Какво е Кундалини и какъв е процеса на пробуждане на Кундалини?

За пълното разбиране е необходимо да се разгледа структурата на фините тела. Човек се състои от седем тела. Първото, физическото, е добре известно на всички ни. Второто тяло е ефирното (етерното), третото - астралното, четвъртото - менталното или психическото, петото - духовното. Шестото се нарича космическо, след него е седмото и последно - нирваническото тяло, или тялото без форма.

През първите седем години от живота се формира само първото, физическото тяло. Някои хора никога не порастват повече, така си и остават на този стадий на развитие, който по същността си не е нищо повече от животински. Животните развиват само физическото тяло, останалите им тела остават недокоснати.

В следващите седем години - от седем до четиринадесет се развива второто, ефирното тяло. Това са години на емоционален растеж на индивидуалността. Затова половата зрелост - най-интензивната форма на емоциите - се достига към четиринадесетата година. Някои хора спират на този стадий. Тяхното физическо тяло расте, но те остават свързани първите две тела.

Между четиринадесет и двадесет и една година се формира третото, астралното тяло. Във второто тяло се развиват емоциите, в третото интелектът, способността към размишление. Затова нито един съд в света не привлича към съдебна отговорност деца до седем години - те имат само физическо тяло.

На четвъртото, менталното тяло са присъщи необикновени преживявания. Хипнозата, телепатията, ясновидството са потенциални възможности на четвъртото тяло. Общуването един с друг без значение на времето и пространството, способността да се четат мислите на другите или да им се внушават собствените мисли. Човек с развито четвърто тяло може да пътува, излизайки извън границите на физическата обвивка. Той е способен да създава астрални проекции и да осъзнава себе си отделно от физическото тяло.

Четвъртото тяло притежава огромни възможности, но обикновено ние не го развиваме, защото това е тясно свързано както с огромен риск, така и с възможности за измами и заблуди.

Кундалини е преживяване на четвъртото тяло и то е психично.

Четвъртото тяло се развива до двадесет и осем години, но само някои могат да го развият.

Петото тяло, което се нарича духовно, е изпълнено с велико значение. Ако жизненият растеж продължава нататък, то към тридесет и пет години това тяло трябва да бъде напълно развито. Зад думата атман няма никакъв смисъл, защото ние нямаме знание, нямаме преживяване на атмана. Това е нашето пето тяло и само ако Кундалини се пробуди в четвъртото, може да се влезе в петото. Иначе няма да можете да влезете. Ние нищо не знаем за четвъртото тяло, затова петото също остава неизвестно за нас.

Само много ограничен брой хора да достигнали петото тяло. Това са тези, които наричаме спиритуалисти, духовни хора. Тези хора смятат това за край на пътешествието и обявяват: "Да достигнеш атмана означава да достигнеш всичко". Но пътешествието все още не е свършило. Достигналите петото тяло отричат съществуването на Бог. Те казват: "Брахман не съществува. Няма никакъв параатман", точно както тези, които са спрели на четвъртото тяло, отричат съществуването на атмана. Или както казват материалистите: "Тялото е всичко. Когато тялото умира, умира всичко", или както твърдят спиритуалистите: "Няма нищо отвъд пределите на атмана - атманът е всичко. Това е най-висшето битие". Но това е само петото тяло.

Шестото тяло е космическото тяло. Когато човек еволюционира отвъд пределите на своя атман, когато е готов да се раздели с него, той влиза в шестото тяло. Ако човечеството се развива научно, то развитието на шестото тяло завършва към четиридесет и две годишна възраст, а седмото - нирваническото - към четиридесет и девет. Седмото тяло е състояние на безтелесност, невещественост. Това е крайното състояние, в което остава само пустотата, вакуумът - няма дори брахман, космическа реалност, само пустота. Нищо не остава, всичко изчезва.

Състоянието мокша е преживяване на петото тяло. Ограниченията на първите четири тела се трансцедентират и душата става напълно свободна. Освобождението е преживяване на петото тяло. Раят и адът принадлежат на четвъртото тяло. Спрелият тук определено изпитва въздействието им върху себе си. За тези, които са спрели на първото, второто или третото тяло, животът между раждането и смъртта е всичко. За тях след смъртта няма живот. Ако човек премине в четвъртото тяло, след смъртта той преживява ад или рай, където има безбройни възможности за щастие и страдание.

