Бойко извикал Цветанов и му казал:
-Виж к'во Цецо. В последно време здравето ми се влоши, кръвно вдигам, ядосват ме, ще вземе нещо да се случи, искам да съм подготвен. Искам да ми уредиш среща със св. Петър и се разбери с него, какво там ще струва, да ми запази едно място в Рая.
Отнело му цяла седмица, но уредил Цецо срещата и в уговореното време, изправил се Бойко пред св. Петър и му повторил какво иска.
-Може - казал св. Петър - но ще изпълниш едно мое условие.
-Как така, ще ми поставяш условия ли? - опитал се да възрази Бойко.
-Тук на небето аз командвам и думата ми е закон - казал строго св. Петър. Сега, ще те пратя в Ада за един ден. След това ще отидеш в Рая за един ден. Сам ще избереш къде искаш да ти запазя място.
Бойко се съгласил, Св. Петър щтракнал с пръсти и два Дявола се появили и го завели в Ада.
Още като пристъпил вратата, се появили няколко красавици, поднесли му цветя, завели го до едно току-що построено голф игрище, дали му да пререже лентата и тълпа от хора му ръкопляскала. После отишли на един голям стадион, където срещнал няколко стари приятели, отдавна застреляни по невнимание от други приятели. Така Бойко обикалял цял ден сред изобилие, богатство и красота, а времето минало неусетно.
На другия ден сутринта двама ангели завели Бойко в Рая. Навсякъде било чисто, тихо и пълно с непознати хора, никой не му обръщал внимание, едва изкарал няколко часа и скуката го налегнала. Когато се явил пред св. Петър въобще не се поколебал и казал.
-Запази ми място в Ада.
-Сигурен ли си? - попитал св. Петър.
-Сигурен съм!
Св. Петър се съгласил, запазил му място в Ада, а преди да си тръгне Бойко го помолил.
-Св. Петре, нека още веднъж само да погледна и да се порадвам на вечния си дом.
Св. Петър се съгласил. Дяволите отворили вратата и Бойко прекрачил прага. Но вътре всичко било различно, навсякъде мръсотия, бедни и гладни хора го гледали с ненавист, сградите с олющени фасади, а улиците целите в дупки.
-Св. Петре, ти ме измами, вчера беше различно.
-Не съм те измамил - казал св. Петър. Вчера беше така както обещаваше преди изборите, а днес е както е след изборите. Честито ти нов дом!

Политическата система е в състояние на равновесие не когато всички са на едно мнение по някой въпрос, или по всички въпроси. Общественото развитие се дължи на разномислието, но едновременно с това е невъзможно без единомислието. Това е много  важно да се разбере. Представете си един магнит. Неговото състояние на равновесие се дължи на баланса на двата му полюса - плюса и минуса. Има равновесие и едновременно с това има и полюси. В обществото е същото, но полюсите на политическата система са двете състояния на демократичния принцип. Те са свързани със правото на избор на всеки индивид по отношение на упражняване на правото му на власт.
На единия полюс е неговото право да избере свой представител, който да упражнява власт, а на другия индивида да упражни пряко своята власт. Когато казвам индивид, имам предвид индивидуалността на всеки от нас. Ние сме много различни, но в политическата система сме равноправни по отношение на правото си на избор. Затова се казва: ние хората сме различни, но много еднакви. И така когато в едно общество политическия модел на управление е изместил центъра, изкривил е модела в полза на представителност, се получава нещо като олигархично-мафиотски модел на управление, а когато се отиде в другата крайност - на пряко упражняване на власт, се получава най общо казано народовластие. Системата не може да стои дълго в дисбаланс, в един момент, ако не се регулира, тя ще се взриви.
Не само в България, но и в цяла Европа политическия модел не е в равновесие, той е изкривен и то в полза на представителната демокрация, за сметка на пряката демокрация. Това е основния проблем на системата и това е причината за нейната икономическа и финансова нестабилност, което пък води до напрежение, протести и стачки. Те в един момент неизбежно избиват в протест срещу системата и искания за нейната промяна.
