обединение и съединение

Хората винаги говорят за обединяване и никога не го постигат. Причината е в неразбирането на разликата между "обединяване" и "съединяване", а тя е от земята до небето. Защо мислите, че легендарния завет на българския хан отправен към синовете му и изписан над входа на Парламента е "съединението прави силата". Човека не е казал "обединението" прави силата и това не е случайно. Всеки човек представлява неповторима индивидуалност. Тя е истинското във всеки от нас. Съединяването е импулсувно, продиктувасно от момента, то е за нещо конкретно, което трябва да се свърши и приключва след изпвършване на нещото. Но важното е, че когато хората се съединяват, те не губят своята индивидуалност, точно обратното, съединението я гарантира. Представете си един бунт. Няма значение дали е бунт в затвор, или е бунта на робите предвождани от Спартак. Той е толкова силен, разрушителен и непобедим именно защото е съединяване на индивидуалности. Такова съединение е непобедимо в момента на възникването му, то помита всичко по пътя си. А сега си представи обединението, например политическата формация "Обединени демократични сили". Нито сила, нито демократичност, да не говорим за обединение. Първата работа на всяко обединение е да разруши индивидуалността. Веднага се въвежда принципа на болшинството, въвеждат се правила, подчиненост, условия. Индивида изчезва. Нито едно обединение няма бъдеще. Това важи не само за Обединена Европа, а и за СССР и въобще за всичко което изкуствено се обединява. При истинското трайно обединяване, индивидуалността ще изчезне, напр. ако свържеш водорода с кислорода, ще получиш вода, но това вече е нова индивидуалност и това е причината да е трайна. Бунта на един единствен индивид е по-силен от всяко обединение. Обединението е като инициативата - тя все нещо прави, възнамерява да извърши, говори. Действието е в момента, а не в бъдещето или миналото, действието е градивно, инициативата е разрушителна. Смисъла на избора между "обединяване" и "съединяване" е жизнено важен и хан Кубрат много добре го е разбрал. Съединяваш се винаги за неща конкретно, свършваш го и с това съединението приключва. После пак може да се съединиш за нещо друго и т. н. Но работата се свършва от индивидите, които са се съединили и те я свършват именно защото са запазени като индивиди. Тръгнеш ли да правиш обединяване, започваш да разрушаваш индивидуалността на обединяващите се. Тук имаш два избора, или да отидеш до край и да създадеш нова индивидуалност, или да опропастиш обединението. Като пример за постигнат баланс може да посочим САЩ. Тук е приложен принципа на съединението и едновременно максимално е съхранено и гарантирано индивидуалното. Това е моя коментар по първото изречение от учредителната декларация. Винаги съм смятал, че ако първата крачка която правиш е грешна, целия ти път ще тръгне в погрешна посока.