно се превръща в навик. Е, дава малко отдих и релаксация от ежедневието, облекчава като кихавицата, но не повече. Нещата се ограничават до физическо освобождаване на енергия. Претоварен си с енергия и трябва да я изхвърлиш навън, за да се облекчиш. После пак си я възстановяваш чрез храна, упражнения, слънчеви бани - събираш и изхвърляш постоянно - ето това правят хората, за които сексът е навик. Нагнетяват голямо количество енергия, после я изхвърлят, без цел, без по-висше значение. Чувстват в себе си енергийното напрежение, страдат от него, а когато изхвърлят енергията, страдат от слабостта, от енергийната липса. Страдание и отново страдание.
Никога не прави грешката да мислиш, че такъв човек е щастлив - никога! Той е най-нещастният човек на света. Та как би могъл да е щастлив? Надява се, желае щастието, но никога не го постига.
Като твърди това, тантра не те кара да отидеш в другата крайност. Тантра не те съветва да избягаш от този свят на угаждане. Бягството ще се превърне в същия механичен навик. В пещерата няма жени, но това не променя много нещата. Ако по някаква случайност се появи истинска жена, въздържащият се ще бъде по-податлив от онзи, който си е угаждал. Потиснатото придобива огромна сила и власт вътре в теб.
Чувал съм...
Имало един пожарникар, който бил ужасно подъл в отношението към жена си и към своя квартирант. Една вечер донесъл у дома великолепен свински бут и изял половината за вечеря. Жена му и квартирантьт трябвало да се задоволят със сух хляб и сирене. Щом се нахранил, пожарникарят грижливо прибрал остатъка от бута и всички си легнали да спят.
Не щеш ли, посред нощ зазвънели пожарните камбани. На хазяина-пожарникар се наложило да излезе от къщи. Жена му, съвсем гола, влязла в стаята на наемателя, събудила го и му казала:
- Той излезе. Бързо! Сега е твоят шанс!
- Сигурна ли си, че всичко е наред? - попитал наемателят.
- Разбира се. Побързай, не губи време! Квартирантът слязъл в столовата и довършил свинския бут.
Потискането при него било толкова силно... Трябва да е сънувал този бут, да е фантазирал за него. Не забелязал изобщо голата жена, а само свинското...
Запомни, онова, което потиснеш, започва да те привлича с някакъв почти неотразим магнетизъм. Потиснатото става особено силно, получава неимоверна мощ.
Чуйте следния анекдот...
Дълбоко в красива паркова гора имало две чудесни бронзови сгатуи на момче и момиче в поза на влюбеност и копнеж. Статуите стоели в същата поза от 300 години, ръцете им страстно се протягали към другия, без да го докосват. Веднъж оттам минал някакъв магьосник и изпълнен със състрадание, прошепнал:
- Имам достатъчно власт да им подаря любов в продължение на един час и ще го направя. За един час те ще могат да се целуват, докосват, прегръщат и любят на воля.
Магьосникът махнал с вълшебния си жезъл. Двете статуи начаса скочили от пиедесталите си, хванали се за ръце и побягнали в храсталака.
Вдигнала се олелия, силни тласъци, викове, крясъци и пърхания. Обзет от непреодолимо любопитство, магьосникьт се приближил на пръсти и надзърнал през листака. Момчето държало една птица, върху която клечало момичето. То изведнъж скочило и извикало на момичето:
- Сега с твой ред да я държиш, а аз ще седна отгоре й!
В продължение на 300 години върху статуите почивали птици... Кой да се сети за любов?
Можеш да прекараш в пещера, да се превърнеш в статуя, но потиснатото ще си остане в теб, все за него ще мислиш.
Тантра казва: внимавай... пази се от угаждането и отхвърлянето. Те са капани, капани за ума ти.
Къде тогава е пътят? Тантра казва: пътят е в осъзнаването. Угаждането е механично, потискането - също. Единственият път за спасение от механиката е в осъзнаването, в будноста. Не ходи в Хималаите, внеси тяхната тишина в самия себе си. Не бягай, а се старай все повече и повече към будност. Вглеждай се дълбоко в нещата без страх. Без страх се вглеждай дълбоко в нещата. Не слушай проповедите на т.нар. религиозни люде. Те те карат да се страхуваш, не ти разрешават да се вгледаш в секса, в смъртта. Имат огромна полза от твоя страх и затова го експлоатират.
Единствения начин да експлоатираш някого е най-напред да го уплашиш. Уплашеният човек е удобен за експлоатиране. Страхът се намира в основата на експлоатацията и за-това първоначално трябва да бъде създаден, внушен. Уплашили са те, внушили са ти страх, че сексът е грях. Страхът го има. Дори когато се любиш с мъжа си или жена си никога, не се вглеждаш направо в това, което правиш. Дори когато правиш любов, пак бягаш! Правиш любов и същевременно бягаш от това, което правиш. Не искаш да погледнеш в същността на любовта - какво е тя, защо въздейства така силно, откъде този магнетизъм - защо? Какво точно е любовта, как се надига тя, как те завладява, какво ти дава и накъде те води? Какво става в момента на любовния акт и какво излиза от него накрая? Докъде те докарва с фатална последователност - отново и отново - правенето на любов? Стигаш ли изобщо донякъде? Всичко това трябва да бъде погледнато в очите и осъзнато.
Тантра представлява среща с реалностите на живота. Сексът е нещо фундаментално, както и смъртта. Двете най-основни чакри са Муладхара и Свадхищхана. Разбери ги и тогава ще се отвори и третата чакра. Разбрал третата, ето че се отваря четвъртата и т.н. Когато си разбрал и шестте чакри, постигнатото разбиране атакува седмата чакра - тогава тя, тази седма чакра, избухва в хилядолистен лотос. Това е момент на велика слава. Бог идва при теб, ти отиваш при него, срещате се. Това е моментът на космическия оргазъм. Прегръщаш божественото, божественото прегръща теб. Реката изчезва в океана за вечни времена. Връщане вече няма.
Трябва да се опиташ да разбереш всяко състояние на ума си. Където и да си, не се страхувай. Това е посланието на тантра: където и да се намираш, не изпадай в уплах. Откажи се от едно-единствено нещо - от страха. Безстрашен, снабден с огромни запаси кураж, погледни в действителността, каквато и да е тя. Ако си крадец, вгледай се в това. Ако си склонен към гняв, изследвай това. Ако си алчен, вгледай се. Където и да си, какъвто и да си, вгледай се. Не бягай. Вгледай се и премини през наблюдаваното, преодолей го. Наблюдавай и преодолявай, осмисляй. Ако извървиш пътя на алчността, секса, гнева, ревността с отворени очи, ще се освободиш от тях.
Това е обещанието на тантра: Истината освобождава. Знанието - също. Знанието е свобода. В противен случай краят е един н същ, независимо дали потискаш, или си угаждаш безразсъдно.
Случило се...
Един човек имал изключително привлекателна съпруга. Започнал да я подозира... Естествено е. Колкото по-красива е съпругата ти, толкова повече е подозрителността.
Мула Насрудин се оженил за една от най-грозните жени на света. Попитах го:
- Защо Мула? Какво не бе наред? Какво те накара?
- Нищо - каза. - Просто разбиране.
- Що за разбиране е това? - попитах.
- Сега никога няма да ревнувам. Нито ще подозирам жена си. Не мога да си представя човек, които да е в състояние да я обикне.
Та въпросният мъж бил много подозрителен към съпругата си. Вече не можел да издържа. Уговорил се да го пуснат от нощна смяна и се прибрал в два чаед през нощта. Какво да види, колата на най-добрия му приятел била паркирана отпред. Точно от това се страхувал. Промъкнал се вътре. Пропълзял по стълбите и се втурнал в спалнята на жена си. Тя лежала върху леглото съвсем гола. Пушела пура и четяла.
Съпругьт побеснял и взел да бърника под леглото, в гардероба и дори в отдушника. Но не открил никакъв мъж. Това го разярило и опустошил цялата спалня. После се захванал с всекидневната - изхвърлил телевизора през прозореца, насякъл фотьойлите, преобърнал масата и бюфета. После отишъл в кухнята, където направил на сол порцелановите съдини, без да пропусне да изхвърли навън и хладилника. После се застрелял.
Когато стигнал до райските двери, видял там да чака за прием не някой друг, а същият онзи приятел с колата, който го попитал:
- Какво правиш тук?
Обърканият съпруг разказал всичко: как избухнал и всичко останало. Накрая добавил с почуда:
- Но как така и ти си тук?
- О, аз ли. Ами аз бях в хладилника.
И двамата свършили по един и същи начин. Дали си в Хималаите или в света, няма особено значение. Животът на угаждането и на потискането води до едно и също, понеже механизмът им не се различава. Не изглеждат еднакво, но вътрешното качество е идентично.
С осъзнатостта в живота ни навлиза ново качество. Нещата започват да се променят, да се променят неимоверно. Не че ти ги променяш, не. Осъзнатият човек не променя нищо за разлика от неосъзнатия, на когото нищо не е по мярка. Неосъзнатият човек никога не успява да промени каквото и да било, докато за осъзнатия нещата просто стават от само себе си - настъпват големи промени.
Промяната идва от осъзнаването, а не от твоето усилие. Защо? Защото осъзнатостта променя теб. А когато ти си различен, целият свят е различен. Не става въпрос за създаване на различен свят, а за твоята промяна. Ти си твоят свят, така че ако ти се промениш, светът не е същият. Ако не се промениш, може цял живот да се трепеш в променяне на света - напразно. Ще създаваш все същия свят отново и отново. Ще създаваш своя свят, защото той ще произлиза от самия теб.
Тантра казва: ключът е в осъзнаването, ключът за всички врати на живота. Помни: наистина е деликатно. Когато започна да говоря за глупостите на потискането, вие веднага си мислите за угаждане. Заговоря ли пък за безсмислието на угаждането, веднага замисляте някое потискане. Случва се ежедневно - хващате се за противоположното... Работата не се свежда до това да бъдете привлечени от противоположното. Това е все едно да ви изкуси дяволът. В системата на тантра мястото на дявола е тук, неговата роля е да изкушава с противоположното. Друг дявол не съществува - единственият дявол се състои в това, че умът може да ви изиграе някой лош номер, да ви помъкне към противоположното.
Ти си против угаждането? Умът казва: "Много е просто... потисни, отхвърли. Не си угаждай, избягаи. Изостави целия свят. Забрави за него." Толкова е просто да забравиш! Защо тогава бягаш надалеч? Защо се плашиш? Ако можеш така изведнъж и напълно да забравиш света, остани си на мястото и просто забрави. Ала ти не можеш да останеш, защото знаеш, че светьт ще те прелъсти. Това погрешно разбиране няма да ти бъде от голяма полза. Щом те налегнат желанията и изкушенията, веднага ше се превърнеш в тяхна жертва. И затова бягаш, бягаш бързо пред тях, преди да са те връхлетели. Искаш да избягаш от възможността. Защо? Защо искаш да я пропуснеш?
В Индия така наречените светци никога не живеят с икономки. Защо? Откъде този страх? В Индия така наречените светци не биха се докоснали до жена, не биха дори я погледнали. Защо? Откъде този страх? Просто бягство от възможността Ала бягството никога не се е считало за голямо постижение Ако по този начин постигнеш известно целомъдрие, то ще се окаже фалшиво.
Чувал съм...
Провинциалист посетил Лондон с едно куче. Поръчал си халба бира, а кучето настояло за уиски.
- Що за история! - възкликнал барманът.
- Да - отвърнал собственикът на кучсто. - Това с най-умното куче в цял Уест Кънтри. Взeх го да разгледа столицата.
- А ще ми купи ли вестник, ако му дам пет пенса?' - попитал барманът. - Днес забравих да си купя.
- Разбира сe - изджафкало кучсто. - Ще се върна веднага.
И взело парите.
Кучето не се върнало и след около час разтревоженият му собственик тръгнал да го търси. След дълго търсене открил животното да прекарва добре с сдна кучка.
- Проклет да съм! - казал си собственикът. - Никога не си правил това преди.
- Вярно - отвърнало кучето. - но сега за първи път имам пари.
Простото заобикаляне на възможността не е от голяма полза и създава фалшива фасада. Ти можеш да си вярваш, но Бога не можеш заблуди. Всъщност не можеш да заблудиш истински дори себе си. Отхвърленото ще се появява непрестанно в сънищата и мечтите ти, докато накрая те подлуди. Твоите така наречени светци не могат дори да спят както трябва, страхуват се от съня. Защо? Понеже в съня отхвърленият свят отново влиза в пълните си права. Несъзнаваното започва да разказва, да проектира, да нашепва: "Какво правиш още тук? Глупак!" Несъзнателното плете мрежите си.
В будно състояние можеш да потискаш, ала заспиш ли - няма начин! Губиш контрол. Будното съзнание е отхвърлило, но сега то спи... Поради това във всички стари предания светците се страхуват от съня... Намаляват времето за спане от осем на седем часа, после от седем на шест, от шест на пет, четири, три, два. Тъпаците смятат това за огромно постижение. Разсъждават: "Тозй светец е страхотен, спи само два часа!" Всъщност той демонстрира само едно - че се страхува от своето несъзнателно и му отказва време за изява.
Когато спиш само два часа на денонощие, несъзнателното не може да действа, понеже тези два часа са необходими за почивка на тялото. Сънуваш по-добри сънища, красиви сънища и ето, че двата часа изтекли - затова най-хубаво се спи в ранна утрин. Първо трябва да дадем дължимото на тялото - то се нуждае от отмора. Веднъж почине ли си тялото, идва ред и на ума, тук той е нещо вторично.
Когато на ума се даде възможност да почива, подсъзнанието освобождава своите желания - ето ти го и съня. Ако почиваш само два часа на нощ, може и да има съновидения, но ти да не ги помниш. Помниш единствено появилото се рано сутринта. Другите съновидения забравяш, защото си спал толкова дълбоко, че нищо вече не помниш. Светецът мисли, че не е сънувал секс, пари, власт, престиж, уважение. Щом спи само два часа, сънят му е така дълбок, нуждата на тялото за почивка е тьй голяма, че се изпада в нещо като кома - къде ще помни! Помнят се сънища, сънувани в полубудно състояние. Тогава съновидението се запаметява, тъй като е близо до съзнанието -нещо от съновидението в полубудно състояние се филтрира в съзнанието, преминава в него. На сутринта си спомняш малка част от него. Поради това сигурно ще се учудиш, че ако попиташ някой работник дали сънува, той ще отговори; "Не!"
Примитивните хора не сънуват. Не, че не сънуват, но не могат да си спомнят - това е всичко. Всички сънуват, но не могат да си спомнят. Ако цял ден сечеш дърва, копаеш трапове или чукаш камъни, когато заспиш, почти си в кома. Съновиденията идват, но ти не помниш, изплъзват ти се.
Така наречените светци винаги се страхуват от съня. Веднъж ми представиха един млад човек, последовател на Свамй Шивананда в Ришикеш. Беше луднал. Попитах го:
- Какво ви е?
- Нищо - отвърна. - Аз съм духовен човек, а хората смятат, че полудявам.
Разговарях с разтревожените родители, влязох в подробности. Ето ги: Отишъл при Свами Шивананда и Свами Шива нанда му казал:
- Спиш прекалено много. Това не е добре за духовното здраве, трябва да спиш по-малко. Момчето намалило съня до три часа - от осем на три! Спи му се цял ден, сънен е и това е съвсем естествено.
Видял това Шивананда и му казал:
- Ти си тамастичен. В тебе има много низша, лоша енергия. Промени храната си. Може би храната те прави тежък и поспалив.
Нашият човек започнал да преживява само на мляко. Ставал все по-слаб. Първо съкратил съня, а сега и храната.
Беше се докарал до такова положение, че комай всеки момент щеше да рухне.
Без храна е по-трудно да изпаднеш в дълбок сън дори в продължение на три часа. За добрия сън храната е необходимост. Когато стомахът няма какво да мели, цялата енергия отива в главата. Затова в дни на пост не можеш да спиш добре. Енергията не е в стомаха, а се освобождава в главата. Ако тази енергия е нужна в стомаха, главата не може да я притежава, понеже главатае вторична, а стомахът - първичен.
В тялото съществува известна йерархия... първото нещо най-напред. Стомахът е основен. Стомахът може да съществува без главата, но главата не може да съществува без стомаха. Поради това стомахът е нещо по-основно от главата. Когато стомахът се нуждае от енергия, той си я доставя отвсякъде.
Момчето не можеше да заспи дори за три часа. Очите му бяха празни, мъртви. Тялото му бе загубило блясъка си, имаше леко треперене. Като държах ръката му, усещах как тялото му трепери - не бе почивало от месеци. А той си мисли, че става духовен. Подобни глупости са продължавали достатъчно дълго, за да се превърнат в обект на всеобщо уважение. Продължи ли достатъчно дълго, всяко нещо става обект на уважение – само защото е било на мястото си от много време.
Вслушай се в тялото си, в неговите нужди. Вслушай се в ума си, разбери от какво се нуждае. Не бягай, навлез в тези нужди, изследвай ги с любов и грижовност. Сприятели се с тялото си, с ума, ако искаш един ден да ги надхвърлиш. Сприятеляването е особено важно. Това е тантристкият възглед за живота. Сприятели се с енергиите на живота. Не се противопоставяй, не давай път на антагонизма.
А сега към сутрите. Те са от огромно значение. Сараха казва на царя:
Те говорят за това, което чувстват вътре.
Наричат освобождение онова,
което ги държи в окови.
За тях безценен смарагд е
дори в зелено боядисаната дреболия.
Объркани, те не познават бисера,
не знаят от какво е той направен.
Сараха има предвид така наречените махатми, йоги, както аз преди малко ви говорих за т.нар. светци. Сараха казва:
Те говорят за това, което чувстват вътре.
Това е забележително твърдение и заслужава да бъде обяснено. Най-напред - върховният опит с реалността изобщо не е опит, защото, когато имаш опитност с нещо, съществува винаги и двойственост между този, който преживява, и преживяното. Поради това не може да има върховна опитност в смисъл, че ти имаш опитност с твоя аз. Как би могьл да имаш опитност със себе си? Та нали тогава би трябвало да си разделен на две, да попаднеш в плен на двойствеността субект-обект?
Тантра казва - каквото и да знаеш, имай съзнанието, ти не си това. Това е велико твърдение. Ако виждаш нещо, бъди сигурен, че ти не си видяното, а този, който гледа. Ти никога не можеш да бъдеш видяното, да сведеш себе си до прост обект. Ти си субективност, чиста субективност, нередуцируема субективност. Няма как да се превърнеш в обект, в предмет. Не можеш да поставиш самия себе си пред самия себе си, нали? Не можеш, защото, каквото и да застане пред теб, вече няма да си ти. Ти винаги ще си останеш този, пред когото се намира нещото.
Сараха казва: Истината не е опитност - не може да бъде. Истината е опитване, а не опитност. Тя е знаене, а не познание. Разликата е огромна. Ти имаш опитност само, когато нещото е отделно от теб. Не можеш да имаш опитност от самия себе си по този начин. Тантра е измислила друга дума - "опитване". В санскрит съществуват две думи анубхав, апубхути. Анубхав означава опитност, а анубхути - опитване. Нищо не може да подлежи на опитност. Пред теб няма нищо, само пустота. Ти, обаче, си там, напълно там, без нищо да пречи. Няма никакъв обект... чиста субективност - само контейнер без съдържанието. Движението е спряло... само екранът, чистият бял екран... Няма обаче кой да погледне към този чист бял екран; ти си белият екран. Оттук и един нов свят, опитване.
На английски няма отделна дума, затова трябва да използвам "опитване". Ще покажа разликата - опитността се превръща в обект, докато опитването е процес, а не обект. Знанието е обект, знаенето - процес. Любовта е обект, обичането - процес.
Тантра казва: интимната ти дълбина се състои от процеси, а не от предмети. Тук има знаене, а не знание, обичане, а не любов. Няма съществителни, а само глаголи. Това е дълбоко вникване в действителността. Само глаголи. Когато кажеш "Това е дърво", твърдиш нещо погрешно - това е дървесност, а не дърво, защото то расте, а не е нещо статично. Когато казваш "Това е река", внимавай какво казваш - чиста безсмислица. Това е речност, движи се, динамично. Не е едно и също дори за миг, защо го наричаш река? Дори една скала не е скала, тя също е процес.
Съществуването се състои не от неща, а от събития. Не казвай на жената "Обичам те", а просто: "Аз съм в състояние на обичане". Любовта не е нещо, можеш само да бъдеш в състояние - на обичане, но не можеш да обичаш.
Съществуват будистки езици, в които всичко съществува като процес. За първи път Библията е била преведена в някои будистки страни - Бирма, Тайланд. Християнските мисионери се видели в чудо - не могли да намерят дума за Бог. Няма проблем, ако кажеш, че реката е речност, дървото - дървесност, човека - човешкост, мъжкост, женскост. Но за Бога - той Е. При него няма ставане. Всъщност, в бирманския език всички думи са глаголи. Всеки глагол показва ставането. Да се нарече Бог "ставане", процес, се сторило прекалено много за християните, трудно им било. Бог е... винаги същият, вечно еднакъв. На Бог никога нищо не му се случва.
Будистите твърдят, че ако никога нищо не се случва с Бога, то той е мъртъв. Как би могъл да бъде жив? Неща се случват само в живота. Животът е случване, ставане. Що се отнася до висшата опитност... Няма проблем да твърдим това за светската реалност. Можеш да кажеш: "Това е стол" и няма какво повече да се притесняваш, просто е! Друга е работата, когато тръгнеш, да наричаш всяко нещо "столност" или "дървоност" - срещаш неимоверни трудности. За върховното човек трябва много да внимава. Поне за него!
Сараха казва:
Те говорят за това, което чувстват вътре.
Ако си чел книгите на Пундит Гопи Кришна, сигурно знаеш, че той нарича кундалини висшата реалност. Това не може да бъде. Сараха не би се съгласил, би се изсмял на Пун-дит Гопи Кришна.
Ако усещаш, че някаква енергия се надига нагоре по гръбнака ти, то ти самият виждаш това. Гръбнакът е нещо отделно, нещо отделно е и кундалини, която се изкачва по него. Нима ти можеш да бъдеш това отделно нещо? Виждам ръката си. Чрез самото това виждане вече съм нещо отделно от нея. Може би се намирам вътре в ръката, но не мога да бъда самата ръка.
Кундалини не е духовен опит. Духовният опит настъпва в момента, когато няма повече какво да се опитва. След разпадането на всяка опитност ти оставаш сам в своята чистота. Това не е опитност.
Сараха казва: Така наречените йоги и светци непрестанно дрънкат, че са постигнали по-висше съзнание. Какво всъщност са постигнали? Нечие кундалини се е вдигнало, привидяла му се е синя светлина и пр. Друг пък имал видения: видял Кришна, Мохамед, Махавира, Майка Кали - всичко това е въображение.
Всяка опитност е въображение.
Думата въображение е красива, защото произлиза от образ. Цялата опитност се свежда до образи, плуващи в твоето съзнание. Когато там вече не плува нищо - запомни, когато там го няма дори "нищото" - когато съзнанието ти е изпразнено от всякакво съдържание, тази именно безсъдържателна чистота в тантра се нарича истинска опитност. Не можеш да я наречеш опитност, защото по самата си природа тя не е. Когато свидетелстваш свидетеля, свидетелстване няма. Когато знаеш знаещия, знание няма.
Първото нещо, което той казва, е:
Те говорят за това, което чувстват вътре.
И второто нещо, което трябва да запомниш: разликата между вътре и вън също е фалшива. На определено равнище такова различаване е полезно: ти живееш във външното и трябва да бъдеш насочен навътре. Но вън и вътре са две страни на една и съща монета. В един момент ще трябва да изоставиш и двете – така, както си изоставил външното, сега изоставяш й вътрешното. Бъди трансцедентален - нито вън, нито вътре.
Вътрешното е също толкова външно, както и външното:
Това е прозрението на тантра. Какво е вътрешно? Гледам те и ти си вън. После затварям очи и виждам своето кундалини - то вътре ли е? Всичко онова, което мога да видя, се намира вън, вън от мен, няма как да е вътре. После виждам синя светлина, тя е отвън. Виждам я - разбира се - със затворени очи. По-близо е до мен, но все пак е отвън. Виждам те с широко отворени очи, ти си отвън. През нощта виждам сън, ти идваш в съня ми - вътре ли си? Ти също си вън, макар очите ми да са затворени. Виждам те така в съня си, както и сега наяве. Всичко, което може да се види, е отвън. Гледащият не е нито отвън, нито отвътре.
Сараха казва: Тези приятели първо все приказват за външната си опитност, а после и за вътрешната.
Онзи ден дискутирахме това: любиш се с жена - тази жена е отвън, енергията, пламъкът на твоята сексуалност се издига високо в теб, стига до гърлото, до Вишудха, до гърлената чакра. Там започваш да мастурбираш с език, обърнат навътре. Наричаш това вътре? Всъщност то е вън. Толкова вън, колкото е било, когато си се любил с жената.
Тантра е велико прозрение, дълбоко вникване, тя се осмелява да твърди: трябва да изоставим външното, но и вътрешното. Трябва да бъдем в такова състояние, че да можем да кажем - не съм нито вътре, нито вън, нито екстровертен, нито интровертен, нито мъж, нито жена, нито тяло, нито ум. Трябва да достигнем онази точка, в която можем да кажем - не съм нито самсара, нито нирвана. Това е точката, вратата към всички двойствености.
Наричат освобождение онова,
което ги държи в окови.
То се превръща в ново заробване, може би малко по-красиво от другите - може би външните робски вериги са от желязо, а тази, последната брънка - от злата. Робството обаче си остава робство, оковите - окови. Няма никакво значение дали са от злато или от желязо. Те те приковават еднакво добре. Тази последна красива брънка на оковите ще те зароби не по-зле. Вдигане на кундалини, видения, духовни видения, космически пътешествия - всичко това ще се превърне в брънка от оковите. Ще се стремиш към тези окови, ще ги желаеш. Преди си летял подир пари, сега - след духовни опитности. Първо си жадувал за власт, после - за сидхи, за духовна власт - желанието си остава, а желанието е робство. Свободата се намира единствено в нежеланието.