Равновесието на системата не се състои в това половината от нея да е в състояние на представително управление, а другата половина в състояние на пряко управление. Това е невъзможно. Баланса се постига когато всеки индивид, във всеки момент, в зависимост от своето лично желание и преценка, може да променя представителното си участие във властта с пряко участие във властта и обратно. Практически това означава не само да мога да сменям своя избраник, както сменям примерно личния си лекар, но дори когато искам да мога да гласувам лично по всеки пректозакон както в Народното събрание, така и в Общинския съвет. Това е пряка демокрация, а Референдума, е само прашинка от цялата възможност, която дава пряката демокрация.
Основното около което се върти всичко е в думата "власт". На тази дума е подчинено всичко и всичко което се прави е заради нея. Но проблема на СИСТЕМАТА е, че притежателя на тази пуста власт си ТИ. Това е причината неизбежно "ти" да се противопоставиш на "системата". Добре си беше, когато по бай Тошово време откровенно и ясно се знаеше, че властта принадлежи на Партията. На всичко отгоре въпросната Партия беше една и грешка не можеше да се случи. Но същата тази Партия, след 1989 год. беше принудена да "сдаде" властта и то не на кого да е, а на теб. Давайки ти властта, тя направи няколко неща за да я запази, от които тук ще разгледаме само едно. То се намира в чл.1 от Конституцията, където буквално е записано: "Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция."
А сега си помисли, ако ти си монарх - цар, крал, или султан примерно, би ли приел властта да произтича от теб. Едва ли, защото това означава, че властта ти ще си изтече нанякъде. Какво би приел ти, ако си монарх. Ето отговора на Княза на България според Търновската Конституция:
9. Зaкoнoдaтeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи нa Князa и нa Нapoднoтo
пpeдcтaвитeлcтвo.
10. Князътъ утвъpждaвa и oбнapoдвa пpиeтитe oтъ Нapoднoтo cъбpaниe зaкoни.
11. Князътъ e Въpxoвeнъ нaчaлникъ нa вcички вoeнни cили въ Княжecтвoтo,
кaктo въ миpнo, тaкa и въ вoeннo вpeмe. От paздaвa вcичкитe чинoвe пo зaкoнa.
Кoйтo пocтъпи въ вoeннa cлужбa, дaвa клeтвa, чe щe дa e вepeн Князу.
12. Изпълнитeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи Князу вcитe opгaни нa тaя влacтъ
дeйcтвoвaтъ oт нeгoвo имe и пoдъ нeгoвъ Въpxoвeнъ нaдзopъ.
Следователно за да запази властта си Партията подмени думата "принадлежи" с думата "произтича". Какво следва от това?
Когато в деня на изборите, влезеш в тъмната стаичка, поставяйки хиксчето на нечия бюлетина, ти даваш власт на някого за следващите четири години. В този ден ти упражняваш пряко своята власт, правейки избор. Следователно в този момент, ти притежаваш власт, защото ако не я притежаваше, нямаше как да я дадеш. От къде притежаваш власт, кой ти я даде? Даде ти я въпросния чл.1 от Конституцията. Но там не пише че ти имаш власт само един ден на четири години. Дори не целия ден, а само от 6 ч. сутринта, до 6 ч. вечерта. Там пише, че ти си суверена. Но на практика през останалите 365 дни от годината, ти си народ, тълпа, електорат, материал и всичко друго, но не и суверен.
Ето така Партията извърши "подмяната" и въпреки чл.1 от Конституцията продължава да е притежателя, собственика на властта, а не ти.  Всички знаем какво пише над входа на Народното Събрание - "Съединението прави силата". Този текст не е подходящ, трябва да пише - "Право, справедливост и морал". Това са трите условия /критерия/, на които трябва да отговаряш за да престъпиш този праг. В Народното Събрание няма нито съединение, нито сила. Нещо повече, събранието не е народно, а партийно, а народните ни представители са партийни представители, а не народни. В Народното Събрание се решават и защитават не Народните, а Партийните интереси. Тези именно партийни интереси са причината да бъдат откраднати твоята отговорност и твоите права. Въоръжени с тях депутатите стават независини, недосегаеми от своите избиратели, заживяват свой собствен живот независещ от народа. Ще те попитам, след като този твой избраник по никакъв начин не зависи от теб, защо ще се грижи за теб, по коя елементарна логика ще прояви инициатива, желание, или морал да направи нещо за народа си. Това няма как да се случи.
