СПОР

Спорът е това, което правите, когато нямате определена цел, искате да сте прав, не желаете да бъдете отговорен за преживяването си и Ви е скучно. Ако знаете, че е в реда на нещата да спорите, Вие сте истински просветлен.

За да останем на същата дължина на вълната, искам тук да дефинирам понятието “спор”. Спорът е словесен сблъсък на системи от убеждения, чиято цел е да се изкара другият неправ и да се насъберат основания защо отношението е лошо, вместо да е добро. Всичко, което не съответства на тази дефиниция, не е спор и нещата, които ще кажа по-нататък, не могат да бъдат отнесени към него. Факт е, че споровете са претъпкани с несъзнателно и за Вас ще е трудно да различите дали сте в спор (кавга) или не. Ако не сте сигурен дали е спор или не, значи е спор. Решаващият признак е недостигът на яснота.
В обществото циркулира лъжата, че спорът бил неизбежен. Много хора са привърженици на тази лъжа и се опитват да направят най-доброто от някоя лоша ситуация, като обявяват спора за “терапевтичен”. В това няма нищо нередно и ако Вие вярвате в лъжата, че спорът е неизбежен, тогава, “оздравителният спор” ще бъде основната част на Вашите отношения.
Нека Ви задам един въпрос. Ако сте заплетен в някой спор и изведнъж станете другата личност, какво ще стане тогава със спора? Ще продължите ли да защитавате своите позиции, убеждения и преценки и да изкарвате другия неправ? Вземете под внимание, че сега сте другата личност и същевременно пак сте си Вие. Спорът ще стане излишен, нали? Нека Ви кажа крайната истина: Вие сте другата личност. Когато действително знаете кой сте, Вие сте другият. “Другата личност” е разширение на Вашето собствено възприятие и освен това, изплъзвайки се от всякакво описание, Вие сте другият. Неговият Аз е същият като Вашия. Явно всеки има различен разсъдък, но това, освен при споровете, е без значение.
Тук не говоря за общуване. Общуването е процес, в който хората постигат яснота помежду си, за да направят задоволителен съвместния си живот. Говоря за спор, чиято цел е да се изкара другият неправ. Споровете не са непременно шумни и оскърбителни. Те могат да бъдат много тихи и изтънчени. От друга страна, общуването не е непременно фино и учтиво. Дали имате общуване или спор зависи от Вашата интенция или съответно от нейното отсъствие. Съдържанието на дискусията няма нищо общо с Вашето намерение в дискусията. Целта на спора е да се изкарат другите неправи и да се доминира над тях. Това не върши работа, но хич да не Ви е грижа. Целта на общуването е да се създаде удовлетворение в отношението. Вие можете да съборите някого с крясък, но ако изходната Ви точка е общуване, всичко ще бъде наред. И обратно, може да сте адски внимателен, но ако намерението Ви е да спорите, това никога няма да донесе нещо свястно.
Ако притежавате модел на поведение да се карате и да спорите с другите, ще се освободите от него, само ако го приемете и признаете, че сам го причинявате. Докато не схванете, че нито е добро, нито е лошо и че съществува единствено нещото, наречено последствия, Вие ще бъдете пленник на схемата. Ако смятате, че е лошо, Вие сте обвързан. Все едно за какво имате преценка (съпротива), Вие ще бъдете обвързан с него под някаква форма. Със спора можете да направите следното: да го приемете. Когато го приемете, ще забележите, че вече нямате изгарящото желание да бъдете прав. Ето как ще разберете, че сте го приели: спорът ще започне да се разтваря и изчезва. Впрочем това е валидно и за всички останали Ваши “проблеми”. След това ще забележите, че така и така спорите само за неща, свързани с инвентар. После ще си спомните, че да свързвате нещо с инвентар означава да боравите с лъжливи причини. Ще Ви стане ясно, че Вашето оцеляване не зависи от доказване на правота и “печелене” на спорове. Оттук нататък Вие сте причината за спора и имате избор. Спорът не носи нищо и изисква Вашето участие (нужни са винаги двама, за да спорят). Общувайте, ако има какво да кажете. Ако не – бъдете тих. Казвам Ви, съвсем наред е да бъдете тих или просто да бъдете.
Накрая, остава още убеждението, че спорът е неизбежен. Трябва да се откажете от него, за да може спорът да изчезне от Вашия свят. Докато го смятате за истина, няма да можете да стигнете до първоизточника на своите спорове и няма да имате избор да спрете или да продължавате. Спорът не е неизбежен. Вие не сте длъжен да спорите. Няма нужда да спорите. Във вселената не съществува някаква демонична сила, която да Ви принуждава да го правите. Преставата, че има такава сила, е някакъв космически виц и аз го намирам забавен и просветляващ. И просветлението е състояние, в което спорът не само не се среща, но и никому не идва на ум за него. Може светът да е потънал в мрак, но защо и Вие?

