Когато някога Чърчил казал, че демокрацията не е най-доброто нещо, но нищо по-добро не е измислено, той е имал предвид тази демокрация, която е виждал. Ние сега също виждаме една демокрация, която не ни харесва. От тогава много неща са се променили, но нас ни интересува кое е това, което не се е променило, заради което, въпросната демокрация не ни харесва. Кое е това, което е едно и също и в България, и в Испания, и в Гърция, и в Германия, и във Франция, и т. н. в целия Европейски съюз? Има ли някакъв общ политически елемент, срещу който народите на тези страни се противопоставят, не приемат и искат да променят. Да, има такъв и той се състои в това, че в целия Европейски съюз демокрацията е представителна. Обърни внимание, да имаш представител, само по себе си не е нещо лошо, но то се превръща в нещо изродено, когато се окаже, че нямаш друга възможност, нямаш друг вариант. Порнографската същност на българския вариант на "представителна демокрация" се състои в това, че ти не гласуваш за свой представител, за конкретна личност, а за "партиен представител" определен от Партията. Тези твои "избраници" утре ще влязат в Народното събрание и ще го превърнат в "Партийно събрание", а вместо твоите интереси те ще защитават единствено "партийните интереси". И на фона на цялата тази нелепост ти се казва, че си длъжен да гласуваш за някого, който ще те представлява. Защо? Ами, ако не искам никой да ме представлява? Не, не може, системата не го позволява, не е предвидено, не е разрешено. Също като в религията, ако искаш да говориш с Бог, не можеш да го направиш лично, ще трябва да отидеш в църквата и там свещеника от твое име ще говори с Бог. Но ако ти излезеш на улицата и кажеш, писна ми от посредници, аз искам да говоря с "Господ" лично, политическата система ще те заклейми, ще те обвини, ще те смачка, а ако и това не те накара да преклониш глава, ще те унищожи. И това унищожаване ще бъде физическо, бъди сигурен в това и не си прави илюзии, че ще оцелееш. Така че когато искаш да променяш система, особено ако тя е политическа, трябва да си наясно с какво се захващаш. В този смисъл, аз въобще не съм изненадан от позицията на Президента, той е последния бастион и ще защити системата със всички средства. Нещо повече, той няма избор! От казаното до тук, можем да направим следните изводи:
1.Нито един от елементите на политическата система, парламент, президентство, правителство, партии, не могат, не са в състояние да направят нещо, което е в интерес на народа.
2.Каквото и да се предприеме някой от елементите на политическата система, парламент, президентство, правителство, партии, да направи нещо в интерес на народа е обречено на провал.
Казано с други думи не е възможно да се промени нещо в полза на народа, без да се промени системата.
Ако сме съгласни с тези изводи, ще трябва да насочим действията си към промяня на системата, ако не сме съгласни действията ни ще са в съвсем друга насока. А сега да видим, ако приемаме тези изводи, как се променя политическа система. Има точно два начина: силов и по доброволен, конституционен път. С първия няма да се занимаваме. За втория, ще кажа само, че никоя политическа система не се предава доброволно, без борба. За нас нещата са още по трудни, защото не искаме да унищожим системата, а да я демонтираме и да изградим нова. Първо да отговорим на въпроса "КАК". Ако днес искаме да променим нещо, трябва да тръгнем, от първата стъпка, където всичко се е объркало, а това е от Велико Народно Събрание. Свикване на Велико Народно Събрание! Ако си забелязал, много политици говорят за свикване на Велико Народно Събрание и нова Конституция. Нека това да не те обърква. Да, Великото Народно Събрание е Конституционния инструмент, който ще демонтира системата . Но не свикано от някоя партия, или от парламента, а онова Великото Народно Събрание свикано от теб. Сега да уточним кой си ти. Според Чл.1. от Конституцията: Цялата държавна власт произтича от народа. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Следователно, ти си Суверена. И когато казвам "ТИ" го разбирам буквално, защото суверен е не само целия народ, а и всяка негова част. Суверен е и отделния човек. Той има същите права, каквито ги има "суверена". Това е изключително важно, защото не само група граждани, но дори и един единствен гражданин може да упражни Конституционните права на суверена.
Ще го повторя: Началото е свикване на Великото Народно Събрание, но не от когото и да е, а от суверена. И не слушай, ако някой, дори и Пезидента ти каже - нямаш право. Ти имаш право на всичко, защото си суверена.
Всичко е регламентирано в Чл.1. от Конституцията. Той винаги е бил най-важния. Преди, ръководната роля на Партията, сега твоите суверенни права. Този Чл.1. е отговора на въпроса кой си ти: ти не си народ, гражданин, или гражданско общество, ти си "суверенът". Това определение ти дава политически статут, а останалите, граждански. За това представителите на политическата система те наричат народ, гражданин, електорат, понякога дори тълпа, но никога суверен. Това не е случайно. Причината е, че политическата система по никакъв начин не иска да се говори за твоя политически статут, ако може дори да бъде забравен, зачеркнат, унищожен. И до някъде е успял. Но докато Чл.1. от Конституцията съществува суверенните ти права са неприкосновени и непосредствени. Е това вече идва в повече на политическия елит, не стига че ти си притежателя на цялата власт, ами и можеш да я упражняваш пряко и непосредствено. Т.е. ти нямаш нужда от посредници за да проявиш и приложиш притежаваната от теб власт. Затова твоите суверенни права са ограничени по безцеремонен начин. Според Чл. 12. от Конституцията:
(1)Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
(2)Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
Добро утро! Сдруженията на гражданите нямат конституционни, суверенни права. Според този член, ако си в група от граждани, ти не си суверен. Кога тогава си? Никога! А, момент, тук откровено ни е подсказано как можем да извършваме политическа дейност, като влезем в политическите партии.
Нямам намерение отново да обяснявам /ще обидя умствените възможности на четящия/ че след като цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява от него непосредствено, няма как да му бъде отнета. Народа е притежателя на държавната власт и в този смисъл той не може да се бори за власт, защото не можеш да се бориш за нещо, което притежаваш.
Тъй като Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат, никоя политическа партия не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Фактически народа в качеството си на "суверен" се явява единствен мандатодател на политическите партии. Нещо повече, партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.
Но както всичко друго в нашата мила родина, всичко казано по горе е обърнато с краката на горе. Как нещата да си дойдат на мястото? Като сменим правилата и цялата система.
1.Казахме вече за свикване на Велико Народно Събрание, но инициирано от народа.
2.Целта му е да приеме нова Конституция, но пректа за тази нова Конституция трябва задължително да бъде подготвен от народа/суверена/.
3.Сърцевината на промяната е заменянето на съществуващия политически модел, с гражданско политически модел. Гражданите, не само да могат да си поставят политически цели, но и да извършват политическа дейност, и то пряко. Как се развиват нещата в момента? Някаква партия , самостоятелно или в коалиция, печели избори, взема власта и започва да управлява. От следващия ден се случват следните неща: другите партии и всякакви политически играчи, започват да коментират имат ли управляващите програма, какво правят или не правят, как всичко което правят е погрешно и как те са предупреждавали, че това ще се случи. През цялото време няма значение дали действията на правителството са правилни или не, целта е те да бъдат дискредитирани и опозицията да вземе власта. Когато почувстват, че управляващите са затруднени от канонадния огън, измислят причина за вот на недоверие. До каква степен са се самозабравили! Ако някой иска вот на недоверие, трябва да попита първо теб - суверена. Не само да те информира, но и да поика одобрението ти. Това е признак не само на уважение. Сбърканите неща са толкова много, че само ще кажа, няма нищо което да е наред. Всичко трябва да се промени. Редно е да се замислиш и попиташ кой ще свърши конкретната работа. Ще ти отговоря по следния начин. Колко са хората, които в момента са във висшия ешалон на власта, президентство, министерски съвет, народно събрание, кметства, общински съвети...
Да предположим, че са 3, 5, 10 хиляди. Сега ги махни, представи си, че просто ги няма. И всичко зависи от теб, трябва да направиш всичко от самото начало. Но помисли за тези които са "минали" през власта през последните 23 години. Какви са били те? Също като теб, обикновени граждани /преди да се превърнат в богоизбрани/. В момента сред народа има хиляди по добри от тях и като експерти, и като дипломати, политици, и като хора с качества. Разполагаме с всичко което ни е нужно, просто трябва да създадем новите правила. Когато това се случи, ние ще разполагаме с плана, програмата, ноу-хау, наречи го както искаш, с това, което ще промени нещата.
Тук има една тънкост, за която управляващите не знаят. Когато разполгаш с плана за промяна, който е одобрен от целия народ, не ти трябват стачки, протести, митинги. Тогава, ще се случи нещо като чудо, гражданската политическа воля, ще се противопостави на партийната политическа воля. Ако излезеш на протест, могат да те арестуват, дори убият, но когато заявиш, аз не те признавам, аз нямам повече нужда от твоите услуги, тогава ставаш неуязвим, силата ти е огромна. Това е не гражданско, а политическо неподчинение.

Политическата система ще ни предложи много промени, изменения и допълнения, с изключение на едно: промяна на системата. Всяка спечелена победа на икономическия фронт, всеки превзет социален рубеж, още утре ще бъде отвоюван обратно от политическия модел, ако днес ние не променим самия модел. Кризата в която България се намира е тотална, т. е. тя не е само финансова, социална и икономическа, тя е и политическа. Ние сме в криза на системата! Такава криза не се лекува с аспирин, или козметични операции, тя не може да се санира. Не случайно протестиращите граждани още след третата нощт, осъзнаха и превключиха - исканията от икономически и социални, станаха политически. За да бъда правилно разбран, ще го кажа по следния начин. Ако днес управляващите намалят цената на тока дори наполовина, това ще бъде успех за три дни. Но ако гражданите извоюват промяна в политическия модел на управление, поне 4-5 години ще влияят върху иконмическата и социална политика. Сами си направете извода, кое е по-важно.