Ако той достигне петото тяло, пред него се отваря вратата за освобождението, а ако достигне шестото, там се среща с възможността за реализация в качеството на Бог (Божествена реализация). Тогава вече въпросът за освобождението не възниква. Човек става едно с това, което е. Твърдението "Аз съм Бог" - Ахам Брахман -принадлежи на този план. Но остава още една крачка -последният скок - където няма нито ахам, нито Брахман, където ти и аз въобще не съществуват, където просто няма нищо. Там има само пълна и абсолютна пустота, вакуум. Това е нирвана.

Тези седем тела се развиват в продължение на четиридесет и девет години. Затова средата на петдесетго-дишния период е известна като времето на революциите. Първите двадесет и пет години съществува една система на живот. През този период се полагат усилия за развиване на първите четири тела. При това се предполага, че човек получава пълно образование. След това се предполага, че хората, останали на двадесет и пет години, полагат усилия за достигане на петото, шестото и седмото тяло. Затова петдесетте години се смятат за критическа възраст. Към това време човек трябва да обърне погледа си към гората, сега е време да се отвърне от обществото, от тълпата. Седемдесет и пет - още една революционна година. На тази възраст човек трябва да приеме саняс. Да се обърнеш към гората означава да си отидеш от тълпата и човешката суета. Саняс означава, че е дошло време да погледнеш отвъд пределите на своето его, да го трансцендираш. В гората "азът" задължително ще остане с него, макар че всичко друго е отхвърлено, но на седемдесет и пет е време да отхвърлиш и това "аз".

 ИЗБОР НА ВАШЕТО ДЕЛО НА ЖИВОТА

Изберете своето дело на живота, за да проявите смисъла на съществуването си, и правете каквото правите с огън и всеотдайност. Давайте своя принос. Бъдете удовлетворен.

Повечето от нас подхождат към това, което смятат, че искат да вършат в живота, много или малко заднешком. С това искам да кажа, че Вие най-често правите каквото смятате, че искате да правите, без преживяването, необходимо за да се свърши работата наистина добре. Затова сега ще разгледаме абстракциите, които Ви позволяват да правите каквото правите с пълна всеотдайност, за да се върши работа и Вие да получавате удовлетворение.
Първо трябва да направим крачка назад и да признаем, че никой не е нещо и всеки е всичко. Никой не се ражда с някаква определена идентичност в живота. Детето притежава безграничен потенциал във всички посоки и няма определена професионална насоченост. Когато приемете форма в едно тяло, Вие се задължавате да съберете онези характерни белези, които да Ви отличават от останалите. Част от тях се отнасят до това, с което изкарвате прехраната си и допринасяте за света.
Хората работят по две съвсем определени причини. Първата е оцеляването. Ако не оцелеете, няма да има никакво “какво-да-направите-като-следващо”, за да дадете принос. Затова по-добре е да оцелеете. Скръбната вест е, че повечето от нас никога не се издигат над това ниво. Дори милионери понякога не постигат следващото ниво, нивото на приноса. В това има ирония, защото хората всъщност са тук само заради това ниво. Още не съм срещал някого, който, въпреки целия си страх за оцеляването, да не е искал да даде принос за другите или за света. Както и да е, този страх пречи да се осъзнае фундаменталното желание за даване на принос. Възкресението на приноса зависи от преодоляването на страха за оцеляване.
