Седемте царства

В света в който живеем, има седем царства. Всеки от нас се ражда в царството на знанието, но не всеки изживява живота си в него. Много е трудно да напуснеш едно царство. Повечето от нас дори не се опитват, а тези които се опитват, не знаят как да го направят. Причината е, че в мига в който се родим, ние вече сме любопитни за знания. Опознаването на околния свят е толкова естествено, колкото и дишането. До вчера в утробата на мама, всеки от нас е бил единственото АЗ СЪМ. Сега изведнъж околния свят изпълва всичко и нашето АЗ изчезва, превръща се в околен свят, готов да бъде изучен. Изкушението е неустоимо и ние сме готови дори да се изгорим на горещата печка, само и само да задоволим безграничната жажда за знания и опознаване на всичко. Така ние постепенно ставаме част от царството на знанието и забравяме за себе си, забравяме кои сме и защо сме тук. Цялото ни същество е изпълнено с жаждата да учим и всички около нас ни поущряват, докато в един момент, докато се усетим, вече сме се превърнали в знайковци. Трупането на знания се превръща в самоцел и критерий за нашето АЗ, независимо, че няма нищо общо с него. А тези които натрупат най-много знания, стават многознайковци и от тях се раждат бъдещите доктори, професори и академици.
В това царство, знанието е като огромен океан, на брега на който всеки от нас като дете си играе. Толкова е хубаво и весело, че неусетно навлизаме все по навътре и трудно ни вадят от водата. Всичко започва като на игра, но след време не просто се пристрастяваме, а се превръщаме в зависими от знанието. И когато започнем да ходим на училище, ние вече сме забравили окончателно какви в същност сме се родили, ние сме вече ученици.
Не се заблуждавайте, че ви казвам, че знанието е нещо лошо, нищо подобно. Знанието е нещо много полезно, но само когато го използваш по предназначение. Когато обаче започнеш да трупаш знания и това не само продължи цял живот, но и се превърне в смисъл на животата ти, тогава вече всичко се променя. Знанието от твой помощник и приятел се превръща в твой враг. И ако не го осъзнаеш навреме, ти никога няма да напуснеш това царство. Дори да имаш хиляда живота ти все ще се раждаш и умираш в царството на знанието.
Трупането на знания е като трупането на пари. Колкото и да имаш, може да прибавиш още едно. Но колкото повече натрупваш, толкова повече ти тежат. Вече не ходиш изправен, а си се прегърбил под тежеста им.  Знанията се осъществяват в две форми. Съдържание на знанието - ти знаеш нещо, и съзнание, познаващият. Но ако се привързваш прекалено към съдържанието на знанието и способността към познание отива на втори план, то се загубваш в този свят.  

Не отдавай почит на познаваемото, а на познаващият. Знанието има два края. Единият сочи познаваемото, а другият - познаващият. Ако не откъсваш очи от познаваемото, ти се загубваш. Но ако се съсредоточиш върху познаващия, то няма да се загубиш и ще успееш да излезеш. Струва си, защото те обзема голяма, много голяма радост, защото вече си разбрал нещо много съществено, нещо, което ще остане до края, нещо фундаментално, а именно - способността към познание, способността за осъзнаване.
За да напуснеш света на знанието, трябва да не се привързваш към него и което е по-важно да се научиш да осъзнаваш във всеки момент. Тогава целия товар, който ти се е събрал и те смазва, ще олекне като перце, защото в един миг ще осъзнаеш, че ти си познаващия и осъзнаващия и единственото важно е КОЙ СИ ТИ. В този миг ще се озовеш пред вратата, портала, който води към второто царство. В момента в който прекрачиш прага, ще почувстваш такава радост наслада и еуфория, че ще ти се иска да останеш там, между двата свята. Това е измамно усещане, защото любопитството ти ще надделее и ще влезеш в света на разкаянието, втория свят в който ти предстои да научиш много неща. 

