"Българите не представляват проблем”

Секретно
Екз. единствен
до държавния секретар Хилъри Клинтън
на вниманието на Института за стратегически анализи към ЦРУ

Доклад
относно защитеността на нашите интереси на територията на България

Предоставям на вашето внимание заключенията и впечатленията които получих по-време на изпълнението на мисията ми в България, която бяхте така добри да ми поверите, относно защитеността и бъдещето развитие на нашите интереси в този регион с нарастващо геостратегическо значение. Още в началото искам да ви уверя, че нашите краткосрочни и дългосрочни интереси по-никакъв начин не са накърнени в момента или заплашени в бъдеще. Смея да твърдя, че наскорошните протести, които доведоха до обезпокоителни последствия относно някои наши намерения, са по-скоро изключение и с епизодичен характер, а последиците от тях скоро ще бъдат преодолени. Станалото по-скоро можем да приемем като временно тактическо отстъпление по пътя за постигането на стратегическите ни цели. Основните положения върху които градя своите заключения са следните:

Българите са застаряваща нация, като най-застаряващ е основният етнос. Единствено ромският етнос, като съставна част на българската нация е с преобладаващо младежки характер, но поради ниската му образованост неговите действия са сведени до рамките на физическото оцеляване и поради това не оказва никакво влияние върху вземаните политически решения в страната. Уверих се, че това положение няма да претърпи скорошна промяна, тъй като всички пари които се дават за подобряването начина им на живот, отиват за материални блага, а не за образование, което е успокояващо. Благодарение на тази политика на преимуществено материално стимулиране, между българският и ромският етност се натрупва нетърпимост, която ние в случай на нужда бихме могли да използваме.
Както знаете бъдещето на една държава е в ръцете на младите, тъй като те са по-склонни към идеализъм, себеотрицание и жертвоготовност. Възможността една държава да се отклони от пътя който сме и предначертали и да застраши нашите интереси се крие в следните изходни условия – образованост на населението, ясна ценностна система основаваща се на нематериални положения и преобладаващо младежки характер на обществото. Едно от тези условия да не е изпълнено е достатъчно да предотврати каквито и да било опити за въздействие, от страна на народа върху политиците, за промяна на водената политика. Що се отнася до България мога да ви уверя, че нито едно от посочените условия не е изпълнено.
Въпреки, че българите се смятат за образовани, то аз се убедих, че тяхната образованост се свежда преимуществено до технически умения и познания. Основната цел на тяхното образование е подчинена на придобиването на умения и навици които биха им помогнали да се реализират на трудовия пазар, да са конкурентноспособни. Тяхното образование е подчинено на нуждите на корпорациите, като основна цел е да придобият умения за които да им плащат, тоест основен мотив за тяхното образование е и ще си останат парите. Тази подчиненост на образователната политика на интересите на бизнеса, чрез издигането в култ на парите, ще се задълбочава и занапред, както се уверих от разговорите си с българският министър на образованието.
Българите са обречени никога да не осъзнаят, че образованието, ако искат да бъдат свободни, трябва да бъде подчинено на интересите на държавата и обществото. Че то трябва да стимулира мисленето, а не знанието като самоцел. Че от изключителна важност са социалните умения, познаването на различните идейно философски течения относно строежа на обществото и функциите на държавата, и изграждането на ценности извън парите и материалните придобивки като такива.
В България са изключителна рядкост хората, които биха могли да отговорят какви са идейните постановки на различните идеологии и обществени строеве като комунизъм, социализъм, капитализъм, демокрация, либерализъм и т.н. , какви са техните преимущества и недостатъци. Това се наблюдава не само сред редовите граждани, но и сред самите членове и симпатизанти на партии, които са вплели в своите абревиатури въпросните понятия. Именно тази идейна неграмотност и съсредоточаването на образованието върху придобиването на както споменах – технически познания и умения, е успокоителна за нашите стратегически интереси.
Приемането на парите, като основна ценност от младото поколение и не само от него, спомага за по-лесно моделиране на начина им на мислене и реагиране на случващото се, както в страната им, така и по света. Емигрирането зад граница в търсене на по-добра реализация и заплащане се възприема като нещо нормално и спомага за източването на мозъците от страната. Изповядването на даден идеал е по-скоро обект на подигравки, а национализмът като идея е опорочен и сведен до фашизъм, което е в унисон с нашите интереси.
Чрез тази засилена емиграция, комбинирана със застаряването на нацията и насоките в образованието които по-горе споменах, бъдещето на България все повече ще се изплъзва от ръцете на обществото, а от там и политиците им (доколкото могат да се нарекат такива) ще са по-податливи на външни интереси. И сега политиците им са изключително корумпирани, както и почти целият държавен апарат, което също спомага за налагането на нашите интереси, чрез раздаването на материални стимули.
Отново ще се спра върху ролята на ромският етнос в страната, като генериращ основната част от бъдещето младо поколение. За да бъдем спокойни и да можем да управляваме този нарастващ фактор, ние трябва да стимулираме засилването на материалните помощи за този слой от населението, като същевременно ограничаваме до възможният минимум придобиването на каквото и да е образование. За да бъде това възможно, ние трябва да сме тези, които чрез различни фондации да контролираме образоваността на ромите, като под формата на стимулиране, чрез отпускане на стипендии откриваме тези от тях, които желаят да се образоват и ги изтегляме зад граница, а в същото време оказваме натиск върху българското правителство за увеличаване на материалното подпомагане на въпросният етнос и по този начин, подпомагаме задълбочаването и насаждането на етническа омраза в държавата. Благодарение на тази политика, в бъдеще в България при необходимост би било възможно да се разиграят сценарии от рода на Косово или така наречените “арабски революции”, в които ромският етнос би имал водещо значение.
Относно опасенията ви, че случващото се в Гърция, би могло да повлияе върху мисленето и действията на българското общество, то бързам да ви успокоя, че това е изключено. Независимо от непосредствената близост на двете държави, българите възприемат случващото се в Гърция преимуществено през очите на масмедиите, които са контролирани и направлявани в желаната от нас посока. В българското медийно пространство информацията за гръцките протести е оскъдна, а доколкото все пак я има се представя изцяло едностранчиво, като се набляга на кадри с насилие и безредици и се втълпява, че гърците протестират понеже не искат да работят.
Българите не подозират, че на улицата в Гърция протестира целият гръцки народ, от ученици до пенсионери, включително и инвалиди. По никакъв начин не се забелязват признаци на пренасяне на гръцките протести в България, въпреки, че българите са в много по-тежко икономическо положение отколкото редовия грък. Докато в България минималната заплата е 135 евро, в Гърция тя дори и след орязването и е 586 евро, но това някак си не стига до умовете на българите. Те дори изпитват злорадство и едва ли не щастие от случващото се в Гърция. Българите са убедени, че редовите гърци са виновни за натрупването на въпросният неизплатим дълг и ще трябва да си понесат последствията. Те не виждат в случващото се опит за заробване на цяла една нация, а просто получаване на заслуженото. Българите никога не биха проумели, че протестите в Гърция са една адекватна обществена реакция, на едно общество образовано в ценностите на истинската демокрация, защото както споменах по-горе българите са идейно неграмотни.
Освен, че са идейно неграмотни, българите не биха могли да се противопоставят на осъществяването на нашите интереси поради своята бедност, дезориентираност и стрес. Въпреки, че са най-бедните в Европа, голяма част от тях попадна под властта на банките, чрез тегленето на кредити за щяло и нещяло. Веднъж взели кредит, те се превърнаха в тотални роби на системата. Неспособността и затрудненията които срещат да погасяват кредитите си им се втълпяват като собствени грешки и им се насажда чувство за вина и малоценност, а от там те губят и малкото вяра в собствените си сили и възможности. Те не могат да осъзнаят, че са станали жертва на измама от страна на финансовите институции, които едностранно определят и могат да изменят както си искат условията по отпуснатите заеми. Вместо да въстанат и да се противопоставят бурно, като общество на въпросната въпиюща несправедливост, те се затварят в собственото си нещастие и чувство за вина.
Българите не осъзнават, че те самите са част от държавата и като такива биха могли да я принудят да действа в защита на техните интереси, а не въпреки тях. За неспособността им да се организират като общество, спомага и абсолютната им дезориентация относно случващото се в държавата, едно поради хаотичността в политиката на управляващите, друго поради тоталната медийна бомбандировка с различни проблеми, отвличащи вниманието им от цялостната картина на ставащото. Активните българи, доколкото ги има, са отдадени на различни каузи и тъкмо когато решат, че са спечелили някоя, се оказва, че тя е заменена от друга, или че уж отстранената заплаха се е върнала, но под друга форма. Това разбира се е политика, която ние водим по целия свят, но която с особен успех се провежда и в България. Така докато разпиляват усилията си върху различните проявления на едно и също нещо, те губят увереност, че някога ще успеят да контролират живота си. Те не могат да проумеят, че всяка една битка която водят, е битка между интересите на парите и интересите на човека, като разумно същество. Че за да спечелят, трябва да променят ценностната си система и да ограничат ролята на парите в управлението на държавата и обществото.
И последно, българите не представляват проблем за осъществяването на нашите интереси, докато са готови да предоставят бъдещето си и управлението на държавата в ръцете на лидери, а не на идеи. Българите търсят лидер, на когото да поверят отговорността за собственият им живот, като го избират по обещанията които им дава. Те никога не си задават въпроса,какви идеи този лидер изповядва и въобще има ли такива? Те не осъзнават, че не им трябват лидери, а учители. Че трябва да търсят не лидери които сляпо да следват, а учители от които да се учат и чрез наученото и осмисленото да променят и ръководят живота си и бъдещето на държавата.
Един от малкото образи, който ги обединява, е на техния, както го наричат – Апостол на Свободата, Васил Левски, но те и него не познават достатъчно. За наше щастие те са съсредоточили вниманието си върху въпроси от рода, кой е виновен за залавянето му и къде е погребан, а не върху идеите и ценностите които е изповядвал и пътя който е извървял. Дори и посланието му – “Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи само от нашите собствени задружни сили.”- не успява да отвори очите им.
В този смисъл, въз основа на гореизложеното, искам още веднъж да ви уверя, че българите не представляват проблем пред осъществяването на интересите които имаме в тази част на света.

