Когато някога Чърчил казал, че демокрацията не е най-доброто нещо, но нищо по-добро не е измислено, той е имал предвид тази демокрация, която е виждал. Ние сега също виждаме една демокрация, която не ни харесва. От тогава много неща са се променили, но нас ни интересува кое е това, което не се е променило, заради което, въпросната демокрация не ни харесва. Кое е това, което е едно и също и в България, и в Испания, и в Гърция, и в Германия, и във Франция, и т. н. в целия Европейски съюз? Има ли някакъв общ политически елемент, срещу който народите на тези страни се противопоставят, не приемат и искат да променят. Да, има такъв и той се състои в това, че в целия Европейски съюз демокрацията е представителна. Обърни внимание, да имаш представител, само по себе си не е нещо лошо, но то се превръща в нещо изродено, когато се окаже, че нямаш друга възможност, нямаш друг вариант. Порнографската същност на българския вариант на "представителна демокрация" се състои в това, че ти не гласуваш за свой представител, за конкретна личност, а за "партиен представител" определен от Партията. Тези твои "избраници" утре ще влязат в Народното събрание и ще го превърнат в "Партийно събрание", а вместо твоите интереси те ще защитават единствено "партийните интереси". И на фона на цялата тази нелепост ти се казва, че си длъжен да гласуваш за някого, който ще те представлява. Защо? Ами, ако не искам никой да ме представлява? Не, не може, системата не го позволява, не е предвидено, не е разрешено. Също като в религията, ако искаш да говориш с Бог, не можеш да го направиш лично, ще трябва да отидеш в църквата и там свещеника от твое име ще говори с Бог. Но ако ти излезеш на улицата и кажеш, писна ми от посредници, аз искам да говоря с "Господ" лично, политическата система ще те заклейми, ще те обвини, ще те смачка, а ако и това не те накара да преклониш глава, ще те унищожи. И това унищожаване ще бъде физическо, бъди сигурен в това и не си прави илюзии, че ще оцелееш. Така че когато искаш да променяш система, особено ако тя е политическа, трябва да си наясно с какво се захващаш.



