Политическото говорене и мислене следва каноните на исторически отминаващата многопартийна идеологическа демокрация. Партийните централи се надпреварват да обясняват, колко е нормално, ако и само 30% от избирателите участват в изборите, защото така било по света. Дисидентството на негласуващите, са тези, които не приемат която и да било партия, защото не приемат самата партийно-идеологическа система на държавна власт, се превърна в най-новата ерест. За тази демокрация най-любими са „твърдите електорати”, а негласуващите са „несъществуващи”. На тях се гледа като на "тези", на които може нещо да се даде, за да бъдат спечелени. В крайна сметка тези които не желаят да са съгласят с участието си в късната многопартийна демокрация, в нейният олигархичен вид, са просто „извън обществото”. На никого и през ум не му минава, че не може да има леви и десни идеологии в 21 век, защото 21 век въобще не е векът на партиите, още по-малко на идеологическите. Онова, което твърдяхме, че ще се случи, се случи – започна разпад на партийно-идеологическото пространство. Започна от най-слабата страна на българската олигархична власт – етническият модел. Хора, със светещи погледи, убедени в собствените си заблуди, както при други харизматични фигури преди, сега настояват, всички да сме като тях. Правоверно да тръгнем след новият им единствен лидер. Нищо, че нито лидерът, нито който и да било в публично пространство, не знае накъде да върви. На границата на психическото здраве, но все пак не луди – на гребена на политическата вълна, маса хора, вместо да лекуват емоциите си по футболните стадиони се занимават с политика. И нищо не можеш да им кажеш, защото те нямат съзнание за своята лудост. Минава време и не можеш да намериш никой, който да признае, че е гласувал поредната глупост да се случи.
Не би могло да бъде по друг начин, защото другото е невидимо.
Как да кажем, че с тази демокрация е свършено, когато в света „нищо по-добро не е измислено”? А самата мисъл, дали тази демокрация – „олигархичната демокрация” е демокрация, дали не е демагогия на олигархията, е ерес. „Олигархична демокрация”! Само дето шопа би казал: „Те такова животно нема”.
Знак за разпад на партийно-идеологическата политическа система, е излизането на гражданите извън партийната политическа система – сигнал, че са налице условията за нов тип политическа система – Гражданска политическа система. В политиката, както и в природата, празни пространства няма. И гражданите следва да си възвърнат властта, като се освободят от олигархията и лъже-корифеите на гражданското общество.
Започна политиката на управляващите на саниране олигархичната власт, чрез придаване граждански характер на властта.
По високите етажи на властта разбраха, че най-лесно могат да укрепят властта си, като съвместно с гражданските организации, започнат да се „борят” с проявите на олигархичната власт, особено злоупотребите и корупцията. Наивно гражданските организации се втурнаха да изправят и подобряват системата. Така будните бяха включени в измамата. Времето за лесното изтича. За страха и нерешителността. Ако сме убедени, че обновяването на България е наложително, следва всеки да се определи. Всяка нерешителност е пагубна. Гражданският политически Проект не може да бъде повече ракета – носител: да произвежда съгласие в гражданската сфера, за да могат неубедени специално поканени известни имена, да се изявяват от името на гражданите, без даже да знаят, че именно Проектът ги е събрал. Има признаци, че макар и бавно и откъслечно, в страната започва процес на гражданска самоорганизация за коренно обновяване на държавата, обществото и нацията. Не за граждански контрол за подобряване на олигархичната власт. В известна степен, не са важни организациите, нито техните кандидати в изборите. Важно е, какво практически тези организации и личности правят за изпълнение на Проекта 2030. Как го обясняват, и как набират съмишленици за промените по него. Колкото повече външни на ГС структури се обозначат като структури за промени по Проекта, толкова повече този процес става естествен и неизбежен. Решителна става разделителната линия – граждански контрол, който узаконява олигархичната власт чрез подобряването й, или отказ от граждански контрол и концентриране обществената енергия за възстановяване на демокрацията и отхвърляне олигархичната власт.
Много е важно, правенето на промените да не е запазена територия на отделни организации и лица, а национално действие в обществото.
Промените към Нова България не могат да бъдат политика на някой, който е спечелил някакви избори, и от опозиция, която се стреми тези промени да бъдат спрени, за да се прави нещо друго. Обратно – Проектът предполага промените към Нова България да се правят независимо коя партия и кои хора ще ги осъществяват в годините напред.
На дневен ред е създаването на Гражданска политическа, икономическа и социална система като част от Националната политическа, икономическа и социална система. Нова система, която обхваща политическите субекти от ново поколение – Гражданските политически субекти: Граждански политически, икономически и социални сдружения и Граждански политически партии.Гражданските политически субекти – политически субекти от ново поколение. Те заменят членството с партньорство; решенията с мнозинство – с единодушие; пирамидалното ръководство – с хоризонтална координация; идеологемите – с професионални и експертни решения в цялостен Проект.Гражданските политически, икономически и социални сдружения – Линейни конгломератни сдружения, непосредствено извършват гражданската самоорганизация за промените по Проекта. Ролята на Гражданските политически партии – роля на мандатодатели на Гражданските линейни конгломератни сдружения да участват в монополно партийните избори за властта.Изграждането нова – Гражданска политическа, икономическа и социална система предполага създаване и на нова – Гражданска политическа, икономическа и социална сцена. Разширяване Националната политическа сцена, от само и единствено, партийно-идеологическа и с гражданска.
Предстоят енергични палиативни мерки по върховете на олигархичната власт за придаването й на граждански вид.
Трябва да се очаква популистко заиграване с неминуемото прозрение на обществото – деидеологизацията; парите на олигархията в партиите и политическата корупция; референдумите.Олигархията ще опита „перестройка”. Опитът с „ускорението” и „гласността” на „перестройката”, показа обаче, че веднъж пуснат на свобода, духът на демокрацията не може лесно да се манипулира. И тези, които са искали да изпреварят събитията с някакви полумерки, после са били принудени да отидат до край.
Българското общество, от една страна е деморализираното, от друга – претъпкано с мнения на корифеи. Хора, които с години спорят и теоретизират далеч от действителния дневен ред. А дневният ред на обществото е ясен – възстановяване конституционното право на гражданите на референдум, с подписка, по всички въпроси. И подписка за първи референдум за Велико НС с цел държава на обществото, под формата на президентска република, с право на отзоваване на президента, с референдум. Нищо друго до тогава. Никакво „изпускане парата през свирката”. Обсъждане и умуване: „какво да се прави”. Никакъв „граждански контрол” над олигархичната власт, който само я узаконява. Защото не може като малоумни – приказваме, обясняваме, разясняваме и накрая стигаме до съгласие за необходимите промени. Минава време, половината забравили какво е говорено, на другата половина им се видяло сложно. Решили да го опростят. Нищо не излязло. И хайде пак в първи клас – да измисляме азбуката... Крайно стои въпросът за смяна на поколенията.
Защото старите поколения, и с действията и с бездействията си, сега правят само едно – провалят бъдещето на младите. Не е ясно дали новите поколения ще се справят с предизвикателствата на времето, ясно е обаче, че старите не могат.
Понякога благодарна историческа роля е, да те няма когато се случват събитията.
понеделник, април 25, 2011
вторник, април 19, 2011
Проект-пряка демокрация
От преди хиляди години, прогреса на човечеството е съпътстван от една тиха лудост обладаваща ума му. Това нарушено функциониране на човешкото съзнание, води до колективно умствено заболяване, което се превръща в "нормално" състояние на ума.
