store.bg
Пътят на душите - Майкъл Нютон
За изтегляне
спиралата на еволюцията
Никол Данева
Писател Нет
Българска виртуална библиотека
Виртуална библиотека
Онлайн книжарница Словото
Истината
ЦВЕТАН ДИКОВСКИ
Димитър Пъшков
http://www.e-bookbg.com/index.php?option=c...n&Itemid=61
Издателска група България
Книжарница Пингвините
Книгите
Book-BG
Книги.бг
Древните Българии
Блогът на dalida
Експерт Kубрат Томов
Блогът на Петко Ковачев
Е-НЦИКЛОПЕДИЯ
Минчо Христов
Григор Лилов
ПРАВОСЛАВИЕТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА * | dum spiro spero | Безплатни блогове от Log.bg
понеделник, декември 28, 2009
Тодор Кавалджиев
Вицепрезидент на Република България 1997-2001
От рухването на нацизма минаха 60 и повече години и все пак още преследват нацистките престъпници. А тук никой не потърси отговорност на хората, които ни ограбиха живота, младостта и здравето.
Мисля, че това не трябва да се забравя, защото народ, който не познава миналото си, е обречен то отново да се повтори.
Промяната на 10 ноември извършиха самите властващи тогава – комунистическата партия, така направиха промяната , че всичко е по техен терк - и демокрацията, и икономиката, и “свободния пазар”, и най-важното – националното богатство отиде в ръцете на точно онези, които половин век играха хоро на оголения гръб на българския народ. И сега станаха капиталисти и мощно продължават своята си политика.
Всичко се ръководи и подпомага от един неназован център от бившата ДС, който ръководи и дърпа конците на абсолютно всичко, което става в България.
Всичко опити на Бойко Борисов, който е от същата клика, да се пребори с тези метастази ще са напразни.
Показах пръв, че царят е гол, когато той искаше да се покаже, че е облечен. С царя бяхме близки. Срещал съм се 4 пъти с него, преди да се върне той в България. Но винаги съм му заявявал, че съм републиканец и такъв ще си остана, че съм демократ и съм за изборност на държавния глава. Затова той ме намрази... И последствието бе приетия закон, в който “забравиха” да почетат вицепрезидентите с възможности за достойно съществуване.
От трън, та на блог
От рухването на нацизма минаха 60 и повече години и все пак още преследват нацистките престъпници. А тук никой не потърси отговорност на хората, които ни ограбиха живота, младостта и здравето.
Мисля, че това не трябва да се забравя, защото народ, който не познава миналото си, е обречен то отново да се повтори.
Промяната на 10 ноември извършиха самите властващи тогава – комунистическата партия, така направиха промяната , че всичко е по техен терк - и демокрацията, и икономиката, и “свободния пазар”, и най-важното – националното богатство отиде в ръцете на точно онези, които половин век играха хоро на оголения гръб на българския народ. И сега станаха капиталисти и мощно продължават своята си политика.
Всичко се ръководи и подпомага от един неназован център от бившата ДС, който ръководи и дърпа конците на абсолютно всичко, което става в България.
Всичко опити на Бойко Борисов, който е от същата клика, да се пребори с тези метастази ще са напразни.
Показах пръв, че царят е гол, когато той искаше да се покаже, че е облечен. С царя бяхме близки. Срещал съм се 4 пъти с него, преди да се върне той в България. Но винаги съм му заявявал, че съм републиканец и такъв ще си остана, че съм демократ и съм за изборност на държавния глава. Затова той ме намрази... И последствието бе приетия закон, в който “забравиха” да почетат вицепрезидентите с възможности за достойно съществуване.
От трън, та на блог
"Мълчанието е злато!"
Народ, приел мълчанието за своя съдба се самообрича на забрава!
“Не вярвай! Не се страхувай! Бори се!”
"Когато народът не се бои от властта, придобива голяма власт." - Лао Дзъ
"Както Бог ми е нужен, така и аз съм нужен на Бога."-Силезиус Ангелус
"Човекът е смъртен бог, а богът безсмъртен човек"
В тракийските гробници засега не са намерени сърпове и чукове, рала и лопати - явно траките не са се канели да работят на оня свят.
“Не вярвай! Не се страхувай! Бори се!”
"Когато народът не се бои от властта, придобива голяма власт." - Лао Дзъ
"Както Бог ми е нужен, така и аз съм нужен на Бога."-Силезиус Ангелус
"Човекът е смъртен бог, а богът безсмъртен човек"
В тракийските гробници засега не са намерени сърпове и чукове, рала и лопати - явно траките не са се канели да работят на оня свят.
неделя, декември 20, 2009
Заради някакви си 99% от политиците, на останалите им е излязло лошо име!
Движение "Воини на Тангра"
"Виждам три народа. Виждам три книги. Първата - от самия Благословен, втората - дадена ни от Асвогоша, третата - дадена ни от Тзон-Ка-Па. Виждам три книги за идването на Маитрейя. Първата е написана на Запад, втората е написана на Изток, третата ще бъде написана на Север. Виждам три явления. Първото с меч, второто със закон, третото със светлина. Виждам три коня. Първият е черен, вторият е червен, третият бял. Виждам три кораба. Първият плава по водата, вторият под водата, третият над земята. Виждам три орела. Единят кацнал на камък, вторият кълвящ плячка, третият - литнал към Слънцето. Виждам търсещи светлина. Лъч червен, лъч син, лъч бял - сребърен." - /Николай Рьорих, из "Пророчества за Шамбала"/ - (Shamballa - 1928)
Дори и най-добрият от гоите (неевреите) трябва да бъде убит.
"Виждам три народа. Виждам три книги. Първата - от самия Благословен, втората - дадена ни от Асвогоша, третата - дадена ни от Тзон-Ка-Па. Виждам три книги за идването на Маитрейя. Първата е написана на Запад, втората е написана на Изток, третата ще бъде написана на Север. Виждам три явления. Първото с меч, второто със закон, третото със светлина. Виждам три коня. Първият е черен, вторият е червен, третият бял. Виждам три кораба. Първият плава по водата, вторият под водата, третият над земята. Виждам три орела. Единят кацнал на камък, вторият кълвящ плячка, третият - литнал към Слънцето. Виждам търсещи светлина. Лъч червен, лъч син, лъч бял - сребърен." - /Николай Рьорих, из "Пророчества за Шамбала"/ - (Shamballa - 1928)
Дори и най-добрият от гоите (неевреите) трябва да бъде убит.
петък, декември 04, 2009
ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ Срещу проекта за флуориране на питейната вода в България
ГРАЖДАНИ.EU
Кампанията подкрепят
ЗЕЛЕНИТЕ
http://www.zelenite.bg/friends
ГС "Зелена Варна"
ПП „Зелена партия-Българските зелени”
Блог на Мартин Димитров
Blog.bg
http://www.capital.bg/shimg/zx640_513629.jpg
Блогът на Неделчо Неделчев
Варна http://news.varna24.bg/
Блог на проф. Кръстьо Петков
Кампанията подкрепят
ЗЕЛЕНИТЕ
http://www.zelenite.bg/friends
ГС "Зелена Варна"
ПП „Зелена партия-Българските зелени”
Блог на Мартин Димитров
Blog.bg
http://www.capital.bg/shimg/zx640_513629.jpg
Блогът на Неделчо Неделчев
/http://bloginar.net/
Варна http://news.varna24.bg/Блог на проф. Кръстьо Петков
вторник, декември 01, 2009
Две идеологии Цончо Цончев
Разумното преследване на личния интерес води до задоволяването на общия за всички интерес. Хората ще бъдат най-много полезни един на друг "когато всеки от тях търси най-много своята собствена полза"-Спиноза.Частните интереси могат да бъдат най-успешно постигнати, само ако не се нарушават интересите и на другите хора. Хармонията, няма никаква връзка с принципи от рода-(човек за човека е вълк) В Теория на моралните чувства Смит казва: "На голямата шахматна дъска на човешкото общество всяка отделна фигура си има свое собствено правило за движение, различно от това, което законодателството може да се опита да й наложи. Ако тези две групи правила съвпадат и действат в една посока, то играта в човешкото общество протича гладко и хармонично и има шансове да бъде приятна и успешна. Ако са противоположни или просто в различни посоки, тогава играта ще върви трудно и обществото винаги ще е в най-висока степен на безредие."