Лявата половина на мозъка си ние използваме, за да четем и разговаряме, да решаваме задачи по математика, за дедуктивно мислене, запомняне на подробности, за да измерваме времето. Между многото аспекти – лявото мозъчно полукълбо е източникът на логичното, рационално мислене. То обаче „ не знае” нищо повече.

В основата си ние сме общество на левия мозък. Фактически всичко, което приемаме за стойностно, се разработва или контролира от доминиращото ляво полукълбо на мозъка. Дори и ако произлиза от десния мозък, като например идея или музика, левият мозък надделява и го вкарва в употреба. Как сме се докарали до това положение? Никой не е абсолютно сигурен, но една от най - добрите хипотези е, че господството на левия мозък се е оформило благодарение на необходимостта от оцеляване във физическия свят. В продължениена хилядолетия нашите предци разчитаха на левия мозък, защото това бе единственият начин да свърши работа. Цялостната ни система – книги, училища, колежи и университети, промишленост, политически структури, църкви – са основно под диктата на левия мозък при обучението, приложението и действието. Позволяваме си да се отнасяме към дясномозъчното мислене с иронична толерантност, съмнение, отвращение, раздразнение, недоверие и страхопочитание. 

Защо в такъв случай се притесняваме? Защо не си останем само с лявото мозъчно полукълбо и така да си продължаваме?  Кой се нуждае от дясната половина? Ние. 

Напоследък проучванията показват, че много ловко използваме десния си мозък в ежедневието. Например левият мозък запомня името,но десният – физиономията. (Колко пъти сте попадали на позната физиономии но не сте могли да си спомните името?) Леви мозъко, бъди нащрек! Проучванията на световните лидери в история показват, че те мислят с много повече от своите аналитични, интелектуални мозъци.  Всички важни решения за човечеството са взети от левия мозък, плюс. Плюс – десния? Подкрепено е с доказателство, основаващо се на това, което сега знаем. Нещо повече – добро предположение е, че десния мозък издърпва лоста за гласуване в тъмната стаичка по време на президентските избори. Съвременната теория се концентрира около идеята, че ние променяме господството на мозъчните полукълба многократно по време на всекидневната си дейност. Тази промяна е мигновена, в зависимост от духовната или физическата необходимост в момента. Това изглежда ограничава много по-безкомпромисно и без това слабата употреба на мозъчния (духовен) потенциал. Дали това, че ставаме достатъчно умни, достатъчно дълго, та да слезем от дървото и оцелеем като същества, не е глупав шанс – или пък чудо? А може би нещо друго. 