За тях безценен смарагд е
дори в зелено боядисаната дреболия.
Объркани, те не познават бисера,
не знаят от какво е той направен.
Ако не знаеш, ако не си внимателен и осьзнат, заблудата те поглъща без трудности. Дори в зелено боядисаната дреболия... може да вземеш за смарагд. Цветът е съшият, формата също може да наподобява истината, но ценността си остава различна - а тъкмо тя е важна.
Да, хората владеят нещата във външния свят. Президентът, премиерът, също както и някой добър йогин, махатма владее от своя страна вътрешния свят, ала нито едното, нито другото може да се сравни с истинския бисер. Външното е нещо стъклено, а сега и вътрешното се оказва дрънкулка. И външното, и вътрешното са дрънкулки: оцветени, докарани на форма, също толкова тежки - това не ги приближава до духовното.
Духовността е чисто небе, където не съществува никакъв облак. Истински духовният човек не може да претендира за никакви духовни опитности, тьй като всяка духовна опитност е стьклена дрънкулка, боядисана в зелено, но не и самия скъпоценен камък.
Тъкмо затова Буда запазил мълчание. Когато хората го попитали:
- Постигна ли?
Той запазил мълчание.
- Познаваш ли Бог? - питали отвсякъде.
Той не казвал нищо, усмихвал се или се изсмивал. Защо? Защо избягвал да отговаря на такива въпроси?... Глупаците ще помислят, че е от незнание, от липса на опитност. Той не отговарял, именно защото вече имал опит! Съзнавал, че няма особен смисъл да говори, че ще бъде кощунство.
Истината не може да бъде изразена с думи. Можем да си приказваме за пътя, но не и за истината. Можем да обясним как се стига до нея, но не можем да кажем какво е тя, когато я постигнем.
Сараха казва: Онези, които говорят за някаква опитност, са лъжци:
Объркани, те не познават бисера,
не знаят от какво е той направен.
Медта те вземат за злато.
Обвързани от рационална мисъл
и от описания,
за най-върховното тез мисли смятат.
Копнеят за наслади, дарени от съня.
Бъркат с вечното блаженство,
преходния ум телесен.
Медта те вземат за злато. По-низшето, обективното, вземат за субективно. Познаващият все още не е познат. Познали са нещо друго и са недоразбрали - сметнали са, че са познали познаващия. Може да са познали кундалини, да са имали духовни визии - поетични, прекрасни, величествени, но:
Медта те вземат за злато.
Обвързани от рационална мисъл
й от описания,
за най-върховното тез мисли смятат.
Тези така наречени светци и махатми са обвързани с логиката от описателната мисъл... Все спорят и спорят, опитват се да докажат, че Бог съществува.
В християнството 2000 години са били загубени в доказване на божието съществуване. Как би могъл да докажеш, че Бог съществува? Ако може да се докаже, значи може и да се опровергае. Логиката е нож с две остриета, тя е проститутка. Ако е в състояние да докаже, че Бог съществува, то в състояние е да докаже и противното. Тук привлекателното е в това, че един и същи аргумент служи и за доказване, и за опровергаване на божието съществуване.
Най-силното доказателство, предложено от тези т. нар. светци, се свежда до това, че светът има нужда от създател, понеже как може светът да бъществува, без да го е създал някой. Звучи привлекателно, поне за детински миелещите, незрелите умове. Такова обширно творение - как така без създател! Все някой трябва да го е създал. Само едно малко бодване и целият логичен балон се спуква. Някои пита: "Ами кой тогава е създал създателя?" Това е същата логика. Щом твърдиш, че светьт има нужда от създател, то и този създател трябва да е създаден от някого и така до побъркване. Номер едно създал света, номер две създал номер едно, номер три създал номер две и т.н., и т.н. Основният въпрос си остава същият: кой е създал най-първия? Ако приемеш, че този най-първи не е бил създаден, защо е целият спор? Просто кажи, че светьт не е бил сътворен, и толкова. Щом Бог може да бъде несътворен, какъв е проблемът да се твърди, че светът си е такъв, без никой да го е създавал. Ще изглежда по-разумно от идиотската логика, която не води доникъде.
Вгледай се в аргументите за Бога: те са посредствени и глупави. Затова не можеш да убедиш нито един атеист в полза на Бога. Вече убедените, да, те са си убедени, за тях не говорим. Не можеш обаче да убедиш нито един скептичен ум, аргументите ти са безпомощни, самите те ти създават трудности.
Какво ни казва Сараха? Позналият вътрешната си действителност знае, че за нея няма никакво друго доказателство, освен самото й постигане. Той не вярва в описателната мисъл, не предлага никаква логика, алогичен е, отвъд разумността. Така постигаш или не, не можеш да докажеш или опровергаеш.
Атеизмът и теизмът са еднакво безсмислени. Религията няма нищо общо с тях. Религията е опитност за това, което е. Наречи го с каквото име искаш: Бог, нирвана, хикс, игрек, зет, все едно, няма значение, но постигни. Тантра вярва в опитността, постигането. Тантра не е мозъчна, тя е екзистенциална.
Медта те вземат за злато. Този Бог, доказан чрез аргументи, те смятат за свой. Правят му образи, покланят им се, а всъщност се покланят на собствения си силогизъм. Какво има в църквите, храмовете и джамиите - силогизъм, нищо друго. Светът има нужда от създател и ти вярваш в този създател. Това е вяра, а всички вери са фалшиви. Вярата е нещо изкуствено. Е, успокоява, утешава, дава ти известна сигурност, удобство. Приятно е да вярваш, че някой се грижи за света, иначе те обзема страх - ако никой не се грижи, всичко може да стане. Доверието и спокойствието изчезват.
Все едно си в самолет - знаеш, че си в ръцете на опитен пилот, който се грижи за всичко. Не щеш ли, вземеш, че надзърнеш - чисто любопитство! - в кабината. О, ужас! Там няма пилот - празно! Какво ще стане? Само преди минути си сърбал чай и си разговарял, флиртувал си с дамата, седяща до теб, докосвал си уж случайно тялото й и т.н. А сега изведнъж всичко това изчезва яко дим - пилота го няма! Досега всичко е било прекалено комфортно, но уви. Ставаш нервен, започваш да трепериш, губиш интерес към жени и мъже, храна и питие - край на всичко! Дишането ти ще се наруши, кръвното - също. Сърцето ще затрепти като страхлива птичка, започваш да се потиш... в самолет с климатична инсталация!
Комфортно е да се вярва, че в кабината има пилот, който знае как всичко да бъде наред - Бог се грижи. Можеш да останеш такъв, какъвто си, да не се променяш. Той е "Бащата", той познава всеки. Без неговата воля дори един лист не се отронва от дървото, така че всичко е наред. Това е то удобството! Умът е нещо много лукаво. Този Бог е част от лукавството на ума.
Сараха казва: Вярата не е истина, а истината никога не е вяра. Истината е опитност.
За най-върховното тез мисли смятат.
Копнеят за наслади, дарени от съня.
Това са наслади, преживени по време на сън
Бъркат с вечното блаженство
преходния ум телесен.
Понякога ти си объркан от самото тяло, а ако по някакъв начин съумееш да отидещ отвъд тялото, ставаш жертва на измамите на ума, който е още по-рафиниран измамник. Първите три чакри принадлежат на тялото. Следващите три - на ума. Седмата чакра се намира отвъд тялото и ума.
Обикновените люде, отдаващи се на наслади, принадлежат на първите три, на ниските чакри, остават при тях. Тези първи три чакри - Муладхара, Свадхищхана и Манипура, са свързани със земята. Те са земни чакри, гравитацията ги прив лича, тегли ги надолу. Следващите три чакри - Анахата, Вишудха и Аджня, са свързани с небето. Гравитацията не може да ги засегне. Те се подчиняват на друг закон, наречен левитация, който ги тегли нагоре. Тези три чакри са свързани с ума. Тялото тегли надолу, умът - нагоре. Ти обаче не си нито едното, нито другото. Ти си седмата чакра, която не е нито тяло нито ум.
Хората, склонни да си угаждат, живеят само в първите три чакри. Тези, които потискат първите три чакри, започват да живеят във вторите три. Създават си свят от сънища и мечти... Един ден постиш, а през нощта сънуваш, че са те покани ли на обяд в твоя чест при английската кралица. Там ядеш какви ли не вкуснотии - общо взето, всичко онова, което винаги си обичал и за което си мечтал, но докторът строго ти е забранил. Този сън е сътворен от постенето, но сънят не храни, на ли? На сутринта си толкова гладен, колкото и преди богатия обяд у кралицата, дори повече. Ала и сънят е помогнал малко нещо. Как? Като ти е позволил да продължищ да спиш. Иначе гладът би те събудил, не би ти позволил да мигнеш. Съновидението е трик на ума. Умът казва: "Няма нужда да се будя, да ходя по тъмното до хладилника с храната. Мога да си спя сладко. Ето, кралицата ме е поканила на угощение. Има толкова прекрасни ястия, ще взема да се наям хубаво!" И започваш да се храниш. Това е трик на ума, помага да продължиш спането, да не се събудиш.
Случва се много пъти... Мехурът ти се е напълнил и сънуваш, че си в тоалетната. Това помага - не че изпразва мехура, но създава илюзия за облекчение. Спането може да продължи. Твоите вярвания, въображението ти, сънищата, храмовете, църквите ти помагат да останеш заспал. Действат като успокоителни.
Бъркат с вечното блаженство преходния ум телесен... Понякога си мислят, че върховното блаженство се намира в тялото и започват да си въобразяват, че кундалини се изкачва... светлина, 1001 визии и опитности. Пазете се от тези визии.
Истински духовно ориентираната личност не се интересува от каквото и да било съдържание на съзнание, а от самото съзнание. Да, от самото него.
Смятат, че със символа ЕВАМ
ще получат яснота за аз-а.
Спонтанните събития за тях са
с четири печата запечатани.
Сякаш гледаш ефимерни образи
във огледало.
Чрез мантри, звукове и пр. можеш да постигнеш известно умствено спокойствие.. Да, посредством трансцедентална медитация можеш да постигнеш приемлива измамност. Ако непрестанно повтаряш някой звук, той те успокоява, дарява ума ти с известна ритмичност. Ако повтаряш "ом, ом, ом" или "Евам, евам, евам" или коя да е мантра, дори да вземем кока-кола (не се смейте, и тя става!): ако повтаряте "Кока-кола, кока-кола, кока-кола" с любов и постоянство, ще почувствате успокоение. Можете да поставите пред себе си бутилка от това питие, да я украсите с цветя и плодове, да запалите благовонни свещи - всичко това създава атмосфера. Ако изпълнявате процедурата достатъчно дълго, по всяка вероятност ще се почувсвате много добре. Ще изпаднете в самохипноза, ще си внушите нещо, спокойствието ще ви навести, защото сте си го внушили. Заедно с него ще се насладите на тишина и щастие. Всичко това е само самовнушение, индиректно самовнушение.
Емил Куе е предложил директни внушения. Мисля: чувствам се по-добре, ставам здрав, по-щастлив съм - това са директни внушения. Емил Куе е западен човек - по-честен, истински и директен. Махариши Махеш Йоги ти предлага да повтаряш "Ом, ом, рам, рам" - това е индиректно внушение, по-характерно за източния ум. Не директно, а индиректно. Всички мантри се давят с обещанието, че ако ги повтаряш по 20 минути сутрин и 20 минути вечер, ще станеш по-здрав, по-тих, по-блажен и т.н. Обещават ти какво ли не - увеличение на заплатата дори! Ще те повишат и целият свят ще запее осанна на амбициите ти!
Това е дадено индиректно. После вече не се интересуваш от мантрата, а от такива неща като здраве, богатство, власт, престиж, тишина, радост и т.н. в този дух. Повтаряш мантрата, мотивиран единствено от този интерес. Ала при всяко повтаряне на "Ом" си внушаваш, че тези неща ще станат. Мантрите работят само ако вярваш в тях. Ако не вярваш, няма да работят. Ако не повярваш, Махещ Йоги ще каже: "Как биха могли да работят? Трябва да вярваш в тях, само тогава става!"
Истината работи без твоята вяра. Истината няма нужда от никаква вяра. Само неистината може да работи чрез вяра, защото само ако вярваш, можеш да създадеш ум със съответната нагласа, да постигнеш самовнушение, прдходящ климат за работата на мантрата.
Смятат, че със символа ЕВАМ
ще получат яснота за аз-а.
Според Сараха това е безсмислица. Никаква яснота не може да се постигне чрез повтарянето на някакъв си звук, само се задръстваш още повече. Вместо да ставаш по-интелигентен и осъзнат, ставаш по-задрямал. Разбира се, ще имаш по-добър сън, това е добрата страна на тези практики. Никак не е случайно, че Махеш Йоги и неговата трансцедентална медитация придобиха такова влияние в Америка. Америка е страна с неимоверно висок процент страдащи от безсъние. Хората не могат да спят, нуждаят се от някакъв трик, за да си осигурят сън. Трансцеденталната медитация може да им помогне в това. Не съм против нея, ако се използва само като лекарство срещу безсъние - напълно се подписвам под нуждата от добър сън. Но помнете, трансцеденталната медитация не може да ви отведе до нито един от другите светове, не може да ви помогне в духовното пътуване; тя е само утешение.
Спонтанните събития за тях са
с четири печата запечатани.
Тези четири печата трябва да бъдат добре разбрани. В тантра говорим за четири печата, за четири мудри. За да достигне върховното, човек преминава през четири врати, трябва да отключи четири ключалки. Тези четири ключалки наричаме четири печата, четири мудри. Те са изключително важни.
Първата мудра се нарича карма мудра. Тя е най-външната врата, самата периферия на твоето същество. Намира се толкова навън... точно като действието. Поради това е наречена карма мудра. Карма означава действие. Действието е най-външната обвивка на твоето съвдество, то е твоята периферия. Онова, което правиш, което извършваш, е твоята периферия. Обичаш някого, мразиш, убиваш, защитаваш - всичко, което правиш, е твоя периферия... Действието е най-външната страна на твоето същество.
Първият печат се отваря чрез пълното отдаване на дейността. Каквото и да правиш, прави го тотално - тогава ще те сполети невъобразима радост - не като повтаряш някоя мантра, а като правиш нещата тотално. Ако си гневен, бъди напълно гневен. От тоталния гняв може да се научи много. Ако си тотално разгневен и в същото време напълно съзнаваш своя гняв, някой ден гневът ще изчезне. Няма никакъв смисъл да бъдеш повече гневен. Разбрал си гнева и вече можеш да го изоставиш.
Всяко разбрано нещо може лесно да бъде изоставено! Само неразбраните неща полепват по теб. Така че бъди тотален, каквото и да означава това. Опитай се да бъдеш тотален и буден - това е първият катинар, който трябва да разбиеш.
Винаги помни, тантра е изключително научна. Тя не те съветва да повтаряш мантри, а да бъдеш съзнателен в своите действия.
Вторият печат се нарича гяна мудра - той е малко по-дълбоко от първия, намира се малко по-навътре, както познанието. Действието е най-външното нещо, докато познанието се намира малко по-навътре. Можеш да наблюдаваш какво правя, но не и какво зная. Познанието е нещо вътрешно. Действията могат да бъдат наблюдавани, познанията не могат, те са вътрешни. Вторият печат е печатът на познанието - гяна мудра.
Започни да знаеш онова, което наистина си познал, и престани да вярваш в неща, за които нищо не знаеш. Някой те пита "Има ли Бог?", а ти отвръщаш "Да, има!" Запомни! Наистина ли знаеш това? Ако не знаеш, моля те, не казвай, че знаеш. Кажи си честно "Не знам" и толкова. Ако си честен и казваш само онова, което знаеш, ще строшиш и втория катинар. Ако продължаваш да вярваш в неща, които не познаваш истински, втората ключалка ще си остане завинаги заключена. Фалшивото познание е враг на истинското. Всички вярвания са фалшиви познания, ти просто вярваш и нищо повече. А твоите т. нар. светци все ти втълпяват: първо повярвай, а после ще узнаеш.
Тантра казва: Първо познай, а после вярата ти е в кърпа вързана. Това обаче е съвсем друг вид вяра, това е упование. Вярва се в Бога, но слънцето се познава. Слънцето изгрява и затова не ти е нужна никаква вяра. То просто си е там, виждаш го, знаеш. Бог има нужда от вярване. Бог е фалшификат. Твоят Бог е фалшификат.
Има и друг Бог - Бог, който съществува чрез познаване. Най-напред обаче трябва да изоставиш всичко онова, което не знаеш, и да вярваш само в твърдо познатото.
Досега все си вярвал, носел си тегобата на вярата. Отхвърли товара й. Ще трябва да изхвърлиш 98 от всеки сто неща, които са съставлявали досега твоя багаж. Ще останат само няколко неща, които наистина познаваш. Ще те залее чувство на небивала освободеност, главата ти вече няма да тежки толкова... Въоръжен с такава свобода и безтегловност, ще навлезеш във втората мудра. Вторият катинар е счупен.
Третата мудра се нарича самая мудра. Самая означава време. Първият, най-външният пласт е действието, вторият е познанието, третият пласт е времето. Знанието е изчезнало, ти си в сега, само най-чистото време е останало. Наблюдавай го, медитирай върху него. В момента-сега няма знание, знанието винаги е за миналото. В момента-сега няма знание, той е напълно свободен от знание. Когато в този момент гледащ към мен, какво знаеш? Нищо не се знае. Ако започнеш да мислиш, че знаеш това или онова, всички тези мисли ще идват от миналото. Не от този момент, не от сега. Знанието извира от миналото или е проектирано в бъдещето. Сега е лишено от познание.
Третата мудра е самая мудра - да бъдеш в този момент. Защо Сараха я нарича самая, време? Обикновено мислиш, че времето се дели на минало, настояще й бъдеще. Това разбиране не принадлежи на тантра. Тантра казва: време е само настоящето. Миналото не е, защото вече е отминало. Бъдещето също не е - то още не е дошло. Съществува само настоящето.
Да бъдеш в настоящето означава да бъдеш наистина във времето. В противен случай пребиваваш или в паметта, или в мечтите. И паметта, и мечтите са фалшиви - те заблуждават. Третият печат можеш да строшиш, ако останеш в сега. Първо, бъди тотален в своите действия - първият печат е строшен. Второ, бъди честен в знанията си - това счупва втория печат. Бъди тук и сега, ако искаш да се справиш и с третия.
Четвъртият печат се нарича махамудра, великият символ, най-вътрешният, подобен на пространството. Сега вече е останало само най-чистото възможно пространство. Действие, знание, време, пространство - това са четирите печата. Пространството е твоята най-вътрешна част, главината на колелото, окото на циклона. В твоята най-вътрешна пустота има пространство, небе. Трите пласта са: време, познание, действие. Това са трите печата, които трябва да счупиш. Няма да стане чрез рецитиране на мантри. Не се заблуждавай. За да навлезеш в собствената си действителност, е необходима упорита работа.
Смятат, че със символа ЕВАМ
ще получат яснота за аз-а.
Спонтаннцте събития за тях са
с четири печата запечатани.
Яснота и чистота не се постигат, ако тези печати не бъдат строшени. Трябва да навлезеш в чистото пространство.
Сякаш гледаш ефимерни образи
във огледало.
Да, чрез повтарянето на мантри можеш да създадеш огледало, в което да наблюдаваш разни неща. Това не е особено ценно. Все едно, че гледаш в някое езеро и си мислиш, че луната е в него. Луната не е там, а само нейното отражение. Гледаш в огледало и мислиш, че ти си в това огледало. Не, не си там. Стига детинщини - така правят бебетата. Не си ли виждал как се държат малките деца, когато за първи път видят огледало? Опитват се да влязат в него... грабват огледалото и търсят път да влязат вътре в него, за да се срещнат с образа на детето, което виждат на повърхността на блестящия и интересен предмет. Детего разбира колко е трудно начинанието му и обръща огледалото от обратната му страна - дано оттам да се промъкне някак в стаята, където допреди малко седеше интересният образ. Ето това не преставаме да вършим и ние.
Умът е огледало. Чрез повтаряне на мантра можеш да направиш това огледало много чисто и ясно. Огледалото обаче трябва да бъде напълно изоставено, изхвърлено безжалостно. Трябва да се придвижиш навътре. Това е нещо твърде практично: първо действие, после познание, време и накрая пространство.
Както обладано от илюзии еленско стадо
се юрва за вода подир мираж лъжовен,
така и заблуденият не задоволява
свойта жажда,
привързан във вериги,
които удоволствие му носят.
Той смята туй за висшата реалност.
Това е последната сутра.
Сараха казва: гледането в огледало е като да наблюдаваш мираж. Сънуваш. С твоя собствена помощ около теб се напластява илюзия ставаш сътрудник в изграждането на съновидение.
Както обладано от илюзии еленско стадо
се юрва за вода подир мираж лъжовен,
така и заблуденият не задоволява
свойта жажда,
привързан във вериги...
Ние се оставяме да бъдем заблудени от отраженията, които си играят в нашия ум.
Знам една хубава история.
На един човек му се дощяло да се разходи из Уелските планини. Той установил главната си квартира в провинциална кръчма. Вечерите си прекарвал скучно, нищо не се случвало, хората тук си говорели главно за овце и за разни уелски работи.
Посетителят попитал собственика как да намери жени в града, с което го скандализирал ужасно.
- Човече, тук е Уелс. Няма проститутки. Църквата никога не би се съгласила на такова нещо.
Натъжил се човекът, а собственикът продължил: "Разбира се и ние сме хора, но това, за което намекваш, не излиза наяве." Взел да обяснява, че горе в планината, оттатък билото, има пещери, много удобно обзаведени пещери, а в тях всичко необходимо. Господинът трябвало да отиде дотам по здрач и да извика: "Йо-хо-о-о-о!" Ако дамата се отзове на вика, могат да се договорят за условията. Ако пък в момента е ангажирана, няма да отговори.
Същата вечер англичанинът викал йохо от пещера на пещера, но нямал късмет. По едно време решил да се върне обратно в кръчмата и да се напие. В самите поли на планината обаче открил още една пещера.
- Ио-хо-о - извикал.
- Ио-хо-о, йо-хо-о! - чуло се съвсем ясно откъм пещерата.
Той се втурнал радостен в дупката и бил премазан от идващия влак.
Това е то миражът, въобразяваш си, фантазираш, после започваш да виждаш. Следват евтините извинения. Жадният в пустинята, загубилият се сред пясъците, на който всички вътрешности горят за капка водица, мисли само за вода и за нищо друго. При това положение съществува голяма вероятност наистина да започне да вижда извори. Желанието му е така силно, че непременно ще ги проектира. Ще се види заобиколен от илюзорни, несъществуващи езера, ще усети по кожата си полъха на свеж бриз. По зелените дървета ще прелитат пойни птички. Нещо повече, ще вижда и отраженията на дърветата върху спокойната водна повърхност. Ще се втурне към визията си.
Ето така сме се втурвали и ние в продължение на милиони животи - от една пещера на скуката и желанието към друга. И не ни прави впечатление, че никога не стигаме до истинска вода, жаждата ни не стихва. Този опит не ни учи на нищо, не си вземаме поука.
Най-големият проблем с човека е, че не се научава. Обичаш мъжа или жената с надеждата, че ще утолиш жаждата си - нищо подобно! Не си вземаш никаква бележка от това, просто преминаваш към следващата пещера. Нямаш никакви пари и си мислиш, че ако в джоба ти дрънкат 10 000 рупии, всичко ще е другояче, ще е наред. А когато наистина получиш отнякъде тези пари, не си научил нищичко. Досега си мислил: "Как мога да бъда щастлив без пукнат грош?" Е, сега вече имаш достатъчно грошове, но пак си останал същият невежа като преди. Сега пък си мислиш, че само грошове не са достатьчни, че ти трябват хиляди! И така до безкрай, вървиш от една пещера към следващата, от едно раждане към друго, от една смърт към друга смърт. Човекът изглежда почти неспособен да научава и да си взима бележка. Знаят само тези, които се учат от опита си. Започни да учиш. Бъди малко по-внимателен. От всеки свой опит извлечи частица познание. Толкова много неща си желал, а не си получил. Престани да желаеш. Всяко от твоите желания е носило само разочарование. Трябва ли да продължаваш така до безкрай? Правил си все същото вчера, оня ден. Ще продължиш да го правиш днес и утре - все със същия мизерен успех. И въпреки отчайващите резултати, продължаваш да правиш все едни и същи грешки отново и отново.
Да учиш, означава да станеш религиозен. Думата ученик е красива, тя означава човек, способен даучи. Тя идва от корена, означаващ "учене", способният даучи е ученик.
Стани ученик... ученик, който се учи от своя собствен живот. Животьт е твоя истински Учител. Ако не можеш да учиш от живота, откъде другаде искаш да получиш знание? Ако дори великият учител живот бъде победен от теб и не може да ти даде никаквото знание, кой тогава ще бъде в състояние да те научи на нещо?
Вселената е университет. Всеки момент е един урок, всяко разочарование - също. Винаги, когато се проваляш, научаваш по нещо! Постепенно в теб прониква лъчът на познанието. Сантиметър по сантиметър напредваш по пътя на осъзнаването, вече не повтаряш с такава детинска безгрижност старите грешки. Приближаването ти към Бога започва в момента, в който започнеш и да учиш.
Не се доверявай на малките познайници, не мисли, че вече си пристигнал. Малкото знание обикновено е достатьчно, за да задоволи повечето хора. Те спират насред път, престават да се движат. Става въпрос за велико пътуване, за безкраен поход. Колкото повече научаваш, толкова по-ясно ще става, че сега способностите ти за възприемане на ново знание са стократно увеличени. Пред теб се откриват все по-обширни познавателни хоризонти. С напредването мистерията става по-напрегната, чувстваш, че знаеш все по-малко и по-малко. Натрупаното познание отваря нови врати, осмисляш и преживяваш невероятни, немислими досега мистерии.