Човешкото съзнание в нормалното си състояние води до състояние на страдание неудовлетвореност, и чувство за нещастие. В крайна сметка най-голямото прозрение на човечеството, се оказват не достиженията на техническия прогрес, а точната диагностика на човешкия ум, наречена "колективна лудост". И от тук осъзнаването, че е възможна коренна промяна на човешкото съзнание. От този момент, тази трансформация на съзнанието, придобива различен облик в зависимост от духовния водач, проповедника на вярата. Християнството го нарича спасение, будизма, край на страданието, а в хиндуиските учения, просветление. Преди хиляди години, пробуждането се е случило с много малък брой хора, които са говорели за неща като грях, страдание, изкупление, прошка, но по важното е, че за първи път на планетата се е появила идеята за едно ново измерение на човешкото съзнание, нямащо нищо общо с нарушеното функциониране на ума. Но да осъзнаеш собствената си "лудост" и ограниченост на ума, все още не означава, че съзнанието автоматично ще превключи на режим "нормалност". Светът не бил готов за трансформация, не е готов и сега. Неизбежно ученията на древните са останали неразбрани, както от своите съвременници, така и от следващите поколения. А после започнали да променят ученията им, да ги допълват, усмиват, а след това и да ги заклеймяват. Тези интерпретации, превърнали ученията от лек за ума в отрова, от обединяване в разединяване, в част от общата лудост, продължаваща и до днес.
Но злото не спряло до тук. От общия корен на религиозните учения, израснали мутирани разклонения, дали началото на система от вярвания и идеологии, чрез които хората започнали да се идентифицират. Така се родила една нова фалшива самоличност. Собственото ти Аз вече било: християнин, ислямист, юдаизт, хиндуизт, будизт. Това е първоначалното разграничение между човешките същества: ние сме прави, а вие, не; ние сме вярващи, а вие атеисти, докато това разграничение и противопоставяне, дало "право" на едните "праведните", да убиват другите, "неправедните". И цялото това безумие е превърнато в идол, умствен идол, в който трябва да вярвате и който трябва да боготворите, като "мой бог", или "наш бог". Така постепенно хората забравили, че някога, много отдавна в древноста, човекът е създал Бог по свой образ и подобие. И от тогава продължава да създава все нови и нови богове, защото те са творение не на истинската му същност, а на онова измислено, фалшиво Аз.
Единствения начин да се излезе от омагьосания кръг на тази порочна колективна лудост, е да се осъзнае необходимоста и неизбежноста от промяна на съзнанието. Това не може да стане чрез техническия прогрес, защото той може да направи живота ти по-лесен, но не и по-осъзнат. Той може да увеличи твоето знание, но не и твоето осъзнаване, може да подобри твоя интелект, но не и твоята интелигентност. Не случайно има министър на просветата, но никога няма да има министър на просветлението. Буда е бил просветлен, буквално неговото име се превежда като "пробудения". Не можеш да измислиш технология за пробуждане, да сложиш хората на конвейр и те да излизат просветлени, защото това не е дело на ума. И до днес хората не осъзнават, че има разлика между духовност и религия. Да си "религиозен", не означава да притежаваш духовност. Ще кажа само, че "духовноста" не убива, повечето убийства и днес са на "религиозна" основа. Трансформацията на съзнанието, пробуждането на човек, просветлението, не са работа на религиите, независимо от техните претенции, а на духовността. Просветлението не е въпрос на желание или нежелание, а на еволюционна необходимост и в този смисъл, човечеството ще бъде изправено пред избора: да еволюира или да умре. Точно за тази еволюция говоря, за която сме съгласни, че трябва да се случи, но се оправдаваме, че не сме готови. И какви са аргументите ни - няма гражданско общество, разединени сме. Ще променим, но първо да се обединим! В същност казваме - сам не мога, но ако сме всички, можем. Това е просто една заблуда. Обществото, в което живеем е такова каквото е , такова, каквито сме ние. то няма само да се обедини, от само себе си. Няма как да го променим, да се обединим, но ние да сме си същите. Не е възможно! Свободата е винаги индивидуална. Не можеш да поставиш условие всички да са свободни и тогава и ти да си свободен. Колективно може да е робството ти, но претенцията да си свободен ще ти коства индивидуално усилие. Ние не сме го проявили. За това все още не сме се освободили. Освобождавали са ни други, но ние все още не. Индивидуалното ни освобождаване предстои. Друг е въпроса дали ще е скоро, или никога няма да се състои. Робството е антипод на свободата , но то е и форма на съгласие, защото всеки може да бъде победен въпреки неговата воля, но никой не може да бъде направен роб, въпреки неговата воля.
За това аз твърдя, че ако сме роби, ако се чувстваме роби, ако казваме, че сме зависими и ако казваме в крайна сметка, че не сме свободни хора, всичко това не може да ни се случи без нашето съгласие. Ние просто мълчаливо сме се съгласили, а когато се налага да предприемем действие се обръщаме към колектива, викаме го на помощ. За това аз залагам и се обръщам към "индивидуалността". Само не бъркай индивидуалност и личност, те са противоположни понятия. Индивидуалното е истинското, личноста ти е само заместител, фалш. Вие се опитвате да придобиете характер, изисквате внимание, стремите се към успех, за да станете личност, имате нужда от другите, вие се оглеждате в другите, в тяхното мнение. Ставате все по-морален и по-свят и по-наблюдаван, ставате изкуствен, губите себе си, придобивате фалшива личност. Това е корена, това е дълбоката причина да сте сигурен в заблудата, че индивидуалноста не променя света, а го прави само колектива. И от тук следва оправданието, сам не мога нищо, то е работа на колектива. В същниост през цялото време сте си мислили, как да се оправдаете пред собствената си съвест. От същия този корен се раждат всичките ви нещастия. Ако вие сте нещастни, това просто означава, че сте обучени на разни трикове как да бъдете нещастни. Нещастието зависи от състоянието на вашия ум. Има хора, които са нещастни във всяка ситуация, при тях определено качество на ума превръща всяка ситуация в нещастие. Когато им говорите за красотата на розата, те опонират, че тя има бодли, когато се радвате на прекрасния ден, те ще ви кажат, че денят е само между две тъмни нощи. Милиони хора са центрирани върху нещастието, те са съсредоточени върху негативното и си мислят: "Какво мога да направя, светът е пълен с нещастие".
Но светът е абсолютно неутрален. Живота е такъв, какъвто е. В него има и рози, и бодли; и дни, и нощи. Единствено във ваша власт е кое да изберете. По този начин хората творят и ада и рая на земята; ищастието и нещастието си.
Не съществува само един свят, съществуват толкова светове, колкото и умове. Аз живея в мой свят, вие живеете във ваш. И световете не само са различни, те никога не се срещат.
Има две възможности. Политическият ум говори :"Изменете света!". Религиозният ум казва: "Изменете състоянието на своя ум!".
Политиката винаги мисли, че светът е неправилен. Че трябва да се промени обществото, икономиката, образованието и всичко ще бъде наред. Религията твърди, че светът винаги е бил такъв и такъв ще остане. Единственото нещо, което може да се измени, е състоянието на ума, съдържанието в ума, качеството на ума...
Винаги се опирайте на радостното настроение на ума. Нека това стане фундаментален закон на вашия живот, винаги, във всяка ситуация, търсете позитивното, жизнеутвърждаващото.
Опитайте тази нова перспектива на живот. Мислете от позицията на оптимиста. Не бъдете песимист. Песимистът сам създава своя собствен ад и живее в него...Вие живеете в света, който сам си създавате.