 ОБЩУВАНЕ

Истинското общуване се извършва в “другата” вселена. Неговите естествени резултати са любовта и удовлетворението.

 “Общуване” не е това, което мислите че е. Тук имам предвид истинско общуване, не масата от думи, жестове и други знаци, опитващи се да направят от неистината истина. Единственият начин да общувате истински е да казвате истината. За да постигнете това, трябва да надраснете структурите на своя разсъдък, защото те са изворът на неистините. Това, което в света минава за общуване, е маскирана форма на лъжи, ловко преправени да изглеждат като истина и имащи за цел да се владеят и използват другите. Не е важно кой сте; това, което наричате общуване в живота си, не е истинско общуване. О, то звучи добре и хората Ви казват, че е наред, но Вие трябва да бъдете готов да видите, че Вашето общуване, въпреки че звучи добре, някакси не изпълнява задачата си. Ако я изпълняваше, Вие щяхте да ръководите своя свят.
Все пак от време на време Вие сте преживявали истинско общуване. То е ставало неочаквано, незапланувано, може би в момент, когато въобще не сте имали намерение да общувате. Това е бил онзи “магически миг”, когато сте се “влюбили”. Вие си спомняте за него и всички Ваши по-късни усилия в областта на общуването са били усилия да го накарате да се случи отново. Ако действително се интересувате от това, Вие сте чели книги, изучавали сте техники, посещавали сте семинари, отправяли сте молитви, кодили сте тамян и Бог знае още какво – само и само да го върнете отново.
Надявам се, вече сте забелязали, че техниките и ритуалите не носят нищо. Само ако изоставите надеждата, че общуването е такова, каквото според Вас би трябвало да бъде, ще можете да разберете какво е то в действителност. Това, което ще Ви кажа, няма форма, не е метод и не може да функционира, ако направите от него метод.
Общуването не е нещо, което трябва да направите да се случи. То се случва изключително само тогава, когато го оставите да се случи и става по естествен начин. Усилията за общуване носят само объркване и усложнения. Истинското общуване не се извършва в същия свят, в който виждаме, чуваме, осезаваме, усещаме мирис и вкус. То има физически прояви в този свят, но не се извършва в него.
Сега бих искал да получите представа за това, какво е преживяване. Колко трае да имате преживяване? Не да проявите, а да имате преживяване? Вижте, това, което сте смятали за преживяване, е всъщност неговата физическа проява. Към физическите прояви спадат насълзяване на очите, сърцебиене, леко чувство в тялото и други такива неща. Това са физически прояви на преживяването, но не самото преживяване.
Преживяването се извършва в друго измерение, тъй да се каже, в друга вселена. В това измерение не съществува време, т.е. преживяването става мигновено. Не казвам 0,000000001 секунди. Имам предвид 0,000000000000000. . . до безкрайност секунди. Това е абсолютната нула. Нещо, което се нуждае от абсолюна нула време, за да се извърши, не се извършва в тази вселена. То се извършва във вселената на всичкото и никаквото време. Едно събитие, стоящо извън времето, явно няма физически качества като големина, тежест, цвят и т.н. Ако ги имаше, щеше да съществува във времето. Нещо, което не притежава физичност, явно не съществува на никое определено място.
Нашата цел е да постигнем истинско общуване, а не онези фалшиви неща, които се постигат чрез методи. Автентичното общуване създава единство между съществуване, любов и удовлетворение. Ако това, което наричате общуване, не създава тези качества, значи имате някакъв метод, вместо истинско общуване.
