недвижими имоти

222 въпроса 222 отговора за недвижимите имоти

отговорност

Всеки си мисли, че знае значението на думата “отговорност”. Но това е една от най-малко разбираните думи. “Отговорност” е да признаете, че Вие правите всички свои преживявания – включително и тези, които не харесвате. Хората с готовност носят отговорност, когато извършеното, или преживяното от тях е добро, но отказват да отговарят за това което е лошо. И в двата случая обаче преценката за "добро" и "лошо" е на Вашия ум, който ги е измислил, за да избягва отговорност. Всичко това може да Ви служи като указания какво не е отговорност. Отговорност не значи да се чувствате зле заради извършеното. Чувствата само подкрепят позициите, които разсъдъкът заема, за да бъде прав. Значи той ще Ви снабдява не само с позиции, но и с чувства, които да ги подкрепят и оправдават. Така отговорността не е нито вина, нито срам. Ако се чувсвувате виновен или засрамен, това са само чувства, подкрепящи позиции, и Вие сте все още отдалечен на квантов скок от отговорността. Отговорността не е чувство. Не е и позоция. Тя не е нищо друго, освен да бъдете причинител вместо жертва на живота си.
Отговорността не е чувство, но прави възможни съответни чувства. Тя не е позиция, но прави възможни съответни позиции. Докато държите да бъдете жертва на живота си, ще принуждавате своя разсъдък да заема неуместни позиции и да предизвиква неуместни чувства за подкрепата им. Вина, срам и депресия са примери за такива неуместни чувства.
Трябва да Ви стане ясно, че в живота става въпрос за отговорност. Тя е основата на Вашето съществуване, все едно колко сте се отдалечили от нея. С други думи, Вие сте отговорен за живота си, без значение какво казвате за това. Вие искате да бъдете във фактическото преживяване на отговорност. За да го постигнете, просто започнете да казвате истината за живота. Истината е, че подреждате живота си така, както го подреждате. Нито е лошо, нито добро. Просто е така, както е. Трябва да схванете едно: за да бъдете във фактическо преживяване на отговорност, трябва да действате извън преценките на разсъдъка си. Вие не ще можете това, докато не се откъснете от представата, че сте разсъдъка си.
Между другото казано, да сте отговорен не означава да спазвате споразуменията си. Но ако сте в преживяването на отговорност, ще забележите, че единственото, което Ви остава, е да спазвате споразуменията си, и то без усилие.
Много хора мислят, че просветлението е чувство, но това не е вярно. Някои смятат, че то е разбиране, но и това е далеч от истината. В просветлението няма нищо емоционално или интелектуално. Вие не можете да го получите от майка си, нито да го научите в училище. То има нещо общо с любовта, но вероятно не както Вие разбирате тази дума.
Съществува една сфера на преживяване, която не може да бъде описана с думи. Всеки опит в това отношение принудително изостава от реалното преживяване. Въпреки това аз ще опиша просветлението с думи, понеже това е единствената форма на комуникация, с която разполагаме. Обаче трябва да се знае, че думите не могат да бъдат източник на просветление. Те могат само да изразят едно преживяване след самото преживяване, но не могат да го сътворят. Думите не създават просветление. Да четете това тук няма да Ви донесе просветление.
По същия начин просветлението не се създава и в разсъдъка. Той е годен само да пресмята шансовете за оцеляване. Вие никога няма да преживеете просветление чрез разсъдъка си, който е в състояние само да използва думи и да "разбира" просветлението. Бих искал истински да се обезсърчите по отношение на "опитите" да постигнете просветление. Знаете ли какво? Това е невъзможно! На човека просто не е дадено да постигне просветление чрез усилие.
Вие можете да постигнете просветление само чрез неправене на нищо. Казвам нищо. Под това не разбирам да се изтегнете с една лимонада в хамака. "Неправене" е възможно по време на усилена работа. Дори е по-лесно да не се прави нищо, докато се работи усилено. "Неправене" означава да оставите Вашия инвентар да бъде Ваш инвентар, т.е. да оставите на мира своите преценки, мнения, позиции, убеждения и дори своята вяра. Да вървите през инвентара си, означава правене, да не вървите през него, означава неправене. Вършете, каквото имате да вършите в живота си, защото го вършите, а не защото сте убеден, имате високо мнение или вярвате в него. Когато вършите нещо на основата на убеждения, мнения или вяра, Вие ставате сляп и оставяте своя инвентар да бъде източник на делата Ви. Тогава изпадате в състояние, наречено: никаква отговорност, никакво просветление.