Гарантирам Ви, Вие почти съзнавате, че ще оцелеете, дори когато отклоните вниманието си от оцеляването. Когато постигнете това, ще можете да преживеете процеса на формиране, т.е. на изграждане на самите себе си. Този процес изисква отказване от нещо. Трябва да се откажете от чувството за безграничен потенциал във всички посоки. Вие винаги ще имате този потенциал, но няма да можете да го проявите. В живота си нямате достатъчно време за това. Можете да проявите само това, което проявявате. Ако не сте готов да се откажете от желанието да бъдете всичко, т.е. да проявите целия си потенциал, няма да бъдете в състояние да проявите каквото и да е от него. Значи, ако станете водопроводчик, Вие се отказвате да станете дърводелец, механик, лекарка, политик и още около хиляда други неща, за които сте потенциално способен.
Сега обърнете внимание на думата “become” (ставам някакъв). В нея се съдържа всичко, което трябва да знаете за избора и осъществяването на своето дело на живота. Просто я прочетете отзад напред като “coming to be” (идвам да бъда). Това е същественото. Първоначално създавате (от нищо) преживяването, че сте “нещото”. Между другото, Вие сте “нещото”, защото започвате с безграничен потенциал във всички посоки. След като грижливо сте създали преживяването, че сте дошли да бъдете “нещото”, втората стъпка идва сама, без усилие. Вие можете да имате преживяването, че “сте” каквото-и-да-било, само ако същевременно знаете, че не сте длъжен да бъдете каквото и да било. Това значи: ако не го направите, пак ще оцелеете. Трябва да приемете също и факта, че с избора на едно нещо Вие изоставяте много други свои мечти.
Както вече казахме, втората крачка идва сама, без усилие, както денят сменя нощта. Вие вършите това, което върши нещото, което сте (каквото и да е то), в процеса на своето съществуване. Това фокусира вниманието Ви върху вашата интенция. Когато действително избирате каквото избирате, тя намира проявление в нещата, които правите, където и когато кажете, че ще ги направите. Това се нарича “спазване на споразуменията”. Спазването на споразуменията се обуславя от Вашата интенция и интегритет. Спомняте ли си, Вие получавате винаги това, което интендирате, независимо дали Ви харесва или не. Такава е природата на интенцията. Проявлението на интегритета в споразуменията е следствие от Вашето намерение да станете това, което казвате, че искате да станете.
Следващата съпка е прекалено проста, за да й отделяме специално внимание. Вие получавате това, което носи “нещото”, което сте, като правите каквото то прави. С други думи, Вие получавате справедливо възнаграждение за труда си.
Има една последна стъпка, която много хора пропускат. Дори когато сте минали през ставане, вършене и получаване, удовлетворението, което би трябвало да произлезе от тях, не Ви е гарантирано. Вие сте причината за удовлетворението или за неговото отсъствие. Нищо няма да Ви направи доволен. Удовлетвореността е нещо, което избирате да бъдете или да не бъдете. Тя стига до нас по два пътя: работа и любов. Ние тъкмо престанахме да говорим за работа. Сега ще видим любовта.