Най-добрият начин да изразим едно събитие, което е не-нещо и което става в не-времето и не-пространството, е да кажем, че то става в “Нищото”. Какво би могло да предизвика съществуването на това състояние във физическия свят? Явно Нищото би могло да го предизвика. Дори повече – Нищото има способността да позволява на всички неща да съществуват. Нищото е изворът на истинското общуване и приема формата на нещо. Ако съберете всички неща във вселената и ги разгледате като цяло, ще видите, че те съществуват като цяло, без да са в отношение с нещо друго. Цялото няма позиция, тъй като няма нищо, което би могло да стои в отношение с него. То не съществува в някакво определено време, защото времето е функция на промяната. Когато наблюдавате всичко като цяло, Вие виждате, че промените се извършват само релативно, като следствие от вътрешния механизъм на системата, което включва сравняване на темпото на промените. Ако разгледаме всичко като единно цяло, тогава не остава нищо, с което то би могло да бъде сравнено и така времето се превръща във фикция. Но нека се върнем към нашия свят на нещо, място и време.
Завърнали се в своя свят, ние виждаме, че общуването не е много успешно, ако не вземем под внимание, че Нищото създава всичко. На нивото на нещата Нищото е Контекст. На човешко ниво ние го наричаме Аз (Self). Аз-ът е всичко / Нищо със способността да общува със себе си.
За да се осъществи общуване, явно в света трябва да има повече от един Аз. Ако имаше само един Аз, общуването щеше да бъде не само ненужно, него просто нямаше да го има. На нивото на Нищото има само един Аз. На нивото на явленията, т.е. на нивото на този свят, има множество Аз. Очевидно, Контекстът на вселената е направил избора да започне една игра, като е станал индивидууми.
Сега, след като положихме фундамента, можем да разговаряме за общуване. Общуване означава:
-да се създаде преживяване на нефизично ниво;
-да се развие интенцията (намерението) то да бъде предадено от Вас и прието от някого;
-преживяването да се въведе във физическата област и да се излъчи като послание чрез тялото, което обхваща глас, лицеви мускули, тонус, стойка и движение на тялото.
С други думи, Аз-ът излъчва преживяването чрез машината. Ако машината излъчи послание от себе си, никой не го чува или забелязва, понеже липсва интенция. Интенцията да се общува е същественото при успешното общуване и изхожда от това, което сте в действителност. Ако я нямаше, Аз-ът Ви бездейства и във Ваше отсъствие машината играе разсъдъчни игри. Никой не го забелязва, освен другите машини. В отношенията това състояние води до определен вид автоматизъм, става заместител на общуването, подобен на магнетофон. Появява се тенденцията да се повтарят отново и отново и отново едни и същи неща.
От позицията на слушателя приемането на едно преживяване означава то да се въведе от физичната в нефизичната област, т.е. в Аз-а. Ако то проникне само до физичната област, ще стане само един от многото записи. Ако се въведе в Аз-а, ще стане пресътворено преживяване. Едно пресътворено преживяване е точно копие на оригиналното преживяване на подателя. Истината е, че то е преживяването на подателя. Тъй като в нефизичната област съществува само един Аз, преживяванията не са просто точни репродукции – те са едно. В този свят те са две.
И така, за да станете общителен в истинския смисъл на думата, трябва да развиете две способности: да изпращате и да приемате послания. Не разбирайте думата “развиване” в обичайния смисъл. Обикновено тя означава да се работи върху нещо, за да се направи “по-добро”. Нямам предвид това. Трябва по-скоро да се освободите от баласта на своя разсъдък, за да се прояви това, което е под него. Вашите собствени разсъдъчни структури са единствените пречки за съвършено общуване. Те обхващат убеждения, мнения, позиции, предразсъдъци и т.н. Ако ги трансцендирате, надраснете, ще бъдете възхитен от многообразието на темите за общуване. Освобождаването от излишния багаж се нарича просветление. Ще го постигнете чрез неправене на нищо. Когато не правите нищо, общуването е по-скоро обичайно, отколкото необичайно състояние.
Когато изясните с другите всички възможни “добри” и “лоши” неща и когато изчистите разсъдъка си от всичко, което сте премълчавали, ще откриете, че последното изречение е “Обичам те”. Може би дори за Ваша изненада и противно на убеждението Ви това ще стане, когато се откажете от всички неща, за които сте смятали, че не сте могли или не е трябвало да говорите. За да останете в преживяването на любов към някого, просто никога не премълчавайте нищо.

Дисциплина и Контрол!

