Много религии проповядват, че човек трябва да се грижи за другите, а не за себе си.
Същото говорят и политиците. Всички те говорят за дълг към ближния. Как възниква необходимостта от дълг към ближния? Защо изобщо е възможна подобна необходимост? Отговора на този въпрос е в егоизма. Не този егоизъм, който църквата заклеймява като грях, не този егоизъм, който обществото нарича порок, не този егоизъм, който политиците осъждат като противообществено зло, а оня егоизъм, който е част от собствената ни природа. Човек трябва да приеме това като даденост. И след като веднъж го приеме, ще разбере, че това не е случайно, че то е от съществено значение - в противен случай изобщо нямаше да ни има. Човек оцелява благодарение на вродения си егоизъм, благодарение на обстоятелството, че се грижи преди всичко за себе си. Иначе човешкият род щеше да е отдавна изтрит от лицето на земята.
Затова най-важното е да осъществиш себе си, да бъдеш удовлетворен от постигнатото. Бъди - това е най-важното. И тогава цялото ти същество ще разпръсква своето излъчване и ще стигне до мнозина. Тогава изобщо не може да става дума за някакъв дълг в служба на ближния, това ще бъде чистата радост от споделеното щастие. А няма по-голяма радост от това да споделиш своето щастие с другите.
вторник, декември 28, 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар