Залезът на демокразията

На Уолстрийт казват: когато нечии акции започнат само да "скачат нагоре", мъдрите инвеститори започват веднага да продават. През последните десетилетия демокрацията се превърна в най-търсената акция на политическата борса. Комунизмът бе съкрушен и хоризонтът е чист и всички опоненти, ако са останали такива, се изпокриха.
Трудно ни е да си припомним, че за Платон и дори за Токвил демокрацията е политическа система, подобна на всички други, със свои собствени достойнства и недостатъци. Тя не е края на политическата и социална еволюция. Днес слушаме за "народна демокрация", "икономическа демокрация", "социална демокрация", или "сексуална демокрация", които едвали имат нещо общо с това понятие.
Самата идея за пълна победа на демокрацията обаче е опасна. Демокрацията не е нещо с което разполагаме, а нещо, за което трябва да се борим. Във време на относително спокойствие и присъщото му главозамайване имахме чувството, че почти сме я достигнали. Гласоподавателят изразява своите предпочитания в определени граници, а избраниците ръководят държавата също в определена степен. По време на криза обаче, демокрацията сякаш отстъпва на заден план. Избиратели и политици вкупом делегират своите права на бюрократите експерти. Националният интерес - а всъщност интереса на Демокрацията - изисква колективното невежество на гражданите да отстъпи пред експертните умения на генерали и икономисти. Всяко друго развитие би увеличило риска да се загуби битката срещу вътрешната криза, или срещу външната агресия.
Сега избирателите започват да разбират, че най-добрата перспектива невинаги е най-популярната, че гледната точка на едно лице невинаги е най-добрата, че мнението на експерта има по-висока стойност, отколкото това на лаика. След края на Студената война в нашия свят на неспирни икономически и екологични кризи политиците започват да осъзнават, че онова, което винаги е било изключение, днес става правило. Те виждат - но не искат да признаят - че не са в крак с днешните проблеми. И тъй като патриотизмът се бори с гордостта, политиците запазват демократичната форма, предават властта, залавят се за думата, но отбягват съдържанието.
Побеждавайки като идеология, демокрацията се маргинализира като система на управление. Дори когато отричат пред себе си и пред другите, че нещо се е променило, политиците се задоволяват да държат речи, докато независещите от избори експерти правят политика. Ако политиците не делегират своите права и не започнат да се придържат към демокрацията и като към социален факт, а не само като към име, те рискуват да продължат и задълбочат проблемите на своите страни. Малко вероятно е тази ситуация да се промени.


Отношението между бюрокрация, политическо лидерство и частен сектор определя до голяма степен ефективността и формите на политически и икономически живот от началото на цивилизацията до днес.