РЕЛИГИЯТА–КОНФЕКЦИЯ ОТ МАГАЗИН ЗА ДРЕХИ ВТОРА УПОТРЕБА

Това, което сме свикнали да наричаме религиозни идеи, не са нищо друго, освен суеверия, натрупани от векове, които само привидно изглеждат като истини, единствено благодарение на своята старинност. Никога няма да разбереш какво е радост или екстаз, докато не откриеш себе си. Ако Бог ти се предлага наготово, като конфекция в евтин магазин, той просто не струва нищо и ти не можеш да го оцениш по достойнство. А точно това се получава на практика. Човек трябва да се освободи напълно от всякакви предразсъдъци ако иска да открие решение на някакъв проблем. Ако вече си определил себе си като мохамеданин, християнин или индуист, никога няма да стигнеш до верен отговор. Предварителното определяне на принадлежността ти към някаква религия определено възпрепятства откриването на истинската вяра. До сега всяко общество е полагала големи усилия да възпита младото поколение в собствената си вяра. На детето се предлагат готови отговори, още преди да е в състояние да започне да задава въпроси. Сигурно сами виждате колко глупаво е това. Всички се страхуват, че след като разбереш за себе си какво представяш самият ти, ще се превърнеш в бунтар и ще станеш опасен. Ти би се превърнал в самостоятелно изградена личност със съзнание за собствените си права, човек, който отхвърля възможността да живее така, както му е наредено. Всички се страхуват, толкова се страхуват, че детето може да започне да задава въпроси и да търси истината, че го тъпчат с какви ли не глупости. А детето е напълно безпомощно. Все още не е настъпил превратният момент, в който възниква съмнението. А този момент е един от най-ценните в живота на всеки човек - моментът, в който започваш да изпитваш съмнение, защото без него никога не би могъл да стигнеш до истината. Невъзможно е детето да изпитва някакви съмнения в това, което всички повтарят - нима е възможно те да грешат? А и не става дума само за непосредственото му обкръжение - родителите, техните родители... Хиляди години поколения наред са вярвали в тези истини. Не е възможно всички тези хора да грешат. "Аз съм само едно дете, което подлага на съмнение схващанията на целия човешки род..." Детето няма смелостта да се изправи срещу всички. Започва да потиска в себе си всички съмнения, а всички около него му съдействат, тъй като: "Съмнението идва от дявола. Съмнението е страшен грях, може би най-страшният от всички. Вярата е добродетел. Вярвай и ще намериш, съмнявай се - и ще пропуснеш всички възможности още от самото начало".
Истината е пълна противоположност на това. Вярвай, и никога нищо не ще откриеш, а дори и да откриеш нещо, то няма да бъде истината, а само проекция на собствената ти вяра. Какво общо може да има истината с това, в което вярваш? Свързва ги единствено съмнението, защото само то води по пътя към пречистването. То ти помага да отхвърлиш всички глупости от начина си на мислене. Благодарение на съмнението отново се връщаш към непредубедеността на детството, която на времето е била съсипана от родители, свещеници, политици и учители. И ти трябва да преоткриеш отново детето в себе си, трябва да тръгнеш от самото начало. Ето защо усилията ми са насочени към това - да развенчая у вас всички така наречени религиозни идеи.
Може би ще нараня вашите чувства, защото тези идеи са се сраснали с вас и отдавна сте забравили, че не са ваше собствено откритие и не сте ги преживели лично. Не си ги преживял от собствен опит, не си успял дори да ги обикнеш. Някой друг ти е внушил вярата в тях, и независимо кой е направил това, то е равносилно на престъпление спрямо твоята личност. Казаното съвсем не означава, че хората, които са сторили това, са го направили умишлено. Самите те са жертви на същия процес. Това са им внушавали собствените им родители, които пък на свой ред са били поучавани в същия дух от учителите си. Затова не бива да мислите, че трябва да обвинявате някого. Всички са го правили за твое добро, но това съвсем не е гаранция, че на теб ще ти е добре, ако всички ти мислят доброто. Всички се опитват да ти помогнат, без да осъзнават, че има неща, които човек трябва сам да осмисли и сам да стигне до отговорите на множество въпроси. Намесата в тези неща може само да навреди на човека. А след като престанеш да мислиш и да си задаваш въпроси, ти си в състояние да повярваш на всичко, което ти кажат. Тогава просто няма място за въпроси.