Това, което вършите в живота си, не е "тежко", докато не прибавите инвентар. От становището на крайната истина, това, което правите, със сигурност е без значение. Без значение. Ако смятате, че е важно, значи не Вие, а инвентарът Ви го причинява. Бъдете лек относно живота си. Живейте го от един момент към друг, като Ви е все едно дали ще го пренебрегнем или утре ще пишем във вестниците за него.
Няма нужда да се гордеете с живота си или да се срамувате от него. Не е нужно и да го владеете. Ако сте изпълнен с гордост, срам или владеене, Вие не сте господар на живота си - гордостта, срамът или владеенето са господарите. Вие не можете едновременно да сте прав, да изкарвате другите неправи, да се гордеете, да контролирате и да владеете и да смятате положението си за важно и да сте просветлен.
Най-често описанието на просветлението е изброяване на нещата, които то не е. Просветлението е естественото безименно състояние на живота, след като са отхвърлени всички неестествени състояния, които имат имена. Сега ще опиша състоянието на просветление като това, което е, вместо като това, което не е. Докато го правя, искам да знаете, че може да се намирате във всяко или във всички тези обстоятелства, и все пак да сте на тъмно.
Първо, няма да изпитвате потребности, надхвърлящи Вашите естествени: въздух, храна и любов. Ще знаете, че състоянието на Вашия разсъдък, каквото и да е то, е съвършено, дори когато застъпвате противоположния възглед. Няма да бъдете зависим от другите, за да придавате стойност на живота си. Няма да ги критикувате и да отдавате значение на критиката им. Ще преживявате любов към тях. Няма да вземате живота на сериозно и ще знаете, че е дълбоко значителен. Ще знаете, че другите допринасят за живота Ви и ще им показвате своето признание. Ще притежавате, каквото притежавате, с готовността да не го притежавате и да го разделите с другите. Ще живеете в настоящия момент и няма да бъдете привързан към спомени от миналото или планове за бъдещето.
Животът се състои от цикли, които имат начало, среда и край. Приемането позволява на цикъла да започне, задължението – да продължи, а интегритетът – да достигне до своя естествен, съвършен край.

Не вярвайте, че знаете какво значи “приемане”. Възможно е да нямате и най-малко понятие и същевременно да сте убеден, че знаете какво е. Преди да Ви кажа какво е и какво не е приемане, искам да знаете, че то е изходната точка за задоволително преживяване на живота. То дори е единствената изходна точка. Ясно е, че нещо, което не приемате, не може да бъде задоволително. Дори ако има един аспект от живота Ви, който не приемате, в никой случай не можете да бъдете доволен от живота си като цяло. Ако не приемате някоя даденост в живота, значи не сте готов да признаете, че сте причинили нейното преживяване. Ще Ви струва много разход на енергия да докажете, че преживяването Ви е било наложено, а този преразход на енергия ще засенчи естественото състояние на удовлетвореност.
Накратко за това, кое не е приемане. Приемане не е да скръстите ръце и да не правите нищо за живота си, какъвто е в момента. Всъщност това, което може би за Вас е трудно, е не да приемете определено обстоятелство в живота си, а да приемете това, което правите по отношение на него. Докато не приемете живота си такъв, какъвто е (което включва и това как той се променя), Вие няма да имате избор. Всичко ще върви автоматично. Да приемете живота “какъвто е” обхваща и неговата промяна, т.е. трябва да приемете всичко. Приемане определено не означава “да не правите нищо” в обичайния смисъл на думите.
Приемането е наблюдение на живота без преценяване на събитията в него като добри или лоши, правилни или грешни. Това е почти така, защото е възможно да се наложи да включите в наблюдението си и преценките на своя разсъдък по отношение на нещата и събитията. В такъв случай приемете преценките си със съзнанието, че те нямат никакво значение. Благодарете на разсъдъка си за неговия принос и продължавайте нататък. Вие не се нуждаете от преценки за това, което е истина – те са Ви нужни, само за да дадете право на себе си и неправо на другите. Междувременно трябва да Ви се е изяснило, че това не върши работа. Не онова, което конкретно вършите или не вършите, има значение за приемането. От значение е контекстът, в който вършите или не вършите нещо.