Не може да има разумна и стабилна политика, ако зад нея не стои подходяща идеология. В какво през последните 200-300 години, ако не идеология, се е превърнала философията на Адам Смит, Джон Лок или Дейвид Хюм? И на какво, ако не на здрав разум, умереност и жива християнска вяра, се основава техният "проект" за по-добър и справедлив свят? Идеологията на Хюм, Лок и Смит, поне в Западния свят (а след Студената война и в Централна и Източна Европа), е жива и е наричана най-общо неолиберализъм (а в Америка неоконсерватизъм) Ще прозвучи самоуверено, но неолиберализмът или умереният либерален консерватизъм са най-добрите идеологии. Това не означава, че другите политически движения нямат място и значение в нашия живот и история. Напротив. В историята и живота няма ненужни и случайни събития. Въпросът за отделната личност обаче е в какво вярва и от коя страна стои - от страната на доброто или на злото, от страната на истината или на лъжата. Ще прозвучи самоуверено, но неолиберализмът или умереният либерален консерватизъм са най-добрите идеологии. От класическата либерална теория се е родила днешната истинска неолиберална идеология.Tя поставя свободата и разума на най-високо място и има за цел да построи свят, където равновесието в отношенията между отделните хора, между държавата и човека, между нацията и останалите нации, позволява на всеки да бъде свободен и да преследва целите си без другите да губят от това.Макар и утопична, тази цел не е лоша и най-важното - плодовете, които е давала и продължава да дава, винаги са били добри.
Има две групи идеологии, които можем да разделим на "реални" и "фантазни". Как можем да разберем коя идеология и водач са "реални"? Старата библейска максима казва: "По делата им ще ги познаете".Делата са мир, благоденствие и просперитет. Когато тези неща ги има в обществото, когато преобладават, значи властите в по-голяма или по-малка степен следват "реална идеология". делата са мир, благоденствие и просперитет.
Фантазните идеологии се градят на отрицанието, на бунта, на агресията. Те разчитат на емоциите и на гнева на хората, техният призив, тяхната идеологическа енергия е насочена винаги към онеправданите, към малцинствата или "народа" и това създава или трябва да създава погрешното впечатление, че каузата им е "благородна" (или "справедлива"), а методите им оправдани. Пример за такива са всички радикални националистически, крайно-традиционалистки, комунистически, фашистки, анархистки и религиозни движения.Фантазните идеологии се появяват обикновено по време на обществена криза и бързо мобилизират големи човешки маси. Ако след въздигането си въобще успеят да изградят някаква система или ред, то това винаги е една нестабилна конструкция, която в крайна сметка рухва под собствената си тежест и лъжа.
Фантазната идеология винаги е реакция на реда, налаган от някоя господстваща, но превърнала се или превръщаща се в празно лицемерие реална идеология.Тя е толкова по-силна, колкото по-слаба и неискрена е вярата в традиционните принципи и ценности. Светът неизбежно е свързан с идеологиите. Важното е ние, обикновените хора, да се научим да различаваме реалните от фантазните идеологии и да разбираме какво стои зад политиците, партиите и останалите човешки власти.Хората са склонни както към благородни постъпки и разумно държание, така и към завист, неоснователно недоволство и агресия. Повечето хора винаги намират поводи за недоволство. Повечето хора винаги смятат, че утрешният ден трябва да бъде по-добър от днешния. Тази нагласа е изворът, от който се храни фантазната идеология.
Демокрацията е режим на обществата ръководени от реални идеологии (още едно доказателство за съдържащата се в тях толерантност), тя е техният венец, но и тяхното проклятие. Преди около петдесет години в своята "Capitalism, Socialism, and Democracy" Шумпетер каза, че когато стане дума за демократични избори, хората сякаш губят разума си, чувството си за отговорност и забравят своите реални интереси. Век преди него, наблюдавайки младата американска демокрация, Алексис дьо Токвил предупреди за опасността от "тирания на мнозинството"; древните гърци пък бяха забелязали, че най-краткият път до тирана е през демокрацията. Ние не можем да отречем истината в думите им. И след като имаме късмета да живеем в демокрация и още повече след като вече сме опитали на гърба си нейните слаби страни, можем да си поставяме малко по-често въпроса: По какво се различава лидерът на реалната идеология от лидера на фантазната?
"Истинският" или "реалният" политик би трябвало да е толерантен към мнението на опозицията, да се вслушва в него и да се опитва да "открадне" добрите идеи като се съобразява и със своята вяра.Реалният политик цени всяка своя дума и постъпка. Той рядко обещава. Той е искрен, дори някога да премълчава част от истината. Той винаги обяснява и не говори с лозунги и заучени фрази. Харизмата и силата на неговата риторика произтича изцяло от искрената му вяра, а не от способността му да осъжда и заклеймява. Политикът зад реалната идеология е оптимист, защото знае, че разумът, в който вярва - макар и притесняван, макар и бавно - успява да съгражда. Но също така той е и песимист, защото вижда, че в политиката, както и в живота, злото стои винаги до доброто. Песимист е защото познава човешката природа. Такъв политик, независимо дали е в опозиция или на власт, не се поддава на масови емоции; неговата стратегия не е от днес за утре. Този политик работи, без да чака награда и почести. Той знае, че най-точната оценка се дава от историята и че най-добрият водач е традицията и умереността.
Обратно - лидерът, поклонник на фантазната идеология, е безпринципен верноподаник или шумен радикал. Той винаги е сред най-горещите защитници на принципите и справедливостта. Понякога се отличава със силни ораторски способности. Има отговор на всеки въпрос, хитро крие повърхностните си познания. Колкото по-малко знае, толкова по-шумен е. Ненадминат е в критиките си към другите и търси любовта на масите. Той първо манипулира чувствата, после разума. По този начин той бързо печели възхищение и доверие (както и бързо ги губи). Когато е в опозиция изглежда силен, във властта времето му бързо изтича. Когато е на власт решенията му са хаотични, позициите неясни.
Фантазната идеология е идеология на лъжата. Лъжецът трудно може бъде опроверган в честен дебат. В един нормален политически или интелектуален дебат аргументите, подкрепени с факти, играят важна роля. В подобен дебат хората изкарват различна информация и се опитват да я интерпретират с инструментите на логиката. Но застанеш ли пред опонент, който е хроничен лъжец, скрит зад някаква фантазна идеология, стратегиите на добрия дебат не действат. Няма лесна защита от лъжеца. Той непрекъснато изкарва нови и нови лъжи, които непрекъснато и непрекъснато трябва да бъдат опровергавани. За честния човек, спорът с лъжец е нещо отвратително, нещо, което може да го изкара от равновесие и да го направи за смях. Когато гледаме и преценяваме политическите дебати по медиите, ние не трябва да обръщаме внимание на това кой кого е надприказвал, кой е загубил самообладание, а да си припомняме фактите от живота на политиците, какви позиции са защитавали и дали са били правилни. Трябва да мислим коя партия стои зад тях и да помним какво е носила тази партия на държавата и обществото, на нас, на нашите родители и какво ще донесе на децата ни. Трябва да помислим фантазна ли е била нейната идеология, зачитала ли е морала, носила ли е богатство, мир и просперитет на България.