Не се задоволявай с мизерни трохи. Никога не приемай друго, освен самия Бог. Изгради у себе си духовна неудовлетвореност.
Само щастливците, които имат у себе си тази духовна неудовлетвореност, само тези, които могат да се задоволят само с Бога и с нишо друго - само те пристигат. Никой друг.
Наричат освобождение онова,
което ги държи в окови.
За тях безценен смарагд е
дори в зелено боядисаната дреболия.
Объркани, те не познават бисера,
не знаят от какво е той направен.
Медта те вземат за злато.
Обвързани от рационална мисъл
и от описания,
за най-върховното тез мисли смятат.
Копнеят за наслади, дарени от съня.
Бъркат с вечното блаженство
преходния ум телесен.
Смятат, че със символа ЕВАМ
ще получат яснота за аз-а.
Спонтанните събития за тях са
с четири печата запечатани.
Сякаш гледаш ефимерниобрази
във огледало.
Както обладано от илюзии еленско стадо
се юрва за вода подир мираж лъжовен,
така и заблуденият
не задоволява свойта жажда,
привързан във вериги,
които удоволствие му носят.
Той смята туй за висшата реалност.
Тантра е трансцедиране. Тя не е нито угаждане, нито репресия. Тя е като да вървиш по опънато въже, за нея се иска великолепно равновесие. Не е така лесно, както изглежда, нужна е деликатна осъзнатост. Тантра е велика хармония.
За ума не е трудно да се повлече по изгодите си. Другото - отричането, също е лесно. Крайностите са лесно постижими за ума. Най-трудното нещо за него е да остане по средата, точно по средата. За него това е самоубийствено. По средата умът умира и бива заместен от не-ума. Затова Буда е нарекъл своя път средния път. Сараха е ученик на Буда, в същата насока е, използва същия език, същото разбиране.
Трябва да се осмисли тази основна истина, за да се разбере правилно и тантра. Какво е острието на бръснача? Какво означава да се намираш точно по средата? За да бъдеш в света, не се изисква особено просветление. Не е кой знае каква философия и потискането на светските желания. Така наречените светски люде и хората от другия свят не се различават твърде помежду си, защото принадлежат към един и същ умствен тип. Едните са лудн по парите, а другите така свирепо са настроени срещу тях, че не могат да ги гледат. Тези хора са еднакви, защото за всички тях парите са от голяма важност. Дали ще ламтиш за тях, или ще ги отричаш - все едно, в главата ти има пари и пак пари.
Един е склонен все да си мисли за жени, да мечтае, фантазира. Друг пък е така наплашен, че е избягал чак в Хималаите, само за да избяга от женско присъствие. И двамата са еднакви, защото и за двамата жената е нещо важно. Единият търси, другият бяга. Някои жени търсят мъже, други избягват мъже. Другият, мъж или жена - е все в ума им.
Тантра казва: другият не трябва да превзема ума ви. Това може да стане само при наличието на голямо разбиране. Страстта по жената трябва да бъде разбрана, осмислена. Не трябва да й угаждаме или да бягаме от нея, а просто да я разберем. Тантра е изключително научно нещо.
Думата наука означава разбиране, знание. Тантра казва:
Знанието освобождава. Ако знаеш точно какво е алчността, ти си свободен от алчност, няма нужда да я отхвърляш. Нуждата от отхвърляне възниква само защото не си разбрал какво е алчността. Нуждата от обет за полово въздържание ти е необходима само защото не си доразбрал секса. А обществото не е склонно да ти даде такова разбиране.
Обществото ти помага да не разбереш. То е заобикаляло темата за секса и смъртта в течение на векове. По тези теми не бива да се размишлява! Те не са достойни за съзерцание, за дискусия! Намират се под достойнството на писателя и изследователя! Те трябва да се избягват. Поради това избягване в умовете на хората цари огромно невежество. Тук е основната причина - в колосалното невежество. Съществуват два типа хора, на които се отдава да се измъкнат от това невежество - лудо отдаващите се на секс и безкрайно уморените, които бягат.
Тантра казва: лудо отдаващият се никога няма да получи разбиране, понеже при него всичко това е вече навик, а никой не търси основната прнчина на дълбоко вкоренените си привички. Причинността тук остава скрита. Колкото повече такъв човек се отдава на пола си, толкова по-механичен и неосъзнат става сексът за него.
Сигурно сте забелязали. Първата ти любов съдържа нещо превъзходно, втората вече не чак толкова, третата е нещо почти обикновено, а четвъртата се превръща в светска. Какво се е случило? Защо около първата любов се образува такъв ореол? Защо хората неизменно твърдят, че любовта идва само веднъж? Защо? Защото първия път тя не е била нещо механично, при нея мислим и осъзнаваме. Втория път вече я очакваш и не внимаваш като първия. Третия път си мислиш, че знаеш достатъчно за любовта и не се чувстваш длъжен да я изследваш. Четвъртия път всичко е в съвсем светски рамки - намираш се напълно в руслото на механично прилаган навик.
При лудо отдаване сексът постепенно се превръща в навик. Е, дава малко отдих и релаксация от ежедневието, облекчава като кихавицата, но не повече. Нещата се ограничават до физическо освобождаване на енергия. Претоварен си с енергия и трябва да я изхвърлиш навън, за да се облекчиш. После пак си я възстановяваш чрез храна, упражнения, слънчеви бани - събираш и изхвърляш постоянно - ето това правят хората, за които сексът е навик. Нагнетяват голямо количество енергия, после я изхвърлят, без цел, без по-висше значение. Чувстват в себе си енергийното напрежение, страдат от него, а когато изхвърлят енергията, страдат от слабостта, от енергийната липса. Страдание и отново страдание.
Никога не прави грешката да мислиш, че такъв човек е щастлив - никога! Той е най-нещастният човек на света. Та как би могъл да е щастлив? Надява се, желае щастието, но никога не го постига.
Като твърди това, тантра не те кара да отидеш в другата крайност. Тантра не те съветва да избягаш от този свят на угаждане. Бягството ще се превърне в същия механичен навик. В пещерата няма жени, но това не променя много нещата. Ако по някаква случайност се появи истинска жена, въздържащият се ще бъде по-податлив от онзи, който си е угаждал. Потиснатото придобива огромна сила и власт вътре в теб.
Чувал съм...
Имало един пожарникар, който бил ужасно подъл в отношението към жена си и към своя квартирант. Една вечер донесъл у дома великолепен свински бут и изял половината за вечеря. Жена му и квартирантьт трябвало да се задоволят със сух хляб и сирене. Щом се нахранил, пожарникарят грижливо прибрал остатъка от бута и всички си легнали да спят.
Не щеш ли, посред нощ зазвънели пожарните камбани. На хазяина-пожарникар се наложило да излезе от къщи. Жена му, съвсем гола, влязла в стаята на наемателя, събудила го и му казала:
- Той излезе. Бързо! Сега е твоят шанс!
- Сигурна ли си, че всичко е наред? - попитал наемателят.
- Разбира се. Побързай, не губи време! Квартирантът слязъл в столовата и довършил свинския бут.
Потискането при него било толкова силно... Трябва да е сънувал този бут, да е фантазирал за него. Не забелязал изобщо голата жена, а само свинското...
Запомни, онова, което потиснеш, започва да те привлича с някакъв почти неотразим магнетизъм. Потиснатото става особено силно, получава неимоверна мощ.
Чуйте следния анекдот...
Дълбоко в красива паркова гора имало две чудесни бронзови сгатуи на момче и момиче в поза на влюбеност и копнеж. Статуите стоели в същата поза от 300 години, ръцете им страстно се протягали към другия, без да го докосват. Веднъж оттам минал някакъв магьосник и изпълнен със състрадание, прошепнал:
- Имам достатъчно власт да им подаря любов в продължение на един час и ще го направя. За един час те ще могат да се целуват, докосват, прегръщат и любят на воля.
Магьосникът махнал с вълшебния си жезъл. Двете статуи начаса скочили от пиедесталите си, хванали се за ръце и побягнали в храсталака.
Вдигнала се олелия, силни тласъци, викове, крясъци и пърхания. Обзет от непреодолимо любопитство, магьосникьт се приближил на пръсти и надзърнал през листака. Момчето държало една птица, върху която клечало момичето. То изведнъж скочило и извикало на момичето:
- Сега с твой ред да я държиш, а аз ще седна отгоре й!
В продължение на 300 години върху статуите почивали птици... Кой да се сети за любов?
Можеш да прекараш в пещера, да се превърнеш в статуя, но потиснатото ще си остане в теб, все за него ще мислиш.
Тантра казва: внимавай... пази се от угаждането и отхвърлянето. Те са капани, капани за ума ти.
Къде тогава е пътят? Тантра казва: пътят е в осъзнаването. Угаждането е механично, потискането - също. Единственият път за спасение от механиката е в осъзнаването, в будноста. Не ходи в Хималаите, внеси тяхната тишина в самия себе си. Не бягай, а се старай все повече и повече към будност. Вглеждай се дълбоко в нещата без страх. Без страх се вглеждай дълбоко в нещата. Не слушай проповедите на т.нар. религиозни люде. Те те карат да се страхуваш, не ти разрешават да се вгледаш в секса, в смъртта. Имат огромна полза от твоя страх и затова го експлоатират.
Единствения начин да експлоатираш някого е най-напред да го уплашиш. Уплашеният човек е удобен за експлоатиране. Страхът се намира в основата на експлоатацията и за-това първоначално трябва да бъде създаден, внушен. Уплашили са те, внушили са ти страх, че сексът е грях. Страхът го има. Дори когато се любиш с мъжа си или жена си никога, не се вглеждаш направо в това, което правиш. Дори когато правиш любов, пак бягаш! Правиш любов и същевременно бягаш от това, което правиш. Не искаш да погледнеш в същността на любовта - какво е тя, защо въздейства така силно, откъде този магнетизъм - защо? Какво точно е любовта, как се надига тя, как те завладява, какво ти дава и накъде те води? Какво става в момента на любовния акт и какво излиза от него накрая? Докъде те докарва с фатална последователност - отново и отново - правенето на любов? Стигаш ли изобщо донякъде? Всичко това трябва да бъде погледнато в очите и осъзнато.
Тантра представлява среща с реалностите на живота. Сексът е нещо фундаментално, както и смъртта. Двете най-основни чакри са Муладхара и Свадхищхана. Разбери ги и тогава ще се отвори и третата чакра. Разбрал третата, ето че се отваря четвъртата и т.н. Когато си разбрал и шестте чакри, постигнатото разбиране атакува седмата чакра - тогава тя, тази седма чакра, избухва в хилядолистен лотос. Това е момент на велика слава. Бог идва при теб, ти отиваш при него, срещате се. Това е моментът на космическия оргазъм. Прегръщаш божественото, божественото прегръща теб. Реката изчезва в океана за вечни времена. Връщане вече няма.
Трябва да се опиташ да разбереш всяко състояние на ума си. Където и да си, не се страхувай. Това е посланието на тантра: където и да се намираш, не изпадай в уплах. Откажи се от едно-единствено нещо - от страха. Безстрашен, снабден с огромни запаси кураж, погледни в действителността, каквато и да е тя. Ако си крадец, вгледай се в това. Ако си склонен към гняв, изследвай това. Ако си алчен, вгледай се. Където и да си, какъвто и да си, вгледай се. Не бягай. Вгледай се и премини през наблюдаваното, преодолей го. Наблюдавай и преодолявай, осмисляй. Ако извървиш пътя на алчността, секса, гнева, ревността с отворени очи, ще се освободиш от тях.
Това е обещанието на тантра: Истината освобождава. Знанието - също. Знанието е свобода. В противен случай краят е един н същ, независимо дали потискаш, или си угаждаш безразсъдно.
Случило се...
Един човек имал изключително привлекателна съпруга. Започнал да я подозира... Естествено е. Колкото по-красива е съпругата ти, толкова повече е подозрителността.
Мула Насрудин се оженил за една от най-грозните жени на света. Попитах го:
- Защо Мула? Какво не бе наред? Какво те накара?
- Нищо - каза. - Просто разбиране.
- Що за разбиране е това? - попитах.
- Сега никога няма да ревнувам. Нито ще подозирам жена си. Не мога да си представя човек, които да е в състояние да я обикне.
Та въпросният мъж бил много подозрителен към съпругата си. Вече не можел да издържа. Уговорил се да го пуснат от нощна смяна и се прибрал в два чаед през нощта. Какво да види, колата на най-добрия му приятел била паркирана отпред. Точно от това се страхувал. Промъкнал се вътре. Пропълзял по стълбите и се втурнал в спалнята на жена си. Тя лежала върху леглото съвсем гола. Пушела пура и четяла.
Съпругьт побеснял и взел да бърника под леглото, в гардероба и дори в отдушника. Но не открил никакъв мъж. Това го разярило и опустошил цялата спалня. После се захванал с всекидневната - изхвърлил телевизора през прозореца, насякъл фотьойлите, преобърнал масата и бюфета. После отишъл в кухнята, където направил на сол порцелановите съдини, без да пропусне да изхвърли навън и хладилника. После се застрелял.
Когато стигнал до райските двери, видял там да чака за прием не някой друг, а същият онзи приятел с колата, който го попитал:
- Какво правиш тук?
Обърканият съпруг разказал всичко: как избухнал и всичко останало. Накрая добавил с почуда:
- Но как така и ти си тук?
- О, аз ли. Ами аз бях в хладилника.
И двамата свършили по един и същи начин. Дали си в Хималаите или в света, няма особено значение. Животът на угаждането и на потискането води до едно и също, понеже механизмът им не се различава. Не изглеждат еднакво, но вътрешното качество е идентично.
С осъзнатостта в живота ни навлиза ново качество. Нещата започват да се променят, да се променят неимоверно. Не че ти ги променяш, не. Осъзнатият човек не променя нищо за разлика от неосъзнатия, на когото нищо не е по мярка. Неосъзнатият човек никога не успява да промени каквото и да било, докато за осъзнатия нещата просто стават от само себе си - настъпват големи промени.
Промяната идва от осъзнаването, а не от твоето усилие. Защо? Защото осъзнатостта променя теб. А когато ти си различен, целият свят е различен. Не става въпрос за създаване на различен свят, а за твоята промяна. Ти си твоят свят, така че ако ти се промениш, светът не е същият. Ако не се промениш, може цял живот да се трепеш в променяне на света - напразно. Ще създаваш все същия свят отново и отново. Ще създаваш своя свят, защото той ще произлиза от самия теб.
Тантра казва: ключът е в осъзнаването, ключът за всички врати на живота. Помни: наистина е деликатно. Когато започна да говоря за глупостите на потискането, вие веднага си мислите за угаждане. Заговоря ли пък за безсмислието на угаждането, веднага замисляте някое потискане. Случва се ежедневно - хващате се за противоположното... Работата не се свежда до това да бъдете привлечени от противоположното. Това е все едно да ви изкуси дяволът. В системата на тантра мястото на дявола е тук, неговата роля е да изкушава с противоположното. Друг дявол не съществува - единственият дявол се състои в това, че умът може да ви изиграе някой лош номер, да ви помъкне към противоположното.
Ти си против угаждането? Умът казва: "Много е просто... потисни, отхвърли. Не си угаждай, избягаи. Изостави целия свят. Забрави за него." Толкова е просто да забравиш! Защо тогава бягаш надалеч? Защо се плашиш? Ако можеш така изведнъж и напълно да забравиш света, остани си на мястото и просто забрави. Ала ти не можеш да останеш, защото знаеш, че светьт ще те прелъсти. Това погрешно разбиране няма да ти бъде от голяма полза. Щом те налегнат желанията и изкушенията, веднага ше се превърнеш в тяхна жертва. И затова бягаш, бягаш бързо пред тях, преди да са те връхлетели. Искаш да избягаш от възможността. Защо? Защо искаш да я пропуснеш?
В Индия така наречените светци никога не живеят с икономки. Защо? Откъде този страх? В Индия така наречените светци не биха се докоснали до жена, не биха дори я погледнали. Защо? Откъде този страх? Просто бягство от възможността Ала бягството никога не се е считало за голямо постижение Ако по този начин постигнеш известно целомъдрие, то ще се окаже фалшиво.
Чувал съм...
Провинциалист посетил Лондон с едно куче. Поръчал си халба бира, а кучето настояло за уиски.
- Що за история! - възкликнал барманът.
- Да - отвърнал собственикът на кучсто. - Това с най-умното куче в цял Уест Кънтри. Взeх го да разгледа столицата.
- А ще ми купи ли вестник, ако му дам пет пенса?' - попитал барманът. - Днес забравих да си купя.
- Разбира сe - изджафкало кучсто. - Ще се върна веднага.
И взело парите.
Кучето не се върнало и след около час разтревоженият му собственик тръгнал да го търси. След дълго търсене открил животното да прекарва добре с сдна кучка.
- Проклет да съм! - казал си собственикът. - Никога не си правил това преди.
- Вярно - отвърнало кучето. - но сега за първи път имам пари.
Простото заобикаляне на възможността не е от голяма полза и създава фалшива фасада. Ти можеш да си вярваш, но Бога не можеш заблуди. Всъщност не можеш да заблудиш истински дори себе си. Отхвърленото ще се появява непрестанно в сънищата и мечтите ти, докато накрая те подлуди. Твоите така наречени светци не могат дори да спят както трябва, страхуват се от съня. Защо? Понеже в съня отхвърленият свят отново влиза в пълните си права. Несъзнаваното започва да разказва, да проектира, да нашепва: "Какво правиш още тук? Глупак!" Несъзнателното плете мрежите си.
В будно състояние можеш да потискаш, ала заспиш ли - няма начин! Губиш контрол. Будното съзнание е отхвърлило, но сега то спи... Поради това във всички стари предания светците се страхуват от съня... Намаляват времето за спане от осем на седем часа, после от седем на шест, от шест на пет, четири, три, два. Тъпаците смятат това за огромно постижение. Разсъждават: "Тозй светец е страхотен, спи само два часа!" Всъщност той демонстрира само едно - че се страхува от своето несъзнателно и му отказва време за изява.
Когато спиш само два часа на денонощие, несъзнателното не може да действа, понеже тези два часа са необходими за почивка на тялото. Сънуваш по-добри сънища, красиви сънища и ето, че двата часа изтекли - затова най-хубаво се спи в ранна утрин. Първо трябва да дадем дължимото на тялото - то се нуждае от отмора. Веднъж почине ли си тялото, идва ред и на ума, тук той е нещо вторично.
Когато на ума се даде възможност да почива, подсъзнанието освобождава своите желания - ето ти го и съня. Ако почиваш само два часа на нощ, може и да има съновидения, но ти да не ги помниш. Помниш единствено появилото се рано сутринта. Другите съновидения забравяш, защото си спал толкова дълбоко, че нищо вече не помниш. Светецът мисли, че не е сънувал секс, пари, власт, престиж, уважение. Щом спи само два часа, сънят му е така дълбок, нуждата на тялото за почивка е тьй голяма, че се изпада в нещо като кома - къде ще помни! Помнят се сънища, сънувани в полубудно състояние. Тогава съновидението се запаметява, тъй като е близо до съзнанието -нещо от съновидението в полубудно състояние се филтрира в съзнанието, преминава в него. На сутринта си спомняш малка част от него. Поради това сигурно ще се учудиш, че ако попиташ някой работник дали сънува, той ще отговори; "Не!"
Примитивните хора не сънуват. Не, че не сънуват, но не могат да си спомнят - това е всичко. Всички сънуват, но не могат да си спомнят. Ако цял ден сечеш дърва, копаеш трапове или чукаш камъни, когато заспиш, почти си в кома. Съновиденията идват, но ти не помниш, изплъзват ти се.
Така наречените светци винаги се страхуват от съня. Веднъж ми представиха един млад човек, последовател на Свамй Шивананда в Ришикеш. Беше луднал. Попитах го:
- Какво ви е?
- Нищо - отвърна. - Аз съм духовен човек, а хората смятат, че полудявам.
Разговарях с разтревожените родители, влязох в подробности. Ето ги: Отишъл при Свами Шивананда и Свами Шива нанда му казал:
- Спиш прекалено много. Това не е добре за духовното здраве, трябва да спиш по-малко. Момчето намалило съня до три часа - от осем на три! Спи му се цял ден, сънен е и това е съвсем естествено.
Видял това Шивананда и му казал:
- Ти си тамастичен. В тебе има много низша, лоша енергия. Промени храната си. Може би храната те прави тежък и поспалив.
Нашият човек започнал да преживява само на мляко. Ставал все по-слаб. Първо съкратил съня, а сега и храната.
Беше се докарал до такова положение, че комай всеки момент щеше да рухне.
Без храна е по-трудно да изпаднеш в дълбок сън дори в продължение на три часа. За добрия сън храната е необходимост. Когато стомахът няма какво да мели, цялата енергия отива в главата. Затова в дни на пост не можеш да спиш добре. Енергията не е в стомаха, а се освобождава в главата. Ако тази енергия е нужна в стомаха, главата не може да я притежава, понеже главатае вторична, а стомахът - първичен.
В тялото съществува известна йерархия... първото нещо най-напред. Стомахът е основен. Стомахът може да съществува без главата, но главата не може да съществува без стомаха. Поради това стомахът е нещо по-основно от главата. Когато стомахът се нуждае от енергия, той си я доставя отвсякъде.
Момчето не можеше да заспи дори за три часа. Очите му бяха празни, мъртви. Тялото му бе загубило блясъка си, имаше леко треперене. Като държах ръката му, усещах как тялото му трепери - не бе почивало от месеци. А той си мисли, че става духовен. Подобни глупости са продължавали достатъчно дълго, за да се превърнат в обект на всеобщо уважение. Продължи ли достатъчно дълго, всяко нещо става обект на уважение – само защото е било на мястото си от много време.
Вслушай се в тялото си, в неговите нужди. Вслушай се в ума си, разбери от какво се нуждае. Не бягай, навлез в тези нужди, изследвай ги с любов и грижовност. Сприятели се с тялото си, с ума, ако искаш един ден да ги надхвърлиш. Сприятеляването е особено важно. Това е тантристкият възглед за живота. Сприятели се с енергиите на живота. Не се противопоставяй, не давай път на антагонизма.
А сега към сутрите. Те са от огромно значение. Сараха казва на царя:
Те говорят за това, което чувстват вътре.
Наричат освобождение онова,
което ги държи в окови.
За тях безценен смарагд е
дори в зелено боядисаната дреболия.
Объркани, те не познават бисера,
не знаят от какво е той направен.
Сараха има предвид така наречените махатми, йоги, както аз преди малко ви говорих за т.нар. светци. Сараха казва:
Те говорят за това, което чувстват вътре.
Това е забележително твърдение и заслужава да бъде обяснено. Най-напред - върховният опит с реалността изобщо не е опит, защото, когато имаш опитност с нещо, съществува винаги и двойственост между този, който преживява, и преживяното. Поради това не може да има върховна опитност в смисъл, че ти имаш опитност с твоя аз. Как би могьл да имаш опитност със себе си? Та нали тогава би трябвало да си разделен на две, да попаднеш в плен на двойствеността субект-обект?
Тантра казва - каквото и да знаеш, имай съзнанието, ти не си това. Това е велико твърдение. Ако виждаш нещо, бъди сигурен, че ти не си видяното, а този, който гледа. Ти никога не можеш да бъдеш видяното, да сведеш себе си до прост обект. Ти си субективност, чиста субективност, нередуцируема субективност. Няма как да се превърнеш в обект, в предмет. Не можеш да поставиш самия себе си пред самия себе си, нали? Не можеш, защото, каквото и да застане пред теб, вече няма да си ти. Ти винаги ще си останеш този, пред когото се намира нещото.
Сараха казва: Истината не е опитност - не може да бъде. Истината е опитване, а не опитност. Тя е знаене, а не познание. Разликата е огромна. Ти имаш опитност само, когато нещото е отделно от теб. Не можеш да имаш опитност от самия себе си по този начин. Тантра е измислила друга дума - "опитване". В санскрит съществуват две думи анубхав, апубхути. Анубхав означава опитност, а анубхути - опитване. Нищо не може да подлежи на опитност. Пред теб няма нищо, само пустота. Ти, обаче, си там, напълно там, без нищо да пречи. Няма никакъв обект... чиста субективност - само контейнер без съдържанието. Движението е спряло... само екранът, чистият бял екран... Няма обаче кой да погледне към този чист бял екран; ти си белият екран. Оттук и един нов свят, опитване.
На английски няма отделна дума, затова трябва да използвам "опитване". Ще покажа разликата - опитността се превръща в обект, докато опитването е процес, а не обект. Знанието е обект, знаенето - процес. Любовта е обект, обичането - процес.
Тантра казва: интимната ти дълбина се състои от процеси, а не от предмети. Тук има знаене, а не знание, обичане, а не любов. Няма съществителни, а само глаголи. Това е дълбоко вникване в действителността. Само глаголи. Когато кажеш "Това е дърво", твърдиш нещо погрешно - това е дървесност, а не дърво, защото то расте, а не е нещо статично. Когато казваш "Това е река", внимавай какво казваш - чиста безсмислица. Това е речност, движи се, динамично. Не е едно и също дори за миг, защо го наричаш река? Дори една скала не е скала, тя също е процес.
Съществуването се състои не от неща, а от събития. Не казвай на жената "Обичам те", а просто: "Аз съм в състояние на обичане". Любовта не е нещо, можеш само да бъдеш в състояние - на обичане, но не можеш да обичаш.
Съществуват будистки езици, в които всичко съществува като процес. За първи път Библията е била преведена в някои будистки страни - Бирма, Тайланд. Християнските мисионери се видели в чудо - не могли да намерят дума за Бог. Няма проблем, ако кажеш, че реката е речност, дървото - дървесност, човека - човешкост, мъжкост, женскост. Но за Бога - той Е. При него няма ставане. Всъщност, в бирманския език всички думи са глаголи. Всеки глагол показва ставането. Да се нарече Бог "ставане", процес, се сторило прекалено много за християните, трудно им било. Бог е... винаги същият, вечно еднакъв. На Бог никога нищо не му се случва.