Един разбиращ човек, човек, който разбира както себе си, така и другите, винаги изпитва състрадание. Такъв човек изпитва състрадание дори и към врага си, защото е в състояние да разбере и чуждата гледна точка. Разбиращият човек знае защо другият изпитва тези чувства, знае защо другият е ядосан, защото той познава самия себе си, и притежавайки това познание, е опознал и всички останали. Такъв човек е пропит от състрадание, той разбира и следва своето разбиране.

Когато казвам това, не ме разбирай погрешно - всъщност разбирането няма нужда да бъде следвано. Самата дума "следване" създава впечатление, че нещо трябва да се прави: ти разбираш, след това трябва да направиш нещо - да следваш. Не, когато разбереш, всичко се подрежда от само себе си. Няма нужда ти да следваш. Нещата започват да се случват.

Така че първото нещо, което трябва да разбереш, е разликата между контрол и дисциплина. Контролът е фалшива монета, измислена от обществото като заместител на дисциплината: всяка фалшива монета прилича на истинската, иначе ти не би могъл да я пуснеш в употреба, иначе тя не би могла да се върти на пазара. Съществуват много фалшиви монети, отнасящи се за вътрешния живот. Например контролът е фалшива монета, заместваща истинската монета на дисциплината, а знанието е фалшива монета, заместваща разбирането.

Сектата е фалшивата монета на религията. За да задоволят потребността ти от религия, много изкуствени секти са на твое разположение - християнство, индуизъм, джайнизъм. Но всички "изми" са фалшиви. Истинската религия не е догма, тя няма никакъв "изъм". Винаги бъди внимателен за наличието на фалшиви монети, защото те са в обръщение и са били на пазара от толкова дълго време, че хората са забравили за истинските монети. Религията не е нито християнска, нито индуска, нито мохамеданска; религията си е просто религия. Тя е отношение, което човек трябва да развие вътре в себе си.

Никой не може да бъде религиозен по рождение. Когато минеш през много страдания и опит, малко по малко вътре в теб започва да кристализира някакво качество на битието: това кристализирало битие е религиозно, а уханието, което се излъчва от него, е религия. Това ухание е трудно да бъде определено.

Същото е вярно и по отношение на контрола и дисциплината. Пази се от контрола. Никога не се опитвай да се контролираш. Кой наистина ще контролира? Ако разбираш, тогава няма нужда да контролираш; ако не разбираш, тогава кой ще контролира? Това е загадката на целия проблем.

Ако разбираш, тогава каква е нуждата от контрол? Ти разбираш, така че прави това, което е правилно. Не че трябва да го направиш, ти просто го правиш, защото как можеш да направиш погрешното? Ако си гладен, не започваш да ядеш камъни - разбираш, че камъните не са подходящи за ядене и край! Няма нужда някой да ти заповядва: "Никога не яж камъни, когато си гладен". Би било глупаво, глупаво е дори да се каже. Когато си жаден, пиеш вода. Каква нужда има за тези неща да се създават правила, някакви "би трябвало" или "не би трябвало"?

Животът е прост, когато разбираш. Тогава за теб не съществуват правила и предписания за това как да го живееш, няма нужда, защото самото ти разбиране е правилото на всички правила. Има само едно златно правило и то е разбирането; всички други правила са безполезни, те могат да се изхвърлят. Ако разбираш, тогава ти можеш да зарежеш целия контрол, можеш да бъдеш свободен, защото каквото и да направиш, ще го направиш с разбиране.

Ако ме попиташ за дефиницията на това, какво е правилно, ще ти кажа: Това, което е направено с разбиране. Правилно и неправилно нямат обективни равностойности; няма правилно действие и неправилно действие, има само действия, извършени с разбиране, и действия, извършени с неразбиране. Така че понякога е възможно едно и също действие да бъде погрешно в този момент и правилно в следващия, защото ситуацията се е променила и сега разбирането повелява нещо друго. Разбирането означава да живееш момент за момент, да живееш в този момент, а твоят отговор на живота да произтича от чувствителността ти.

Така че същото правило, което е важало за вчера, не важи и за днес и не би могло да важи за утре. Но човек, който живее, контролирайки, притежава фиксирана идеология, той следва своята карта. Пътищата се променят всеки ден, животът продължава да се движи в нови измерения, а той продължава да влачи със себе си своята стара, калпава идеология и така накрая винаги се оказва в погрешна ситуация.

Когато осъзнаеш твоето собствено житейско правило, тогава ще видиш, че то не е нещо фиксирано. То е толкова динамично, колкото и самият живот.

