Две идеологии Цончо Цончев

Разумното преследване на личния интерес води до задоволяването на общия за всички интерес. Хората ще бъдат най-много полезни един на друг "когато всеки от тях търси най-много своята собствена полза"-Спиноза.Частните интереси могат да бъдат най-успешно постигнати, само ако не се нарушават интересите и на другите хора. Хармонията, няма никаква връзка с принципи от рода-(човек за човека е вълк) В Теория на моралните чувства Смит казва: "На голямата шахматна дъска на човешкото общество всяка отделна фигура си има свое собствено правило за движение, различно от това, което законодателството може да се опита да й наложи. Ако тези две групи правила съвпадат и действат в една посока, то играта в човешкото общество протича гладко и хармонично и има шансове да бъде приятна и успешна. Ако са противоположни или просто в различни посоки, тогава играта ще върви трудно и обществото винаги ще е в най-висока степен на безредие."
Не може да има разумна и стабилна политика, ако зад нея не стои подходяща идеология. В какво през последните 200-300 години, ако не идеология, се е превърнала философията на Адам Смит, Джон Лок или Дейвид Хюм? И на какво, ако не на здрав разум, умереност и жива християнска вяра, се основава техният "проект" за по-добър и справедлив свят? Идеологията на Хюм, Лок и Смит, поне в Западния свят (а след Студената война и в Централна и Източна Европа), е жива и е наричана най-общо неолиберализъм (а в Америка неоконсерватизъм) Ще прозвучи самоуверено, но неолиберализмът или умереният либерален консерватизъм са най-добрите идеологии. Това не означава, че другите политически движения нямат място и значение в нашия живот и история. Напротив. В историята и живота няма ненужни и случайни събития. Въпросът за отделната личност обаче е в какво вярва и от коя страна стои - от страната на доброто или на злото, от страната на истината или на лъжата. Ще прозвучи самоуверено, но неолиберализмът или умереният либерален консерватизъм са най-добрите идеологии. От класическата либерална теория се е родила днешната истинска неолиберална идеология.Tя поставя свободата и разума на най-високо място и има за цел да построи свят, където равновесието в отношенията между отделните хора, между държавата и човека, между нацията и останалите нации, позволява на всеки да бъде свободен и да преследва целите си без другите да губят от това.Макар и утопична, тази цел не е лоша и най-важното - плодовете, които е давала и продължава да дава, винаги са били добри.
Има две групи идеологии, които можем да разделим на "реални" и "фантазни". Как можем да разберем коя идеология и водач са "реални"? Старата библейска максима казва: "По делата им ще ги познаете".Делата са мир, благоденствие и просперитет. Когато тези неща ги има в обществото, когато преобладават, значи властите в по-голяма или по-малка степен следват "реална идеология". делата са мир, благоденствие и просперитет.
Фантазните идеологии се градят на отрицанието, на бунта, на агресията. Те разчитат на емоциите и на гнева на хората, техният призив, тяхната идеологическа енергия е насочена винаги към онеправданите, към малцинствата или "народа" и това създава или трябва да създава погрешното впечатление, че каузата им е "благородна" (или "справедлива"), а методите им оправдани. Пример за такива са всички радикални националистически, крайно-традиционалистки, комунистически, фашистки, анархистки и религиозни движения.Фантазните идеологии се появяват обикновено по време на обществена криза и бързо мобилизират големи човешки маси. Ако след въздигането си въобще успеят да изградят някаква система или ред, то това винаги е една нестабилна конструкция, която в крайна сметка рухва под собствената си тежест и лъжа.
Фантазната идеология винаги е реакция на реда, налаган от някоя господстваща, но превърнала се или превръщаща се в празно лицемерие реална идеология.Тя е толкова по-силна, колкото по-слаба и неискрена е вярата в традиционните принципи и ценности. Светът неизбежно е свързан с идеологиите. Важното е ние, обикновените хора, да се научим да различаваме реалните от фантазните идеологии и да разбираме какво стои зад политиците, партиите и останалите човешки власти.Хората са склонни както към благородни постъпки и разумно държание, така и към завист, неоснователно недоволство и агресия. Повечето хора винаги намират поводи за недоволство. Повечето хора винаги смятат, че утрешният ден трябва да бъде по-добър от днешния. Тази нагласа е изворът, от който се храни фантазната идеология.