Това е много изгодно за политиците. Ти си вярващ и следователно си склонен да повярваш във всичко. Религиозността е показател за лековерие. Сама по себе си тя е достатъчна. Щом ходиш на църква, значи не си човек, който мисли и задава въпроси, който разполага с аргументи и не приема постановки, ако те не са обосновани от гледна точка на логиката, здравия разум и науката. За политиците е чудесно, ако посещавате редовно джамията или синагогата. Ще им се всеки да ходи на църква, в джамия или в синагога - няма значение къде, важното е всеки да посещава подобни места, защото функцията на храмовете е една и съща. В самата си основа стратегията им е една и съща. Индуист, мохамеданин, християнин, будист - няма значение каква е твоята вяра, основната стратегия е все същата - плътно затваряне на вратите пред всяко съмнение и пред възможността за пораждане на съмнение. Не бива да се допуска у отделната личност да се породят въпроси, затова пълни главата на човека с всякакви вярвания и предубеждения. Сигурно ще останете много изненадани, ако се вгледате в характера на такива вярвания. Хората са готови да повярват във всички глупости.
Не се опитвам да заменя някогашната ви система от вярвания с нова, по-различна. Простичко казано -това, което правя, е разрушително. Може би ще се изненадате, ако видите, че аз не съм просто разрушителен - аз искам да разруша всичко, което ви е било наложено отвън. Изобщо не е нужно човекът да замества едно нещо с друго. Творческото начало е исконно присъщо на човека и не е необходимо аз да го измислям. Ще усетиш лекота и ще започнеш да израстваш едва след като отхвърлиш товара от раменете си. Ще започнеш сам да търсиш истината и не след дълго ще почувстваш нов прилив на сила и могъщество, защото всяко твое откритие, дори най-малкото, ще ти носи невероятна радост и удовлетворение. Дори и най-малкото откритие, до което си достигнал сам, ще те накара да се почувстваш като нов човек, просто защото истината е родена в теб самия. Може да е само зародиш на истина, но така или иначе, вече ще си поставил основите на началото. Ще усетиш ново, непознато дотогава вълнение, което не би изпитал, ако се бе придържал към предишните си вярвания, система от идеи и наготово предложени догми.

КАК ДА БЪДЕМ ЕГОИСТИ

Много религии проповядват, че човек трябва да се грижи за другите, а не за себе си.
Същото говорят и политиците. Всички те говорят за дълг към ближния. Как възниква необходимостта от дълг към ближния? Защо изобщо е възможна подобна необходимост? Отговора на този въпрос е в егоизма. Не този егоизъм, който църквата заклеймява като грях, не този егоизъм, който обществото нарича порок, не този егоизъм, който политиците осъждат като противообществено зло, а оня егоизъм, който е част от собствената ни природа. Човек трябва да приеме това като даденост. И след като веднъж го приеме, ще разбере, че това не е случайно, че то е от съществено значение - в противен случай изобщо нямаше да ни има. Човек оцелява благодарение на вродения си егоизъм, благодарение на обстоятелството, че се грижи преди всичко за себе си. Иначе човешкият род щеше да е отдавна изтрит от лицето на земята.
Затова най-важното е да осъществиш себе си, да бъдеш удовлетворен от постигнатото. Бъди - това е най-важното. И тогава цялото ти същество ще разпръсква своето излъчване и ще стигне до мнозина. Тогава изобщо не може да става дума за някакъв дълг в служба на ближния, това ще бъде чистата радост от споделеното щастие. А няма по-голяма радост от това да споделиш своето щастие с другите.

Политик

Много сериозно заболяване е "жаждата за власт". За съзнанието и израстването на човека като личност това е най-страшната болест. Тя е като рака - рак на душата. Жаждата за власт приема множество различни форми. Най-лесно намира израз в политиката, защото за нея не се изисква особен интелект. Трябва само да вдъхваш на тълпата безпочвени надежди - надежди, които никога няма да се осъществят. А хората живеят зле. Те са бедни и неуки. И са готови да повярват. А искат да се възползват от житейските радости, да живеят като човешки същества да имат достойнство. Политикът им вдъхва надежда, но използва това за свои собствени цели, а след като веднъж вземе властта и стане важна особа - министър-председател, президент или нещо подобно - започва да се чувства велик.
Всъщност, политиците никога не са вярвали в собствените си обещания, но показват истинското си лице едва след като получат власт.
Тези хора са слаби и безпомощни, като личности не представляват нищо особено.
Лорд Актън е съвършено прав, когато казва: "Властта корумпира човека, а абсолютната власт го корумпира абсолютно."