РАЗКРИВАНЕ НА ПРАЗНОТАТА

Когато станал просветлен, Буда бил питан много пъти: "Какво спечели? Какво постигна?" Твърди се, че Буда отговарял: "Не съм постигнал нищо. По-скоро, обратното, загубих себе си. А това, което постигнах, вече беше тук, затова не мога да кажа, че съм го постигнал. Не го осъзнавах. Сега го осъзнавам. Но не мога да кажа, че съм го постигнал. По-скоро, обратното, сега се чудя, как е било възможно да не го знам преди това. А то винаги е било тук, в ъгъла - необходимо беше само едно обръщане." 

 Празнотата е непознатото. 

Ако чакаш, ако се надяваш, желаеш, не си празен. Ако очакваш, че нещо, някаква непозната сила, ще те връхлети, ти не си празен - надеждата присъства, желанието е налице, копнежът съществува. Затова недей да искаш нещо да те изпълни. Просто бъди празен. Дори недей да чакаш. Празнотата е неизвесtното. Когато наистина си празен, неизвестното те връхлита. Не е вярно, че най-напред ставаш празен и след това влиза неизвестното. Ти си празен и непознатото е влязло. Не съществува никакъв интервал. Празнотата и непознатото са едно. В началото ти изглежда като празнота. Това е само привидност, защото винаги си бил изпълнен от егото. В действителност чувстваш отсъствието на егото; затова се чувстваш празен. Най-напред изчезва егото - но чувството, че егото отсъства, създава чувството за празнотата. Тук имаше нещо, а сега го няма. Егото си е заминало, но се чувства отсъствието на егото. Haзад-напред ще изчезне егото и след това ще изчезне отсъствието на егото. Едва тогава ще си наистина празен. А да бъдеш наистина празен, означава да бъдеш наистина пълен.

Това вътрешно пространство, което се създава от отсъствието на егото, е божественото. Божественото не идва от някъде другаде; ти вече си такъв. Тъй като си изпълнен от егото, не можеш да го разбереш, не можеш да го видиш, не можеш да го докоснеш. Тънката бариера на егото ти пречи.

Когато егото си отиде, отива си и бариерата. Завесата вече не съществува. Нищо не трябва да идва; това, което трябва да дойде, вече е тук. Запомни това: нищо ново не трябва да дойде при тебе. Това, което е възможно, вече съществува. Затова въпросът не е на придобиване; въпросът е на разкриване.