Егото в теб се опитва да контролира; егото е онова, което те манипулира по много начини. Чрез егото обществото те манипулира, а чрез обществото мъртъвците, всички онези, които сега са мъртви, манипулират теб. Ако едно живо същество е последовател на мъртва идеология, то следва мъртви хора.

Заратустра е красив, Буда е красив, Лаодзъ е красив, Исус е красив - всички те са красиви, но вече не са приложими. Те изживяха живота си. Учи се от тях, но не бъди глупав последовател. Бъди човек, който се учи, но не бъди учен.

Ученият научава думата, мъртвата дума; човекът, който се учи, просто научава тайните на разбирането и когато придобие свое разбиране, той продължава по свой собствен път. И тук има един парадокс: хората, които всеотдайно са следвали Исус, Буда или Мохамед, никога не могат да им простят. Как би могъл да им простиш, ако заради тях си пропуснал житейските си удоволствия? Как би могъл наистина да им бъдеш благодарен? В действителност ти си им дълбоко разгневен. Ако попаднеш на тях, ще ги убиеш, ще ги умъртвиш, защото те са хората, които са те принудили да живееш един контролиран живот; те са хората, които не са ти позволили да изживееш живота си така, както на теб би ти харесало; това са хората - Мойсей и Мохамед, които са ти давали заповеди за това как да живееш. Ти не би могъл да им простиш. Благодарността ти е фалшива. Ти се чувстваш толкова нещастен, как би могъл да им бъдеш благодарен? За какво? Можеш ли да бъдеш благодарен за своето нещастие? Не, можеш да бъдеш благодарен само когато се чувстваш блажен.

Бъди човек на дисциплината, никога не бъди човек на контрола. А как можеш да бъдеш дисциплиниран? Ти познаваш само един вид дисциплина и тя е да бъдеш контролиран: или от самия себе си, или от другите. Зарежи всички правила и предписания и изживей живота си с по-дълбока будност, това е всичко. Разбирането трябва да стане единственият ти закон. Ако разбираш, ти ще обичаш; ако обичаш, не ще причиниш никому зло; ако разбираш, ти ще си щастлив, ако си щастлив, ще споделяш; ако разбираш, ти ще станеш толкова блажен, че от цялото ти същество непрестанно, подобно на река, ще струи благодарност към съществованието. Ето това е молитвата.

Опитай се да разбереш живота, не насилвай нищо и нека миналото никога няма власт над теб; защото ако миналото е тук и ти контролираш, тогава ти не можеш да разбереш живота. А животът е толкова мимолетен, той не чака.

Но защо хората се опитват да създават правила? Защо те изобщо попадат в този капан? Те падат в капана, защото да живееш с разбиране означава да живееш в опасност. Трябва да се осланяш на себе си. Живот, основан на контрол, е удобен и сигурен, ти нямаш нужда да разчиташ на себе си: Мойсей, Библията, Корана, Гита - можеш да се осланяш на всички тях, няма нужда да се тревожиш за проблемите, ти можеш да избягаш от тях. Ти намираш убежище в стари думи, дисциплини, мисли, вкопчваш се в тях. Ето как си подреждаш един комфортен живот, един живот на удобството - но да живееш удобно не означава да живееш блажено. Тогава ти изпускаш радостите, защото радостите са възможни само тогава, когато живееш опасно. Няма друг начин да живееш..

Живей опасно и когато казвам "живей опасно", имам предвид да живееш според собствената си същност, каквото и да ти струва това. Какъвто и да е залогът, живей според собственото си съзнание, според собственото си сърце и чувство.

Ако изгубиш цялата си сигурност, всички удобства и комфорт, тогава също ще бъдеш щастлив. Може и да си просяк, а не крал, може да се скиташ по улиците, облечен в дрипи, но нито един император не би могъл да си съперничи с теб. Дори и императорите биха ти завидели, защото ти ще притежаваш богатство - богатството на твоето вътрешно същество, а не на материята. Ти може и да си просяк на външен вид, но вътре в себе си да си крал.

