петък, октомври 29, 2010

ДА СЧУПИШ ЧЕТИРИТЕ ПЕЧАТА

Те говорят за това, което чувстват вътре.
Наричат освобождение онова,
което ги държи в окови.
За тях безценен смарагд е
дори в зелено боядисаната дреболия.
Объркани, те не познават бисера,
не знаят от какво е той направен.

Медта те вземат за злато.
Обвързани от рационална мисъл
и от описания,
за най-върховното тез мисли смятат.
Копнеят за наслади, дарени от съня.
Бъркат с вечното блаженство
преходния ум телесен.

Смятат, че със символа ЕВАМ
ще получат яснота за аз-а.
Спонтанните събития за тях са
с четири печата запечатани.
Сякаш гледаш ефимерниобрази
във огледало.

Както обладано от илюзии еленско стадо
се юрва за вода подир мираж лъжовен,
така и заблуденият
не задоволява свойта жажда,
привързан във вериги,
които удоволствие му носят.
Той смята туй за висшата реалност.

Тантра е трансцедиране. Тя не е нито угаждане, нито репресия. Тя е като да вървиш по опънато въже, за нея се иска великолепно равновесие. Не е така лесно, както изглежда, нужна е деликатна осъзнатост. Тантра е велика хармония.
За ума не е трудно да се повлече по изгодите си. Другото - отричането, също е лесно. Крайностите са лесно постижими за ума. Най-трудното нещо за него е да остане по средата, точно по средата. За него това е самоубийствено. По средата умът умира и бива заместен от не-ума. Затова Буда е нарекъл своя път средния път. Сараха е ученик на Буда, в същата насока е, използва същия език, същото разбиране.
Трябва да се осмисли тази основна истина, за да се разбере правилно и тантра. Какво е острието на бръснача? Какво означава да се намираш точно по средата? За да бъдеш в света, не се изисква особено просветление. Не е кой знае каква философия и потискането на светските желания. Така наречените светски люде и хората от другия свят не се различават твърде помежду си, защото принадлежат към един и същ умствен тип. Едните са лудн по парите, а другите така свирепо са настроени срещу тях, че не могат да ги гледат. Тези хора са еднакви, защото за всички тях парите са от голяма важност. Дали ще ламтиш за тях, или ще ги отричаш - все едно, в главата ти има пари и пак пари.
Един е склонен все да си мисли за жени, да мечтае, фантазира. Друг пък е така наплашен, че е избягал чак в Хималаите, само за да избяга от женско присъствие. И двамата са еднакви, защото и за двамата жената е нещо важно. Единият търси, другият бяга. Някои жени търсят мъже, други избягват мъже. Другият, мъж или жена - е все в ума им.
Тантра казва: другият не трябва да превзема ума ви. Това може да стане само при наличието на голямо разбиране. Страстта по жената трябва да бъде разбрана, осмислена. Не трябва да й угаждаме или да бягаме от нея, а просто да я разберем. Тантра е изключително научно нещо.
Думата наука означава разбиране, знание. Тантра казва:
Знанието освобождава. Ако знаеш точно какво е алчността, ти си свободен от алчност, няма нужда да я отхвърляш. Нуждата от отхвърляне възниква само защото не си разбрал какво е алчността. Нуждата от обет за полово въздържание ти е необходима само защото не си доразбрал секса. А обществото не е склонно да ти даде такова разбиране.
Обществото ти помага да не разбереш. То е заобикаляло темата за секса и смъртта в течение на векове. По тези теми не бива да се размишлява! Те не са достойни за съзерцание, за дискусия! Намират се под достойнството на писателя и изследователя! Те трябва да се избягват. Поради това избягване в умовете на хората цари огромно невежество. Тук е основната причина - в колосалното невежество. Съществуват два типа хора, на които се отдава да се измъкнат от това невежество - лудо отдаващите се на секс и безкрайно уморените, които бягат.
Тантра казва: лудо отдаващият се никога няма да получи разбиране, понеже при него всичко това е вече навик, а никой не търси основната прнчина на дълбоко вкоренените си привички. Причинността тук остава скрита. Колкото повече такъв човек се отдава на пола си, толкова по-механичен и неосъзнат става сексът за него.
Сигурно сте забелязали. Първата ти любов съдържа нещо превъзходно, втората вече не чак толкова, третата е нещо почти обикновено, а четвъртата се превръща в светска. Какво се е случило? Защо около първата любов се образува такъв ореол? Защо хората неизменно твърдят, че любовта идва само веднъж? Защо? Защото първия път тя не е била нещо механично, при нея мислим и осъзнаваме. Втория път вече я очакваш и не внимаваш като първия. Третия път си мислиш, че знаеш достатъчно за любовта и не се чувстваш длъжен да я изследваш. Четвъртия път всичко е в съвсем светски рамки - намираш се напълно в руслото на механично прилаган навик.
При лудо отдаване сексът постепенно се превръща в навик. Е, дава малко отдих и релаксация от ежедневието, облекчава като кихавицата, но не повече. Нещата се ограничават до физическо освобождаване на енергия. Претоварен си с енергия и трябва да я изхвърлиш навън, за да се облекчиш. После пак си я възстановяваш чрез храна, упражнения, слънчеви бани - събираш и изхвърляш постоянно - ето това правят хората, за които сексът е навик. Нагнетяват голямо количество енергия, после я изхвърлят, без цел, без по-висше значение. Чувстват в себе си енергийното напрежение, страдат от него, а когато изхвърлят енергията, страдат от слабостта, от енергийната липса. Страдание и отново страдание.
Никога не прави грешката да мислиш, че такъв човек е щастлив - никога! Той е най-нещастният човек на света. Та как би могъл да е щастлив? Надява се, желае щастието, но никога не го постига.
Като твърди това, тантра не те кара да отидеш в другата крайност. Тантра не те съветва да избягаш от този свят на угаждане. Бягството ще се превърне в същия механичен навик. В пещерата няма жени, но това не променя много нещата. Ако по някаква случайност се появи истинска жена, въздържащият се ще бъде по-податлив от онзи, който си е угаждал. Потиснатото придобива огромна сила и власт вътре в теб.
Чувал съм...
Имало един пожарникар, който бил ужасно подъл в отношението към жена си и към своя квартирант. Една вечер донесъл у дома великолепен свински бут и изял половината за вечеря. Жена му и квартирантьт трябвало да се задоволят със сух хляб и сирене. Щом се нахранил, пожарникарят грижливо прибрал остатъка от бута и всички си легнали да спят.
Не щеш ли, посред нощ зазвънели пожарните камбани. На хазяина-пожарникар се наложило да излезе от къщи. Жена му, съвсем гола, влязла в стаята на наемателя, събудила го и му казала:
- Той излезе. Бързо! Сега е твоят шанс!
- Сигурна ли си, че всичко е наред? - попитал наемателят.
- Разбира се. Побързай, не губи време! Квартирантът слязъл в столовата и довършил свинския бут.
Потискането при него било толкова силно... Трябва да е сънувал този бут, да е фантазирал за него. Не забелязал изобщо голата жена, а само свинското...
Запомни, онова, което потиснеш, започва да те привлича с някакъв почти неотразим магнетизъм. Потиснатото става особено силно, получава неимоверна мощ.
Чуйте следния анекдот...
Дълбоко в красива паркова гора имало две чудесни бронзови сгатуи на момче и момиче в поза на влюбеност и копнеж. Статуите стоели в същата поза от 300 години, ръцете им страстно се протягали към другия, без да го докосват. Веднъж оттам минал някакъв магьосник и изпълнен със състрадание, прошепнал:
