ИМАШ ЛИ НЕРЕШЕНИ ПРОБЛЕМИ?

Човек трябва да решава сам собствените си проб­леми, никой друг не може да го направи вместо него.
А проблемите, всъщност, не са чак толкова много - в основата им винаги има един-единствен проблем, който отприщва всички останали.
Проблемът е как да приемем без страх мисъл­та за собствената си самота. И в мига, в който човек приеме самотата си без страх, усеща в себе си едно красиво и дълбоко чувство, истински екстаз.
Това не е проблемът, а решението на всички проблеми. Човек сам го превръща в проблем, ако слу­ша какво му говорят другите и следва техните съвети -един слепец следва не по-малко слепите си водачи и духовни отци. И всички се движат в кръг, всеки смята, че другият отпред знае какво прави, онзи пък, на свой ред, мисли същото за слепеца пред себе си, и така на­татък. Всеки се е хванал за нечия риза или за полите на палтото на човека отпред, и вярва, че знае накъде вър­ви... А всъщност, всички се движат в кръг и никой не стига доникъде. Последователите вървят след своя вожд, вождът върви след тях... Спрете движението в кръг и престанете с тази глупава игра на водачи и последователи. Човек трябва да бъде самият себе си и да не забравя, че се ражда сам и че самотата е негова не­изменна спътница през целия му живот. Трябва да помни и че ще умре в самота. Самотата е в самата същност на човека. Нима животът може да бъде по-различен, ако между раждането и смъртта човек е съвършено сам? Човек е сам през всеки миг от живота си. Затова трябва да приеме с лекота тази мисъл, да вникне колкото може по-дълбоко в нея и да си спомня за са­мотата, колкото може по-често.
Това е храмът на моята религия. Той не е изгра­ден от камък и мраморни плочи, той е основан на ва­шето съзнателно мислене. Влезте в храма и колкото по-дълбоко навлизате в него, толкова повече ще се от­далечавате от проблемите си. И тогава, когато човек се докосне до недрата на собствената си същност, извед­нъж изпитва усещането, че най-после се е върнал у дома.
Тогава ще може да обърне лице към света и да постигне всичко, което иска. Ще може да помага на другите, да им служи и да сподели с тях богатствата, натрупани в душата си. И никога няма да прехвърли върху другите собствените си проблеми. От една стра­на, светите отци ти предлагат желанието да постигнеш отвъдния свят и да мислиш за утрешния ден. От друга страна, политиците ти предлагат блаженството на този свят - нищо чудно човек да успее да стане президент. В Америка всеки може да стане президент, всички имат равни граждански права. Пълни глупости! Няма двама души с равни граждански права и далеч не всеки може да стане президент. Това е възможно само за най-големите мошеници. Със сигурност може да се твърди обаче, че този, който изпълнява дълга си към ближния, в никакъв случай няма да стане президент. Във всяка държава само най-амбициозните стигат до върховете на властта - това е надбягване, при което трябва човек да е наистина много амбициозен, за да за­ложи всичко на победата. Дори не е необходимо да умуваш дали си прав или грешиш, интересува те един­ствено крайната цел и правиш всичко възможно, за да я постигнеш, няма значение дали това, което правиш, е добро или зло. Отчиташ като грешка стореното, ако се провалиш, но ако успееш - всичко, което си направил, очевидно е било за добро. Доброто се отъждествява с успеха, а злото - с поражението. И тъкмо политиците разпространяват този начин на мислене.
Отхвърлете всичко, което политиците и свеще­ниците са ви внушавали досега, и когато се освободите от този товар, ще можете да надникнете в своята ис­тинска неподправена същност.