Демокрацията е режим на обществата ръководени от реални идеологии (още едно доказателство за съдържащата се в тях толерантност), тя е техният венец, но и тяхното проклятие. Преди около петдесет години в своята "Capitalism, Socialism, and Democracy" Шумпетер каза, че когато стане дума за демократични избори, хората сякаш губят разума си, чувството си за отговорност и забравят своите реални интереси. Век преди него, наблюдавайки младата американска демокрация, Алексис дьо Токвил предупреди за опасността от "тирания на мнозинството"; древните гърци пък бяха забелязали, че най-краткият път до тирана е през демокрацията. Ние не можем да отречем истината в думите им. И след като имаме късмета да живеем в демокрация и още повече след като вече сме опитали на гърба си нейните слаби страни, можем да си поставяме малко по-често въпроса: По какво се различава лидерът на реалната идеология от лидера на фантазната?
"Истинският" или "реалният" политик би трябвало да е толерантен към мнението на опозицията, да се вслушва в него и да се опитва да "открадне" добрите идеи като се съобразява и със своята вяра.Реалният политик цени всяка своя дума и постъпка. Той рядко обещава. Той е искрен, дори някога да премълчава част от истината. Той винаги обяснява и не говори с лозунги и заучени фрази. Харизмата и силата на неговата риторика произтича изцяло от искрената му вяра, а не от способността му да осъжда и заклеймява. Политикът зад реалната идеология е оптимист, защото знае, че разумът, в който вярва - макар и притесняван, макар и бавно - успява да съгражда. Но също така той е и песимист, защото вижда, че в политиката, както и в живота, злото стои винаги до доброто. Песимист е защото познава човешката природа. Такъв политик, независимо дали е в опозиция или на власт, не се поддава на масови емоции; неговата стратегия не е от днес за утре. Този политик работи, без да чака награда и почести. Той знае, че най-точната оценка се дава от историята и че най-добрият водач е традицията и умереността.
Обратно - лидерът, поклонник на фантазната идеология, е безпринципен верноподаник или шумен радикал. Той винаги е сред най-горещите защитници на принципите и справедливостта. Понякога се отличава със силни ораторски способности. Има отговор на всеки въпрос, хитро крие повърхностните си познания. Колкото по-малко знае, толкова по-шумен е. Ненадминат е в критиките си към другите и търси любовта на масите. Той първо манипулира чувствата, после разума. По този начин той бързо печели възхищение и доверие (както и бързо ги губи). Когато е в опозиция изглежда силен, във властта времето му бързо изтича. Когато е на власт решенията му са хаотични, позициите неясни.
Фантазната идеология е идеология на лъжата. Лъжецът трудно може бъде опроверган в честен дебат. В един нормален политически или интелектуален дебат аргументите, подкрепени с факти, играят важна роля. В подобен дебат хората изкарват различна информация и се опитват да я интерпретират с инструментите на логиката. Но застанеш ли пред опонент, който е хроничен лъжец, скрит зад някаква фантазна идеология, стратегиите на добрия дебат не действат. Няма лесна защита от лъжеца. Той непрекъснато изкарва нови и нови лъжи, които непрекъснато и непрекъснато трябва да бъдат опровергавани. За честния човек, спорът с лъжец е нещо отвратително, нещо, което може да го изкара от равновесие и да го направи за смях. Когато гледаме и преценяваме политическите дебати по медиите, ние не трябва да обръщаме внимание на това кой кого е надприказвал, кой е загубил самообладание, а да си припомняме фактите от живота на политиците, какви позиции са защитавали и дали са били правилни. Трябва да мислим коя партия стои зад тях и да помним какво е носила тази партия на държавата и обществото, на нас, на нашите родители и какво ще донесе на децата ни. Трябва да помислим фантазна ли е била нейната идеология, зачитала ли е морала, носила ли е богатство, мир и просперитет на България.