Божествеността не е бъдещето. Твоята божественост е настоящето. Тя е тук и сега. Точно в този момент ти си това - неосъзнат, без да гледаш в правилната посока или без да си обърнат към нея, това е всичко.

Но запомни, недей да желаеш, защото желанието няма да ти позволи да бъдеш празен. А ако не си празен, нищо няма да е възможно, защото няма да има пространство и твоята собствена непроявена природа не може да се разкрие. Тя се нуждае от пространство, за да се разкрие. И недей да питаш, как да живееш с празнотата. Това не е истински въпрос. Просто бъди празен. Все още не си празен.

Щом веднъж разбереш, какво представлява празнотата, ще я обикнеш. Тя е екстатична. Това е възможно най-хубавото изживяване за ума, за човека, за съзнанието. Няма да питаш, как да живееш с празнотата. Питаш, като че ли празнотата е нещо подобно на нещастието. Тя изглежда такава на егото. Егото> непрекъснато се страхува от празнотата, затова питаш, как да живееш с нея, като че ли е някакъв враг.

Празнотата е твоят най-вътрешен център. Всички активности са в периферията; най-вътрешният център е просто една нула. Всичко, което се проявява, е в периферията; най-вътрешната сърцевина на твоето същество е непроявеният вакуум. Буда му е дал име - шунята. Това означава нищо или празнота. Това е твоята природа, това е твоето същество и от това нищо произлиза всичко останало и всичко се завръща отново в него.

Тази празнота е източникът. Не питай, как да я напълниш, защото когато питаш, как да я напълниш, създаваш все повече и повече его - егото е усилието, да се напълни празнотата. И дори желанието, че сега нещо може да те връхлети - божество, божественост, божествена сила, някаква неизвестна енергия - и това е мисъл. Това, което можеш да си помислиш за Бога, няма да бъде Бог; ще е само една мисъл.

Когато казваш непознатото, ти си го направил познато. Какво знаеш за непознатото? Дори да кажеш, че то е непознато, означава, че познаваш някакво негово качество - качеството да бъде непознато. Умът не може да схване непознатото. Дори непознатото се превръща в познато и каквото и да изрече умът, е просто една вербализация, мисловен процес. Бог не е думата "Бог". Мисълта за Бога не е Богът. И само когато отсъства мисълта, ще почувстваш и разбереш, какво е той. Нищо друго не може да се каже за него. Той може само да се означи и всички означения са погрешни, защото са индиректни.

Това е всичко, което може да се каже - че когато те няма, ще разбереш, какво представлява той. А тебе те няма, само когато отсъства желанието, защото съществуваш с желанието. Желанието е храната, чрез която съществуваш. Желанието е горивото. Когато няма желание, няма копнеж, няма бъдеще и когато тебе те няма, тази празнота е пълнотата на съществуването. В тази празнота пред теб се разкрива цялото съществуване. Ти се превръщаш в него.

Затова недей да питаш, как да живееш с празнотата. Най-напред бъди празен. Не е необходимо да питаш, как да живееш с нея. Това е такова блаженство - най-дълбокото блаженство. Когато питаш, как да живееш с празнотата, в действителност питаш, как да живееш само със себе си. Но ти не се познаваш. Навлизай все по-дълбоко. По време на медитация по някой път изпитваш известен вид празнота; това не е истинската празнота. Наричам я просто вид празнота. Когато медитираш за определено време, за няколко секунди, ще се чувстваш, все едно мисловните процеси са преустановени. В началото тези интервали ще се появяват. Но понеже се чувстваш, като че ли мисловният процес е спрял, това отново ще бъде един мисловен процес, много фин мисловен процес. Какво правиш? Вътрешно си казваш: "Мисловният процес е спрял." Но какво е това? Това е вторичен мисловен процес, който е започнал. И казваш: "Това е празнотата." Казваш: "Сега трябва да се случи нещо." Какво е това? Отново е започнал нов мисловен процес. Когато се случи отново, не се превръщай в негова жертва. Когато почувстваш, че се спуска някаква тишина, недей да я вербализираш, защото я разрушаваш. Чакай - не нещо - просто чакай. Не прави нищо. Недей да казваш: "Това е празнотата." В момента, в който си го казал, си я разрушил. Просто я наблюдавай, прониквай в нея, посрещни я, но чакай - недей да я вербализираш. Защо бързаш? Чрез вербализацията умът се е появил отново и ти си излъган. Бъди нащрек за този номер на ума.

В началото задължително ще става така, затова когото то се случи отново, просто чакай. Не падай в капана. Недей да казваш нищо - остани безмълвен. Тогава влизаш и това няма да е временно, защото щом веднъж си познал истинската празнота, не можеш да я загубиш. Истинското не може да се загуби; такова е неговото качество.

Щом веднъж си познал вътрешното съкровище, щом веднъж си установил контакт с най-дълбокия си пласт, тогава можеш да се върнеш към активността, тогава можеш да правиш, каквото пожелаеш, тогава можеш да живееш обикновения делничен живот, но празнотата ще остане с тебе. Не можеш да я забравиш. Тя ще съществува отвътре. Ще чуваш нейната музика. Каквото и да правиш, правенето ще е на периферията; отвътре ще останеш празен.

И ако можеш да останеш празен отвътре, действайки само в периферията, каквото и да правиш, ще бъде божествено, каквото и правиш, ще притежава качеството на божествеността, защото сега то не идва от тебе. Сега то идва директно от първичната празнота, от изначалното нищо. Ако след това говориш, тези думи няма да са твои. Това има предвид Мохамед, когато казва: "Този Коран не е изречен от мене. Той се появява в мене, все едно някой друг говори чрез мене." Резултат е от вътрешната празнота. Това имат предвид индуистите, когато казват: "Ведите не са написани от човека, те не са човешко творение, а божествени, самият Бог е говорил."

Това са символичните начини да се изкаже нещо, което е твърде мистериозно. И това е мистерията: когато си абсолютно празен, каквото и да казваш или да правиш, не идва от тебе - защото не съществуваш вече. То идва от празнотата. Идва от най-дълбокият източник на съществуването. Идва от същия източник, от който идва и цялото битие. Тогава си влязъл в утробата, в самата утроба на битието. Тогава твоите думи не са твои, тогава твоите действия не са твои. Все едно си само един инструмент - инструмент на цялото.