Не може да има разумна и стабилна политика, ако зад нея не стои подходяща идеология. В какво през последните 200-300 години, ако не идеология, се е превърнала философията на Адам Смит, Джон Лок или Дейвид Хюм? И на какво, ако не на здрав разум, умереност и жива християнска вяра, се основава техният "проект" за по-добър и справедлив свят? Идеологията на Хюм, Лок и Смит, поне в Западния свят (а след Студената война и в Централна и Източна Европа), е жива и е наричана най-общо неолиберализъм (а в Америка неоконсерватизъм) Ще прозвучи самоуверено, но неолиберализмът или умереният либерален консерватизъм са най-добрите идеологии. Това не означава, че другите политически движения нямат място и значение в нашия живот и история. Напротив. В историята и живота няма ненужни и случайни събития. Въпросът за отделната личност обаче е в какво вярва и от коя страна стои - от страната на доброто или на злото, от страната на истината или на лъжата. Ще прозвучи самоуверено, но неолиберализмът или умереният либерален консерватизъм са най-добрите идеологии. От класическата либерална теория се е родила днешната истинска неолиберална идеология.Tя поставя свободата и разума на най-високо място и има за цел да построи свят, където равновесието в отношенията между отделните хора, между държавата и човека, между нацията и останалите нации, позволява на всеки да бъде свободен и да преследва целите си без другите да губят от това.Макар и утопична, тази цел не е лоша и най-важното - плодовете, които е давала и продължава да дава, винаги са били добри.
Има две групи идеологии, които можем да разделим на "реални" и "фантазни". Как можем да разберем коя идеология и водач са "реални"? Старата библейска максима казва: "По делата им ще ги познаете".Делата са мир, благоденствие и просперитет. Когато тези неща ги има в обществото, когато преобладават, значи властите в по-голяма или по-малка степен следват "реална идеология". делата са мир, благоденствие и просперитет.
Фантазните идеологии се градят на отрицанието, на бунта, на агресията. Те разчитат на емоциите и на гнева на хората, техният призив, тяхната идеологическа енергия е насочена винаги към онеправданите, към малцинствата или "народа" и това създава или трябва да създава погрешното впечатление, че каузата им е "благородна" (или "справедлива"), а методите им оправдани. Пример за такива са всички радикални националистически, крайно-традиционалистки, комунистически, фашистки, анархистки и религиозни движения.Фантазните идеологии се появяват обикновено по време на обществена криза и бързо мобилизират големи човешки маси. Ако след въздигането си въобще успеят да изградят някаква система или ред, то това винаги е една нестабилна конструкция, която в крайна сметка рухва под собствената си тежест и лъжа.
Фантазната идеология винаги е реакция на реда, налаган от някоя господстваща, но превърнала се или превръщаща се в празно лицемерие реална идеология.Тя е толкова по-силна, колкото по-слаба и неискрена е вярата в традиционните принципи и ценности. Светът неизбежно е свързан с идеологиите. Важното е ние, обикновените хора, да се научим да различаваме реалните от фантазните идеологии и да разбираме какво стои зад политиците, партиите и останалите човешки власти.Хората са склонни както към благородни постъпки и разумно държание, така и към завист, неоснователно недоволство и агресия. Повечето хора винаги намират поводи за недоволство. Повечето хора винаги смятат, че утрешният ден трябва да бъде по-добър от днешния. Тази нагласа е изворът, от който се храни фантазната идеология.
Демокрацията е режим на обществата ръководени от реални идеологии (още едно доказателство за съдържащата се в тях толерантност), тя е техният венец, но и тяхното проклятие. Преди около петдесет години в своята "Capitalism, Socialism, and Democracy" Шумпетер каза, че когато стане дума за демократични избори, хората сякаш губят разума си, чувството си за отговорност и забравят своите реални интереси. Век преди него, наблюдавайки младата американска демокрация, Алексис дьо Токвил предупреди за опасността от "тирания на мнозинството"; древните гърци пък бяха забелязали, че най-краткият път до тирана е през демокрацията. Ние не можем да отречем истината в думите им. И след като имаме късмета да живеем в демокрация и още повече след като вече сме опитали на гърба си нейните слаби страни, можем да си поставяме малко по-често въпроса: По какво се различава лидерът на реалната идеология от лидера на фантазната?
"Истинският" или "реалният" политик би трябвало да е толерантен към мнението на опозицията, да се вслушва в него и да се опитва да "открадне" добрите идеи като се съобразява и със своята вяра.Реалният политик цени всяка своя дума и постъпка. Той рядко обещава. Той е искрен, дори някога да премълчава част от истината. Той винаги обяснява и не говори с лозунги и заучени фрази. Харизмата и силата на неговата риторика произтича изцяло от искрената му вяра, а не от способността му да осъжда и заклеймява. Политикът зад реалната идеология е оптимист, защото знае, че разумът, в който вярва - макар и притесняван, макар и бавно - успява да съгражда. Но също така той е и песимист, защото вижда, че в политиката, както и в живота, злото стои винаги до доброто. Песимист е защото познава човешката природа. Такъв политик, независимо дали е в опозиция или на власт, не се поддава на масови емоции; неговата стратегия не е от днес за утре. Този политик работи, без да чака награда и почести. Той знае, че най-точната оценка се дава от историята и че най-добрият водач е традицията и умереността.
Обратно - лидерът, поклонник на фантазната идеология, е безпринципен верноподаник или шумен радикал. Той винаги е сред най-горещите защитници на принципите и справедливостта. Понякога се отличава със силни ораторски способности. Има отговор на всеки въпрос, хитро крие повърхностните си познания. Колкото по-малко знае, толкова по-шумен е. Ненадминат е в критиките си към другите и търси любовта на масите. Той първо манипулира чувствата, после разума. По този начин той бързо печели възхищение и доверие (както и бързо ги губи). Когато е в опозиция изглежда силен, във властта времето му бързо изтича. Когато е на власт решенията му са хаотични, позициите неясни.
Фантазната идеология е идеология на лъжата. Лъжецът трудно може бъде опроверган в честен дебат. В един нормален политически или интелектуален дебат аргументите, подкрепени с факти, играят важна роля. В подобен дебат хората изкарват различна информация и се опитват да я интерпретират с инструментите на логиката. Но застанеш ли пред опонент, който е хроничен лъжец, скрит зад някаква фантазна идеология, стратегиите на добрия дебат не действат. Няма лесна защита от лъжеца. Той непрекъснато изкарва нови и нови лъжи, които непрекъснато и непрекъснато трябва да бъдат опровергавани. За честния човек, спорът с лъжец е нещо отвратително, нещо, което може да го изкара от равновесие и да го направи за смях. Когато гледаме и преценяваме политическите дебати по медиите, ние не трябва да обръщаме внимание на това кой кого е надприказвал, кой е загубил самообладание, а да си припомняме фактите от живота на политиците, какви позиции са защитавали и дали са били правилни. Трябва да мислим коя партия стои зад тях и да помним какво е носила тази партия на държавата и обществото, на нас, на нашите родители и какво ще донесе на децата ни. Трябва да помислим фантазна ли е била нейната идеология, зачитала ли е морала, носила ли е богатство, мир и просперитет на България.
сряда, ноември 25, 2009
Ianko Iankov
Здравейте!