Бъдете оптимист! И ще бъдете удивени от факта, че самото съществуване ще започне да функционира по друг начин. При всеки възможен повод то ще започне да ви помага, ще ви стане приятел.
1.Запомнете, в конфликта между умния и глупавия, печели глупоста; когато се противопоставят висшето и низшето, побеждава низшето. Ако хвърлиш камък върху роза, розата ще загине, камъкът ще бъде непокътнат. Камъкът дори няма и да осъзнае, че е унищожил нещо прекрасно.
2. Не си губете времето за несъщественото, не го разпилявайте напразно.
Милиони хора се занимават с глупости и си губят времето непрекъснато. Убиват си времето...но времето е живот, така че те си убиват живота.
3. Не се опитвайте да давате обяснения за вашите грешки и заблуждения.
Обяснявайки ги, вие всъщност ги защитавате. И тогава те отново се повтарят. Когато знаете, че сте направили грешка, не губете енергия в логически обяснения и разсъждения и не убеждавайте себе си, че всъщност нищо не е станало. Насочете вместо това енергията си в осъзнаване.
От теб се искат две неща: да приемаш, или да отхвърляш. Не си губи времето да протестираш, да се бориш, воюваш. Вместо това - игнорирай. На теб не ти харесва някой политик и непрекъснато говориш за това. Абстрахирай се от него, няма го, не съществува. Говори за това, което искаш да се случи и как да се случи. Ще ти дам един пример. Ще цитирам фактически Конституционен текст и ще развия моето виждане какво аз изкам да се случи и как искам да се случи. Лесно е и всеки може да си създаде свой собствен примеп. Ето и цитата, основата на която ще стъпим и ще разсъждаваме:
"Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет"
Ако всичко това е вярно и искаме да е наше реално конституционно право, следват следните нащи права и отговорности:
1.Всеки български гражданин, представлява "суверена" и може да упражни своите суверенни права по всяко време и от всяко място.
2.Суверенът в лицето на всеки гражданин може да изяви своята политическа воля пряко и непосредствено, и това негово право е неотменимо.
3.Всеки гражданин може да се кандидатира, на всички избори , за всички изборни постове, пряко и директно, без да е необходимо кандидатурата му да е издигана от партия.
4.Всеки български гражданин, имащ право да упражнява своя вот по всяко време и от всяко място, може да гласува директно по всички въпроси, или да предостави това свое право на свой представител.
5.Всеки български гражданин, има право изцяло, частично, или по конкретен въпрос да отмени пълномощията дадени на своя представител.
6.Всеки народен представител, притежава и гласува с толкова гласа, с колкото е упълномощен от суверена, към момента на гласуването.
7.Всеки гражданин, представляващ суверена, може да задължава своя избранник, да го отзовава, или ограничава в рамките на предоставените му пълномощия.
8.Всеки български гражданин може да бъде предлаган пряко от суверена са всеки изборен пост: президент, народен представител, кмет, общински съветник.
9.Всички избори са преки, тайни и единствено мажоритарни.
10. Издигнатите кандидати в партийната листа, както и всеки граждански кандидат се съревновават на равни начала и за народни представители се избират първите 240 кандидата получили подкрепа, независимо на кое място са в партийната или гражданска листа. Не се дават държавни субсидии под никаква форма на партии и граждански кандидати.
11. Всеки гласоподавател, гласувал за президент, народен представител, кмет, или общински съветник, във всеки момент, от всяко място и неограничено, може да променя своя вот, прилагайки по този начин вот на недоверие към своя избраник.
12. Всеки представител на суверена - народен представител, или общински съветник гласува не с един глас, а с точно толкова колкото реално притежава в момента на гласуването.
13. Всеки гласоподавател, във всеки момент, по всеки въпрос, може да гласува пряко с което отнема еднократно, или изцяло пълномощията, които е предоставил на представляващия го.
14. Всеки народен представител, или общински съветник който получи вот на недоверие, следствие на който броя на гласовете с които може да гласува падне под предварително регламентиран минимум, автоматично се отзовава и се прекратяват пълномощията му.
15. Мястото му се заема от следващия кандидат с най-голям брой гласове.
16. Всеки народен представител, или общински съветник, който получи вот на доверие, надвишаващ предварително регламентиран, получава специален имунитет и превилегии.
17. Заплащането на всеки народен представител, или общински съветник зависи пряко от броя на гласовете, с които разполага във всеки момент.
18. Правото на суверена да упражнява своя вот произтича пряко от конституцията. То е неотменимо и не може да бъде ограничавано със закон. В този смисъл Закона за допитване до народа, т.н. "референдум" няма ограничения и може да се прилага /не под формата на закон, а като директно произтичащо конституционно право/, от всеки гражданин по всяко време, от всяко място, по всеки въпрос. Закона има действие насочено единствено да регламентира, минималния брой на: заявител, подписка, срокове, задължителност.
19. Системата за гласуване е единна, електронна и online и всички нарушения са криминализирани.
20. Никой закон, наредба, или какъвто и да е правителствен, или държавен документ не може да отменя или ограничава ПРЕКИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ ПРАВА НА СУВЕРЕНА.
Много често бъркаме действието с инициативата. Инициативата е вредна, тя не води до резултат, тя е намерение и вреди. Действието е полезно, то единствено променя. Ако си в безисходица не проявявай инициативност. По добре признай безсилието си, пред себе си, не пред някой друг. Направи единственото, което можеш да направиш, когато си безсилен - игнорирай, вместо да проявяваш инициативи: подписки, протести - те са заместител на действието, но безрезултатен. Това е причината системата да разрешава протестите, те не я притесняват, те не могат да я променят, променят единствено революциите, протестите само усъвършенстват, правят системата по-устойчива. За това управляващите са благодарни на протестиращите, стига разбира се всичко да е под контрол.
Не е необходимо да доказвам, споря, отстоявам, протестирам и каквото и да е друго, за да направя факт това, което казах по-горе. Достатъчно е единствено да говоря, живея и правя всичко според разбирането си и всичко което му противоречи, просто да го игнорирам, т.е. то за мен не съществува. Живота си е мой и ако аз искам да го променя го правя сега, в момента и никой не е в състояние да ме накара да чакам, или да ми поставя условия. Това е силата на индивидуалноста. Няма друга сила, която може да й се противопостави.
Човешкото съзнание в нормалното си състояние води до състояние на страдание неудовлетвореност, и чувство за нещастие. В крайна сметка най-голямото прозрение на човечеството, се оказват не достиженията на техническия прогрес, а точната диагностика на човешкия ум, наречена "колективна лудост". И от тук осъзнаването, че е възможна коренна промяна на човешкото съзнание. От този момент, тази трансформация на съзнанието, придобива различен облик в зависимост от духовния водач, проповедника на вярата. Християнството го нарича спасение, будизма, край на страданието, а в хиндуиските учения, просветление. Преди хиляди години, пробуждането се е случило с много малък брой хора, които са говорели за неща като грях, страдание, изкупление, прошка, но по важното е, че за първи път на планетата се е появила идеята за едно ново измерение на човешкото съзнание, нямащо нищо общо с нарушеното функциониране на ума. Но да осъзнаеш собствената си "лудост" и ограниченост на ума, все още не означава, че съзнанието автоматично ще превключи на режим "нормалност". Светът не бил готов за трансформация, не е готов и сега. Неизбежно ученията на древните са останали неразбрани, както от своите съвременници, така и от следващите поколения. А после започнали да променят ученията им, да ги допълват, усмиват, а след това и да ги заклеймяват. Тези интерпретации, превърнали ученията от лек за ума в отрова, от обединяване в разединяване, в част от общата лудост, продължаваща и до днес.