 ЛЮБОВ

Любовта е фундаменталната свързаност във вселената и е просто начинът, по който вселената съществува. Вие ще можете да преживеете любов в степен, съответстваща на Вашата готовност да я приемете за своя изходна точка и да не се опитвате да я притежавате.

Обикновено хората мислят за преживяването на любов с понятия и представи от романтиката. Без съмнение съществува любов на романтично ниво и при нея Вие създавате в преживяването си някого като съвършен. Цялостният облик на обичания човек включва и неговото променяне. Така романтичната любов е едно непрекъснато пресъздаване на преживяваното съвършенство на друг човек, докато същевременно той променя формата и съдържанието си. За разсъдъка, който разцъфва, когато открие слабости и грешки, романтичната любов е тежка конфронтация. Все пак могъществото на Вашия Аз е толкова голямо, че можете да обичате някого на романтично ниво безкрайно дълго, ако изберете това. За да създадете в преживяването си някого като съвършен, необходимо е да прозрете и разконспирирате инвентара на своя разсъдък, а също и този на обичания човек. Но има и един още по-фундаментален аспект на любовта от този.
Съществува една фундаментална свързаност, която е просто начинът, по който вселената съществува. Тя е силата, която държи заедно материя и Аз на всички нива, от атомното и клетъчното чак до нефизичното. Не е нужно да правите нищо, за да поддържате това състояние. Така е, винаги е било така, и винаги така ще бъде. Дори няма нищо, което бихте могли да направите, за да го промените. Ако то случайно не Ви харесва или сте на мнение, че трябва да бъде другояче, не можете да направите нищо.
Тази фундаментална свързаност се дължи на факта, че всички ние сме произлезли от едно и също всичко/Нищо. Засега привидно сме индивидууми. Изглежда Нищото, или Контекстът, е решил да играе някаква игра със Себе си – и ето ни нас. Няма да трае дълго.
Но докато трае, ние ще имаме кратки прозрения за тази фундаментална свързаност, съществуваща извън време, място и нещо, и която сме нарекли “любов”. Това става обикновено с някой друг и винаги включва общуване, т.е. пресъздаване на нечие преживяване. В този миг извън времето ние обичаме и знаем това. След фактическото преживяване на любов в разсъдъка остава спомен за него. Само за себе си това състояние е приятно, докато не бъде заплетено в структурите на разсъдъка.
И така, фактическото преживяване на любов става извън времето, а разсъдъкът се опитва да го пренесе във времето и да го замрази и запази за продължително наслаждение. Това е невъзможно. Много жалко. Както при всичко останало, и тук е валидно, че ако се противопоставяте на състоянието на необичане, то просто продължава.
Трябва да знаете, че любовта присъства винаги. Това не значи, че винаги ще я преживявате, а просто че тя винаги е тук и е достъпна за преживяване. Вие можете да получите любов дотолкова, доколкото сте в състояние да се откажете да я преследвате. Препятствието, лежащо пред преживяването на любов, е разсъдъкът. Спомнете си, че той е онзи орган, който обхваща цялата ваша телесност и чиято цел е да оцелее. Той ще направи всичко, за да я постигне, освен ако (понякога) не предпочете да бъде прав, вместо да оцелее. Неговите техники за оцеляване са господство и манипулация чрез непрекъснато доказване на правота. Разсъдъкът живее в извънредно голям страх, че няма да оцелее, и търси във всички неща тяхната стойност за оцеляването. За него болката има отрицателна, а удоволствието – положителна стойност. Ето Ви сега преживяването на любов, невероятно блажено. И разсъдъкът се вкопчва в него, веднага го запаметява, опитва се да остане в близост до този, за когото си мисли, че е източникът на блаженството, и най-често пропилява всичко с претенции за право и претоварване на “обекта на любовта” с изисквания за вярност.
Изворът на любовта не е другият човек. Изворът на любовта дори не е онзи, за когото обикновено смятате себе си. Любовта, или фундаменталната свързаност, е начинът, по който съществува вселената. Вие ще можете да я преживеете до степента, в която сте готов да изхождате от нея и да не се опитвате да я притежавате. Не е нужно да тръгнете да я търсите. Тя не е “някъде”. Тя е навсякъде. Любовта е гостенка, която Ви посещава, когато не е длъжна и само когато не е длъжна. Вие не можете да изисквате от нея да дойде и да остане при Вас.
В действителност, за да преживявате чести посещения на любовта, Вие трябва да бъдете в състояние на просветление. Впрочем честите посещения не отнемат никакво време и са най-хубавото, за което можете да мечтаете. Между две посещения Вие просто съществувате и приемате съществуването каквото е. Разбира се, освен ако не решите да не приемате простото съществуване каквото е. В този случай посещенията ще бъдат много редки.
Повечето хора изхождат от контекста за недостиг. Ето какво имам предвид: Вие казвате, че във вселената нямало много фундаментална свързаност и че било по-добре да не давате своята, за да не останете без никаква, или давате по мъничко на “подходящи” хора, в “подходящо” време и при “подходящи” условия. Контекстът, който е по мярка на любовта, е този за достатъчно количество. В него Вие можете да започнете да преживявате истината за нея. Истината е, че не е необходимо да я трупате. Аз Ви каня в онзи контекст, в който можете да подарите действително всичко и пак да Ви остане безкрайно много за подаряване. Любовта Ви принадлежи, само когато я подарите.
Накрая искам да кажа още няколко думи за понятията “обичане” и “нуждаене”. “Да се нуждаете” е състоянието, в което се намирате, когато смятате, че за да оцелеете, трябва да имате нещо определено, което в действителност не е задължително да притежавате. Вярно, любовта е нещо, което трябва да имате, за да оцелеете, но не е задължително да я получите от някоя определена личност. Ако сте обвързан към подобно схващане, в света ще има един човек, когото няма да можете да накарате да Ви обича: онзи, от когото се нуждаете. Вие не можете да обичате или да бъдете обичан от този, от когото се нуждаете. Освен това любовта може да съществува прекрасно в отсъствието на задоволяване на потребности. Тя е твърде могъща и може да мине без секс, физическо присъствие, финансова подкрепа и без всичко останало, което може да Ви хрумне. Любовта е единственото нещо, което дори и времето не може да изличи. Тя е това, което сте и откъдето идвате.
Любимо място за преживяване на любов са отношенията. Затова сега ще ги разгледаме.