Уважаеми читателю, това е блогът на известния български правозащитник, юрист и депутат от Седмото Велико Народно събрание през 1990-91 г., основател и председател на партия "Либерален конгрес" проф. Янко Николов Янков-Вельовски, списван от негови съмишленици и приятели. Тук ще можете да научите преди всички най-новото, свързано с неговия живот и деятелност. Заповядайте!
Блогът на Пейо Попов.
Нели Огнянова
Мартин Димитров
Борислав Цеков
Блогът на И. Василева.
Блогът на Деница Руканова.
Блогът на Мариян Карагьозов.
Уважаеми читателю, това е блогът на известния български правозащитник, юрист и депутат от Седмото Велико Народно събрание през 1990-91 г., основател и председател на партия "Либерален конгрес" проф. Янко Николов Янков-Вельовски, списван от негови съмишленици и приятели. Тук ще можете да научите преди всички най-новото, свързано с неговия живот и деятелност. Заповядайте!
Блогът на Пейо Попов.
Нели Огнянова
Мартин Димитров
Борислав Цеков
Блогът на И. Василева.
Блогът на Деница Руканова.
Блогът на Мариян Карагьозов.
вторник, ноември 24, 2009
четвъртък, ноември 19, 2009
NASA astronauts spacewalk to repair International Space Station
Стратегия Синергия Сигурност
Философия на Историята
4. Американският “модел” на демокрация (САЩ 1919-1996 г.)
Политически системи през ХХ век. Демокрация, тоталитаризъм, авторитаризъм
Демокрацията на квалифицираното мнозинство (Франция в най-ново време)2.
Демокрацията на простото мнозинство (Великобритания през XX век)
Българският парламентаризъм в условията на глобалния преход
Из философията на
Едмънд Бърк
КАРЛ МАРКС
КАРЛ ПОПЪР
ЛЕНИН - ИКОНОМИЧЕСКИ публикации
Начало
© 2009 Експерт БДД
Институт за пазaрна икономика
НАЦИОНАЛЕН КОНСЕРВАТИВЕН ФОРУМ
Сайтове на общини
Конрад Аденауер
Фондация “Свободна и демократична България”
Фондация Фридрих Еберт
Фондацията за реформа в местното самоуправление
Фондация Отворено общество
Център за либерални стратегии.
Партии
Що е анархизъм
БАКУНИН И МАРКС
Две идеологии
Комунизма в България.
Консерватизъм и християнство
Развитие на либералната мисъл
НОВО неформално гражданско обединение. Гласове
Нова телевизия
TV Europa
Агенция "Фокус"
bTV
BNT
afera.bg
Проектът "Ран-Ът"
Философия на Историята
4. Американският “модел” на демокрация (САЩ 1919-1996 г.)
Политически системи през ХХ век. Демокрация, тоталитаризъм, авторитаризъм
Демокрацията на квалифицираното мнозинство (Франция в най-ново време)2.
Демокрацията на простото мнозинство (Великобритания през XX век)
Българският парламентаризъм в условията на глобалния преход
Из философията на
Едмънд Бърк
КАРЛ МАРКС
КАРЛ ПОПЪР
ЛЕНИН - ИКОНОМИЧЕСКИ публикации
Начало
© 2009 Експерт БДД
Институт за пазaрна икономика
НАЦИОНАЛЕН КОНСЕРВАТИВЕН ФОРУМ
Сайтове на общини
Конрад Аденауер
Фондация “Свободна и демократична България”
Фондация Фридрих Еберт
Фондацията за реформа в местното самоуправление
Фондация Отворено общество
Център за либерални стратегии.
Партии
Що е анархизъм
БАКУНИН И МАРКС
Две идеологии
Комунизма в България.
Консерватизъм и християнство
Развитие на либералната мисъл
НОВО неформално гражданско обединение. Гласове
Нова телевизия
TV Europa
Агенция "Фокус"
bTV
BNT
afera.bg
Проектът "Ран-Ът"
вторник, ноември 17, 2009
КОМЕНТАРИ.com
"Гай Балоний" - Политическа сатира в реално време…
БЪЛГАРСКА ИНТЕРНЕТ ПАРТИЯ
Политиката, това е да даваш, а не да вземаш…
Подписка за въвеждане на Интернет гласуване
БЪЛГАРСКА ИНТЕРНЕТ ПАРТИЯ
Политиката, това е да даваш, а не да вземаш…
Подписка за въвеждане на Интернет гласуване
събота, ноември 14, 2009
Гражданско общество и медии
И като каза, рече...
mediapool.bg
Bulgaria News
dnes.dir.bg
actualno.com
Стандарт
FROG NEWS
vesti.bg
bgВЕСТИ.com
DarikNews.bg
Дневник
e-vestnik.bg
сп. "Сивостен"
Влиятелна мрежа Всеки ден милиони хора, наричани блогъри, водят онлайн дневници, в които споделят мненията си с глобалната публика. Те черпят от съдържанието на международните медии и интернет и плетат сложна мрежа с нарастващо влияние върху най-различни проблеми от дневния ред на света – от човешките права в Китай до американското нашествие в Ирак. Едно явление, започнало като хоби, се развива като нова медия. Тя променя имиджа не само на журналистите, но и на политиците.
"Петата власт е блогосферата"
ИНСТИТУТ ЗА МОДЕРНА ПОЛИТИКА
mediapool.bg
Bulgaria News
dnes.dir.bg
actualno.com
Стандарт
FROG NEWS
vesti.bg
bgВЕСТИ.com
DarikNews.bg
Дневник
e-vestnik.bg
сп. "Сивостен"
Влиятелна мрежа Всеки ден милиони хора, наричани блогъри, водят онлайн дневници, в които споделят мненията си с глобалната публика. Те черпят от съдържанието на международните медии и интернет и плетат сложна мрежа с нарастващо влияние върху най-различни проблеми от дневния ред на света – от човешките права в Китай до американското нашествие в Ирак. Едно явление, започнало като хоби, се развива като нова медия. Тя променя имиджа не само на журналистите, но и на политиците.
"Петата власт е блогосферата"
ИНСТИТУТ ЗА МОДЕРНА ПОЛИТИКА
петък, ноември 13, 2009
Глобалното затопляне
Причини за затоплянето
Какво е глобално затопляне?
Учени откриха тайната на глобалното затопляне
Може ли Земята да екплоадира
Глобалното затопляне се ускорява
Защо ни убягва климатът и неговата промяна?
Озоновата дупка
Глобалното затопляне и човешкия фактор
Глобалното затопляне – различен поглед
Затоплящите се океани променят наклона на Земята
Учени предричат страшно бъдеще на Земята
Слух, достоен за Нобелова награда!
National Geographic България
Глобалното затопляне и Ледниковата Епоха!
Не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед
Ужасяващата истина
Потребителски форум
Think About The Water
Учител на YouTube поход срещу 'глобалното затопляне'
ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Enter E-Mail Address
Какво е глобално затопляне?
Учени откриха тайната на глобалното затопляне
Може ли Земята да екплоадира
Глобалното затопляне се ускорява
Защо ни убягва климатът и неговата промяна?
Озоновата дупка
Глобалното затопляне и човешкия фактор
Глобалното затопляне – различен поглед
Затоплящите се океани променят наклона на Земята
Учени предричат страшно бъдеще на Земята
Слух, достоен за Нобелова награда!
National Geographic България
Глобалното затопляне и Ледниковата Епоха!