Будистите твърдят, че ако никога нищо не се случва с Бога, то той е мъртъв. Как би могъл да бъде жив? Неща се случват само в живота. Животът е случване, ставане. Що се отнася до висшата опитност... Няма проблем да твърдим това за светската реалност. Можеш да кажеш: "Това е стол" и няма какво повече да се притесняваш, просто е! Друга е работата, когато тръгнеш, да наричаш всяко нещо "столност" или "дървоност" - срещаш неимоверни трудности. За върховното човек трябва много да внимава. Поне за него!
Сараха казва:
Те говорят за това, което чувстват вътре.
Ако си чел книгите на Пундит Гопи Кришна, сигурно знаеш, че той нарича кундалини висшата реалност. Това не може да бъде. Сараха не би се съгласил, би се изсмял на Пун-дит Гопи Кришна.
Ако усещаш, че някаква енергия се надига нагоре по гръбнака ти, то ти самият виждаш това. Гръбнакът е нещо отделно, нещо отделно е и кундалини, която се изкачва по него. Нима ти можеш да бъдеш това отделно нещо? Виждам ръката си. Чрез самото това виждане вече съм нещо отделно от нея. Може би се намирам вътре в ръката, но не мога да бъда самата ръка.
Кундалини не е духовен опит. Духовният опит настъпва в момента, когато няма повече какво да се опитва. След разпадането на всяка опитност ти оставаш сам в своята чистота. Това не е опитност.
Сараха казва: Така наречените йоги и светци непрестанно дрънкат, че са постигнали по-висше съзнание. Какво всъщност са постигнали? Нечие кундалини се е вдигнало, привидяла му се е синя светлина и пр. Друг пък имал видения: видял Кришна, Мохамед, Махавира, Майка Кали - всичко това е въображение.
Всяка опитност е въображение.
Думата въображение е красива, защото произлиза от образ. Цялата опитност се свежда до образи, плуващи в твоето съзнание. Когато там вече не плува нищо - запомни, когато там го няма дори "нищото" - когато съзнанието ти е изпразнено от всякакво съдържание, тази именно безсъдържателна чистота в тантра се нарича истинска опитност. Не можеш да я наречеш опитност, защото по самата си природа тя не е. Когато свидетелстваш свидетеля, свидетелстване няма. Когато знаеш знаещия, знание няма.
Първото нещо, което той казва, е:
Те говорят за това, което чувстват вътре.
И второто нещо, което трябва да запомниш: разликата между вътре и вън също е фалшива. На определено равнище такова различаване е полезно: ти живееш във външното и трябва да бъдеш насочен навътре. Но вън и вътре са две страни на една и съща монета. В един момент ще трябва да изоставиш и двете – така, както си изоставил външното, сега изоставяш й вътрешното. Бъди трансцедентален - нито вън, нито вътре.
Вътрешното е също толкова външно, както и външното:
Това е прозрението на тантра. Какво е вътрешно? Гледам те и ти си вън. После затварям очи и виждам своето кундалини - то вътре ли е? Всичко онова, което мога да видя, се намира вън, вън от мен, няма как да е вътре. После виждам синя светлина, тя е отвън. Виждам я - разбира се - със затворени очи. По-близо е до мен, но все пак е отвън. Виждам те с широко отворени очи, ти си отвън. През нощта виждам сън, ти идваш в съня ми - вътре ли си? Ти също си вън, макар очите ми да са затворени. Виждам те така в съня си, както и сега наяве. Всичко, което може да се види, е отвън. Гледащият не е нито отвън, нито отвътре.
Сараха казва: Тези приятели първо все приказват за външната си опитност, а после и за вътрешната.
Онзи ден дискутирахме това: любиш се с жена - тази жена е отвън, енергията, пламъкът на твоята сексуалност се издига високо в теб, стига до гърлото, до Вишудха, до гърлената чакра. Там започваш да мастурбираш с език, обърнат навътре. Наричаш това вътре? Всъщност то е вън. Толкова вън, колкото е било, когато си се любил с жената.
Тантра е велико прозрение, дълбоко вникване, тя се осмелява да твърди: трябва да изоставим външното, но и вътрешното. Трябва да бъдем в такова състояние, че да можем да кажем - не съм нито вътре, нито вън, нито екстровертен, нито интровертен, нито мъж, нито жена, нито тяло, нито ум. Трябва да достигнем онази точка, в която можем да кажем - не съм нито самсара, нито нирвана. Това е точката, вратата към всички двойствености.
Наричат освобождение онова,
което ги държи в окови.
То се превръща в ново заробване, може би малко по-красиво от другите - може би външните робски вериги са от желязо, а тази, последната брънка - от злата. Робството обаче си остава робство, оковите - окови. Няма никакво значение дали са от злато или от желязо. Те те приковават еднакво добре. Тази последна красива брънка на оковите ще те зароби не по-зле. Вдигане на кундалини, видения, духовни видения, космически пътешествия - всичко това ще се превърне в брънка от оковите. Ще се стремиш към тези окови, ще ги желаеш. Преди си летял подир пари, сега - след духовни опитности. Първо си жадувал за власт, после - за сидхи, за духовна власт - желанието си остава, а желанието е робство. Свободата се намира единствено в нежеланието.
За тях безценен смарагд е
дори в зелено боядисаната дреболия.
Объркани, те не познават бисера,
не знаят от какво е той направен.
Ако не знаеш, ако не си внимателен и осьзнат, заблудата те поглъща без трудности. Дори в зелено боядисаната дреболия... може да вземеш за смарагд. Цветът е съшият, формата също може да наподобява истината, но ценността си остава различна - а тъкмо тя е важна.
Да, хората владеят нещата във външния свят. Президентът, премиерът, също както и някой добър йогин, махатма владее от своя страна вътрешния свят, ала нито едното, нито другото може да се сравни с истинския бисер. Външното е нещо стъклено, а сега и вътрешното се оказва дрънкулка. И външното, и вътрешното са дрънкулки: оцветени, докарани на форма, също толкова тежки - това не ги приближава до духовното.
Духовността е чисто небе, където не съществува никакъв облак. Истински духовният човек не може да претендира за никакви духовни опитности, тьй като всяка духовна опитност е стьклена дрънкулка, боядисана в зелено, но не и самия скъпоценен камък.
Тъкмо затова Буда запазил мълчание. Когато хората го попитали:
- Постигна ли?
Той запазил мълчание.
- Познаваш ли Бог? - питали отвсякъде.
Той не казвал нищо, усмихвал се или се изсмивал. Защо? Защо избягвал да отговаря на такива въпроси?... Глупаците ще помислят, че е от незнание, от липса на опитност. Той не отговарял, именно защото вече имал опит! Съзнавал, че няма особен смисъл да говори, че ще бъде кощунство.
Истината не може да бъде изразена с думи. Можем да си приказваме за пътя, но не и за истината. Можем да обясним как се стига до нея, но не можем да кажем какво е тя, когато я постигнем.
Сараха казва: Онези, които говорят за някаква опитност, са лъжци:
Объркани, те не познават бисера,
не знаят от какво е той направен.
Медта те вземат за злато.
Обвързани от рационална мисъл
и от описания,
за най-върховното тез мисли смятат.
Копнеят за наслади, дарени от съня.
Бъркат с вечното блаженство,
преходния ум телесен.
Медта те вземат за злато. По-низшето, обективното, вземат за субективно. Познаващият все още не е познат. Познали са нещо друго и са недоразбрали - сметнали са, че са познали познаващия. Може да са познали кундалини, да са имали духовни визии - поетични, прекрасни, величествени, но:
Медта те вземат за злато.
Обвързани от рационална мисъл
й от описания,
за най-върховното тез мисли смятат.
Тези така наречени светци и махатми са обвързани с логиката от описателната мисъл... Все спорят и спорят, опитват се да докажат, че Бог съществува.
В християнството 2000 години са били загубени в доказване на божието съществуване. Как би могъл да докажеш, че Бог съществува? Ако може да се докаже, значи може и да се опровергае. Логиката е нож с две остриета, тя е проститутка. Ако е в състояние да докаже, че Бог съществува, то в състояние е да докаже и противното. Тук привлекателното е в това, че един и същи аргумент служи и за доказване, и за опровергаване на божието съществуване.
Най-силното доказателство, предложено от тези т. нар. светци, се свежда до това, че светът има нужда от създател, понеже как може светът да бъществува, без да го е създал някой. Звучи привлекателно, поне за детински миелещите, незрелите умове. Такова обширно творение - как така без създател! Все някой трябва да го е създал. Само едно малко бодване и целият логичен балон се спуква. Някои пита: "Ами кой тогава е създал създателя?" Това е същата логика. Щом твърдиш, че светьт има нужда от създател, то и този създател трябва да е създаден от някого и така до побъркване. Номер едно създал света, номер две създал номер едно, номер три създал номер две и т.н., и т.н. Основният въпрос си остава същият: кой е създал най-първия? Ако приемеш, че този най-първи не е бил създаден, защо е целият спор? Просто кажи, че светьт не е бил сътворен, и толкова. Щом Бог може да бъде несътворен, какъв е проблемът да се твърди, че светът си е такъв, без никой да го е създавал. Ще изглежда по-разумно от идиотската логика, която не води доникъде.
Вгледай се в аргументите за Бога: те са посредствени и глупави. Затова не можеш да убедиш нито един атеист в полза на Бога. Вече убедените, да, те са си убедени, за тях не говорим. Не можеш обаче да убедиш нито един скептичен ум, аргументите ти са безпомощни, самите те ти създават трудности.
Какво ни казва Сараха? Позналият вътрешната си действителност знае, че за нея няма никакво друго доказателство, освен самото й постигане. Той не вярва в описателната мисъл, не предлага никаква логика, алогичен е, отвъд разумността. Така постигаш или не, не можеш да докажеш или опровергаеш.
Атеизмът и теизмът са еднакво безсмислени. Религията няма нищо общо с тях. Религията е опитност за това, което е. Наречи го с каквото име искаш: Бог, нирвана, хикс, игрек, зет, все едно, няма значение, но постигни. Тантра вярва в опитността, постигането. Тантра не е мозъчна, тя е екзистенциална.
Медта те вземат за злато. Този Бог, доказан чрез аргументи, те смятат за свой. Правят му образи, покланят им се, а всъщност се покланят на собствения си силогизъм. Какво има в църквите, храмовете и джамиите - силогизъм, нищо друго. Светът има нужда от създател и ти вярваш в този създател. Това е вяра, а всички вери са фалшиви. Вярата е нещо изкуствено. Е, успокоява, утешава, дава ти известна сигурност, удобство. Приятно е да вярваш, че някой се грижи за света, иначе те обзема страх - ако никой не се грижи, всичко може да стане. Доверието и спокойствието изчезват.
Все едно си в самолет - знаеш, че си в ръцете на опитен пилот, който се грижи за всичко. Не щеш ли, вземеш, че надзърнеш - чисто любопитство! - в кабината. О, ужас! Там няма пилот - празно! Какво ще стане? Само преди минути си сърбал чай и си разговарял, флиртувал си с дамата, седяща до теб, докосвал си уж случайно тялото й и т.н. А сега изведнъж всичко това изчезва яко дим - пилота го няма! Досега всичко е било прекалено комфортно, но уви. Ставаш нервен, започваш да трепериш, губиш интерес към жени и мъже, храна и питие - край на всичко! Дишането ти ще се наруши, кръвното - също. Сърцето ще затрепти като страхлива птичка, започваш да се потиш... в самолет с климатична инсталация!
Комфортно е да се вярва, че в кабината има пилот, който знае как всичко да бъде наред - Бог се грижи. Можеш да останеш такъв, какъвто си, да не се променяш. Той е "Бащата", той познава всеки. Без неговата воля дори един лист не се отронва от дървото, така че всичко е наред. Това е то удобството! Умът е нещо много лукаво. Този Бог е част от лукавството на ума.
Сараха казва: Вярата не е истина, а истината никога не е вяра. Истината е опитност.
За най-върховното тез мисли смятат.
Копнеят за наслади, дарени от съня.
Това са наслади, преживени по време на сън
Бъркат с вечното блаженство
преходния ум телесен.
Понякога ти си объркан от самото тяло, а ако по някакъв начин съумееш да отидещ отвъд тялото, ставаш жертва на измамите на ума, който е още по-рафиниран измамник. Първите три чакри принадлежат на тялото. Следващите три - на ума. Седмата чакра се намира отвъд тялото и ума.
Обикновените люде, отдаващи се на наслади, принадлежат на първите три, на ниските чакри, остават при тях. Тези първи три чакри - Муладхара, Свадхищхана и Манипура, са свързани със земята. Те са земни чакри, гравитацията ги прив лича, тегли ги надолу. Следващите три чакри - Анахата, Вишудха и Аджня, са свързани с небето. Гравитацията не може да ги засегне. Те се подчиняват на друг закон, наречен левитация, който ги тегли нагоре. Тези три чакри са свързани с ума. Тялото тегли надолу, умът - нагоре. Ти обаче не си нито едното, нито другото. Ти си седмата чакра, която не е нито тяло нито ум.
Хората, склонни да си угаждат, живеят само в първите три чакри. Тези, които потискат първите три чакри, започват да живеят във вторите три. Създават си свят от сънища и мечти... Един ден постиш, а през нощта сънуваш, че са те покани ли на обяд в твоя чест при английската кралица. Там ядеш какви ли не вкуснотии - общо взето, всичко онова, което винаги си обичал и за което си мечтал, но докторът строго ти е забранил. Този сън е сътворен от постенето, но сънят не храни, на ли? На сутринта си толкова гладен, колкото и преди богатия обяд у кралицата, дори повече. Ала и сънят е помогнал малко нещо. Как? Като ти е позволил да продължищ да спиш. Иначе гладът би те събудил, не би ти позволил да мигнеш. Съновидението е трик на ума. Умът казва: "Няма нужда да се будя, да ходя по тъмното до хладилника с храната. Мога да си спя сладко. Ето, кралицата ме е поканила на угощение. Има толкова прекрасни ястия, ще взема да се наям хубаво!" И започваш да се храниш. Това е трик на ума, помага да продължиш спането, да не се събудиш.
Случва се много пъти... Мехурът ти се е напълнил и сънуваш, че си в тоалетната. Това помага - не че изпразва мехура, но създава илюзия за облекчение. Спането може да продължи. Твоите вярвания, въображението ти, сънищата, храмовете, църквите ти помагат да останеш заспал. Действат като успокоителни.
Бъркат с вечното блаженство преходния ум телесен... Понякога си мислят, че върховното блаженство се намира в тялото и започват да си въобразяват, че кундалини се изкачва... светлина, 1001 визии и опитности. Пазете се от тези визии.
Истински духовно ориентираната личност не се интересува от каквото и да било съдържание на съзнание, а от самото съзнание. Да, от самото него.
Смятат, че със символа ЕВАМ
ще получат яснота за аз-а.
Спонтанните събития за тях са
с четири печата запечатани.
Сякаш гледаш ефимерни образи
във огледало.
Чрез мантри, звукове и пр. можеш да постигнеш известно умствено спокойствие.. Да, посредством трансцедентална медитация можеш да постигнеш приемлива измамност. Ако непрестанно повтаряш някой звук, той те успокоява, дарява ума ти с известна ритмичност. Ако повтаряш "ом, ом, ом" или "Евам, евам, евам" или коя да е мантра, дори да вземем кока-кола (не се смейте, и тя става!): ако повтаряте "Кока-кола, кока-кола, кока-кола" с любов и постоянство, ще почувствате успокоение. Можете да поставите пред себе си бутилка от това питие, да я украсите с цветя и плодове, да запалите благовонни свещи - всичко това създава атмосфера. Ако изпълнявате процедурата достатъчно дълго, по всяка вероятност ще се почувсвате много добре. Ще изпаднете в самохипноза, ще си внушите нещо, спокойствието ще ви навести, защото сте си го внушили. Заедно с него ще се насладите на тишина и щастие. Всичко това е само самовнушение, индиректно самовнушение.
Емил Куе е предложил директни внушения. Мисля: чувствам се по-добре, ставам здрав, по-щастлив съм - това са директни внушения. Емил Куе е западен човек - по-честен, истински и директен. Махариши Махеш Йоги ти предлага да повтаряш "Ом, ом, рам, рам" - това е индиректно внушение, по-характерно за източния ум. Не директно, а индиректно. Всички мантри се давят с обещанието, че ако ги повтаряш по 20 минути сутрин и 20 минути вечер, ще станеш по-здрав, по-тих, по-блажен и т.н. Обещават ти какво ли не - увеличение на заплатата дори! Ще те повишат и целият свят ще запее осанна на амбициите ти!
Това е дадено индиректно. После вече не се интересуваш от мантрата, а от такива неща като здраве, богатство, власт, престиж, тишина, радост и т.н. в този дух. Повтаряш мантрата, мотивиран единствено от този интерес. Ала при всяко повтаряне на "Ом" си внушаваш, че тези неща ще станат. Мантрите работят само ако вярваш в тях. Ако не вярваш, няма да работят. Ако не повярваш, Махещ Йоги ще каже: "Как биха могли да работят? Трябва да вярваш в тях, само тогава става!"
Истината работи без твоята вяра. Истината няма нужда от никаква вяра. Само неистината може да работи чрез вяра, защото само ако вярваш, можеш да създадеш ум със съответната нагласа, да постигнеш самовнушение, прдходящ климат за работата на мантрата.
Смятат, че със символа ЕВАМ
ще получат яснота за аз-а.
Според Сараха това е безсмислица. Никаква яснота не може да се постигне чрез повтарянето на някакъв си звук, само се задръстваш още повече. Вместо да ставаш по-интелигентен и осъзнат, ставаш по-задрямал. Разбира се, ще имаш по-добър сън, това е добрата страна на тези практики. Никак не е случайно, че Махеш Йоги и неговата трансцедентална медитация придобиха такова влияние в Америка. Америка е страна с неимоверно висок процент страдащи от безсъние. Хората не могат да спят, нуждаят се от някакъв трик, за да си осигурят сън. Трансцеденталната медитация може да им помогне в това. Не съм против нея, ако се използва само като лекарство срещу безсъние - напълно се подписвам под нуждата от добър сън. Но помнете, трансцеденталната медитация не може да ви отведе до нито един от другите светове, не може да ви помогне в духовното пътуване; тя е само утешение.
Спонтанните събития за тях са
с четири печата запечатани.
Тези четири печата трябва да бъдат добре разбрани. В тантра говорим за четири печата, за четири мудри. За да достигне върховното, човек преминава през четири врати, трябва да отключи четири ключалки. Тези четири ключалки наричаме четири печата, четири мудри. Те са изключително важни.
Първата мудра се нарича карма мудра. Тя е най-външната врата, самата периферия на твоето същество. Намира се толкова навън... точно като действието. Поради това е наречена карма мудра. Карма означава действие. Действието е най-външната обвивка на твоето съвдество, то е твоята периферия. Онова, което правиш, което извършваш, е твоята периферия. Обичаш някого, мразиш, убиваш, защитаваш - всичко, което правиш, е твоя периферия... Действието е най-външната страна на твоето същество.
Първият печат се отваря чрез пълното отдаване на дейността. Каквото и да правиш, прави го тотално - тогава ще те сполети невъобразима радост - не като повтаряш някоя мантра, а като правиш нещата тотално. Ако си гневен, бъди напълно гневен. От тоталния гняв може да се научи много. Ако си тотално разгневен и в същото време напълно съзнаваш своя гняв, някой ден гневът ще изчезне. Няма никакъв смисъл да бъдеш повече гневен. Разбрал си гнева и вече можеш да го изоставиш.
Всяко разбрано нещо може лесно да бъде изоставено! Само неразбраните неща полепват по теб. Така че бъди тотален, каквото и да означава това. Опитай се да бъдеш тотален и буден - това е първият катинар, който трябва да разбиеш.
Винаги помни, тантра е изключително научна. Тя не те съветва да повтаряш мантри, а да бъдеш съзнателен в своите действия.
Вторият печат се нарича гяна мудра - той е малко по-дълбоко от първия, намира се малко по-навътре, както познанието. Действието е най-външното нещо, докато познанието се намира малко по-навътре. Можеш да наблюдаваш какво правя, но не и какво зная. Познанието е нещо вътрешно. Действията могат да бъдат наблюдавани, познанията не могат, те са вътрешни. Вторият печат е печатът на познанието - гяна мудра.
Започни да знаеш онова, което наистина си познал, и престани да вярваш в неща, за които нищо не знаеш. Някой те пита "Има ли Бог?", а ти отвръщаш "Да, има!" Запомни! Наистина ли знаеш това? Ако не знаеш, моля те, не казвай, че знаеш. Кажи си честно "Не знам" и толкова. Ако си честен и казваш само онова, което знаеш, ще строшиш и втория катинар. Ако продължаваш да вярваш в неща, които не познаваш истински, втората ключалка ще си остане завинаги заключена. Фалшивото познание е враг на истинското. Всички вярвания са фалшиви познания, ти просто вярваш и нищо повече. А твоите т. нар. светци все ти втълпяват: първо повярвай, а после ще узнаеш.
Тантра казва: Първо познай, а после вярата ти е в кърпа вързана. Това обаче е съвсем друг вид вяра, това е упование. Вярва се в Бога, но слънцето се познава. Слънцето изгрява и затова не ти е нужна никаква вяра. То просто си е там, виждаш го, знаеш. Бог има нужда от вярване. Бог е фалшификат. Твоят Бог е фалшификат.
Има и друг Бог - Бог, който съществува чрез познаване. Най-напред обаче трябва да изоставиш всичко онова, което не знаеш, и да вярваш само в твърдо познатото.
Досега все си вярвал, носел си тегобата на вярата. Отхвърли товара й. Ще трябва да изхвърлиш 98 от всеки сто неща, които са съставлявали досега твоя багаж. Ще останат само няколко неща, които наистина познаваш. Ще те залее чувство на небивала освободеност, главата ти вече няма да тежки толкова... Въоръжен с такава свобода и безтегловност, ще навлезеш във втората мудра. Вторият катинар е счупен.
Третата мудра се нарича самая мудра. Самая означава време. Първият, най-външният пласт е действието, вторият е познанието, третият пласт е времето. Знанието е изчезнало, ти си в сега, само най-чистото време е останало. Наблюдавай го, медитирай върху него. В момента-сега няма знание, знанието винаги е за миналото. В момента-сега няма знание, той е напълно свободен от знание. Когато в този момент гледащ към мен, какво знаеш? Нищо не се знае. Ако започнеш да мислиш, че знаеш това или онова, всички тези мисли ще идват от миналото. Не от този момент, не от сега. Знанието извира от миналото или е проектирано в бъдещето. Сега е лишено от познание.
Третата мудра е самая мудра - да бъдеш в този момент. Защо Сараха я нарича самая, време? Обикновено мислиш, че времето се дели на минало, настояще й бъдеще. Това разбиране не принадлежи на тантра. Тантра казва: време е само настоящето. Миналото не е, защото вече е отминало. Бъдещето също не е - то още не е дошло. Съществува само настоящето.
Да бъдеш в настоящето означава да бъдеш наистина във времето. В противен случай пребиваваш или в паметта, или в мечтите. И паметта, и мечтите са фалшиви - те заблуждават. Третият печат можеш да строшиш, ако останеш в сега. Първо, бъди тотален в своите действия - първият печат е строшен. Второ, бъди честен в знанията си - това счупва втория печат. Бъди тук и сега, ако искаш да се справиш и с третия.
Четвъртият печат се нарича махамудра, великият символ, най-вътрешният, подобен на пространството. Сега вече е останало само най-чистото възможно пространство. Действие, знание, време, пространство - това са четирите печата. Пространството е твоята най-вътрешна част, главината на колелото, окото на циклона. В твоята най-вътрешна пустота има пространство, небе. Трите пласта са: време, познание, действие. Това са трите печата, които трябва да счупиш. Няма да стане чрез рецитиране на мантри. Не се заблуждавай. За да навлезеш в собствената си действителност, е необходима упорита работа.
Смятат, че със символа ЕВАМ
ще получат яснота за аз-а.
Спонтаннцте събития за тях са
с четири печата запечатани.
Яснота и чистота не се постигат, ако тези печати не бъдат строшени. Трябва да навлезеш в чистото пространство.
Сякаш гледаш ефимерни образи
във огледало.
Да, чрез повтарянето на мантри можеш да създадеш огледало, в което да наблюдаваш разни неща. Това не е особено ценно. Все едно, че гледаш в някое езеро и си мислиш, че луната е в него. Луната не е там, а само нейното отражение. Гледаш в огледало и мислиш, че ти си в това огледало. Не, не си там. Стига детинщини - така правят бебетата. Не си ли виждал как се държат малките деца, когато за първи път видят огледало? Опитват се да влязат в него... грабват огледалото и търсят път да влязат вътре в него, за да се срещнат с образа на детето, което виждат на повърхността на блестящия и интересен предмет. Детего разбира колко е трудно начинанието му и обръща огледалото от обратната му страна - дано оттам да се промъкне някак в стаята, където допреди малко седеше интересният образ. Ето това не преставаме да вършим и ние.
Умът е огледало. Чрез повтаряне на мантра можеш да направиш това огледало много чисто и ясно. Огледалото обаче трябва да бъде напълно изоставено, изхвърлено безжалостно. Трябва да се придвижиш навътре. Това е нещо твърде практично: първо действие, после познание, време и накрая пространство.
Както обладано от илюзии еленско стадо
се юрва за вода подир мираж лъжовен,
така и заблуденият не задоволява
свойта жажда,
привързан във вериги,
които удоволствие му носят.
Той смята туй за висшата реалност.
Това е последната сутра.
Сараха казва: гледането в огледало е като да наблюдаваш мираж. Сънуваш. С твоя собствена помощ около теб се напластява илюзия ставаш сътрудник в изграждането на съновидение.
Както обладано от илюзии еленско стадо
се юрва за вода подир мираж лъжовен,
така и заблуденият не задоволява
свойта жажда,
привързан във вериги...
Ние се оставяме да бъдем заблудени от отраженията, които си играят в нашия ум.
Знам една хубава история.
