РЕЛИГИЯТА–КОНФЕКЦИЯ ОТ МАГАЗИН ЗА ДРЕХИ ВТОРА УПОТРЕБА

Това, което сме свикнали да наричаме религиозни идеи, не са нищо друго, освен суеверия, натрупани от векове, които само привидно изглеждат като истини, единствено благодарение на своята старинност. Никога няма да разбереш какво е радост или екстаз, докато не откриеш себе си. Ако Бог ти се предлага наготово, като конфекция в евтин магазин, той просто не струва нищо и ти не можеш да го оцениш по достойнство. А точно това се получава на практика. Човек трябва да се освободи напълно от всякакви предразсъдъци ако иска да открие решение на някакъв проблем. Ако вече си определил себе си като мохамеданин, християнин или индуист, никога няма да стигнеш до верен отговор. Предварителното определяне на принадлежността ти към някаква религия определено възпрепятства откриването на истинската вяра. До сега всяко общество е полагала големи усилия да възпита младото поколение в собствената си вяра. На детето се предлагат готови отговори, още преди да е в състояние да започне да задава въпроси. Сигурно сами виждате колко глупаво е това. Всички се страхуват, че след като разбереш за себе си какво представяш самият ти, ще се превърнеш в бунтар и ще станеш опасен. Ти би се превърнал в самостоятелно изградена личност със съзнание за собствените си права, човек, който отхвърля възможността да живее така, както му е наредено. Всички се страхуват, толкова се страхуват, че детето може да започне да задава въпроси и да търси истината, че го тъпчат с какви ли не глупости. А детето е напълно безпомощно. Все още не е настъпил превратният момент, в който възниква съмнението. А този момент е един от най-ценните в живота на всеки човек - моментът, в който започваш да изпитваш съмнение, защото без него никога не би могъл да стигнеш до истината. Невъзможно е детето да изпитва някакви съмнения в това, което всички повтарят - нима е възможно те да грешат? А и не става дума само за непосредственото му обкръжение - родителите, техните родители... Хиляди години поколения наред са вярвали в тези истини. Не е възможно всички тези хора да грешат. "Аз съм само едно дете, което подлага на съмнение схващанията на целия човешки род..." Детето няма смелостта да се изправи срещу всички. Започва да потиска в себе си всички съмнения, а всички около него му съдействат, тъй като: "Съмнението идва от дявола. Съмнението е страшен грях, може би най-страшният от всички. Вярата е добродетел. Вярвай и ще намериш, съмнявай се - и ще пропуснеш всички възможности още от самото начало".
Истината е пълна противоположност на това. Вярвай, и никога нищо не ще откриеш, а дори и да откриеш нещо, то няма да бъде истината, а само проекция на собствената ти вяра. Какво общо може да има истината с това, в което вярваш? Свързва ги единствено съмнението, защото само то води по пътя към пречистването. То ти помага да отхвърлиш всички глупости от начина си на мислене. Благодарение на съмнението отново се връщаш към непредубедеността на детството, която на времето е била съсипана от родители, свещеници, политици и учители. И ти трябва да преоткриеш отново детето в себе си, трябва да тръгнеш от самото начало. Ето защо усилията ми са насочени към това - да развенчая у вас всички така наречени религиозни идеи.
Може би ще нараня вашите чувства, защото тези идеи са се сраснали с вас и отдавна сте забравили, че не са ваше собствено откритие и не сте ги преживели лично. Не си ги преживял от собствен опит, не си успял дори да ги обикнеш. Някой друг ти е внушил вярата в тях, и независимо кой е направил това, то е равносилно на престъпление спрямо твоята личност. Казаното съвсем не означава, че хората, които са сторили това, са го направили умишлено. Самите те са жертви на същия процес. Това са им внушавали собствените им родители, които пък на свой ред са били поучавани в същия дух от учителите си. Затова не бива да мислите, че трябва да обвинявате някого. Всички са го правили за твое добро, но това съвсем не е гаранция, че на теб ще ти е добре, ако всички ти мислят доброто. Всички се опитват да ти помогнат, без да осъзнават, че има неща, които човек трябва сам да осмисли и сам да стигне до отговорите на множество въпроси. Намесата в тези неща може само да навреди на човека. А след като престанеш да мислиш и да си задаваш въпроси, ти си в състояние да повярваш на всичко, което ти кажат. Тогава просто няма място за въпроси.
Това е много изгодно за политиците. Ти си вярващ и следователно си склонен да повярваш във всичко. Религиозността е показател за лековерие. Сама по себе си тя е достатъчна. Щом ходиш на църква, значи не си човек, който мисли и задава въпроси, който разполага с аргументи и не приема постановки, ако те не са обосновани от гледна точка на логиката, здравия разум и науката. За политиците е чудесно, ако посещавате редовно джамията или синагогата. Ще им се всеки да ходи на църква, в джамия или в синагога - няма значение къде, важното е всеки да посещава подобни места, защото функцията на храмовете е една и съща. В самата си основа стратегията им е една и съща. Индуист, мохамеданин, християнин, будист - няма значение каква е твоята вяра, основната стратегия е все същата - плътно затваряне на вратите пред всяко съмнение и пред възможността за пораждане на съмнение. Не бива да се допуска у отделната личност да се породят въпроси, затова пълни главата на човека с всякакви вярвания и предубеждения. Сигурно ще останете много изненадани, ако се вгледате в характера на такива вярвания. Хората са готови да повярват във всички глупости.
Не се опитвам да заменя някогашната ви система от вярвания с нова, по-различна. Простичко казано -това, което правя, е разрушително. Може би ще се изненадате, ако видите, че аз не съм просто разрушителен - аз искам да разруша всичко, което ви е било наложено отвън. Изобщо не е нужно човекът да замества едно нещо с друго. Творческото начало е исконно присъщо на човека и не е необходимо аз да го измислям. Ще усетиш лекота и ще започнеш да израстваш едва след като отхвърлиш товара от раменете си. Ще започнеш сам да търсиш истината и не след дълго ще почувстваш нов прилив на сила и могъщество, защото всяко твое откритие, дори най-малкото, ще ти носи невероятна радост и удовлетворение. Дори и най-малкото откритие, до което си достигнал сам, ще те накара да се почувстваш като нов човек, просто защото истината е родена в теб самия. Може да е само зародиш на истина, но така или иначе, вече ще си поставил основите на началото. Ще усетиш ново, непознато дотогава вълнение, което не би изпитал, ако се бе придържал към предишните си вярвания, система от идеи и наготово предложени догми.