Ако животът ти е удобен, сигурен, комфортен, ти ще избягваш опасността, ще избягваш много трудности и страдания; но като се пазиш от всички тях, ти ще държиш далеч от себе си и цялата благодат, която е възможна в живота. Запомни, че когато избягваш страданието, ти избягваш и блаженството. Когато се опитваш да избягаш от един проблем, също бягаш и от разрешаването му. Когато не желаеш да погледнеш ситуацията в очите, ти осакатяваш собствения си живот. Никога не живей контролиран живот - само човек, който се стреми да избяга от действителността, контролира живота си - но бъди дисциплиниран. Дисциплиниран не съгласно мен, не съгласно който и да било друг, а съгласно твоята собствена вътрешна светлина. "Бъди светлина на самия себе си." Това били последните думи на Буда, преди да умре; последното нещо, което Буда промълвил, било: "Бъди светлина на самия себе си". Това е дисциплината.

Сексуален вампиризъм

Да кодираш някого, буквално значи да го подчиниш и да го управляваш. Коренът на този феномен се крие в древни времена, когато хората са били повече стадни животни, отколкото хора, религиите още не са съществували, а това което е било на тяхно място сега наричаме "Тантра".

В ония времена въпросът за оцеляване е бил основен и понякога единственият важен въпрос, по който последна дума е имал "лидерът". Основно средство за въдворяване на ред и подчиненост е бил сексът. Днес това можем да видим при повечето животински видове.

Някъде преди около 10-12 хиляди години, в навечерието на раждането на първите религии, когато основна обществена единица е било племето, основата на подобно кодиране се създава чрез тантрическа пирамида. Тантричният лидер пропагандира на жертвите си принципите на свободната любов и обучава „приближените” си на методите на подобно кодиране. В следствие на това вече не лидерът, а „приближените” включват към тантричното „братство” новите поборници на свободната любов и ги обучават на същото. Броят на включените в тантричната пирамида расте в геометрична прогресия и се създава един вид йерархия, в която жизнената сила се акумулира на всяко ниво и постъпва на следващото. В резултат на това тантричният лидер събира огромен потенциал от жизнена сила. Обикновено, този потенциал се използва за управление на масите и посредством въздействие върху поведението чрез подсъзнанието се постигат едни или други цели. Черната тантра като инструмент за натрупването на потенциала за по-нататъшно влияние върху поведението на масите се е използвала от хората през цялата история на човечеството, от дълбоката древност до наши дни. Тантричните ритуали, за осъществяването на които племенните вождове са въвеждали съответните обичаи и традиции, са били особено широко разпространени през началната фаза на развитие на цивилизацията. Според тях вождът е имал официално право на полов контакт с всички жени, принадлежащи на контролираното от него племе. И това се дължи не само на склонността на вождовете към разврат, но е представлявало единствен начин за удържане на всичките мъже от племето в подчинение.

По правило, всяка жена след полов контакт с вожда е ставала жена или сексуален партньор на един или няколко мъже от племето. В резултат на това вождът е събирал необходимия му потенциал, за да запази властта си над съплеменниците си. Особено интересно е, че на примитивен стадий на развитието на цивилизацията именно тантричните ритуали са давали възможност на вождовете да управляват племената си, без които самото племе не би могло да оцелее и да се съхрани в междуплеменните сблъсъци и войни. Племето, което е оцелявало в тази борба, е било оглавявано от силен лидер, който е можел да обедини всички съплеменници в единен организъм и да вкара племето си в състояние на над-организма . Ако вождът е успявал да вкара цялото племе в състояние на над-организъм и да превърне тълпата в организирана система, то в такава система всеки воин е воювал в интерес на цялото племе, понякога жертвайки живота си. Това е възможно само в случай на пълното потискане на инстинкта за самосъхранение, който е един от най-мощните инстинкти на всички живи организми, включително и на хората. Само хора с висока степен на морално и духовно развитие са способни на съзнателното потискане на инстинкта за самосъхранение. За съжаление тези хора са много малко. При всички останали хора потискането на инстинкта за самосъхранение се проявява само в състояние на над-организъм. Вожд на племето е ставал само този, който е разполагал с достатъчен потенциал за създаването на качествено състояние на над-организъм за съплеменниците си.

В първоначалния си вид тантричните обреди са се запазвали доста дълго време сред много народи и са били известни като правото на първа брачна нощ, когато лидерът е имал официално право на сексуален контакт с всички новобрачни на своите васали, като по този начин ги е подчинявал и започвал да ги контролира. Дивият по същността си обичай е бил продиктуван от реална необходимост. В постоянните битки, водени през началната фаза от развитието на цивилизацията, са оцелявали само тези племена, които са създавали мощни тантрични пирамиди. Силните лидери, притежаващи мощен собствен потенциал, са се появявали от време на време, а тантричните пирамида са работили винаги, независимо от личността на когото и да е.