Чл. 1. от сега действащата конституция.
(1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
Въпроса е къде изтича властта на народа.
Ето как е записано в Търновската Конституция:
"Зaкoнoдaтeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи нa Князa и нa Нapoднoтo
пpeдcтaвитeлcтвo".
Княза не е бил съгласен властта да произтича от него, той е знаел, че трябва да притежава властта.
Следователно правилната редакция е:
(2) Цялата държавна власт принадлежи на народа. Тя се осъществява от него пряко, или чрез избран от него представител.
Трябва да се знае нещо много важно по отношение на контрола над властта. Няма измислени механизми за контрол над властта. Или имаш власт, или нямаш, а нямаш ли власт, нищо не можеш да контролираш. Така че контрола над властта е измама, на която все по-малко хора се хващат. Целта не е гражданите да контролират властта, а да участват пряко в нея. Не да участват в управлението, това не променя нищо, а във властта. А участието във властта на гражданите е тяхно Конституционно право и не е работа на някой политик да ни го дава. Ние си го имаме и то е записано в Конституцията. Как това наше право ни е отнето? Чрез отговорността! Втълпено ни е, че ние не отговаряме за нищо, отговарят само политиците, но не и ти. Запомни нещо много важно, когато нямаш отговорности, нямаш и права, те вървят заедно и не се продават поотделно. А когато нямаш права и отговорности, не си свободен човек. Това е златно правило: отнеми отговорностите на един човек и от този момент той ще бъде зависим от теб. Обърни внимание, не казвам роб. Робът е в по- изгодна позиция, защото си длъжен да му осигуряваш прехраната, а той само да ти работи. При свободния човек, лишен от отговорности, не си длъжен дори да го храниш.

Няма нужда да се свиква Националния Консултативен Съвет по Национална сигурност. Няма по сигурни ръце от тези на народа. Протестиращите не е необходимо да се идентифицират, или да си слагат заглавия, защото те си имат такова и то се казва "суверен". Но това не е толкова важно. Същноста е в целта, а тя не е в борба срещу монополите, правителството, или конкретни институции. Суверена за първи път претендира за нещо, което Конституционно му принадлежи, но му е отнето. Суверена претендира за властта. Това трябва да се знае от всички  и всички политици да са наясно. В този смисъл "протестиращите" осъзнават, че за да си върнат отнетата им власт, трябва да променят политическия модел на управление.
И тук навлизаме в същноста - какъв е този модел в България? Той е олигархично-мафиотски партиен модел. Да обясним всяка дума. Партиен е, защото ние не избираме народни представители, а партийни представители, народното събрание е превърнато в партийно събрание. Какво е олигарх? Това е човек, чието богатство е легитимно, т.е. той може да докаже дори първия си милион. Олигарха не участва пряко във властта, но я използва, за да увеличава богатствата си. Ако обаче същия този човек, не може да докаже произхода на парите си, но е обвързан с властта, той е мафиот. Българския олигарх е един от вчерашните мафиоти, и това е лицето на политическия ни модел. И само за да изчерпим вариантите, ако човек има много нелегитимни пари, но не е обвързан с властта се нарича крадец, а ако има много легитимни пари и не е обвързан с властта се нарича богаташ. Ето това са вариантите, които реално съществуват в сегашния политически модел. В него липсва една възможност, която е предвидена в самата Конституция. Това е варианта при който човек без пари, участва във властта. Такъв човек се нарича "суверен". Ето за това става въпрос! Такъв модел се нарича гражданско политически. Както виждате в него не съществува нито една от трите думи на сегашния модел. Това е най големия страх на сегашните политици, защото е свързан с реална загуба на всичките им привилегии. Но да не ги мислим. Този нов модел съдържа в себе си пряка демокрация. Той не премахва представителната демокрация. Той създава баланс, равновесие между двете възможности. Суверена сам преценява в кой момент да участва пряко във властта и в кой чрез свой представите, като винаги може да променя решението си.
Да обобщим. Суверена, наричан тълпа, електорат, народ, протестиращи, в момента се бори за ВЛАСТ. Но тази власт конституционно му принадлежи. Как суверена ще си върне престъпно отнетата му власт от партийния елит. Чрез промяна на Чл.1 от Конституцията, или по точно на една дума от него. Прочетете го внимателно и сами открийте тази дума, защото тя ви дава властта. Следователно искането на протеста трябва да е за свикване на ВНС, за промяна на Конституцията.