Но той не е знаел защо се получава така, защо властта корумпира. Човек трябва да е носил в себе си семето на корупцията, но да не е имал възможност да го развие - за това е необходима власт. След като се добере до властта, малко по малко маската изчезва и отдолу лъсва истинският му лик на съвършен егоист. Политикът е просто егоист. Той е лишен от вътрешно съдържание и се бои от собствената си пустота. Иска да бъде важна особа, за да забрави колко празен е като личност. Такъв шанс му дава единствено властта. Съдбата на милиони хора е в негови ръце, той вече не е нищожество, той е по-различен и по-специален от другите. Тогава започва да се държи в съответствие с ранга си. Започва да злоупотребява с властта. А след като вече е на власт, не иска да я загуби. Иска да властва още и още, защото е наясно, че извън сферите на властта е напълно ялов и лишен от съдържание.

Живей сега

Всички сте чували староеврейската и християнска история за Адам и Ева и защо Бог ги изгонил от Рая. Какво е тяхното прегрешение? Защо са били наказани? Бог им заповядал да не вкусват от плодовете на две дървета. Християните споменават само за едното, но това е половината истина - забраненият плод бил от две дървета. Християните говорят само за Дървото на познанието, а другото, за което не казват нищо - може би се страхуват да го споменат - то е Дървото на живота, на вечния живот. Дяволът успял да убеди Ева със следния аргумент: "Бог иска да останете в неведение, да не знаете, че жизнената сила е вечна. Ако разберете това, ще станете равни Богу, а Той е ревнив... " В доводите му има логика, еврейският Бог наистина е страшно ревнив. Той не иска Адам и Ева да станат богоподобни. И да останат завинаги зависими от него относно мъдростта и живота.
Не, това не е любов. Не е състрадание. Не е любов на баща към дете. Знанието не е грях.
А да усещаш, че си жив, да живееш живота си докрай, да гори в теб страстта към живота с пълна сила, така че всеки миг да се превърне в миг от вечността - това би трябвало да определя целта на всяка религия.
Човешкият род не би съществувал без тяхното неподчинение. Все още щяхме да живеем голи като животните в джунглата. Нямаше да създадем света, който обитаваме.
Папите приемат с огромна неохота и най-дребните открития. В Библията е казано, че земята е плоска. Ако стоим върху нея, няма как да видим, че земята е кръгла. Не вярвайте на очите си, в много случаи те лъжат. И така, когато за първи път някой казал, че земята е кръгла, че има формата на топка, папата побързал да се намеси - та това противоречало на Библията! И какво следва по-нататък? Истината доказва, че написаното в Библията не е вярно, следователно, Библията не е написана от Бог - той не може да бъде толкова тъп. Ако Бог си седи на небето, може да види оттам, че земята е кръгла. Галилей не могъл да премълчи този факт. Папата му заповядал: "Трябва да напишеш в книгата за твоите открития, че Слънцето се върти около Земята, а не обратното"! Защото ако Земята се върти около Слънцето, това ще противоречи на Библията. Такава глупост! Сякаш сме създадени, за да доказваме правдивостта на Библията. Никой не го е грижа за истината - християните трябва да докажат истинността на написаното в Библията, мюсюлманите - на Корана, а индуистите -на Гита. Но никой не се интересува от самата истина. А истината се разширява с всеки изминал ден и непрекъснато добива нови измерения. Непрекъснато ни доказва, че трябва да възприемаме древните писания и пророци като безнадеждно остарели, но ние отказваме да прием това.
Така мъртвите продължават да властват над живите.
Винаги са ни учили, че земният живот е наказание. И индуисти, и християни, и мюсюлмани твърдят в един глас, че сегашният живот ни е отреден като наказание. Аз казвам - животът е награда, а не наказание.
Ти си удостоен с живот и със съзнание. Ти си единствен и неповторим. Знаете какво е животът, знаете и че няма живот след смъртта. Ако изобщо става дума за някакъв живот, той е тук и сега. И човек трябва да го изживее пълноценно и интензивно, а ако има живот след смъртта, още сега трябва да се научите как да го живеете. Не знам дали има ад или рай, възмездие и награда. Съвсем простичко се опитвам да ви кажа - оставете миналото да отмре, за да не ви тежи занапред. И не живейте с мисълта за бъдещето, което така и не идва.
Съберете всичките си сили и ги съсредоточете върху настоящето. Излейте енергията си върху сегашния момент, напълно и изцяло, колкото може по-интензивно. И тогава ще усетите, че сте живи, ще го почувствате докрай - за мен това означава сливане с Бога. Няма друг Бог освен живота, който живеем сега.
И ако все пак има живот след смъртта, вие ще знаете как да живеете и какво да правите по-нататьк. Ако няма живот след смъртта, няма да възникнат никакви въпроси.