Парламентарна Република

Според Конституцията България е Парламентарна Република. Според Избирателния ни закон обаче България е Партийна Република. Според Конституцията висш орган на управление е Народното събрание. Кой обаче управлява в народното събрание? Управлява Партията спечелила изборите (самостоятелно, или в коалиция). Народните представители гласуват според диктовката на Партията, а тя им налага как да гласуват според решението на лидера и неговото тясно обкръжение. Следователно в България е в пълна сила отменения чл.1 на Живковата Конституция за ръководната роля на Партията, с тази разлика, че Партията вече не е една, а са няколкостотин.
Самия народен представител се е превърнал в партиен представител, а самото народно събрание е по-подходящо да се нарича партийно събрание. При това положение имам ли аз свой народен представител? Не! Този който би трябвало да бъде мой предстявител, представлява партията, а не мен. Ето по тази причина България не е Парламентарна Република. Тя е Партийна Република и като такава е създала закони, които защитават партийния, а не народния суверинитет.
Основния закон по който партийния модел съществува и се възпроизвежда е Избирателния кодекс. Той е партиен документ, по-важен от Конституцията и узаконява всичко което е в партиен интерес, но противоречи на Конституцията. Този закон си има и свой собствен бюджет, който се нарича "държавна субсидия". Много е важно да се знае, че тази субсидия е партийна. Тя се дава на партията. Всеки народен представител, който напускайки парламентарната група се опита да си присвои субсидията ще бъде анатемосан, а закона ще се промени така че никой да не може да отмъкне партийните пари.
Някои наивни избиратели смятат, че партиите могат доброволно да намалят, или да се откажат от субсидията. Това е невъзможно!
За да разберем същността и корена на това зло, трябва да си отговорим на един въпрос: как партията успя да извърши този конституционен преврат? И когато казвам "партията" имам предвид именно комунистическата партия, която впоследствие се клонира в 101 партийки, изпълващи от най-ляво до най-дясно цялото политическо пространство.
В България събитията „се сложиха“ така, че на 07 декември 1989 г. бе създадена официално организирана опозиция, станала известна като „Съюз на демократичните сили“ (СДС), а три дни след това – на 10 декември 1989 г. – бе организиран първият опозиционен митинг, на който бе оспорена легитимността на правомощията на управляващата комунистическа партия и на действуващото Народно събрание, и във връзка с това бе издигнато искането за свикване на Национална политическа „Кръгла маса“, която да изработи и приеме Пакет от задължителни политически документи за създаването на нов и легитимен политически и законодателен механизъм за управление на страната. Основните теми, разисквани на заседанията на „Кръглата маса“, бяха четири: политическата система, разделянето на властта, националният въпрос и избирателният закон. От юридическа гледна точка феноменът „Кръгла маса“ не бе регламентиран с нито един правен нормативен акт, поради което и нейният шумно рекламиран статус като стояща „над“ Парламента бе пълен абсурд. В края на януари и началото на февруари 1990 г. отприщеният от Държавна сигурност и изключително умело дирижиран „етнически кипеж“ затихна, и постепенно на политическата сцена се наложиха други две основни събития, които също така беха изключително умело дирижирани от ДС и приковаваха вниманието на цялата общественост – Националната политическа „Кръгла маса“ и мощната стачна вълна. При задълбочаващата се икономическа криза и на фона на тези две събития, след проведения от 30 януари до 02 февруари 1990 г. ХІV извънреден конгрес на БКП бе извършена втората голяма промяна – формираният пред 10 ноември 1989 г. правителствен кабинет подаде оставка на 03 февруари 1990 г. и на 08 февруари 1990 г. бе съставено изцяло еднопартийно правителство на Комунистическата партия, ръководено от Андрей Карлов Луканов. Изключително лесно и абсолютно безпроблемно постигнатото в заседанията на „Кръглата маса” Политическо Споразумение включваше пет принципи, а именно: Парламентарна Република, многопартийна система, пазарно стопанство, равни права на всички граждани и екологично законодателство. Относно въпроса „Как трябва да бъдат въведени тези принципи?