Не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед
Ужасяващата истина
Потребителски форум
Think About The Water
Учител на YouTube поход срещу 'глобалното затопляне'
ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Enter E-Mail Address
четвъртък, ноември 12, 2009
вторник, ноември 03, 2009
Свободната воля на човека не е свободна
Той е тихият революционер на духа. За него ограниченията в характера на човека не са семейна съдба, съдба на расата, а преживявания от детството. А болестите според него не могат да се лекуват с операции, с промяна на хранителните навици, с медикаменти, молитви, екзорсизъм или жертвоприношения, а чрез разговори, които с метода на свободната асоциация могат да разгорят възможни психически конфликти. По-важно от интерпретирането на несъзнаваното за успеха на една психотерапия е функциониращата връзка между пациент и терапевт. Наблюдавайки симптомите на пациента, терапевтът може да открие причината за тях. Като слуша внимателно, той може да научи нещо за несъзнаваните процеси, определящи болестта на пациента. По времето на Фройд това е била моралната и сексуалната репресия в годините след Немско-френската война (1870-1871 г.), които са предизвикали неврози и истерия; днес заболява по-скоро Аз-ът на хората и те страдат от нарцистични смущения, от депресии, поведенчески смущения и стресови симптоми. Зигмунд Фройд (06.05.1856 - 23.09.1939) е големият теоретик на несъзнаваното.
Николай Коперник (1473 - 1543) и Галилео Галилей (1564 - 1642) промениха представата ни за света, като показаха, че Земята не е плоска и че кръжи около слънцето; Чарлз Дарвин (1809 - 1882) представи доказателството, че човек изобщо не е създаден направо от Бог, а е резултат от еволюционен процес. Зигмунд Фройд ни показа, че свободната воля на човека не е свободна, а се определя от царството на несъзнаваното, с неговите сублимирани, изтласкани спомени, напиращи в съзнанието. Повечето ментални процеси протичат несъзнателно.
Конфликтите в живота ни се разиграват в несъзнаваното и остават скрити за нас, защото произлизат от потискани желания и нагони, неможещи да признаят съзнанието ни. Осъзнаването на тези конфликти и техните фактори е работа на психоанализата, която Фройд развива след 1895 г. във Виена. Пътят към несъзнаваното според него са сънят и внимателното наблюдение. Тъй като съдържанието на съня говори за дълбоките мотивации на човека. А също и неврологията откри наскоро, че сънищата произлизат от по-развити части на мозъка, които са активни по време на съня. Същевременно е изключена онази част от мозъка, която създава бариери и регулира мисленето и поведението.
С това Фройд категорично промени нашите представи за света. (“Той промени начина ни на мислене чрез начина, по който мислим” - Марк Бейн. Фройд се опита да интегрира индивида с неговите чувства, желания и съзнание в природната наука. Прозрението, че човек не се намира извън естествения ред, а е част от природата, е голям напредък за човечеството.
Често Фройд се е лъгал, ала това не намалява неговото епохално откритие и значението му за живота ни. Неговите теории за универсалността на Едиповия комплекс, за завистта към пениса, за детската и женската сексуалност отдавна се считат за остарели. Някои дори смятат психоанализата не толкова за наука, а по-скоро за философско или литературно явление. В късните 50-те тя започва да губи своята популярност и заради високите разходи, които здравните каси обикновено не поемат и заради голямата продължителност, но лечебното въздействие на терапията отдавна е доказано.
Разпространението на терапии с говорене - също и под формата на телевизионни предавания - свидетелстват за силата на Фройдовата идея. Диванът се превърна в символ, и това бе по-скоро случайно, отколкото преднамерено. Фройд получил от пациентка кушетка за жилището си на “Берггасе” 19 във Виена и си мислел, че лежането на кушетката ще улесни потока на речта.
* * *
Несъзнаваното е онази сфера от душата, която не е обхваната от съзнаваното, но и съществено му въздейства. Царският път към несъзнаваното, както по-горе бе посочено, е сънят. Несъзнаваните представи се потискат от психични сили като изтласкване и защита, най-често възоснова на морални конфликти. Това би могло да доведе до невроза - един конфликт между То и реалността. То се отнася до несъзнаваното и съставлява нагоноопределения пол на личността, като в крайна сметка се контролира от Аз-а. Той представлява разума и осъзнатото и е онази инстанция на психиката, чрез която човек получава достъп до съзнаваното и възприятието. Kонтролът на Аз-а е Свръх-Аз-ът, който бди за спазването на норми и забрани и се проявява в съвестта. Kакто видяхме вече То е главният резервоар на психичната енергия. Kонфликтът на То с реалността - една невроза - води до това, че Аз-ът изгражда компромис между защита и защитавано. Докато психозата - като параноя, шизофрения или маниакално-депресивно смущение - почива върху скъсване между Аз-а и реалността; Аз-ът си създава нова, собствена реалност.
Психоанализата не е от значение за духовното и физическото здраве, ала помага да разбираме хората по-добре. За да се справим с трудностите си, не е нужно да ни анализират. За да разберем определящото ни несъзнавано, трябва на всяка цена да бъдем анализирани (Федерн). Аз-ът се променя, но не и несъзнаваното. Терапевтичното въздействие не е на преден план. Терапията е само едно от приложенията на психоанализата, която от своя страна предлага една от многото психотерапевтични възможности. Изследвания доказват, че терапевтичните сеанси подобряват качеството на живот.
Психоанализата намира многобройни привърженици най-вече в САЩ - както и доближаване до медицината и психиатрията. Преди да създаде психоанализата, Фройд следва медицина, а след това започва кариера като учен. Той изследва анатомията на мозъка, описва невроните на съзнанието, паметта и възприятието, изследва пациенти с “истерия”, скоро обаче разбира, че в симптомите се изразяват емоционални конфликти и че е важно изучаването на духа и несъзнаваното. Той прекъсва изследванията си на мозъка и се обръща към науката за несъзнаваното, именно това, което днес познаваме като психоанализа. По онова време, през 1895 г., това се е смятало по-скоро за задача на философията и литературата. Фройд се налага, като развива психоанализата - някъде докъм Втората световна война - като водеща наука.
Психоаналитиците се радват на висок престиж през 40-те и 50-те години на миналия век, преди да загубят значение вследствие на студентската революция, движението за еманципация и големите инвестиции във време и пари. През 80-те и 90-те години психоанализата е обявена на практика за отмряла. Ала нови неврологични изследвания сякаш потвърждават теорията на Фройд за изтласкването, сънищата и несъзнаваното.
* * *
Животът на Зигмунд Фройд изглежда учудващо обикновен и протича в един консервативен и конвенционален коловоз.
Роден като първо дете на търговец на вълна и жена му в Моравия през 1856 г. в Прибор, той израства след 1860 г. във Виена и 25-годишен защитава докторат по медицина. Сприятелява се с виенския лекар Йозеф Бройер. През 1885 г. заминава за Париж, за да се обучава по истерия и хипноза от невролога Жан-Мартин Шарко. След завръщането си се оженва за Марта Бернаи, с която има шест деца. Самият Фройд се занимава с хипноза и през 1895 г. публикува заедно с Бройер “Изследвания за истерията”, като интересът му се предизвиква от случая Ана О. (Берта Папенхайм). През 1897 г. започват самоанализите на Фройд - подробни изследвания на собствените сънища, което по принцип се счита за раждането на психоанализата.
През 1902 г. Фройд получава дългоочакваната извънредна професура във Виена. Той споделя: “Ролята на сексуалността изведнъж бе призната от Негово Величество ... Необходимостта от психоаналитична терапия се пребори с 2/3 мнозинство в парламента”. През същата година Фройд учредява Психологическо дружество в сряда, което през 1908 г. е преименувано във Виенско психоаналитично сдружение. В него членуват личности като Kарл Густав Юнг, Алфред Адлер, Вилхелм Щекел, Ото Ранк и Паул Федерн. Юнг и Адлер са най-известните от тях, които поради концептуални различия напускат сдружението.