Може би Ви се струва, че най-трудно е да се приеме това какви са или не са другите хора. Обаче не е така. Ако проникнете отвъд неприемането на другите, ще откриете неприемане на себе си. Винаги! Зная, Вие смятате, че сте изключение. Не сте. Каквото и да не харесвате у някой друг, то е нещо, което се страхувате, че имате у себе си. Вероятно наистина го имате. Така стоят нещата. Понеже се съпротивлявате срещу него в самия себе си, Вие не го “харесвате” в другите.
Външната форма на приемането е приемане на другите, а фактическото съдържание, т.е. реалното, действително съществуващото, е приемане на себе си. Сега, как ще разберете дали приемате или не? Процесът на приемане не е свързан с някакви определени чувства. Все пак по пътя има някои пътни знаци.
Отначало всичко ще изглежда непроменено. Ще се чувствувате обезпокоен от начина, по който стоят нещата. Дори ще сте обезпокоен от факта, че сте обезпокоен от безпокойството си. После ще забележите, че сте по-малко обезпокоен от нещата. Като следващо ще забележите, че започвате да намирате нещата съвсем в ред и че те неслучайно са такива, каквито са. След това ще Ви стане ясно, че Вие сте този, който създава преживяването за нещата, каквито са. Накрая ще започнете да вземате участие и да давате приноса си. Ще станете част от нещата. Може би дори ще се чувствувате като част от тях. Ще разберете, че животът и делата Ви са от значение. Ние обхванахме цели години в един абзац.
Хората и нещата в живота Ви може изобщо да не се променят. Трансформиран контекст не означава променено съдържание. Променило се е Вашето преживяване. Животът Ви ще бъде трансформиран в процеса на приемане. Ще разберете, че действително сте изворът на своето преживяване на живота, че сам определяте мястото си в света и начина, по който другите се отнасят към Вас.
Сега ще Ви кажа защо вдигаме толкова шум около приемането. Понякога се чувствуваме заседнали в живота и това наистина е така. Заседнали сме в спомена за някое събитие, което сме отказали да приемем и така не сме могли да преживеем. Понеже сте отказали да го приемете, то е останало да виси във Вас, складирано някъде в разсъдъка Ви. Месеци или години по-късно Вие сте все още в него, т.е. спомена за събитието се свързва с някакво твърде неприятно усещане. Приемането Ви дава възможност да се издигнете на едно равнище с преживяването си. Когато сте на едно равнище с преживяването си, Вие живеете тъкмо сега в, настоящето си. С други думи, Вие вземате дейно участие в събитията и точно в момента, когато се случват. Ако сте заседнали в някое събитие от миналото, няма да сте в състояние да преживеете настоящето. Така неизживените спомени Ви принуждават непрекъснато да се занимавате с тях.
Интересна роля при този процес играе тялото. То се въоръжава със схванатост, стереотипни стойки и движения, за да Ви попречи да преживеете запазените в паметта Ви събития. В крайна сметка получавате схващания в гърба, постоянно скръствате и разтваряте ръце и крака, имате главоболие, безсъние и други смущения, които отклоняват вниманието Ви от настоящето преживяване на живота. Вместо това преживявате тялото си.
Интересно в тази връзка е и отношението Ви към времето. Вие сте склонен да му отдавате прекалено голямо значение и непрекъснато поглеждате часовника, за да видите колко е часът. Мускулните схващания и интензивното занимаване с времето протичат автоматично, несъзнателно.
За да се справите с тази защита, изградена от разсъдък-тялото Ви, просто го наблюдавайте и му оставете пространство да съществува. Иначе казано, преживявайте истински събитията в тялото си, за да можете да ги превъзмогнете. Това се отнася и за цялата останала част от живота Ви. Ключът е приемане. Вие не можете да забележите или да наблюдавате нещо, преди да сте го приели и поставили пред себе си, за да може да бъде забелязано и наблюдавано.