ОБЩУВАНЕ

Истинското общуване се извършва в “другата” вселена. Неговите естествени резултати са любовта и удовлетворението.

 “Общуване” не е това, което мислите че е. Тук имам предвид истинско общуване, не масата от думи, жестове и други знаци, опитващи се да направят от неистината истина. Единственият начин да общувате истински е да казвате истината. За да постигнете това, трябва да надраснете структурите на своя разсъдък, защото те са изворът на неистините. Това, което в света минава за общуване, е маскирана форма на лъжи, ловко преправени да изглеждат като истина и имащи за цел да се владеят и използват другите. Не е важно кой сте; това, което наричате общуване в живота си, не е истинско общуване. О, то звучи добре и хората Ви казват, че е наред, но Вие трябва да бъдете готов да видите, че Вашето общуване, въпреки че звучи добре, някакси не изпълнява задачата си. Ако я изпълняваше, Вие щяхте да ръководите своя свят.
Все пак от време на време Вие сте преживявали истинско общуване. То е ставало неочаквано, незапланувано, може би в момент, когато въобще не сте имали намерение да общувате. Това е бил онзи “магически миг”, когато сте се “влюбили”. Вие си спомняте за него и всички Ваши по-късни усилия в областта на общуването са били усилия да го накарате да се случи отново. Ако действително се интересувате от това, Вие сте чели книги, изучавали сте техники, посещавали сте семинари, отправяли сте молитви, кодили сте тамян и Бог знае още какво – само и само да го върнете отново.
Надявам се, вече сте забелязали, че техниките и ритуалите не носят нищо. Само ако изоставите надеждата, че общуването е такова, каквото според Вас би трябвало да бъде, ще можете да разберете какво е то в действителност. Това, което ще Ви кажа, няма форма, не е метод и не може да функционира, ако направите от него метод.
Общуването не е нещо, което трябва да направите да се случи. То се случва изключително само тогава, когато го оставите да се случи и става по естествен начин. Усилията за общуване носят само объркване и усложнения. Истинското общуване не се извършва в същия свят, в който виждаме, чуваме, осезаваме, усещаме мирис и вкус. То има физически прояви в този свят, но не се извършва в него.
Сега бих искал да получите представа за това, какво е преживяване. Колко трае да имате преживяване? Не да проявите, а да имате преживяване? Вижте, това, което сте смятали за преживяване, е всъщност неговата физическа проява. Към физическите прояви спадат насълзяване на очите, сърцебиене, леко чувство в тялото и други такива неща. Това са физически прояви на преживяването, но не самото преживяване.
Преживяването се извършва в друго измерение, тъй да се каже, в друга вселена. В това измерение не съществува време, т.е. преживяването става мигновено. Не казвам 0,000000001 секунди. Имам предвид 0,000000000000000. . . до безкрайност секунди. Това е абсолютната нула. Нещо, което се нуждае от абсолюна нула време, за да се извърши, не се извършва в тази вселена. То се извършва във вселената на всичкото и никаквото време. Едно събитие, стоящо извън времето, явно няма физически качества като големина, тежест, цвят и т.н. Ако ги имаше, щеше да съществува във времето. Нещо, което не притежава физичност, явно не съществува на никое определено място.
Нашата цел е да постигнем истинско общуване, а не онези фалшиви неща, които се постигат чрез методи. Автентичното общуване създава единство между съществуване, любов и удовлетворение. Ако това, което наричате общуване, не създава тези качества, значи имате някакъв метод, вместо истинско общуване.