Според Конституцията България е Парламентарна Република. Според Избирателния ни закон обаче България е Партийна Република. Според Конституцията висш орган на управление е Народното събрание. Кой обаче управлява в народното събрание? Управлява Партията спечелила изборите (самостоятелно, или в коалиция). Народните представители гласуват според диктовката на Партията, а тя им налага как да гласуват според решението на лидера и неговото тясно обкръжение. Следователно в България е в пълна сила отменения чл.1 на Живковата Конституция за ръководната роля на Партията, с тази разлика, че Партията вече не е една, а са няколкостотин.
Самия народен представител се е превърнал в партиен представител, а самото народно събрание е по-подходящо да се нарича партийно събрание. При това положение имам ли аз свой народен представител? Не! Този който би трябвало да бъде мой предстявител, представлява партията, а не мен. Ето по тази причина България не е Парламентарна Република. Тя е Партийна Република и като такава е създала закони, които защитават партийния, а не народния суверинитет.
Основния закон по който партийния модел съществува и се възпроизвежда е Избирателния кодекс. Той е партиен документ, по-важен от Конституцията и узаконява всичко което е в партиен интерес, но противоречи на Конституцията. Този закон си има и свой собствен бюджет, който се нарича "държавна субсидия". Много е важно да се знае, че тази субсидия е партийна. Тя се дава на партията. Всеки народен представител, който напускайки парламентарната група се опита да си присвои субсидията ще бъде анатемосан, а закона ще се промени така че никой да не може да отмъкне партийните пари.
Някои наивни избиратели смятат, че партиите могат доброволно да намалят, или да се откажат от субсидията. Това е невъзможно!
За да разберем същността и корена на това зло, трябва да си отговорим на един въпрос: как партията успя да извърши този конституционен преврат? И когато казвам "партията" имам предвид именно комунистическата партия, която впоследствие се клонира в 101 партийки, изпълващи от най-ляво до най-дясно цялото политическо пространство.
В България събитията „се сложиха“ така, че на 07 декември 1989 г. бе създадена официално организирана опозиция, станала известна като „Съюз на демократичните сили“ (СДС), а три дни след това – на 10 декември 1989 г. – бе организиран първият опозиционен митинг, на който бе оспорена легитимността на правомощията на управляващата комунистическа партия и на действуващото Народно събрание, и във връзка с това бе издигнато искането за свикване на Национална политическа „Кръгла маса“, която да изработи и приеме Пакет от задължителни политически документи за създаването на нов и легитимен политически и законодателен механизъм за управление на страната. Основните теми, разисквани на заседанията на „Кръглата маса“, бяха четири: политическата система, разделянето на властта, националният въпрос и избирателният закон. От юридическа гледна точка феноменът „Кръгла маса“ не бе регламентиран с нито един правен нормативен акт, поради което и нейният шумно рекламиран статус като стояща „над“ Парламента бе пълен абсурд. В края на януари и началото на февруари 1990 г. отприщеният от Държавна сигурност и изключително умело дирижиран „етнически кипеж“ затихна, и постепенно на политическата сцена се наложиха други две основни събития, които също така беха изключително умело дирижирани от ДС и приковаваха вниманието на цялата общественост – Националната политическа „Кръгла маса“ и мощната стачна вълна. При задълбочаващата се икономическа криза и на фона на тези две събития, след проведения от 30 януари до 02 февруари 1990 г. ХІV извънреден конгрес на БКП бе извършена втората голяма промяна – формираният пред 10 ноември 1989 г. правителствен кабинет подаде оставка на 03 февруари 1990 г. и на 08 февруари 1990 г. бе съставено изцяло еднопартийно правителство на Комунистическата партия, ръководено от Андрей Карлов Луканов. Изключително лесно и абсолютно безпроблемно постигнатото в заседанията на „Кръглата маса” Политическо Споразумение включваше пет принципи, а именно: Парламентарна Република, многопартийна система, пазарно стопанство, равни права на всички граждани и екологично законодателство. Относно въпроса „Как трябва да бъдат въведени тези принципи?“ отговорът бе даден инструментално чрез отговорите на два въпроси: „Кой е легитимен да участвува в политическия живот?“ и „Как ще бъде определен преходът към новото статукво?“. Отговорите гласяха, че „легитимни са само представителите на властта и представителите на признатата от нея опозиция“, а „новото статукво ще се формира и определи от Великото Народно събрание“. Икономико-стопански промени не бяха поискани и от двете страни на участниците в „Кръглата маса“, като имплицитно бе предпоставено, че бъдещите коалиционни правителства ще решават тези неща. Именно така, по този начин, участието в политиката бе предоставено като легитимно единствено на БСП и СДС, с което фактически бе легитимиран т. нар. двуполюсен политически модел. Изключително любопитно е, също така, че различията между „двете страни“ на Споразумението се свеждаха единствено по въпроса за статуквото, при което, защитавайки статуквото, БКП/БСП се самоопредели като „дясна (консервативна) партия”, а СДС – като „лява“, като „партия на промяната“; а на всичката останала символика бе възложена функцията да внушава обратното.
Така започна всичко.

