„БОГ ВИЖДА...”

Човешката алчност е в основата на всички престъпления. Стремежът към стоки, пари, власт, имане и наслади, няма нищо общо с желанието на гладния да се нахрани, на жадния да задоволи жаждата си, на човека без покрив - да намери подслон. Става въпрос за извънмерния ламтеж, който не познава граници и не подбира средствата. Това са онези инстинкти в сприродата на човека, които го правят жертва на собствените му страсти, разяждат обществата и противопоставят народите.
По времето на Иван Александър при залеза на Второто българско царство, е съществувала същата поквара, същото разединение и политическа слепота, а съзнанието на българина днес е разядено от проказата на алчност, завист и злоба. Доказано е от хилядолетната практика и от историята, че има само едно сравнително сигурно средство за укротяването на първичните инстинкти чрез един също много силен инстинкт - страха от наказанието, когато човек в своите неконтролирани страсти прекрачи границата на установения морал, писаните и неписани закони. Другите по-цивилизовани средства за облагородяването на човека, за просветляването на неговия ум и всаждането в живота му на благородни навици, за съжаление са безполезни. Действа единствено страха! Това е причината да припомня отдавна забравеното „БОГ ВИЖДА...”
Нравственият и стопанският ред в традиционното българско общество се е крепил на религиозни норми. „Който и да криви истината — Бог вижда. Който и да лъже - Бог вижда. На християните (разбирай византийците) българите направиха много добрини, християнин забравиха, но Бог вижда.” Това е друга, невидима, могъща сила - това, което сега наричаме „обществено мнение” страх от опозоряване и осрамотяване. Това е втората велика вразумителна сила след страха божи, която слага спирачка на грубата сила и ламтежа. Думичките „срамота”, и „грехота” съдържали най-големия упрек и едновременно най-голямата заплаха. Днес никой не смее дори да произнесе думата "срамота" и „грехота”, след като в продължение на 40 години те бяха зачислени в категорията на буржоазните предразсъдъци, а последните 20 години фалшивата ни религиозност не ги разпознава в речника си.