- Имам достатъчно власт да им подаря любов в продължение на един час и ще го направя. За един час те ще могат да се целуват, докосват, прегръщат и любят на воля.
Магьосникът махнал с вълшебния си жезъл. Двете статуи начаса скочили от пиедесталите си, хванали се за ръце и побягнали в храсталака.
Вдигнала се олелия, силни тласъци, викове, крясъци и пърхания. Обзет от непреодолимо любопитство, магьосникьт се приближил на пръсти и надзърнал през листака. Момчето държало една птица, върху която клечало момичето. То изведнъж скочило и извикало на момичето:
- Сега с твой ред да я държиш, а аз ще седна отгоре й!
В продължение на 300 години върху статуите почивали птици... Кой да се сети за любов?
Можеш да прекараш в пещера, да се превърнеш в статуя, но потиснатото ще си остане в теб, все за него ще мислиш.
Тантра казва: внимавай... пази се от угаждането и отхвърлянето. Те са капани, капани за ума ти.
Къде тогава е пътят? Тантра казва: пътят е в осъзнаването. Угаждането е механично, потискането - също. Единственият път за спасение от механиката е в осъзнаването, в будноста. Не ходи в Хималаите, внеси тяхната тишина в самия себе си. Не бягай, а се старай все повече и повече към будност. Вглеждай се дълбоко в нещата без страх. Без страх се вглеждай дълбоко в нещата. Не слушай проповедите на т.нар. религиозни люде. Те те карат да се страхуваш, не ти разрешават да се вгледаш в секса, в смъртта. Имат огромна полза от твоя страх и затова го експлоатират.
Единствения начин да експлоатираш някого е най-напред да го уплашиш. Уплашеният човек е удобен за експлоатиране. Страхът се намира в основата на експлоатацията и за-това първоначално трябва да бъде създаден, внушен. Уплашили са те, внушили са ти страх, че сексът е грях. Страхът го има. Дори когато се любиш с мъжа си или жена си никога, не се вглеждаш направо в това, което правиш. Дори когато правиш любов, пак бягаш! Правиш любов и същевременно бягаш от това, което правиш. Не искаш да погледнеш в същността на любовта - какво е тя, защо въздейства така силно, откъде този магнетизъм - защо? Какво точно е любовта, как се надига тя, как те завладява, какво ти дава и накъде те води? Какво става в момента на любовния акт и какво излиза от него накрая? Докъде те докарва с фатална последователност - отново и отново - правенето на любов? Стигаш ли изобщо донякъде? Всичко това трябва да бъде погледнато в очите и осъзнато.
Тантра представлява среща с реалностите на живота. Сексът е нещо фундаментално, както и смъртта. Двете най-основни чакри са Муладхара и Свадхищхана. Разбери ги и тогава ще се отвори и третата чакра. Разбрал третата, ето че се отваря четвъртата и т.н. Когато си разбрал и шестте чакри, постигнатото разбиране атакува седмата чакра - тогава тя, тази седма чакра, избухва в хилядолистен лотос. Това е момент на велика слава. Бог идва при теб, ти отиваш при него, срещате се. Това е моментът на космическия оргазъм. Прегръщаш божественото, божественото прегръща теб. Реката изчезва в океана за вечни времена. Връщане вече няма.
Трябва да се опиташ да разбереш всяко състояние на ума си. Където и да си, не се страхувай. Това е посланието на тантра: където и да се намираш, не изпадай в уплах. Откажи се от едно-единствено нещо - от страха. Безстрашен, снабден с огромни запаси кураж, погледни в действителността, каквато и да е тя. Ако си крадец, вгледай се в това. Ако си склонен към гняв, изследвай това. Ако си алчен, вгледай се. Където и да си, какъвто и да си, вгледай се. Не бягай. Вгледай се и премини през наблюдаваното, преодолей го. Наблюдавай и преодолявай, осмисляй. Ако извървиш пътя на алчността, секса, гнева, ревността с отворени очи, ще се освободиш от тях.
Това е обещанието на тантра: Истината освобождава. Знанието - също. Знанието е свобода. В противен случай краят е един н същ, независимо дали потискаш, или си угаждаш безразсъдно.
Случило се...
Един човек имал изключително привлекателна съпруга. Започнал да я подозира... Естествено е. Колкото по-красива е съпругата ти, толкова повече е подозрителността.
Мула Насрудин се оженил за една от най-грозните жени на света. Попитах го:
- Защо Мула? Какво не бе наред? Какво те накара?
- Нищо - каза. - Просто разбиране.
- Що за разбиране е това? - попитах.
- Сега никога няма да ревнувам. Нито ще подозирам жена си. Не мога да си представя човек, които да е в състояние да я обикне.
Та въпросният мъж бил много подозрителен към съпругата си. Вече не можел да издържа. Уговорил се да го пуснат от нощна смяна и се прибрал в два чаед през нощта. Какво да види, колата на най-добрия му приятел била паркирана отпред. Точно от това се страхувал. Промъкнал се вътре. Пропълзял по стълбите и се втурнал в спалнята на жена си. Тя лежала върху леглото съвсем гола. Пушела пура и четяла.
Съпругьт побеснял и взел да бърника под леглото, в гардероба и дори в отдушника. Но не открил никакъв мъж. Това го разярило и опустошил цялата спалня. После се захванал с всекидневната - изхвърлил телевизора през прозореца, насякъл фотьойлите, преобърнал масата и бюфета. После отишъл в кухнята, където направил на сол порцелановите съдини, без да пропусне да изхвърли навън и хладилника. После се застрелял.
Когато стигнал до райските двери, видял там да чака за прием не някой друг, а същият онзи приятел с колата, който го попитал:
- Какво правиш тук?
Обърканият съпруг разказал всичко: как избухнал и всичко останало. Накрая добавил с почуда:
- Но как така и ти си тук?
- О, аз ли. Ами аз бях в хладилника.
И двамата свършили по един и същи начин. Дали си в Хималаите или в света, няма особено значение. Животът на угаждането и на потискането води до едно и също, понеже механизмът им не се различава. Не изглеждат еднакво, но вътрешното качество е идентично.
С осъзнатостта в живота ни навлиза ново качество. Нещата започват да се променят, да се променят неимоверно. Не че ти ги променяш, не. Осъзнатият човек не променя нищо за разлика от неосъзнатия, на когото нищо не е по мярка. Неосъзнатият човек никога не успява да промени каквото и да било, докато за осъзнатия нещата просто стават от само себе си - настъпват големи промени.
Промяната идва от осъзнаването, а не от твоето усилие. Защо? Защото осъзнатостта променя теб. А когато ти си различен, целият свят е различен. Не става въпрос за създаване на различен свят, а за твоята промяна. Ти си твоят свят, така че ако ти се промениш, светът не е същият. Ако не се промениш, може цял живот да се трепеш в променяне на света - напразно. Ще създаваш все същия свят отново и отново. Ще създаваш своя свят, защото той ще произлиза от самия теб.
Тантра казва: ключът е в осъзнаването, ключът за всички врати на живота. Помни: наистина е деликатно. Когато започна да говоря за глупостите на потискането, вие веднага си мислите за угаждане. Заговоря ли пък за безсмислието на угаждането, веднага замисляте някое потискане. Случва се ежедневно - хващате се за противоположното... Работата не се свежда до това да бъдете привлечени от противоположното. Това е все едно да ви изкуси дяволът. В системата на тантра мястото на дявола е тук, неговата роля е да изкушава с противоположното. Друг дявол не съществува - единственият дявол се състои в това, че умът може да ви изиграе някой лош номер, да ви помъкне към противоположното.