Най-добрият начин да изразим едно събитие, което е не-нещо и което става в не-времето и не-пространството, е да кажем, че то става в “Нищото”. Какво би могло да предизвика съществуването на това състояние във физическия свят? Явно Нищото би могло да го предизвика. Дори повече – Нищото има способността да позволява на всички неща да съществуват. Нищото е изворът на истинското общуване и приема формата на нещо. Ако съберете всички неща във вселената и ги разгледате като цяло, ще видите, че те съществуват като цяло, без да са в отношение с нещо друго. Цялото няма позиция, тъй като няма нищо, което би могло да стои в отношение с него. То не съществува в някакво определено време, защото времето е функция на промяната. Когато наблюдавате всичко като цяло, Вие виждате, че промените се извършват само релативно, като следствие от вътрешния механизъм на системата, което включва сравняване на темпото на промените. Ако разгледаме всичко като единно цяло, тогава не остава нищо, с което то би могло да бъде сравнено и така времето се превръща във фикция. Но нека се върнем към нашия свят на нещо, място и време.
Завърнали се в своя свят, ние виждаме, че общуването не е много успешно, ако не вземем под внимание, че Нищото създава всичко. На нивото на нещата Нищото е Контекст. На човешко ниво ние го наричаме Аз (Self). Аз-ът е всичко / Нищо със способността да общува със себе си.
За да се осъществи общуване, явно в света трябва да има повече от един Аз. Ако имаше само един Аз, общуването щеше да бъде не само ненужно, него просто нямаше да го има. На нивото на Нищото има само един Аз. На нивото на явленията, т.е. на нивото на този свят, има множество Аз. Очевидно, Контекстът на вселената е направил избора да започне една игра, като е станал индивидууми.
Сега, след като положихме фундамента, можем да разговаряме за общуване. Общуване означава:
-да се създаде преживяване на нефизично ниво;
-да се развие интенцията (намерението) то да бъде предадено от Вас и прието от някого;
-преживяването да се въведе във физическата област и да се излъчи като послание чрез тялото, което обхваща глас, лицеви мускули, тонус, стойка и движение на тялото.
С други думи, Аз-ът излъчва преживяването чрез машината. Ако машината излъчи послание от себе си, никой не го чува или забелязва, понеже липсва интенция. Интенцията да се общува е същественото при успешното общуване и изхожда от това, което сте в действителност. Ако я нямаше, Аз-ът Ви бездейства и във Ваше отсъствие машината играе разсъдъчни игри. Никой не го забелязва, освен другите машини. В отношенията това състояние води до определен вид автоматизъм, става заместител на общуването, подобен на магнетофон. Появява се тенденцията да се повтарят отново и отново и отново едни и същи неща.
От позицията на слушателя приемането на едно преживяване означава то да се въведе от физичната в нефизичната област, т.е. в Аз-а. Ако то проникне само до физичната област, ще стане само един от многото записи. Ако се въведе в Аз-а, ще стане пресътворено преживяване. Едно пресътворено преживяване е точно копие на оригиналното преживяване на подателя. Истината е, че то е преживяването на подателя. Тъй като в нефизичната област съществува само един Аз, преживяванията не са просто точни репродукции – те са едно. В този свят те са две.
И така, за да станете общителен в истинския смисъл на думата, трябва да развиете две способности: да изпращате и да приемате послания. Не разбирайте думата “развиване” в обичайния смисъл. Обикновено тя означава да се работи върху нещо, за да се направи “по-добро”. Нямам предвид това. Трябва по-скоро да се освободите от баласта на своя разсъдък, за да се прояви това, което е под него. Вашите собствени разсъдъчни структури са единствените пречки за съвършено общуване. Те обхващат убеждения, мнения, позиции, предразсъдъци и т.н. Ако ги трансцендирате, надраснете, ще бъдете възхитен от многообразието на темите за общуване. Освобождаването от излишния багаж се нарича просветление. Ще го постигнете чрез неправене на нищо. Когато не правите нищо, общуването е по-скоро обичайно, отколкото необичайно състояние.
Когато изясните с другите всички възможни “добри” и “лоши” неща и когато изчистите разсъдъка си от всичко, което сте премълчавали, ще откриете, че последното изречение е “Обичам те”. Може би дори за Ваша изненада и противно на убеждението Ви това ще стане, когато се откажете от всички неща, за които сте смятали, че не сте могли или не е трябвало да говорите. За да останете в преживяването на любов към някого, просто никога не премълчавайте нищо.