Но злото не спряло до тук. От общия корен на религиозните учения, израснали мутирани разклонения, дали началото на система от вярвания и идеологии, чрез които хората започнали да се идентифицират. Така се родила една нова фалшива самоличност. Собственото ти Аз вече било: християнин, ислямист, юдаизт, хиндуизт, будизт. Това е първоначалното разграничение между човешките същества: ние сме прави, а вие, не; ние сме вярващи, а вие атеисти, докато това разграничение и противопоставяне, дало "право" на едните "праведните", да убиват другите, "неправедните". И цялото това безумие е превърнато в идол, умствен идол, в който трябва да вярвате и който трябва да боготворите, като "мой бог", или "наш бог". Така постепенно хората забравили, че някога, много отдавна в древноста, човекът е създал Бог по свой образ и подобие. И от тогава продължава да създава все нови и нови богове, защото те са творение не на истинската му същност, а на онова измислено, фалшиво Аз.
Единствения начин да се излезе от омагьосания кръг на тази порочна колективна лудост, е да се осъзнае необходимоста и неизбежноста от промяна на съзнанието. Това не може да стане чрез техническия прогрес, защото той може да направи живота ти по-лесен, но не и по-осъзнат. Той може да увеличи твоето знание, но не и твоето осъзнаване, може да подобри твоя интелект, но не и твоята интелигентност. Не случайно има министър на просветата, но никога няма да има министър на просветлението. Буда е бил просветлен, буквално неговото име се превежда като "пробудения". Не можеш да измислиш технология за пробуждане, да сложиш хората на конвейр и те да излизат просветлени, защото това не е дело на ума. И до днес хората не осъзнават, че има разлика между духовност и религия. Да си "религиозен", не означава да притежаваш духовност. Ще кажа само, че "духовноста" не убива, повечето убийства и днес са на "религиозна" основа. Трансформацията на съзнанието, пробуждането на човек, просветлението, не са работа на религиите, независимо от техните претенции, а на духовността. Просветлението не е въпрос на желание или нежелание, а на еволюционна необходимост и в този смисъл, човечеството ще бъде изправено пред избора: да еволюира или да умре. Точно за тази еволюция говоря, за която сме съгласни, че трябва да се случи, но се оправдаваме, че не сме готови. И какви са аргументите ни - няма гражданско общество, разединени сме. Ще променим, но първо да се обединим! В същност казваме - сам не мога, но ако сме всички, можем. Това е просто една заблуда. Обществото, в което живеем е такова каквото е , такова, каквито сме ние. то няма само да се обедини, от само себе си. Няма как да го променим, да се обединим, но ние да сме си същите. Не е възможно! Свободата е винаги индивидуална. Не можеш да поставиш условие всички да са свободни и тогава и ти да си свободен. Колективно може да е робството ти, но претенцията да си свободен ще ти коства индивидуално усилие. Ние не сме го проявили. За това все още не сме се освободили. Освобождавали са ни други, но ние все още не. Индивидуалното ни освобождаване предстои. Друг е въпроса дали ще е скоро, или никога няма да се състои. Робството е антипод на свободата , но то е и форма на съгласие, защото всеки може да бъде победен въпреки неговата воля, но никой не може да бъде направен роб, въпреки неговата воля.
За това аз твърдя, че ако сме роби, ако се чувстваме роби, ако казваме, че сме зависими и ако казваме в крайна сметка, че не сме свободни хора, всичко това не може да ни се случи без нашето съгласие. Ние просто мълчаливо сме се съгласили, а когато се налага да предприемем действие се обръщаме към колектива, викаме го на помощ. За това аз залагам и се обръщам към "индивидуалността". Само не бъркай индивидуалност и личност, те са противоположни понятия. Индивидуалното е истинското, личноста ти е само заместител, фалш. Вие се опитвате да придобиете характер, изисквате внимание, стремите се към успех, за да станете личност, имате нужда от другите, вие се оглеждате в другите, в тяхното мнение. Ставате все по-морален и по-свят и по-наблюдаван, ставате изкуствен, губите себе си, придобивате фалшива личност. Това е корена, това е дълбоката причина да сте сигурен в заблудата, че индивидуалноста не променя света, а го прави само колектива. И от тук следва оправданието, сам не мога нищо, то е работа на колектива. В същниост през цялото време сте си мислили, как да се оправдаете пред собствената си съвест. От същия този корен се раждат всичките ви нещастия. Ако вие сте нещастни, това просто означава, че сте обучени на разни трикове как да бъдете нещастни. Нещастието зависи от състоянието на вашия ум. Има хора, които са нещастни във всяка ситуация, при тях определено качество на ума превръща всяка ситуация в нещастие. Когато им говорите за красотата на розата, те опонират, че тя има бодли, когато се радвате на прекрасния ден, те ще ви кажат, че денят е само между две тъмни нощи. Милиони хора са центрирани върху нещастието, те са съсредоточени върху негативното и си мислят: "Какво мога да направя, светът е пълен с нещастие".
Но светът е абсолютно неутрален. Живота е такъв, какъвто е. В него има и рози, и бодли; и дни, и нощи. Единствено във ваша власт е кое да изберете. По този начин хората творят и ада и рая на земята; ищастието и нещастието си.
Не съществува само един свят, съществуват толкова светове, колкото и умове. Аз живея в мой свят, вие живеете във ваш. И световете не само са различни, те никога не се срещат.
Има две възможности. Политическият ум говори :"Изменете света!". Религиозният ум казва: "Изменете състоянието на своя ум!".
Политиката винаги мисли, че светът е неправилен. Че трябва да се промени обществото, икономиката, образованието и всичко ще бъде наред. Религията твърди, че светът винаги е бил такъв и такъв ще остане. Единственото нещо, което може да се измени, е състоянието на ума, съдържанието в ума, качеството на ума...
Винаги се опирайте на радостното настроение на ума. Нека това стане фундаментален закон на вашия живот, винаги, във всяка ситуация, търсете позитивното, жизнеутвърждаващото.
Опитайте тази нова перспектива на живот. Мислете от позицията на оптимиста. Не бъдете песимист. Песимистът сам създава своя собствен ад и живее в него...Вие живеете в света, който сам си създавате.
Бъдете оптимист! И ще бъдете удивени от факта, че самото съществуване ще започне да функционира по друг начин. При всеки възможен повод то ще започне да ви помага, ще ви стане приятел.
1.Запомнете, в конфликта между умния и глупавия, печели глупоста; когато се противопоставят висшето и низшето, побеждава низшето. Ако хвърлиш камък върху роза, розата ще загине, камъкът ще бъде непокътнат. Камъкът дори няма и да осъзнае, че е унищожил нещо прекрасно.
2. Не си губете времето за несъщественото, не го разпилявайте напразно.
Милиони хора се занимават с глупости и си губят времето непрекъснато. Убиват си времето...но времето е живот, така че те си убиват живота.
3. Не се опитвайте да давате обяснения за вашите грешки и заблуждения.
Обяснявайки ги, вие всъщност ги защитавате. И тогава те отново се повтарят. Когато знаете, че сте направили грешка, не губете енергия в логически обяснения и разсъждения и не убеждавайте себе си, че всъщност нищо не е станало. Насочете вместо това енергията си в осъзнаване.