Ти си против угаждането? Умът казва: "Много е просто... потисни, отхвърли. Не си угаждай, избягаи. Изостави целия свят. Забрави за него." Толкова е просто да забравиш! Защо тогава бягаш надалеч? Защо се плашиш? Ако можеш така изведнъж и напълно да забравиш света, остани си на мястото и просто забрави. Ала ти не можеш да останеш, защото знаеш, че светьт ще те прелъсти. Това погрешно разбиране няма да ти бъде от голяма полза. Щом те налегнат желанията и изкушенията, веднага ше се превърнеш в тяхна жертва. И затова бягаш, бягаш бързо пред тях, преди да са те връхлетели. Искаш да избягаш от възможността. Защо? Защо искаш да я пропуснеш?
В Индия така наречените светци никога не живеят с икономки. Защо? Откъде този страх? В Индия така наречените светци не биха се докоснали до жена, не биха дори я погледнали. Защо? Откъде този страх? Просто бягство от възможността Ала бягството никога не се е считало за голямо постижение Ако по този начин постигнеш известно целомъдрие, то ще се окаже фалшиво.
Чувал съм...
Провинциалист посетил Лондон с едно куче. Поръчал си халба бира, а кучето настояло за уиски.
- Що за история! - възкликнал барманът.
- Да - отвърнал собственикът на кучсто. - Това с най-умното куче в цял Уест Кънтри. Взeх го да разгледа столицата.
- А ще ми купи ли вестник, ако му дам пет пенса?' - попитал барманът. - Днес забравих да си купя.
- Разбира сe - изджафкало кучсто. - Ще се върна веднага.
И взело парите.
Кучето не се върнало и след около час разтревоженият му собственик тръгнал да го търси. След дълго търсене открил животното да прекарва добре с сдна кучка.
- Проклет да съм! - казал си собственикът. - Никога не си правил това преди.
- Вярно - отвърнало кучето. - но сега за първи път имам пари.
Простото заобикаляне на възможността не е от голяма полза и създава фалшива фасада. Ти можеш да си вярваш, но Бога не можеш заблуди. Всъщност не можеш да заблудиш истински дори себе си. Отхвърленото ще се появява непрестанно в сънищата и мечтите ти, докато накрая те подлуди. Твоите така наречени светци не могат дори да спят както трябва, страхуват се от съня. Защо? Понеже в съня отхвърленият свят отново влиза в пълните си права. Несъзнаваното започва да разказва, да проектира, да нашепва: "Какво правиш още тук? Глупак!" Несъзнателното плете мрежите си.
В будно състояние можеш да потискаш, ала заспиш ли - няма начин! Губиш контрол. Будното съзнание е отхвърлило, но сега то спи... Поради това във всички стари предания светците се страхуват от съня... Намаляват времето за спане от осем на седем часа, после от седем на шест, от шест на пет, четири, три, два. Тъпаците смятат това за огромно постижение. Разсъждават: "Тозй светец е страхотен, спи само два часа!" Всъщност той демонстрира само едно - че се страхува от своето несъзнателно и му отказва време за изява.
Когато спиш само два часа на денонощие, несъзнателното не може да действа, понеже тези два часа са необходими за почивка на тялото. Сънуваш по-добри сънища, красиви сънища и ето, че двата часа изтекли - затова най-хубаво се спи в ранна утрин. Първо трябва да дадем дължимото на тялото - то се нуждае от отмора. Веднъж почине ли си тялото, идва ред и на ума, тук той е нещо вторично.
Когато на ума се даде възможност да почива, подсъзнанието освобождава своите желания - ето ти го и съня. Ако почиваш само два часа на нощ, може и да има съновидения, но ти да не ги помниш. Помниш единствено появилото се рано сутринта. Другите съновидения забравяш, защото си спал толкова дълбоко, че нищо вече не помниш. Светецът мисли, че не е сънувал секс, пари, власт, престиж, уважение. Щом спи само два часа, сънят му е така дълбок, нуждата на тялото за почивка е тьй голяма, че се изпада в нещо като кома - къде ще помни! Помнят се сънища, сънувани в полубудно състояние. Тогава съновидението се запаметява, тъй като е близо до съзнанието -нещо от съновидението в полубудно състояние се филтрира в съзнанието, преминава в него. На сутринта си спомняш малка част от него. Поради това сигурно ще се учудиш, че ако попиташ някой работник дали сънува, той ще отговори; "Не!"
Примитивните хора не сънуват. Не, че не сънуват, но не могат да си спомнят - това е всичко. Всички сънуват, но не могат да си спомнят. Ако цял ден сечеш дърва, копаеш трапове или чукаш камъни, когато заспиш, почти си в кома. Съновиденията идват, но ти не помниш, изплъзват ти се.
Така наречените светци винаги се страхуват от съня. Веднъж ми представиха един млад човек, последовател на Свамй Шивананда в Ришикеш. Беше луднал. Попитах го:
- Какво ви е?
- Нищо - отвърна. - Аз съм духовен човек, а хората смятат, че полудявам.
Разговарях с разтревожените родители, влязох в подробности. Ето ги: Отишъл при Свами Шивананда и Свами Шива нанда му казал:
- Спиш прекалено много. Това не е добре за духовното здраве, трябва да спиш по-малко. Момчето намалило съня до три часа - от осем на три! Спи му се цял ден, сънен е и това е съвсем естествено.
Видял това Шивананда и му казал:
- Ти си тамастичен. В тебе има много низша, лоша енергия. Промени храната си. Може би храната те прави тежък и поспалив.
Нашият човек започнал да преживява само на мляко. Ставал все по-слаб. Първо съкратил съня, а сега и храната.
Беше се докарал до такова положение, че комай всеки момент щеше да рухне.
Без храна е по-трудно да изпаднеш в дълбок сън дори в продължение на три часа. За добрия сън храната е необходимост. Когато стомахът няма какво да мели, цялата енергия отива в главата. Затова в дни на пост не можеш да спиш добре. Енергията не е в стомаха, а се освобождава в главата. Ако тази енергия е нужна в стомаха, главата не може да я притежава, понеже главатае вторична, а стомахът - първичен.
В тялото съществува известна йерархия... първото нещо най-напред. Стомахът е основен. Стомахът може да съществува без главата, но главата не може да съществува без стомаха. Поради това стомахът е нещо по-основно от главата. Когато стомахът се нуждае от енергия, той си я доставя отвсякъде.
Момчето не можеше да заспи дори за три часа. Очите му бяха празни, мъртви. Тялото му бе загубило блясъка си, имаше леко треперене. Като държах ръката му, усещах как тялото му трепери - не бе почивало от месеци. А той си мисли, че става духовен. Подобни глупости са продължавали достатъчно дълго, за да се превърнат в обект на всеобщо уважение. Продължи ли достатъчно дълго, всяко нещо става обект на уважение – само защото е било на мястото си от много време.
Вслушай се в тялото си, в неговите нужди. Вслушай се в ума си, разбери от какво се нуждае. Не бягай, навлез в тези нужди, изследвай ги с любов и грижовност. Сприятели се с тялото си, с ума, ако искаш един ден да ги надхвърлиш. Сприятеляването е особено важно. Това е тантристкият възглед за живота. Сприятели се с енергиите на живота. Не се противопоставяй, не давай път на антагонизма.
А сега към сутрите. Те са от огромно значение. Сараха казва на царя:

Те говорят за това, което чувстват вътре.
Наричат освобождение онова,
което ги държи в окови.
За тях безценен смарагд е
дори в зелено боядисаната дреболия.
Объркани, те не познават бисера,
не знаят от какво е той направен.

Сараха има предвид така наречените махатми, йоги, както аз преди малко ви говорих за т.нар. светци. Сараха казва:
Те говорят за това, което чувстват вътре.
Това е забележително твърдение и заслужава да бъде обяснено. Най-напред - върховният опит с реалността изобщо не е опит, защото, когато имаш опитност с нещо, съществува винаги и двойственост между този, който преживява, и преживяното. Поради това не може да има върховна опитност в смисъл, че ти имаш опитност с твоя аз. Как би могьл да имаш опитност със себе си? Та нали тогава би трябвало да си разделен на две, да попаднеш в плен на двойствеността субект-обект?
Тантра казва - каквото и да знаеш, имай съзнанието, ти не си това. Това е велико твърдение. Ако виждаш нещо, бъди сигурен, че ти не си видяното, а този, който гледа. Ти никога не можеш да бъдеш видяното, да сведеш себе си до прост обект. Ти си субективност, чиста субективност, нередуцируема субективност. Няма как да се превърнеш в обект, в предмет. Не можеш да поставиш самия себе си пред самия себе си, нали? Не можеш, защото, каквото и да застане пред теб, вече няма да си ти. Ти винаги ще си останеш този, пред когото се намира нещото.
Сараха казва: Истината не е опитност - не може да бъде. Истината е опитване, а не опитност. Тя е знаене, а не познание. Разликата е огромна. Ти имаш опитност само, когато нещото е отделно от теб. Не можеш да имаш опитност от самия себе си по този начин. Тантра е измислила друга дума - "опитване". В санскрит съществуват две думи анубхав, апубхути. Анубхав означава опитност, а анубхути - опитване. Нищо не може да подлежи на опитност. Пред теб няма нищо, само пустота. Ти, обаче, си там, напълно там, без нищо да пречи. Няма никакъв обект... чиста субективност - само контейнер без съдържанието. Движението е спряло... само екранът, чистият бял екран... Няма обаче кой да погледне към този чист бял екран; ти си белият екран. Оттук и един нов свят, опитване.
На английски няма отделна дума, затова трябва да използвам "опитване". Ще покажа разликата - опитността се превръща в обект, докато опитването е процес, а не обект. Знанието е обект, знаенето - процес. Любовта е обект, обичането - процес.
Тантра казва: интимната ти дълбина се състои от процеси, а не от предмети. Тук има знаене, а не знание, обичане, а не любов. Няма съществителни, а само глаголи. Това е дълбоко вникване в действителността. Само глаголи. Когато кажеш "Това е дърво", твърдиш нещо погрешно - това е дървесност, а не дърво, защото то расте, а не е нещо статично. Когато казваш "Това е река", внимавай какво казваш - чиста безсмислица. Това е речност, движи се, динамично. Не е едно и също дори за миг, защо го наричаш река? Дори една скала не е скала, тя също е процес.
Съществуването се състои не от неща, а от събития. Не казвай на жената "Обичам те", а просто: "Аз съм в състояние на обичане". Любовта не е нещо, можеш само да бъдеш в състояние - на обичане, но не можеш да обичаш.
Съществуват будистки езици, в които всичко съществува като процес. За първи път Библията е била преведена в някои будистки страни - Бирма, Тайланд. Християнските мисионери се видели в чудо - не могли да намерят дума за Бог. Няма проблем, ако кажеш, че реката е речност, дървото - дървесност, човека - човешкост, мъжкост, женскост. Но за Бога - той Е. При него няма ставане. Всъщност, в бирманския език всички думи са глаголи. Всеки глагол показва ставането. Да се нарече Бог "ставане", процес, се сторило прекалено много за християните, трудно им било. Бог е... винаги същият, вечно еднакъв. На Бог никога нищо не му се случва.
Будистите твърдят, че ако никога нищо не се случва с Бога, то той е мъртъв. Как би могъл да бъде жив? Неща се случват само в живота. Животът е случване, ставане. Що се отнася до висшата опитност... Няма проблем да твърдим това за светската реалност. Можеш да кажеш: "Това е стол" и няма какво повече да се притесняваш, просто е! Друга е работата, когато тръгнеш, да наричаш всяко нещо "столност" или "дървоност" - срещаш неимоверни трудности. За върховното човек трябва много да внимава. Поне за него!
Сараха казва:
Те говорят за това, което чувстват вътре.
Ако си чел книгите на Пундит Гопи Кришна, сигурно знаеш, че той нарича кундалини висшата реалност. Това не може да бъде. Сараха не би се съгласил, би се изсмял на Пун-дит Гопи Кришна.
Ако усещаш, че някаква енергия се надига нагоре по гръбнака ти, то ти самият виждаш това. Гръбнакът е нещо отделно, нещо отделно е и кундалини, която се изкачва по него. Нима ти можеш да бъдеш това отделно нещо? Виждам ръката си. Чрез самото това виждане вече съм нещо отделно от нея. Може би се намирам вътре в ръката, но не мога да бъда самата ръка.
Кундалини не е духовен опит. Духовният опит настъпва в момента, когато няма повече какво да се опитва. След разпадането на всяка опитност ти оставаш сам в своята чистота. Това не е опитност.
Сараха казва: Така наречените йоги и светци непрестанно дрънкат, че са постигнали по-висше съзнание. Какво всъщност са постигнали? Нечие кундалини се е вдигнало, привидяла му се е синя светлина и пр. Друг пък имал видения: видял Кришна, Мохамед, Махавира, Майка Кали - всичко това е въображение.
Всяка опитност е въображение.
Думата въображение е красива, защото произлиза от образ. Цялата опитност се свежда до образи, плуващи в твоето съзнание. Когато там вече не плува нищо - запомни, когато там го няма дори "нищото" - когато съзнанието ти е изпразнено от всякакво съдържание, тази именно безсъдържателна чистота в тантра се нарича истинска опитност. Не можеш да я наречеш опитност, защото по самата си природа тя не е. Когато свидетелстваш свидетеля, свидетелстване няма. Когато знаеш знаещия, знание няма.
Първото нещо, което той казва, е:
Те говорят за това, което чувстват вътре.
И второто нещо, което трябва да запомниш: разликата между вътре и вън също е фалшива. На определено равнище такова различаване е полезно: ти живееш във външното и трябва да бъдеш насочен навътре. Но вън и вътре са две страни на една и съща монета. В един момент ще трябва да изоставиш и двете – така, както си изоставил външното, сега изоставяш й вътрешното. Бъди трансцедентален - нито вън, нито вътре.
Вътрешното е също толкова външно, както и външното:
Това е прозрението на тантра. Какво е вътрешно? Гледам те и ти си вън. После затварям очи и виждам своето кундалини - то вътре ли е? Всичко онова, което мога да видя, се намира вън, вън от мен, няма как да е вътре. После виждам синя светлина, тя е отвън. Виждам я - разбира се - със затворени очи. По-близо е до мен, но все пак е отвън. Виждам те с широко отворени очи, ти си отвън. През нощта виждам сън, ти идваш в съня ми - вътре ли си? Ти също си вън, макар очите ми да са затворени. Виждам те така в съня си, както и сега наяве. Всичко, което може да се види, е отвън. Гледащият не е нито отвън, нито отвътре.
Сараха казва: Тези приятели първо все приказват за външната си опитност, а после и за вътрешната.
Онзи ден дискутирахме това: любиш се с жена - тази жена е отвън, енергията, пламъкът на твоята сексуалност се издига високо в теб, стига до гърлото, до Вишудха, до гърлената чакра. Там започваш да мастурбираш с език, обърнат навътре. Наричаш това вътре? Всъщност то е вън. Толкова вън, колкото е било, когато си се любил с жената.
Тантра е велико прозрение, дълбоко вникване, тя се осмелява да твърди: трябва да изоставим външното, но и вътрешното. Трябва да бъдем в такова състояние, че да можем да кажем - не съм нито вътре, нито вън, нито екстровертен, нито интровертен, нито мъж, нито жена, нито тяло, нито ум. Трябва да достигнем онази точка, в която можем да кажем - не съм нито самсара, нито нирвана. Това е точката, вратата към всички двойствености.

