Пътят към духовното минава през твоето его.

Във външния свят, ако се опиташ да заблудиш себе си, ще те помислят за луд, но в духовния свят това е много лесно. Можеш да кажеш, че твоето кундалини се е издигнало. Само защото имаш някаква болка в гърба, кундалини се е издигнало. Понеже мозъкът ти се чувства малко неуравновесен, ти си мислиш, че си отворил центровете. Понеже имаш непрекъснато главоболие, мислиш че си отворил третото око. Можеш да заблуждаваш и никой нищо не може да ти каже и никой не се интересува. Но има лъжливи учители, които ще ти кажат: "Да, това е методът." И ти ще се чувстваш щастлив.
Пътуването на егото означава, че не се интересуваш от истинската трансформация на себе си; интересува те претенцията. А да претендираш е лесно, няма да ти струва нищо. И това е нещо взаимно. Когато някой гуру, така наречен гуру, каже, че ти си пробуден, разбира се заслугата за това е негова, затова трябва да изразиш уважението си към него. Взаимно се нуждаете един от друг. Ти изразяваш уважението си към него.
И след това не можеш да напуснеш този гуру, защото когато го напуснеш, какво ще стане с твоето пробуждане, с твоето кундалини? Не можеш да го напуснеш. Този гуру зависи от тебе, защото ти изразяваш уважението си към него и зависиш от него, защото никой друг няма да седне да вярва, че си пробуден.
Не можеш да напуснеш. Това е взаимен блъф. Ако наистина търсиш, това не е толкова лесно. И тогава не се нуждаеш от никакъв свидетел. Това е много трудно; може да отнеме няколко живота. И е болезнено, то е продължително страдание, защото трябва да се разрушат много неща, много неща трябва да се преодолеят, дълго време поставяни окови трябва да се счупят. Не е лесно. Това не е детска игра. Изключително трудно е и задължително ще има страдание, защото когато започнеш да променяш модела си, всичко старо трябва да бъде изоставено. А всички твои вложения са в старото. Ще трябва да страдаш.
Когато започнеш да се вглеждаш навътре и да търсиш своето его и след като не го откриеш, какво ще стане с твоя имидж, с който си живял досега? Винаги си считал себе си за много добър човек, нравствен, такъв и онакъв - какво ще стане с това? Когато разбереш, че не можеш да се откриеш никъде, къде е тогава този добър човек? Твоето его обхваща всичко онова, което си мислил за себе си. В него е включено всичко. То не е нещо, което можеш лесно да захвърлиш. То си ти, цялото ти минало.
Когато го изоставиш, се превръщаш в чиста нула, все едно никога преди това не си съществувал. За първи път се раждаш; никакъв опит, никакво познание, никакво минало - също като новородено, невинно дете. Иска се смелост, иска се кураж.
Автентичното търсене е трудно. Пътуването на егото е много лесно. И егото може много лесно да се удовлетвори, защото всъщност нищо не се удовлетворява. Започваш да вярваш; започваш да вярваш, че нещо се е случило с тебе. Просто си губиш времето, енергията и живота. Затова ако наистина си при някой учител, той непрекъснато ще те изтегля от твоето пътуване. Ще трябва постоянно да следи, да не се превърнеш в луд, да не живееш в измислен свят. Непрекъснато ще те предпазва от това. А това е нещо много, много трудно, защото, когато си върнат обратно на земята, ще намразиш учителя си. "Стигнах толкова далече и бях на ръба на експлодирането, а той казва: "Нищо не е станало. Просто си въобразяваш." Върнат си обратно на земята. Много е трудно да си ученик на истински учител. И учениците почти винаги застават срещу своите учители, защото те са на пътя на егото, а учителят се опитва да ги отклони оттам. Точно тези ученици създават фалшивите учители. Те имат нужда, толкова голяма нужда, че този, който удовлетвори тяхната нужда, се превръща в техен учител. А е лесно да се помогне на егото ти да се развие, защото ти стоиш зад него. Много е трудно да се помогне на егото да изчезне. Запомни добре, проверявай всеки ден, всеки миг дали твоето търсене не е пътуване на егото. Непрекъснато проверявай. Пътищата на егото са много, много измамни. Те не са на повърхността. Егото те манипулира от вътре; дълбоко от подсъзнанието. Но ако си нащрек, егото не може да те заблуди. Ако си нащрек, ще научиш езика му, ще научиш чувствата му, защото то винаги върви след преживяването. Това е ключовата дума. Егото винаги се стреми към преживяването - сексуално или духовно, няма никаква разлика. Егото се лакоми да преживее това или онова: да преживее кундалини или да преживее седмото тяло. Егото винаги се стреми към преживяването. Истинското търсене не е желание за никакво преживяване, защото всяко преживяване ще те разочарова, по необходимост ще те разочарова - защото всяко преживяване е повторимо; след това ще ти дотегне; след това отново ще търсиш някакво ново преживяване.