Божи пратеници никога не е имало, няма и да има.

Какви доказателства дава Исус, че е месия, освен собствените си твърдения? Какви доказателства имат християните, че Исус е божи пратеник? Само това, което е написано в Новия завет... А Новият завет не е нищо друго, освен описание на собствените му твърдения.
Исус не е бил толкова лош, че да заслужи разпятието - престъплението му се състои единствено в това, че провъзгласил себе си за месия. А това едва ли е толкова страшно престъпление. Ако някой реши да се провъзгласи за месия, той не причинява никому зло. Оставете го да прави каквото иска. Но евреите не могли да търпят подобно нещо. Затова искам да разгледаме по-задълбочено този въпрос и неговата история.
За разпъването на Исус трябва да търсим вината у Мойсей.
Досега никой не е излизал с подобно твърдение, защото разликата във времето между Мойсей и Исус е три хиляди години. Но аз твърдя, че за разпъването на Исус е виновен Мойсей и твърдя това поради две причини. Първо, Мойсей казва, че ще се появи божи пратеник, който ще реши всичките ни проблеми и ще помогне да превъзмогнем всички наши болки и трудности. Това си е чиста политика.
Дълги години евреите били роби в Египет. Мойсей бил техен водач с изключително притегателна сила и обаяние, един от най-великите водачи в световната история. Успял да убеди своя народ, че може да бъде свободен - и не само това, успял да внуши на хората си, че са Богоизбрани. В известно отношение те били доволни от положението си - не че било кой знае какво. Живеели в пълна бедност, добротата била на изчезване. Никой не ги приемал като човешки същества, отнасяли се към тях по-зле от животни. Съсипвали ги от работа... Труд, от който нямало никаква полза.
По всяка вероятност Мойсей е бил водач с изключително влияние, след като успял да убеди робите: "Можете да се освободите от робството, не сте родени за роби. Дори нещо повече, вие сте от раса от господари, вие сте малцината Богоизбрани." Това е невероятно огромен, качествен скок - от роби евреите трябвало да се почувстват господари. Мойсей извършил истинско чудо! Да убеждаваш другите не е трудно, не е трудно да ги подтикнеш към мечти - красиви блянове, надежди и вяра в утопични светове. Трудно е да превърнеш всичко това в реалност. Не след дълго Мойсей разбрал това. Извел робите от Египет и им вдъхнал надежда, че скоро ще стигнат до Обетованата земя - Израел. "Там ще живеете в блаженство и щастие и всичко ще бъде наред."
Четирийсет дълги години скитали евреите из пустините на Средния изток и все не стигали до Израел. През всичките тези години страданията им били много по-тежки, отколкото по време на робството в Египет. Може би ще се изненадате, като разберете, че на всеки четирима оцелявал един. Докато Мойсей реши да спрат недалеч от Йерусалим, измрели почти всички, които тръгнали с него в началото. Оцелели само една четвърт от хората. Младите остарявали и измирали. Той стигнал обетованата земя с деца, които се раждали и израствали по пътя. Нямало как да помнят Египет, познавали само мъките на скиталчествата в пустинята.
Ако сте се скитали из пустиня, ще разберете какво би могло да означава скитане в продължение на четирийсет години - без храна и вода, преживяване само от просия в редките случаи, когато попаднеш на хора в някое селище, керван или оазис. Хората измирали от глад и жажда. Измирали просто защото година след година се влачели из пясъците на пустинята. Четирийсет години са много време.
И не бива да забравяте, че Мойсей спрял не защото най-после намерил Израел. Спрял, защото и на него пътуването му дошло до гуша, бездруго все някога и някъде трябвало да спре. Вече знаел, че не е трудно да поведеш хората след себе си, лесно е да ги накараш да мечтаят, да им вдъхнеш кураж и надежда, но никак не е лесно да осъществиш обещанията си. Той непрекъснато им вдъхвал надежда - това бил единственият наркотик, благодарение на който продължавали да живеят и да се влачат из пустинята. Казвал им: "Не се тревожете, нашите мъки не са отишли напразно. Стигнахме Обетованата земя."
И до каква земя стигнали? Йерусалим не е нищо друго, освен гола пустиня. А хората си представяли реки от мляко и мед. Представяли си рая - това им обещал Мойсей. Най-после спрели в Йерусалим. Били полумъртви и отказали да се придвижат и крачка по-на-татък... Край, стига толкова. Четирийсет години насилваш някого да върви и непрекъснато му повтаряш: "Още малко, пристигаме. Още малко, само няколко дни път ни остават".
