Вечния закон

Корена на злото е в страха, а корена на страха е в смърта. Страха от смърта е страх от времето, което отминава все по-бърза и чувстваш, че няма да ти стигне. Това е причината да съществуват някои от "героите", в книгите, които споменаваш. Тяхната цел е власт, но мотива да я преследват е страха. Страх от времето и смъртта. Не случайно древните са казали: "всички се страхуват от времето, времето се страхува от пирамидите". Човекът осъзнава - ето в какво се състои целият проблем. Осъзнаването може да стане благословия, но може да се превърне и в проклятие. Всяка благословия е придружена от проклятие - проблемът е, че тя зависи от това кое ще избереш. Нека ти обясня. В момента, в който човек стане съзнателен, той също осъзнава и края - че ще умре. Той става съзнателен за утрешния ден, съзнателен за времето, съзнателен за преходността на времето - че рано или късно краят ще дойде. Колкото по-съзнателен става той, толкова повече смъртта се превръща в проблем, единствения проблем. Как да се избегне това? Това е използване на съзнателността по погрешен начин. Това е все едно да си дал телескоп на дете и детето да не знае как да го използва. То може да погледне в телескопа от обратната страна. На Запад хората са натрупали безмерни богатства, защото те толкова много съзнават времето. Те са свели целия си живот до неща, материални неща. Те са постигнали много богатства... това е ползата от гледането през обратната страна. Те могат да видят само някои неща, които са близо, на малък обхват, те не могат да видят по-надалеч. Техните очи са заприличали на очите на слепеца, който не може да види по-надалеч. Той гледа просто да прибере каквото може сега, без да се замисля, че накрая то може да му излезе много скъпо. След време тази облага може да не се окаже облага. Ти можеш да построиш голяма къща, но докато тя бъде построена, ти вече си готов да си отидеш; не би могъл да живееш в нея изобщо. Ти можеше да живееш прекрасно в малка къща; дори и къщурка щеше да ти свърши работа, но ти си мислеше, че ще живееш в палат. Сега палатът е готов, но човека го няма. Той не е тук. Съзнанието съзнава, че накрая ще дойде смъртта. Ако съзнанието се превърне в съзнаване на смъртта, тогава идва страхът. Този страх поражда непрестанно бягство вътре в теб самия. Тогава ти бягаш от живота; където и да има живот, ти бягаш, защото където има живот, там винаги се появява лек намек, проблясък на смъртта. Хората, които се страхуват твърде много от смъртта, никога не се влюбват в друг човек, те се влюбват в неща - нещата никога не умират, защото те никога не са живели.
Хората трупат богатства за сметка на своето собствено същество. Накрая един ден те осъзнават, че са загубили самите себе си и че са придобили безполезни неща. Цената е била твърде висока, но времето е отминало.
Ако ти осъзнаваш времето, ти ще се побъркваш по трупането на неща, ти ще трансформираш цялата енергия на живота си в неща. Човек, който съзнава цялото, ще се наслаждава на този момент толкова, колкото може. Той ще плава с течението. Той няма да се тревожи за утрешния ден, защото знае, че утре никога не идва. Той знае дълбоко, че в края на краищата само едно-единствено нещо трябва да бъде постигнато - това е твоята собствена същност. Няма значение /не е определящо/, дали човек ще прочете някои от посочените книги, защото там ще намериш чужд опит и чужда истина. Единственото важно за човек е неговия личен опит и истини, защото чуждите истини за теб са лъжа, те не са твоя живот. Когато разбереш това, изчезва борбата със смърта, тя се превръща в покой, а живота в кръг, тогава няма борба срещу смъртта, няма конфликт, ти просто я приемаш. Приемането се превръща в твой живот и посредством приемането идва доволството. Това е Вечният Закон - кръгът. Да познаеш Вечния Закон е Просветление. И когато веднъж познаеш Закона, ти не се бориш с него, защото всяка борба е безполезна, безплодна. Ти просто го приемаш и живееш с него. Мъдрият човек се движи съобразно със Закона, глупакът върви срещу него. Никой няма да те накаже. Ако вървиш срещу Закона, ти си наказан от самата ти постъпка. Това е все едно да се опитваш да преминеш през стена - ще си удариш главата. Това не означава, че Бог стои там и заповядва на стената да удари главата ти! Глупости! Няма нужда от никакъв Бог - ако вървиш срещу Закона, ти страдаш. Така че ако страдаш, знай добре, че ти вървиш против Закона. Ако се чувстваш щастлив, знай добре, че някак си, независимо дали знаеш или не, ти се движиш съобразно със Закона.
Опитай се да откриеш моментите на блаженство и моментите на страдание в живота си. Анализирай ги и ще откриеш, че когато и да си бил щастлив и блажен, това е било, защото си следвал Закона; а когато и да си страдал, това е било, защото си вървял против него.
Да познаеш Вечния Закон е Просветление. А да не познаеш Вечния Закон означава да предизвикваш съдбата.
Никой друг не е отговорен - само ти и ти самият. Ако страдаш - причината си ти; ако се чувстваш блажен - причината си ти. Ти си твоят ад и твоят рай едновременно.