Кое предпочитате, да бъдете търпелив и да изчаквате удобния момент, или да нямате търпение и да действате, дори обстоятелствата да са неблагоприятни? Коя от двете тактики прилагате по-често?

 Ад или Рай.

Животът е твърде парадоксален и поради това се случват много неща. Това са двете алтернативи: човек или може да е в ада, или в рая. Трета възможност няма. Или ще страдаш дълбоко, или за теб няма да има страдание и ще си в дълбоко блаженство. Това са единствените възможности, двата единствени изхода, двата начина на живот.

Оттук по необходимост възниква въпросът - защо човек избира да страда? Човек никога не избира страданието, винаги иска да е щастлив - и с това възниква парадоксът. Ако избереш щастието, ще страдаш, защото, за да си щастлив, означава да не правиш избор. В това е проблемът. Ако избереш щастието, ще страдаш. Ако не правиш избор, ако останеш само свидетел, без избор, ще бъдеш щастлив. Така че това не е въпрос на избор между щастието и страданието: в самата си същност това е Въпрос на избор между избора и липсата на избор.

 Какво е Кундалини и какъв е процеса на пробуждане на Кундалини?

За пълното разбиране е необходимо да се разгледа структурата на фините тела. Човек се състои от седем тела. Първото, физическото, е добре известно на всички ни. Второто тяло е ефирното (етерното), третото - астралното, четвъртото - менталното или психическото, петото - духовното. Шестото се нарича космическо, след него е седмото и последно - нирваническото тяло, или тялото без форма.

През първите седем години от живота се формира само първото, физическото тяло. Някои хора никога не порастват повече, така си и остават на този стадий на развитие, който по същността си не е нищо повече от животински. Животните развиват само физическото тяло, останалите им тела остават недокоснати.

В следващите седем години - от седем до четиринадесет се развива второто, ефирното тяло. Това са години на емоционален растеж на индивидуалността. Затова половата зрелост - най-интензивната форма на емоциите - се достига към четиринадесетата година. Някои хора спират на този стадий. Тяхното физическо тяло расте, но те остават свързани първите две тела.

Между четиринадесет и двадесет и една година се формира третото, астралното тяло. Във второто тяло се развиват емоциите, в третото интелектът, способността към размишление. Затова нито един съд в света не привлича към съдебна отговорност деца до седем години - те имат само физическо тяло.

На четвъртото, менталното тяло са присъщи необикновени преживявания. Хипнозата, телепатията, ясновидството са потенциални възможности на четвъртото тяло. Общуването един с друг без значение на времето и пространството, способността да се четат мислите на другите или да им се внушават собствените мисли. Човек с развито четвърто тяло може да пътува, излизайки извън границите на физическата обвивка. Той е способен да създава астрални проекции и да осъзнава себе си отделно от физическото тяло.

Четвъртото тяло притежава огромни възможности, но обикновено ние не го развиваме, защото това е тясно свързано както с огромен риск, така и с възможности за измами и заблуди.

Кундалини е преживяване на четвъртото тяло и то е психично.

Четвъртото тяло се развива до двадесет и осем години, но само някои могат да го развият.

Петото тяло, което се нарича духовно, е изпълнено с велико значение. Ако жизненият растеж продължава нататък, то към тридесет и пет години това тяло трябва да бъде напълно развито. Зад думата атман няма никакъв смисъл, защото ние нямаме знание, нямаме преживяване на атмана. Това е нашето пето тяло и само ако Кундалини се пробуди в четвъртото, може да се влезе в петото. Иначе няма да можете да влезете. Ние нищо не знаем за четвъртото тяло, затова петото също остава неизвестно за нас.

Само много ограничен брой хора да достигнали петото тяло. Това са тези, които наричаме спиритуалисти, духовни хора. Тези хора смятат това за край на пътешествието и обявяват: "Да достигнеш атмана означава да достигнеш всичко". Но пътешествието все още не е свършило. Достигналите петото тяло отричат съществуването на Бог. Те казват: "Брахман не съществува. Няма никакъв параатман", точно както тези, които са спрели на четвъртото тяло, отричат съществуването на атмана. Или както казват материалистите: "Тялото е всичко. Когато тялото умира, умира всичко", или както твърдят спиритуалистите: "Няма нищо отвъд пределите на атмана - атманът е всичко. Това е най-висшето битие". Но това е само петото тяло.

