В света в който живеем, има седем царства. Всеки от нас се ражда в царството на знанието, но не всеки изживява живота си в него. Много е трудно да напуснеш едно царство. Повечето от нас дори не се опитват, а тези които се опитват, не знаят как да го направят. Причината е, че в мига в който се родим, ние вече сме любопитни за знания. Опознаването на околния свят е толкова естествено, колкото и дишането. До вчера в утробата на мама, всеки от нас е бил единственото АЗ СЪМ. Сега изведнъж околния свят изпълва всичко и нашето АЗ изчезва, превръща се в околен свят, готов да бъде изучен. Изкушението е неустоимо и ние сме готови дори да се изгорим на горещата печка, само и само да задоволим безграничната жажда за знания и опознаване на всичко. Така ние постепенно ставаме част от царството на знанието и забравяме за себе си, забравяме кои сме и защо сме тук. Цялото ни същество е изпълнено с жаждата да учим и всички около нас ни поущряват, докато в един момент, докато се усетим, вече сме се превърнали в знайковци. Трупането на знания се превръща в самоцел и критерий за нашето АЗ, независимо, че няма нищо общо с него. А тези които натрупат най-много знания, стават многознайковци и от тях се раждат бъдещите доктори, професори и академици.
В това царство, знанието е като огромен океан, на брега на който всеки от нас като дете си играе. Толкова е хубаво и весело, че неусетно навлизаме все по навътре и трудно ни вадят от водата. Всичко започва като на игра, но след време не просто се пристрастяваме, а се превръщаме в зависими от знанието. И когато започнем да ходим на училище, ние вече сме забравили окончателно какви в същност сме се родили, ние сме вече ученици.
Не се заблуждавайте, че ви казвам, че знанието е нещо лошо, нищо подобно. Знанието е нещо много полезно, но само когато го използваш по предназначение. Когато обаче започнеш да трупаш знания и това не само продължи цял живот, но и се превърне в смисъл на животата ти, тогава вече всичко се променя. Знанието от твой помощник и приятел се превръща в твой враг. И ако не го осъзнаеш навреме, ти никога няма да напуснеш това царство. Дори да имаш хиляда живота ти все ще се раждаш и умираш в царството на знанието.
Трупането на знания е като трупането на пари. Колкото и да имаш, може да прибавиш още едно. Но колкото повече натрупваш, толкова повече ти тежат. Вече не ходиш изправен, а си се прегърбил под тежеста им.
Знанията се осъществяват в две форми. Съдържание на знанието - ти знаеш
нещо, и съзнание, познаващият. Но ако се привързваш
прекалено към съдържанието на знанието и способността към познание отива
на втори план, то се загубваш в този свят.
Не отдавай почит на познаваемото, а на познаващият. Знанието има
два края. Единият сочи познаваемото, а другият - познаващият. Ако не
откъсваш очи от познаваемото, ти се загубваш. Но ако се
съсредоточиш върху познаващия, то няма да се загубиш и ще успееш да
излезеш. Струва си, защото те обзема голяма,
много голяма радост, защото вече си разбрал нещо много съществено,
нещо, което ще остане до края, нещо фундаментално, а именно -
способността към познание, способността за осъзнаване.
За да напуснеш света на знанието, трябва да не се привързваш към него и което е по-важно да се научиш да осъзнаваш във всеки момент. Тогава целия товар, който ти се е събрал и те смазва, ще олекне като перце, защото в един миг ще осъзнаеш, че ти си познаващия и осъзнаващия и единственото важно е КОЙ СИ ТИ. В този миг ще се озовеш пред вратата, портала, който води към второто царство. В момента в който прекрачиш прага, ще почувстваш такава радост наслада и еуфория, че ще ти се иска да останеш там, между двата свята. Това е измамно усещане, защото любопитството ти ще надделее и ще влезеш в света на разкаянието, втория свят в който ти предстои да научиш много неща.
сряда, октомври 30, 2013
Абонамент за:
Публикации (Atom)