Наричат освобождение онова,
което ги държи в окови.

То се превръща в ново заробване, може би малко по-красиво от другите - може би външните робски вериги са от желязо, а тази, последната брънка - от злата. Робството обаче си остава робство, оковите - окови. Няма никакво значение дали са от злато или от желязо. Те те приковават еднакво добре. Тази последна красива брънка на оковите ще те зароби не по-зле. Вдигане на кундалини, видения, духовни видения, космически пътешествия - всичко това ще се превърне в брънка от оковите. Ще се стремиш към тези окови, ще ги желаеш. Преди си летял подир пари, сега - след духовни опитности. Първо си жадувал за власт, после - за сидхи, за духовна власт - желанието си остава, а желанието е робство. Свободата се намира единствено в нежеланието.

За тях безценен смарагд е
дори в зелено боядисаната дреболия.
Объркани, те не познават бисера,
не знаят от какво е той направен.

Ако не знаеш, ако не си внимателен и осьзнат, заблудата те поглъща без трудности. Дори в зелено боядисаната дреболия... може да вземеш за смарагд. Цветът е съшият, формата също може да наподобява истината, но ценността си остава различна - а тъкмо тя е важна.
Да, хората владеят нещата във външния свят. Президентът, премиерът, също както и някой добър йогин, махатма владее от своя страна вътрешния свят, ала нито едното, нито другото може да се сравни с истинския бисер. Външното е нещо стъклено, а сега и вътрешното се оказва дрънкулка. И външното, и вътрешното са дрънкулки: оцветени, докарани на форма, също толкова тежки - това не ги приближава до духовното.
Духовността е чисто небе, където не съществува никакъв облак. Истински духовният човек не може да претендира за никакви духовни опитности, тьй като всяка духовна опитност е стьклена дрънкулка, боядисана в зелено, но не и самия скъпоценен камък.
Тъкмо затова Буда запазил мълчание. Когато хората го попитали:
- Постигна ли?
Той запазил мълчание.
- Познаваш ли Бог? - питали отвсякъде.
Той не казвал нищо, усмихвал се или се изсмивал. Защо? Защо избягвал да отговаря на такива въпроси?... Глупаците ще помислят, че е от незнание, от липса на опитност. Той не отговарял, именно защото вече имал опит! Съзнавал, че няма особен смисъл да говори, че ще бъде кощунство.
Истината не може да бъде изразена с думи. Можем да си приказваме за пътя, но не и за истината. Можем да обясним как се стига до нея, но не можем да кажем какво е тя, когато я постигнем.
Сараха казва: Онези, които говорят за някаква опитност, са лъжци:

Объркани, те не познават бисера,
не знаят от какво е той направен.

Медта те вземат за злато.
Обвързани от рационална мисъл
и от описания,
за най-върховното тез мисли смятат.
Копнеят за наслади, дарени от съня.
Бъркат с вечното блаженство,
преходния ум телесен.

Медта те вземат за злато. По-низшето, обективното, вземат за субективно. Познаващият все още не е познат. Познали са нещо друго и са недоразбрали - сметнали са, че са познали познаващия. Може да са познали кундалини, да са имали духовни визии - поетични, прекрасни, величествени, но:

Медта те вземат за злато.
Обвързани от рационална мисъл
й от описания,
за най-върховното тез мисли смятат.

Тези така наречени светци и махатми са обвързани с логиката от описателната мисъл... Все спорят и спорят, опитват се да докажат, че Бог съществува.
В християнството 2000 години са били загубени в доказване на божието съществуване. Как би могъл да докажеш, че Бог съществува? Ако може да се докаже, значи може и да се опровергае. Логиката е нож с две остриета, тя е проститутка. Ако е в състояние да докаже, че Бог съществува, то в състояние е да докаже и противното. Тук привлекателното е в това, че един и същи аргумент служи и за доказване, и за опровергаване на божието съществуване.
Най-силното доказателство, предложено от тези т. нар. светци, се свежда до това, че светът има нужда от създател, понеже как може светът да бъществува, без да го е създал някой. Звучи привлекателно, поне за детински миелещите, незрелите умове. Такова обширно творение - как така без създател! Все някой трябва да го е създал. Само едно малко бодване и целият логичен балон се спуква. Някои пита: "Ами кой тогава е създал създателя?" Това е същата логика. Щом твърдиш, че светьт има нужда от създател, то и този създател трябва да е създаден от някого и така до побъркване. Номер едно създал света, номер две създал номер едно, номер три създал номер две и т.н., и т.н. Основният въпрос си остава същият: кой е създал най-първия? Ако приемеш, че този най-първи не е бил създаден, защо е целият спор? Просто кажи, че светьт не е бил сътворен, и толкова. Щом Бог може да бъде несътворен, какъв е проблемът да се твърди, че светът си е такъв, без никой да го е създавал. Ще изглежда по-разумно от идиотската логика, която не води доникъде.
Вгледай се в аргументите за Бога: те са посредствени и глупави. Затова не можеш да убедиш нито един атеист в полза на Бога. Вече убедените, да, те са си убедени, за тях не говорим. Не можеш обаче да убедиш нито един скептичен ум, аргументите ти са безпомощни, самите те ти създават трудности.
Какво ни казва Сараха? Позналият вътрешната си действителност знае, че за нея няма никакво друго доказателство, освен самото й постигане. Той не вярва в описателната мисъл, не предлага никаква логика, алогичен е, отвъд разумността. Така постигаш или не, не можеш да докажеш или опровергаеш.
Атеизмът и теизмът са еднакво безсмислени. Религията няма нищо общо с тях. Религията е опитност за това, което е. Наречи го с каквото име искаш: Бог, нирвана, хикс, игрек, зет, все едно, няма значение, но постигни. Тантра вярва в опитността, постигането. Тантра не е мозъчна, тя е екзистенциална.
Медта те вземат за злато. Този Бог, доказан чрез аргументи, те смятат за свой. Правят му образи, покланят им се, а всъщност се покланят на собствения си силогизъм. Какво има в църквите, храмовете и джамиите - силогизъм, нищо друго. Светът има нужда от създател и ти вярваш в този създател. Това е вяра, а всички вери са фалшиви. Вярата е нещо изкуствено. Е, успокоява, утешава, дава ти известна сигурност, удобство. Приятно е да вярваш, че някой се грижи за света, иначе те обзема страх - ако никой не се грижи, всичко може да стане. Доверието и спокойствието изчезват.
Все едно си в самолет - знаеш, че си в ръцете на опитен пилот, който се грижи за всичко. Не щеш ли, вземеш, че надзърнеш - чисто любопитство! - в кабината. О, ужас! Там няма пилот - празно! Какво ще стане? Само преди минути си сърбал чай и си разговарял, флиртувал си с дамата, седяща до теб, докосвал си уж случайно тялото й и т.н. А сега изведнъж всичко това изчезва яко дим - пилота го няма! Досега всичко е било прекалено комфортно, но уви. Ставаш нервен, започваш да трепериш, губиш интерес към жени и мъже, храна и питие - край на всичко! Дишането ти ще се наруши, кръвното - също. Сърцето ще затрепти като страхлива птичка, започваш да се потиш... в самолет с климатична инсталация!
Комфортно е да се вярва, че в кабината има пилот, който знае как всичко да бъде наред - Бог се грижи. Можеш да останеш такъв, какъвто си, да не се променяш. Той е "Бащата", той познава всеки. Без неговата воля дори един лист не се отронва от дървото, така че всичко е наред. Това е то удобството! Умът е нещо много лукаво. Този Бог е част от лукавството на ума.
Сараха казва: Вярата не е истина, а истината никога не е вяра. Истината е опитност.