Някои от хората му толкова се отчаяли, че се откъснали от групата. Оттам е дошла приказката за изгубеното племе - то не е изгубено, просто хората си тръгнали, след като се убедили в безсмислието на цялото начинание. Тръгнали си скришом и по чиста случайност успели да се доберат до много по-добро място - областта Кашмир в Индия. Мойсей бил уморен, а и хората му били напълно изтощени.
Непрекъснато им вдъхвал надежда - та нали това е работата на всеки водач, всички водачи правят все това открай време - да дават опиума, наречен надежда, че утре ще бъде по-добре от днес. "Забравете миналото, свършено е с него, не се тревожете и за настоящето, то също си отива. Мислете за утре, нека дойде утрешния ден, тогава всичко ще бъде наред". А утрешният ден все не идвал.
И с Мойсей било същото. Казвал на хората си: "Не се тревожете, най-после стигнахме". Дълбоко в себе си обаче бил убеден, че напълно се е провалил и волно или неволно е подвел горките хора. В старата си родина те наистина живеели в нищета, но не чак в такава, в каквато се оказали благодарение на него след дългите години скитане. Но не можел да си признае това, едно признание би довело до фатален край. Можел само да повтаря: "Стигнахме мястото. Стар съм вече. Но скоро ще дойде месията, Бог ми обеща - ще изпрати месия, който ще изкупи всичките ни грехове и ще ни спаси". И за да прикрие истинските си мисли, дипломатично добавял: "Аз трябва да се върна и да потърся изгубеното племе".
Простичка стратегия да се избяга от действителността, с която се сблъсквали ежедневно. Не се отворили райските порти и гневът се натрупвал в душите на хората. Възможно е дори да са искали да убият Мойсей. Такава опасност би била твърде реална, нали той бил причината за всичките им страдания. Ако не бил той, все някак щели да преживеят в старата роди-на. И бездруго били свикнали да приемат съдбата си.
Само Мойсей носи отговорността за идеята за бъдещия месия. Не само Исус, мнозина са претендирали, че са божии пратеници. И всички са страдали. Исус е най-драстичният случай. Твърдял, че тъкмо той е обещаният от Бога пратеник. И в това е неговото прегрешение. Защо евреите са смятали думите му за престъпление? Според мен са били прави.
Не мога да кажа дали са били справедливи, когато са решили да разпънат Исус на кръста, отхвърлям всяка проява на насилие, а в случая става дума тъкмо за това. Биха могли да го изтърпят, да го оставят на мира... Човекът си пътувал на магаренцето от едно място на друго и твърдял, че е божи пратеник; какво толкова, човек може просто да се засмее, дори да се порадва на такъв човек. А и какви са хората, които тръгнали след него? Неколцина, все простовати, без образование, хванали се на неговата въдица и повярвали, че той ще изкупи греховете им, ще им посочи правия път и ще ги отведе при Бог. Били много малко, едва ли наброявали и стотина. Исус не представлявал никаква опасност за юдеите.
Причината за разпъването му на кръста е чисто психологическа. Евреите не искали някой да се бърка в техните надежди. Не бива да забравяме, че те не приемали самата идея за божиите пратеници. След Исус се опитвали и други, но така и не успели.
Евреите никога не биха приели идеята за божии пратеници, защото това означава да изгубят надеждата си, а след толкова много страдания им е останала единствено тя.
Исус бил добър човек, но психически неуравновесен. В противен случай би могъл да помогне на хората да станат по-организирани, по-съсредоточени върху своята цел, по-мислещи, да им помогне да се приспособяват по-лесно към действителността. Ако е имал какво да даде на хората, трябвало е да се научи как да го прави. Не е трябвало да се обявява за месия и да предизвика сам едно ненужно разпъване на кръста.
Като че ли в него имало подсъзнателен стремеж към самоубийство. Съзнавал напълно какво прави, знаел и че ще бъде разпънат на кръста. Знаел го предварително. На последната вечеря с апостолите казал: "Утре ще ме заловят. Утре ще бъда разпънат на кръста". Защо тогава е отишъл в Йерусалим? Ако знаеш, че ще те хванат и ще те качат на кръста... Не е трябвало да ходив Йерусалим. Но нещо го е притегляло нататък, притегляло го като магнит и това в крайна сметка го довело до разпятието.
Исус е имал склонност към самоубийство и аз не мога да му простя това. Оставил след себе си някои простички максими, които повече или по-малко могат да бъдат почерпени от мъдростта на вечността. Нищо ново не ни казват, нищо ново няма в тях.