 СПОР

Спорът е това, което правите, когато нямате определена цел, искате да сте прав, не желаете да бъдете отговорен за преживяването си и Ви е скучно. Ако знаете, че е в реда на нещата да спорите, Вие сте истински просветлен.

За да останем на същата дължина на вълната, искам тук да дефинирам понятието “спор”. Спорът е словесен сблъсък на системи от убеждения, чиято цел е да се изкара другият неправ и да се насъберат основания защо отношението е лошо, вместо да е добро. Всичко, което не съответства на тази дефиниция, не е спор и нещата, които ще кажа по-нататък, не могат да бъдат отнесени към него. Факт е, че споровете са претъпкани с несъзнателно и за Вас ще е трудно да различите дали сте в спор (кавга) или не. Ако не сте сигурен дали е спор или не, значи е спор. Решаващият признак е недостигът на яснота.
В обществото циркулира лъжата, че спорът бил неизбежен. Много хора са привърженици на тази лъжа и се опитват да направят най-доброто от някоя лоша ситуация, като обявяват спора за “терапевтичен”. В това няма нищо нередно и ако Вие вярвате в лъжата, че спорът е неизбежен, тогава, “оздравителният спор” ще бъде основната част на Вашите отношения.
Нека Ви задам един въпрос. Ако сте заплетен в някой спор и изведнъж станете другата личност, какво ще стане тогава със спора? Ще продължите ли да защитавате своите позиции, убеждения и преценки и да изкарвате другия неправ? Вземете под внимание, че сега сте другата личност и същевременно пак сте си Вие. Спорът ще стане излишен, нали? Нека Ви кажа крайната истина: Вие сте другата личност. Когато действително знаете кой сте, Вие сте другият. “Другата личност” е разширение на Вашето собствено възприятие и освен това, изплъзвайки се от всякакво описание, Вие сте другият. Неговият Аз е същият като Вашия. Явно всеки има различен разсъдък, но това, освен при споровете, е без значение.
Тук не говоря за общуване. Общуването е процес, в който хората постигат яснота помежду си, за да направят задоволителен съвместния си живот. Говоря за спор, чиято цел е да се изкара другият неправ. Споровете не са непременно шумни и оскърбителни. Те могат да бъдат много тихи и изтънчени. От друга страна, общуването не е непременно фино и учтиво. Дали имате общуване или спор зависи от Вашата интенция или съответно от нейното отсъствие. Съдържанието на дискусията няма нищо общо с Вашето намерение в дискусията. Целта на спора е да се изкарат другите неправи и да се доминира над тях. Това не върши работа, но хич да не Ви е грижа. Целта на общуването е да се създаде удовлетворение в отношението. Вие можете да съборите някого с крясък, но ако изходната Ви точка е общуване, всичко ще бъде наред. И обратно, може да сте адски внимателен, но ако намерението Ви е да спорите, това никога няма да донесе нещо свястно.
Ако притежавате модел на поведение да се карате и да спорите с другите, ще се освободите от него, само ако го приемете и признаете, че сам го причинявате. Докато не схванете, че нито е добро, нито е лошо и че съществува единствено нещото, наречено последствия, Вие ще бъдете пленник на схемата. Ако смятате, че е лошо, Вие сте обвързан. Все едно за какво имате преценка (съпротива), Вие ще бъдете обвързан с него под някаква форма. Със спора можете да направите следното: да го приемете. Когато го приемете, ще забележите, че вече нямате изгарящото желание да бъдете прав. Ето как ще разберете, че сте го приели: спорът ще започне да се разтваря и изчезва. Впрочем това е валидно и за всички останали Ваши “проблеми”. След това ще забележите, че така и така спорите само за неща, свързани с инвентар. После ще си спомните, че да свързвате нещо с инвентар означава да боравите с лъжливи причини. Ще Ви стане ясно, че Вашето оцеляване не зависи от доказване на правота и “печелене” на спорове. Оттук нататък Вие сте причината за спора и имате избор. Спорът не носи нищо и изисква Вашето участие (нужни са винаги двама, за да спорят). Общувайте, ако има какво да кажете. Ако не – бъдете тих. Казвам Ви, съвсем наред е да бъдете тих или просто да бъдете.
Накрая, остава още убеждението, че спорът е неизбежен. Трябва да се откажете от него, за да може спорът да изчезне от Вашия свят. Докато го смятате за истина, няма да можете да стигнете до първоизточника на своите спорове и няма да имате избор да спрете или да продължавате. Спорът не е неизбежен. Вие не сте длъжен да спорите. Няма нужда да спорите. Във вселената не съществува някаква демонична сила, която да Ви принуждава да го правите. Преставата, че има такава сила, е някакъв космически виц и аз го намирам забавен и просветляващ. И просветлението е състояние, в което спорът не само не се среща, но и никому не идва на ум за него. Може светът да е потънал в мрак, но защо и Вие?