Подмяната е още в чл. 1 от Конституцията. Ето как става това:
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Този текст означава, че народа конституционно е притежател на власта. Защо тогава суверена, т.е. народа не може да упражни това свое право? Кой и как му го е отнел? Отговора ще намерим в същата Конституция:
Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
Само политическите партии имат право на власт, а гражданите независимо от нивото на своята обединеност, нямат право на власт. Но нали те бяха "суверена"? Да, те са суверена и ако искат власт да регистрират Политическа партия. Ето в това е измамата, подмяната на конституционната ни свобода, защото в момента в който регистрираш Партия, ти се идентифицираш със съществуващата система, възпроизвеждаш я, принуден си да играеш по нейните правила. Замислял ли си се защо има толкова много партии? Това са групи от хора които са измамени от системата и не са осъзнали, че това за което се борят, Конституционно им принадлежи. Единствения начин да се излезе от този Конституционен капан е "суверена", да може пряко и безусловно да участва във власта, която конституционно му принадлежи. За да упражни това свое право, на суверена не му е необходимо да създава, или регистрира нещо. Ето част от измамата: втълпили са ни, че трябва да регистрираме нещо. Но ние вече сме "суверена", няма нужда да го доказваме или обличаме в някаква законна форма, защото Конституцията е най-висшия закон. Тук трябва да разсеем още една заблуда. Суверен е не само целия народ, а и всяка негова част. Суверен е и отделния човек. Той има същите права, каквито ги има "суверена". Това е изключително важно, защото не само група граждани, но дори и един единствен гражданин може да упражни Конституционните права на суверена.
Ако имаме гражданската воля да упражним правата си, да си отговорим на следния въпрос. Ще ни позволи ли системата това доброволно? Отговора е - НЕ. Следователно това трябва да стане силово. В нашето съвремие силовите методи са изключително ефективни и разнообразни, и Конституцията ги позволява, т. е. това са законни средства, които принуждават управляващите да приемат определени условия, или да направят определени отстъпки.
Аз съм гражданин, всеки един от нас е гражданин. Дори ако някой от нас е член на партия, той не престава да бъде гражданин. Много партийни членове са го забравили, или не искат да си го спомнят, но това не променя нещата - всички сме първо граждани и след това всичко останало. В този смисъл, аз нямам нищо против който и да е гражданин, заради негово политическо пристрастие. Аз имам против неговото политическо пристрастие да претендира за власт която не му принадлежи, да си припомним: "Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет".
Сърцевината на сегашния модел е представителната демокрация и липсата на каквато и да е възможност за пряка демокрация. В обществото трябва да има баланс, равна възможност на гражданите за пряко участие във властта, както и за участие чрез представител. Пряката и представителна демокрация са две страни на една и съща монета, съществуват едновременно, и "всеки гражданин, във всеки момент може да упражни конституционното си право да участва във властта пряко, или да извършва това чрез свой представител, по всички въпроси по които се чувства компетентен, отговорен, съобразно своята вътрешна убеденост и нагласа". Да участваш във властта не означава да бъдеш министър, депутат, или някакъв началник, а ежедневно да участваш и гласуваш по всички въпроси и твоя глас да се отразява, зачита и влияе пряко на крайното решение. Може някой никога през живота си да не се възползва от това свое право, но ако реши дори един единствен път да го направи, това да е не само възможно, но и технически регламентирано. Който и да е наш представител, независимо дали е депутат, или общински съветник не е компетентен по всички въпроси по които гласува. Точно обратното, той е некомпетентен по повечето въпроси по които е длъжен да гласува. Мое право е да реша дали да му позволя да гласува, или да го направя лично поемайки отговорността, или да дам това право на друг, когото считам за компетентен. Всичко това мога да правя ежедневно, защото живея всеки ден, а не да чакам четири години както е сега. Свързва се референдума с пряката демокрация. Референдума е на светлинни години от пряката демокрация. Не е достатъчно да се допитват до теб, по този толкова сложен регламент. Необходимо е ти сам да решаваш и инициираш. Грешна ни е и представата за гражданския контрол над властта. Не можеш да контролираш власт, ако нямаш власт. Единствено участието ти във властта дава възможност да я контролираш, а ние сега сме лишени от конституционното ни право да участваме пряко във властта, чрез отнемане на правото ни да бъдем отговорни. Ние не отговаряме, отговарят депутатите, което е много погрешно.