Би могъл да каже нещо ново за любовта, ако е имал личен опит. Исус казва: "Обичай врага си така, както обичаш себе си". Не бива да забравяме, че преди всичко човек не обича самия себе си - ти си последният, когото би могъл да обикнеш. Затова най-малкото е странно да кажеш някому: "Обичай врага си така, както обичаш самия себе си", след като никой не изпитва обич към себе си.
Замисляли ли сте се някога по този въпрос? Ти обичаш ли себе си? И изпитваш ли уважение към себе си?
Да не говорим за любов и уважение, можеш ли да харесваш себе си такъв, какъвто си? Като че ли над нас виси някакво проклятие - все да харесваш другиго и да искаш да бъдеш някой друг.
Исус изобщо не се е замислял над това, което казва. Да обичаш врага си е по-лесно, отколкото да обичаш себе си. Не е чак толкова трудно да обичаш врага си, защото това те кара да се чувстваш благороден, по-възвишен и по-различен от другите. Но да обичаш себе си... От това не се чувстваш по-горе от всички останали.
Човек дори не вижда себе си. Не се вглежда в това, което носи в себе си от раждането си. Какъв си ти всъщност? Опитвал ли си се някога да се изправиш пред самия себе си?
И второ, всеки, който е наистина оригинален и е мислил за любовта, знае нещо много важно - човек може да обича само ако умее да мрази.
Не можеш да обичаш, ако не си способен на омраза.
Можеш да обичаш някого, ако мразиш някой друг.
Щом имаш приятели, трябва да имаш и врагове.
Не можеш да унищожиш напълно омразата и да оставиш в себе си само любов - това са двете страни на една и съща монета.
Когато няма омраза, няма и любов. Знам го от собствен опит.
Буда също говори не за омраза, а за любов. Исус казва - обичайте, не хранете в себе си омраза. И Маха-вира казва същото. Аз пък ви казвам - ако не можете да мразите, не можете и да обичате. Другите ви говорят от чисто интелектуална гледна точка.
Не са се замисляли върху енергията, която носят в себе си любовта и омразата. Любовта е омраза с обратен знак. Всъщност става дума за един и същи вид енергия, която протича в противоположни посоки, нищо повече. Омразата не е по-различна от любовта.
И когато омразата се стопи... Отново ви говоря от собствен опит - когато омразата се стопи, изчезва и любовта.
И остава единствено състраданието.
. Бил едва трийсет и три годишен - би било по-приемливо, ако беше прехвърлил седемдесетте, тогава човек може дори да приветства идеята за смъртта. Но той бил на трийсет и три, в разцвета на живота си. И проповядвал само три години. Какво можеш да направиш за три години? И колко хора е успял да убеди в собствените си идеи? Колко са тръгнали по неговия път? За три години не е могъл да изгради дори собствената си философска система, една цялостна идеология и методология за човешката трансформация - нищо...
Какво е правил той през тези три години? Повтарял като папагал всичко, което събирал в продължение на трийсетте си години, докато пътувал из познатия по онова време свят. Дори не се вслушвал внимателно в собствените си думи. Тези думи са красиви, той бил омагьосан от красотата им и започнал да се смята за онзи пророк, когото евреите чакат.
Евреите никога няма да приемат никого. Дори Мойсей да се върне, няма да погледнат на него като на пророк. От чисто психологическа гледна точка причината е много проста - за да приемат някого за пророк, трябвало да се откажат от надеждата. И тогава не им остава надежда за бъдещето. Няма бъдеще. Край на утопията. Трябвало е да разпънат Исус, за да спасят надеждата. Тя има много по-голямо значение от разпъването на един евреин, който така или иначе все ня-кога ще умре. Но не могли да допуснат той да съкруши надеждите на един народ.
Затова не бива да корим свещениците от великия еврейски храм, които взели решение да разпънат Исус - той убивал тяхната надежда, съсипвал света на мечтите им! А нищо друго не им било останало. По времето на Исус били под римско владичество, отново роби. Бягството от Египет се обезсмисляло. След всички страдания, след всичките четирийсет години на мъка и болка какво постигнали? Израел станал колония на Римската империя. Евреите пак останали роби, отново плащали данъци - този път на римляните, отново били бити - от римляни, и пак се отнасяли към тях като с роби, като с животни - само че римляните, които не ги възприемали като хора.
Оставала им една-едничка надежда: "Ще дойде божият пратеник и ще ни освободи от страданията". И тогава се появява някой, който казва: "Аз съм този пратеник". А те знаели, че той няма да ги спаси, познавали го, знаели всичко за него. Преди да го разпънат на кръста, му казали: "Хайде, спасявай сам себе си! Помоли Бог - Бог, чийто единствен син си ти, нали все така казваш, кажи му: "Помогни ми, отче". Сега е моментът да стане чудо. Няма да има друг. Ще разпъваме единствения божи син?" Но небето мълчи, отговор няма, никой не откликва на молбата ти".