Търсенето на новото е присъщо на егото. Ще медитираш и ако медитираш, само за да изживееш ново вълнение, защото животът ти е станал досаден - омръзнал ти е обичайния начин на живот, затова се опитваш да изживееш нещо ново, да изпиташ някакво ново вълнение. Можеш да го постигнеш, защото хората намират това, което търсят. Това е нещастието - това, което желаеш, ще го откриеш. И след това ще се разкайваш. Получил си вълнението. След това какво? След това и то ще ти омръзне. След това искаш да вземеш ЛСД или нещо друго. След това продължаваш да ходиш от един учител при друг. от този ашрам в онзи, просто търсейки ново изживяване.
Егото е ненаситно за нови преживявания. А всяко ново преживяване ще се превърне в старо, защото това, което е ново, ще стане старо: и ще продължаваш непрекъснато по този начин. Духовността в действителност не е търсене на преживявания. Духовността е търсенето на човешкото същество. Не на някакво изживяване, не дори и на блаженството, дори и на екстаза, защото изживяването е нещо външно; колкото и да е вътрешно, все пак е външно.
Духовността е търсенето на истинското същество, което е в тебе: Трябва да разбера, каква е моята реалност. И с това познание всякакво желание за различни изживявания престава. С това познание подтикът изчезва - никакъв подтик да се търсят нови преживявания. С познаването на вътрешната истинска реалност, на автентичното същество, всички търсения се преустановяват.
Затова не търси никакви преживявания. Всички преживявания са номер на ума, всички преживявания са просто бягство. Медитацията не е преживяване; по-скоро, тя е спиране на всички преживявания. Затова тези, които наистина са се опитали да изразят това, което е станало вътре - например, Буда - казват: "Не ме питай, какво се случва там." Или, ако настояваш, ще ти кажат: "Нищо не се случва."
Ако ти кажа, че по време на медитация нищо не се случва, какво ще направиш? Ще престанеш да медитираш. Ако нищо няма да се случи, каква е ползата? Това показва, че си на пътя на егото.
Преживяването е нещо вън от тебе. Това, което го преживява, е твоето същество. Това е разликата между духовността и фалшивото.: ако се стремиш към преживяването, духовността е неистинска; ако се стремиш към преживяващия, тогава тя е истинска. Но тогава ти не се занимаваш с кундалини, не се занимаваш с чакрите, не се занимаваш с всички тези неща. Те ще се случат, но ти не се интересуваш и не се движиш по тези вторични, производни пътища. Ще продължаваш да се движиш към вътрешния център, където не остава нищо друго, освен самия ти в твоята тотална самота. Остава единствено съзнанието, без никакво съдържание.
Съдържанието е преживяването. Всичко, което преживяваш, е съдържанието. Изживявам мъка - тогава мъката се превръща в съдържание на моето съзнание. След това изживявам удоволствие - тогава удоволствието е съдържанието. След преживявам досада - тогава досадата е съдържанието. А след това можеш да изживееш тишината - тогава тишината е съдържанието. След това можеш да изживееш блаженството - тогава блаженството е съдържанието. Продължаваш да променяш съдържанието. Можеш да го променяш до безкрайност, но това не е истинското нещо.
Истинското е онзи. на когото тези неща се случват - на когото се случва досадата, на когото се случва блаженството. Духовното търсене не е това, какво се случва, а на кого се случва. Тогава за егото няма възможност да се появи.