Ако празнотата се почувства само за момент и след това идва и си отива като припламване, тя не е истинска. И ако започнеш да мислиш за нея, губиш дори и неистинското. За да не мислиш в този момент, се иска голяма смелост. Това е най-големият контрол, който аз познавам. Когато умът стане безмълвен и ти пропаднеш в празнотата, се изисква най-голямата възможна смелост, за да не мислиш, защото цялото минало на ума се опитва да се защити. Целият механизъм ще каже: "Сега мисли!"

По неуловими пътища, заобиколни пътища, твоята минала памет ще те насилва да мислиш - и ако мислиш, си се върнал обратно. Ако можещ да останеш безмълвен в този момент, ако не се изкушиш от механизма на паметта и ума, ще го постигнеш. Това в действителност е сатаната - собственият ти ум, който те изкушава. Когато станеш празен, умът те изкушава и ти предлага нещо, за което да мислиш - и ако започнеш да мислиш, си загубил.

Разказва се, че когато един от най-великите учители, Бодхидхарма, пристигнал в Китай, около него се събрали много ученици. Той бил първият зен учител. Един от учениците, който трябвало да стане негов главен ученик, дошъл при него и казал: "Сега съм станал абсолютно празен."

Бодхидхарма го плеснал веднага и му казал: "Тогава върви и изхвърли и тази празнота! Сега си пълен с празнотата - изхвърли я и нея. Едва тогава ще бъдеш наистина празен." Разбра ли? Можеш да си изпълнен с идеята за празнотата. Тогава тя ще те замъгли, ще се превърне в облак. Той казал: "Изхвърли и тази празнота и след това ела при мене." Ако кажеш, че си празен, не си празен. Сега думата "празен" има значение и ти си изпълнен с нея. Същото ти казвам и аз - изхвърли и тази празнота.

Говорихте за трансформацията и еволюцията на човешкия ум, на човешкото подсъзнание В свръхсъзнание и бяхте казали, че духовността е един екзистенциален експеримент. Но Вчера казахте, че егото е една фалшива същност и не притежава субстанция и реалност. Означава ли това в такъв случай, че цялото духовно експериментиране е една екзистенциална трансформация на егото, която не е екзистенциална?"

Не. Духовната трансформация не е трансформация на егото; тя е неговото разпускане. Ти няма да трансформираш егото, защото както и да е трансформирано, егото ще си остане его. Може да стане по-висше, по-фино, по-обработено, но егото ще си остане его. И по-развито, то става по-опасно. Колкото е по-фино, толкова повече ще си в неговата хватка, защото няма да можеш да го осъзнаеш. Не можеш да осъзнаеш дори това грубо его. Когато стане по-фино, няма да можеш да го осъзнаеш; няма да има такава възможност.

Съществуват пътища за пречистване на егото, но те не са духовни. Моралът се крепи на такива методи. И в това е разликата между религията и морала. Моралът съществува върху методите за пречистване на егото; моралът се крепи върху приличието. Затова казваме на някой човек: "Недей да правиш това. Ако го правиш губиш уважението на другите. Не го прави. Какво ще си помислят останалите за тебе? Не го прави. Няма да те уважават. Прави това и всички ще те уважават."

Целият морал се основа върху твоето его, финото его. Религията не е трансформация на егото, тя е трансцедентация. Просто изоставяш егото. И не защото то е нещо неправилно. Запомни тази разлика. Моралът винаги е твърдял: "Остави това, което е погрешно и прави това, което е правилно."

Религията казва: "Остави това, което е неистинско - не погрешно, а неистинско. Остави това, което е фалшиво и влез в истинското." При духовността истината е ценността, а не правилността. Защото и правилното може да е неистинско, а във един неистински свят се нуждаем от неистински правила, за да се противопоставим на неправилното.

Духовността не е трансформация на егото, тя е трансцедентация. Ти се издигаш над егото. И това издигане над егото фактически е едно събуждане; за да видиш дали егото съществува, ти е необходима изключителна будност на вниманието. Ако то съществува, ако е част, реална част от твоето същество, не можеш да се издигнеш над него. Ако е фалшиво, само тогава е възможна трансцедентацията. Можеш да се събудиш от съня. Не можеш да се събудиш от реалността, можеш ли? Можеш да преодолееш съня, но не можеш да преодолееш реалността. Егото е фалшива същност. Какво имаме предвид, когато казваме, че егото е фалшива същност? Имаме предвид, че то съществува, само защото не си се изправил срещу него. Ако се изправиш срещу него, няма да съществува. Съществува поради твоето невежество; защото не осъзнаваш, то е тук. Ако осъзнаеш и някаква същина изчезне, само поради твоето осъзнаване, това означава, че тя не е истинска. Чрез осъзнаването истинското ще се разкрие, а неистинското ще изчезне.

Затова не е правилно в действителност да се каже дори и така - остави твоето его - защото когато се каже да оставиш егото си, това ти дава усещането, че егото е нещо и ти можеш да го оставиш. Може дори да започнеш борба за отстраняване на егото. Цялото усилие ще е абсурдно. Не можеш да го отстраниш, защото само истинското може да бъде отстранено. Не можеш да се бориш с него. Как можеш да се бориш с една сянка? А ако се бориш, запомни, ще загубиш. Не защото сянката е много силна, а защото нея я няма; не можеш да я победиш. Ще бъдеш победен от собствената си глупост.

Бори се със сянка и никога няма да спечелиш - това е сигурно. Ще бъдеш победен. Това също е сигурно, защото ще пропилееш енергията си в борбата. Не защото сянката е много силна, а защото нея я няма. Бориш се със самия себе си, пилееш енергията си. След това ще се изтощиш и ще паднеш. А ще си мислиш, че сянката е победила, а ти си загубил - а сянката никога не е съществувала. Ако се бориш с егото, ще бъдеш победен. По-скоро влез и се опитай да разбереш, къде се намира то.

Разказва се, че императорът на Китай попитал Бодхидхарма: "Умът ми не почива. В непрекъснато вътрешно напрежение съм. Дай ми някакъв покой или някакъв таен ключ, чрез който да постигна вътрешния покой."