Казвали на Исус: "Твърдиш, че си единственият син божи, но това е само халюцинация. Сън, в който си повярвал, защото неколцина други глупаци са повярвали, повярвали са на твоите думи. И ти сам си започнал да си вярваш".
Кръстът разкрил цялата истина. Казали на Исус: "Небето е пусто, никой не откликва на молитвите ти". Евреите повтаряли: "Ето го месията, който щеше да спасява човечеството! Та той не можа да спаси дори себе си".
Аз не съм месия. И не ви давам надежди.
И искам да подчертая - не забравяйте, че никой не може да изкупи греховете, самата идея за това е погрешна от начало докрай. Вие сами сте създали собствените си окови, как мога аз да ви освободя?
Захвърли оковите си и се освободи! Освободи сам себе си!
Но ти обичаш оковите си, как мога аз да ти дам свобода? Самата молба е абсурдна.
Ти си причината за собствените си страдания и нещастия, а искаш аз да те освободя от тях. И продължаваш да сееш все същите семена, оставиш си такъв, какъвто винаги си бил и подхранваш все едни и същи каузи.
Кой ще те освободи от страданията ти? И защо трябва да го прави?
Не съм си поставил за цел да ви освобождавам от страданията. Не аз съм ви създал такива, каквито сте. Вие сами сте се създали.
Моята цел няма нищо общо с мисията на божия пратеник, който повтаря: "Вярвай в мен и ще се освободиш от страданията". Подтекстът е много прост - не е нужно да променяш нищо в собствената си личност, не ти е необходима трансформация; не е нужно да правиш каквото и да е, трябва само да вярваш в мен. И няма място за никакви съмнения. Подобна стратегия е въпрос единствено на гола вяра.
Не можеш да избегнеш съмненията - там, където има вяра, неизбежно има и съмнение. Ако не се съмняваш в нищо и вярата не ти е необходима. Тъкмо заради
съмнението се нуждаем от вяра - тя го потиска и заглушава.
И условието е това - да не изпитваш съмнения, просто трябва да вярваш в мен и аз ще те отърва от страданията.
Не е възможно да се изпълни подобно условие. Нито можеш да ми искаш обяснение защо не съм те спасил от мъките ти. Самото условие е неизпълнимо. И аз спокойно мога да заявя, че не си изпълнил главното условие - какво бих могъл да сторя аз, след като ти не си изпълнил своето задължение по договора? Нали ти прие да вярваш непоколебимо и безрезервно в мен, дори когато е невъзможно. Никой не е в състояние да направи това. То е несъвместимо с природата на нещата.
Вярата винаги върви ръка за ръка със съмненията. Тя съществува единствено заради тях.
Не вярвам в нищо, защото не изпитвам никакви съмнения. Ако човек не изпитва съмнения, не е необходимо да вярва в каквото и да било. И не в това е причината на заболяването. Просто не е нужно лекарство.
Ти непрекъснато подхранваш вярата си, но на практика само напъхваш съмненията си все по-дълбоко и по-дълбоко някъде в подсъзнанието. А колкото по-дълбоко са потиснати те, толкова по-опасни стават, тъй като постепенно губиш представа за тях.
Някой ден ще си помислиш, че вярваш - че си дълбоко вярващ, че най-после си стигнал до вярата, а всъщност само ще си потиснал съмненията дълбоко в себе си, нейде в тъмата на подсъзнанието и вече не можеш да ги видиш.
Искам да се вгледате с ясен поглед в собствените си съмнения. Вместо да ги потискате чрез системата на някаква вяра, трябва да ги извадите на бял свят и да се вгледате съзнателно в тях. Всички съмнения ще изчезнат само като се вгледате в тях. Не ви е нужна вяра, тя просто ще се разтвори във въздуха.
Не е необходимо да заместваш съмненията с вяра. Ако ги замениш с вяра, ще бъдеш поставен пред странна дилема - ако поизстържеш малко от повърхността на собствената си вяра, отдолу ще лъснат с пълна сила всичките ти съмнения. Вярата е само на повърхността, а под нея има единствено съмнения.
Затова и моята позиция в основни линии е следната - ти единствен носиш отговорността за това, което си. Не прехвърляй никому тази отговорност, защото никога няма да бъдеш свободен.
Нима можеш да се освободиш, ако аз съм причина за твоите нещастия? Никога няма да се освободиш, ако аз не те освободя. Твоята свобода е в моите ръце. А ако не е така, тогава е в нечии други ръце.