За най-върховното тез мисли смятат.
Копнеят за наслади, дарени от съня.

Това са наслади, преживени по време на сън

Бъркат с вечното блаженство
преходния ум телесен.

Понякога ти си объркан от самото тяло, а ако по някакъв начин съумееш да отидещ отвъд тялото, ставаш жертва на измамите на ума, който е още по-рафиниран измамник. Първите три чакри принадлежат на тялото. Следващите три - на ума. Седмата чакра се намира отвъд тялото и ума.
Обикновените люде, отдаващи се на наслади, принадлежат на първите три, на ниските чакри, остават при тях. Тези първи три чакри - Муладхара, Свадхищхана и Манипура, са свързани със земята. Те са земни чакри, гравитацията ги прив лича, тегли ги надолу. Следващите три чакри - Анахата, Вишудха и Аджня, са свързани с небето. Гравитацията не може да ги засегне. Те се подчиняват на друг закон, наречен левитация, който ги тегли нагоре. Тези три чакри са свързани с ума. Тялото тегли надолу, умът - нагоре. Ти обаче не си нито едното, нито другото. Ти си седмата чакра, която не е нито тяло нито ум.
Хората, склонни да си угаждат, живеят само в първите три чакри. Тези, които потискат първите три чакри, започват да живеят във вторите три. Създават си свят от сънища и мечти... Един ден постиш, а през нощта сънуваш, че са те покани ли на обяд в твоя чест при английската кралица. Там ядеш какви ли не вкуснотии - общо взето, всичко онова, което винаги си обичал и за което си мечтал, но докторът строго ти е забранил. Този сън е сътворен от постенето, но сънят не храни, на ли? На сутринта си толкова гладен, колкото и преди богатия обяд у кралицата, дори повече. Ала и сънят е помогнал малко нещо. Как? Като ти е позволил да продължищ да спиш. Иначе гладът би те събудил, не би ти позволил да мигнеш. Съновидението е трик на ума. Умът казва: "Няма нужда да се будя, да ходя по тъмното до хладилника с храната. Мога да си спя сладко. Ето, кралицата ме е поканила на угощение. Има толкова прекрасни ястия, ще взема да се наям хубаво!" И започваш да се храниш. Това е трик на ума, помага да продължиш спането, да не се събудиш.
Случва се много пъти... Мехурът ти се е напълнил и сънуваш, че си в тоалетната. Това помага - не че изпразва мехура, но създава илюзия за облекчение. Спането може да продължи. Твоите вярвания, въображението ти, сънищата, храмовете, църквите ти помагат да останеш заспал. Действат като успокоителни.
Бъркат с вечното блаженство преходния ум телесен... Понякога си мислят, че върховното блаженство се намира в тялото и започват да си въобразяват, че кундалини се изкачва... светлина, 1001 визии и опитности. Пазете се от тези визии.
Истински духовно ориентираната личност не се интересува от каквото и да било съдържание на съзнание, а от самото съзнание. Да, от самото него.

Смятат, че със символа ЕВАМ
ще получат яснота за аз-а.
Спонтанните събития за тях са
с четири печата запечатани.
Сякаш гледаш ефимерни образи
във огледало.

Чрез мантри, звукове и пр. можеш да постигнеш известно умствено спокойствие.. Да, посредством трансцедентална медитация можеш да постигнеш приемлива измамност. Ако непрестанно повтаряш някой звук, той те успокоява, дарява ума ти с известна ритмичност. Ако повтаряш "ом, ом, ом" или "Евам, евам, евам" или коя да е мантра, дори да вземем кока-кола (не се смейте, и тя става!): ако повтаряте "Кока-кола, кока-кола, кока-кола" с любов и постоянство, ще почувствате успокоение. Можете да поставите пред себе си бутилка от това питие, да я украсите с цветя и плодове, да запалите благовонни свещи - всичко това създава атмосфера. Ако изпълнявате процедурата достатъчно дълго, по всяка вероятност ще се почувсвате много добре. Ще изпаднете в самохипноза, ще си внушите нещо, спокойствието ще ви навести, защото сте си го внушили. Заедно с него ще се насладите на тишина и щастие. Всичко това е само самовнушение, индиректно самовнушение.
Емил Куе е предложил директни внушения. Мисля: чувствам се по-добре, ставам здрав, по-щастлив съм - това са директни внушения. Емил Куе е западен човек - по-честен, истински и директен. Махариши Махеш Йоги ти предлага да повтаряш "Ом, ом, рам, рам" - това е индиректно внушение, по-характерно за източния ум. Не директно, а индиректно. Всички мантри се давят с обещанието, че ако ги повтаряш по 20 минути сутрин и 20 минути вечер, ще станеш по-здрав, по-тих, по-блажен и т.н. Обещават ти какво ли не - увеличение на заплатата дори! Ще те повишат и целият свят ще запее осанна на амбициите ти!
Това е дадено индиректно. После вече не се интересуваш от мантрата, а от такива неща като здраве, богатство, власт, престиж, тишина, радост и т.н. в този дух. Повтаряш мантрата, мотивиран единствено от този интерес. Ала при всяко повтаряне на "Ом" си внушаваш, че тези неща ще станат. Мантрите работят само ако вярваш в тях. Ако не вярваш, няма да работят. Ако не повярваш, Махещ Йоги ще каже: "Как биха могли да работят? Трябва да вярваш в тях, само тогава става!"
Истината работи без твоята вяра. Истината няма нужда от никаква вяра. Само неистината може да работи чрез вяра, защото само ако вярваш, можеш да създадеш ум със съответната нагласа, да постигнеш самовнушение, прдходящ климат за работата на мантрата.