България е Парламентарна Република. Като начало добре, но къде е продължението на това изречение? Какво е Парламента? Сграда в която 240 депутати се излагат според възможностите си и се правят че работят. Защо са там? Защото сме ги избрали. Гласували сме за тях. В същност не сме гласували точно за тях. Гласували сме за техните партии, а това че партията е написала в списъка името точно на този кандидат е решение на ръководството на партията и няма нищо общо за теб. Ти не си гласувал за нито един от 240-те депутати, нещо повече, ти не знаеш кой от тях те представлява. Въпреки това според Конституцията: Чл. 67. (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ.

Защо тогава казват, че в парламента има парламентарно представени партии? Това е невъзможно и несъстоятелно. В парламента парламентарно представен е избирателя, в качеството му на суверен. Това обаче е опасно и не бива да се допуска, защото ако се каже и допусне означава, че избирателя, суверена, ще бъде допуснат до властта. Това не бива да става в никакъв случай и за това на първото изречение в Конституцията е сложена много бързо точка: " България е Парламентарна Република.". И не е продължено! Защото ако се опитате да го продължите, което е задължително да се направи, ще трябва да се каже недвусмислено, че в парламента е представен избирателя, суверена, а не тази, или онази Партия. Това не бива да се допуска на никаква цена, защото става въпрос за най-важното нещо - за властта и за това кой трябва да бъде допуснат до нея. Кой? Отговора е само едим - Партията. Обърни внимание, не народния представител, не той е просто поставено лице, определения от Партията, но истинския собственик на властта е самата Партия. Затова когато чух в медиите да се казва че: "Парламентарно представените партии в парламента ..." се замислих върху няколко простички неща:

- Кой е суверена?

Непрекъснато ми втълпяват, че суверена бил народа. Защо го правят? Защото е удобно. Кой е народа? Само целия народ ли е суверена? Ами ако е част от народа, суверен ли е?

- Кой притежава властта?

Трябва да се знае нещо много важно по отношение на контрола над властта. Няма измислени механизми за контрол над властта. Или имаш власт, или нямаш, а нямаш ли власт, нищо не можеш да контролираш. Така че контрола над властта е измама, на която все по-малко хора се хващат. Целта не е гражданите да контролират властта, а да участват пряко в нея. Не да участват в управлението, това не променя нищо, а във властта. А участието във властта на гражданите е тяхно Конституционно право и не е работа на някой политик да ни го дава. Ние си го имаме и то е записано в Конституцията. Как това наше право ни е отнето? Чрез отговорността! Втълпено ни е, че ние не отговаряме за нищо, отговарят само политиците, но не и ти. Запомни нещо много важно, когато нямаш отговорности, нямаш и права, те вървят заедно и не се продават поотделно. А когато нямаш права и отговорности, не си свободен човек. Това е златно правило: отнеми отговорностите на един човек и от този момент той ще бъде зависим от теб. Обърни внимание, не казвам роб. Робът е в по- изгодна позиция, защото си длъжен да му осигуряваш прехраната, а той само да ти работи. При свободния човек, лишен от отговорности, не си длъжен дори да го храниш.