Следователно порочноста на системата е в това, че тя е само представителна и не ти дава възможност ти - суверена пряко да участваш във властта. Сега се върни мислено в деня на изборите. В този ден ти просто избра някой да те представлява. Но ти живееш всеки ден, още утре или когато решиш, ти трябва да можеш да промениш своя избор. Защо ще чакаш четири години, това е лишено от всякакъв смисъл. Нещо повече, по някой въпрос, по който ти си специалист, може да решиш да гласуваш лично. Защо да не може да го направиш? Ако утре Общинския съвет ще гласува закон, или наредба с която ти не си съгласен, защо трябва да излизаш на улицата и да протестираш? Просто гласувай против и наредбата няма да се приеме, защото, гласовете на общинските съветници ще се окажат недостатъчни. Но това е друг обширен въпрос, който трябва да се разгледа отделно.

Ако зависи от мен бих променил чл.1 от Конституцията така:

Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт принадлежи на народа. Тя се осъществява от него непосредствено и  пряко, или чрез негов представител в органите, предвидени в тази Конституция.

Дори само това да се направи е много!

Когато някога Чърчил казал, че демокрацията не е най-доброто нещо, но нищо по-добро не е измислено, той е имал предвид тази демокрация, която е виждал. Ние сега също виждаме една демокрация, която не ни харесва. От тогава много неща са се променили, но нас ни интересува кое е това, което не се е променило, заради което, въпросната демокрация не ни харесва. Кое е това, което е едно и също и в България, и в Испания, и в Гърция, и в Германия, и във Франция, и т. н. в целия Европейски съюз? Има ли някакъв общ политически елемент, срещу който народите на тези страни се противопоставят, не приемат и искат да променят. Да, има такъв и той се състои в това, че в целия Европейски съюз демокрацията е представителна. Обърни внимание, да имаш представител, само по себе си не е нещо лошо, но то се превръща в нещо изродено, когато се окаже, че нямаш друга възможност, нямаш друг вариант. Порнографската същност на българския вариант на "представителна демокрация" се състои в това, че ти не гласуваш за свой представител, за конкретна личност, а за "партиен представител" определен от Партията. Тези твои "избраници" утре ще влязат в Народното събрание и ще го превърнат в "Партийно събрание", а вместо твоите интереси те ще защитават единствено "партийните интереси". И на фона на цялата тази нелепост ти се казва, че си длъжен да гласуваш за някого, който ще те представлява. Защо? Ами, ако не искам никой да ме представлява? Не, не може, системата не го позволява, не е предвидено, не е разрешено. Също като в религията, ако искаш да говориш с Бог, не можеш да го направиш лично, ще трябва да отидеш в църквата и там свещеника от твое име ще говори с Бог. Но ако ти излезеш на улицата и кажеш, писна ми от посредници, аз искам да говоря с "Господ" лично, политическата система ще те заклейми, ще те обвини, ще те смачка, а ако и това не те накара да преклониш глава, ще те унищожи. И това унищожаване ще бъде физическо, бъди сигурен в това и не си прави илюзии, че ще оцелееш. Така че когато искаш да променяш система, особено ако тя е политическа, трябва да си наясно с какво се захващаш. В този смисъл, аз въобще не съм изненадан от позицията на Президента, той е последния бастион и ще защити системата със всички средства. Нещо повече, той няма избор! От казаното до тук, можем да направим следните изводи:
1.Нито един от елементите на политическата система, парламент, президентство, правителство, партии, не могат, не са в състояние да направят нещо, което е в интерес на народа.
2.Каквото и да се предприеме някой от елементите на политическата система, парламент, президентство, правителство, партии, да направи нещо в интерес на народа е обречено на провал.
Казано с други думи не е възможно да се промени нещо в полза на народа, без да се промени системата.