 ОБЩУВАНЕ

Истинското общуване се извършва в “другата” вселена. Неговите естествени резултати са любовта и удовлетворението.

 “Общуване” не е това, което мислите че е. Тук имам предвид истинско общуване, не масата от думи, жестове и други знаци, опитващи се да направят от неистината истина. Единственият начин да общувате истински е да казвате истината. За да постигнете това, трябва да надраснете структурите на своя разсъдък, защото те са изворът на неистините. Това, което в света минава за общуване, е маскирана форма на лъжи, ловко преправени да изглеждат като истина и имащи за цел да се владеят и използват другите. Не е важно кой сте; това, което наричате общуване в живота си, не е истинско общуване. О, то звучи добре и хората Ви казват, че е наред, но Вие трябва да бъдете готов да видите, че Вашето общуване, въпреки че звучи добре, някакси не изпълнява задачата си. Ако я изпълняваше, Вие щяхте да ръководите своя свят.
Все пак от време на време Вие сте преживявали истинско общуване. То е ставало неочаквано, незапланувано, може би в момент, когато въобще не сте имали намерение да общувате. Това е бил онзи “магически миг”, когато сте се “влюбили”. Вие си спомняте за него и всички Ваши по-късни усилия в областта на общуването са били усилия да го накарате да се случи отново. Ако действително се интересувате от това, Вие сте чели книги, изучавали сте техники, посещавали сте семинари, отправяли сте молитви, кодили сте тамян и Бог знае още какво – само и само да го върнете отново.
Надявам се, вече сте забелязали, че техниките и ритуалите не носят нищо. Само ако изоставите надеждата, че общуването е такова, каквото според Вас би трябвало да бъде, ще можете да разберете какво е то в действителност. Това, което ще Ви кажа, няма форма, не е метод и не може да функционира, ако направите от него метод.
Общуването не е нещо, което трябва да направите да се случи. То се случва изключително само тогава, когато го оставите да се случи и става по естествен начин. Усилията за общуване носят само объркване и усложнения. Истинското общуване не се извършва в същия свят, в който виждаме, чуваме, осезаваме, усещаме мирис и вкус. То има физически прояви в този свят, но не се извършва в него.
Сега бих искал да получите представа за това, какво е преживяване. Колко трае да имате преживяване? Не да проявите, а да имате преживяване? Вижте, това, което сте смятали за преживяване, е всъщност неговата физическа проява. Към физическите прояви спадат насълзяване на очите, сърцебиене, леко чувство в тялото и други такива неща. Това са физически прояви на преживяването, но не самото преживяване.
Преживяването се извършва в друго измерение, тъй да се каже, в друга вселена. В това измерение не съществува време, т.е. преживяването става мигновено. Не казвам 0,000000001 секунди. Имам предвид 0,000000000000000. . . до безкрайност секунди. Това е абсолютната нула. Нещо, което се нуждае от абсолюна нула време, за да се извърши, не се извършва в тази вселена. То се извършва във вселената на всичкото и никаквото време. Едно събитие, стоящо извън времето, явно няма физически качества като големина, тежест, цвят и т.н. Ако ги имаше, щеше да съществува във времето. Нещо, което не притежава физичност, явно не съществува на никое определено място.
Нашата цел е да постигнем истинско общуване, а не онези фалшиви неща, които се постигат чрез методи. Автентичното общуване създава единство между съществуване, любов и удовлетворение. Ако това, което наричате общуване, не създава тези качества, значи имате някакъв метод, вместо истинско общуване.