Не само в България, но и в цяла Европа политическия модел не е в равновесие, той е изкривен и то в полза на представителната демокрация, за сметка на пряката демокрация. Това е основния проблем на системата и това е причината за нейната икономическа и финансова нестабилност, което пък води до напрежение, протести и стачки. Те в един момент неизбежно избиват в протест срещу системата и искания за нейната промяна.
Равновесието на системата не се състои в това половината от нея да е в състояние на представително управление, а другата половина в състояние на пряко управление. Това е невъзможно. Баланса се постига когато всеки индивид, във всеки момент, в зависимост от своето лично желание и преценка, може да променя представителното си участие във властта с пряко участие във властта и обратно. Практически това означава не само да мога да сменям своя избраник, както сменям примерно личния си лекар, но дори когато искам да мога да гласувам лично по всеки пректозакон както в Народното събрание, така и в Общинския съвет. Това е пряка демокрация, а Референдума, е само прашинка от цялата възможност, която дава пряката демокрация.
Основното около което се върти всичко е в думата "власт". На тази дума е подчинено всичко и всичко което се прави е заради нея. Но проблема на СИСТЕМАТА е, че притежателя на тази пуста власт си ТИ. Това е причината неизбежно "ти" да се противопоставиш на "системата". Добре си беше, когато по бай Тошово време откровенно и ясно се знаеше, че властта принадлежи на Партията. На всичко отгоре въпросната Партия беше една и грешка не можеше да се случи. Но същата тази Партия, след 1989 год. беше принудена да "сдаде" властта и то не на кого да е, а на теб. Давайки ти властта, тя направи няколко неща за да я запази, от които тук ще разгледаме само едно. То се намира в чл.1 от Конституцията, където буквално е записано: "Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция."
А сега си помисли, ако ти си монарх - цар, крал, или султан примерно, би ли приел властта да произтича от теб. Едва ли, защото това означава, че властта ти ще си изтече нанякъде. Какво би приел ти, ако си монарх. Ето отговора на Княза на България според Търновската Конституция:
9. Зaкoнoдaтeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи нa Князa и нa Нapoднoтo
пpeдcтaвитeлcтвo.
10. Князътъ утвъpждaвa и oбнapoдвa пpиeтитe oтъ Нapoднoтo cъбpaниe зaкoни.
11. Князътъ e Въpxoвeнъ нaчaлникъ нa вcички вoeнни cили въ Княжecтвoтo,
кaктo въ миpнo, тaкa и въ вoeннo вpeмe. От paздaвa вcичкитe чинoвe пo зaкoнa.
Кoйтo пocтъпи въ вoeннa cлужбa, дaвa клeтвa, чe щe дa e вepeн Князу.
12. Изпълнитeлнaтa влacтъ пpинaдлeжи Князу вcитe opгaни нa тaя влacтъ
дeйcтвoвaтъ oт нeгoвo имe и пoдъ нeгoвъ Въpxoвeнъ нaдзopъ.
Следователно за да запази властта си Партията подмени думата "принадлежи" с думата "произтича". Какво следва от това?
Когато в деня на изборите, влезеш в тъмната стаичка, поставяйки хиксчето на нечия бюлетина, ти даваш власт на някого за следващите четири години. В този ден ти упражняваш пряко своята власт, правейки избор. Следователно в този момент, ти притежаваш власт, защото ако не я притежаваше, нямаше как да я дадеш. От къде притежаваш власт, кой ти я даде? Даде ти я въпросния чл.1 от Конституцията. Но там не пише че ти имаш власт само един ден на четири години. Дори не целия ден, а само от 6 ч. сутринта, до 6 ч. вечерта. Там пише, че ти си суверена. Но на практика през останалите 365 дни от годината, ти си народ, тълпа, електорат, материал и всичко друго, но не и суверен.
Ето така Партията извърши "подмяната" и въпреки чл.1 от Конституцията продължава да е притежателя, собственика на властта, а не ти. Всички знаем какво пише над входа на Народното Събрание - "Съединението прави силата". Този текст не е подходящ, трябва да пише - "Право, справедливост и морал". Това са трите условия /критерия/, на които трябва да отговаряш за да престъпиш този праг. В Народното Събрание няма нито съединение, нито сила. Нещо повече, събранието не е народно, а партийно, а народните ни представители са партийни представители, а не народни. В Народното Събрание се решават и защитават не Народните, а Партийните интереси. Тези именно партийни интереси са причината да бъдат откраднати твоята отговорност и твоите права. Въоръжени с тях депутатите стават независини, недосегаеми от своите избиратели, заживяват свой собствен живот независещ от народа. Ще те попитам, след като този твой избраник по никакъв начин не зависи от теб, защо ще се грижи за теб, по коя елементарна логика ще прояви инициатива, желание, или морал да направи нещо за народа си. Това няма как да се случи.
Следователно порочноста на системата е в това, че тя е само представителна и не ти дава възможност ти - суверена пряко да участваш във властта. Сега се върни мислено в деня на изборите. В този ден ти просто избра някой да те представлява. Но ти живееш всеки ден, още утре или когато решиш, ти трябва да можеш да промениш своя избор. Защо ще чакаш четири години, това е лишено от всякакъв смисъл. Нещо повече, по някой въпрос, по който ти си специалист, може да решиш да гласуваш лично. Защо да не може да го направиш? Ако утре Общинския съвет ще гласува закон, или наредба с която ти не си съгласен, защо трябва да излизаш на улицата и да протестираш? Просто гласувай против и наредбата няма да се приеме, защото, гласовете на общинските съветници ще се окажат недостатъчни. Но това е друг обширен въпрос, който трябва да се разгледа отделно.