От теб се искат две неща: да приемаш, или да отхвърляш. Не си губи времето да протестираш, да се бориш, воюваш. Вместо това - игнорирай. На теб не ти харесва някой политик и непрекъснато говориш за това. Абстрахирай се от него, няма го, не съществува. Говори за това, което искаш да се случи и как да се случи. Ще ти дам един пример. Ще цитирам фактически Конституционен текст и ще развия моето виждане какво аз изкам да се случи и как искам да се случи. Лесно е и всеки може да си създаде свой собствен примеп. Ето и цитата, основата на която ще стъпим и ще разсъждаваме:
"Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет"
Ако всичко това е вярно и искаме да е наше реално конституционно право, следват следните нащи права и отговорности:
1.Всеки български гражданин, представлява "суверена" и може да упражни своите суверенни права по всяко време и от всяко място.
2.Суверенът в лицето на всеки гражданин може да изяви своята политическа воля пряко и непосредствено, и това негово право е неотменимо.
3.Всеки гражданин може да се кандидатира, на всички избори , за всички изборни постове, пряко и директно, без да е необходимо кандидатурата му да е издигана от партия.
4.Всеки български гражданин, имащ право да упражнява своя вот по всяко време и от всяко място, може да гласува директно по всички въпроси, или да предостави това свое право на свой представител.
5.Всеки български гражданин, има право изцяло, частично, или по конкретен въпрос да отмени пълномощията дадени на своя представител.
6.Всеки народен представител, притежава и гласува с толкова гласа, с колкото е упълномощен от суверена, към момента на гласуването.
7.Всеки гражданин, представляващ суверена, може да задължава своя избранник, да го отзовава, или ограничава в рамките на предоставените му пълномощия.
8.Всеки български гражданин може да бъде предлаган пряко от суверена са всеки изборен пост: президент, народен представител, кмет, общински съветник.
9.Всички избори са преки, тайни и единствено мажоритарни.
10. Издигнатите кандидати в партийната листа, както и всеки граждански кандидат се съревновават на равни начала и за народни представители се избират първите 240 кандидата получили подкрепа, независимо на кое място са в партийната или гражданска листа. Не се дават държавни субсидии под никаква форма на партии и граждански кандидати.
11. Всеки гласоподавател, гласувал за президент, народен представител, кмет, или общински съветник, във всеки момент, от всяко място и неограничено, може да променя своя вот, прилагайки по този начин вот на недоверие към своя избраник.
12. Всеки представител на суверена - народен представител, или общински съветник гласува не с един глас, а с точно толкова колкото реално притежава в момента на гласуването.
13. Всеки гласоподавател, във всеки момент, по всеки въпрос, може да гласува пряко с което отнема еднократно, или изцяло пълномощията, които е предоставил на представляващия го.
14. Всеки народен представител, или общински съветник който получи вот на недоверие, следствие на който броя на гласовете с които може да гласува падне под предварително регламентиран минимум, автоматично се отзовава и се прекратяват пълномощията му.
15. Мястото му се заема от следващия кандидат с най-голям брой гласове.
16. Всеки народен представител, или общински съветник, който получи вот на доверие, надвишаващ предварително регламентиран, получава специален имунитет и превилегии.
17. Заплащането на всеки народен представител, или общински съветник зависи пряко от броя на гласовете, с които разполага във всеки момент.
18. Правото на суверена да упражнява своя вот произтича пряко от конституцията. То е неотменимо и не може да бъде ограничавано със закон. В този смисъл Закона за допитване до народа, т.н. "референдум" няма ограничения и може да се прилага /не под формата на закон, а като директно произтичащо конституционно право/, от всеки гражданин по всяко време, от всяко място, по всеки въпрос. Закона има действие насочено единствено да регламентира, минималния брой на: заявител, подписка, срокове, задължителност.
19. Системата за гласуване е единна, електронна и online и всички нарушения са криминализирани.
20. Никой закон, наредба, или какъвто и да е правителствен, или държавен документ не може да отменя или ограничава ПРЕКИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ ПРАВА НА СУВЕРЕНА.
Много често бъркаме действието с инициативата. Инициативата е вредна, тя не води до резултат, тя е намерение и вреди. Действието е полезно, то единствено променя. Ако си в безисходица не проявявай инициативност. По добре признай безсилието си, пред себе си, не пред някой друг. Направи единственото, което можеш да направиш, когато си безсилен - игнорирай, вместо да проявяваш инициативи: подписки, протести - те са заместител на действието, но безрезултатен. Това е причината системата да разрешава протестите, те не я притесняват, те не могат да я променят, променят единствено революциите, протестите само усъвършенстват, правят системата по-устойчива. За това управляващите са благодарни на протестиращите, стига разбира се всичко да е под контрол.
Не е необходимо да доказвам, споря, отстоявам, протестирам и каквото и да е друго, за да направя факт това, което казах по-горе. Достатъчно е единствено да говоря, живея и правя всичко според разбирането си и всичко което му противоречи, просто да го игнорирам, т.е. то за мен не съществува. Живота си е мой и ако аз искам да го променя го правя сега, в момента и никой не е в състояние да ме накара да чакам, или да ми поставя условия. Това е силата на индивидуалноста. Няма друга сила, която може да й се противопостави.
понеделник, април 18, 2011
Приемане и Капитулация
Във всеки момент несъзнателно създавате конфликт между външните обстоятелства в момента - къде се намирате, с кого сте, какво правите - и своите мисли и чувства. Усещате ли колко е болезнено да се противите в себе си срещу онова, което е? Когато го проумеете, разбирате също, че вече сте свободни да се откажете от този безполезен конфликт, от това вътрешно състояние на война.
Първичната реакция е да се противопоставите на това което е. Това е момента в който се създава напрежението. Искате да решите проблем, да изпълните задача, или просто да свършите някаква работа. Полагате усилие, воля, неизменно примесени с напрежението. Защо то продължава да съществува? Защото започвайки да вършите нещо, вие го правите чрез противопоставяне. Противопоставяте се на съществуващото положение на нещата. Не ги приемате, че са такива, каквито са, а чрез противопоставяне, отричане, искате да ги промените, за да свършите работата си. Вършите всичко изтъкани от напрежение и агресия. Намирайки се в това състояние вие казвате "не" а не "да". Това ваше състояние е истинската причина за вашия неуспех.
Наистина ли имате нужда да сте в непрекъснато състояние на противопоставяне и напрежение, чрез което си въобразявате, че ще постигнето определена цел. Или това е само здраво вкоренен навик на ума, основан на реакцията харесва ми/не ми харесва, което ви поставя в почти постоянен конфликт с обстоятелствата и хората? Известна е максимата: където и да отидеш, винаги е едно и също. Иначе казано: вие сте тук, в тази конкретна ситуация. Винаги. Толкова ли е трудно да го приемете? „Толкова много работа имам за вършене." Да, но какво е качеството на онова, което свършвате? Шофирате на път за работа, разговаряте с клиенти, работите на компютър, тичате по задачи, занимавате се с безброй неща, които съставляват делниците ви... Доколко сте цялостни в онова, което правите? Дали сте му отдадени, или не? Това именно определя житейския ви успех, а не количеството усилие, което полагате. Усилието означава напрежение и натиск, необходимост за достигане на някаква точка в бъдещето или постигане на определен резултат.
Можете ли да откриете в себе си "нежелание" да правите това, което правите? Ако можете да откриете нежелание в себе си, можете ли също така да се откажете от него и да се отдадете изцяло на онова, което желаете да правите? Да правиш нещата едно по едно означава да бъдеш изцяло в онова, което правиш, да му отдаваш цялото си внимание. Приемането на онова, което е, ви отвежда на по-дълбоко ниво, където вътрешното ви състояние и себеусещане вече не зависят от оценките на ума за „добро" и „лошо".
Когато кажете „да" на живота такъв, какъвто е, когато приемете момента такъв, какъвто е, усещате в себе си пространство, изпълнено с дълбок покой.