“ отговорът бе даден инструментално чрез отговорите на два въпроси: „Кой е легитимен да участвува в политическия живот?“ и „Как ще бъде определен преходът към новото статукво?“. Отговорите гласяха, че „легитимни са само представителите на властта и представителите на признатата от нея опозиция“, а „новото статукво ще се формира и определи от Великото Народно събрание“. Икономико-стопански промени не бяха поискани и от двете страни на участниците в „Кръглата маса“, като имплицитно бе предпоставено, че бъдещите коалиционни правителства ще решават тези неща. Именно така, по този начин, участието в политиката бе предоставено като легитимно единствено на БСП и СДС, с което фактически бе легитимиран т. нар. двуполюсен политически модел. Изключително любопитно е, също така, че различията между „двете страни“ на Споразумението се свеждаха единствено по въпроса за статуквото, при което, защитавайки статуквото, БКП/БСП се самоопредели като „дясна (консервативна) партия”, а СДС – като „лява“, като „партия на промяната“; а на всичката останала символика бе възложена функцията да внушава обратното.
Така започна всичко.
Втория въпрос на който се налага да си отговорим е как да бъде възстановена Конституциятаи да се премахне направената подмяна и кое точно е подменено. Подмяната е още в чл. 1 от Конституцията. Ето как става това:
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Този текст означава, че народа конституционно е притежател на власта. Защо тогава суверена, т.е. народа не може да упражни това свое право? Кой и как му го е отнел? Отговора ще намерим в същата Конституция:
Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
Само политическите партии имат право на власт, а гражданите независимо от нивото на своята обединеност, нямат право на власт. Но нали те бяха "суверена"? Да, те са суверена и ако искат власт да регистрират Политическа партия. Ето в това е измамата, подмяната на конституционната ни свобода, защото в момента в който регистрираш Партия, ти се идентифицираш със съществуващата система, възпроизвеждаш я, принуден си да играеш по нейните правила. Замислял ли си се защо има толкова много партии? Това са групи от хора които са измамени от системата и не са осъзнали, че това за което се борят, Конституционно им принадлежи. Единствения начин да се излезе от този Конституционен капан е "суверена", да може пряко и безусловно да участва във власта, която конституционно му принадлежи. За да упражни това свое право, на суверена не му е необходимо да създава, или регистрира нещо. Ето част от измамата: втълпили са ни, че трябва да регистрираме нещо. Но ние вече сме "суверена", няма нужда да го доказваме или обличаме в някаква законна форма, защото Конституцията е най-висшия закон. Тук трябва да разсеем още една заблуда. Суверен е не само целия народ, а и всяка негова част. Суверен е и отделния човек. Той има същите права, каквито ги има "суверена". Това е изключително важно, защото не само група граждани, но дори и един единствен гражданин може да упражни Конституционните права на суверена.
Ако имаме гражданската воля да упражним правата си, да си отговорим на следния въпрос. Ще ни позволи ли системата това доброволно? Отговора е - НЕ. Следователно това трябва да стане силово. В нашето съвремие силовите методи са изключително ефективни и разнообразни, и Конституцията ги позволява, т. е. това са законни средства, които принуждават управляващите да приемат определени условия, или да направят определени отстъпки.
Аз съм гражданин, всеки един от нас е гражданин. Дори ако някой от нас е член на партия, той не престава да бъде гражданин. Много партийни членове са го забравили, или не искат да си го спомнят, но това не променя нещата - всички сме първо граждани и след това всичко останало. В този смисъл, аз нямам нищо против който и да е гражданин, заради негово политическо пристрастие. Аз имам против неговото политическо пристрастие да претендира за власт която не му принадлежи, да си припомним: "Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет".

