СПОР

Спорът е това, което правите, когато нямате определена цел, искате да сте прав, не желаете да бъдете отговорен за преживяването си и Ви е скучно. Ако знаете, че е в реда на нещата да спорите, Вие сте истински просветлен.

За да останем на същата дължина на вълната, искам тук да дефинирам понятието “спор”. Спорът е словесен сблъсък на системи от убеждения, чиято цел е да се изкара другият неправ и да се насъберат основания защо отношението е лошо, вместо да е добро. Всичко, което не съответства на тази дефиниция, не е спор и нещата, които ще кажа по-нататък, не могат да бъдат отнесени към него. Факт е, че споровете са претъпкани с несъзнателно и за Вас ще е трудно да различите дали сте в спор (кавга) или не. Ако не сте сигурен дали е спор или не, значи е спор. Решаващият признак е недостигът на яснота.
В обществото циркулира лъжата, че спорът бил неизбежен. Много хора са привърженици на тази лъжа и се опитват да направят най-доброто от някоя лоша ситуация, като обявяват спора за “терапевтичен”. В това няма нищо нередно и ако Вие вярвате в лъжата, че спорът е неизбежен, тогава, “оздравителният спор” ще бъде основната част на Вашите отношения.
Нека Ви задам един въпрос. Ако сте заплетен в някой спор и изведнъж станете другата личност, какво ще стане тогава със спора? Ще продължите ли да защитавате своите позиции, убеждения и преценки и да изкарвате другия неправ? Вземете под внимание, че сега сте другата личност и същевременно пак сте си Вие. Спорът ще стане излишен, нали? Нека Ви кажа крайната истина: Вие сте другата личност. Когато действително знаете кой сте, Вие сте другият. “Другата личност” е разширение на Вашето собствено възприятие и освен това, изплъзвайки се от всякакво описание, Вие сте другият. Неговият Аз е същият като Вашия. Явно всеки има различен разсъдък, но това, освен при споровете, е без значение.
Тук не говоря за общуване. Общуването е процес, в който хората постигат яснота помежду си, за да направят задоволителен съвместния си живот. Говоря за спор, чиято цел е да се изкара другият неправ. Споровете не са непременно шумни и оскърбителни. Те могат да бъдат много тихи и изтънчени. От друга страна, общуването не е непременно фино и учтиво. Дали имате общуване или спор зависи от Вашата интенция или съответно от нейното отсъствие. Съдържанието на дискусията няма нищо общо с Вашето намерение в дискусията. Целта на спора е да се изкарат другите неправи и да се доминира над тях. Това не върши работа, но хич да не Ви е грижа. Целта на общуването е да се създаде удовлетворение в отношението. Вие можете да съборите някого с крясък, но ако изходната Ви точка е общуване, всичко ще бъде наред. И обратно, може да сте адски внимателен, но ако намерението Ви е да спорите, това никога няма да донесе нещо свястно.
Ако притежавате модел на поведение да се карате и да спорите с другите, ще се освободите от него, само ако го приемете и признаете, че сам го причинявате. Докато не схванете, че нито е добро, нито е лошо и че съществува единствено нещото, наречено последствия, Вие ще бъдете пленник на схемата. Ако смятате, че е лошо, Вие сте обвързан. Все едно за какво имате преценка (съпротива), Вие ще бъдете обвързан с него под някаква форма. Със спора можете да направите следното: да го приемете. Когато го приемете, ще забележите, че вече нямате изгарящото желание да бъдете прав. Ето как ще разберете, че сте го приели: спорът ще започне да се разтваря и изчезва. Впрочем това е валидно и за всички останали Ваши “проблеми”. След това ще забележите, че така и така спорите само за неща, свързани с инвентар. После ще си спомните, че да свързвате нещо с инвентар означава да боравите с лъжливи причини. Ще Ви стане ясно, че Вашето оцеляване не зависи от доказване на правота и “печелене” на спорове. Оттук нататък Вие сте причината за спора и имате избор. Спорът не носи нищо и изисква Вашето участие (нужни са винаги двама, за да спорят). Общувайте, ако има какво да кажете. Ако не – бъдете тих. Казвам Ви, съвсем наред е да бъдете тих или просто да бъдете.
Накрая, остава още убеждението, че спорът е неизбежен. Трябва да се откажете от него, за да може спорът да изчезне от Вашия свят. Докато го смятате за истина, няма да можете да стигнете до първоизточника на своите спорове и няма да имате избор да спрете или да продължавате. Спорът не е неизбежен. Вие не сте длъжен да спорите. Няма нужда да спорите. Във вселената не съществува някаква демонична сила, която да Ви принуждава да го правите. Преставата, че има такава сила, е някакъв космически виц и аз го намирам забавен и просветляващ. И просветлението е състояние, в което спорът не само не се среща, но и никому не идва на ум за него. Може светът да е потънал в мрак, но защо и Вие?