Постигането на това състояние на "приемане", става много по-лесна, когато осъзнаете преходността на всяко преживяване, когато приемете факта, че светът не може да ви даде нищо, което да има трайна стойност. След това продължавате да се срещате с хора, да участвате в различни дейности и събития, но вече сте свободни от стремленията и страховете на себичния Аз. Иначе казано, вече не изисквате една ситуация, човек, място или събитие да ви удовлетворяват или да ви правят щастливи. Позволявате им да бъдат мимолетни и несъвършени.
Когато приемете напълно настоящия момент, когато престанете да спорите с онова, което е, непреодолимото желание да мислите отслабва и отстъпва място на буден покой. Вие сте в пълно съзнание, но умът не поставя етикети на момента. Това състояние на отсъствие на вътрешна съпротива ви отваря за непредубеденото съзнание, което е безкрайно по-голямо от човешкия ум. Тогава този огромен интелект може да се изяви чрез вас и да ви помага - и във външен, и във вътрешен план. Затова, изоставяйки вътрешната съпротива, често установявате, че обстоятелствата в живота ви се променят към добро.
Чудото е в това, че когато вече не поставяте пред околния свят невъзможни изисквания, всяка ситуация, човек, място или събитие не само започват да носят удовлетворение, но и стават по-хармонични, по-умиротворени. Позволете на момента да бъде такъв, какъвто е. Това е достатъчно.
Капитулацията пред настоящия момент, а не пред миналото, чрез което интерпретирате момента и после се опитвате да се примирим с него, е вратата към истинския вътрешен покой. Можете ли да приемете настоящия момент такъв, какъвто е, и да не го смесвате с историите, които умът плете около него? Капитулацията настъпва тогава, когато престанете да питате: „Защо това се случва на мен?" „Дотук ли го докарах? Дори и в привидно най-неприемливите и болезнени ситуации дълбоко е скрито нещо добро, във всяка катастрофа се съдържа зрънце милост. Приемането на неприемливото е най-големият извор на милост на този свят.
Може да се каже, че капитулацията е вътрешният преход от съпротива към приемане, от „не" към „да". Когато се предадете, себеусещането ви вече не се отъждествява с реакциите и оценките на ума, а се превръща в пространство, обгръщащо реакцията и оценките. Това е преход от отъждествяването с формата - мисълта или емоцията - към това да бъдете и да съзнавате себе си като нещо без форма - безпределно съзнание.
Всичко, което приемете изцяло, ще ви донесе мир, дори и приемането на факта, че не можете да приемете, че се противите.
Оставете Живота на мира. Позволете му да бъде.
Първичната реакция е да се противопоставите на това което е. Това е момента в който се създава напрежението. Искате да решите проблем, да изпълните задача, или просто да свършите някаква работа. Полагате усилие, воля, неизменно примесени с напрежението. Защо то продължава да съществува? Защото започвайки да вършите нещо, вие го правите чрез противопоставяне. Противопоставяте се на съществуващото положение на нещата. Не ги приемате, че са такива, каквито са, а чрез противопоставяне, отричане, искате да ги промените, за да свършите работата си. Вършите всичко изтъкани от напрежение и агресия. Намирайки се в това състояние вие казвате "не" а не "да". Това ваше състояние е истинската причина за вашия неуспех.
Наистина ли имате нужда да сте в непрекъснато състояние на противопоставяне и напрежение, чрез което си въобразявате, че ще постигнето определена цел. Или това е само здраво вкоренен навик на ума, основан на реакцията харесва ми/не ми харесва, което ви поставя в почти постоянен конфликт с обстоятелствата и хората? Известна е максимата: където и да отидеш, винаги е едно и също. Иначе казано: вие сте тук, в тази конкретна ситуация. Винаги. Толкова ли е трудно да го приемете? „Толкова много работа имам за вършене." Да, но какво е качеството на онова, което свършвате? Шофирате на път за работа, разговаряте с клиенти, работите на компютър, тичате по задачи, занимавате се с безброй неща, които съставляват делниците ви... Доколко сте цялостни в онова, което правите? Дали сте му отдадени, или не? Това именно определя житейския ви успех, а не количеството усилие, което полагате. Усилието означава напрежение и натиск, необходимост за достигане на някаква точка в бъдещето или постигане на определен резултат.
Можете ли да откриете в себе си "нежелание" да правите това, което правите? Ако можете да откриете нежелание в себе си, можете ли също така да се откажете от него и да се отдадете изцяло на онова, което желаете да правите? Да правиш нещата едно по едно означава да бъдеш изцяло в онова, което правиш, да му отдаваш цялото си внимание. Приемането на онова, което е, ви отвежда на по-дълбоко ниво, където вътрешното ви състояние и себеусещане вече не зависят от оценките на ума за „добро" и „лошо".
Когато кажете „да" на живота такъв, какъвто е, когато приемете момента такъв, какъвто е, усещате в себе си пространство, изпълнено с дълбок покой.
Постигането на това състояние на "приемане", става много по-лесна, когато осъзнаете преходността на всяко преживяване, когато приемете факта, че светът не може да ви даде нищо, което да има трайна стойност. След това продължавате да се срещате с хора, да участвате в различни дейности и събития, но вече сте свободни от стремленията и страховете на себичния Аз. Иначе казано, вече не изисквате една ситуация, човек, място или събитие да ви удовлетворяват или да ви правят щастливи. Позволявате им да бъдат мимолетни и несъвършени.
Когато приемете напълно настоящия момент, когато престанете да спорите с онова, което е, непреодолимото желание да мислите отслабва и отстъпва място на буден покой. Вие сте в пълно съзнание, но умът не поставя етикети на момента. Това състояние на отсъствие на вътрешна съпротива ви отваря за непредубеденото съзнание, което е безкрайно по-голямо от човешкия ум. Тогава този огромен интелект може да се изяви чрез вас и да ви помага - и във външен, и във вътрешен план. Затова, изоставяйки вътрешната съпротива, често установявате, че обстоятелствата в живота ви се променят към добро.
Чудото е в това, че когато вече не поставяте пред околния свят невъзможни изисквания, всяка ситуация, човек, място или събитие не само започват да носят удовлетворение, но и стават по-хармонични, по-умиротворени. Позволете на момента да бъде такъв, какъвто е. Това е достатъчно.
Капитулацията пред настоящия момент, а не пред миналото, чрез което интерпретирате момента и после се опитвате да се примирим с него, е вратата към истинския вътрешен покой. Можете ли да приемете настоящия момент такъв, какъвто е, и да не го смесвате с историите, които умът плете около него? Капитулацията настъпва тогава, когато престанете да питате: „Защо това се случва на мен?" „Дотук ли го докарах? Дори и в привидно най-неприемливите и болезнени ситуации дълбоко е скрито нещо добро, във всяка катастрофа се съдържа зрънце милост. Приемането на неприемливото е най-големият извор на милост на този свят.
Може да се каже, че капитулацията е вътрешният преход от съпротива към приемане, от „не" към „да". Когато се предадете, себеусещането ви вече не се отъждествява с реакциите и оценките на ума, а се превръща в пространство, обгръщащо реакцията и оценките. Това е преход от отъждествяването с формата - мисълта или емоцията - към това да бъдете и да съзнавате себе си като нещо без форма - безпределно съзнание.
Всичко, което приемете изцяло, ще ви донесе мир, дори и приемането на факта, че не можете да приемете, че се противите.
Оставете Живота на мира. Позволете му да бъде.
сряда, април 13, 2011
ИСКА ЛИ БЪЛГАРИНА ДА ГЛАСУВА НА ПРЕСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ?