Бойко извикал Цветанов и му казал:
-Виж к'во Цецо. В последно време здравето ми се влоши, кръвно вдигам, ядосват ме, ще вземе нещо да се случи, искам да съм подготвен. Искам да ми уредиш среща със св. Петър и се разбери с него, какво там ще струва, да ми запази едно място в Рая.
Отнело му цяла седмица, но уредил Цецо срещата и в уговореното време, изправил се Бойко пред св. Петър и му повторил какво иска.
-Може - казал св. Петър - но ще изпълниш едно мое условие.
-Как така, ще ми поставяш условия ли? - опитал се да възрази Бойко.
-Тук на небето аз командвам и думата ми е закон - казал строго св. Петър. Сега, ще те пратя в Ада за един ден. След това ще отидеш в Рая за един ден. Сам ще избереш къде искаш да ти запазя място.
Бойко се съгласил, Св. Петър щтракнал с пръсти и два Дявола се появили и го завели в Ада.
Още като пристъпил вратата, се появили няколко красавици, поднесли му цветя, завели го до едно току-що построено голф игрище, дали му да пререже лентата и тълпа от хора му ръкопляскала. После отишли на един голям стадион, където срещнал няколко стари приятели, отдавна застреляни по невнимание от други приятели. Така Бойко обикалял цял ден сред изобилие, богатство и красота, а времето минало неусетно.
На другия ден сутринта двама ангели завели Бойко в Рая. Навсякъде било чисто, тихо и пълно с непознати хора, никой не му обръщал внимание, едва изкарал няколко часа и скуката го налегнала. Когато се явил пред св. Петър въобще не се поколебал и казал.
-Запази ми място в Ада.
-Сигурен ли си? - попитал св. Петър.
-Сигурен съм!
Св. Петър се съгласил, запазил му място в Ада, а преди да си тръгне Бойко го помолил.
-Св. Петре, нека още веднъж само да погледна и да се порадвам на вечния си дом.
Св. Петър се съгласил. Дяволите отворили вратата и Бойко прекрачил прага. Но вътре всичко било различно, навсякъде мръсотия, бедни и гладни хора го гледали с ненавист, сградите с олющени фасади, а улиците целите в дупки.
-Св. Петре, ти ме измами, вчера беше различно.
-Не съм те измамил - казал св. Петър. Вчера беше така както обещаваше преди изборите, а днес е както е след изборите. Честито ти нов дом!