На един човек му се дощяло да се разходи из Уелските планини. Той установил главната си квартира в провинциална кръчма. Вечерите си прекарвал скучно, нищо не се случвало, хората тук си говорели главно за овце и за разни уелски работи.
Посетителят попитал собственика как да намери жени в града, с което го скандализирал ужасно.
- Човече, тук е Уелс. Няма проститутки. Църквата никога не би се съгласила на такова нещо.
Натъжил се човекът, а собственикът продължил: "Разбира се и ние сме хора, но това, за което намекваш, не излиза наяве." Взел да обяснява, че горе в планината, оттатък билото, има пещери, много удобно обзаведени пещери, а в тях всичко необходимо. Господинът трябвало да отиде дотам по здрач и да извика: "Йо-хо-о-о-о!" Ако дамата се отзове на вика, могат да се договорят за условията. Ако пък в момента е ангажирана, няма да отговори.
Същата вечер англичанинът викал йохо от пещера на пещера, но нямал късмет. По едно време решил да се върне обратно в кръчмата и да се напие. В самите поли на планината обаче открил още една пещера.
- Ио-хо-о - извикал.
- Ио-хо-о, йо-хо-о! - чуло се съвсем ясно откъм пещерата.
Той се втурнал радостен в дупката и бил премазан от идващия влак.
Това е то миражът, въобразяваш си, фантазираш, после започваш да виждаш. Следват евтините извинения. Жадният в пустинята, загубилият се сред пясъците, на който всички вътрешности горят за капка водица, мисли само за вода и за нищо друго. При това положение съществува голяма вероятност наистина да започне да вижда извори. Желанието му е така силно, че непременно ще ги проектира. Ще се види заобиколен от илюзорни, несъществуващи езера, ще усети по кожата си полъха на свеж бриз. По зелените дървета ще прелитат пойни птички. Нещо повече, ще вижда и отраженията на дърветата върху спокойната водна повърхност. Ще се втурне към визията си.
Ето така сме се втурвали и ние в продължение на милиони животи - от една пещера на скуката и желанието към друга. И не ни прави впечатление, че никога не стигаме до истинска вода, жаждата ни не стихва. Този опит не ни учи на нищо, не си вземаме поука.
Най-големият проблем с човека е, че не се научава. Обичаш мъжа или жената с надеждата, че ще утолиш жаждата си - нищо подобно! Не си вземаш никаква бележка от това, просто преминаваш към следващата пещера. Нямаш никакви пари и си мислиш, че ако в джоба ти дрънкат 10 000 рупии, всичко ще е другояче, ще е наред. А когато наистина получиш отнякъде тези пари, не си научил нищичко. Досега си мислил: "Как мога да бъда щастлив без пукнат грош?" Е, сега вече имаш достатъчно грошове, но пак си останал същият невежа като преди. Сега пък си мислиш, че само грошове не са достатьчни, че ти трябват хиляди! И така до безкрай, вървиш от една пещера към следващата, от едно раждане към друго, от една смърт към друга смърт. Човекът изглежда почти неспособен да научава и да си взима бележка. Знаят само тези, които се учат от опита си. Започни да учиш. Бъди малко по-внимателен. От всеки свой опит извлечи частица познание. Толкова много неща си желал, а не си получил. Престани да желаеш. Всяко от твоите желания е носило само разочарование. Трябва ли да продължаваш така до безкрай? Правил си все същото вчера, оня ден. Ще продължиш да го правиш днес и утре - все със същия мизерен успех. И въпреки отчайващите резултати, продължаваш да правиш все едни и същи грешки отново и отново.
Да учиш, означава да станеш религиозен. Думата ученик е красива, тя означава човек, способен даучи. Тя идва от корена, означаващ "учене", способният даучи е ученик.
Стани ученик... ученик, който се учи от своя собствен живот. Животьт е твоя истински Учител. Ако не можеш да учиш от живота, откъде другаде искаш да получиш знание? Ако дори великият учител живот бъде победен от теб и не може да ти даде никаквото знание, кой тогава ще бъде в състояние да те научи на нещо?
Вселената е университет. Всеки момент е един урок, всяко разочарование - също. Винаги, когато се проваляш, научаваш по нещо! Постепенно в теб прониква лъчът на познанието. Сантиметър по сантиметър напредваш по пътя на осъзнаването, вече не повтаряш с такава детинска безгрижност старите грешки. Приближаването ти към Бога започва в момента, в който започнеш и да учиш.
Не се доверявай на малките познайници, не мисли, че вече си пристигнал. Малкото знание обикновено е достатьчно, за да задоволи повечето хора. Те спират насред път, престават да се движат. Става въпрос за велико пътуване, за безкраен поход. Колкото повече научаваш, толкова по-ясно ще става, че сега способностите ти за възприемане на ново знание са стократно увеличени. Пред теб се откриват все по-обширни познавателни хоризонти. С напредването мистерията става по-напрегната, чувстваш, че знаеш все по-малко и по-малко. Натрупаното познание отваря нови врати, осмисляш и преживяваш невероятни, немислими досега мистерии.
Не се задоволявай с мизерни трохи. Никога не приемай друго, освен самия Бог. Изгради у себе си духовна неудовлетвореност.
Само щастливците, които имат у себе си тази духовна неудовлетвореност, само тези, които могат да се задоволят само с Бога и с нишо друго - само те пристигат. Никой друг.
сряда, септември 29, 2010
ЕФФЕКТ
Относно: Щета по полица No 0110-902006-00005
Начало: 23.05.2006г. Край: 22.05.2007г.
Едно от основанията, използвани от застрахователната компания за частичен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, е свързано с предложението-въпросник, попълнено от застрахования. Ще се спрем на този въпрос малко по-подробно.
Застрахователя твърди, че във въпросника е попълнена невярна информация и това е основание за отказ да се изплати полагащото се застрахователно обезщетение. Конкретния текст се намира на стр.4 т.2, като на въпроса: Описание на основните производствени процеси, е отговорено - Производство дограми и др. стоки.
Претенцията на застрахователя е, че застрахования е попълнил невярна информация. За да обоснове своя отказ, застрахователя го свързва с чл.5 от раздел IV от Общите условия по застраховка "Пожар и природни бедствия", който гласи:
Чл.5. Застрахованият е длъжен да отговори на поставените в Заявлението-въпросник въпроси като посочи всички обстоятелства, които са му известни и имат съществено значение за оценката на риска от застрахователя и условията, при които застрахователният договор може да бъде сключен.
Чл.6.Ако застрахованият не изпълни задължението си по чл.5.
а) в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството по чл.5. да прекрати сключения застрахователен договор.
б) в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството по чл.5. да поиска изменение на договора
в) в случай, че са настъпили щети по имуществото, Застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието.
Като имаме предвид, че застраховката се сключва за четвърта поредна година, е ясно защо Застрахователя не се позовава на чл.6.т.(а) и (б), които са свързани с узнаване на обстоятелства, тъй като всички обстоятелства са известни на застрахователя трез четири годишния период. Единствената възможност, при тази ситуация за Застрахователя е да обоснове и свърже отказа си с чл,6.т.а, която е цитирана по-горе. Преди това обаче,е добре да отговорим на въпроса: защо е допусната тази неточност в предложението-въпросник.
Както вече споменахме, имуществото на ЕФФЕКТ-ООД се застрахова четвърта година към момента на събитието. Освен цеха за накладки, има и други цехове, които се помещават в отделни, но еднотипни сгради. В една от тези сгради се извършва производство на дограма. Освен, че е в непосредствена близост до сградите на ЕФФЕКТ-ООД,въпросната сграда е собственост на фирма ВЕСЕЛА ООД със собственик и Управител г-н Тихомир Димитров, т.е. същия, който е собственик и на ЕФФЕКТ-ООД.
Освен това, цеха за производство на дограма е бил обект на застраховане от същата Застрахователна компания (ОЗК), през същия период.Следователно, въпросното реално съществуващо производство на дограма, по невнимание и по погрешка е било записано на съответното място в Предложението-въпросник.
Сега можем да се върнем и анализираме мотива за отказ на Застрахователя.
В чл.6.т.а се казва:"ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието".
Ще дадем един пример, за да стане ясно, защо застрахователя е записал този текст в Общите си условия.
Начало: 23.05.2006г. Край: 22.05.2007г.
Едно от основанията, използвани от застрахователната компания за частичен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, е свързано с предложението-въпросник, попълнено от застрахования. Ще се спрем на този въпрос малко по-подробно.
Застрахователя твърди, че във въпросника е попълнена невярна информация и това е основание за отказ да се изплати полагащото се застрахователно обезщетение. Конкретния текст се намира на стр.4 т.2, като на въпроса: Описание на основните производствени процеси, е отговорено - Производство дограми и др. стоки.
Претенцията на застрахователя е, че застрахования е попълнил невярна информация. За да обоснове своя отказ, застрахователя го свързва с чл.5 от раздел IV от Общите условия по застраховка "Пожар и природни бедствия", който гласи:
Чл.5. Застрахованият е длъжен да отговори на поставените в Заявлението-въпросник въпроси като посочи всички обстоятелства, които са му известни и имат съществено значение за оценката на риска от застрахователя и условията, при които застрахователният договор може да бъде сключен.
Чл.6.Ако застрахованият не изпълни задължението си по чл.5.
а) в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството по чл.5. да прекрати сключения застрахователен договор.
б) в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството по чл.5. да поиска изменение на договора
в) в случай, че са настъпили щети по имуществото, Застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието.
Като имаме предвид, че застраховката се сключва за четвърта поредна година, е ясно защо Застрахователя не се позовава на чл.6.т.(а) и (б), които са свързани с узнаване на обстоятелства, тъй като всички обстоятелства са известни на застрахователя трез четири годишния период. Единствената възможност, при тази ситуация за Застрахователя е да обоснове и свърже отказа си с чл,6.т.а, която е цитирана по-горе. Преди това обаче,е добре да отговорим на въпроса: защо е допусната тази неточност в предложението-въпросник.
Както вече споменахме, имуществото на ЕФФЕКТ-ООД се застрахова четвърта година към момента на събитието. Освен цеха за накладки, има и други цехове, които се помещават в отделни, но еднотипни сгради. В една от тези сгради се извършва производство на дограма. Освен, че е в непосредствена близост до сградите на ЕФФЕКТ-ООД,въпросната сграда е собственост на фирма ВЕСЕЛА ООД със собственик и Управител г-н Тихомир Димитров, т.е. същия, който е собственик и на ЕФФЕКТ-ООД.
Освен това, цеха за производство на дограма е бил обект на застраховане от същата Застрахователна компания (ОЗК), през същия период.Следователно, въпросното реално съществуващо производство на дограма, по невнимание и по погрешка е било записано на съответното място в Предложението-въпросник.
Сега можем да се върнем и анализираме мотива за отказ на Застрахователя.
В чл.6.т.а се казва:"ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието".
Ще дадем един пример, за да стане ясно, защо застрахователя е записал този текст в Общите си условия.
петък, септември 17, 2010
Изумрудените скрижали на Тот
ПРЕДГОВОР към оригиналните Изумрудени скрижали на Тот
Историята на скрижалите, преведени на следващите страници, е странна и трудна за анализиране от съвременните учени. Тяхната древност е изумителна: датират от 36 000 г. пр. Хр. Авторът е Тот, атлантски жрец и цар, който основава колония в Древен Египет след потъването на родината му. Той е строителят на Голямата пирамида в Гиза, погрешно преписвана Хеопс. В нея той влага познанията си за древната мъдрост и също така скрива на сигурно място архиви и инструменти от древната Атлантида.
В продължение на около 16 хиляди години Тот управлява древната раса на Египет, от около 50 000 г. пр. Хр. до 36 000 г. пр. Хр. По това време варварският народ, сред който и последователите му се заселват, е издигнат до високо равнище на цивилизация.
Тот е безсмъртен, което означава, че е победил смъртта и си отива само когато пожелае, и дори тогава не чрез смърт. Неговата огромна мъдрост го прави владетел на различните атлантски колонии, включително и онези в Централна и Южна Америка.
Когато идва времето да напусне Египет, той издига Голямата пирамида върху входа към Великите зали на Аменти, споменати в ръкописа му, и назначава пазачи от най-висшите сред неговите хора. В по-късни времена наследниците на тези пазачи стават жреци при пирамидата, от които Тот е определен като Бог на Мъдростта, а за онези във века на мрака, който следва неговото заминаване, той е Архиварят. Според легендите Залите на Аменти стават Долния свят, Залите на Боговете, откъдето след смъртта душата минава, за да бъде съдена.
През по-късните векове Азът на Тот преминава в телата на хора по начина, описван в скрижалите. По такъв начин той се въплъщава три пъти, като при последното си явяване е известен като Хермес Трисмегист, Трижди родения. В това си въплъщение той оставя съчиненията, известни на съвременните окултисти също като Изумрудените скрижали, но това е едно по-късно и много по- съкратено изложение на древните мистерии.
Скрижалите оставени в Голямата пирамида на грижите на жреците и преведени в този труд, са десет. За удобство десетте са разделени на три части. Последните две са толкова и стигащи далеч по своята важност, че е забранено да бъдат пускани свободно в света. Но в тях има тайни, които ще се окажат от неоценима стойност за сериозния ученик, Те трябва да бъдат четени не веднъж, а стотици пъти, защото само така може да бъде разкрито истинското им значение. Един небрежен прочит ще даде мимолетни проблясъци на красота, но по-внимателно вникване ще отвори път от мъдрост за търсещия.
Но сега няколко думи за това как се случи тези могъщи тайни да бъдат открити за съвременния човек, след като са крити толкова дълго време.
Около 1300 г. пр. Хр. Египет, Древният Кхем, е в хаос и много делегации жреци са изпратени до други части на света. Сред тях са и някои от жреците при пирамидата, които носят със себе си Изумрудените скрижали като талисман, чрез който да мога да упражняват власт над расите с по-малко изкусни жреци, потомци на другите атлантски колонии. Според легендата скрижалите дават на носещия ги властта на Тот. Тази група жреци, носещи скрижалите, емигрират в Южна Америка, където намират една процъфтяваща раса, маите, които помнят доста от древната мъдрост. Жреците се заселват сред тях. През десети век маите напълно са заселили Юкатан и скрижалите са поставени под олтара на един от големите храмове на Бога Слънце. След завоюването на маите от испанците градовете са изоставени, а съкровищата на храмовете изоставени.
Трябва да бъде разбрано, че Голямата пирамида в Египете била и все още е храм на посвещението. Исус, Соломон, Аполоний и други са били посветени там. На автора (който има връзка с Великата бяла ложа, която също работи чрез жречеството при пирамидата) беше наредено да открие и върне в Голямата пирамида древните скрижали. След приключения, които няма защо да бъдат подробно излагани тук, това бе свършено. Преди да ги върне, му беше дадено разрешение да ги преведе и да запази копие от мъдростта, гравирана върху тях. Това бе направено 1925 г. и едва на скоро бе получено разрешение да бъде публикувана една част. Очаква се мнозина да се надсмеят, обаче истинският ученик ще чете между редовете и ще добие мъдрост. Ако светлината е във вас, светлината, изсечена на тези скрижали, ще ви отговори.
А сега няколко думи за физическият облик на скрижа- лите. Те представляват дванадесет плочи в изумрудено зелено, направени от вещество, добито по алхимично преобразуване. Те са неунищожаеми, устойчиви на всички елементи и вещества. В резултат атомният и клетъчен строеж са постоянни и не се случват никакви промени. От тази гледна точка те нарушават физическия закон за йонизацията. На тях са гравирани букви на древния атлантски език: букви, които отговарят на хармонично настроени мисловни вълни, изпускайки асоциираната умствена вибрация в съзнанието на четящия. Скрижалите са захванати един към друг с халки от оцветена в златисто сплав и са окачени на лост от същия материал. Толкова за материалния им вид. Мъдростта, съдържаща се там вътре, е основата на древните мистерии. И за онзи, който чете с отворено съзнание и очи, неговата мъдрост ще бъде повишена стократно.
Четете. Вярвате или не, пак четете. И вибрацията, намираща се вътре, ще се пробуди в отговор на вашата душа.
В космическа хармония, Дореал
ПРЕДГОВОР към оригиналното
„Тълкуване” на Изумрудените скрижали
На следващите страници ще разкрия някои от мистериите, които досега само бяха бегло засягани от мен или от други учители и ученици, изучаващи истината.
Човешкият стремеж да разбере законите, които ръководят живота му, е безкраен. Въпреки това истината винаги е съществувала зад булото, което закрива по-висшите сфери от очите на материалния човек, готова да бъде усвоена от онези, които в своето търсене разширяват своя поглед, обръщайки се навътре, а не навън.
В мълчанието на материалните сетива лежи ключът за разбулването на мъдростта. Онзи, който говори, не знае; този, който знае, не говори. Най-висшето познание е непроизносимо, защото съществува като цяло в коридори, конто надминават всички материални думи и слова.
Всички символи почти винаги са ключове към врати, водещи до истини, и често пъти вратата не се отваря, защото ключът изглежда толкова голям, че нещата отвъд са невидими. Ако можем да разберем, че всички ключове, всички материални символи са проявления, разширения на голям закон и истина, ще започнем да развиваме зрението, което ще ни позволи да проникнем отвъд булото.
Всички неща във всички вселени се движат според закон и законът, който направлява движението на планетите, е не по-неизменим от закона, който управлява материалните изражения на човек.
Един от най-големите от всички космически закони е този, който е отговорен за формирането на човека като материално същество. Голямата цел на школите по мистерии през всички векове е била да разкрият действието на закона, който свързва материалния и духовния човек. Свързващото звено между материалния и духовния човек е интелектуалният човек, защото съзнанието участва както в материалните, така и в нематериалните качества. Стремящият се към по-висше познание трябва да развие интелектуалната страна на своята природа и така да усили волята си, че да е способен да съсредоточи всичките си сили в това да бъде в сферата, която желае.
Голямото търсене на светлина, живот и любов само започва в материалната сфера. Доведено докрай, това търсене цели пълно единство с вселенското съзнание. Началото в материалния свят е първата стъпка. След нея идва по-висшата цел на духовно постижение.
В думите на Тот са скрити множество значения, които не се появяват на повърхността. Светлината на познанието в скрижалите ще отвори много нови мисловни полета. „Четете и бъдете мъдри”, но само ако светлината на вашето собствено съзнание пробуди дълбоко разположеното разбиране, което е вродено качество на душата.
Първи Изумруден скрижал:
Историята на Тот
Стотици пъти слизах по тъмния път, който води към светлината, и стотици пъти възкачвах се от мрака към светлината, наново изпълвайки се със сила и мощ.
Сега аз отново слизам и хората от Кхем не ще ме видят повече. Но ще дойде време и аз нероден ще се възправя отново, велик и могъщ, и ще потърся сметка от онези, които ще дойдат след мен. Пазете се тогава, люде Кхемски, ако лъжливо сте предали учението ми, че ще ви сваля от висотите ви в мрака на пещерите, от които бяхте изпълзели. Не предавайте тайните ми на хората от Севера и Юга, иначе над вас ще падне проклятието ми. Помнете думите ми и вслушвайте се в тях, защото със сигурност ще се върна и ще ви попитам за повереното ви. Истина, от края на времето и отвъд смъртта аз ще се върна и ще възнаградя или накажа според вярата ви.
Велик бе народът ми в древните дни, непостижимо велик за малките хора около мен сега; знаеха те мъдростта на древните, търсеха в сърцето на безкрайното знание, скрито в младостта на Земята. Мъдри ние бяхме с мъдростта на Децата на светлината, които между нас живееха. Силни бяхме със силата, взета от вечния огън. И от всички тези най-велики сред децата човешки беше баща ми Тотмес, пазителят на великия храм, връзка между Децата на светлината, които живееха в храма, и човешката раса, която населяваше десетте острова. Вестител бе той на Обитателя на Унал и говореше с властен тон на Царете.
Там аз растях от детство, докато възмъжах, посвещаван от баща ми в древните тайнства, докато в мен се разгоря огънят на мъдростта и се превърна във всепоглъщащ пламък. Единствено желаех да постигна мъдрост. Малцина измежду децата човешки погледнаха във величествения лик и останаха живи, че не като синовете човешки са Децата на светлината, когато не са въплътени във физическо тяло.
Избран бях аз измежду синовете човешки от Обитателя учен, та да бъдат изпълнени всичките му намерения, още неродени в утробата на времето. Дълги векове аз обитавах Храма, учех все повече и повече мъдрост, докато и аз на свой ред доближих светлината, излъчвана от великия огън. И показа ми той пътя към Аменти, подземния свят, където великият цар седи на своя величествен трон. Ниско аз поклоних се на господарите на живота и на Господарите на смъртта и като подарък получих Ключа на живота. Свободен бях аз от Залата на Аменти, необвързан със смърт в кръга на живота. Далече в звездите пътувах, докато не изчезна пространство и време. Тогава до дъно пих от чашата на мъдростта и погледнах в сърцата човешки: намерих там по-велики тайни и възрадвах се. Понеже само в търсенето на истината Душата ми можеше да се успокои и огънят отвътре да се уталожи.
През вековете живеех аз, виждайки около мен онези, които вкусваха чашата на смъртта и отново се връщаха в светлината на живота. Постепенно от Царството на Атлантида дойдоха вълни съзнание, които бяха едно с мен, но бързо бяха изместени от потомството на низшите звезди.
Съгласно закона словото на Учителя процъфтя. Надолу към мрака обърнаха се мислите на атлантите, докато накрая в гняв не въстана от своя Агванти Обитателят и със слово силата призова. Дълбоко в сърцето на Земята синовете на Аменти слушаха и направляваха промените в огненото цвете, което гори вечно, променяйки се и смесвайки се, докато великият огън не промени посоката си.
Тогава над света изляха се великите води, затопляха и наводняваха Земята, като промениха равновесието й, дотогава, докато единствен Храмът на светлината във великата планина Ундал остана да се издига над водата; неколцина останаха там живи, спасени от връхлитащите води.
Извика ме тогава Учителят и рече:
- Събери целия ми народ. Преведи ги с уменията, които имаш, далеч през водите, докато не достигнете земята на дългокосите варвари, обитаващи пещерите в пустинята. После следвай плана, който ти е известен.
Събрах аз народа и въведох го във великия кораб на Учителя. На сутринта се издигнахме, а в мрака под нас лежеше Храмът. Изведнъж водите над него се издигнаха. Изличен от Земята до назначеното време бе великият Храм.
Бързо се носехме срещу утринното слънце, докато под нас не се появи земята на децата на Кхем. Яростни те дойдоха и копия и в гняв нарастващ желаеха да погубят и до един да унищожат синовете на Атлантида. Тогава издигнах аз моя жезъл и отправих им лъч от вибрация, и те застинаха в стъпките си като каменни отломки в планината. Заговорих им с думи спокойни и мирни, разказвайки им за могъществото на Атлантида, че ние сме деца на Слънцето и негови пратеници. Усмирих ги с моята магическа наука и когато ги освободих, те паднаха до краката ми.
Дълго обитавахме ние земите на Кхем, дълго и дълго. Докато, подчинявайки се на заповедите на Учителя, който вечно живее в своя сън, аз разпръснах синовете атлантски, разпръснах ги в много посоки, та от утробата на времето мъдростта отново да покълне в децата им.
Дълго време аз живях в земята на Кхем и вършех велики дела с мъдростта в мен. Пораснаха в светлината на знанието децата кхемски, напоени с дъжда на моята мъдрост. Взривих тогава пътеката към Аменти, за да мога да съхраня силите си и Слънцето на Атлантида, пазейки мъдростта и летописите.
Велики израснаха синовете на Кхем, завладяха народите около тях и силата в душите им бавно нарастваше. Сега аз малко ги оставям и влизам в тъмните зали на Аменти, дълбоко в земните зали, и явявам се пред Господаря на силите, отново лице в лице с Обитателя.
Извисих се аз над входа, пред вратата и прохода, спускащ се надолу към Аменти. Малцина биха имали смелост да проникнат там, малцина преминават портала към тъмната Аменти. Извисих аз над входа като величествена пирамида, използвайки силата, която преодолява земната сила. Дълбоко и дълбоко поставях аз енергийния дом или камерата, в нея изрязах кръгъл проход, водещ почти до великия връх. Там на оста положих кристала, изпращайки лъч към времепространството, черпейки сила от етера, концентриран на подстъпа на Аменти.
Други камери аз построих и оставих ги на вид празни, но скрити в тях са ключовете към Аменти. Този, който смело дръзне да проникне в мрака, нека първо се прочисти с дълъг пост. Нека легне в каменните саркофази в моята камера. После ще му открия великите тайнства. Скоро той ще продължи към мястото, където ще го посрещна, даже в мрака на Земята ще го посрещна аз, Тот, Властелинът на мъдростта, ще го посрещна, ще го прегърна и завинаги ще пребъда с него.
Построих аз Великата пирамида по образа на пирамидата от земната сила, вечно горяща, та да може и тя самата да просъществува през вековете. В нея аз вложих моето познание за магическата наука, та да бъде тя тук, когато се завърна от Аменти. Истина, когато аз спя в Залите на Аменти, Душата ми, скитник свободен, ще се въплъти и между хората ще живее в една или друга форма.
На обитателят посланик съм аз на Земята, следвам неговите заръки, за да се издигне съзнанието на човека. Сега връщам се от Залите на Аменти, оставяйки зад мен частица от моята мъдрост. Пазете и следвайте заръките на Обитателя: търсете с очите си винаги светлината. Със сигурност след време едно ще сте с Учителя, със сигурност по право едно ще сте с Учителя, със сигурност по право едно ще сте с Цялото.
Сега оставям ви. Учете заръките ми, пазете ги и бедете едно с тях, и аз ще съм с вас, ще ви помагам и ще ви водя в Светлината.
Сега пред мен се отваря порталът. Тръгвам надолу в нощния мрак.
Втори Изумруден скрижал:
Залите на Аменти
Дълбоко в сърцето на Земята лежат Залите на Аменти, дълбоко под островите на потъналата Атлантида, Залите на Мъртвите и Залите на Живите, окъпани в огъня на безкрайното Цяло.