Ако зависи от мен бих променил чл.1 от Конституцията така:

Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт принадлежи на народа. Тя се осъществява от него непосредствено и пряко, или чрез негов представител в органите, предвидени в тази Конституция.

Дори само това да се направи е много!

Ако обобщим казаното до тук, можем да направим следните заключения:
1.Политическия модел в България, се възпроизвежда чрез интересите на политическите партии, които са в явно противоречие с интересите на граждабското общество.
2.Държавата, като институция не прилага демократични принципи и влияе негативно и върху гражданското общество, и върху личната сфера на отделните индивиди.
3.В България няма изградено гражданско общество, съотвтстващо на съвременните демократични принципи.
4.Създаването на псевдодемокрация е превърнато в принцип на управление на държавата.
5.Не е възможно в рамките на съществуващата система да се създаде и съществува партия, която да представлява интересите на суверена /обществото/.
6.Единствено гражданското общество, е в състояние да промени политическия модел в гражданско-политически.
Гражданското общество, веднъж формирало се, независимо от степента му на развитие не понася революционните преобразования и революционните политически методи. То си служи с реформиране, а реформата - това е законът.
Именно от това има нужда обществото - от промяна на закона, на правилата, на системата.
Има две критични точки:
1.Поне 20% от гласоподавателите трябва да поискат промяна, да, онази промяна с която започнонме.
2.Поне 10% от гласоподавателите трябва да осъзнаят, че са алтернативата, онова нещо, което ще създаде новата система. Не случайно наричам гражданското общество "нещо", защото в момента то е нищо. За това в началото определих осъзнаването, като онова задължително условие, без което не може да се направи и крачка напред.
 3.Единствено гражданското общество може да създаде нова политическа система, която да е в хармония, да отговаря и да не е в противоречие с обществото, както е сега. Единствения естествен начин това да се случи е осъзнатото гражданско общество, да излъчи и издигне от долу, на горе подходящите хора, които да създадат програмата, не само на новата граждансо-политическа система, но и план включващ промяна на всичко в детайли касаещо: икономика, финанси, стопански отрасли, екология, образование, здравеопазване, култура...всичко.
Сред тези хора ще бъдат и онези, които ще осигурят не само всенародното му обсъждане, но и международна подкрепа. Без тези две условия, промяната е невъзможна. Но ние трябва да сме убедени и да сме на ясно , че имаме точно две възможности, да еволюираме /да осъзнаем отговорноста и силата си/, да променим държавата и съдбата си, или да вегетираме до пълното ни израждане в нещо, към което ни води съществуващата система. Трета възможност няма.