Бих искал да обърна внимание на факта, че тантричният начин за организиране на общността се наблюдава при почти всички стадни животни, към класа на които принадлежи и човекът. Затова човекът в началната фаза на еволюцията си се е подчинявал на могъщите инстинкти на дивата природа. Тантричните обреди са били неизбежни в ранните етапи на цивилизацията и са позволявали на племената да оцеляват. С развитието на цивилизацията при човека са се появявали и развивали духовни принципи и в последствие са се появявали нови начини за контрол на съзнанието на масите, раждали са се религии, подчиняващи и сближаващи хората на духовна основа. Освен това първобитните методи като черната тантра например не са изчезвали, а в зависимост от ситуацията са се видоизменяли. Необходимостта от използването на нови методи за контрол над съзнанието на хората се обяснява с появата и развитието на духовното начало на човека. С развитието на семейството и появата на собствеността, тантричните ритуали били все повече и повече отхвърляни от хората на племето, макар че са известни някои племена в Африка и Южна Америка, племената от редица острови, които дълго време са били извън обсега на влияние на общата вълна на еволюционното развитие и затова са запазили тантричните ритуали до наши дни. Появата и развитието на религиите става неизбежно, поради нарастващото неприемане на тантричните обреди. Новото идва на мястото на старото. Тантричните обреди, които са процъфтявали в продължение на почти тридесет хиляди години вече не са отговаряли на реалиите на действителността, на конкретния еволюционен етап от развитието на човешката цивилизация. Поради това преди около десет или дванадесет хиляди години е започнала Ерата на Религиите.

Залезът на демокразията

На Уолстрийт казват: когато нечии акции започнат само да "скачат нагоре", мъдрите инвеститори започват веднага да продават. През последните десетилетия демокрацията се превърна в най-търсената акция на политическата борса. Комунизмът бе съкрушен и хоризонтът е чист и всички опоненти, ако са останали такива, се изпокриха.
Трудно ни е да си припомним, че за Платон и дори за Токвил демокрацията е политическа система, подобна на всички други, със свои собствени достойнства и недостатъци. Тя не е края на политическата и социална еволюция. Днес слушаме за "народна демокрация", "икономическа демокрация", "социална демокрация", или "сексуална демокрация", които едвали имат нещо общо с това понятие.
Самата идея за пълна победа на демокрацията обаче е опасна. Демокрацията не е нещо с което разполагаме, а нещо, за което трябва да се борим. Във време на относително спокойствие и присъщото му главозамайване имахме чувството, че почти сме я достигнали. Гласоподавателят изразява своите предпочитания в определени граници, а избраниците ръководят държавата също в определена степен. По време на криза обаче, демокрацията сякаш отстъпва на заден план. Избиратели и политици вкупом делегират своите права на бюрократите експерти. Националният интерес - а всъщност интереса на Демокрацията - изисква колективното невежество на гражданите да отстъпи пред експертните умения на генерали и икономисти. Всяко друго развитие би увеличило риска да се загуби битката срещу вътрешната криза, или срещу външната агресия.
Сега избирателите започват да разбират, че най-добрата перспектива невинаги е най-популярната, че гледната точка на едно лице невинаги е най-добрата, че мнението на експерта има по-висока стойност, отколкото това на лаика. След края на Студената война в нашия свят на неспирни икономически и екологични кризи политиците започват да осъзнават, че онова, което винаги е било изключение, днес става правило. Те виждат - но не искат да признаят - че не са в крак с днешните проблеми. И тъй като патриотизмът се бори с гордостта, политиците запазват демократичната форма, предават властта, залавят се за думата, но отбягват съдържанието.
Побеждавайки като идеология, демокрацията се маргинализира като система на управление. Дори когато отричат пред себе си и пред другите, че нещо се е променило, политиците се задоволяват да държат речи, докато независещите от избори експерти правят политика. Ако политиците не делегират своите права и не започнат да се придържат към демокрацията и като към социален факт, а не само като към име, те рискуват да продължат и задълбочат проблемите на своите страни. Малко вероятно е тази ситуация да се промени.


Отношението между бюрокрация, политическо лидерство и частен сектор определя до голяма степен ефективността и формите на политически и икономически живот от началото на цивилизацията до днес.