И какво ще се промени ако гласува и какво ще се случи ако не гласува? Има една група във фейсбук, призоваващи за електронно гласуване/идентично като преброяването/. Много добре, но ако нямаш за кого да гласуваш, какво значение има всичко останало? Да, аз твърдя, че няма за кого да се гласува и ще се опитам да обоснова мнението си.
Да се замислим за кого гласуваме: за президент, за народни представители, за кметове, за конкретни хора? Не, ние гласуваме за партии! Такава е съществуващата система. Можеш ли ти да се кандидатираш за нещо? Само ако Партията те лансира. А какво е необходимо за да те лансира? Да провеждаш Партийната политика. Да говориш според партийните предписания, кое е добро, правилно и демократично. Е, какво от това,че знаеш, че в България няма демокрация? Партийните интереси и правила са те приели в системата, съгласил си се, станал си част от системата и политиката й. За когото и да гласуваш, ти гласуваш за СИСТЕМАТА.
Ако си съгласен с мен, че в България няма демокрация, искам да те попитам: искаш ли да има пряка демокрация? Такава в момента също няма, но си струва да знаем какво представлява и искаме ли я.
За да може да си отговорим на този въпрос, трябва да знаем, какво е пряка демокрация. Обикновено смятаме, че знаем отговора на този въпрос, но трябва да сме наясно, че той е закодиран в Конституцията на България, а именно:
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Как обаче политически партии или други организации, си присвоиха правото на "суверена" да участва пряко във властта? Отговора е : чрез законодателен метеж. Резултата от този метеж го чувстваме на гърба си не само на всеки четири години, а ежедневно. Фокуса е много елементарен. Нито един български гражданин не може практически да участва пряко във управлението на държавата, а единствено чрез свой представител. Да уточним, когато казвам "представител", имам предвид тези, които седят в парламента и ги наричат "народни представители".
Искам да знаеш, че това не са свободни хора. Те са зависими, но не от мен, а от политическата партия в която членуват и представляват. Освен това, тези хора казват, че са мои представители и ако аз искам да се обърна към държавната власт, трябва да го направя чрез тях. Познавам само една друга професия, която върши същото - тази на свещеника. Не можеш да говориш директно с Бог, ми казва свещеника, трябва да го направиш чрез мен. Същото прави и политика, той е посредник между мен и държавата. И двете професии са древни. Между другото има само една по древна професия - на проститутката, но тя поне ти дава това което ти обещава, за разлика от лъжливите обещания на попа и политика.
И тук идва най-важния момент: ако се спазва Конституцията, Аз/суверенът/ във всеки момент имам право да участвам във власта, без да ползвам услугите на моя посредник, а да се обръщам към него само тогава и по въпросите по които преценявам, че не съм достатъчно компетентен. Мога ли да се възползвам от това мое Конституционно право? Определено - НЕ. Нещо повече, аз дори не познавам моя "народен представител". Той живее в своя партиен и парламентарен свят, който няма нищо общо с мен, с изключение на един ден, на всеки четири години на "демократични" избори, на които Аз /електората/,ще бъда упорито ухажван да избера поредния неизвестен мой представител. Това не е пародия, това е порнография.
И сега искам да те попитам. Ти имаш ли нужда от този политик? Аз не. Но ще ти кажа от какво имам нужда аз. Имам нужда от политик, който да ме представлява, но мен, а не някаква партия. Искам този политик да си го избера аз, а не някаква партия. Искам не само да го познавам, но и да го задължавам, компетентно да решава всички въпроси които му възлагам и да го отзовавам, ако не изпълни очакванията ми.
А на тези които се възмутят, че това не се отнася за всички политици, ще отговоря така: "Заради някакви си 99% от политиците, на останалите им е излязло лошо име!"
Възможно ли е в България да има пряка демокрация? НЕ и при тази партийно-политическа система. Защо Ви загубих толкова време ли? Защото всичко което до сега се е правило под формата на борба за "промени" е в същност усъвърщенстване на системата и запазване на статуквото. Не си губете времето да я променяте, просто я демонтирайте. Как ли? Много просто, като си възстановим отнетото ни конституционно право да участваме във властта. И тук се връщам към началния въпрос. Искаме ли го? Защото това наше ПРАВО е и огромна ОТГОВОРНОСТ. Нека всеки сам си отговори, готов ли е да приеме и правото и отговорността. Те не се продават поотделно.
ИСКА ЛИ БЪЛГАРИНА ДА ГЛАСУВА НА ПРЕСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ? Този въпрос ще има стойност, когато ние "суверенът" проумеем, че всичко за което се борим, вече го имаме.
Да се замислим за кого гласуваме: за президент, за народни представители, за кметове, за конкретни хора? Не, ние гласуваме за партии! Такава е съществуващата система. Можеш ли ти да се кандидатираш за нещо? Само ако Партията те лансира. А какво е необходимо за да те лансира? Да провеждаш Партийната политика. Да говориш според партийните предписания, кое е добро, правилно и демократично. Е, какво от това,че знаеш, че в България няма демокрация? Партийните интереси и правила са те приели в системата, съгласил си се, станал си част от системата и политиката й. За когото и да гласуваш, ти гласуваш за СИСТЕМАТА.
Ако си съгласен с мен, че в България няма демокрация, искам да те попитам: искаш ли да има пряка демокрация? Такава в момента също няма, но си струва да знаем какво представлява и искаме ли я.
За да може да си отговорим на този въпрос, трябва да знаем, какво е пряка демокрация. Обикновено смятаме, че знаем отговора на този въпрос, но трябва да сме наясно, че той е закодиран в Конституцията на България, а именно:
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Как обаче политически партии или други организации, си присвоиха правото на "суверена" да участва пряко във властта? Отговора е : чрез законодателен метеж. Резултата от този метеж го чувстваме на гърба си не само на всеки четири години, а ежедневно. Фокуса е много елементарен. Нито един български гражданин не може практически да участва пряко във управлението на държавата, а единствено чрез свой представител. Да уточним, когато казвам "представител", имам предвид тези, които седят в парламента и ги наричат "народни представители".
Искам да знаеш, че това не са свободни хора. Те са зависими, но не от мен, а от политическата партия в която членуват и представляват. Освен това, тези хора казват, че са мои представители и ако аз искам да се обърна към държавната власт, трябва да го направя чрез тях. Познавам само една друга професия, която върши същото - тази на свещеника. Не можеш да говориш директно с Бог, ми казва свещеника, трябва да го направиш чрез мен. Същото прави и политика, той е посредник между мен и държавата. И двете професии са древни. Между другото има само една по древна професия - на проститутката, но тя поне ти дава това което ти обещава, за разлика от лъжливите обещания на попа и политика.
И тук идва най-важния момент: ако се спазва Конституцията, Аз/суверенът/ във всеки момент имам право да участвам във власта, без да ползвам услугите на моя посредник, а да се обръщам към него само тогава и по въпросите по които преценявам, че не съм достатъчно компетентен. Мога ли да се възползвам от това мое Конституционно право? Определено - НЕ. Нещо повече, аз дори не познавам моя "народен представител". Той живее в своя партиен и парламентарен свят, който няма нищо общо с мен, с изключение на един ден, на всеки четири години на "демократични" избори, на които Аз /електората/,ще бъда упорито ухажван да избера поредния неизвестен мой представител. Това не е пародия, това е порнография.