Бодхидхарма казал: "Ела рано сутринта, в четири часа, когато тук няма никой. Ела, когато съм сам в моята колиба. И запомни, донеси със себе си твоя неспокоен ум. Не го оставяй вкъщи."

Императорът много се учудил, мислейки си, че този човек е луд. Бил казал: "Донеси разстроения си ум със себе си. Не го оставяй вкъщи, в противен случай на кого ще дам покой. Ще го направя спокоен, но ти го донеси! Запомни добре!"

Императорът си тръгнал, но още по-разстроен, отколкото преди. Бил си мислел, че този човек е светец, мъдрец и че ще му даде някакъв секрет, а това което казал, изглеждало пълна глупост - как може човек да остави ума си вкъщи? Не могъл да мигне през цялата нощ и в четири часа бил готов. Не му се искало да отиде, защото този човек бил луд. И отивайки толкова рано, по тъмно, когато там нямало никой - този човек можел да направи нещо.

Но Все пак бил толкова заинтригуван, че въпреки себе си, отишъл. Бодхидхарма седял пред колибата си с тояга в ръце. Казал: "О’кей. Значи дойде. Къде е неспокойният ти ум? Донесе ли го? Готов съм да го успокоя." Императорът сега отговорил: "За какво говориш? Как може някой да си забрави ума? Той винаги си е тук."

Бодхидхарма казал: "Къде? Къде е той? Покажи ми го, за да мога да го успокоя и можеш да си вървиш."

Императорът казал: "Но той не е някакъв обект. Не мога да ти го покажа, не мога да го сложа в ръката си. Той е вътре в мене."

И така Бодхидхарма казал: "О’кей, затвори очи и се опитай да откриеш, къде се намира той и в момента, в който го хванеш, отвори очи, кажи ми и аз ще го успокоя.

В тази тишина и с този луд, императорът затворил очи. Опитвал и опитвал. А освен това се страхувал, защото Бодхидхарма седял със своята тояга - всеки момент можел да го удари. Опитвал и опитвал, и отново опитвал. Погледнал навсякъде, във всяко кътче и ъгълче на своето същество - къде е този неспокоен ум? И колкото повече търсел, толкова повече разбирал, че неспокойствието изчезва.

Минали два часа, а той дори не разбирал, какво станало.

Лицето му станало спокойно, заприличал на статуя на Буда и след това с изгрева на слънцето Бодхидхарма казал: "Сега отвори очи. Достатъчно. Два часа са повече от достатъчно. Можеш ли да ми кажеш сега, къде е той? Императорът отворил очи. Бил толкова тих, колкото може да бъде човешкото същество. Поклонил се в краката на Бодхидхарма и казал: "Ти вече го успокои."

Император У написал в своята автобиография: "Този човек е невероятен, той е магьосник. Без да прави нищо, успокои ума ми. Аз също не правих нищо. Просто влязох в себе си и се опитах да намеря, къде е умът ми. Естествено той беше прав: най-напред определи, къде се намира той. Правиш усилие да определиш неговото място и не го намираш."

Няма да откриеш егото. Ако се отправиш навътре, ако го търсиш, няма да го откриеш тук. Никога не е съществувало. То е просто един фалшив заместител. Притежава определена полезност, затова си го създал. Тъй като не познаваш истинското си същество, истинският си център, а без център е трудно да функционираш, си създал една измислица, фиктивен център и функционираш чрез него.

Истинският център е скрит. Създал си фалшив център егото е фалшивият център, заместителят. Без център е трудно да съществуваш, да функционираш. Нуждаеш се от център, за да функционираш. А не познаваш истинския си център, затова умът създава фалшив център. Умът е много сръчен при създаването на заместители. Винаги ти предлага заместител, ако не можеш да откриеш истинското, защото в противен случай ще полудееш. Без център ще полудееш. Ще се разпръснеш, ще се разпаднеш на части; няма да има единство. Затова умът създава фалшив център.

Същото е като при сънуването. Сънуваш, че си жаден. Ако жаждата стане непоносима, сънят ще се наруши, защото ще трябва да станеш и да пиеш вода. Затова умът ще ти даде заместител: умът ще създаде сън. Не е необходимо да ставаш, няма нужда сънят да се нарушава - сънуваш, че пиеш вода. Взимаш вода от хладилника и пиеш. Умът ти е дал заместител. Сега се чувстваш о’кей. Истинската жажда не е била утолена - само заблудена. Но чувстваш, че си пил, че си поел вода. Сега можеш да спиш; сънят може да продължи необезпокояван.

По време на сънищата умът непрекъснато ти предлага заместители, само за да защити съня. Същото се случва и когато си буден. Умът ти дава заместители, само за да защити твоята нормалност; в противен случай ще се разпаднеш на части. Докато не се познае истинския център, егото трябва да работи. След като е познат истинския център, не е необходимо да сънуваш водата. Когато притежаваш истинската вода, можеш да я пиеш.

Не е необходимо да я сънуваш. Медитацията те отвежда до истинския център. И със самото събитие ползата от фалшивия център изчезва. Но това трябва да остане в съзнанието - че егото не е твоят истински център. Едва тогава можеш да започнеш търсенето на истинското. И духовността не е неговата трансформация. То не може да се трансформира. То не е истинско, то просто не съществува. Нищо не можеш да направиш с него. Ако си осъзнат, буден, ако го наблюдаваш вътре в себе си, то изчезва. Достатъчен е пламъкът на твоето съзнание и то изчезва.

Духовността е трансцедентация.

Ако егото е нереално, тогава това не означава ли, че несъзнателния ум, натрупаните спомени в мозъчните клетки и процесът на трансформация, който е същността на духовността, също е нереален, един сън?

Не. Егото е нереално; мозъчните клетки не са нереални. Егото е нереално; процесът на мислене не е нереален. Мисловният процес е реалността. Паметта е истинска, мозъчните клетки са истински, тялото ти е истинско. Твоето тяло е истинско, твоята душа е истинска. Това са две реалности. Но когато душата ти започне да се отъждествява с тялото, се изгражда егото - това е неистинското.

То е нещо подобно на това. Стоя пред огледалото: Аз съм реален, огледалото е реално, но отражението в огледалото не е реално. Аз съм истински, огледалото също е истинско, но отражението в огледалото е просто едно отражение, то не е реалността. Мозъчните клетки са истински, съзнанието е истинско, но когато съзнанието е включено, прикрепено, отъждествено с мозъчните клетки, се формира егото. Това его не е истинско.