Ако сме съгласни с тези изводи, ще трябва да насочим действията си към промяня на системата, ако не сме съгласни действията ни ще са в съвсем друга насока. А сега да видим, ако приемаме тези изводи, как се променя политическа система. Има точно два начина: силов и по доброволен, конституционен път. С първия няма да се занимаваме. За втория, ще кажа само, че никоя политическа система не се предава доброволно, без борба. За нас нещата са още по трудни, защото не искаме да унищожим системата, а да я демонтираме и да изградим нова. Първо да отговорим на въпроса "КАК". Ако днес искаме да променим нещо, трябва да тръгнем, от първата стъпка, където всичко се е объркало, а това е от Велико Народно Събрание. Свикване на Велико Народно Събрание! Ако си забелязал, много политици говорят за свикване на Велико Народно Събрание и нова Конституция. Нека това да не те обърква. Да, Великото Народно Събрание е Конституционния инструмент, който ще демонтира системата . Но не свикано от някоя партия, или от парламента, а онова Великото Народно Събрание свикано от теб. Сега да уточним кой си ти. Според Чл.1. от Конституцията: Цялата държавна власт произтича от народа. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Следователно, ти си Суверена. И когато казвам "ТИ" го разбирам буквално, защото суверен е не само целия народ, а и всяка негова част. Суверен е и отделния човек. Той има същите права, каквито ги има "суверена". Това е изключително важно, защото не само група граждани, но дори и един единствен гражданин може да упражни Конституционните права на суверена.
Ще го повторя: Началото е свикване на Великото Народно Събрание, но не от когото и да е, а от суверена. И не слушай, ако някой, дори и Пезидента ти каже - нямаш право. Ти имаш право на всичко, защото си суверена.
Всичко е регламентирано в Чл.1. от Конституцията. Той винаги е бил най-важния. Преди, ръководната роля на Партията, сега твоите суверенни права. Този Чл.1. е отговора на въпроса кой си ти: ти не си народ, гражданин, или гражданско общество, ти си "суверенът". Това определение ти дава политически статут, а останалите, граждански. За това представителите на политическата система те наричат народ, гражданин, електорат, понякога дори тълпа, но никога суверен. Това не е случайно. Причината е, че политическата система по никакъв начин не иска да се говори за твоя политически статут, ако може дори да бъде забравен, зачеркнат, унищожен. И до някъде е успял. Но докато Чл.1. от Конституцията съществува суверенните ти права са неприкосновени и непосредствени. Е това вече идва в повече на политическия елит, не стига че ти си притежателя на цялата власт, ами и можеш да я упражняваш пряко и непосредствено. Т.е. ти нямаш нужда от посредници за да проявиш и приложиш притежаваната от теб власт. Затова твоите суверенни права са ограничени по безцеремонен начин. Според Чл. 12. от Конституцията:
(1)Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
(2)Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
Добро утро! Сдруженията на гражданите нямат конституционни, суверенни права. Според този член, ако си в група от граждани, ти не си суверен. Кога тогава си? Никога! А, момент, тук откровено ни е подсказано как можем да извършваме политическа дейност, като влезем в политическите партии.
Нямам намерение отново да обяснявам /ще обидя умствените възможности на четящия/ че след като цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява от него непосредствено, няма как да му бъде отнета. Народа е притежателя на държавната власт и в този смисъл той не може да се бори за власт, защото не можеш да се бориш за нещо, което притежаваш.
Тъй като Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат, никоя политическа партия не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Фактически народа в качеството си на "суверен" се явява единствен мандатодател на политическите партии. Нещо повече, партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.
Но както всичко друго в нашата мила родина, всичко казано по горе е обърнато с краката на горе. Как нещата да си дойдат на мястото? Като сменим правилата и цялата система.
1.Казахме вече за свикване на Велико Народно Събрание, но инициирано от народа.
2.Целта му е да приеме нова Конституция, но пректа за тази нова Конституция трябва задължително да бъде подготвен от народа/суверена/.
3.Сърцевината на промяната е заменянето на съществуващия политически модел, с гражданско политически модел. Гражданите, не само да могат да си поставят политически цели, но и да извършват политическа дейност, и то пряко. Как се развиват нещата в момента? Някаква партия , самостоятелно или в коалиция, печели избори, взема власта и започва да управлява. От следващия ден се случват следните неща: другите партии и всякакви политически играчи, започват да коментират имат ли управляващите програма, какво правят или не правят, как всичко което правят е погрешно и как те са предупреждавали, че това ще се случи. През цялото време няма значение дали действията на правителството са правилни или не, целта е те да бъдат дискредитирани и опозицията да вземе власта. Когато почувстват, че управляващите са затруднени от канонадния огън, измислят причина за вот на недоверие. До каква степен са се самозабравили! Ако някой иска вот на недоверие, трябва да попита първо теб - суверена. Не само да те информира, но и да поика одобрението ти. Това е признак не само на уважение. Сбърканите неща са толкова много, че само ще кажа, няма нищо което да е наред. Всичко трябва да се промени. Редно е да се замислиш и попиташ кой ще свърши конкретната работа. Ще ти отговоря по следния начин. Колко са хората, които в момента са във висшия ешалон на власта, президентство, министерски съвет, народно събрание, кметства, общински съвети...