Смятат, че със символа ЕВАМ
ще получат яснота за аз-а.

Според Сараха това е безсмислица. Никаква яснота не може да се постигне чрез повтарянето на някакъв си звук, само се задръстваш още повече. Вместо да ставаш по-интелигентен и осъзнат, ставаш по-задрямал. Разбира се, ще имаш по-добър сън, това е добрата страна на тези практики. Никак не е случайно, че Махеш Йоги и неговата трансцедентална медитация придобиха такова влияние в Америка. Америка е страна с неимоверно висок процент страдащи от безсъние. Хората не могат да спят, нуждаят се от някакъв трик, за да си осигурят сън. Трансцеденталната медитация може да им помогне в това. Не съм против нея, ако се използва само като лекарство срещу безсъние - напълно се подписвам под нуждата от добър сън. Но помнете, трансцеденталната медитация не може да ви отведе до нито един от другите светове, не може да ви помогне в духовното пътуване; тя е само утешение.

Спонтанните събития за тях са
с четири печата запечатани.

Тези четири печата трябва да бъдат добре разбрани. В тантра говорим за четири печата, за четири мудри. За да достигне върховното, човек преминава през четири врати, трябва да отключи четири ключалки. Тези четири ключалки наричаме четири печата, четири мудри. Те са изключително важни.
Първата мудра се нарича карма мудра. Тя е най-външната врата, самата периферия на твоето същество. Намира се толкова навън... точно като действието. Поради това е наречена карма мудра. Карма означава действие. Действието е най-външната обвивка на твоето съвдество, то е твоята периферия. Онова, което правиш, което извършваш, е твоята периферия. Обичаш някого, мразиш, убиваш, защитаваш - всичко, което правиш, е твоя периферия... Действието е най-външната страна на твоето същество.
Първият печат се отваря чрез пълното отдаване на дейността. Каквото и да правиш, прави го тотално - тогава ще те сполети невъобразима радост - не като повтаряш някоя мантра, а като правиш нещата тотално. Ако си гневен, бъди напълно гневен. От тоталния гняв може да се научи много. Ако си тотално разгневен и в същото време напълно съзнаваш своя гняв, някой ден гневът ще изчезне. Няма никакъв смисъл да бъдеш повече гневен. Разбрал си гнева и вече можеш да го изоставиш.
Всяко разбрано нещо може лесно да бъде изоставено! Само неразбраните неща полепват по теб. Така че бъди тотален, каквото и да означава това. Опитай се да бъдеш тотален и буден - това е първият катинар, който трябва да разбиеш.
Винаги помни, тантра е изключително научна. Тя не те съветва да повтаряш мантри, а да бъдеш съзнателен в своите действия.
Вторият печат се нарича гяна мудра - той е малко по-дълбоко от първия, намира се малко по-навътре, както познанието. Действието е най-външното нещо, докато познанието се намира малко по-навътре. Можеш да наблюдаваш какво правя, но не и какво зная. Познанието е нещо вътрешно. Действията могат да бъдат наблюдавани, познанията не могат, те са вътрешни. Вторият печат е печатът на познанието - гяна мудра.
Започни да знаеш онова, което наистина си познал, и престани да вярваш в неща, за които нищо не знаеш. Някой те пита "Има ли Бог?", а ти отвръщаш "Да, има!" Запомни! Наистина ли знаеш това? Ако не знаеш, моля те, не казвай, че знаеш. Кажи си честно "Не знам" и толкова. Ако си честен и казваш само онова, което знаеш, ще строшиш и втория катинар. Ако продължаваш да вярваш в неща, които не познаваш истински, втората ключалка ще си остане завинаги заключена. Фалшивото познание е враг на истинското. Всички вярвания са фалшиви познания, ти просто вярваш и нищо повече. А твоите т. нар. светци все ти втълпяват: първо повярвай, а после ще узнаеш.
Тантра казва: Първо познай, а после вярата ти е в кърпа вързана. Това обаче е съвсем друг вид вяра, това е упование. Вярва се в Бога, но слънцето се познава. Слънцето изгрява и затова не ти е нужна никаква вяра. То просто си е там, виждаш го, знаеш. Бог има нужда от вярване. Бог е фалшификат. Твоят Бог е фалшификат.
Има и друг Бог - Бог, който съществува чрез познаване. Най-напред обаче трябва да изоставиш всичко онова, което не знаеш, и да вярваш само в твърдо познатото.
Досега все си вярвал, носел си тегобата на вярата. Отхвърли товара й. Ще трябва да изхвърлиш 98 от всеки сто неща, които са съставлявали досега твоя багаж. Ще останат само няколко неща, които наистина познаваш. Ще те залее чувство на небивала освободеност, главата ти вече няма да тежки толкова... Въоръжен с такава свобода и безтегловност, ще навлезеш във втората мудра. Вторият катинар е счупен.
Третата мудра се нарича самая мудра. Самая означава време. Първият, най-външният пласт е действието, вторият е познанието, третият пласт е времето. Знанието е изчезнало, ти си в сега, само най-чистото време е останало. Наблюдавай го, медитирай върху него. В момента-сега няма знание, знанието винаги е за миналото. В момента-сега няма знание, той е напълно свободен от знание. Когато в този момент гледащ към мен, какво знаеш? Нищо не се знае. Ако започнеш да мислиш, че знаеш това или онова, всички тези мисли ще идват от миналото. Не от този момент, не от сега. Знанието извира от миналото или е проектирано в бъдещето. Сега е лишено от познание.
Третата мудра е самая мудра - да бъдеш в този момент. Защо Сараха я нарича самая, време? Обикновено мислиш, че времето се дели на минало, настояще й бъдеще. Това разбиране не принадлежи на тантра. Тантра казва: време е само настоящето. Миналото не е, защото вече е отминало. Бъдещето също не е - то още не е дошло. Съществува само настоящето.
Да бъдеш в настоящето означава да бъдеш наистина във времето. В противен случай пребиваваш или в паметта, или в мечтите. И паметта, и мечтите са фалшиви - те заблуждават. Третият печат можеш да строшиш, ако останеш в сега. Първо, бъди тотален в своите действия - първият печат е строшен. Второ, бъди честен в знанията си - това счупва втория печат. Бъди тук и сега, ако искаш да се справиш и с третия.
Четвъртият печат се нарича махамудра, великият символ, най-вътрешният, подобен на пространството. Сега вече е останало само най-чистото възможно пространство. Действие, знание, време, пространство - това са четирите печата. Пространството е твоята най-вътрешна част, главината на колелото, окото на циклона. В твоята най-вътрешна пустота има пространство, небе. Трите пласта са: време, познание, действие. Това са трите печата, които трябва да счупиш. Няма да стане чрез рецитиране на мантри. Не се заблуждавай. За да навлезеш в собствената си действителност, е необходима упорита работа.

Смятат, че със символа ЕВАМ
ще получат яснота за аз-а.
Спонтаннцте събития за тях са
с четири печата запечатани.

Яснота и чистота не се постигат, ако тези печати не бъдат строшени. Трябва да навлезеш в чистото пространство.

Сякаш гледаш ефимерни образи
във огледало.