Отдавна в минали времена, изгубени във времепространството, Децата на Светлината погледнаха към света. Видяха те децата човешки в тяхното робство, поробени от силата, която идва от отвъдното. Знаеха те, че само свободен от робство може да се издигне човек от Земята към Слънцето. Долу те слязоха и сътвориха тела по подобие човешко. И след сътворението си способните на всичко рекоха: „Ние сме тези, които създадени сме от космическия прах и наследихме живот от безкрайното цяло; живеем в света като човешки деца, подобни на тях, но все пак различни.”
После, за да си намерят място, което да обитават, дълбоко под земната кора, с тяхната сила те прорязаха огромни пространства, отделени от децата човешки. Оградени от техните сили и мощ, скриха те от разруха Залите на мъртвите.
Рамо до рамо тогава изпълниха те отгоре с Живот и Светлина други пространства. Тогава те построиха Залите Аменти, та да могат вечно там те да обитават и до края на вечността да живеят.
Трийсет и двама бяха децата, синовете на Светлината, които дойдоха сред хората, за да освободят от робството на мрака онези, които бяха свързани със силата на отвъдното.
Дълбоко в Залите на живота расте цвете пламтящо, разрастващо се, изместващо мрака. Поместено в центъра като лъч със сила велика, то дава Живот, Светлина дава, изпълва със сила всички, които идват до него. Има около него тронове, два и още трийсет, места за всяко от Децата на Светлината, тъй разположени, че да се къпят в неговото лъчение, да се изпълват с Живот от вечната Светлина. Отново и отново те поставяха там своите новосъздадени тела, та да ги изпълнят с Духа на живота. Сто години на всеки хиляда трябва Животът, Светлина даващ, да гори в телата им, ускоряващ, пробуждащ Духа на живота.
Там в кръга от еон в еон седят Великите учители, живеещи непознат за човеците живот. Там в Залите на живота те спят; и свободно тече Душата им през телата човешки. Отново и отново, докато телата им спят, въплъщават се те в телата човешки, учейки и водейки ги напред и нагоре, от мрак в Светлина. Там в Залата на живота, изпълнени с тяхната мъдрост, непозната за човешките раси, вечно живеещи до студения огън на живота, седят Децата на светлината. Ще дойде време и те ще се пробудят; от дълбините ще дойдат на хората светлина да дадат, безгранични сред ограничените.
Който сам е израснал от мрака и сам се е издигнал от нощта в светлина, свободен е той от Залите на Аменти, свободен от Цветето на светлината и на живота. Тогава, воден от мъдрост и знание този човек се превръща в Господар на живота. Там той може да пребивава сам с Учителите, свободен от връзките с мрака на нощта.
Вътре в лъчистото цвете седят седмината Властелини от времепространството над нас, помагат и водят те децата човешки през времето по пътя към безкрайната Мъдрост. Могъщи и чудати са те, сами в своята сила, мълчаливи всезнаещи, черпещи сила от Живота, различни, но единни с Децата на светлината.
Пазители и стражи са те на силата на човешкото робство, готови да освободят хората, които достигнат светлината. Първи и най-величествен седи Властелинът на властелините, Скритото присъствие, безпределният Девет, господстващ над другите от всеки космически цикъл; той оценява и наблюдава прогреса на хората.
Под него седи Властелинът на циклите; Три, Четири, Пет, Шест, Седем, Осем, всеки със своята мисия, всеки със своята сила. Те ръководят и насочват съдбата човешка. Там седят те величествени и силни, свободни от пространство и време. Не от този свят са те и все пак сродни са му – Старшите братя на човешките деца. Съдят и оценяват те с тяхната мъдрост и наблюдават придвижването на Светлината сред хората.
Там пред тях поставен бях от Обитателя и видях го как се слива с Единния горе. После до мен достигна силният му глас:
- Велик си ти, Тот, измежду децата на хората. Свободен си отсега нататък от Залите на Аменти, бъди Господар на живота сред човешките деца. Не ще вкусиш смъртта, освен ако не я пожелаеш, и живот ще пиеш до края на Вечността. Отсега нататък те чака живот на тебе подвластен. Отсега нататък Смъртта на повика на ръката ти ще откликва. Бъди тук или си върви, както пожелаеш, открита е Аменти за Слънцето човешко. Вземи живота в този вид, който желаеш, Дете на Светлината, сред човеците израсло. Избери своя труд, че всички души трябва да се трудят и никога да не оставят пътеката на Светлината. Една крачка само извървя по дългия път нагоре, а безкрайна е планината на Светлината. Всяка стъпка към върха само го прави по-висок и всеки напредък само отдалечава целта. Приближавай се все към безкрайната Мъдрост и целта все в безкрая ще чезне. Свободен си сега от Залите на Аменти, за да вървиш ръка за ръка с Властелина на света, единни с обща цел, вечно работещи, носители на Светлината на човешките деца.
Тогава от своя трон пристъпи един от Учителите, хвана ме за ръка и ме поведе през всички Зали на дълбоко скритата земя. Поведе ме той през всички Зали на Аменти да ми покаже тайните, които скрити са за човека. През тъмен проход поведе ме той надолу в Залата, където седи черната Смърт. Огромна като космоса разкри се великата Зала пред мен, оградена от мрачни стени, но изпълнена вече със Светлина.
Пред мен изникна велик трон от тъма, на него седеше забулената фигура на нощта. По-мрачна от мрака бе величавата фигура, по-тъмна бе от нощта. Пред нея тогава спря Учителят, изричайки Словото, което извиква Живот:
- О, владетелю на мрака, водач по пътя на Живот в Живот, пред теб е утринното Слънце. Освободи го от вечната власт на нощта. Не извиквай пламъка му в нощния мрак. Познай го и виж го, той е един от нашите братя, издигнат от мрака в светлината. Освободи пламъка му от неговото робство, нека свободно гори в нощния мрак.
Тогава от фигурата се вдигна ръка и разпростря се пламък, все по-чист и ярък. В миг вдигна се завесата от мрак над залата. Тогава във великото пространство пред мен от черната нощ изникнаха пламък след пламък. Несметни милиони изскачаха пред мен. Някои се разгаряха като огнени цветя, други излъчваха бледо сияние, едва мъждукащи в нощта. Едни гаснеха бързо, други изникваха от искряща светлина. Всеки скрит зад завеса от мрак и при все това неугасващ. Приближаващи и чезнещи като пролетни светулки, изпълниха те пространството със Светлина и Живот.
Тогава разнесе се глас, величествен и тържесвен:
- Тези светлинки са човешки души, разгарящи се и гаснещи, вечно съществуващи, променливи, но живи, от смърт в живот. Когато разцъфтят в цвете и достигнат зенита на растежа в техния живот, бързо тогава спускам аз моята завеса от мрак, покривам ги и ги променям в нови форми на живот. Неспирно те растат от епоха в епоха, а пламъкът им се усилва и все по-голяма сила осветява мрака, притихнал е той в завесата на нощта, но все пак вечно гори.
Аз, Смъртта, идвам, но не оставам завинаги, защото вечният живот съществува във всичко; само препятствам аз по пътя, бързо победена от безкрайната светлина. Пробуди се, о, пламък който все навътре гориш, разгори се и снеми завесата на нощта.
Тогава сред пламъците в мрака там се издигна един, който разпростря се все по-ярък, стесни нощта и накрая остана само Светлина. Тогава заговори моят водач, гласът на Учителя:
- Виж твоята собствена душа, как расте в светлината, завинаги свободна вече от Господаря на нощта.
Напред ме проведе той през огромни пространства, изпълнени с тайните на Децата на светлината; тайни, които никой човек не ще нивга узнае, докато и той не стане Слънце от светлина. После назад ме отведе в светлината от Залата на светлината. Коленичих пред великите Учители, господарите на всичко във висшите цикли.
- Свободен си от Залите на Аменти. Избери своята работа сред човешките деца.
Тогава аз отговорих:
- О, велики учителю, позволи ми да бъда учител на хората, да ги водя напред и нагоре, докато те също се превърнат в светлина сред човеците; свободни от завесата на нощта, която ги покрива, осветяващи с пламъка си хората в тъмнината.
Рече ми тогава гласът:
- Тъй да бъде. Върви според твоята воля. Господар си ти на съдбата си, свободен да приемаш или отхвърляш. Бъди силен, бъди мъдър. Сияй със светлината си сред децата човешки.
Поведе ме нагоре тогава Обитателят. Отидох отново сред децата човешки, да ги уча и да им показвам частица от моята мъдрост; Слънце от Светлината, огън сред хората.
Сега отново вървя по пътя надолу и търся светлината в мрака на нощта. Приеми и съхрани моята история, нека води тя децата човешки.
Трети Изумруден скрижал:
Ключът на Мъдростта
Аз, Тот, давам от моята мъдрост, давам от моето знание, давам от моята сила. Свободно раздавам на децата човешки. Давам, та и те също с мъдрост да се сдобият и да засияят в света през завесата на нощта. Мъдростта е сила и силата е мъдрост, в едно съществуващи, усъвършенстващи цялото.
Не възгордявай се, о, човеко, в твоята мъдрост. Разговаряй с невежия така, както с мъдрия. Ако някой пред теб дойде пълен със знание, слушай и внимавай, че мъдростта всичко е.
Не мълчи, когато злото говори, защото Истината като слънце сияе над всичко.
Който пристъпва закона, да бъде наказан, че само чрез закона идва свободата човешка.
Следвай сърцето през целия си живот. Прави повече, отколкото от теб се изисква.
Когато богатство постигнеш, следвай ти твоето сърце, защото всичко, което придобил си, стойност няма, ако отегчено е сърцето ти. Не преставай да следваш сърцето си, че това противно е на душата.
Тези, които водач имат, не ще се изгубят, но заблудилите се прекия път не намират. Ако между хората ти живееш, направи за теб Любовта начало и край на сърцето.
Ако някой дойде при теб със съвет, нека говори свободно, та да се изпълнят нещата, за които те търси. Ако колебае се той пред теб да отвори сърцето си, то е, защото ти, съдията, сгрешил си.
Не повтаряй изискани речи, но сам ги слушай, че само пустословие са те на неуравновесения човек. Не говори за тях, за да може този пред теб да познае мъдростта.
Мълчанието е благо. Словоизлиянието не дава нищо.
Не въздигай сърцето си пред децата човешки, че то с прах ще бъде засипано.
Ако станеш велик между човеците, бъди уважаван заради знанието и великодушието ти.
Ако искаш да познаеш приятел, не питай другаря му, но бъди с него насаме. Говори с него и провери сърцето му в думите и държанието му.
Сложи на трапезата запасите от хранилището и твоите вещи с другар сподели.
Глупакът знанието смята за невежество и това благо вреди му. Той в смърт живее и глупостта е храната му.
Мъдрият изпълва сърцето си, но държи езика зад зъбите си.
О, човече, слушай гласа на мъдростта; слушай гласа на светлината си. В космоса има разбулени тайни, които изпълват света със светлината си. Нека този който се отърси от оковите на мрака, първо отдели материалното от нематериалното, огъня от земята, понеже известно ти е, че земя към земята слиза и тъй огън към огъня се възнася и един огън стават. Този, който познава огъня в него самия, ще се въздигне във вечния огън и ще пребъде завинаги в него.
Огънят, вътрешният огън, е най-мощната от всички сили, понеже той превъзхожда всички неща и прониква във всички неща на Земята.
Човек съществува само чрез това, срещу което се бори. И тъй Земята трябва на човек да се съпротивлява, иначе той не ще съществува.
Всички очи виждат различно, за един предметът явява се в една форма и цвят, и в различни за друг. И тъй вечният огън от цвят в цвят се променя и никога не е същият на другия ден.
Затуй аз, Тот, казвам от своята мъдрост, че човекът е горящ огън в нощта; никога не скрива го завесата от мрак, никога не скрива го завесата на нощта.
Слушай, човече, и навлез в тази мъдрост: къде свършват име и форма? Само в съзнанието, невидима, безкрайна сила с ярко сияние. Формите, които създаваш, след като проблеснат в твоето съзнание, са наистина следствия от твоите причини.
Човек е звезда, към тяло привързана, докато накрая борбата му със свобода се увенчае. Само в борба и с тежък труд в новия живот звездата в тебе ще пламне. Който знае началото на всички неща, свободна е звездата му от царството на нощта.
Помни, човече, че всичко, което съществува, е само друга форма на това, което не съществува. Всеки живот преминава в друг и ти няма да си изключение.
Спазвай Закона, защото всичко е закон. Не търси това, което няма закон, понеже то съществува само в илюзиите на чувствата.
Мъдростта върви към всичките си деца, стига те към нея да вървят.
През всички векове светлината е била скрита. Събуди се, човеко, и мъдър бъди.
Дълбоко в мистериите на живота пътувах аз, скритото не спирах да търся. Слушай, човеко, и мъдър бъди.
Дълбоко под земната кора, в Залите на Аменти, мистерии видях, скрити за хората.
Често извършвах тайния преход в дълбокото, търсех Светлината, която живот дава на хората. Там под вечно живото Цвете на живота търсех аз сърцата и тайните човешки. Открих, че човекът в мрак живее, скрита за него е светлината на великия огън.
Пред Властелините на скритите Аменти получих аз мъдрост и на човеците давам я. Учители те са на великата Тайна мъдрост, взета от бъдещето на края на безкрайността. Седмина са те, Властелините на Аменти, господари над Децата на утринта, Синовете на циклите, Учителите на мъдростта. Не са ли направени като децата човешки? Три, Четири, Пет и Шест, Седем, Осем и Девет са имената на Учителите човешки.
От далечното бъдеще, безформени във форма дойдоха те като учители на децата човешки. Живеят те вечно, макар не с човешки живот, необвързани с живота са те и от смъртта са свободни. Управляват вечно с безкрайната мъдрост, свързани, но непривързани към тъмните Зали на смъртта. Живот те в тях имат, макар живот, който живот не е, свободни от всичко са Господарите на Цялото.
С тях дойде и Логос, инструментът на властта им над всичко. Широко е лицето им, макар в незначителност скрито, във форма оформено, познато, но непознато.
Три държи ключа на цялата скрита магия, създател е той на Залите на смъртта; сила излъчва, в мрак е обвит, връзва душите на децата човешки; мрак праща, връзва душевната сила; той властва над негативното в децата човешки.
Четири е този, който силата взима. Властелин е той на живота на децата човешки.
Светлина е тялото му, пламък е образът му; освободител е той на душите на децата човешки.
Пет е учителят, Властелинът на цялата магия – Ключ към Света, който славят човеците.
Шест е Властелинът на Светлината, скритият път, част от душите на децата човешки.
Седем е Властелинът на простора, господар на пространството и ключ към Времената.
Осем направлява напредъка; измерва и уравновесява пътуването човешко.
Девет отецът е, огромен е образът му, формира и променя той от отвъд безформието.
Медитирай върху символите, които ти давам. Ключове те са, но за човеците скрити.
Вечно стреми се нагоре, Душата на утринта. Обърни мислите си нагоре към Светлина и Живот. Намери в ключовете на числата, които ти давам, светлина и пътека за живот към живота.
С мъдрост търси. Обърни мислите си навътре. Не затваряй ума си за Цветето на светлината.
Помести мисъл-форма в твоето тяло. Мисли за числата, които водят те към Живот.
Чист е пътят на дарения с мъдрост. Отвори вратата на Царството на Светлината.
Излей твоя пламък като Утринно слънце. Не допускай мрак, но живей в деня.
Приеми ги, човеко, като част от съществото ти, Седмината, макар да не са те това, на което приличат.
Отвори се, човеко! Изпълни се с моята мъдрост. Следвай пътя, по който те водя.
Мъдри учители, Утринно слънце, Светлина и Живот за децата човешки.
Четвърти Изумруден скрижал:
Раждането на пространството
Чуй, о, човеко, гласа на мъдростта, чуй гласа на Истината, на Атланта. Даром ти давам моята мъдрост, събрана от времето и пространството в този цикъл; аз, господарят на тайните, Слънце на утринта, Тот, учителят на хората, аз съм от Цялото.
Много отдавна през моето детство лежах под звездите на отдавна потъналата Атлантида, мечтаейки за тайните на хората много по-високо. Тогава в сърцето ми трепна копнеж да завоювам пътеката, която води до звездите. Година след година търсех мъдрост, нови познания, следвах пътя, докато накрая моята Душа с родилни мъки се откъсна от оковите и се понесе на далеч. Свободен бях от робството на земните хора. Освободен от тялото, летях като светкавица в нощта. Сега търсех мъдрост до края на пространството много отвъд познанията на смъртния човек.
Душата ми пътуваше свободно далеч в пространството и безкрайния цикъл на светлината. Странни и отвъд познанието бяха някои от планетите, велики и огромни, надхвърлящи мечтите човешки. Въпреки това открих Закон в цялата му красота, който действа чрез тях и между тях, както тук между хората. Душата се стрелна нататък през красотата на безкрайността, далеч в пространството политнах с мислите си.
Там си починах на красива планета. Хармонична мелодия изпълваше въздуха. Големи и величествени форми като звезди в нощта движеха се в порядък, издигаха се в хармония и равновесие, символи на Космическия закон.
Много от звездите, край които минах в пътуването си, много от човешките раси в техните светове се издигаха нависоко като утринни звезди, други се спускаха надолу в тъмата на нощта. Всяка звезда и всички раси се борят да се издигнат нагоре, катерят се по висините и изучават дълбините. Понякога напредват в областта на ярка светлина, понякога живеят в мрак и отново се изпълват със Светлина.
Знай, о, човеко, че Светлината е твоето наследство. Знай, че мракът е само було. В твоето сърце е запечатана вечна светлина, чакаща мига, в който свободата побеждава, за да снеме булото на нощта.
Открих неколцина, достигнали небето. Бяха свободни от пространството, макар все още да бяха хора. С мощта, която е основа на всички неща, далеч в космоса те построиха планета, теглена от силата, която тече през Цялото; сгъстявайки, сливайки небето във форми, които растяха както те желаеха. Превъзхождаха в науките те всички раси, могъщи в мъдростта, синове на звездите.
Дълго време почивах, наблюдавайки тяхната мъдрост. Видях ги да създават градове направо от небето, гигантски по растеж и злато, изградени от първичния елемент, основа на цялата материя.
Далеч в миналото бяха те завоювали небето, свободни от робството на тежкия труд; бързо създадоха в ума си мисъл-форма и тя растеше.
Оттам душата ми се забърза през Космоса, виждайки непрекъснато нови и стари неща; научавайки, че човек наистина е роден в космоса, Слънце на Слънцето, дете на звездите.
Знай, о, човече, каквато и форма да обитаваш, тя със сигурност е подобна на звездите. Твоите тела не са нищо друго освен планети, които се въртят около своите главни слънца. Когато добиете светлината на цялата мъдрост, ще бъдете свободни да греете в небето: едно от Слънцата, които осветяват космическия мрак, един от родените в космоса и израснал в Светлина. Точно както звездите с времето губят своята яркост, като светлината им преминава във великия извор, така, о, човече, и твоята душа преминава нататък, оставяйки назад мрака на нощта.
Родена от първичното небе, изпълнена със сиянието, което тече от извора, в плен на небето, около нея, тя въпреки това непрестанно пламти, докато намери сободата. Вдигни нагоре пламъка си от мрака, отлети от тази нощ и ще бъдеш свободен.
Пътувах през пространството и времето, знаейки, че душата ми най-накрая бе пусната на свобода, знаейки, че сега мога да следвам мъдростта, докато накрая не стигнах до сфера, скрита от познанието, непозната за мъдростта, простираща се отвъд всичко, което знаем. Сега, о, човече, когато добих това познание, душата ми литна щастлива, защото сега бях свободен. Слушайте, вие родени в космоса, чуйте моята мъдрост: знайте, че и вие също ще бъдете свободни.
Послушай отново, човеко, моята мъдрост. След като я чуеш, и ти също можеш да живееш и да бъдеш свободен. Ти не си от Земята, а дете на безкрайната космическа Светлина.
Сега на теб давам знания, свобода да крачиш по пътя, който аз извървях, показвайки ти наистина как чрез усилията си утъпках пътека, която води до звездите.
Вслушай се, човеко, и знай за своето робство, знай как да се освободиш от тежкия труд. От мидата на мрака ще се издигнеш нагоре, ще бъдеш едно със Светлината и звездите. Винаги следвай пътя на мъдростта. Само така можеш да се издигнеш отдолу. Съдбата на всеки човек го води напред в извивките на безкрайното Цяло.
Знай, човеко, че целият космос е подреден. Само чрез Ред си едно с Цялото. Редът и равновесието са Законите на космоса. Спазвай ги и ще бъдеш едно с Цялото.
Онзи, който следва пътя на мъдростта, трябва да бъде открит за Цветето на живота, да разширява съзнанието си навън от мрака, през времето и пространството на Цялото.
Първо чакай дълбоко в тишината, докато не се освободиш от желанието, от копнежа да говориш в мълчанието. Победи чрез мълчание робството на думите. Въздържай се от ядене, докато не победиш желанието за храна, което е робство на душата.
После легни в мрака. Затвори очите си за лъчите на Светлината.
Разположи силата на душата си в средата на твоето съзнание, отърси я от робството на нощта. Постави в съзнанието си изображението на онова, което си желал. Представи си мястото, което искаш да видиш. Вибрирай напред-назад с твоята сила. Освободи душата от нейната нощ. Трябва яростно да люлееш с всички сили, докато накрая душата ти се освободи.
Безсилни са думите за мощта на пламъка на Космическото, увиснало в сфери, непознато за човека, могъщо и уравновесено, движещо се в порядък, музика и хармонии, далеч надвишаващи човешките. Говори то с музика, пее с цветове, пламък е то от началото на вечността на Цялото.
Вие сте искра от този пламък, о, деца мои, горящи с цвят и живеещи с музика. Чуйте гласа и ще бъдете и вие свободни. Свободното съзнание е едно с Космическото, а То едно е с Реда и Закона на Цялото.
Не знаеш ли, човече, че от мрака Светлината ще пламне, символ на Цялото?
Казвай тази молитва за добиване на мъдрост. Моли се за идването на Светлината на Цялото.
Могъщ Дух на Светлината, която Космоса осветява, издърпай моя пламък по-близо до теб. Издигни огъня ми от мрака, доближи го до огъня, който е Едно с Цялото. Повдигни душата ми. Дете на Светлината, не се отвръщай. Привлечи ме, докато се стопя в твоята пещ; Едно с всички неща и всички неща в Едно, Едно с Ума.
Когато освободите душата от робството, знайте, че мракът си е отишъл от вас. Завинаги може да търсите из пространството мъдрост, неограничена от вериги на плътта.
Напред и нагоре в утрото свободно се стрелкай, Душа, към Царството на Светлината. Движи се в порядък, движи се в Хармония, движи се свободно с Децата на Светлината.
Търси и знай моя ключ към Мъдростта. Така, о, човеко, със сигурност ще бъдеш свободен.
Пети Изумруден скрижал:
Обитателят на Унал
Често сънувам погребаната Атлантида, изгубена във вековете, които отминаха в нощта. Цикъл след цикъл съществуваха в красота, светлина в мрака на нощта.
Могъщ бе по власт на родените на Земята господарят на Унал, Господар на Земята по времето на Атлантида, цар на народите, властелин на мъдростта, Светлина през Сунтал, Страж на Пътя, обитаващ своя Храм, Светлина на Земята по времето на Атлантида.
Той, господарят, е от цикъл над нас, живее в тяло като човек, но не като родените на Земята е Той.
Знай, о, човеко, че господарят Хорлет никога не е бил един от човешките деца. Далече в миналото, когато Атлантида за пръв път порасна по сила, там се появи един с Ключа на мъдростта, показвайки пътя към Светлината на всички.
Показа той на всички хора пътя към достижението, пътя към Светлината, която тече сред хората. Овладя мрака, поведе душата човешка нагоре към висоти, които са едно със Светлината.
Раздели той на части царствата, управлявани от децата човешки. Издигна той Храм, построен не от хората.
От небето призова той своята същност, отлята и оформена от силата на Итолан във форми, които той построи чрез ума си. Стъпка след стъпка покриваше острова, пространство след пространство израстваше той по мощ. Черен, но не напълно, а тъмен като времепространството, и дълбоко в сърцето му бе Същността на Светлината. Бързо храмът израсна и заживя, излят и оформен от Словото на Обитателя, призован от безформеното във форма.
После издигна Той вътре големи помещения, изпълни ги с форми, извикани от небето, изпълни ги с мъдрост, извикана от ума му.
Безформен бе той в своя храм, но прие формата на човек. Обитаващ сред тях, но не от тях, странен и твърде различен бе Той от децата човешки.
Избра тогава Той от човеците трима, които станаха негов вход. Избра Той тримата от най-възвишените, за да станат негова връзка с Атлантида. Вестители те бяха и носеха съветите му на царете на децата човешки.
Създаде Той други и даде им мъдрост; учители станаха те на децата човешки. Остави ги на остров Ундал, за да бъдат учители по Светлина за човеците.
Всеки от тези, които бяха така избрани, трябваше да бъде обучаван по пет и десет години. Само така можеше да разбира как да бъде Светлина за децата човешки. Така се създаде Храмът, обиталище за Учителя човешки.
Аз, Тот, винаги съм търсил мъдростта, търсил съм в мрака и в светлината. Отдавна в младостта си пътувах по пътя и търсех да добия ново познание. След много усилия един от тримата донесе ми Светлината. Донесе ми заповедите на Обитателя, повика ме от мрака в Светлината. Изправи ме той пред Обитателя, дълбоко в Храма пред големия Огън.
Там на великия трон съзрях аз Обитателя, облян в Светлина и огън припламващ. Коленичих пред великата мъдрост и почувствах Светлината да протича през мен на вълни. После чух гласа на Обитателя:
- О, мрак, в светлина превърни се. Дълго търси пътя към светлината. Всяка душа на Земята, която разхлаби оковите си, ще бъде скоро свободна от робството на нощта. Издигна се от мрака ти, приближи се по-близо до Светлината на своята цел. Тук ще обитаваш като едно от децата ми, страж на ръкописи, събрани от мъдростта, инструменти на Светлината от отвъдното. Бъди готов да направиш нужното, пазителю на мъдростта, въпреки вековете на мрака, които ще се спуснат бързо върху децата човешки. Живей тук и пий от цялата мъдрост. Пред теб ще се разкрият тайните на мистериите.
Тогава отвърнах аз на Господаря на Циклите:
- О, Светлина, която се спусна над хората, дай ми твоята мъдрост, та да бъда на човека учител. Дай ми от твоята Светлина, за да бъда свободен.
Господарят заговори отново:
- Век след век ще живееш в твоята мъдрост. Да, и когато над Атлантида ще минават океански вълни, ще бъдеш изпълнен със Светлината, макар скрита в мрак, готов да дойдеш, когато някой те повика. Върви сега и придобий по-голяма мъдрост. Порасни чрез Светлината до безкрая на Цялото.
Дълго живях в Храма на Обитателя, докато накрая не станах Едно със Светлината.
После поех по пътя към звездните сфери, поех по пътя към Светлината. Дълбоко в сърцето на Земята следвах пътя, научих тайните както долу, така и горе; научих пътя към Залите на Аменти; научих Закона, който уравновесява света. До скритите помещения на Земята проникнах аз чрез мъдростта си, дълбоко през земната кора по пътя, скрит векове от децата на човеците. Пред мен се разкри още мъдрост, докато не стигнах до ново познание: открих, че всичко е част от едно Цяло, голямо и въпреки това още по-голямо от всичко, което познаваме. Търсих сърцето на Безкрая през вековете. Дълбоки и още по-дълбоки тайни открих.
Сега, когато гледам назад през вековете, знам, че мъдростта е безгранична, дори расте през вековете, Едно е с безкрая и по-голяма от всичкото.
В древна Атлантида имаше Светлина. Да, мрак също, скрит бе той във всичко. Паднаха от светлината в мрака някои от онези, които се бяха издигнали на висоти сред човеците. Възгордяваха се поради своите познания, гордееха се със своето място сред хората. Дълбоко се ровеха в забраненото, отвориха вратата, която водеше надолу. Искаха да добият още познания, но искаха да ги донесат горе отдолу.
Онзи, който се спуска надолу, трябва да има равновесие, иначе е ограничен от липсата на нашата Светлина. Онези отвориха чрез познанията си забранени за хората пътища.
Но в своя Храм всевиждащият Обитател лежеше в своето Агванти, чрез което душата му свободно се скиташе из Атлантида. Видя как атлантите с магия си отварят вратата, която щеше да донесе голяма злочестина на Земята. Тогава душата бързо побягна обратно в тялото Му. Изправи се Той от своето Агванти. Повика тримата могъщи вестители. Даде заповеди, които срутиха света.
Бързо се спусна Обитателят дълбоко под земната кора в Залите на Аменти. После призова силите, които владееха Седмината Господари; промени равновесието на Земята. Атлантида потъна надолу сред черните вълни.
Разби врата, която беше отворена; разби портата, която водеше надолу. Всички острови бяха разрушени с изключение на Унал и част от острова на синовете на Обитателя. Запази ги Той, за да бъдат учители, Светлина по пътеката на родените по-късно, Светлина за по-малките деца на човеците.
След това повика мен, Тот, при себе си, и даде ми заповеди какво да направя, казвайки:
- Вземи, о, Тот, цялата твоя мъдрост, вземи всичките си ръкописи. Вземи цялата си магия. Тръгни си и запази ръкописите до времето, когато Светлината се увеличи сред хората. Ти трябва да бъдеш светлина през вековете, скрита но въпреки това откривана от просветените хора. Над цялата Земя ти даваме власт Ние, но сме свободни да я дадем или отнемем. Събери сега синовете атлантски. Вземи ги и избягайте при хората от скалните пещери. Отлети до страната на Кхем.
После събрах аз синовете атлантски. На космически кораб качих всичките си ръкописи от потъналата Атлантида. Събрах всичките си сили, многото си инструменти с могъща магия.
След това се издигнахме нагоре върху крилете на утринта. Издигнахме се високо над Храма, оставяйки зад нас тримата и Обитателя, дълбоко в залите под Храма. Надолу под вълните потъна големият Храм, затваряйки пътя към Властелините на Циклите. Но винаги за онзи, който има знания, ще бъде отворен пътят към Аменти.
После бързо побягнахме върху крилете на утринта, побягнахме към земята на децата на Кхем. Там с моята сила победих ги и управлявах. Издигнах аз до Светлината децата на Кхем.
Дълбоко под скалите зарових аз моя космически кораб, очаквайки времето, когато човекът може да бъде свободен. Върху него издигнах знак с форма на лъв и при все това приличащ на човек. Там под изображението още почива моят космически кораб, готов да бъде изваден, ако стане нужда.
Знай, о, човеко, че далеч в бъдещето ще дойдат нашественици от дълбокия космос. Тогава се събуди ти, който имаш мъдрост. Извади моя кораб и с лекота победи.
Дълбоко под изображението лежи моята тайна. Потърси и намери в пирамидата, която построих. Всяка е ключ за другата. Всяка е портата, която води в Живота. Следвай Ключа, който оставям след себе си. Търси и вратата към живота твоя ще бъде. Търси ти в моята пирамида, дълбоко в прохода, който свършва в стената. Използвай ти Ключа на Седмината и пред теб ще се открие пътят надолу.
Дадох ти моята мъдрост. Дадох ти моя път . Следвай пътя, разкрий моите тайни.
Историята на скрижалите, преведени на следващите страници, е странна и трудна за анализиране от съвременните учени. Тяхната древност е изумителна: датират от 36 000 г. пр. Хр. Авторът е Тот, атлантски жрец и цар, който основава колония в Древен Египет след потъването на родината му. Той е строителят на Голямата пирамида в Гиза, погрешно преписвана Хеопс. В нея той влага познанията си за древната мъдрост и също така скрива на сигурно място архиви и инструменти от древната Атлантида.
В продължение на около 16 хиляди години Тот управлява древната раса на Египет, от около 50 000 г. пр. Хр. до 36 000 г. пр. Хр. По това време варварският народ, сред който и последователите му се заселват, е издигнат до високо равнище на цивилизация.
Тот е безсмъртен, което означава, че е победил смъртта и си отива само когато пожелае, и дори тогава не чрез смърт. Неговата огромна мъдрост го прави владетел на различните атлантски колонии, включително и онези в Централна и Южна Америка.
Когато идва времето да напусне Египет, той издига Голямата пирамида върху входа към Великите зали на Аменти, споменати в ръкописа му, и назначава пазачи от най-висшите сред неговите хора. В по-късни времена наследниците на тези пазачи стават жреци при пирамидата, от които Тот е определен като Бог на Мъдростта, а за онези във века на мрака, който следва неговото заминаване, той е Архиварят. Според легендите Залите на Аменти стават Долния свят, Залите на Боговете, откъдето след смъртта душата минава, за да бъде съдена.
През по-късните векове Азът на Тот преминава в телата на хора по начина, описван в скрижалите. По такъв начин той се въплъщава три пъти, като при последното си явяване е известен като Хермес Трисмегист, Трижди родения. В това си въплъщение той оставя съчиненията, известни на съвременните окултисти също като Изумрудените скрижали, но това е едно по-късно и много по- съкратено изложение на древните мистерии.
Скрижалите оставени в Голямата пирамида на грижите на жреците и преведени в този труд, са десет. За удобство десетте са разделени на три части. Последните две са толкова и стигащи далеч по своята важност, че е забранено да бъдат пускани свободно в света. Но в тях има тайни, които ще се окажат от неоценима стойност за сериозния ученик, Те трябва да бъдат четени не веднъж, а стотици пъти, защото само така може да бъде разкрито истинското им значение. Един небрежен прочит ще даде мимолетни проблясъци на красота, но по-внимателно вникване ще отвори път от мъдрост за търсещия.
Но сега няколко думи за това как се случи тези могъщи тайни да бъдат открити за съвременния човек, след като са крити толкова дълго време.
Около 1300 г. пр. Хр. Египет, Древният Кхем, е в хаос и много делегации жреци са изпратени до други части на света. Сред тях са и някои от жреците при пирамидата, които носят със себе си Изумрудените скрижали като талисман, чрез който да мога да упражняват власт над расите с по-малко изкусни жреци, потомци на другите атлантски колонии. Според легендата скрижалите дават на носещия ги властта на Тот. Тази група жреци, носещи скрижалите, емигрират в Южна Америка, където намират една процъфтяваща раса, маите, които помнят доста от древната мъдрост. Жреците се заселват сред тях. През десети век маите напълно са заселили Юкатан и скрижалите са поставени под олтара на един от големите храмове на Бога Слънце. След завоюването на маите от испанците градовете са изоставени, а съкровищата на храмовете изоставени.
Трябва да бъде разбрано, че Голямата пирамида в Египете била и все още е храм на посвещението. Исус, Соломон, Аполоний и други са били посветени там. На автора (който има връзка с Великата бяла ложа, която също работи чрез жречеството при пирамидата) беше наредено да открие и върне в Голямата пирамида древните скрижали. След приключения, които няма защо да бъдат подробно излагани тук, това бе свършено. Преди да ги върне, му беше дадено разрешение да ги преведе и да запази копие от мъдростта, гравирана върху тях. Това бе направено 1925 г. и едва на скоро бе получено разрешение да бъде публикувана една част. Очаква се мнозина да се надсмеят, обаче истинският ученик ще чете между редовете и ще добие мъдрост. Ако светлината е във вас, светлината, изсечена на тези скрижали, ще ви отговори.
А сега няколко думи за физическият облик на скрижа- лите. Те представляват дванадесет плочи в изумрудено зелено, направени от вещество, добито по алхимично преобразуване. Те са неунищожаеми, устойчиви на всички елементи и вещества. В резултат атомният и клетъчен строеж са постоянни и не се случват никакви промени. От тази гледна точка те нарушават физическия закон за йонизацията. На тях са гравирани букви на древния атлантски език: букви, които отговарят на хармонично настроени мисловни вълни, изпускайки асоциираната умствена вибрация в съзнанието на четящия. Скрижалите са захванати един към друг с халки от оцветена в златисто сплав и са окачени на лост от същия материал. Толкова за материалния им вид. Мъдростта, съдържаща се там вътре, е основата на древните мистерии. И за онзи, който чете с отворено съзнание и очи, неговата мъдрост ще бъде повишена стократно.
Четете. Вярвате или не, пак четете. И вибрацията, намираща се вътре, ще се пробуди в отговор на вашата душа.
В космическа хармония, Дореал
ПРЕДГОВОР към оригиналното
„Тълкуване” на Изумрудените скрижали
На следващите страници ще разкрия някои от мистериите, които досега само бяха бегло засягани от мен или от други учители и ученици, изучаващи истината.
Човешкият стремеж да разбере законите, които ръководят живота му, е безкраен. Въпреки това истината винаги е съществувала зад булото, което закрива по-висшите сфери от очите на материалния човек, готова да бъде усвоена от онези, които в своето търсене разширяват своя поглед, обръщайки се навътре, а не навън.
В мълчанието на материалните сетива лежи ключът за разбулването на мъдростта. Онзи, който говори, не знае; този, който знае, не говори. Най-висшето познание е непроизносимо, защото съществува като цяло в коридори, конто надминават всички материални думи и слова.
Всички символи почти винаги са ключове към врати, водещи до истини, и често пъти вратата не се отваря, защото ключът изглежда толкова голям, че нещата отвъд са невидими. Ако можем да разберем, че всички ключове, всички материални символи са проявления, разширения на голям закон и истина, ще започнем да развиваме зрението, което ще ни позволи да проникнем отвъд булото.
Всички неща във всички вселени се движат според закон и законът, който направлява движението на планетите, е не по-неизменим от закона, който управлява материалните изражения на човек.
Един от най-големите от всички космически закони е този, който е отговорен за формирането на човека като материално същество. Голямата цел на школите по мистерии през всички векове е била да разкрият действието на закона, който свързва материалния и духовния човек. Свързващото звено между материалния и духовния човек е интелектуалният човек, защото съзнанието участва както в материалните, така и в нематериалните качества. Стремящият се към по-висше познание трябва да развие интелектуалната страна на своята природа и така да усили волята си, че да е способен да съсредоточи всичките си сили в това да бъде в сферата, която желае.
Голямото търсене на светлина, живот и любов само започва в материалната сфера. Доведено докрай, това търсене цели пълно единство с вселенското съзнание. Началото в материалния свят е първата стъпка. След нея идва по-висшата цел на духовно постижение.
В думите на Тот са скрити множество значения, които не се появяват на повърхността. Светлината на познанието в скрижалите ще отвори много нови мисловни полета. „Четете и бъдете мъдри”, но само ако светлината на вашето собствено съзнание пробуди дълбоко разположеното разбиране, което е вродено качество на душата.
Първи Изумруден скрижал:
Историята на Тот
Стотици пъти слизах по тъмния път, който води към светлината, и стотици пъти възкачвах се от мрака към светлината, наново изпълвайки се със сила и мощ.
Сега аз отново слизам и хората от Кхем не ще ме видят повече. Но ще дойде време и аз нероден ще се възправя отново, велик и могъщ, и ще потърся сметка от онези, които ще дойдат след мен. Пазете се тогава, люде Кхемски, ако лъжливо сте предали учението ми, че ще ви сваля от висотите ви в мрака на пещерите, от които бяхте изпълзели. Не предавайте тайните ми на хората от Севера и Юга, иначе над вас ще падне проклятието ми. Помнете думите ми и вслушвайте се в тях, защото със сигурност ще се върна и ще ви попитам за повереното ви. Истина, от края на времето и отвъд смъртта аз ще се върна и ще възнаградя или накажа според вярата ви.
Велик бе народът ми в древните дни, непостижимо велик за малките хора около мен сега; знаеха те мъдростта на древните, търсеха в сърцето на безкрайното знание, скрито в младостта на Земята. Мъдри ние бяхме с мъдростта на Децата на светлината, които между нас живееха. Силни бяхме със силата, взета от вечния огън. И от всички тези най-велики сред децата човешки беше баща ми Тотмес, пазителят на великия храм, връзка между Децата на светлината, които живееха в храма, и човешката раса, която населяваше десетте острова. Вестител бе той на Обитателя на Унал и говореше с властен тон на Царете.
Там аз растях от детство, докато възмъжах, посвещаван от баща ми в древните тайнства, докато в мен се разгоря огънят на мъдростта и се превърна във всепоглъщащ пламък. Единствено желаех да постигна мъдрост. Малцина измежду децата човешки погледнаха във величествения лик и останаха живи, че не като синовете човешки са Децата на светлината, когато не са въплътени във физическо тяло.
Избран бях аз измежду синовете човешки от Обитателя учен, та да бъдат изпълнени всичките му намерения, още неродени в утробата на времето. Дълги векове аз обитавах Храма, учех все повече и повече мъдрост, докато и аз на свой ред доближих светлината, излъчвана от великия огън. И показа ми той пътя към Аменти, подземния свят, където великият цар седи на своя величествен трон. Ниско аз поклоних се на господарите на живота и на Господарите на смъртта и като подарък получих Ключа на живота. Свободен бях аз от Залата на Аменти, необвързан със смърт в кръга на живота. Далече в звездите пътувах, докато не изчезна пространство и време. Тогава до дъно пих от чашата на мъдростта и погледнах в сърцата човешки: намерих там по-велики тайни и възрадвах се. Понеже само в търсенето на истината Душата ми можеше да се успокои и огънят отвътре да се уталожи.
През вековете живеех аз, виждайки около мен онези, които вкусваха чашата на смъртта и отново се връщаха в светлината на живота. Постепенно от Царството на Атлантида дойдоха вълни съзнание, които бяха едно с мен, но бързо бяха изместени от потомството на низшите звезди.
Съгласно закона словото на Учителя процъфтя. Надолу към мрака обърнаха се мислите на атлантите, докато накрая в гняв не въстана от своя Агванти Обитателят и със слово силата призова. Дълбоко в сърцето на Земята синовете на Аменти слушаха и направляваха промените в огненото цвете, което гори вечно, променяйки се и смесвайки се, докато великият огън не промени посоката си.
Тогава над света изляха се великите води, затопляха и наводняваха Земята, като промениха равновесието й, дотогава, докато единствен Храмът на светлината във великата планина Ундал остана да се издига над водата; неколцина останаха там живи, спасени от връхлитащите води.
Извика ме тогава Учителят и рече:
- Събери целия ми народ. Преведи ги с уменията, които имаш, далеч през водите, докато не достигнете земята на дългокосите варвари, обитаващи пещерите в пустинята. После следвай плана, който ти е известен.
Събрах аз народа и въведох го във великия кораб на Учителя. На сутринта се издигнахме, а в мрака под нас лежеше Храмът. Изведнъж водите над него се издигнаха. Изличен от Земята до назначеното време бе великият Храм.
Бързо се носехме срещу утринното слънце, докато под нас не се появи земята на децата на Кхем. Яростни те дойдоха и копия и в гняв нарастващ желаеха да погубят и до един да унищожат синовете на Атлантида. Тогава издигнах аз моя жезъл и отправих им лъч от вибрация, и те застинаха в стъпките си като каменни отломки в планината. Заговорих им с думи спокойни и мирни, разказвайки им за могъществото на Атлантида, че ние сме деца на Слънцето и негови пратеници. Усмирих ги с моята магическа наука и когато ги освободих, те паднаха до краката ми.
Дълго обитавахме ние земите на Кхем, дълго и дълго. Докато, подчинявайки се на заповедите на Учителя, който вечно живее в своя сън, аз разпръснах синовете атлантски, разпръснах ги в много посоки, та от утробата на времето мъдростта отново да покълне в децата им.
Дълго време аз живях в земята на Кхем и вършех велики дела с мъдростта в мен. Пораснаха в светлината на знанието децата кхемски, напоени с дъжда на моята мъдрост. Взривих тогава пътеката към Аменти, за да мога да съхраня силите си и Слънцето на Атлантида, пазейки мъдростта и летописите.
Велики израснаха синовете на Кхем, завладяха народите около тях и силата в душите им бавно нарастваше. Сега аз малко ги оставям и влизам в тъмните зали на Аменти, дълбоко в земните зали, и явявам се пред Господаря на силите, отново лице в лице с Обитателя.
Извисих се аз над входа, пред вратата и прохода, спускащ се надолу към Аменти. Малцина биха имали смелост да проникнат там, малцина преминават портала към тъмната Аменти. Извисих аз над входа като величествена пирамида, използвайки силата, която преодолява земната сила. Дълбоко и дълбоко поставях аз енергийния дом или камерата, в нея изрязах кръгъл проход, водещ почти до великия връх. Там на оста положих кристала, изпращайки лъч към времепространството, черпейки сила от етера, концентриран на подстъпа на Аменти.
Други камери аз построих и оставих ги на вид празни, но скрити в тях са ключовете към Аменти. Този, който смело дръзне да проникне в мрака, нека първо се прочисти с дълъг пост. Нека легне в каменните саркофази в моята камера. После ще му открия великите тайнства. Скоро той ще продължи към мястото, където ще го посрещна, даже в мрака на Земята ще го посрещна аз, Тот, Властелинът на мъдростта, ще го посрещна, ще го прегърна и завинаги ще пребъда с него.
Построих аз Великата пирамида по образа на пирамидата от земната сила, вечно горяща, та да може и тя самата да просъществува през вековете. В нея аз вложих моето познание за магическата наука, та да бъде тя тук, когато се завърна от Аменти. Истина, когато аз спя в Залите на Аменти, Душата ми, скитник свободен, ще се въплъти и между хората ще живее в една или друга форма.
На обитателят посланик съм аз на Земята, следвам неговите заръки, за да се издигне съзнанието на човека. Сега връщам се от Залите на Аменти, оставяйки зад мен частица от моята мъдрост. Пазете и следвайте заръките на Обитателя: търсете с очите си винаги светлината. Със сигурност след време едно ще сте с Учителя, със сигурност по право едно ще сте с Учителя, със сигурност по право едно ще сте с Цялото.
Сега оставям ви. Учете заръките ми, пазете ги и бедете едно с тях, и аз ще съм с вас, ще ви помагам и ще ви водя в Светлината.
Сега пред мен се отваря порталът. Тръгвам надолу в нощния мрак.
Втори Изумруден скрижал:
Залите на Аменти
Дълбоко в сърцето на Земята лежат Залите на Аменти, дълбоко под островите на потъналата Атлантида, Залите на Мъртвите и Залите на Живите, окъпани в огъня на безкрайното Цяло.
Отдавна в минали времена, изгубени във времепространството, Децата на Светлината погледнаха към света. Видяха те децата човешки в тяхното робство, поробени от силата, която идва от отвъдното. Знаеха те, че само свободен от робство може да се издигне човек от Земята към Слънцето. Долу те слязоха и сътвориха тела по подобие човешко. И след сътворението си способните на всичко рекоха: „Ние сме тези, които създадени сме от космическия прах и наследихме живот от безкрайното цяло; живеем в света като човешки деца, подобни на тях, но все пак различни.”
После, за да си намерят място, което да обитават, дълбоко под земната кора, с тяхната сила те прорязаха огромни пространства, отделени от децата човешки. Оградени от техните сили и мощ, скриха те от разруха Залите на мъртвите.
Рамо до рамо тогава изпълниха те отгоре с Живот и Светлина други пространства. Тогава те построиха Залите Аменти, та да могат вечно там те да обитават и до края на вечността да живеят.
Трийсет и двама бяха децата, синовете на Светлината, които дойдоха сред хората, за да освободят от робството на мрака онези, които бяха свързани със силата на отвъдното.
Дълбоко в Залите на живота расте цвете пламтящо, разрастващо се, изместващо мрака. Поместено в центъра като лъч със сила велика, то дава Живот, Светлина дава, изпълва със сила всички, които идват до него. Има около него тронове, два и още трийсет, места за всяко от Децата на Светлината, тъй разположени, че да се къпят в неговото лъчение, да се изпълват с Живот от вечната Светлина. Отново и отново те поставяха там своите новосъздадени тела, та да ги изпълнят с Духа на живота. Сто години на всеки хиляда трябва Животът, Светлина даващ, да гори в телата им, ускоряващ, пробуждащ Духа на живота.
Там в кръга от еон в еон седят Великите учители, живеещи непознат за човеците живот. Там в Залите на живота те спят; и свободно тече Душата им през телата човешки. Отново и отново, докато телата им спят, въплъщават се те в телата човешки, учейки и водейки ги напред и нагоре, от мрак в Светлина. Там в Залата на живота, изпълнени с тяхната мъдрост, непозната за човешките раси, вечно живеещи до студения огън на живота, седят Децата на светлината. Ще дойде време и те ще се пробудят; от дълбините ще дойдат на хората светлина да дадат, безгранични сред ограничените.
Който сам е израснал от мрака и сам се е издигнал от нощта в светлина, свободен е той от Залите на Аменти, свободен от Цветето на светлината и на живота. Тогава, воден от мъдрост и знание този човек се превръща в Господар на живота. Там той може да пребивава сам с Учителите, свободен от връзките с мрака на нощта.
Вътре в лъчистото цвете седят седмината Властелини от времепространството над нас, помагат и водят те децата човешки през времето по пътя към безкрайната Мъдрост. Могъщи и чудати са те, сами в своята сила, мълчаливи всезнаещи, черпещи сила от Живота, различни, но единни с Децата на светлината.
Пазители и стражи са те на силата на човешкото робство, готови да освободят хората, които достигнат светлината. Първи и най-величествен седи Властелинът на властелините, Скритото присъствие, безпределният Девет, господстващ над другите от всеки космически цикъл; той оценява и наблюдава прогреса на хората.
Под него седи Властелинът на циклите; Три, Четири, Пет, Шест, Седем, Осем, всеки със своята мисия, всеки със своята сила. Те ръководят и насочват съдбата човешка. Там седят те величествени и силни, свободни от пространство и време. Не от този свят са те и все пак сродни са му – Старшите братя на човешките деца. Съдят и оценяват те с тяхната мъдрост и наблюдават придвижването на Светлината сред хората.
Там пред тях поставен бях от Обитателя и видях го как се слива с Единния горе. После до мен достигна силният му глас:
- Велик си ти, Тот, измежду децата на хората. Свободен си отсега нататък от Залите на Аменти, бъди Господар на живота сред човешките деца. Не ще вкусиш смъртта, освен ако не я пожелаеш, и живот ще пиеш до края на Вечността. Отсега нататък те чака живот на тебе подвластен. Отсега нататък Смъртта на повика на ръката ти ще откликва. Бъди тук или си върви, както пожелаеш, открита е Аменти за Слънцето човешко. Вземи живота в този вид, който желаеш, Дете на Светлината, сред човеците израсло. Избери своя труд, че всички души трябва да се трудят и никога да не оставят пътеката на Светлината. Една крачка само извървя по дългия път нагоре, а безкрайна е планината на Светлината. Всяка стъпка към върха само го прави по-висок и всеки напредък само отдалечава целта. Приближавай се все към безкрайната Мъдрост и целта все в безкрая ще чезне. Свободен си сега от Залите на Аменти, за да вървиш ръка за ръка с Властелина на света, единни с обща цел, вечно работещи, носители на Светлината на човешките деца.
Тогава от своя трон пристъпи един от Учителите, хвана ме за ръка и ме поведе през всички Зали на дълбоко скритата земя. Поведе ме той през всички Зали на Аменти да ми покаже тайните, които скрити са за човека. През тъмен проход поведе ме той надолу в Залата, където седи черната Смърт. Огромна като космоса разкри се великата Зала пред мен, оградена от мрачни стени, но изпълнена вече със Светлина.
Пред мен изникна велик трон от тъма, на него седеше забулената фигура на нощта. По-мрачна от мрака бе величавата фигура, по-тъмна бе от нощта. Пред нея тогава спря Учителят, изричайки Словото, което извиква Живот:
- О, владетелю на мрака, водач по пътя на Живот в Живот, пред теб е утринното Слънце. Освободи го от вечната власт на нощта. Не извиквай пламъка му в нощния мрак. Познай го и виж го, той е един от нашите братя, издигнат от мрака в светлината. Освободи пламъка му от неговото робство, нека свободно гори в нощния мрак.