Да предположим, че са 3, 5, 10 хиляди. Сега ги махни, представи си, че просто ги няма. И всичко зависи от теб, трябва да направиш всичко от самото начало. Но помисли за тези които са "минали" през власта през последните 23 години. Какви са били те? Също като теб, обикновени граждани /преди да се превърнат в богоизбрани/. В момента сред народа има хиляди по добри от тях и като експерти, и като дипломати, политици, и като хора с качества. Разполагаме с всичко което ни е нужно, просто трябва да създадем новите правила. Когато това се случи, ние ще разполагаме с плана, програмата, ноу-хау, наречи го както искаш, с това, което ще промени нещата.
Тук има една тънкост, за която управляващите не знаят. Когато разполгаш с плана за промяна, който е одобрен от целия народ, не ти трябват стачки, протести, митинги. Тогава, ще се случи нещо като чудо, гражданската политическа воля, ще се противопостави на партийната политическа воля. Ако излезеш на протест, могат да те арестуват, дори убият, но когато заявиш, аз не те признавам, аз нямам повече нужда от твоите услуги, тогава ставаш неуязвим, силата ти е огромна. Това е не гражданско, а политическо неподчинение.

Политическата система ще ни предложи много промени, изменения и допълнения, с изключение на едно: промяна на системата. Всяка спечелена победа на икономическия фронт, всеки превзет социален рубеж, още утре ще бъде отвоюван обратно от политическия модел, ако днес ние не променим самия модел. Кризата в която България се намира е тотална, т. е. тя не е само финансова, социална и икономическа, тя е и политическа. Ние сме в криза на системата! Такава криза не се лекува с аспирин, или козметични операции, тя не може да се санира. Не случайно протестиращите граждани още след третата нощт, осъзнаха и превключиха - исканията от икономически и социални, станаха политически. За да бъда правилно разбран, ще го кажа по следния начин. Ако днес управляващите намалят цената на тока дори наполовина, това ще бъде успех за три дни. Но ако гражданите извоюват промяна в политическия модел на управление, поне 4-5 години ще влияят върху иконмическата и социална политика. Сами си направете извода, кое е по-важно.

Чл. 1. от сега действащата конституция.
(1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
Въпроса е къде изтича властта на народа.
Ето как е записано в Търновската Конституция:
"Зaкoнoдaтeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи нa Князa и нa Нapoднoтo
пpeдcтaвитeлcтвo".
Княза не е бил съгласен властта да произтича от него, той е знаел, че трябва да притежава властта.
Следователно правилната редакция е:
(2) Цялата държавна власт принадлежи на народа. Тя се осъществява от него пряко, или чрез избран от него представител.
Трябва да се знае нещо много важно по отношение на контрола над властта. Няма измислени механизми за контрол над властта. Или имаш власт, или нямаш, а нямаш ли власт, нищо не можеш да контролираш. Така че контрола над властта е измама, на която все по-малко хора се хващат. Целта не е гражданите да контролират властта, а да участват пряко в нея. Не да участват в управлението, това не променя нищо, а във властта. А участието във властта на гражданите е тяхно Конституционно право и не е работа на някой политик да ни го дава. Ние си го имаме и то е записано в Конституцията. Как това наше право ни е отнето? Чрез отговорността! Втълпено ни е, че ние не отговаряме за нищо, отговарят само политиците, но не и ти. Запомни нещо много важно, когато нямаш отговорности, нямаш и права, те вървят заедно и не се продават поотделно. А когато нямаш права и отговорности, не си свободен човек. Това е златно правило: отнеми отговорностите на един човек и от този момент той ще бъде зависим от теб. Обърни внимание, не казвам роб. Робът е в по- изгодна позиция, защото си длъжен да му осигуряваш прехраната, а той само да ти работи. При свободния човек, лишен от отговорности, не си длъжен дори да го храниш.