Да, чрез повтарянето на мантри можеш да създадеш огледало, в което да наблюдаваш разни неща. Това не е особено ценно. Все едно, че гледаш в някое езеро и си мислиш, че луната е в него. Луната не е там, а само нейното отражение. Гледаш в огледало и мислиш, че ти си в това огледало. Не, не си там. Стига детинщини - така правят бебетата. Не си ли виждал как се държат малките деца, когато за първи път видят огледало? Опитват се да влязат в него... грабват огледалото и търсят път да влязат вътре в него, за да се срещнат с образа на детето, което виждат на повърхността на блестящия и интересен предмет. Детего разбира колко е трудно начинанието му и обръща огледалото от обратната му страна - дано оттам да се промъкне някак в стаята, където допреди малко седеше интересният образ. Ето това не преставаме да вършим и ние.
Умът е огледало. Чрез повтаряне на мантра можеш да направиш това огледало много чисто и ясно. Огледалото обаче трябва да бъде напълно изоставено, изхвърлено безжалостно. Трябва да се придвижиш навътре. Това е нещо твърде практично: първо действие, после познание, време и накрая пространство.

Както обладано от илюзии еленско стадо
се юрва за вода подир мираж лъжовен,
така и заблуденият не задоволява
свойта жажда,
привързан във вериги,
които удоволствие му носят.
Той смята туй за висшата реалност.

Това е последната сутра.
Сараха казва: гледането в огледало е като да наблюдаваш мираж. Сънуваш. С твоя собствена помощ около теб се напластява илюзия ставаш сътрудник в изграждането на съновидение.

Както обладано от илюзии еленско стадо
се юрва за вода подир мираж лъжовен,
така и заблуденият не задоволява
свойта жажда,
привързан във вериги...

Ние се оставяме да бъдем заблудени от отраженията, които си играят в нашия ум.
Знам една хубава история.
На един човек му се дощяло да се разходи из Уелските планини. Той установил главната си квартира в провинциална кръчма. Вечерите си прекарвал скучно, нищо не се случвало, хората тук си говорели главно за овце и за разни уелски работи.
Посетителят попитал собственика как да намери жени в града, с което го скандализирал ужасно.
- Човече, тук е Уелс. Няма проститутки. Църквата никога не би се съгласила на такова нещо.
Натъжил се човекът, а собственикът продължил: "Разбира се и ние сме хора, но това, за което намекваш, не излиза наяве." Взел да обяснява, че горе в планината, оттатък билото, има пещери, много удобно обзаведени пещери, а в тях всичко необходимо. Господинът трябвало да отиде дотам по здрач и да извика: "Йо-хо-о-о-о!" Ако дамата се отзове на вика, могат да се договорят за условията. Ако пък в момента е ангажирана, няма да отговори.
Същата вечер англичанинът викал йохо от пещера на пещера, но нямал късмет. По едно време решил да се върне обратно в кръчмата и да се напие. В самите поли на планината обаче открил още една пещера.
- Ио-хо-о - извикал.
- Ио-хо-о, йо-хо-о! - чуло се съвсем ясно откъм пещерата.
Той се втурнал радостен в дупката и бил премазан от идващия влак.
Това е то миражът, въобразяваш си, фантазираш, после започваш да виждаш. Следват евтините извинения. Жадният в пустинята, загубилият се сред пясъците, на който всички вътрешности горят за капка водица, мисли само за вода и за нищо друго. При това положение съществува голяма вероятност наистина да започне да вижда извори. Желанието му е така силно, че непременно ще ги проектира. Ще се види заобиколен от илюзорни, несъществуващи езера, ще усети по кожата си полъха на свеж бриз. По зелените дървета ще прелитат пойни птички. Нещо повече, ще вижда и отраженията на дърветата върху спокойната водна повърхност. Ще се втурне към визията си.
Ето така сме се втурвали и ние в продължение на милиони животи - от една пещера на скуката и желанието към друга. И не ни прави впечатление, че никога не стигаме до истинска вода, жаждата ни не стихва. Този опит не ни учи на нищо, не си вземаме поука.
Най-големият проблем с човека е, че не се научава. Обичаш мъжа или жената с надеждата, че ще утолиш жаждата си - нищо подобно! Не си вземаш никаква бележка от това, просто преминаваш към следващата пещера. Нямаш никакви пари и си мислиш, че ако в джоба ти дрънкат 10 000 рупии, всичко ще е другояче, ще е наред. А когато наистина получиш отнякъде тези пари, не си научил нищичко. Досега си мислил: "Как мога да бъда щастлив без пукнат грош?" Е, сега вече имаш достатъчно грошове, но пак си останал същият невежа като преди. Сега пък си мислиш, че само грошове не са достатьчни, че ти трябват хиляди! И така до безкрай, вървиш от една пещера към следващата, от едно раждане към друго, от една смърт към друга смърт. Човекът изглежда почти неспособен да научава и да си взима бележка. Знаят само тези, които се учат от опита си. Започни да учиш. Бъди малко по-внимателен. От всеки свой опит извлечи частица познание. Толкова много неща си желал, а не си получил. Престани да желаеш. Всяко от твоите желания е носило само разочарование. Трябва ли да продължаваш така до безкрай? Правил си все същото вчера, оня ден. Ще продължиш да го правиш днес и утре - все със същия мизерен успех. И въпреки отчайващите резултати, продължаваш да правиш все едни и същи грешки отново и отново.
Да учиш, означава да станеш религиозен. Думата ученик е красива, тя означава човек, способен даучи. Тя идва от корена, означаващ "учене", способният даучи е ученик.
Стани ученик... ученик, който се учи от своя собствен живот. Животьт е твоя истински Учител. Ако не можеш да учиш от живота, откъде другаде искаш да получиш знание? Ако дори великият учител живот бъде победен от теб и не може да ти даде никаквото знание, кой тогава ще бъде в състояние да те научи на нещо?
Вселената е университет. Всеки момент е един урок, всяко разочарование - също. Винаги, когато се проваляш, научаваш по нещо! Постепенно в теб прониква лъчът на познанието. Сантиметър по сантиметър напредваш по пътя на осъзнаването, вече не повтаряш с такава детинска безгрижност старите грешки. Приближаването ти към Бога започва в момента, в който започнеш и да учиш.
Не се доверявай на малките познайници, не мисли, че вече си пристигнал. Малкото знание обикновено е достатьчно, за да задоволи повечето хора. Те спират насред път, престават да се движат. Става въпрос за велико пътуване, за безкраен поход. Колкото повече научаваш, толкова по-ясно ще става, че сега способностите ти за възприемане на ново знание са стократно увеличени. Пред теб се откриват все по-обширни познавателни хоризонти. С напредването мистерията става по-напрегната, чувстваш, че знаеш все по-малко и по-малко. Натрупаното познание отваря нови врати, осмисляш и преживяваш невероятни, немислими досега мистерии.
Не се задоволявай с мизерни трохи. Никога не приемай друго, освен самия Бог. Изгради у себе си духовна неудовлетвореност.
Само щастливците, които имат у себе си тази духовна неудовлетвореност, само тези, които могат да се задоволят само с Бога и с нишо друго - само те пристигат. Никой друг.

1 коментар:

  1. Беше ми изключително приятно да прочета тази статия. Благодаря Ви.

    ОтговорИзтриване