И сега искам да те попитам. Ти имаш ли нужда от този политик? Аз не. Но ще ти кажа от какво имам нужда аз. Имам нужда от политик, който да ме представлява, но мен, а не някаква партия. Искам този политик да си го избера аз, а не някаква партия. Искам не само да го познавам, но и да го задължавам, компетентно да решава всички въпроси които му възлагам и да го отзовавам, ако не изпълни очакванията ми.
А на тези които се възмутят, че това не се отнася за всички политици, ще отговоря така: "Заради някакви си 99% от политиците, на останалите им е излязло лошо име!"
Възможно ли е в България да има пряка демокрация? НЕ и при тази партийно-политическа система. Защо Ви загубих толкова време ли? Защото всичко което до сега се е правило под формата на борба за "промени" е в същност усъвърщенстване на системата и запазване на статуквото. Не си губете времето да я променяте, просто я демонтирайте. Как ли? Много просто, като си възстановим отнетото ни конституционно право да участваме във властта. И тук се връщам към началния въпрос. Искаме ли го? Защото това наше ПРАВО е и огромна ОТГОВОРНОСТ. Нека всеки сам си отговори, готов ли е да приеме и правото и отговорността. Те не се продават поотделно.
ИСКА ЛИ БЪЛГАРИНА ДА ГЛАСУВА НА ПРЕСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ? Този въпрос ще има стойност, когато ние "суверенът" проумеем, че всичко за което се борим, вече го имаме.
петък, април 08, 2011
Пряка демокрация
Пряка демокрация в България няма. Въпросът е искаме ли я и искаме ли да я постигнем? За да може да си отговорим на този въпрос, трябва да знаем, какво е пряка демокрация. Обикновено смятаме, че знаем отговора на този въпрос, но трябва да сме наясно, че той е закодиран в Конституцията на България, а именно:
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Как обаче политически партии или други организации, си присвоиха правото на "суверена" да участва пряко във властта? Отговора е : чрез законодателен метеж. Резултата от този метеж го чувстваме на гърба си не само на всеки четири години, а ежедневно. Фокуса е много елементарен. Нито един български гражданин не може практически да участва пряко във управлението на държавата, а единствено чрез свой представител. Да уточним, когато казвам "представител", имам предвид тези, които седят в парламента и ги наричат "народни представители".
Искам да знаеш, че това не са свободни хора. Те са зависими, но не от мен, а от политическата партия в която членуват и представляват. Освен това, тези хора казват, че са мои представители и ако аз искам да се обърна към държавната власт, трябва да го направя чрез тях. Познавам само една друга професия, която върши същото - тази на свещеника. Не можеш да говориш директно с Бог, ми казва свещеника, трябва да го направиш чрез мен. Същото прави и политика, той е посредник между мен и държавата. И двете професии са древни. Между другото има само една по древна професия - на проститутката, но тя поне ти дава това което ти обещава, за разлика от лъжливите обещания на попа и политика.
И тук идва най-важния момент: ако се спазва Конституцията, Аз/суверенът/ във всеки момент имам право да участвам във власта, без да ползвам услугите на моя посредник, а да се обръщам към него само тогава и по въпросите по които преценявам, че не съм достатъчно компетентен. Мога ли да се възползвам от това мое Конституционно право? Определено - НЕ. Нещо повече, аз дори не познавам моя "народен представител". Той живее в своя партиен и парламентарен свят, който няма нищо общо с мен, с изключение на един ден, на всеки четири години на "демократични" избори, на които Аз /електората/,ще бъда упорито ухажван да избера поредния неизвестен мой представител. Това не е пародия, това е порнография.
И сега искам да те попитам. Ти имаш ли нужда от този политик? Аз не. Но ще ти кажа от какво имам нужда аз. Имам нужда от политик, който да ме представлява, но мен, а не някаква партия. Искам този политик да си го избера аз, а не някаква партия. Искам не само да го познавам, но и да го задължавам, компетентно да решава всички въпроси които му възлагам и да го отзовавам, ако не изпълни очакванията ми.
А на тези които се възмутят, че това не се отнася за всички политици, ще отговоря така: "Заради някакви си 99% от политиците, на останалите им е излязло лошо име!"
Възможно ли е в България да има пряка демокрация? НЕ и при тази партийно-политическа система. Защо Ви загубих толкова време ли? Защото всичко което до сега се е правило под формата на борба за "промени" е в същност усъвърщенстване на системата и запазване на статуквото. Не си губете времето да я променяте, просто я демонтирайте. Как ли? Много просто, като си възстановим отнетото ни конституционно право да участваме във властта. И тук се връщам към началния въпрос. Искаме ли го? Защото това наше ПРАВО е и огромна ОТГОВОРНОСТ. Нека всеки сам си отговори, готов ли е да приеме и правото и отговорността. Те не се продават поотделно.
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Как обаче политически партии или други организации, си присвоиха правото на "суверена" да участва пряко във властта? Отговора е : чрез законодателен метеж. Резултата от този метеж го чувстваме на гърба си не само на всеки четири години, а ежедневно. Фокуса е много елементарен. Нито един български гражданин не може практически да участва пряко във управлението на държавата, а единствено чрез свой представител. Да уточним, когато казвам "представител", имам предвид тези, които седят в парламента и ги наричат "народни представители".
Искам да знаеш, че това не са свободни хора. Те са зависими, но не от мен, а от политическата партия в която членуват и представляват. Освен това, тези хора казват, че са мои представители и ако аз искам да се обърна към държавната власт, трябва да го направя чрез тях. Познавам само една друга професия, която върши същото - тази на свещеника. Не можеш да говориш директно с Бог, ми казва свещеника, трябва да го направиш чрез мен. Същото прави и политика, той е посредник между мен и държавата. И двете професии са древни. Между другото има само една по древна професия - на проститутката, но тя поне ти дава това което ти обещава, за разлика от лъжливите обещания на попа и политика.
И тук идва най-важния момент: ако се спазва Конституцията, Аз/суверенът/ във всеки момент имам право да участвам във власта, без да ползвам услугите на моя посредник, а да се обръщам към него само тогава и по въпросите по които преценявам, че не съм достатъчно компетентен. Мога ли да се възползвам от това мое Конституционно право? Определено - НЕ. Нещо повече, аз дори не познавам моя "народен представител". Той живее в своя партиен и парламентарен свят, който няма нищо общо с мен, с изключение на един ден, на всеки четири години на "демократични" избори, на които Аз /електората/,ще бъда упорито ухажван да избера поредния неизвестен мой представител. Това не е пародия, това е порнография.
И сега искам да те попитам. Ти имаш ли нужда от този политик? Аз не. Но ще ти кажа от какво имам нужда аз. Имам нужда от политик, който да ме представлява, но мен, а не някаква партия. Искам този политик да си го избера аз, а не някаква партия. Искам не само да го познавам, но и да го задължавам, компетентно да решава всички въпроси които му възлагам и да го отзовавам, ако не изпълни очакванията ми.
А на тези които се възмутят, че това не се отнася за всички политици, ще отговоря така: "Заради някакви си 99% от политиците, на останалите им е излязло лошо име!"
Възможно ли е в България да има пряка демокрация? НЕ и при тази партийно-политическа система. Защо Ви загубих толкова време ли? Защото всичко което до сега се е правило под формата на борба за "промени" е в същност усъвърщенстване на системата и запазване на статуквото. Не си губете времето да я променяте, просто я демонтирайте. Как ли? Много просто, като си възстановим отнетото ни конституционно право да участваме във властта. И тук се връщам към началния въпрос. Искаме ли го? Защото това наше ПРАВО е и огромна ОТГОВОРНОСТ. Нека всеки сам си отговори, готов ли е да приеме и правото и отговорността. Те не се продават поотделно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)