Шестото тяло е космическото тяло. Когато човек еволюционира отвъд пределите на своя атман, когато е готов да се раздели с него, той влиза в шестото тяло. Ако човечеството се развива научно, то развитието на шестото тяло завършва към четиридесет и две годишна възраст, а седмото - нирваническото - към четиридесет и девет. Седмото тяло е състояние на безтелесност, невещественост. Това е крайното състояние, в което остава само пустотата, вакуумът - няма дори брахман, космическа реалност, само пустота. Нищо не остава, всичко изчезва.

Състоянието мокша е преживяване на петото тяло. Ограниченията на първите четири тела се трансцедентират и душата става напълно свободна. Освобождението е преживяване на петото тяло. Раят и адът принадлежат на четвъртото тяло. Спрелият тук определено изпитва въздействието им върху себе си. За тези, които са спрели на първото, второто или третото тяло, животът между раждането и смъртта е всичко. За тях след смъртта няма живот. Ако човек премине в четвъртото тяло, след смъртта той преживява ад или рай, където има безбройни възможности за щастие и страдание.

Ако той достигне петото тяло, пред него се отваря вратата за освобождението, а ако достигне шестото, там се среща с възможността за реализация в качеството на Бог (Божествена реализация). Тогава вече въпросът за освобождението не възниква. Човек става едно с това, което е. Твърдението "Аз съм Бог" - Ахам Брахман -принадлежи на този план. Но остава още една крачка -последният скок - където няма нито ахам, нито Брахман, където ти и аз въобще не съществуват, където просто няма нищо. Там има само пълна и абсолютна пустота, вакуум. Това е нирвана.

Тези седем тела се развиват в продължение на четиридесет и девет години. Затова средата на петдесетго-дишния период е известна като времето на революциите. Първите двадесет и пет години съществува една система на живот. През този период се полагат усилия за развиване на първите четири тела. При това се предполага, че човек получава пълно образование. След това се предполага, че хората, останали на двадесет и пет години, полагат усилия за достигане на петото, шестото и седмото тяло. Затова петдесетте години се смятат за критическа възраст. Към това време човек трябва да обърне погледа си към гората, сега е време да се отвърне от обществото, от тълпата. Седемдесет и пет - още една революционна година. На тази възраст човек трябва да приеме саняс. Да се обърнеш към гората означава да си отидеш от тълпата и човешката суета. Саняс означава, че е дошло време да погледнеш отвъд пределите на своето его, да го трансцендираш. В гората "азът" задължително ще остане с него, макар че всичко друго е отхвърлено, но на седемдесет и пет е време да отхвърлиш и това "аз".

 ИЗБОР НА ВАШЕТО ДЕЛО НА ЖИВОТА

Изберете своето дело на живота, за да проявите смисъла на съществуването си, и правете каквото правите с огън и всеотдайност. Давайте своя принос. Бъдете удовлетворен.