Тогава от фигурата се вдигна ръка и разпростря се пламък, все по-чист и ярък. В миг вдигна се завесата от мрак над залата. Тогава във великото пространство пред мен от черната нощ изникнаха пламък след пламък. Несметни милиони изскачаха пред мен. Някои се разгаряха като огнени цветя, други излъчваха бледо сияние, едва мъждукащи в нощта. Едни гаснеха бързо, други изникваха от искряща светлина. Всеки скрит зад завеса от мрак и при все това неугасващ. Приближаващи и чезнещи като пролетни светулки, изпълниха те пространството със Светлина и Живот.
Тогава разнесе се глас, величествен и тържесвен:
- Тези светлинки са човешки души, разгарящи се и гаснещи, вечно съществуващи, променливи, но живи, от смърт в живот. Когато разцъфтят в цвете и достигнат зенита на растежа в техния живот, бързо тогава спускам аз моята завеса от мрак, покривам ги и ги променям в нови форми на живот. Неспирно те растат от епоха в епоха, а пламъкът им се усилва и все по-голяма сила осветява мрака, притихнал е той в завесата на нощта, но все пак вечно гори.
Аз, Смъртта, идвам, но не оставам завинаги, защото вечният живот съществува във всичко; само препятствам аз по пътя, бързо победена от безкрайната светлина. Пробуди се, о, пламък който все навътре гориш, разгори се и снеми завесата на нощта.
Тогава сред пламъците в мрака там се издигна един, който разпростря се все по-ярък, стесни нощта и накрая остана само Светлина. Тогава заговори моят водач, гласът на Учителя:
- Виж твоята собствена душа, как расте в светлината, завинаги свободна вече от Господаря на нощта.
Напред ме проведе той през огромни пространства, изпълнени с тайните на Децата на светлината; тайни, които никой човек не ще нивга узнае, докато и той не стане Слънце от светлина. После назад ме отведе в светлината от Залата на светлината. Коленичих пред великите Учители, господарите на всичко във висшите цикли.
- Свободен си от Залите на Аменти. Избери своята работа сред човешките деца.
Тогава аз отговорих:
- О, велики учителю, позволи ми да бъда учител на хората, да ги водя напред и нагоре, докато те също се превърнат в светлина сред човеците; свободни от завесата на нощта, която ги покрива, осветяващи с пламъка си хората в тъмнината.
Рече ми тогава гласът:
- Тъй да бъде. Върви според твоята воля. Господар си ти на съдбата си, свободен да приемаш или отхвърляш. Бъди силен, бъди мъдър. Сияй със светлината си сред децата човешки.
Поведе ме нагоре тогава Обитателят. Отидох отново сред децата човешки, да ги уча и да им показвам частица от моята мъдрост; Слънце от Светлината, огън сред хората.
Сега отново вървя по пътя надолу и търся светлината в мрака на нощта. Приеми и съхрани моята история, нека води тя децата човешки.
Трети Изумруден скрижал:
Ключът на Мъдростта
Аз, Тот, давам от моята мъдрост, давам от моето знание, давам от моята сила. Свободно раздавам на децата човешки. Давам, та и те също с мъдрост да се сдобият и да засияят в света през завесата на нощта. Мъдростта е сила и силата е мъдрост, в едно съществуващи, усъвършенстващи цялото.
Не възгордявай се, о, човеко, в твоята мъдрост. Разговаряй с невежия така, както с мъдрия. Ако някой пред теб дойде пълен със знание, слушай и внимавай, че мъдростта всичко е.
Не мълчи, когато злото говори, защото Истината като слънце сияе над всичко.
Който пристъпва закона, да бъде наказан, че само чрез закона идва свободата човешка.
Следвай сърцето през целия си живот. Прави повече, отколкото от теб се изисква.
Когато богатство постигнеш, следвай ти твоето сърце, защото всичко, което придобил си, стойност няма, ако отегчено е сърцето ти. Не преставай да следваш сърцето си, че това противно е на душата.
Тези, които водач имат, не ще се изгубят, но заблудилите се прекия път не намират. Ако между хората ти живееш, направи за теб Любовта начало и край на сърцето.
Ако някой дойде при теб със съвет, нека говори свободно, та да се изпълнят нещата, за които те търси. Ако колебае се той пред теб да отвори сърцето си, то е, защото ти, съдията, сгрешил си.
Не повтаряй изискани речи, но сам ги слушай, че само пустословие са те на неуравновесения човек. Не говори за тях, за да може този пред теб да познае мъдростта.
Мълчанието е благо. Словоизлиянието не дава нищо.
Не въздигай сърцето си пред децата човешки, че то с прах ще бъде засипано.
Ако станеш велик между човеците, бъди уважаван заради знанието и великодушието ти.
Ако искаш да познаеш приятел, не питай другаря му, но бъди с него насаме. Говори с него и провери сърцето му в думите и държанието му.
Сложи на трапезата запасите от хранилището и твоите вещи с другар сподели.
Глупакът знанието смята за невежество и това благо вреди му. Той в смърт живее и глупостта е храната му.
Мъдрият изпълва сърцето си, но държи езика зад зъбите си.
О, човече, слушай гласа на мъдростта; слушай гласа на светлината си. В космоса има разбулени тайни, които изпълват света със светлината си. Нека този който се отърси от оковите на мрака, първо отдели материалното от нематериалното, огъня от земята, понеже известно ти е, че земя към земята слиза и тъй огън към огъня се възнася и един огън стават. Този, който познава огъня в него самия, ще се въздигне във вечния огън и ще пребъде завинаги в него.
Огънят, вътрешният огън, е най-мощната от всички сили, понеже той превъзхожда всички неща и прониква във всички неща на Земята.
Човек съществува само чрез това, срещу което се бори. И тъй Земята трябва на човек да се съпротивлява, иначе той не ще съществува.
Всички очи виждат различно, за един предметът явява се в една форма и цвят, и в различни за друг. И тъй вечният огън от цвят в цвят се променя и никога не е същият на другия ден.
Затуй аз, Тот, казвам от своята мъдрост, че човекът е горящ огън в нощта; никога не скрива го завесата от мрак, никога не скрива го завесата на нощта.
Слушай, човече, и навлез в тази мъдрост: къде свършват име и форма? Само в съзнанието, невидима, безкрайна сила с ярко сияние. Формите, които създаваш, след като проблеснат в твоето съзнание, са наистина следствия от твоите причини.
Човек е звезда, към тяло привързана, докато накрая борбата му със свобода се увенчае. Само в борба и с тежък труд в новия живот звездата в тебе ще пламне. Който знае началото на всички неща, свободна е звездата му от царството на нощта.
Помни, човече, че всичко, което съществува, е само друга форма на това, което не съществува. Всеки живот преминава в друг и ти няма да си изключение.
Спазвай Закона, защото всичко е закон. Не търси това, което няма закон, понеже то съществува само в илюзиите на чувствата.
Мъдростта върви към всичките си деца, стига те към нея да вървят.
През всички векове светлината е била скрита. Събуди се, човеко, и мъдър бъди.
Дълбоко в мистериите на живота пътувах аз, скритото не спирах да търся. Слушай, човеко, и мъдър бъди.
Дълбоко под земната кора, в Залите на Аменти, мистерии видях, скрити за хората.
Често извършвах тайния преход в дълбокото, търсех Светлината, която живот дава на хората. Там под вечно живото Цвете на живота търсех аз сърцата и тайните човешки. Открих, че човекът в мрак живее, скрита за него е светлината на великия огън.
Пред Властелините на скритите Аменти получих аз мъдрост и на човеците давам я. Учители те са на великата Тайна мъдрост, взета от бъдещето на края на безкрайността. Седмина са те, Властелините на Аменти, господари над Децата на утринта, Синовете на циклите, Учителите на мъдростта. Не са ли направени като децата човешки? Три, Четири, Пет и Шест, Седем, Осем и Девет са имената на Учителите човешки.
От далечното бъдеще, безформени във форма дойдоха те като учители на децата човешки. Живеят те вечно, макар не с човешки живот, необвързани с живота са те и от смъртта са свободни. Управляват вечно с безкрайната мъдрост, свързани, но непривързани към тъмните Зали на смъртта. Живот те в тях имат, макар живот, който живот не е, свободни от всичко са Господарите на Цялото.
С тях дойде и Логос, инструментът на властта им над всичко. Широко е лицето им, макар в незначителност скрито, във форма оформено, познато, но непознато.
Три държи ключа на цялата скрита магия, създател е той на Залите на смъртта; сила излъчва, в мрак е обвит, връзва душите на децата човешки; мрак праща, връзва душевната сила; той властва над негативното в децата човешки.
Четири е този, който силата взима. Властелин е той на живота на децата човешки.
Светлина е тялото му, пламък е образът му; освободител е той на душите на децата човешки.
Пет е учителят, Властелинът на цялата магия – Ключ към Света, който славят човеците.
Шест е Властелинът на Светлината, скритият път, част от душите на децата човешки.
Седем е Властелинът на простора, господар на пространството и ключ към Времената.
Осем направлява напредъка; измерва и уравновесява пътуването човешко.
Девет отецът е, огромен е образът му, формира и променя той от отвъд безформието.
Медитирай върху символите, които ти давам. Ключове те са, но за човеците скрити.
Вечно стреми се нагоре, Душата на утринта. Обърни мислите си нагоре към Светлина и Живот. Намери в ключовете на числата, които ти давам, светлина и пътека за живот към живота.
С мъдрост търси. Обърни мислите си навътре. Не затваряй ума си за Цветето на светлината.
Помести мисъл-форма в твоето тяло. Мисли за числата, които водят те към Живот.
Чист е пътят на дарения с мъдрост. Отвори вратата на Царството на Светлината.
Излей твоя пламък като Утринно слънце. Не допускай мрак, но живей в деня.
Приеми ги, човеко, като част от съществото ти, Седмината, макар да не са те това, на което приличат.
Отвори се, човеко! Изпълни се с моята мъдрост. Следвай пътя, по който те водя.
Мъдри учители, Утринно слънце, Светлина и Живот за децата човешки.
Четвърти Изумруден скрижал:
Раждането на пространството
Чуй, о, човеко, гласа на мъдростта, чуй гласа на Истината, на Атланта. Даром ти давам моята мъдрост, събрана от времето и пространството в този цикъл; аз, господарят на тайните, Слънце на утринта, Тот, учителят на хората, аз съм от Цялото.
Много отдавна през моето детство лежах под звездите на отдавна потъналата Атлантида, мечтаейки за тайните на хората много по-високо. Тогава в сърцето ми трепна копнеж да завоювам пътеката, която води до звездите. Година след година търсех мъдрост, нови познания, следвах пътя, докато накрая моята Душа с родилни мъки се откъсна от оковите и се понесе на далеч. Свободен бях от робството на земните хора. Освободен от тялото, летях като светкавица в нощта. Сега търсех мъдрост до края на пространството много отвъд познанията на смъртния човек.
Душата ми пътуваше свободно далеч в пространството и безкрайния цикъл на светлината. Странни и отвъд познанието бяха някои от планетите, велики и огромни, надхвърлящи мечтите човешки. Въпреки това открих Закон в цялата му красота, който действа чрез тях и между тях, както тук между хората. Душата се стрелна нататък през красотата на безкрайността, далеч в пространството политнах с мислите си.
Там си починах на красива планета. Хармонична мелодия изпълваше въздуха. Големи и величествени форми като звезди в нощта движеха се в порядък, издигаха се в хармония и равновесие, символи на Космическия закон.
Много от звездите, край които минах в пътуването си, много от човешките раси в техните светове се издигаха нависоко като утринни звезди, други се спускаха надолу в тъмата на нощта. Всяка звезда и всички раси се борят да се издигнат нагоре, катерят се по висините и изучават дълбините. Понякога напредват в областта на ярка светлина, понякога живеят в мрак и отново се изпълват със Светлина.
Знай, о, човеко, че Светлината е твоето наследство. Знай, че мракът е само було. В твоето сърце е запечатана вечна светлина, чакаща мига, в който свободата побеждава, за да снеме булото на нощта.
Открих неколцина, достигнали небето. Бяха свободни от пространството, макар все още да бяха хора. С мощта, която е основа на всички неща, далеч в космоса те построиха планета, теглена от силата, която тече през Цялото; сгъстявайки, сливайки небето във форми, които растяха както те желаеха. Превъзхождаха в науките те всички раси, могъщи в мъдростта, синове на звездите.
Дълго време почивах, наблюдавайки тяхната мъдрост. Видях ги да създават градове направо от небето, гигантски по растеж и злато, изградени от първичния елемент, основа на цялата материя.
Далеч в миналото бяха те завоювали небето, свободни от робството на тежкия труд; бързо създадоха в ума си мисъл-форма и тя растеше.
Оттам душата ми се забърза през Космоса, виждайки непрекъснато нови и стари неща; научавайки, че човек наистина е роден в космоса, Слънце на Слънцето, дете на звездите.
Знай, о, човече, каквато и форма да обитаваш, тя със сигурност е подобна на звездите. Твоите тела не са нищо друго освен планети, които се въртят около своите главни слънца. Когато добиете светлината на цялата мъдрост, ще бъдете свободни да греете в небето: едно от Слънцата, които осветяват космическия мрак, един от родените в космоса и израснал в Светлина. Точно както звездите с времето губят своята яркост, като светлината им преминава във великия извор, така, о, човече, и твоята душа преминава нататък, оставяйки назад мрака на нощта.
Родена от първичното небе, изпълнена със сиянието, което тече от извора, в плен на небето, около нея, тя въпреки това непрестанно пламти, докато намери сободата. Вдигни нагоре пламъка си от мрака, отлети от тази нощ и ще бъдеш свободен.
Пътувах през пространството и времето, знаейки, че душата ми най-накрая бе пусната на свобода, знаейки, че сега мога да следвам мъдростта, докато накрая не стигнах до сфера, скрита от познанието, непозната за мъдростта, простираща се отвъд всичко, което знаем. Сега, о, човече, когато добих това познание, душата ми литна щастлива, защото сега бях свободен. Слушайте, вие родени в космоса, чуйте моята мъдрост: знайте, че и вие също ще бъдете свободни.
Послушай отново, човеко, моята мъдрост. След като я чуеш, и ти също можеш да живееш и да бъдеш свободен. Ти не си от Земята, а дете на безкрайната космическа Светлина.
Сега на теб давам знания, свобода да крачиш по пътя, който аз извървях, показвайки ти наистина как чрез усилията си утъпках пътека, която води до звездите.
Вслушай се, човеко, и знай за своето робство, знай как да се освободиш от тежкия труд. От мидата на мрака ще се издигнеш нагоре, ще бъдеш едно със Светлината и звездите. Винаги следвай пътя на мъдростта. Само така можеш да се издигнеш отдолу. Съдбата на всеки човек го води напред в извивките на безкрайното Цяло.
Знай, човеко, че целият космос е подреден. Само чрез Ред си едно с Цялото. Редът и равновесието са Законите на космоса. Спазвай ги и ще бъдеш едно с Цялото.
Онзи, който следва пътя на мъдростта, трябва да бъде открит за Цветето на живота, да разширява съзнанието си навън от мрака, през времето и пространството на Цялото.
Първо чакай дълбоко в тишината, докато не се освободиш от желанието, от копнежа да говориш в мълчанието. Победи чрез мълчание робството на думите. Въздържай се от ядене, докато не победиш желанието за храна, което е робство на душата.
После легни в мрака. Затвори очите си за лъчите на Светлината.
Разположи силата на душата си в средата на твоето съзнание, отърси я от робството на нощта. Постави в съзнанието си изображението на онова, което си желал. Представи си мястото, което искаш да видиш. Вибрирай напред-назад с твоята сила. Освободи душата от нейната нощ. Трябва яростно да люлееш с всички сили, докато накрая душата ти се освободи.
Безсилни са думите за мощта на пламъка на Космическото, увиснало в сфери, непознато за човека, могъщо и уравновесено, движещо се в порядък, музика и хармонии, далеч надвишаващи човешките. Говори то с музика, пее с цветове, пламък е то от началото на вечността на Цялото.
Вие сте искра от този пламък, о, деца мои, горящи с цвят и живеещи с музика. Чуйте гласа и ще бъдете и вие свободни. Свободното съзнание е едно с Космическото, а То едно е с Реда и Закона на Цялото.
Не знаеш ли, човече, че от мрака Светлината ще пламне, символ на Цялото?
Казвай тази молитва за добиване на мъдрост. Моли се за идването на Светлината на Цялото.
Могъщ Дух на Светлината, която Космоса осветява, издърпай моя пламък по-близо до теб. Издигни огъня ми от мрака, доближи го до огъня, който е Едно с Цялото. Повдигни душата ми. Дете на Светлината, не се отвръщай. Привлечи ме, докато се стопя в твоята пещ; Едно с всички неща и всички неща в Едно, Едно с Ума.
Когато освободите душата от робството, знайте, че мракът си е отишъл от вас. Завинаги може да търсите из пространството мъдрост, неограничена от вериги на плътта.
Напред и нагоре в утрото свободно се стрелкай, Душа, към Царството на Светлината. Движи се в порядък, движи се в Хармония, движи се свободно с Децата на Светлината.
Търси и знай моя ключ към Мъдростта. Така, о, човеко, със сигурност ще бъдеш свободен.
Пети Изумруден скрижал:
Обитателят на Унал
Често сънувам погребаната Атлантида, изгубена във вековете, които отминаха в нощта. Цикъл след цикъл съществуваха в красота, светлина в мрака на нощта.
Могъщ бе по власт на родените на Земята господарят на Унал, Господар на Земята по времето на Атлантида, цар на народите, властелин на мъдростта, Светлина през Сунтал, Страж на Пътя, обитаващ своя Храм, Светлина на Земята по времето на Атлантида.
Той, господарят, е от цикъл над нас, живее в тяло като човек, но не като родените на Земята е Той.
Знай, о, човеко, че господарят Хорлет никога не е бил един от човешките деца. Далече в миналото, когато Атлантида за пръв път порасна по сила, там се появи един с Ключа на мъдростта, показвайки пътя към Светлината на всички.
Показа той на всички хора пътя към достижението, пътя към Светлината, която тече сред хората. Овладя мрака, поведе душата човешка нагоре към висоти, които са едно със Светлината.
Раздели той на части царствата, управлявани от децата човешки. Издигна той Храм, построен не от хората.
От небето призова той своята същност, отлята и оформена от силата на Итолан във форми, които той построи чрез ума си. Стъпка след стъпка покриваше острова, пространство след пространство израстваше той по мощ. Черен, но не напълно, а тъмен като времепространството, и дълбоко в сърцето му бе Същността на Светлината. Бързо храмът израсна и заживя, излят и оформен от Словото на Обитателя, призован от безформеното във форма.
После издигна Той вътре големи помещения, изпълни ги с форми, извикани от небето, изпълни ги с мъдрост, извикана от ума му.
Безформен бе той в своя храм, но прие формата на човек. Обитаващ сред тях, но не от тях, странен и твърде различен бе Той от децата човешки.
Избра тогава Той от човеците трима, които станаха негов вход. Избра Той тримата от най-възвишените, за да станат негова връзка с Атлантида. Вестители те бяха и носеха съветите му на царете на децата човешки.
Създаде Той други и даде им мъдрост; учители станаха те на децата човешки. Остави ги на остров Ундал, за да бъдат учители по Светлина за човеците.
Всеки от тези, които бяха така избрани, трябваше да бъде обучаван по пет и десет години. Само така можеше да разбира как да бъде Светлина за децата човешки. Така се създаде Храмът, обиталище за Учителя човешки.
Аз, Тот, винаги съм търсил мъдростта, търсил съм в мрака и в светлината. Отдавна в младостта си пътувах по пътя и търсех да добия ново познание. След много усилия един от тримата донесе ми Светлината. Донесе ми заповедите на Обитателя, повика ме от мрака в Светлината. Изправи ме той пред Обитателя, дълбоко в Храма пред големия Огън.
Там на великия трон съзрях аз Обитателя, облян в Светлина и огън припламващ. Коленичих пред великата мъдрост и почувствах Светлината да протича през мен на вълни. После чух гласа на Обитателя:
- О, мрак, в светлина превърни се. Дълго търси пътя към светлината. Всяка душа на Земята, която разхлаби оковите си, ще бъде скоро свободна от робството на нощта. Издигна се от мрака ти, приближи се по-близо до Светлината на своята цел. Тук ще обитаваш като едно от децата ми, страж на ръкописи, събрани от мъдростта, инструменти на Светлината от отвъдното. Бъди готов да направиш нужното, пазителю на мъдростта, въпреки вековете на мрака, които ще се спуснат бързо върху децата човешки. Живей тук и пий от цялата мъдрост. Пред теб ще се разкрият тайните на мистериите.
Тогава отвърнах аз на Господаря на Циклите:
- О, Светлина, която се спусна над хората, дай ми твоята мъдрост, та да бъда на човека учител. Дай ми от твоята Светлина, за да бъда свободен.
Господарят заговори отново:
- Век след век ще живееш в твоята мъдрост. Да, и когато над Атлантида ще минават океански вълни, ще бъдеш изпълнен със Светлината, макар скрита в мрак, готов да дойдеш, когато някой те повика. Върви сега и придобий по-голяма мъдрост. Порасни чрез Светлината до безкрая на Цялото.
Дълго живях в Храма на Обитателя, докато накрая не станах Едно със Светлината.
После поех по пътя към звездните сфери, поех по пътя към Светлината. Дълбоко в сърцето на Земята следвах пътя, научих тайните както долу, така и горе; научих пътя към Залите на Аменти; научих Закона, който уравновесява света. До скритите помещения на Земята проникнах аз чрез мъдростта си, дълбоко през земната кора по пътя, скрит векове от децата на човеците. Пред мен се разкри още мъдрост, докато не стигнах до ново познание: открих, че всичко е част от едно Цяло, голямо и въпреки това още по-голямо от всичко, което познаваме. Търсих сърцето на Безкрая през вековете. Дълбоки и още по-дълбоки тайни открих.
Сега, когато гледам назад през вековете, знам, че мъдростта е безгранична, дори расте през вековете, Едно е с безкрая и по-голяма от всичкото.
В древна Атлантида имаше Светлина. Да, мрак също, скрит бе той във всичко. Паднаха от светлината в мрака някои от онези, които се бяха издигнали на висоти сред човеците. Възгордяваха се поради своите познания, гордееха се със своето място сред хората. Дълбоко се ровеха в забраненото, отвориха вратата, която водеше надолу. Искаха да добият още познания, но искаха да ги донесат горе отдолу.
Онзи, който се спуска надолу, трябва да има равновесие, иначе е ограничен от липсата на нашата Светлина. Онези отвориха чрез познанията си забранени за хората пътища.
Но в своя Храм всевиждащият Обитател лежеше в своето Агванти, чрез което душата му свободно се скиташе из Атлантида. Видя как атлантите с магия си отварят вратата, която щеше да донесе голяма злочестина на Земята. Тогава душата бързо побягна обратно в тялото Му. Изправи се Той от своето Агванти. Повика тримата могъщи вестители. Даде заповеди, които срутиха света.
Бързо се спусна Обитателят дълбоко под земната кора в Залите на Аменти. После призова силите, които владееха Седмината Господари; промени равновесието на Земята. Атлантида потъна надолу сред черните вълни.
Разби врата, която беше отворена; разби портата, която водеше надолу. Всички острови бяха разрушени с изключение на Унал и част от острова на синовете на Обитателя. Запази ги Той, за да бъдат учители, Светлина по пътеката на родените по-късно, Светлина за по-малките деца на човеците.
След това повика мен, Тот, при себе си, и даде ми заповеди какво да направя, казвайки:
- Вземи, о, Тот, цялата твоя мъдрост, вземи всичките си ръкописи. Вземи цялата си магия. Тръгни си и запази ръкописите до времето, когато Светлината се увеличи сред хората. Ти трябва да бъдеш светлина през вековете, скрита но въпреки това откривана от просветените хора. Над цялата Земя ти даваме власт Ние, но сме свободни да я дадем или отнемем. Събери сега синовете атлантски. Вземи ги и избягайте при хората от скалните пещери. Отлети до страната на Кхем.
После събрах аз синовете атлантски. На космически кораб качих всичките си ръкописи от потъналата Атлантида. Събрах всичките си сили, многото си инструменти с могъща магия.
След това се издигнахме нагоре върху крилете на утринта. Издигнахме се високо над Храма, оставяйки зад нас тримата и Обитателя, дълбоко в залите под Храма. Надолу под вълните потъна големият Храм, затваряйки пътя към Властелините на Циклите. Но винаги за онзи, който има знания, ще бъде отворен пътят към Аменти.
После бързо побягнахме върху крилете на утринта, побягнахме към земята на децата на Кхем. Там с моята сила победих ги и управлявах. Издигнах аз до Светлината децата на Кхем.
Дълбоко под скалите зарових аз моя космически кораб, очаквайки времето, когато човекът може да бъде свободен. Върху него издигнах знак с форма на лъв и при все това приличащ на човек. Там под изображението още почива моят космически кораб, готов да бъде изваден, ако стане нужда.
Знай, о, човеко, че далеч в бъдещето ще дойдат нашественици от дълбокия космос. Тогава се събуди ти, който имаш мъдрост. Извади моя кораб и с лекота победи.
Дълбоко под изображението лежи моята тайна. Потърси и намери в пирамидата, която построих. Всяка е ключ за другата. Всяка е портата, която води в Живота. Следвай Ключа, който оставям след себе си. Търси и вратата към живота твоя ще бъде. Търси ти в моята пирамида, дълбоко в прохода, който свършва в стената. Използвай ти Ключа на Седмината и пред теб ще се открие пътят надолу.
Дадох ти моята мъдрост. Дадох ти моя път . Следвай пътя, разкрий моите тайни.
Абонамент за:
Публикации (Atom)