Затова когато си се събудил, когато си станал просветлен, паметта ти няма да изчезне. Тя ще остане. В действителност, ще бъде още по-ясна. Тогава ще работи по-добре, защото липсват смущенията на фалшивото его. Процесът на мислене няма да изчезне. По-скоро, за първи път ще си способен да мислиш. Преди това просто си заимствал нещата отвън. След това наистина ще си способен да мислиш. Но след това ти, а не мисловния процес, ще бъдеш господар.

Преди това, господар беше мисловният процес. Нищо не можеше да направиш относно това. Той работеше както си знае; ти просто си негова жертва. Искаш да спиш, а умът продължава да работи. Искаш да го спреш, но той няма да спре. Всъщност, колкото повече се опитваш да го спреш, толкова по-упорит става той. Той е твоят господар. Когато се просветлиш, той ще остане, но тогава ще бъде инструмент. Когато се нуждаеш от него, ще можеш да го използваш. Когато не се нуждаеш от него, няма да затормозва вниманието ти. Тогава той може да бъде викан и да бъде спиран.

Мозъчните клетки ще останат, тялото ще остане, паметта ще остане, мисловният процес ще остане. Само едно нещо ще липсва - чувството за Аз няма да го има. Това е трудно да се разбере.

Буда върви, Буда се храни, Буда спи, Буда си спомня. Той има памет, мозъчните му клетки работят добре. Но Буда е казал: "Ад ходя, но никой не ходи в мене. Говоря, на никой не говори в мене. Храня се, но никой не се храни в мене." Вътрешното съзнание вече не е егото. Затова когато Буда огладнее, той не може да се чувства като тебе. Ти чувстваш: "Аз съм гладен."

Когато Буда огладнее той чувства: "Тялото е гладно. Аз съм просто този, който го знае." И знаещият е извън всякакво чувство за Аз. Егото е фалшива същина, единствената фалшива същина - всичко останало е истинско. Две реалности могат да се срещнат и при тяхната среща може да се създаде нещо трето, епифеномен. Когато се срещнат две реалности, може да се случи нещо неистинско. Но неистинското може да се случи, само ако присъства съзнанието. Ако липсва съзнанието, неистинското не може да се получи. Срещат се кислорода и водорода: не може да се получи фалшива вода. Неистинското може да се случи, само когато съзнаваш, защото единствено съзнанието може да греши. Материята не може да греши, материята не може да бъде фалшива. Материята винаги е истинска. Материята не може да лъже и да бъде лъгана - единствено съзнанието може.

При съзнанието съществува възможността за правене на грешки. Но помни едно друго нещо: материята винаги е реална, никога не е фалшива, но никога не е истината. Материята не може да знае, какво представлява истината. И двете възможности са открити едновременно. Човешкото съзнание може да греши и може да разбере, че е сгрешило и да поправи грешката си.

Това му е хубавото. Опасността съществува, но тя съществува по необходимост. С всяко развитие се появяват нови опасности. За материята опасността не съществува.

Разгледай го по следния начин. Когато в съществуването се развие нещо ново, появи се нещо ново, заедно с него в съществуването се появява и нова опасност. За камъка опасност не съществува. Съществува малка бактерия. В тази бактерия сексът не съществува така, както той съществува в човека и животните. Те просто делят телата си. Когато някоя бактерия става все по-голяма и по-голяма, когато израсте до определен размер, тялото й автоматично се разделя на две. Родителското тяло се разделя на две. Сега съществуват две бактерии. Тези бактерии могат да живеят вечно - защото те не се раждат и следователно не умират.

Обратният процес също е възможен. Ако липсва храна, две бактерии ще се приближат една до друга и ще се слеят в една.

Няма раждане, няма смърт. Със секса идва раждането; с раждането идва смъртта; с раждането идва индивидуалността; с индивидуалността идва егото.

Всеки етап от развитието притежава свои потенциални опасности, но те са нещо хубаво. Ако можеш да ги разбереш, не е необходимо да си тяхна жертва и можеш да ги преодолееш. И когато ги преодолееш, ставаш по-зрял и постигаш по-висш синтез. Ако станеш тяхна жертва, по-Висшият синтез не се постига.

Духовността е върхът, последният, върховният синтез на цялото развитие. Фалшивото е преодоляно и истинското е постигнато. И остава единствено истинското; всичко неистинско изчезва. Но не си мисли, че тялото е неистинско - то е истинско. Мозъчните клетки са истински, мисловният процес е истински. Единствено отношението между съзнанието и мисловния процес е неистинско. Това е връзката. Можеш да я развържеш. И в момента, в който я развържеш, ти си отворил вратата.

Как може човек да разбере, че духовното търсене, в което той е включен, не е пътуване на егото, а е едно истинско религиозно търсене? Ако не знаеш, ако си объркан, тогава знай със сигурност, че това е пътуване на егото. Ако не си объркан, ако добре знаеш, че това е автентично, ако изобщо отсъства объркването, тогава то е автентично. И не е въпрос за това, да заблудиш някой друг. Въпросът е да заблудиш или не самия себе си. Ако си объркан, ако се съмняваш, това е пътуване на егото, защото когато има автентично търсене, съмнението отсъства. Идва вярата.

Нека го кажа по друг начин. Когато излагаш дадени проблеми, самото объркване показва съвсем точно, че си на погрешен път. Някой идва при мене и ми казва: "Кажи ми. Не знам, дали моята медитация е успешна или не." Затова му казвам: "Ако тя е успешна, няма нужда да идваш при мене и да ме питаш. Успешността на медитацията е такова изживяване, че трябва да го познаеш. И ако не можеш да познаеш своята успешна и дълбока медитация, кой може да го познае? Дошъл си при мене да ме питаш, само защото не си почувствал дълбочината. Затова искаш някой друг да те увери в това. Ако ти кажа: "Да .твоята медитация е станала много дълбока", ще се почувстваш много добре - това е пътуване на егото."