Повечето от нас подхождат към това, което смятат, че искат да вършат в живота, много или малко заднешком. С това искам да кажа, че Вие най-често правите каквото смятате, че искате да правите, без преживяването, необходимо за да се свърши работата наистина добре. Затова сега ще разгледаме абстракциите, които Ви позволяват да правите каквото правите с пълна всеотдайност, за да се върши работа и Вие да получавате удовлетворение.
Първо трябва да направим крачка назад и да признаем, че никой не е нещо и всеки е всичко. Никой не се ражда с някаква определена идентичност в живота. Детето притежава безграничен потенциал във всички посоки и няма определена професионална насоченост. Когато приемете форма в едно тяло, Вие се задължавате да съберете онези характерни белези, които да Ви отличават от останалите. Част от тях се отнасят до това, с което изкарвате прехраната си и допринасяте за света.
Хората работят по две съвсем определени причини. Първата е оцеляването. Ако не оцелеете, няма да има никакво “какво-да-направите-като-следващо”, за да дадете принос. Затова по-добре е да оцелеете. Скръбната вест е, че повечето от нас никога не се издигат над това ниво. Дори милионери понякога не постигат следващото ниво, нивото на приноса. В това има ирония, защото хората всъщност са тук само заради това ниво. Още не съм срещал някого, който, въпреки целия си страх за оцеляването, да не е искал да даде принос за другите или за света. Както и да е, този страх пречи да се осъзнае фундаменталното желание за даване на принос. Възкресението на приноса зависи от преодоляването на страха за оцеляване.
Гарантирам Ви, Вие почти съзнавате, че ще оцелеете, дори когато отклоните вниманието си от оцеляването. Когато постигнете това, ще можете да преживеете процеса на формиране, т.е. на изграждане на самите себе си. Този процес изисква отказване от нещо. Трябва да се откажете от чувството за безграничен потенциал във всички посоки. Вие винаги ще имате този потенциал, но няма да можете да го проявите. В живота си нямате достатъчно време за това. Можете да проявите само това, което проявявате. Ако не сте готов да се откажете от желанието да бъдете всичко, т.е. да проявите целия си потенциал, няма да бъдете в състояние да проявите каквото и да е от него. Значи, ако станете водопроводчик, Вие се отказвате да станете дърводелец, механик, лекарка, политик и още около хиляда други неща, за които сте потенциално способен.
Сега обърнете внимание на думата “become” (ставам някакъв). В нея се съдържа всичко, което трябва да знаете за избора и осъществяването на своето дело на живота. Просто я прочетете отзад напред като “coming to be” (идвам да бъда). Това е същественото. Първоначално създавате (от нищо) преживяването, че сте “нещото”. Между другото, Вие сте “нещото”, защото започвате с безграничен потенциал във всички посоки. След като грижливо сте създали преживяването, че сте дошли да бъдете “нещото”, втората стъпка идва сама, без усилие. Вие можете да имате преживяването, че “сте” каквото-и-да-било, само ако същевременно знаете, че не сте длъжен да бъдете каквото и да било. Това значи: ако не го направите, пак ще оцелеете. Трябва да приемете също и факта, че с избора на едно нещо Вие изоставяте много други свои мечти.
Както вече казахме, втората крачка идва сама, без усилие, както денят сменя нощта. Вие вършите това, което върши нещото, което сте (каквото и да е то), в процеса на своето съществуване. Това фокусира вниманието Ви върху вашата интенция. Когато действително избирате каквото избирате, тя намира проявление в нещата, които правите, където и когато кажете, че ще ги направите. Това се нарича “спазване на споразуменията”. Спазването на споразуменията се обуславя от Вашата интенция и интегритет. Спомняте ли си, Вие получавате винаги това, което интендирате, независимо дали Ви харесва или не. Такава е природата на интенцията. Проявлението на интегритета в споразуменията е следствие от Вашето намерение да станете това, което казвате, че искате да станете.
Следващата съпка е прекалено проста, за да й отделяме специално внимание. Вие получавате това, което носи “нещото”, което сте, като правите каквото то прави. С други думи, Вие получавате справедливо възнаграждение за труда си.
Има една последна стъпка, която много хора пропускат. Дори когато сте минали през ставане, вършене и получаване, удовлетворението, което би трябвало да произлезе от тях, не Ви е гарантирано. Вие сте причината за удовлетворението или за неговото отсъствие. Нищо няма да Ви направи доволен. Удовлетвореността е нещо, което избирате да бъдете или да не бъдете. Тя стига до нас по два пътя: работа и любов. Ние тъкмо престанахме да говорим за работа. Сега ще видим любовта.

 ЛЮБОВ

Любовта е фундаменталната свързаност във вселената и е просто начинът, по който вселената съществува. Вие ще можете да преживеете любов в степен, съответстваща на Вашата готовност да я приемете за своя изходна точка и да не се опитвате да я притежавате.