По-късно Фройд се обявява за единствен създател на психоаналитичното движение. “Никой по-добре от мен не може да знае какво е психоанализа”, пише той в статия за историята на движението. Движението се разпуска през 1938 г. и отново започва дейността си след войната през 1946 г.
През 1913 г. излиза трудът на Фройд за връзката между култура и психопатология, през 1920 г. - “Отвъд принципа на удоволствието”, като Фройд коригира отчасти теориите си (въвежда нагона към смъртта), през 1923 г. издава книгата “Аз и То”, един от централните късни трудове на лекаря и автора. През 1923 г. за първи път откриват рак на Фройд, ще последват 35 операции. През 1924 г. Фройд става почетен гражданин на Виена. След идването на Хитлер на власт през 1933 г. се появява кореспонденцията с Алберт Айнщайн относно въпроса “Защо война?”. “Има ли възможност така да се насочва психическото развитие на хората, че те да бъдат устойчиви спрямо психозите на омразата и унищожението”, пита Айнщайн. “Не, няма такава”, отговаря Фройд - също и от собствен опит. На 4 юни 1938 г. Фройд напуска със семейството си Виена по посока Лондон, където умира на 23 септември 1939 г.
Ана Фройд, най-малката дъщеря на Зигмунд Фройд, продължава Фройдовата психоанализа. Оттогава психоанализата се е развила в различни движения:
-Аналитична психология (Kарл Юнг)
- Индивидуална психология (Алфред Адлер)
- Активна терапия (Шандор Ференци)
- Социална психоанализа (Kарен Хорней)
- Психология на Аз-а (Хайнц Kохут)
- Психоаналитичен феминизъм (Нанси Ходороу)
- Хуманистична терапия/Kаунселинг и Гещалт-терапия (Kарл Роджърс)
- Психодрама и групова терапия (Дж. Л. Морено)
- Трансперсонална психотерапия (Хари Стък Съливан)
- Бихевиоризъм (Джон Уотсън)
- Поведенческа терапия и Kогнитивна терапия
- Рационална емотивна поведенческа терапия (Аарон Бек)
- Kогнитивна поведенческа терапия
- Рационална терапия на живота (хипнотерапия)
- Психодинамична психотерапия и
- Психодинамична терапия на развитието (Питър Фонаги)
Социалният договор а la Русо, според Фройд, е задачата на човешкия инстинкт за естествена агресивност и сексуална доминантност срещу сигурността и комфорта на гражданското общество. Ала потискането на тези инстинкти води според Фройд до несъзнавани конфликти - “един феномен, който не може да бъде овладян действително, защото е част от conditio humanae” (Джонатан Лир от Kолумбийския университет, САЩ). Фройд има предвид това, че историята никога не свършва, понеже се прави от хора. Тук може да сравним тезата на Франсиз Фукуяма за края на историята в началото на 90-те години.
Днес невролози продължават работата на Фройд и посредством мозъчните функции и региони (амигдала, хипокампус и кортекс) се опитват да докажат несъзнавани процеси като изтласкване и страх. Те използват мозъчни снимки, за да покажат неврологичния кръговрат на емотивните конфликти и изпробват медикаменти, елиминиращи негативните спомени. Така науката за духа и несъзнаваното най-сетне се свързва с тази за мозъка, за да се разкрият други загадки на човешката психика. Лекарят Марк Золмс създава в края на 90-те години невропсихоанализата, която се опитва да свърже изследванията на мозъка с дълбинната психология на Фройд. Зигмунд Фройд остава актуален.
Николай Коперник (1473 - 1543) и Галилео Галилей (1564 - 1642) промениха представата ни за света, като показаха, че Земята не е плоска и че кръжи около слънцето; Чарлз Дарвин (1809 - 1882) представи доказателството, че човек изобщо не е създаден направо от Бог, а е резултат от еволюционен процес. Зигмунд Фройд ни показа, че свободната воля на човека не е свободна, а се определя от царството на несъзнаваното, с неговите сублимирани, изтласкани спомени, напиращи в съзнанието. Повечето ментални процеси протичат несъзнателно.
Конфликтите в живота ни се разиграват в несъзнаваното и остават скрити за нас, защото произлизат от потискани желания и нагони, неможещи да признаят съзнанието ни. Осъзнаването на тези конфликти и техните фактори е работа на психоанализата, която Фройд развива след 1895 г. във Виена. Пътят към несъзнаваното според него са сънят и внимателното наблюдение. Тъй като съдържанието на съня говори за дълбоките мотивации на човека. А също и неврологията откри наскоро, че сънищата произлизат от по-развити части на мозъка, които са активни по време на съня. Същевременно е изключена онази част от мозъка, която създава бариери и регулира мисленето и поведението.
С това Фройд категорично промени нашите представи за света. (“Той промени начина ни на мислене чрез начина, по който мислим” - Марк Бейн. Фройд се опита да интегрира индивида с неговите чувства, желания и съзнание в природната наука. Прозрението, че човек не се намира извън естествения ред, а е част от природата, е голям напредък за човечеството.
Често Фройд се е лъгал, ала това не намалява неговото епохално откритие и значението му за живота ни. Неговите теории за универсалността на Едиповия комплекс, за завистта към пениса, за детската и женската сексуалност отдавна се считат за остарели. Някои дори смятат психоанализата не толкова за наука, а по-скоро за философско или литературно явление. В късните 50-те тя започва да губи своята популярност и заради високите разходи, които здравните каси обикновено не поемат и заради голямата продължителност, но лечебното въздействие на терапията отдавна е доказано.
Разпространението на терапии с говорене - също и под формата на телевизионни предавания - свидетелстват за силата на Фройдовата идея. Диванът се превърна в символ, и това бе по-скоро случайно, отколкото преднамерено. Фройд получил от пациентка кушетка за жилището си на “Берггасе” 19 във Виена и си мислел, че лежането на кушетката ще улесни потока на речта.
* * *
Несъзнаваното е онази сфера от душата, която не е обхваната от съзнаваното, но и съществено му въздейства. Царският път към несъзнаваното, както по-горе бе посочено, е сънят. Несъзнаваните представи се потискат от психични сили като изтласкване и защита, най-често възоснова на морални конфликти. Това би могло да доведе до невроза - един конфликт между То и реалността. То се отнася до несъзнаваното и съставлява нагоноопределения пол на личността, като в крайна сметка се контролира от Аз-а. Той представлява разума и осъзнатото и е онази инстанция на психиката, чрез която човек получава достъп до съзнаваното и възприятието. Kонтролът на Аз-а е Свръх-Аз-ът, който бди за спазването на норми и забрани и се проявява в съвестта. Kакто видяхме вече То е главният резервоар на психичната енергия. Kонфликтът на То с реалността - една невроза - води до това, че Аз-ът изгражда компромис между защита и защитавано. Докато психозата - като параноя, шизофрения или маниакално-депресивно смущение - почива върху скъсване между Аз-а и реалността; Аз-ът си създава нова, собствена реалност.
Психоанализата не е от значение за духовното и физическото здраве, ала помага да разбираме хората по-добре. За да се справим с трудностите си, не е нужно да ни анализират. За да разберем определящото ни несъзнавано, трябва на всяка цена да бъдем анализирани (Федерн). Аз-ът се променя, но не и несъзнаваното. Терапевтичното въздействие не е на преден план. Терапията е само едно от приложенията на психоанализата, която от своя страна предлага една от многото психотерапевтични възможности. Изследвания доказват, че терапевтичните сеанси подобряват качеството на живот.