Когато си болен, знаеш добре, че си болен. Може да се случи така, че по някой път болестта е да е твърде прикрита. Може да не я осъзнаваш. Но обратното никога не се случва: когато си съвършено здрав, ти го знаеш. Това никога не остава скрито. Когато си здрав, го знаеш добре. Може би относно своята болест да нямаш ясното съзнание, но относно здравето - ако здравето е налице - ти го разбираш, защото самият феномен на здравето е феномен на личното благополучие. Ако не можеш да почувстваш своето здраве, кой може да го почувства? За болестта ти има специалисти, които ще ти кажат точно от какво си болен; но няма специалист, който да ти каже нещо относно здравето ти. Не е необходимо. Но ако започнеш да питаш, дали си здрав или не, не си здрав; това е повече от сигурно. Самото объркване го показва. Затова, когато си на пътя на духовното търсене, можеш да разбереш, дали това е пътуване на егото или е автентично търсене. И самото ти объркване сочи, че това не е автентично търсене; то е вид пътуване на егото. Какво представлява пътуването на егото? По-малко се занимаваш с действителния феномен; повече се интересуваш от неговото притежаване.

Хората идват при мене и ми казват: "Вие знаете и можете да разберете относно нас. Кажете ни, дали нашето кундалини се е издигнало или не." Те не се занимават с кундалини, изобщо не се занимават; на тях им нужен сертификат. И понякога се шегувам и казвам: "Да, твоето кундалини се е издигнало" и те незабавно започват да се радват. Човекът е много, много мрачен и тъжен и когато кажа: "Да, твоето кундалини се е издигнало", той започва да се радва като дете. Тръгва си щастлив и когато излезе навън, аз го викам обратно и му казвам: "Аз се пошегувах. Това не е истина. С теб нищо не се е случило." Той отново се натъжава. В действителност, не се занимава с никакво пробуждане; интересува се от това, да се чувства добре: кундалинито му се е събудило и следователно може да се чувства по-висш от другите. По този начин, много от така наречените гуру спекулират, защото хората се борят за своето его. Те могат да ти дадат уверението, могат да ти кажат: "Да. ти вече си пробуден. Станал си Буда." А ти няма да тръгнеш да го отричаш. Ако аз кажа това на десет човека, от десетте девет няма да го отрекат. Просто ще се чувстват щастливи. Те търсят такъв гуру, който би им казал, че са пробудени.

Фалшивите гуру съществуват заради твоите потребности, защото нито един истински гуру няма да ти каже такова нещо или да ти даде някакво уверение - защото всяко уверение е търсено от егото. Никакво удостоверение не е нужно. Ако си го преживял, си го преживял. И целият свят да го отрича, остави го да го отрича. Това не променя нещата. Ако е налице истинското преживяване, какво значение има. дали някой твърди, че си го постигнал или твърди, че не си го постигнал? Това е без значение. Но то не е без значение, защото основното ти търсене е насочено към егото. Искаш да вярваш, че си го постигнал. Това се случва постоянно: когато се провалиш в света, когато си нещастен в света, когато не можеш да постигнеш успех в него и чувстваш, че амбициите ти са останали незадоволени, а животът отминава, се обръщаш към духовността. Същата амбиция сега се стреми да бъде задоволена тук - лесно, защото в духовността можеш да заблудиш себе си по-лесно. В истинския свят, в света на материята, не можеш да заблудиш себе си толкова лесно.

Ако си беден, как можеш да претендираш, че си богат? А ако претендираш, няма да излъжеш никого. И ако продължаваш да настояваш, че си богат, тогава цялото общество, всички около тебе ще те помислят за луд.

Веднъж чух за един човек, който започнал да се счита за Пундит Джавахарлал Неру. Семейството му, приятелите, всички, се опитвали да го разубедят: "Не говори такива глупости, защото ще те помислят за луд."

Но той казал: "Не говоря глупости. Аз съм Пундит Джавахарлал Неру." Започнал да пее "Джавахарлал Неру". Изпратил телеграми до околните къщи, до властите, до пълномощниците, казвайки: "Пристигам - Пундит Джавахарлал Неру". Трябвало да го хванат и да му сложат белезници в дома му. Отидох да го видя. Той живееше в моето село. Каза ми: "Вие сте човек, който разбира. Вие можете да разберете. Никой от тези глупаци не може да ме разбере - Аз съм Пундит Джавахарлал Неру."

Аз му казах: "Да, затова дойдох да те видя. И не се страхувай от тези глупци, защото великите хора като тебе винаги страдат.

Той ми каза: "Правилно." Беше щастлив. Каза: "Ти си единственият човек, който може да ме разбере. Великият човек трябва да страда."

Във външния свят, ако се опиташ да заблудиш себе си, ще те помислят за луд, но в духовния свят това е много лесно. Можеш да кажеш, че твоето кундалини се е издигнало. Само защото имаш някаква болка в гърба, кундалини се е издигнало. Понеже мозъкът ти се чувства малко неуравновесен, ти си мислиш, че си отворил центровете. Понеже имаш непрекъснато главоболие, мислиш че си отворил третото око. Можеш да заблуждаваш и никой нищо не може да ти каже и никой не се интересува. Но има лъжливи учители, които ще ти кажат: "Да, това е методът." И ти ще се чувстваш щастлив.

Пътуването на егото означава, че не се интересуваш от истинската трансформация на себе си; интересува те претенцията. А да претендираш е лесно, няма да ти струва нищо. И това е нещо взаимно. Когато някой гуру, така наречен гуру, каже, че ти си пробуден, разбира се заслугата за това е негова, затова трябва да изразиш уважението си към него. Взаимно се нуждаете един от друг. Ти изразяваш уважението си към него.

И след това не можеш да напуснеш този гуру, защото когато го напуснеш, какво ще стане с твоето пробуждане, с твоето кундалини? Не можеш да го напуснеш. Този гуру зависи от тебе, защото ти изразяваш уважението си към него и зависиш от него, защото никой друг няма да седне да вярва, че си пробуден.

Не можеш да напуснеш. Това е взаимен блъф. Ако наистина търсиш, това не е толкова лесно. И тогава не се нуждаеш от никакъв свидетел. Това е много трудно; може да отнеме няколко живота. И е болезнено, то е продължително страдание, защото трябва да се разрушат много неща, много неща трябва да се преодолеят, дълго време поставяни окови трябва да се счупят. Не е лесно. Това не е детска игра. Изключително трудно е и задължително ще има страдание, защото когато започнеш да променяш модела си, всичко старо трябва да бъде изоставено. А всички твои вложения са в старото. Ще трябва да страдаш.