От теб се искат две неща: да приемаш, или да отхвърляш. Не си губи времето да протестираш, да се бориш, воюваш. Вместо това - игнорирай. На теб не ти харесва някой политик и непрекъснато говориш за това. Абстрахирай се от него, няма го, не съществува. Говори за това, което искаш да се случи и как да се случи. Ще ти дам един пример. Ще цитирам фактически Конституционен текст и ще развия моето виждане какво аз изкам да се случи и как искам да се случи. Лесно е и всеки може да си създаде свой собствен пример. Ето и цитата, основата на която ще стъпим и ще разсъждаваме:

"Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет"

 Ако всичко това е вярно и искаме да е наше реално конституционно право, следват следните наши права и отговорности:

1.Всеки български гражданин, представлява "суверена" и може да упражни своите суверенни права по всяко време и от всяко място.
2.Суверенът в лицето на всеки гражданин може да изяви своята политическа воля пряко и непосредствено, и това негово право е неотменимо.
3.Всеки гражданин може да се кандидатира, на всички избори , за всички изборни постове, пряко и директно, без да е необходимо кандидатурата му да е издигана от партия.
4.Всеки български гражданин, имащ право да упражнява своя вот по всяко време и от всяко място, може да гласува директно по всички въпроси, или да предостави това свое право на свой представител.
5.Всеки български гражданин, има право изцяло, частично, или по конкретен въпрос да отмени пълномощията дадени на своя представител.
6.Всеки народен представител, притежава и гласува с толкова гласа, с колкото е упълномощен от суверена, към момента на гласуването.
7.Всеки гражданин, представляващ суверена, може да задължава своя избранник, да го отзовава, или ограничава в рамките на предоставените му пълномощия.
8.Всеки български гражданин може да бъде предлаган пряко от суверена са всеки изборен пост: президент, народен представител, кмет, общински съветник.
9.Всички избори са преки, тайни и единствено мажоритарни.
10. Издигнатите кандидати в партийната листа, както и всеки граждански кандидат се съревновават на равни начала и за народни представители се избират първите 240 кандидата получили подкрепа, независимо на кое място са в партийната или гражданска листа. Не се дават държавни субсидии под никаква форма на партии и граждански кандидати.
11. Всеки гласоподавател, гласувал за президент, народен представител, кмет, или общински съветник, във всеки момент, от всяко място и неограничено, може да променя своя вот, прилагайки по този начин вот на недоверие към своя избраник.
12. Всеки представител на суверена - народен представител, или общински съветник гласува не с един глас, а с точно толкова колкото реално притежава в момента на гласуването.
13. Всеки гласоподавател, във всеки момент, по всеки въпрос, може да гласува пряко с което отнема еднократно, или изцяло пълномощията, които е предоставил на представляващия го.
14. Всеки народен представител, или общински съветник който получи вот на недоверие, следствие на който броя на гласовете с които може да гласува падне под предварително регламентиран минимум, автоматично се отзовава и се прекратяват пълномощията му.
15. Мястото му се заема от следващия кандидат с най-голям брой гласове.
16. Всеки народен представител, или общински съветник, който получи вот на доверие, надвишаващ предварително регламентиран, получава специален имунитет и превилегии.
17. Заплащането на всеки народен представител, или общински съветник зависи пряко от броя на гласовете, с които разполага във всеки момент.
18. Правото на суверена да упражнява своя вот произтича пряко от конституцията. То е неотменимо и не може да бъде ограничавано със закон. В този смисъл Закона за допитване до народа, т.н. "референдум" няма ограничения и може да се прилага /не под формата на закон, а като директно произтичащо конституционно право/, от всеки гражданин по всяко време, от всяко място, по всеки въпрос. Закона има действие насочено единствено да регламентира, минималния брой на: заявител, подписка, срокове, задължителност.
19. Системата за гласуване е единна, електронна и online и всички нарушения са криминализирани.
20. Никой закон, наредба, или какъвто и да е правителствен, или държавен документ не може да отменя или ограничава ПРЕКИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ ПРАВА НА СУВЕРЕНА.