Психоанализата намира многобройни привърженици най-вече в САЩ - както и доближаване до медицината и психиатрията. Преди да създаде психоанализата, Фройд следва медицина, а след това започва кариера като учен. Той изследва анатомията на мозъка, описва невроните на съзнанието, паметта и възприятието, изследва пациенти с “истерия”, скоро обаче разбира, че в симптомите се изразяват емоционални конфликти и че е важно изучаването на духа и несъзнаваното. Той прекъсва изследванията си на мозъка и се обръща към науката за несъзнаваното, именно това, което днес познаваме като психоанализа. По онова време, през 1895 г., това се е смятало по-скоро за задача на философията и литературата. Фройд се налага, като развива психоанализата - някъде докъм Втората световна война - като водеща наука.
Психоаналитиците се радват на висок престиж през 40-те и 50-те години на миналия век, преди да загубят значение вследствие на студентската революция, движението за еманципация и големите инвестиции във време и пари. През 80-те и 90-те години психоанализата е обявена на практика за отмряла. Ала нови неврологични изследвания сякаш потвърждават теорията на Фройд за изтласкването, сънищата и несъзнаваното.
* * *
Животът на Зигмунд Фройд изглежда учудващо обикновен и протича в един консервативен и конвенционален коловоз.
Роден като първо дете на търговец на вълна и жена му в Моравия през 1856 г. в Прибор, той израства след 1860 г. във Виена и 25-годишен защитава докторат по медицина. Сприятелява се с виенския лекар Йозеф Бройер. През 1885 г. заминава за Париж, за да се обучава по истерия и хипноза от невролога Жан-Мартин Шарко. След завръщането си се оженва за Марта Бернаи, с която има шест деца. Самият Фройд се занимава с хипноза и през 1895 г. публикува заедно с Бройер “Изследвания за истерията”, като интересът му се предизвиква от случая Ана О. (Берта Папенхайм). През 1897 г. започват самоанализите на Фройд - подробни изследвания на собствените сънища, което по принцип се счита за раждането на психоанализата.
През 1902 г. Фройд получава дългоочакваната извънредна професура във Виена. Той споделя: “Ролята на сексуалността изведнъж бе призната от Негово Величество ... Необходимостта от психоаналитична терапия се пребори с 2/3 мнозинство в парламента”. През същата година Фройд учредява Психологическо дружество в сряда, което през 1908 г. е преименувано във Виенско психоаналитично сдружение. В него членуват личности като Kарл Густав Юнг, Алфред Адлер, Вилхелм Щекел, Ото Ранк и Паул Федерн. Юнг и Адлер са най-известните от тях, които поради концептуални различия напускат сдружението.
По-късно Фройд се обявява за единствен създател на психоаналитичното движение. “Никой по-добре от мен не може да знае какво е психоанализа”, пише той в статия за историята на движението. Движението се разпуска през 1938 г. и отново започва дейността си след войната през 1946 г.
През 1913 г. излиза трудът на Фройд за връзката между култура и психопатология, през 1920 г. - “Отвъд принципа на удоволствието”, като Фройд коригира отчасти теориите си (въвежда нагона към смъртта), през 1923 г. издава книгата “Аз и То”, един от централните късни трудове на лекаря и автора. През 1923 г. за първи път откриват рак на Фройд, ще последват 35 операции. През 1924 г. Фройд става почетен гражданин на Виена. След идването на Хитлер на власт през 1933 г. се появява кореспонденцията с Алберт Айнщайн относно въпроса “Защо война?”. “Има ли възможност така да се насочва психическото развитие на хората, че те да бъдат устойчиви спрямо психозите на омразата и унищожението”, пита Айнщайн. “Не, няма такава”, отговаря Фройд - също и от собствен опит. На 4 юни 1938 г. Фройд напуска със семейството си Виена по посока Лондон, където умира на 23 септември 1939 г.
Ана Фройд, най-малката дъщеря на Зигмунд Фройд, продължава Фройдовата психоанализа. Оттогава психоанализата се е развила в различни движения:
-Аналитична психология (Kарл Юнг)
- Индивидуална психология (Алфред Адлер)
- Активна терапия (Шандор Ференци)
- Социална психоанализа (Kарен Хорней)
- Психология на Аз-а (Хайнц Kохут)
- Психоаналитичен феминизъм (Нанси Ходороу)
- Хуманистична терапия/Kаунселинг и Гещалт-терапия (Kарл Роджърс)
- Психодрама и групова терапия (Дж. Л. Морено)
- Трансперсонална психотерапия (Хари Стък Съливан)
- Бихевиоризъм (Джон Уотсън)
- Поведенческа терапия и Kогнитивна терапия
- Рационална емотивна поведенческа терапия (Аарон Бек)
- Kогнитивна поведенческа терапия
- Рационална терапия на живота (хипнотерапия)
- Психодинамична психотерапия и
- Психодинамична терапия на развитието (Питър Фонаги)
Социалният договор а la Русо, според Фройд, е задачата на човешкия инстинкт за естествена агресивност и сексуална доминантност срещу сигурността и комфорта на гражданското общество. Ала потискането на тези инстинкти води според Фройд до несъзнавани конфликти - “един феномен, който не може да бъде овладян действително, защото е част от conditio humanae” (Джонатан Лир от Kолумбийския университет, САЩ). Фройд има предвид това, че историята никога не свършва, понеже се прави от хора. Тук може да сравним тезата на Франсиз Фукуяма за края на историята в началото на 90-те години.
Днес невролози продължават работата на Фройд и посредством мозъчните функции и региони (амигдала, хипокампус и кортекс) се опитват да докажат несъзнавани процеси като изтласкване и страх. Те използват мозъчни снимки, за да покажат неврологичния кръговрат на емотивните конфликти и изпробват медикаменти, елиминиращи негативните спомени. Така науката за духа и несъзнаваното най-сетне се свързва с тази за мозъка, за да се разкрият други загадки на човешката психика. Лекарят Марк Золмс създава в края на 90-те години невропсихоанализата, която се опитва да свърже изследванията на мозъка с дълбинната психология на Фройд. Зигмунд Фройд остава актуален.
planetazemia@abv.bg
Десетте заповеди на Буда
1. Не убивай. Пази живота на всичко живо.
2. Не кради, не граби, не отнемай на хората произведенията на техния труд.
3. Бъди целомъдрен и в мислите си, и в делата си.
4. Не лъжи, казвай истината.
5. Не говори лошо за хората и не повтаряй онова лошо, което говорят за тях.
6. Не се кълни.
7. Не губи време за празни приказки, а говори по работа или мълчи.
8. Не бъди користолюбив и не завиждай, а се радвай на благото на ближния
9. Пречиствай сърцето си от злоба, не мрази никого, а обичай всички.
10. Старай се да разбереш истината.
Десетте Божи заповеди
Десетте заповеди се намират на две места в Библията. Поради факта, че заповедите се разделят по различни начини, те са представени тука в стихосложение, без номерация:
ИЗХОД 20, 2-17
* [20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;
* [20:3] да нямаш други богове, освен Мене.
* [20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
* [20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,
* [20:6] и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
* [20:7] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.
* [20:8] Помни съботния ден, за да го светиш;
* [20:9] шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;
* [20:10] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;
* [20:11] защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
* [20:12] Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.
* [20:13] Не убивай.
* [20:14] Не прелюбодействувай.
* [20:15] Не кради.
* [20:16] Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
* [20:17] Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.
ПЕТА КНИГА МОИСЕЕВА – ВТОРОЗАКОНИЕ, 7-21
* [5:7] да нямаш други богове пред лицето Ми.