Ако мислиш като мен, ще можеш да ме разбереш - колкото тежко и болезнено да е, трябва да осъзнаеш, че единствено ти и само ти си отговорен за всичко, което ти се случва, всичко, което е ставало с теб досега и което още има да става.
Ще стигнеш до собствената си зрелост в мига, когато осъзнаеш тази истина.
Тогава ще изчезнат внезапните изблици на гняв и ще престанеш да търсиш месията. Няма да ти трябва някой Исус, който да те спаси. Не че той би могъл да те спаси, той само се възползва от положението, в което си изпаднал.
Евреите не допуснали той да съкруши надеждите, мечтите и бъдещето им. Много са страдали през вековете, затова повече от всичко трябва надежда. Затова са се хванали здраво за тази идея: "Месията ще дойде, няколко дни на мъка ни останаха само, нищо друго няма значение - важното е, че месията ще дойде и ще ни освободи от страданията. Ти ще бъдеш сред малцината богоизбрани, а всички останали, които не страдат, а изпитват земните радости сега, ще отидат в ада." Каква абсурдна утеха! А Исус е накърнил представата им за утеха и надежда. Обяснимо е защо са се разгневили. А иначе той не представлявал никаква опасност за тях. Просто страдал от мания за величие.

Християни

Светът иска тълпа, пълчища. Светът се страхува от индивида, защото един истински индивид може да стане бунтар, който отстоява правото да остане самия себе си.
Адолф Хитлер не е харесвал индивидуалните личности. Не ги е харесвал и Исус.
Най-странното е, че самият Исус не може да разбере защо евреите не го харесват. Родил се е като евреин, живял е като евреин и умрял като евреин. Не бива да забравяме, че през живота си никога не е чул думата християнство. Не е бил християнин, тъй като думата христос не е съществувала в арамейски език, който е майчиният му език. Такава дума няма и в иврит - езика на учените равини.
Едва триста години след Исус, когато превели Библията на гръцки, ивритската дума месия била преведена христос. След триста години думата христос започва да придобива значение и последователите на Христос биват наречени християни.
Ала самият Исус не е бил християнин. Престъплението му се състои единствено в това, че е индивидуална личност, която се опитва да изживее истински собствения си живот, без да се съобразява с традициите. Затова и гневът на евреите срещу него бил толкова силен. Те биха могли да го обикнат, да го направят велик равин, ако той бе следвал традицията и не се бе опитал да живее като индивидуална личност.
Трябвало е да умре на кръста, само защото е държал да си остане индивидуална личност.
Затова ми се вижда странно, че човек, който е пострадал заради собствената си индивидуалност, прави същата грешка по отношение на другите, а именно -иска от тях да го следват. Точно това са искали и равините от него: "Следвай ни. Не се опитвай да вървиш по свой път." Казвали му: "Следвай Авраам, следвай Мойсей, следвай Йезекиил". Задавали му въпроса: "Кой е най-големият авторитет за теб?", а той отговорил: "Самият аз".
Точно така трябва да отговори всеки човек: "Аз съм собственият си авторитет. Аз съм отпреди Авраам". Авраам живял три хиляди години преди Христос, но Христос казва: "Аз съм преди Авраам". С това искал да каже, че е отпреди зараждането на религиозната традиция и че е израснал като себе си.
Дори Исус не е могъл да прозре, че прави същата грешка като равините. Нищо чудно, че и папите повтарят тази грешка през вековете.
Ако Исус не е могъл да види това, как можем да очакваме от един папа да го разбере? Папите са само слепи последователи.
Опитват се да обхванат целия свят в своята вяра, не им стига това, че има толкова много християни. А какво толкова сте постигнали като християни? Какво получава човек от християнството?
Тъкмо християни са пролели повече кръв от всеки друг. Никой не е водил толкова войни, колкото християните. Хора са били зверски избивани, подлагани на сеч и изгаряни живи тъкмо от християните.
И всички те следвали Исус! Всъщност, те следват онези евреи, които са разпънали Исус на кръста. Разпъвали са и други, които не са вървели с тълпата и са се опитвали да утвърдят своята индивидуалност.

Девня Брокер ЕООД

Уведомяваме своите приятели и клиенти, че всеки притежател на автомобил и сключена застраховка "Гражданска отговорност" може да получи карта за зареждане на горива с отстъпка.
Телефони: 0888816758 Електронна поща kons_ins@abv.bg
0898603500 052/630557 гр.Варна ул. Цар СимеонI Nо 19А