Политическата система е в състояние на равновесие не когато всички са на едно мнение по някой въпрос, или по всички въпроси. Общественото развитие се дължи на разномислието, но едновременно с това е невъзможно без единомислието. Това е много  важно да се разбере. Представете си един магнит. Неговото състояние на равновесие се дължи на баланса на двата му полюса - плюса и минуса. Има равновесие и едновременно с това има и полюси. В обществото е същото, но полюсите на политическата система са двете състояния на демократичния принцип. Те са свързани със правото на избор на всеки индивид по отношение на упражняване на правото му на власт.
На единия полюс е неговото право да избере свой представител, който да упражнява власт, а на другия индивида да упражни пряко своята власт. Когато казвам индивид, имам предвид индивидуалността на всеки от нас. Ние сме много различни, но в политическата система сме равноправни по отношение на правото си на избор. Затова се казва: ние хората сме различни, но много еднакви. И така когато в едно общество политическия модел на управление е изместил центъра, изкривил е модела в полза на представителност, се получава нещо като олигархично-мафиотски модел на управление, а когато се отиде в другата крайност - на пряко упражняване на власт, се получава най общо казано народовластие. Системата не може да стои дълго в дисбаланс, в един момент, ако не се регулира, тя ще се взриви.
Не само в България, но и в цяла Европа политическия модел не е в равновесие, той е изкривен и то в полза на представителната демокрация, за сметка на пряката демокрация. Това е основния проблем на системата и това е причината за нейната икономическа и финансова нестабилност, което пък води до напрежение, протести и стачки. Те в един момент неизбежно избиват в протест срещу системата и искания за нейната промяна.
Равновесието на системата не се състои в това половината от нея да е в състояние на представително управление, а другата половина в състояние на пряко управление. Това е невъзможно. Баланса се постига когато всеки индивид, във всеки момент, в зависимост от своето лично желание и преценка, може да променя представителното си участие във властта с пряко участие във властта и обратно. Практически това означава не само да мога да сменям своя избраник, както сменям примерно личния си лекар, но дори когато искам да мога да гласувам лично по всеки пректозакон както в Народното събрание, така и в Общинския съвет. Това е пряка демокрация, а Референдума, е само прашинка от цялата възможност, която дава пряката демокрация.
Основното около което се върти всичко е в думата "власт". На тази дума е подчинено всичко и всичко което се прави е заради нея. Но проблема на СИСТЕМАТА е, че притежателя на тази пуста власт си ТИ. Това е причината неизбежно "ти" да се противопоставиш на "системата". Добре си беше, когато по бай Тошово време откровенно и ясно се знаеше, че властта принадлежи на Партията. На всичко отгоре въпросната Партия беше една и грешка не можеше да се случи. Но същата тази Партия, след 1989 год. беше принудена да "сдаде" властта и то не на кого да е, а на теб. Давайки ти властта, тя направи няколко неща за да я запази, от които тук ще разгледаме само едно. То се намира в чл.1 от Конституцията, където буквално е записано: "Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция."
А сега си помисли, ако ти си монарх - цар, крал, или султан примерно, би ли приел властта да произтича от теб. Едва ли, защото това означава, че властта ти ще си изтече нанякъде. Какво би приел ти, ако си монарх. Ето отговора на Княза на България според Търновската Конституция:
9. Зaкoнoдaтeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи нa Князa и нa Нapoднoтo
пpeдcтaвитeлcтвo.
10. Князътъ утвъpждaвa и oбнapoдвa пpиeтитe oтъ Нapoднoтo cъбpaниe зaкoни.
11. Князътъ e Въpxoвeнъ нaчaлникъ нa вcички вoeнни cили въ Княжecтвoтo,
кaктo въ миpнo, тaкa и въ вoeннo вpeмe. От paздaвa вcичкитe чинoвe пo зaкoнa.
Кoйтo пocтъпи въ вoeннa cлужбa, дaвa клeтвa, чe щe дa e вepeн Князу.
12. Изпълнитeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи Князу вcитe opгaни нa тaя влacтъ
дeйcтвoвaтъ oт нeгoвo имe и пoдъ нeгoвъ Въpxoвeнъ нaдзopъ.
Следователно за да запази властта си Партията подмени думата "принадлежи" с думата "произтича". Какво следва от това?
Когато в деня на изборите, влезеш в тъмната стаичка, поставяйки хиксчето на нечия бюлетина, ти даваш власт на някого за следващите четири години. В този ден ти упражняваш пряко своята власт, правейки избор. Следователно в този момент, ти притежаваш власт, защото ако не я притежаваше, нямаше как да я дадеш. От къде притежаваш власт, кой ти я даде? Даде ти я въпросния чл.1 от Конституцията. Но там не пише че ти имаш власт само един ден на четири години. Дори не целия ден, а само от 6 ч. сутринта, до 6 ч. вечерта. Там пише, че ти си суверена. Но на практика през останалите 365 дни от годината, ти си народ, тълпа, електорат, материал и всичко друго, но не и суверен.
Ето така Партията извърши "подмяната" и въпреки чл.1 от Конституцията продължава да е притежателя, собственика на властта, а не ти.  Всички знаем какво пише над входа на Народното Събрание - "Съединението прави силата". Този текст не е подходящ, трябва да пише - "Право, справедливост и морал". Това са трите условия /критерия/, на които трябва да отговаряш за да престъпиш този праг. В Народното Събрание няма нито съединение, нито сила. Нещо повече, събранието не е народно, а партийно, а народните ни представители са партийни представители, а не народни. В Народното Събрание се решават и защитават не Народните, а Партийните интереси. Тези именно партийни интереси са причината да бъдат откраднати твоята отговорност и твоите права. Въоръжени с тях депутатите стават независини, недосегаеми от своите избиратели, заживяват свой собствен живот независещ от народа. Ще те попитам, след като този твой избраник по никакъв начин не зависи от теб, защо ще се грижи за теб, по коя елементарна логика ще прояви инициатива, желание, или морал да направи нещо за народа си. Това няма как да се случи.
Следователно порочноста на системата е в това, че тя е само представителна и не ти дава възможност ти - суверена пряко да участваш във властта. Сега се върни мислено в деня на изборите. В този ден ти просто избра някой да те представлява. Но ти живееш всеки ден, още утре или когато решиш, ти трябва да можеш да промениш своя избор. Защо ще чакаш четири години, това е лишено от всякакъв смисъл. Нещо повече, по някой въпрос, по който ти си специалист, може да решиш да гласуваш лично. Защо да не може да го направиш? Ако утре Общинския съвет ще гласува закон, или наредба с която ти не си съгласен, защо трябва да излизаш на улицата и да протестираш? Просто гласувай против и наредбата няма да се приеме, защото, гласовете на общинските съветници ще се окажат недостатъчни. Но това е друг обширен въпрос, който трябва да се разгледа отделно.

Ако зависи от мен бих променил чл.1 от Конституцията така:

Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт принадлежи на народа. Тя се осъществява от него непосредствено и  пряко, или чрез негов представител в органите, предвидени в тази Конституция.

Дори само това да се направи е много!