Пряка демокрация

Споменаването на името на Георги Желев, ме провокира да споделя (макар и само в щрихи) някои фундаментални истини до които той достигна преди да ни напусне. Всички които го познавахме и имахме възможността да общуваме с него, знаем становището му за действащия в момента партийно-политически модел и идеята за по-демократичния гражданско-политически модел на управление. Сърцевината на сегашния модел е представителната демокрация и липсата на каквато и да е възможност за пряка демокрация. Неговото прозрение се състоеше в това, че в обществото трябва да има баланс, равна възможност на гражданите за пряко участие във властта, както и за участие чрез представител. Гениалното в неговото разбиране беше не че пряката и представителна демокрация са две страни на една и съща монета, не че съществуват едновременно, а че "всеки гражданин, във всеки момент може да упражни конституционното си право да участва във властта пряко, или да извършва това чрез свой представител, по всички въпроси по които се чувства компетентен, отговорен, съобразно своята вътрешна убеденост и нагласа". Това означава, че отпада необходимоста от избори във вида в който ги познаваме, защото всеки от нас ще може да прави избор непрекъснато, всеки ден. Да участваш във властта не означава да бъдеш министър, депутат, или някакъв началник, а ежедневно да участваш и гласуваш по всички въпроси и твоя глас да се отразява, зачита и влияе пряко на крайното решение. Може някой никога през живота си да не се възползва от това свое право, но ако реши дори един единствен път да го направи, това да е не само възможно, но и технически регламентирано. Който и да е наш представител, независимо дали е депутат, или общински съветник не е компетентен по всички въпроси по които гласува. Точно обратното, той е некомпетентен по повечето въпроси по които е длъжен да гласува. Мое право е да реша дали да му позволя да гласува, или да го направя лично поемайки отговорността, или да дам това право на друг, когото считам за компетентен. Всичко това мога да правя ежедневно, защото живея всеки ден, а не да чакам четири години както е сега. Свързва се референдума с пряката демокрация. Референдума е на светлинни години от пряката демокрация. Не е достатъчно да се допитват до теб, по този толкова сложен регламент. Необходимо е ти сам да решаваш и инициираш. Грешна ни е и представата за гражданския контрол над властта. Не можеш да контролираш власт, ако нямаш власт. Единствено участието ти във властта дава възможност да я контролираш, а ние сега сме лишени от конституционното ни право да участваме пряко във властта, чрез отнемане на правото ни да бъдем отговорни. Ние не отговаряме, отговарят депутатите, което е много погрешно.
Георги Желев, беше изключителен човек изпреварил времето си. Истините до които той болезнено достигна и мъжки отстояваше, все по често се разискват в европейските страни от много ерудирани хора пред широка аудитория. Едновременната възможност за пряка и представителна демокрация, непрекъснатото им трансформиране една в друга, перманентността на този процес и възстановяване на отнетите права на хората, чрез връщане на тяхната отговорност, са неизбежени. Има много хора които го разбират и може да се осъществи в България. А може да се случи в европейските страни след много десетилетия и тогава ще ни пишат в доклади, ще ни дават указания и ще ни учат как да го направим. Ще бъде много комично. И трагично!