Най-добрият начин да изразим едно събитие, което е не-нещо и което става в не-времето и не-пространството, е да кажем, че то става в “Нищото”. Какво би могло да предизвика съществуването на това състояние във физическия свят? Явно Нищото би могло да го предизвика. Дори повече – Нищото има способността да позволява на всички неща да съществуват. Нищото е изворът на истинското общуване и приема формата на нещо. Ако съберете всички неща във вселената и ги разгледате като цяло, ще видите, че те съществуват като цяло, без да са в отношение с нещо друго. Цялото няма позиция, тъй като няма нищо, което би могло да стои в отношение с него. То не съществува в някакво определено време, защото времето е функция на промяната. Когато наблюдавате всичко като цяло, Вие виждате, че промените се извършват само релативно, като следствие от вътрешния механизъм на системата, което включва сравняване на темпото на промените. Ако разгледаме всичко като единно цяло, тогава не остава нищо, с което то би могло да бъде сравнено и така времето се превръща във фикция. Но нека се върнем към нашия свят на нещо, място и време.
Завърнали се в своя свят, ние виждаме, че общуването не е много успешно, ако не вземем под внимание, че Нищото създава всичко. На нивото на нещата Нищото е Контекст. На човешко ниво ние го наричаме Аз (Self). Аз-ът е всичко / Нищо със способността да общува със себе си.
За да се осъществи общуване, явно в света трябва да има повече от един Аз. Ако имаше само един Аз, общуването щеше да бъде не само ненужно, него просто нямаше да го има. На нивото на Нищото има само един Аз. На нивото на явленията, т.е. на нивото на този свят, има множество Аз. Очевидно, Контекстът на вселената е направил избора да започне една игра, като е станал индивидууми.
Сега, след като положихме фундамента, можем да разговаряме за общуване. Общуване означава:
-да се създаде преживяване на нефизично ниво;
-да се развие интенцията (намерението) то да бъде предадено от Вас и прието от някого;
-преживяването да се въведе във физическата област и да се излъчи като послание чрез тялото, което обхваща глас, лицеви мускули, тонус, стойка и движение на тялото.
С други думи, Аз-ът излъчва преживяването чрез машината. Ако машината излъчи послание от себе си, никой не го чува или забелязва, понеже липсва интенция. Интенцията да се общува е същественото при успешното общуване и изхожда от това, което сте в действителност. Ако я нямаше, Аз-ът Ви бездейства и във Ваше отсъствие машината играе разсъдъчни игри. Никой не го забелязва, освен другите машини. В отношенията това състояние води до определен вид автоматизъм, става заместител на общуването, подобен на магнетофон. Появява се тенденцията да се повтарят отново и отново и отново едни и същи неща.
От позицията на слушателя приемането на едно преживяване означава то да се въведе от физичната в нефизичната област, т.е. в Аз-а. Ако то проникне само до физичната област, ще стане само един от многото записи. Ако се въведе в Аз-а, ще стане пресътворено преживяване. Едно пресътворено преживяване е точно копие на оригиналното преживяване на подателя. Истината е, че то е преживяването на подателя. Тъй като в нефизичната област съществува само един Аз, преживяванията не са просто точни репродукции – те са едно. В този свят те са две.
И така, за да станете общителен в истинския смисъл на думата, трябва да развиете две способности: да изпращате и да приемате послания. Не разбирайте думата “развиване” в обичайния смисъл. Обикновено тя означава да се работи върху нещо, за да се направи “по-добро”. Нямам предвид това. Трябва по-скоро да се освободите от баласта на своя разсъдък, за да се прояви това, което е под него. Вашите собствени разсъдъчни структури са единствените пречки за съвършено общуване. Те обхващат убеждения, мнения, позиции, предразсъдъци и т.н. Ако ги трансцендирате, надраснете, ще бъдете възхитен от многообразието на темите за общуване. Освобождаването от излишния багаж се нарича просветление. Ще го постигнете чрез неправене на нищо. Когато не правите нищо, общуването е по-скоро обичайно, отколкото необичайно състояние.
Когато изясните с другите всички възможни “добри” и “лоши” неща и когато изчистите разсъдъка си от всичко, което сте премълчавали, ще откриете, че последното изречение е “Обичам те”. Може би дори за Ваша изненада и противно на убеждението Ви това ще стане, когато се откажете от всички неща, за които сте смятали, че не сте могли или не е трябвало да говорите. За да останете в преживяването на любов към някого, просто никога не премълчавайте нищо.