Когато започнеш да се вглеждаш навътре и да търсиш своето его и след като не го откриеш, какво ще стане с твоя имидж, с който си живял досега? Винаги си считал себе си за много добър човек, нравствен, такъв и онакъв - какво ще стане с това? Когато разбереш, че не можеш да се откриеш никъде, къде е тогава този добър човек? Твоето его обхваща всичко онова, което си мислил за себе си. В него е включено всичко. То не е нещо, което можеш лесно да захвърлиш. То си ти, цялото ти минало.

Когато го изоставиш, се превръщаш в чиста нула, все едно никога преди това не си съществувал. За първи път се раждаш; никакъв опит, никакво познание, никакво минало - също като новородено, невинно дете. Иска се смелост, иска се кураж.

Автентичното търсене е трудно. Пътуването на егото е много лесно. И егото може много лесно да се удовлетвори, защото всъщност нищо не се удовлетворява. Започваш да вярваш; започваш да вярваш, че нещо се е случило с тебе. Просто си губиш времето, енергията и живота. Затова ако наистина си при някой учител, той непрекъснато ще те изтегля от твоето пътуване. Ще трябва постоянно да следи, да не се превърнеш в луд, да не живееш в измислен свят. Непрекъснато ще те предпазва от това. А това е нещо много, много трудно, защото, когато си върнат обратно на земята, ще намразиш учителя си. "Стигнах толкова далече и бях на ръба на експлодирането, а той казва: "Нищо не е станало. Просто си въобразяваш." Върнат си обратно на земята. Много е трудно да си ученик на истински учител. И учениците почти винаги застават срещу своите учители, защото те са на пътя на егото, а учителят се опитва да ги отклони оттам. Точно тези ученици създават фалшивите учители. Те имат нужда, толкова голяма нужда, че този, който удовлетвори тяхната нужда, се превръща в техен учител. А е лесно да се помогне на егото ти да се развие, защото ти стоиш зад него. Много е трудно да се помогне на егото да изчезне. Запомни добре, проверявай всеки ден, всеки миг дали твоето търсене не е пътуване на егото. Непрекъснато проверявай. Пътищата на егото са много, много измамни. Те не са на повърхността. Егото те манипулира от вътре; дълбоко от подсъзнанието. Но ако си нащрек, егото не може да те заблуди. Ако си нащрек, ще научиш езика му, ще научиш чувствата му, защото то винаги върви след преживяването. Това е ключовата дума. Егото винаги се стреми към преживяването - сексуално или духовно, няма никаква разлика. Егото се лакоми да преживее това или онова: да преживее кундалини или да преживее седмото тяло. Егото винаги се стреми към преживяването. Истинското търсене не е желание за никакво преживяване, защото всяко преживяване ще те разочарова, по необходимост ще те разочарова - защото всяко преживяване е повторимо; след това ще ти дотегне; след това отново ще търсиш някакво ново преживяване.

Търсенето на новото е присъщо на егото. Ще медитираш и ако медитираш, само за да изживееш ново вълнение, защото животът ти е станал досаден - омръзнал ти е обичайния начин на живот, затова се опитваш да изживееш нещо ново, да изпиташ някакво ново вълнение. Можеш да го постигнеш, защото хората намират това, което търсят. Това е нещастието - това, което желаеш, ще го откриеш. И след това ще се разкайваш. Получил си вълнението. След това какво? След това и то ще ти омръзне. След това искаш да вземеш ЛСД или нещо друго. След това продължаваш да ходиш от един учител при друг. от този ашрам в онзи, просто търсейки ново изживяване.

Егото е ненаситно за нови преживявания. А всяко ново преживяване ще се превърне в старо, защото това, което е ново, ще стане старо: и ще продължаваш непрекъснато по този начин. Духовността в действителност не е търсене на преживявания. Духовността е търсенето на човешкото същество. Не на някакво изживяване, не дори и на блаженството, дори и на екстаза, защото изживяването е нещо външно; колкото и да е вътрешно, все пак е външно.

Духовността е търсенето на истинското същество, което е в тебе: Трябва да разбера, каква е моята реалност. И с това познание всякакво желание за различни изживявания престава. С това познание подтикът изчезва - никакъв подтик да се търсят нови преживявания. С познаването на вътрешната истинска реалност, на автентичното същество, всички търсения се преустановяват.

Затова не търси никакви преживявания. Всички преживявания са номер на ума, всички преживявания са просто бягство. Медитацията не е преживяване; по-скоро, тя е спиране на всички преживявания. Затова тези, които наистина са се опитали да изразят това, което е станало вътре - например, Буда - казват: "Не ме питай, какво се случва там." Или, ако настояваш, ще ти кажат: "Нищо не се случва."

Ако ти кажа, че по време на медитация нищо не се случва, какво ще направиш? Ще престанеш да медитираш. Ако нищо няма да се случи, каква е ползата? Това показва, че си на пътя на егото.

Преживяването е нещо вън от тебе. Това, което го преживява, е твоето същество. Това е разликата между духовността и фалшивото.: ако се стремиш към преживяването, духовността е неистинска; ако се стремиш към преживяващия, тогава тя е истинска. Но тогава ти не се занимаваш с кундалини, не се занимаваш с чакрите, не се занимаваш с всички тези неща. Те ще се случат, но ти не се интересуваш и не се движиш по тези вторични, производни пътища. Ще продължаваш да се движиш към вътрешния център, където не остава нищо друго, освен самия ти в твоята тотална самота. Остава единствено съзнанието, без никакво съдържание.

Съдържанието е преживяването. Всичко, което преживяваш, е съдържанието. Изживявам мъка - тогава мъката се превръща в съдържание на моето съзнание. След това изживявам удоволствие - тогава удоволствието е съдържанието. След преживявам досада - тогава досадата е съдържанието. А след това можеш да изживееш тишината - тогава тишината е съдържанието. След това можеш да изживееш блаженството - тогава блаженството е съдържанието. Продължаваш да променяш съдържанието. Можеш да го променяш до безкрайност, но това не е истинското нещо.

Истинското е онзи. на когото тези неща се случват - на когото се случва досадата, на когото се случва блаженството. Духовното търсене не е това, какво се случва, а на кого се случва. Тогава за егото няма възможност да се появи.