Обикновено хората мислят за преживяването на любов с понятия и представи от романтиката. Без съмнение съществува любов на романтично ниво и при нея Вие създавате в преживяването си някого като съвършен. Цялостният облик на обичания човек включва и неговото променяне. Така романтичната любов е едно непрекъснато пресъздаване на преживяваното съвършенство на друг човек, докато същевременно той променя формата и съдържанието си. За разсъдъка, който разцъфва, когато открие слабости и грешки, романтичната любов е тежка конфронтация. Все пак могъществото на Вашия Аз е толкова голямо, че можете да обичате някого на романтично ниво безкрайно дълго, ако изберете това. За да създадете в преживяването си някого като съвършен, необходимо е да прозрете и разконспирирате инвентара на своя разсъдък, а също и този на обичания човек. Но има и един още по-фундаментален аспект на любовта от този.
Съществува една фундаментална свързаност, която е просто начинът, по който вселената съществува. Тя е силата, която държи заедно материя и Аз на всички нива, от атомното и клетъчното чак до нефизичното. Не е нужно да правите нищо, за да поддържате това състояние. Така е, винаги е било така, и винаги така ще бъде. Дори няма нищо, което бихте могли да направите, за да го промените. Ако то случайно не Ви харесва или сте на мнение, че трябва да бъде другояче, не можете да направите нищо.
Тази фундаментална свързаност се дължи на факта, че всички ние сме произлезли от едно и също всичко/Нищо. Засега привидно сме индивидууми. Изглежда Нищото, или Контекстът, е решил да играе някаква игра със Себе си – и ето ни нас. Няма да трае дълго.
Но докато трае, ние ще имаме кратки прозрения за тази фундаментална свързаност, съществуваща извън време, място и нещо, и която сме нарекли “любов”. Това става обикновено с някой друг и винаги включва общуване, т.е. пресъздаване на нечие преживяване. В този миг извън времето ние обичаме и знаем това. След фактическото преживяване на любов в разсъдъка остава спомен за него. Само за себе си това състояние е приятно, докато не бъде заплетено в структурите на разсъдъка.
И така, фактическото преживяване на любов става извън времето, а разсъдъкът се опитва да го пренесе във времето и да го замрази и запази за продължително наслаждение. Това е невъзможно. Много жалко. Както при всичко останало, и тук е валидно, че ако се противопоставяте на състоянието на необичане, то просто продължава.
Трябва да знаете, че любовта присъства винаги. Това не значи, че винаги ще я преживявате, а просто че тя винаги е тук и е достъпна за преживяване. Вие можете да получите любов дотолкова, доколкото сте в състояние да се откажете да я преследвате. Препятствието, лежащо пред преживяването на любов, е разсъдъкът. Спомнете си, че той е онзи орган, който обхваща цялата ваша телесност и чиято цел е да оцелее. Той ще направи всичко, за да я постигне, освен ако (понякога) не предпочете да бъде прав, вместо да оцелее. Неговите техники за оцеляване са господство и манипулация чрез непрекъснато доказване на правота. Разсъдъкът живее в извънредно голям страх, че няма да оцелее, и търси във всички неща тяхната стойност за оцеляването. За него болката има отрицателна, а удоволствието – положителна стойност. Ето Ви сега преживяването на любов, невероятно блажено. И разсъдъкът се вкопчва в него, веднага го запаметява, опитва се да остане в близост до този, за когото си мисли, че е източникът на блаженството, и най-често пропилява всичко с претенции за право и претоварване на “обекта на любовта” с изисквания за вярност.
Изворът на любовта не е другият човек. Изворът на любовта дори не е онзи, за когото обикновено смятате себе си. Любовта, или фундаменталната свързаност, е начинът, по който съществува вселената. Вие ще можете да я преживеете до степента, в която сте готов да изхождате от нея и да не се опитвате да я притежавате. Не е нужно да тръгнете да я търсите. Тя не е “някъде”. Тя е навсякъде. Любовта е гостенка, която Ви посещава, когато не е длъжна и само когато не е длъжна. Вие не можете да изисквате от нея да дойде и да остане при Вас.
В действителност, за да преживявате чести посещения на любовта, Вие трябва да бъдете в състояние на просветление. Впрочем честите посещения не отнемат никакво време и са най-хубавото, за което можете да мечтаете. Между две посещения Вие просто съществувате и приемате съществуването каквото е. Разбира се, освен ако не решите да не приемате простото съществуване каквото е. В този случай посещенията ще бъдат много редки.
Повечето хора изхождат от контекста за недостиг. Ето какво имам предвид: Вие казвате, че във вселената нямало много фундаментална свързаност и че било по-добре да не давате своята, за да не останете без никаква, или давате по мъничко на “подходящи” хора, в “подходящо” време и при “подходящи” условия. Контекстът, който е по мярка на любовта, е този за достатъчно количество. В него Вие можете да започнете да преживявате истината за нея. Истината е, че не е необходимо да я трупате. Аз Ви каня в онзи контекст, в който можете да подарите действително всичко и пак да Ви остане безкрайно много за подаряване. Любовта Ви принадлежи, само когато я подарите.
Накрая искам да кажа още няколко думи за понятията “обичане” и “нуждаене”. “Да се нуждаете” е състоянието, в което се намирате, когато смятате, че за да оцелеете, трябва да имате нещо определено, което в действителност не е задължително да притежавате. Вярно, любовта е нещо, което трябва да имате, за да оцелеете, но не е задължително да я получите от някоя определена личност. Ако сте обвързан към подобно схващане, в света ще има един човек, когото няма да можете да накарате да Ви обича: онзи, от когото се нуждаете. Вие не можете да обичате или да бъдете обичан от този, от когото се нуждаете. Освен това любовта може да съществува прекрасно в отсъствието на задоволяване на потребности. Тя е твърде могъща и може да мине без секс, физическо присъствие, финансова подкрепа и без всичко останало, което може да Ви хрумне. Любовта е единственото нещо, което дори и времето не може да изличи. Тя е това, което сте и откъдето идвате.
Любимо място за преживяване на любов са отношенията. Затова сега ще ги разгледаме.