* [5:8] Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е на небето горе, и що е на земята долу, и що е във водите под земята,
* [5:9] не им се кланяй и не им служи; защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който, за греха на бащите, наказвам до трето и четвърто поколение децата, които Ме мразят,
* [5:10] и Който показвам милост до хиляди поколения към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
* [5:11] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ (Бог твой) няма да остави ненаказан оногова, който употребява името Му напразно.
* [5:12] Пази съботния ден, за да го светиш, както ти е заповядал Господ, Бог твой;
* [5:13] шест дена работи и върши всичките си работи,
* [5:14] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: не върши (в него) никаква работа, ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, нито пришълецът ти, който е у тебе, за да си почине робът ти и робинята ти (и оселът ти), както и ти;
* [5:15] и помни, че (ти) беше роб в Египетската земя, но Господ, Бог твой, те изведе оттам с твърда ръка и висока мишца, затова и ти заповяда Господ, Бог твой, да тачиш съботния ден (и свето да го пазиш).
* [5:16] Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, Бог твой, за да живееш дълго и да ти бъде добре в оная земя, която ти дава Господ, Бог твой.
* [5:17] Не убивай.
* [5:18] Не прелюбодействувай.
* [5:19] Не кради.
* [5:20] Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
* [5:21] Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък,) нито нещо друго, което е на ближния ти.
* [5:22] Тия думи изрече Господ гръмогласно към цялото ви събрание на планината изсред огън, облак и мрак (и буря), и повече не говори, и ги написа на две каменни скрижали и ми ги предаде.
1. Не убивай. Пази живота на всичко живо.
2. Не кради, не граби, не отнемай на хората произведенията на техния труд.
3. Бъди целомъдрен и в мислите си, и в делата си.
4. Не лъжи, казвай истината.
5. Не говори лошо за хората и не повтаряй онова лошо, което говорят за тях.
6. Не се кълни.
7. Не губи време за празни приказки, а говори по работа или мълчи.
8. Не бъди користолюбив и не завиждай, а се радвай на благото на ближния
9. Пречиствай сърцето си от злоба, не мрази никого, а обичай всички.
10. Старай се да разбереш истината.
Десетте Божи заповеди
Десетте заповеди се намират на две места в Библията. Поради факта, че заповедите се разделят по различни начини, те са представени тука в стихосложение, без номерация:
ИЗХОД 20, 2-17
* [20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;
* [20:3] да нямаш други богове, освен Мене.
* [20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
* [20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,
* [20:6] и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
* [20:7] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.
* [20:8] Помни съботния ден, за да го светиш;
* [20:9] шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;
* [20:10] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;
* [20:11] защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
* [20:12] Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.
* [20:13] Не убивай.
* [20:14] Не прелюбодействувай.
* [20:15] Не кради.
* [20:16] Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
* [20:17] Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.
ПЕТА КНИГА МОИСЕЕВА – ВТОРОЗАКОНИЕ, 7-21
* [5:7] да нямаш други богове пред лицето Ми.
* [5:8] Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е на небето горе, и що е на земята долу, и що е във водите под земята,
* [5:9] не им се кланяй и не им служи; защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който, за греха на бащите, наказвам до трето и четвърто поколение децата, които Ме мразят,
* [5:10] и Който показвам милост до хиляди поколения към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
* [5:11] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ (Бог твой) няма да остави ненаказан оногова, който употребява името Му напразно.
* [5:12] Пази съботния ден, за да го светиш, както ти е заповядал Господ, Бог твой;
* [5:13] шест дена работи и върши всичките си работи,
* [5:14] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: не върши (в него) никаква работа, ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, нито пришълецът ти, който е у тебе, за да си почине робът ти и робинята ти (и оселът ти), както и ти;
* [5:15] и помни, че (ти) беше роб в Египетската земя, но Господ, Бог твой, те изведе оттам с твърда ръка и висока мишца, затова и ти заповяда Господ, Бог твой, да тачиш съботния ден (и свето да го пазиш).
* [5:16] Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, Бог твой, за да живееш дълго и да ти бъде добре в оная земя, която ти дава Господ, Бог твой.
* [5:17] Не убивай.
* [5:18] Не прелюбодействувай.
* [5:19] Не кради.
* [5:20] Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
* [5:21] Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък,) нито нещо друго, което е на ближния ти.
* [5:22] Тия думи изрече Господ гръмогласно към цялото ви събрание на планината изсред огън, облак и мрак (и буря), и повече не говори, и ги написа на две каменни скрижали и ми ги предаде.
понеделник, октомври 26, 2009
Aз искам
Аз, гражданинът на Република България искам: Ти, избраният от мен народен представител, да ми възстановиш конституционното право да участвам лично в управлението на държавата и само тогава, когато реша и по въпросите, по които реша, да ме представляваш. Затова искам да изготвиш проект на “закон за референдума”, който да се гласува след общонародно обсъждане. Искам първият референдум да е за Велико народно събрание за промяна на конституцията.
Искам да промениш избирателната система в изцяло мажоритарна и да премахнеш своята недосегаемост.
Аз не искам да гласувам за теб на четири години, да ти дам безпрекословно своето доверие и да нямам никакво право да променя вота си. Ти работиш всеки ден и аз във всеки момент искам да мога да потвърдя или снема подкрепата си.
Аз не искам да правиш козметични промени и да усъвършенстваш олигархичния модел на управление. Искам цялостна смяна на политическата система, възстановяване на основните демократични принципи, създаване на гражданско общество и управление на политическа воля за неговото единство.
Осъзнавам, че мисията която искам да изпълниш е трудна и опасна, но не и неизпълнима. Олигархията има политическия, икономическия и финансов ресурс да те купи, смаже или унищожи. Тя не се страхува от теб. Тя се страхува единствено от мен – твоя избирател.
Затова искам да използваш по най-добрия начин вота на доверие, който ти дадох и да промениш първопричината за всички беди – политическата система.
Новата книга и сайт на Издателство „Паралелна Реалност”
Искам да промениш избирателната система в изцяло мажоритарна и да премахнеш своята недосегаемост.
Аз не искам да гласувам за теб на четири години, да ти дам безпрекословно своето доверие и да нямам никакво право да променя вота си. Ти работиш всеки ден и аз във всеки момент искам да мога да потвърдя или снема подкрепата си.
Аз не искам да правиш козметични промени и да усъвършенстваш олигархичния модел на управление. Искам цялостна смяна на политическата система, възстановяване на основните демократични принципи, създаване на гражданско общество и управление на политическа воля за неговото единство.
Осъзнавам, че мисията която искам да изпълниш е трудна и опасна, но не и неизпълнима. Олигархията има политическия, икономическия и финансов ресурс да те купи, смаже или унищожи. Тя не се страхува от теб. Тя се страхува единствено от мен – твоя избирател.
Затова искам да използваш по най-добрия начин вота на доверие, който ти дадох и да промениш първопричината за всички беди – политическата система.
Новата книга и сайт на Издателство „Паралелна Реалност”
неделя, октомври 25, 2009
НАЧАЛОТО
ДHEС 10.11.2009г.В ПАМЕТ НА ГЕРОЙСКИ ПРОПИЛЕНИТЕ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, СЪЗДАВАМ ТОЗИ БЛОГ С НАИМЕНОВАНИЕ ПРОЕКТ ЗЕМЯ-БЪЛГАРИЯ
Мафия в България
„Щом думи ти натрупаш кат есенни листа, недей под тях търси плода на мъдростта” Фауст.
Супер смешни снимки и вицове само от България!
Мафия в България
„Щом думи ти натрупаш кат есенни листа, недей под тях търси плода на мъдростта” Фауст.
Супер смешни снимки и вицове само от България!
Абонамент за:
Публикации (Atom)